ОГРАБВАНЕТО НА ГЕРМАНИЯ. Част трета

КАРТИНИТЕ: Дрезден е бил унищожен на 75%, убити са около 200 хиляди цивилни и бежанци. По време на бомбардировките в града сградата на картинната галерия в Дрезден, основана през 1722 г. от саксонския избирател Август Силни, е била напълно унищожена. Според различни източници от 200 до 507 картини са били изгубени. Повечето картини, които германците успяват да извадят от галерията, били разпръснати на различни места, включително кариери и мини. Примерно във варовиковата мина в Poccau-Lengefelde, картини били скрити на дълбочина 52 м, контролът на температурата и влажността липсвал. В кутия била само „Сикстинската мадона“ на Рафаел, а останалите картини били разхвърляни на земята, или облегнати на стените на мината. Батальонът на 5-ти Гвардейски отдел на 1-ви украински фронт се занимавал с търсенето на картини от картинната галерия на Дрезден.              

         ЗЛАТОТО НА ТРОЯ: немският архолог-любител Хайнрих Шлиманн случайно се натъква на „съкровището на Приам“ през май 1873 г. Така го нарекъл то, въпреки че съкровището принадлежало на владетелите на Троя, които са живели хиляди години пред Приам, възпят от Омир. Находката се състои от 8833 артикула – уникални чаши злато и др., съдове, битови медни и бронзови прибори, две златни диадеми, сребърни бутилки, мъниста, вериги, копчета, остриета, девет бойни брадви от мед. Оставям настрана епопеята как това злато стига да Германия, как Шлиманн успява да надхитри турските власти. Безопасно пренася съкровището и решава да го продаде на най-големите музеи в Европа. Той го предлага на Ермитажа в Петербург и на Британския музей, но различни финансови, дипломатически и други трудности възпрепятстват Шлиманн да изпълни плана си. На 7 февруари 1882 г. в Берлин в две зали на Музея на изкуствата и занаятите се тържествено се открива на изложбата „Златото на Троя“!            
                На откриването присъства император Вилхелм I и принц Фридрих. През 1885 г. „Златото на Троя“ е изложено в новопостроената сграда на Музея по етнология. Шлиманн непрекъснато актуализира колекцията с нови експонати, не само от Троя и околностите й, но и от Микена. С течение на времето колекцията му се превръща в една от най-богатите в света и има огромна стойност за науката. Шлиманн почива на 26 декември 1890 г. в Неапол, като след смъртта си той завещава „златото на Троя“ на Германската империя. Съгласно този завет през есента на 1891 г. от Пирея до Хамбург по море пристигат 58 големи кутии с археологически находки. Турците предават и предмети от разкопките от 1893 до 1894 г. в Берлинския музей. До 1896 г. в колекцията на Шлиманн има вече 8455 експоната от Троя, без да се броят „съкровищата на Приам“.            
                През 1939 г. Хитлер лично разпорежда да се транспортира „Златото на Троя“ на друго, по-надеждно място. В края на 1941г. експонати от благородни метали и други по-ценни предмети се местят в една от кулите на системата за противовъздушна отбрана, разположени на територията на зоопарка в Берлин. През 1945 г., почти всички от околните сгради и самата зоологическата градина в резултат на непрекъснатото бомбардировките и обстрела са били унищожени, но яката кула останала непокътната. Има няколко версии за износа на съкровищата на Троя в СССР, но на 12 юли 1945 г. в Москва пристига цялата колекция на Шлиманн! Съгласно два инвентарни листа, подписани от главния куратор на музея „Пушкин“ Н. Елиасберг, на 1 септември 1956г. и 28 март 1957г. Троянското злато е поставено в специален депозитар на отдела за нумизматика, пригоден за съхранение на благородни метали. От чакалнята е отделен от стоманена врата и никой не знаел, че съкровищата са скрити зад него. Едва след промените през 1996 г. музеят „Пушкин“ организира изложба на троянското злато, като са поканени експерти от Берлин, Тюбинген, Атина и Истанбул, потвърдили автентичността на експонатите. Правителството на Руската федерация не връща златото на Германия, като трябва да се отбележи, че Шлиманн е гражданин не само на Германия и САЩ, но и на Русия, където той пристига 24-годишен и като авантюрист за кратко време се превръща в милионер по време на Кримската война –  извлича полза от продажбата на оръжие и боеприпаси. Преди манифеста на царя през 1861 за освобождаването на селяните, Шлиманн предвидил, че ще трябва много хартия за отпечатване на свободата и предварително закупил огромни количества от хартия в точното време и после на висока цена ги продал на Руската империя.
    

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *