Истината за Валери Петров

,,Да се върнем към убиеца Валери Петров, който в ужасното си „произведение“ „Народен съд“ вложил в устите на агитка от ремсисти питането – цитирам:
„Какво ще отсъди съдникът твърд?
Всички обвинители (в хор, могъщо, придружени от барабанен гръм) отговарят:
„Смърт! Смърт! Смърт!“
Валерий Меворах беше злодей. Съвършен фашага от най-долен, архиболшевишки тип. Когато виждаше напеченото, се криеше зад маската на ситен „добродушко“, какъвто нито за миг през позорното си пребиваване на белия свят не е бил.
Този завършен мръсник следваше буквално геноцидните старозаветни
призиви на един от своите кумири, болшевика Иля Еренбург. Съветският комунист призовавал за избиването на всички германци, и за изнасилването на жените им.
Уви, мнозина от вас произведоха този Меворах–Петров в милиционерски чин „комунистически светец“?
Невероятно, но се намериха млади сатанисти – явно комунистически изчадия, които се постараха да увековечат шейтана Меворах-Петров. Цитирам:

„Върху блок 11 в столичния кв. „Сухата река“ изгря едно истинско творение на изкуството, дело на графити-майстори. Произведението е посветено на „хвърчащите хора“ и големия поет, сценарист, драматург и преводач Валери Петров.“
Разбрахте ли, какво е „истинско творение на изкуството“? онова, което е „дело на графити-майстори“. Италианските ренесансови творци, фламандските и испанските майстори от ХVІІ и ХVІІІ век, импресионистите, т. нар. модернисти от ХХ век, ряпа да ядат! Тук равнището е правешко, тиквено – Тодор-Живково. Което ще рече, че единственият признат литературен „шедьовър“ е „Винету“!…
Да ме прощава германският майстор на приключенията за юноши Карл Май. Той изобщо не е виновен.
А другарят Меворах-Петров така изопачи творчеството на ненадминатия Шекспир, че сега, когато ми се прииска да го цитирам, го превеждам сам от оригинала!

Слава Богу,   не изпитвам ни най-малко съмнение, че този безчестен духовен мизерник вече се пържи сред своите в пъкъла!
Не, драги мои, бедите, които ви сполетяват, са малко.
Не бива да има даже най-малко съчувствие към тези алчно червени фашизирани кръвопийци, ликвидирали българите и прекрасната ни държава!
Както писа техният поет Христо Смирненски с псевдоним „Пролетарче“, ние живеем в два паралелни свята, които понякога се пресичат. Срещите между тях винаги са били твърде болезнени за нормалните хора. Единият от двата свята „е излишен“, както смятат те – комунистите, ликвидаторите на българите и на България. Откакто съм се родил, винаги съм в онзи свят, който те направиха „излишен“.
Никой не пожела да извършим обрат, да ги подгоним, стигнем и стиснем за гушите. В такъв случай вестта за нашето изчезване е добра новина.“

  • Георги Ифандиев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *