Истината за химиотерапията

В буквален смисъл думата химиотерапия означава какъвто и да било вид лечение, провеждано с химически вещества. Днес терминът се асоциира изключително с химиотерапията срещу рака. Химиотерапевтичните лекарства са разделени на две групи: цитостатици, които пречат на репликирането на клетките, но не унищожават злокачествените, които вече присъстват; и цитотоксични, които подтикват към клетъчна смърт. Те са истинска отрова, вкарана в кръВния поток чрез инжектиране и/или интравенозно вливане или косвено чрез абсорбция от стомаха или чревната лигавица. Методът е много по-инвазивен от хирургическата интервенция или от лъчетерапията, които концентрират действието си на определено място или зона.

Към химиотерапия се прибягва, когато раковите клетки са се пръснали и на други места в тялото. Тя е особено токсична за човека и много лекари показват нерешителност относно прилагането й. Алън Девин от Калифорнийския университет още в края на 80-те години на миналия век изразява мнението,
че терапията е по-опасна от болестта:

„Болшинството от онкологичните пациенти в тази страна умират вследствие на химиотерапията, която не лекува рака на гърдата, рака на дебелото черво или рака на белия дроб. Това е документирано отпреди повече от 10 години, а все още медицината я прилага в борбата срешу тези тумори.“

Още в далечната 1975 г. Хардин Джоунс – онколог от университета на Каролина,
представя на Конгреса по онкология в Бъркли досие-бомба, събирано повече от 20 години:

„Пациентите със солиден тумор в напреднал стадий, които са отказали да се подложат на официалната терапия, са живели средно 12 години и половина, докато тези, претърпели хирургическа операция, химиотерапия и лъчетерапия са починали средно след около 3 години.“

 „Когато болните със солидни тумори в напреднал стадий не са лекувани, състоянието им не се влошава, дори се подобрява“

През 1986 г. онкологът Джон Киърсли публикува друго проучване в Бритиш Медикъл Джърнъл, в което анализира ползите от химиотерапията върху солидните карциноми в напреднала фаза в различни органи (бял дроб, дебело черво, гърда, простата, глава, шия, мехур, ендометриум, панкреас). Изследването показва съществения провал на терапията, тъй като от повече от 785 000 проучени случаи само 6% показват ефективни подобрения. Австралийско проучване от 2004 г. е проследило 42 000 пациенти и е заключило, че само 1,5% след 5 години са все още живи .

Може би най-изчерпателният доклад е този на епидеми- олога и биостатистик Улрих Абел, който, макар и да води началото си от 90-те години на миналия век, остава забележителен заради широкия обхват и разновидност на събраните данни:

„JMakap и лекарствата за химиотерапия да довеждат до „отговор“, а именно намаляване на масата на тумора, това намаляване не води до удължаване на живота на пациента – напротив, ракът се връща no-агресивен отпреди, тъй като химиотерапията насърчава растежа на устойчивите тумор- ни щамове. Освен това, сериозно уврежда защитните сили на организма, между които имунната система, често и бъбреците, и черния дроб… Балансираният и безпристрастен анализ на медицинската литература показва индекс на терапевтичните успехи, почти равен на нула в лечението, при което са използвани конвенционални терапии за борбата със солидни тумори в напреднала форма.“

Според Абел „личното мнение на много онколози е в пълно противоречие с
поднесената на обществеността информация“  до степен, че в случаите, когато някой от
тях се разболее от рак, отказва да се подложи на химиотерапия. Тази теза се потвърждава и от проучване на Онкологичния център МакГил, който изпраща въпросник на стотина меди- ци-експерти в рака на белия дроб, за да определят доверието им в терапиите, които прилагат на пациентите. Попитали ги коя от 6-те възможни терапии биха избрали, ако става въпрос за тях. Отговорили само 79 лекари – 64 от тях са сигурни, че никога не биха се подложили на терапия с циспла- тина (една от най-популярните); 58 са заявили, че смятат всичките описани експериментални терапии за неприемливи, неефективни и високо токсични. Експертите онколози са наясно, че 5 годишната продължителност на живот от началото на химиотерапията е малко над 2%:
използваните Вещества са канцерогенни, причиняват генетични мутации и са тератогенни (подтикваш към малформации на плода, дори и в безобидни дози за майката) .
За да добием представа за разрушителното въздействие на химиотерапията, трябва само да разлистим листовката на Doxorubicin – широко разпространено и скъпо струващо лекарство за химиотерапия:

„Може да предизвика рак. Може да причини наследствено генетично увреждане. Възможен риск от необратими ефекти. Вреден при вдишване, при поглъщане и при контакт с кожата. Възможен риск от увреждане на плода при бременност. Всички материали, използвани за приема на Doxorubicin (ръкавици, маски, спринцовки и т.н.), трябва да бъдат поставени в специални торби за опасни отпадъци и изгорени на 1000 градуса.“

Като се има предвид прекомерно високата цена на тези лекарстВа, не е изненадващо, че месечният разход на химиотерапия достига до 50 000 евро; трансплантация на костен мозък възлиза на 36 000 евро; пълен курс на лъчетерапия – 26 000 евро, а средната годишна стойност за онкологичен пациент е около 270 000 евро! Само в Италия има около 270 000 нови случая на заболявания годишно 37 . Цифрите показват тъжната истина за рака и златната сделка за фармацевтичната индустрия.

Неефективни лекарства, или още по-лошо – вредни, но много доходни: тази комбинация събужда подозрения за интересите, които движат научните институции. Не случайно много лекари и изследователи са изразили съмненията и несъгласието си относно традиционната терапия:

„В заключение, в огромното мнозинство от случаите не съществуват доказателства, че химиотерапията може реално да удължи живота. Голямата лъжа за химиотерапията е, че има връзка между свиването на тумораи удължаването на живота на пациента.“ – уточнява Ралф Мое, бивш заместник-директор на Връзки с обществеността на Онкологичен център Мемориал Слоун Кетъринг в Ню Йорк.“

Източник: Откъс от книгата на Марко Пицути „Забранените ЛЕК-арства, които лекуват“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *