Нацистите в Сахара

През есента на 1941 г. бойните действия в Северна Африка били в разгара си. Немците временно отстъпвали под натиска на превъзхождащите ги сили на британците. Гениалният Ервин Ромел, „Пустинната лисица“, блестящо изпълнявал основната си задача – да отвлича британските сили от европейския театър на военните действия. На англичаните тъкмо това им било нужно – нямали никакво желание да воюват в Европа, предпочитали да гледат партера как на сцената немците и руснаците са се вкопчили в смъртоносна хватка.

На 11 ноември 1941 г. британска пехотна бригада, провеждаща учение преди заминаването си на фронта в Западен Судан, изпитала истински шок: на границата с пустинята нейните патрули се натъкнали на неголям немски отряд – в Судан на хиляди километри от немския Африкански корпус! Срещата с немците изглеждала също толкова невероятна, колкото и срещата с антарктически пингвини. И въпреки това фигурите в сива униформа сякаш изкочили от пясъка.

След кратко объркване и още по-кратка престрелка немците били взети в плен. Всъщност те и не се опитвали особено да се съпротивляват. В състава на групата имало осем редови пехотинци, унтер-офицер, трима радисти и командващ отряда офицер от СС. Опитите да разберат от пленниците за какъв дявол били там, завършили без успех. Едва след няколко месеца един от редиците, както се казва, се огънал. Оказало се, че отрядът се придвижвал с пет бронетранспортьора, на два от които били разположени мощни радиопредаватели. Отрядът редовно поддържал връзка с Берлин, веднъж в течение на два часа приемал и предавал някакви сигнали, постъпващи от не много мощен предавател. Половин ден преди това есесовецът с помощта на радиста монтирал в пустинята радиомаяк. Преди срещата с англичаните немците унищожили и засипали с пясък цялото оборудване. Изпреварвайки събитията, ще отбележа, че англичаните така и не успели да го открият. Не успели да изнаят също какво именно правели немците в Сахара, В течение на операцията бил само офицерът от СС, но той мълчал като риба. Впрочем не изключвам възможността да не е вил восветен във всички детайли на операцията.

Предположенията относно това, какво са търсели немците в пустинята, били най-различни. От напълно правдоподобни (например, че са се опитвали да установят връзка с чергарските племена и да ги подтикнат към антибританско въстание) до няпълно фантастични. Един автор дори твърдял, че немците искали да намерят мистичното Огледало на Иблис (Иблис, наричан още Шейтан или Шайтан, е името на Дявола в исляма. Огледалото на Иблис е древен митичен артефакт, способен да предсказва бъдещето и притежаващ невиждана разрушителна сила.) – древния артефакт, способен да предсказва бъдещето, който бил погребан в пясъците. Нито една от тези версии не издържала критиката.

Може би тайната експедиция така и щяла да остане неразгадана, ако не бил един случай. През 1985 г. недалече от това място в Сахара се разбил тежкотоварен самолет. Търсили го с помощта на съвременни технически средства и през първия ден намерили нещо, което приличало на отломка от летателен апарат. Разследващият екип бързо се отправил с вертолети към мястото на находката, но вместо разбилия се самолет изумените спасители видели странна ракета, зарита в пясъка. Фотографирали ракетата и продължили с търсенето на самолета. След два дни пясъчна буря напълно затрупала необичайните отломки и вече не могли да ги намерят – пък и не особено искали.

Случайно тези фотографии попаднаха в ръцете ми.

погледнах ги и – занемях; това беше истинска А-4! по какъв начин беше попаднала в пустинята? Първото ми предположение беше, че едно от изпитателните изтрелвания на ракетата е било извършено в Африка. Но да мъкне свръхестествената ракета през цяла Европа би могъл само завършен идиот. Сред ръководителите на ракетния проект едва ли е имало такива. При това мястото на падането се намирало твърде далече от предполагаемия район от изтрелването, който дадеждно се контролирар от немските войски.

Тогава ми дойде наум мисълта да съпоставя маршрута на ноемврийската експедиция на немците с района, където беше паднал странният обект. Представете си – те напълно съвпадаха! Оставаше да приема работна хипотеза, че тези две събития бяха по някакъв начин свързани помежду си.

А после към тях се прибави и трето. В документите за ракетния център в Пенемюнде намерих информация за успешното изстрелване на „обект 910“. Изстрелването се състояло на 8 ноември 1941 г. послучай 18-та годипнина на хитлеровия „бирен пуч“. Любопитно беше, че нито едно споменаване на този „обект“ нито преди, нито след това не намерих. В отчета се казваше:

Обект 910 беше изстреляна от стартовата площадка №3 в 8:00 часа берлинско време. Според информацията на наблюдаващата група обектът успешно е поразил района на целта. Информация за това беше получена в 11:55 часа берлинско време

И така, в 11:55 часа в Пенемюнде било докладвано, че изпитанията са минали успешно. Защо толкова късно? Обикновено ракетата достигала целта само за няколко минути, а в случая били минали цели три часа. Имало е две възможности: или наблюдателите са били мудни (което, откровено казано, не ми се вярваше), или „обектът“ е летял много дълго. Ако ракетата е летяла много дълко, значи е изминала значително разстояние. Два часа полет означаваха много хиляди километри.

Странното съвпадение по време с пътешествието на немската група по Сахара ме наведе на мисълта, че странният „обект“ е бил нацелен именно там. Наистина в каква посока през есента на 1941 г. можело безнаказано да се изстреля балистична ракета?

Оптималнит вариант – в Атлантика, но тогава ракетата е трябвало да прелети над територията на Англия и в случай на неизправност свръхестественото оръжие е можело да попадне в ръцете на врага. По същата причина не би могло да се стреля на север – там на пътя на ракетата се изпречвала Швеция. На изток твърде далече се простирала окупираната територия на Русия, но в тила на немските войски се подвизавали партизаните, които контролирали големи области. Да се допусне падане на ракетата при тях не бивало.

Затова на юг всичко изглеждало напълно спокойно.

Предполагаемата траектория минавала над територията на райха, после над Италия – верния съюзник на Германия, над Средиземно море и, накрая, над намиращите се под пълния контрол на немците африкански области. Там не се налагало ракетчиците да се опасяват от разгласяне на тайната. Забивайки се в пясъците на Сахара, които не по-зле от морските вълни пазели своите тайни, ракетата се оказвала в пълна безопасност. А за да я наведе на целта като монтира радиомаяк, и да проследи крайния етап на траекторията ѝ, в пустинята била изпратена малката група начело с офицер от СС.

Правдоподобна хипотеза, нали? Изобщо – да, ако не беше едно твърде странно обстоятелство. Работата е там, че както и в случая с изпитанията на А-4 през 1937 г., нормалната последователност на действията беше изцяло нарушена: изпитанието на ракетата се провело в самото начало на разработката ѝ. Това не можеше да бъде. Реших временно да я оставя настрана тази тайна и да се обърна към известната ми история за изстрелването на междуконтинентални ракети.

Източник: Откъс от книгата на Ханс Улрих фон Кранц „Свастиката в орбита“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *