Харесва им или не, но руснаците дължат телевизията си на германците!

КИНОИЗКУСТВО: Трофеи били стотици германски филми, както и филми от други страни от Европа и Америка, заловени в съветската зона на Германия. Те били гледани от маса хора от старото поколение, разбира се, съветската цензура провела строга селекция от тези филми.            
             Общо от 1933 до 1945г. в Германия са създадени 1363 пълнометражни филма. Хората в СССР с удоволствие гледали известните певци Джили и Карузо, музикални изпълнения на Марика Рьокк, приключенския филм „Индийската гробница“ (1938, реж Рихард Айхберг) и „Каучук“ (със заглавие „Ловци на гума“ ), биографични филми за Рембранд, Моцарт, Шилер, филмовата адаптация на операта „Тоска“, „Чо-Чо-Сан,“ „Мадам Бовари“ и др. Култов филм в Съветския съюз става германския „Девойката на моите мечти“, реж. Георг Якоби, заснет в 1944г. А по-възрастните дали помнят, че точно този филм мрази героя Щирлиц 🙂            
                Сред трофеите от други държави – четири известни филма за Тарзан, „Под червената мантия“ (преименуван по съветски „Под кардиналската мантия”), заснет през 1937 г. от шведския режисьор Виктор Шьострьом с германския емигрант Конрад Фейдт в главната роля. „Заловен“ е и чехословашкият филм „Порт Артур“ (по съветски „Спасените знамена”), заснет през 1936 г. във Франция от руския мигрант Фьодор Оцеп; приключенският филм „Гибралтар“ (в съветския вариант „Шпионски мрежи“) с Ерик Щройхайм в една от основните роли. „Стоте мъже и едно момиче“, „Великият валс“ и „Серенада на слънчевата долина“ също били награбени от Червената армия. Повечето трофейни филми, предназначени за прожекции в СССР, са лично преглежани от Сталин, превежда му ги Болшаков, който учил наизуст текстовете за да ги декламира пред вожда.            
                     Зрителите от по-старото поколение вероятно си спомнят трофейните картини, които обикновено са предшествани от надписи: „Този филм бе взет като трофей, след като съветската армия победи германските фашистки войски в Берлин през 1945 г.“. Нямало нито едно чуждо заглавие, никакви чужди субтитри от които да разберете в коя страна е заснет филма, авторите на филма и актьорите. Например, филмът „Чудотворното лечител“ от 1943 г. имал оригиналното име „Парацелз“ – името на героя му – велик лекар, филма заснет от един от тогавашнбите класици на киного Георг Вилхелм Пабст, а в главната роля играе известният Вернер Краус, но съветските зрители никога не разбират това!            
                     Цветното кино идва в СССР от Германия – невежите от „родината на слоновете“ ще ви кажат, че в СССР преди 1945 г. са заснети оцветени игрални филми. Да, това е вярно, но как са били снимани?! Не говоря толкова за лошо качество, колкото за трилентови (!) ЦКС-1 камери, които били сложни, скъпи и ненадеждни. Е, германците от 1925 г. са снимали цветни филми на трислоен цветен филм AGFA. Заводът за производството му от IG Forben се намира в град Греппин и се оказал в съветската окупационна зона. Съветски трофеи стават огромни запаси от ленти и оборудване Agfa – на лента „АГФА“ е заснет „Парада на Победата“ в Москва. Най-смешното е, че монтажа и звукът на филма са направени в Берлин. Не е ясно, по чия вина по-голямата част от лентата се превърнала в брак и за това целият час и половина е показан в черно и бяло, и само първите 19 минути цветни.            
               Първият съветски художествен филм е заснет на германска AGFA, това е „Каменното цвете“ (реж. от Александър Птушко). Филмът излиза на екран на 28 април 1946 г. и веднага става лидер по посещаемост – 23,17 млн. Зрители. През същата година на филмовия фестивал в Кан филмът получи „Награда за най-добър цвят“!            
                   Дузина съветски филми, включително „Клетва“ (1946), „Мичурин“ (1948) и „Падането на Берлин“ (1949) са заснети „по германски”. Германската лента AGFA и оборудването за нейното производство през 1946 г. са закарани в Казан. Според директора на киностудията в града Михаил Михайлов: „През 1947 г. съветския човек за първи път гледа цветно германско кино. Тя произведе особен ефект, показваше друг начин на живот… германското оборудване било поставено във филмовата фабрика № 8 (днес „Тасма“).“ Между другото, германско оборудване и немски специалисти били откарани в Москва през 1946 г., а в края на 1947 г. започва производство цветни филми по германска технология.            
                 Харесва им или не, но руснаците дължат телевизията си на германците! Някои техни медии ще изтъкнат Владимир Зворикин като „баща на телевизията.“ Той е емигрант, а „цветята на емиграцията“ вече са модерни, но междувременно, без участието на този „баща“ през 1936 г., телевизионните предавания в Берлин вече има. Германците използват в предавателя и приемника изцяло електронни схеми (а не електромеханични). Освен това германските „гадове и блядове” ползват телевизионни камери в системите за насочване на ракети въздух – земя и земя – въздух. През периода 1940 – 1944г. берлинската фирма Fernsee разработва телевизионната система „Tonne-Seedorf“ – тази система е използвана в ракетите въздух – вода Hs-293 и Hs-294, с които са потопени няколко съюзнически кораби. Фирмите „Fernsee“ и „Telefunken“ на базата на „Tonne“ създават още по-съвършенната телевизионна глава „Sprotte“, предназначена главно за зенитни ракети.  

КИТОЛОВ – ще завърша с любопитен детайл            
             При репарациите СССР получава от Германия китоловна флотилия – база за китове с 17 съда за целта. Основният кораб имал водоизместимост 28 хиляди тона и скорост от 12 възела. Малките китоловци достигат скорост до 14,5 възела, а базата е наречена „Слава“. През 1946г. за първи път в историята на съветския риболовен флот излиза китоловна флотилия, с научна група на борда в първата си експедиция в Антарктика. Води я капитан В.М. Воронин. На 28 януари 1947г. флотилията „Слава“ (с ловец на китове „Слава-4“) убива първия кит, полагайки основите на съветския китолов в Антарктика, като това е кит финвал с дължина почти 20 метра.
  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *