Граалът и Атлантида

Търсенето на артефакти било едно от най-любимите развлечения на нацистките мистици. Впрочем в дадения случай правилно ли беше да се говори за развлечение? Нали нямаше никакви доказателства, че тези старинни предмети действително не са притежавали огромна, невероятна мощ?

Ще направя уговорка още веднъж: въпреки откритието на потресаващите находки, аз продължавах да вярвам в рационалността на околния свят. Но нали не можеше сериозно да се твърди, че науката знае всичко и е достигнала предела на познанието! На нашата малка синя планета беше останало още много непознато, та ни се струва дошло от друг свят.

За операция Граал“ научих още по времето, когато тъкмо започвах разследването на дейността на „Аненербе“. Тя била един от първите секретни проекти на института. Идеята за нея дал лично Хитлер. Увлечен от романтичните легенди за свещения Граал и рицарите на Кръглата маса, посветили се на търсенето му, той мечтаел за възсъздаване на нещо подобно в съвременния свят. Всъщност самия орден на СС трябвало да стане въплъщение на ордена на Кръглата маса. Такава маса, трябва да кажем, е имало в замъка Вевелсбург – любимата рожба на Химлер – и се използвала съвсем по предназначение: около нея се провеждали събранията на висшите членове на СС и всевъзможните мистични церемонии.

Но по какъв начин Хитлер съумявал да съчетава увлечението по Свещения Граал с ненавистта си към християнството? Действително в неговата противоречива натура тези две тенденции трудно съжителствали . „Нямах никакви причини – ще каже фюрерът впоследствие – да се възхищавам на всички тези нищожни рицари, обезчестили арийската си кръв, следвайки суеверията на евреина Исус“. Хитлер дълго мислел над разгадаването на този ребус и в края на краищата намерил изход: Граалът, казвал той, съвсем не е християнска светиня. Легендата, че това е била чашата с кръвта на Исус Христос, била измислена по-късно. В действителност Граалът имал много по-древен произход от християнството; той бил не по-малко от десет хиляди години.

Какво представлявал Граалът? На този въпрос Хитлер не можел да отговори точно. Очевидно е ставало дума за някаква арийска светиня. Възможно е това да е бил камък с руинически надписи, на който са били фиксирани главните събития на истинската, неизопачена от евреите история на човечеството или на арийската религия. Изобщо ставало дума за арийска светиня, която рицарите на Кръглата маса съхранявали именно по силата на своя произход, а не по силата на християнската вяра. „Какво общо може да има подобен път на посвещение с еврейския дърводелец от Назарет? – заявявал Хитлер. – С този равин, чието възпитание било основано на подчинението и любовта към ближния и което имало за цел единствено забравата на волята на оцеляване? Действително изпитанията, свързани с търсенето на Граала и предназначени за пробуждане на латентните възможности на човека с чиста кръв, нямали нищо общо с християнството! Добродетелите на Граала били присъщи на всички арийски народи. Християнството добавило тук само семена на израждане, такива като прощаване на оскърбленията, самоотричането, слабостта, покорството и дори отказа от законите на еволюцията, провъзгласяващи оцеляване на най-приспособения, на най-храбрия и най-ловкия.“

Търсенето на Граала възложили на младия изследовател Ото Ран. Той смятал, че Граалът, каквото и да представлявал, се съхранявал в главното светилище на катарите – еретична секта, съществуваща през средновековните векове във Франция. Обследвайки развалините на тяхната столица – замъка Монсегюр, той открил цяла система от тайни пещери, за които никой не знаел. Именно там той открил артефакт, който донесъл в Германия. И макар че официално било обявено, че не е намерил Граала, в действителност било съвсем друго. Защото той не предприел повече никакви експедиции в Монсегюр – сигурен знак, че целта била постигната.

Какво пречело на Ран да публикува своето откритие? Можем да правим само предположения. Може би Граалът се е оказал носител на някаква информация, която се е сторила на Ран твърде шокираща и той бавел публикацията. Възможно е да е искал отначало да събере повече сведения и да придаде на откритието си достойна „форма“. Във всеки случай в края на 30-те години Граалът благополучно се озовал в подземията на Вевелсбург – орденския замък на СС. Поне така се предполага. Но тогава къде се е дянал след войната?

Впрочем на този въпрос можеше да се намери отговор. Много по-сложен беше въпросът: защо програмата за подводни изследвания, стартирала през 1942 г., била наречена „Граал – 2“?

Сведенията, с които разполагах, бяха повече от къслечни. И все пак: на 14 април 1942 г. на секретно съвещание с участието на Химлер и командващия подводния флот адмирал Дьониц, Хитлер определил основните черти на операцията. В документа, който ми попадна, не се казваше какво именно са търсели нацистите. Но бяха обозначени районите, където трябвало да го търсят: „малки участъци в Атлантическия океан около Канарските острови и на запад, където се намирал ареал на разселена древна цивилизация“. Тоест, казано по-просто, Атлантида. (Има сведения, че Атлантида се намира на друга позиция, но това е основната версия, че се намира в Атлантическия океан. Другата версия е , че се намира под ледовете на Антарктида. – добавено от TTK)

Да разказвам подробно за този легендарен материк нямам нито време, нито желание. Още повече, че вероятно всички са запознати със старата легенда, макар и в най-общи черти. Векове наред хората търсели и не намирали древната страна, изчезнала в дълбините на океана. Нейни отломки се смятаха Канарските и Азорските острови, разположени в източната част на Атлантическия океан. Свидетелства за това, че там е съществувала развита цивилизация, наистина съществуват в изобилие. Ето защо нацистите решили по-внимателно да изследват скритото под вълните царство…

Източник: Откъс от книгата на Ханс Улрих фон Кранц „Демони със свастика: окултните тайни на Третия райх“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *