Ирак: Десет години по-късно…

9 Април 2013 бележи десет години от падането на Багдад. Десет години от инвазията. От промяната на живота на милиони иракчани. Трудно е да се повярва. Сякаш беше вчера, споделях всекидневните си дейности със света. Днес също се чувставм длъжен да споделя мислите в блога си, може би за последден път.
През 2003 брояхме животите си в дни и седмици. Ще оживеем ли до следващия месец? Ще оцелеем ли през лятото? Някои от нас оцеляха и много от нас – не.
През 2003 една година изглеждаше като един живот напред. Идиотите казваха, „Нещата ще се променят моментално.“ Оптимистите даваха на окупаторите година, или две….Реалистите казваха, „Нещата няма да се подобрят в близките пет години.“ А песимистите? Песимистите казваха, „Ще отнеме десет години. Ще отнеме десетилетие.“
Поглеждайки назад към последните  години, какво ни дадоха окупаторите и иракското правителство за десет години? Какво постигнаха нашите кукли на конци за едно десетилетие? Какво научихме?
Научихме много.
Научихме, че докато животът не е честен, смъртта е още по-нечестна – взема добрите хора. Дори в смърта си можеш да си без късмет. Късметлиите умират от „нормална“ смърт… Смърт причинена от рак, сърдечен удар или инсулт. Тези без късмет биват събирани на части и парчета. Семействата им се опитват да погребат това, което може да бъде спасено и изтъргано от улиците, където е пролята толкова кръв, че е чудо как не са червени.
Научихме, че може да плуваш върху море от петрол, но народът ти да бъде лишаван. Градът ти може да бъде отворена канализационна шахта; жените и децата могат да ядат от кошчета за отпадъци и да молят чужденците за милостиня.
Научихме, че справедливостта не тържествува през тези дни и тази епоха. Невинни хора са преследвани и убивани всеки ден. Някои в съдилищата, някои на улиците, някои в частни стаи за мъчения.
Учим, че корупцията е пътя, по който да вървим. Искаш да ти издадат паспорт? Плати на някой. Искаш ратификация на документ? Плати на някой. Искаш някой мъртъв? Плати на някой
Научихме, че не е трудно да накараш милиарди да изчезнат.
Научихме, че удобствата, които взехме за даденост преди  2003, знаете – луксозните неща – електричество, чиста питейна вода, проходими улици, сигурни училища – тези са за населения, които заслужават. Тези са за хора, които не псукат окупатори в държавата си.
Учим, че най-големите привърженици на окупацията (вие се знаете кои сте, вие предатели) живеят в чужбина. И къде отидоха? В САЩ най-вече и след това Великобритания.  Ако бях американец, щях да съм възмутен. След пропиляването на толкова пари и толкова човешки живота, бих очаквал Чалаби, Малики и Хашими от Ирак, ами, да си останат в Ирак. Да инвестират в страната си. Бих застанал на гишето за паспортна проверка и  бих попитал, „Не бяхте ли щастливи като нападнахте страната си? Не сте ли щастливи, че ви освободихме? Върнете се. Върнете се в държавата, в която бяхте толкова щастливи, защото сега сте свободни!“
Учим, че милицията не е сигурна кого убива. Най-лесно на света би било да кажем, че шиитската милиция убива сунити и че сунитската милиция убива шиити, но не е така. Това е твърде просто.
Учим, че не лидерите пишат историята. Населението не пише историята. Историците не пишат историята. Новинарските мрежи го правят.  Fox, и CNN, и  BBC,  и  Jazeeras of the world пишат историята. Въртят и сучат, за да се вместят в собствените си програми.
Учим, че маските са свалени. Никой вече не е засрамен от двуличието си. Можеш да си срещу една държава (като Иран), но да им даваш власта на друго място (като Ирак). Можеш да твърдиш, че си срещу религиозните екстремисти (като Афганистан), но да насърчаваш религиозен екстремизъм на друго място (като Ирак, Египет и Сирия).
Тези, които не го знаеха през 2003 се учат (много късно), че окупацията не е портал към свободата и демокрацията. Окупиращите не са водени от добри интереси.
Учим, че невежеството е смърт за цивилизованите общества и че всеки мисли неговата собствена форма на фанатизъм за приемлива.
Учим колко е лесно да манипулираш населението с техните предразсъдъци, че политиката и религията не се смесват, дори ако една супер сила казва, че трябва да се смесят.
Но не всичко беше лош урок…..
Научихме, че понякога получавш доброта, когато най-малко я очакваш. Научихме, че често хората пристъпват отвъд стереотипите, които сме изградили за тях и ни изненадват. Научихме и продължаваме да учим, че силата е многобройността и че иракчаните не са лесни за подтискане. Въпрос на време е…
И тогава идват нещата, които бихме искали да научим…
Ахмед Чалаби, Ияд Алауи, Ибрахим Джаафари, Тарек Ал Хашеми и останалите лешояди, къде са те сега? Пропълзяли ли са обратно под камъните си в страни като САЩ, Великобритания и т.н.? Къде ще бъде Малаки след година, две? Ще се върне ли в Иран или ще си вземе милионите, които спечели убивайки иракчани и ще потърси убежище в някоя европейска държава? Далеч от гневните иракски маси…
Ами Джордж Буш, Конди, Уолфовитц и Пауел? Ще им се потърси ли отговорност за унищоженията и смъртта, над които работиха в Ирак? Садам беше подведен под отговорност за  300,000 иракчани… Със сигурност някой трябва да поеме отговорността за останалите милион и повече?
Накрая, след като всичко е свършено и казано, не трябва да забравяме, че това беше, за да се направи Америка по-безопасна… А в по-голяма безопасност ли сте, американци? Ако е така, защо все повече и повече чуваме за нападения над ваши посолства и дипломати? Защо непрекъснато ви предупреждават да не посещавате тази или онази държава? Сега по-добре ли е, десет години по-късно? Чувствате ли се в безопасност, след като разчистихте от пътя си стотици хиляди иракчани (от които поливината жени и деца, но децата порастват, нали?)?
А какво се случи с Riverbend и моето семейство? Аз се преместих от Сирия. Преместих се преди тежките битки, преди да стане грозно. Ето какъв късметлия бях. Преместих се в близка държава, останах тама за почти една година, тогава направих трето преместване в друга арабска държава с надеждата, че този път ще остана, докато… До кога? Eдори песимистите вече не са сигурни. Кога ще се подобрят нещата? Кога ще мога да живея нормално? Колко време ще отнеме?
За тези от вас, които са разочаровани, реалността отново показа грозната си лице, пуснете си новините по Fox , сигурен съм, че те имат репортаж, който ще успи съвестта ви.
За тези от вас, които питат за мен и се чудят как съм, Благодаря Ви.  „Lo khuliyet, qulibet…“ Което означава „Ако на света нямаше добри хора, той би загинал.“ Трябва само да проверя електронната си поща, за да разбера, че няма да загине скоро.
Източник

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *