КОМУНИСТ СРЕЩУ КОМУНИСТ

Предалият всички свои другари и ученици М. И. Бухарин написал: „Разстреляха мерзавците – отлично: въздухът веднага се изчисти… Сякаш аз видях духа на Илич високо над нас да ни води.“
Скоро обаче дошъл реда и на самия Бухарин – морално той бил мъртвец. В килията си съчинява писма с любов към Сталин, стихове за щастливия живот в СССР и обръщение към „бъдещото поколение ръководители на партията“:
„Моля, новото, младото и честно поколение партийни водачи да прочете моето писмо на пленума на ЦК, да ме оправдае и възстанови в партията. Знайте, другари, че това знаме, което вие носите победоносно на всяко шествие, върху него има и капка моя кръв.“
И още нещо от Бухарин:
„В революцията побеждава този, който пробие черепа на другия.“
Самият Бухарин се надявал до последно, че ще съхранят живота му, и сам молил:
„Пратете ме в Печора и Колыма, в лагер, където аз ще построя университет, институти, картинна галерия, зоо- и фотомузей.“ 
Георги Пятаков се задъхвал от ненавист:
„Нямам думи, с които най-пълно да изразя своята ненавист и омерзение. Това са хора, изгубили последните си човешки черти и облик. Те трябва да бъдат унищожавани, унищожавани, като мърша, която заразява чистия и свеж въздух.“
Какво пък, скоро унищожили и него – действително и той бил мърша. Антонов-Овсееко се разпенил, пишейки статия в „Известия“, за „специален отряд фашистки диверсанти, с които е възможно само един разговор – чрез разстрел!“ и славословил „другаря Сталин, който с орлов поглед съзира там перспективата, осигурява нашето единство и превърна СССР в могъща гранитна скала.“
Явно Владимир Александрович бил забравил за своето троцкистко минало, когато е писал това, но много скоро му го напомнили и също го изправили до стената. 
Под тежестта „на неопровержими улики всички обвиняеми се признали сами в терористична дейност, разкаяли се единодушно и сами пожелали своя разстрел. Зиновиев публично се каял:
„Моят извратен болшевизъм се превърна в антиболшевизъм и през троцкизма аз стигнах до фашизма. Троцкизъм – това е разновидност на фашизма.“
Зиновиев, Каменев, Смирнов, Мрачковски, Райнхолд… тях всички ги убили на 26 август през нощта. След това убили и децата им.  
Андрей Януариевич Вышински, генерален прокурор на СССР:
„Цялата страна, от малкия до стария, очаква и иска само едно: изменниците и шпионите, продали на врага нашата родина, да се разстрелят като мръсни кучета! Иска нашият народ: да се размаже проклетата гад! Ще мине време. Гробовете на ненавистните изменници ще обраснат с бурен и плевел, ще се покрият с вечно презрение от честните съветски хора, от целия съветски народ. А над нас, над нашата щастлива страна отново ясно и радостно ще блести със своите светли лъчи нашето слънце. Ние и нашият народ отново ще крачим по изчистената от всякаква нечист и мерзост земя, начело с нашия любим вожд и учител – великият Сталин – напред и все напред към комунизма!“ 
Върхушката била обхваната от страх. Всички се съревновавали да донасят и топят бивши приятели, лъжели един за друг, предавали баща си и майка си, дори понякога и децата си, само за да демонстрират лоялност към „мустакатия“. Хората очаквали ареста си ден след ден и лъжели сами себе си, даже пишели лъжи в дневниците си, надявайки се, че когато тези дневници попаднат в милицията, те ще бъдат прочетени на следствието и ще им помогнат.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *