Медиум ли е бил Хитлер?

След духовната същност и „религията“ на нацизма мислите ми се насочиха към личността, готвеща се за ролята на нов месия, – Адолф Хитлер. Написани са стотици биографии на този човек, с неговата съдба са се занимавали хиляди историци и въпреки това жизнения път на бившия фюрер на германския народ е изпълнен с множество загадки. Например?

Моля! Работата е там, че аз отдавна съм се сблъсквал с предположението, че Хитлер е бил истински медиум. Наистина до определено време го отлагах настрана като не много достоверно. Но ето че беше дошло време да се върна към него…

Медиумите, или екстрасенсите, са хора, притежаващи ярко изразени парапсихически способности, има не малко свидетелства в това число потвърдени от реални исторически факти. Именно за това сатанистите са виждали в него личността, предназначена да стане въплащение на Антихриста на нашето време.

История първа. Веднъж по време на Първата световна война група войници се били разположили за обяд в една траншея на предната линия. Изведнъж един от войниците чул глас, който му заповядал да стане веднага и да напусне това място. Гласът звучал като обикновена команда на началството и войникът машинално се подчинил. Той се отдалечил от останалите на петдесет метра, а когато се е опомнил и се канел да се върне , в този момент насред групата паднал снаряд. Всички били убити от прякото попадение на снаряда. Войникът, останал жив, се казвал Адолф Хитлер. Потвърждение на тази история намираме както в спомените на самия фюрер, така във военната докладна записка за това произшествие.

История втора и трета под название „Неуспелите покушения“. На 8 ноември 1939 г. членовете на нацистката организация „Старите бойци“ се събрали в една бирария в Мюнхен, за да отбележат шеснадесетата годишнина от мюнхенския „бирен пуч“. Скоро се появил и Хитлер, който веднага започнал да държи реч. Речта на Хитлер се предавала директно в ефира на цяла Европа. Отначало всичко вървяло както обикновено – били направени кратки изводи от блицкрига (светкавичната война) в Полша и отдадената почит на паметта на загиналите през 1923 г. Цялата реч се свеждала до това, че всеки истински националсоциалист трябвало да бъде готов да даде живота си в името на целите на партията. Краят на речта неизвестно защо бил сдъвкан, сякаш прекъснат на средата на думата. Хитлер, изневерявайки на обичая си да остава след официалната част за приятелско общуване с приближените си, се сбогувал и си отишъл много по-рано, отколкото се очаквало. Било девет без три минути вечерта, а след двадесет минути в бирарията се раздал взрив. Бомбата избухнала право на трибуната, където съвсем наскоро фюрерът държал реч. Цялата зала била засипана от отломки, загинали седем от старите бойци, шестдесет и трима били тежко ранени. Хитлер напуснал залата буквално за броени минути преди там да дойде смъртта.

Провалил се и планирания опит за покушение над фюрера през февруари 1945 г. Покушението било планирано от Алберт Шпеер, министър на въоръженията и архитект на личния подземен бункер на фюрера в Берлин. Шпеер лично проектирал бункера, включително и жизненоважната съставка – вентилационната система, изходът от която на повърхността бил отлично замаскиран и достъпен само за Щпеер. Планът на министъра предвиждал през вентилационната система да се пусне в бункера отровен газ. Когато всички необходими приготовления били завършени – бил намерен газ и оборудване, Шпеер открил, че по заповед на Хитлер вентилационното отверстие било удължено с тръба, дълга 12 фута и било установено въоръжено наблюдение на място. Шпеер действал сам и на никого не бил доверил плана си, така че предателство не може да има. Сработила свръхестествената интуиция на Хитлер? Или още нещо? Тази история станала известна от дневника на неуспялия терорист Алберт Шпеер.

През цялата половина на ХХ век психиатри, психолози, психоаналитици и психопатолози внимателно изучавали личността на Адолф Хитлер във всичките ѝ проявления. И абсолютно на всички изследователи  било ясно, че стандартния подход в рамките на науката за пълна картина на тази личност нищо нямало да даде, защото била на границата на явно нестандартните способности.

В „Обзор на парапсихологията“ за 1975 г. била публикувана голяма статия на известния американски психиатър и парапсихолог  Ян Еренвалд. Статията била озаглавена „Хитлер: шаман, шизофреник, медиум?“ Намерих в библиотеката копие на статията и с интерес започнах да я проучвам. Еренвалд, който на 8 ноември 1939 г. със собствените си уши чул и после анализирал речта на фюрера, още в първите редове на статията си сравняваше влиянието на Хитлер върху немския народ с влиянието на шамана върху неговото племе.

Времето минавало и Хитлер не само продължавал да вярва в свръхестествените си сили, но все повече се убеждавал в истинността на собствените си интуитивни предчувствия. Особеният усет в общуването с други хора, също така и необикновената политическа проницателност на фюрера не веднъж са довеждали до изумление дори близките му съратници. В някои моменти в поведението на Хитлер имало всички признаци на рационални умозаключения, но тяхната поразителна точност съвсем не съответствала на неговия недисциплиниран ум и несистемното му образование. Еренвалд привежда и документални доказателства за думите си. Така например в дневника на един твърде крупен чиновник, присъстващ на многобройните речи на фюрера, било записано:

„Хитлер не е склонен да решава проблемите на интелектуално ниво. Той превключва своето внимание на нещо друго, докато подсъзнанието му намира за него необходимите неопровержимо верни отговори. В решаващите моменти то се намира в пълна власт на своя главен демон – интуицията. Това му дава безкрайна увереност в собствената му правота и презрение към реалиите.“

Психиката на Хитлер действала въпреки стандартната логика, отхвърляйки морала и възможността за всякакво последователно планиране. По такъв начин Хитлер, както е казано в статията на Еревалд, се връщал към своята архаична същност – черната магия, магьосничеството и демонизма.

Впрочем подобни изказвания за Хитлер е имало и преди Еревалд.

„Следва да повторим още веднъж: Адолф Хитлер е медиум. Хората от нашата епоха, деформирани от материализма, могат да се объркат от странните му действия. Посветените в окултните науки не са изненадани. Това, което изглежда странно на профана, е абсолютно ясно за просветения.“

Тези думи принадлежат на френския писател Едуард Саби, който още през 1939 г. издал в Париж книгата си „Хитлер и окултните сили“. Разбира се, разплатата за излишната приказливост дошла незабавно: Саби бил арестуван и осъден на една година затвор за антигерманската пропаганда, а книгата била иззета от оборот. Второто издание на книгата на Саби излязло в края на 1945 г. под заглавие „Нацисткият тиран и окултните сили“. В нея фюрера бил представен като побеснял, при това в прекия смисъл на думата, водещ скрит и непонятен за околните живот.

Според спомените на участващите заедно с Хитлер войници в Първата световна война той бил чудак, а изказванията му били непонятни и неприятни. В едно от писмените свидетелства се казваше:

„Ние едва го търпяхме. Той беше сред нас като бяла врана. Често седеше дълбоко замислен, без да обръща внимание на никого, обхванал главата си с ръце. После неочаквано скачаше и започваше възбудено да говори, че сме обречени на поражение, защото невидимите врагове на Германия са по-опасни от най-мощното оръжие на противника.“

Но и след като станал фюрер, Хитлер продължавал да бъде толкова странен, ако не и повече. Ето едно от наблюденията на бесовското му поведение:

„Хитлер стоеше в стаята си, поклащайки се и оглеждайки смутено.“Това е той! Това е той! Дошъл е тук“ – възклицаваше той. Устните му побеляха, пот се стичаше по лицето му. Изведнъж без всякакъв смисъл започна да произнася цифри, после думи,откъслечни фрази – получаваха се странни съчетания… Беше ужасно. После млъкна, продължавайки беззвучно да шепне. Тогава го разтриха и му дадоха да пие. След това неочаквано зарева: „Там! Там! В ъгъла! Той е там!“ Тропаше с крак и крещеше. Успокояваха го…После той дълго спа, след което отново се появи почти нормален и поносим.“

Подобни свидетелства сред личните документи на нацистите съществуваха множество.

Източник: Откъс от книгата на Ханс Улрих фон Кранц „Демони със свастика“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *