Двойните стандарти като мироглед

,,Навярно сте чували мисълта:
„Англия няма вечни врагове или вечни приятели, а само вечни интереси.“

Тя принадлежи на британския премиер Хенри Джон Темпъл, лорд Палмерстън. И е била произнесена преди точно 166 години, когато той е бил външен министър. По време на дебата в Британския парламент относно вината на лорд Палмерстън в т. нар. „Кавказка афера“ или „Аферата Виксън“, свързана с Руско-Турската война от 1828-1829 г. и предоставения достъп на Санкт-Петербург до устието на Дунав и части от Грузия.
Убеден русофоб, по-скоро противник на авторитарното управление на

руските монарси, Палмерстън е бил упрекван, задето заедно с подчинения му дипломат Дейвид Ъркърт са се сближили тясно с Високата порта в ущърб на император Николай І, с когото Великобритания искала да поддържа отлични отношения.
Та ето как звучи цитираната мисъл в контекста на защитната пледоария на самия лорд Палмерстън:
„Сдържам уважението си към съюзите, понеже Англия е достатъчно силна, със значително могъщество, за да поддържа свой собствен курс, а не да се свързва като ненужен придатък към политиката на някоя друга страна.
Следователно заявявам, че да предполагате съществуването на – нека бъде обозначено като външен съюзник или постоянен враг на Англия, е тесногръда политика. Отстоявам, че английската политика – извън въпросите, които засягат нейните специални интереси, политически или търговски – трябва да защитава справедливостта и правото. Като следва този път с умереност и благоразумие, за да не се превърне в световен Дон Кихот. Но да придава значимост на моралните подбуди, като подкрепя всячески онова, което смята за справедливост, и то винаги, когато допуска, че е сторено зло.
Сър, в следването на този курс, и като отделяме все по-ограничено значение на нашите собствени интереси, моето убеждение е, че докато Англия стои на страната на правото – доколкото тя не иска да предизвика никаква несправедливост – докато желае да не допуска никакви злини, докато полага усилия за нейните собствени законови интереси, и докато симпатизира на законността и справедливостта, тя никога няма да се окаже изцяло сама. Тя със сигурност ще намери друга държава със значителна сила, влияние и тежест, която да я подкрепи, и да й помогне в курса, който самата тя смята, че си струва да следва.

Следователно заявявам, че да се предлага тази страна да има онова, което обозначаваме като вечен съюзник или постоянен враг на Англия, е тесногръда политика. Ние нямаме никакви вечни съюзници и нямаме никакви постоянни врагове. Нашите интереси са вечни и постоянни. А наш дълг е да следваме тези интереси.
Когато намираме други страни, движещи се в същата посока, и преследващи същите цели, каквито са нашите, ние ги смятаме за приятели. И за момент си мислим, че сме заели най-подходящата позиция. Щом намерим други страни, които възприемат различни виждания и ни пречат в преследването на нашите цели, наш дълг е да им предоставим толеранс по отношение на различните начини, с които те ще следват същите цели. Наш дълг е, да не съдим прекалено строго другите, понеже те не виждат нещата в съвсем същата светлина, в която ние ги виждаме. Също така наш дълг е, да не ангажираме с лека ръка тази страна с ужасните отговорности на една война. Защото от време на време можем да открием, че тази сила не е склонна да действа с нас, тъй като тяхното и нашето мнение леко се различават.
Това бяха водещите принципи на моето поведение, доколкото уменията и правомощията ми позволяваха да действам. И ако ми разрешите да изразя в едно изречение принципа, който смятам, че трябва да ръководи един английски министър, бих възприел принципа на предпазливостта, за да кажа, че при всеки английски министър интересите на Англия трябва да бъдат лозунгът, доктрината на неговата политика.“
Де ги днес политици с такава нравственост, съчетаваща патриотизма с правото на мнение на другите? Сега всички са купени. Те са марионетки, направлявани от едни и същи кукловоди с приказно дебели портфейли.
Сегашният свят е бизнес….“

  • Георги Ифандиев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *