Масонството в Италия

Ложата П-2

Един от много скандали, за които хора най-любезно са приканени да спят спокойно касае нечиста и тъмна история, която оправдава и освобождава масонството от каквато и да било отговорност за извършени заговори срещу държавите, като се прехвърля изцяло вината на една обезумяла ложа. Става дъма за Пропаганда две, по-добре известна като П-2, която официално принадлежи на Великия Ориент на Италия и се създава, с цел набиране на нови последователи за масонската кауза. Една от основните й задачи е да приеме в редиците си много влиятелни личности, чиито имена се пазят в дълбока тайна, а членовете си подбира предимно сред кръговете на политическите сили и държавния административен апарат.
Разкриването на плановете на П-2 предизвиква един от най-големите скандали в новата история на Италия. Социалният и политическият отзвук на Случая П-2 придобива такива размери, че се гласуват от специални закони, които ограничават конституционното право на гражданите на сдружения и за известно време се поставя на дискусия и под въпрос самата легитимност на масонството в страната. Когато П-2 се създава, тя вече има исторически прецедент в лицето на Ложа Пропагандна едно, създадена през 1875 г, от Великия магистър Леми (т. нар. банкер на италианското Рисоджименто, въвлечен в скандал с Банка Романа). Масонсксата Ложа Пропаганда едно оказва гостоприемство на височайши масони, пожелали максимална дискретност по отношение на самоличността си. Обстоятелство, което наистина е необичайно за институция, която има претенциите, че е създадена за да помага на ближния! Обикновено там се крият лица, извършили престъпление, а не добрите самаряни…Шеметната кариера на Личо Джели

   През 1926 г. се обръщат с предложение към все още неизвестния по онова време Личо Джели (влязъл в масонството през 1965 г.) да работи за обединяването на различни масонски общности според вселенските насоки на доклада на Гамберини пред Великото събрание. През 1970 г., когато Лино Салвини е избран за Велик магистър на Великия Ориент на Италия, той делегира на Джели управлението на Ложа П-2, като му предоставя и правото да посвещава нови членове (функции, които по традиция до този момент са преимущество само на Великия магистър на Почитаемите магистри или на онези, които в миналото са заемали тези постове). По времето, когато Гамберини е начело на Великия Ориент на Италия, той посвещава в Ордена много военни, които му посочват Джели.
Личо Джели е скромент предприемач от област Тоскана с минало на яростен фашист (воюва като доброволец в испанската Гражданска война и нацистите го използват като агент за връзка по време на окупацията на Югославия). По-късно поддържа тесни контакти с тайните служби, като е в особено близки отношения с ЦРУ, както и с представители от консервативните северноамерикански и южно-американски кръгове. Завързва и сърдечни приятелски отношения с аржентинския генерал Хуан Доминго Перон и с най-близкото му обкръжение. Свидетелство за тези негови връзки с известната снимка на която е в компанията на Перон и Джулио Андреоти.
По непонятни причини Личо Джели прави шеметна кариера в средите на Ложа П-2. Когато заема поста Велик магистър, той превръща Ложата в средище на предприемачи и високопоставени държавни функционери, като особени предпочитания проявява към представители на военните кръгове. Как ли успява в това си начинание?! Разбира се, не благодарение на интереса на новопосветените (ще бъда по-точен, ако ги определя като новоназначени) към мистичните аспекти или декларираните филантропски стремежи на Ордена. На 19 юни 1971 г. Салвини поставя начело на Ложа П-2 Личо Джели, който в началото е назначен за организационен секретар. Пак тогава Салвини решава да създаде още една тайна ложа, която назовава като предшественичката й – Ложа П-1, с амбициите тя да бъде по-елитарна от П-2 и в нея да бъдат посветени предимно представители на управленските кръгове на държавата.
През декември 1974 г., когато т. нар. стратегия на напрежението достига кулминационната си точка, някои магистрати се заемат да разследват Групата на Джели и тогава Почитаемите магистри се събират във Великата Ложа в Неапол и официално обявяват разпускането на Ложа П-2. Въпреки това, Ложата продължава дейността си.
На 12 май 1975 г. се създава отново ложа П-2 – този път официално оповестена, в която членуват няколко десетки известни личности. След малко повече от години тя е разпусната под натиска на медиите, на левицата и магистратурата. През годините започват разследвания срещу Ложата на Личо Джели и като цяло срещу масонството в Италия. Отправени са обвинения за отвличания и за извършени десни терористични акции. Но макар и Ложа П-2 да е разпусната официално от Великия Ориент на Италия, на практика тя продължава да съществува като масонска група под прякото ръководство на Личо Джели, който поддържа тесни контакти със Салвини (документирано от парламентарната Комисия Анселми), с Гамберини (който и след 1976 г. продължава да извършва обреди за посвещение в Ложа П-2) и други високопоставени масони в Италия…
Връзката между тайни служи и масонство

   През периода между 1976 и 1981 г. П-2 се разраства и започва да действа и извън територията на Италия в страни, като Уругвай, Бразилия, Венецуела, Аржентина и Румъния. Според разследващата комисия Ложа П-2 и самият Личо Джели се използват с протекциите на секретните служби, които налагат информационна завеса в негова защита и дейността му от 1950 г. нататък (годината през която тайните служби са информирани за доклада Коминформ, но не се предприемат разследвания). Налице е медийна мрежа, която позволява на групата му да работи необезпокоявана.
Личо Джели не е изразявал ясно политическите си убеждения до края на войната, което му позволява да застане на позициите на която и да било партия, поела юздите на властта в следвоенна Италия (националфашисти, съюзници и просъюзнически настроени групировки или пък русофилски комунисти). А докладът „Коминформ“ го разкрива като таен агент в секретните служби на Източна Европа – обвинение, което италианските секретни служби не взимат под внимание и не предприемат никакви разследвания. Що се отнася до подбудите, които подтикват височайши особи да заявяват членство в П-2, те са повече от ясни. И най-вече талантът на Джели да привлича нови членове с обещания за протекции, за израстване в кариерата и достигане до високи управленски постове в държавата и частния секретор.
                                                                                     – Из доклада на Комисия Анселми

   По-нататък парламентарната разследваща комисия посочва, че към края на 70-те години отношенията между Джели, неговите американски приятели-съюзници и италианските тайни служби се пропукват и дори му отправят покани да се отдръпне. Подобно послание му изпраща и журналистът Мино Покорели (по-късно убит), на когото е предаден докладът Коминформ, за да го публикува, с цел да се засилят съмненията, че Джели действа за някоя от тайните служби на комунистическите страни. Джели реагира, като дава най-неочаквано интервю, а в някои среди изразяват предложения, че с това е изпратил цифровата информация. Едно е сигурно – известно време след това доверено лице на Микеле Синдона е предоставил на съдиите в Милано достатъчни доказателства, които да накарат съдебното ведомство да се заинтересува по-сериозно от шефа на Ложа П-2. На 31 октомври 1981 г., седем месеца след откриването на известните списъци и последвалия политически скандал, Върховният съвет на Великия Ориент на Италия, оглавяват от новия Велик магистър Армандо Корона, изключва Личо Джели от масонските кръгове.
Според Великия Ориент на Италия масонската Ложа П-2 официално е прекратила дейност още през 1976 г. и следователно не може да бъде разпусната, след като веднъж вече дейността й е преустановена. А това означава, че П-2 на Джели от 1976 г. нататък е действала самостоятелно.
Откриването на списъка и програмата

   На 17 март 1981 г. съдия-следователите Герардо Коломбо и Джулиано Туроне по повод разследване около предполагаемото отвличане на сицилианеца Микеле Синдона – адвокат и бизнесмен, се разпореждат бъде направен обиск на вила Вавнда и фабрика Джоле в Арецо, собственост на Джели. Операцията се извършва от отдела на полковник Бианки от Финансовата гвардия, който открива в архивите на Джоле спосък с 953 лица, членуващи в ложа П-2, сред които е и главният комендант, на същия корпус Орацио Джанини (членска карта номер 832). Самият Микеле Синдона се появява в списъка на членуващите в П-2, като с това се потвърждава предположенията на съдия-следователите. Въпреки отправените му заплахи, полковник Бианки публикува списъка,. Разбира се, тези негови действия се оказват сериозна пречка за военната му кариера.
На 22 май 1981 г. магистратурата издава заповед за арестуване на Личо Джели за нарушаване на чл. 257 от Наказателния кодекс (за политически или военен шпионаж с досиета на СИФАР – италианското военно разузнаване, от 1949-1965 г., чийто наследник е СИД, и на други тайни служби). Но той вече е заминал за Уругвай.
Парламентарната комисия Анселми, създадена на 9 декември 1981 г., изнася данни, че П-2 е структурирана като две насложени пирамиди. В долната участват 22 души. За горната има отделен списък с членовете й, като те предават заповедите на нисшестоящите. Свързващ елемент помежду им е Джели. В негово интервю пред седмичното сп. Еспресо от 10 юли 1976г г. потвърждава , че членовете в Ложа П-2 по онова време наброяват 2400 души. Разпитани масони обаче посочват, че списъкът е верен, но непълен.
След сдобиването с документите става ясно, че се касае за съществуването на организация, чиято цел е да поеме лостовете на властта в Италия. Планът за демократично възраждане – писмен документ, представляващ нещо средно между манифест и план за действие, е иззет след няколко месеца от дъщерята на Джели и съдържа нещо като указания за проникване на представители на Ложата в ключовите сектори на държавата, за стартиране на пропагандна дейност, както и предварително изчисление на разходите за придобиване на жизненоважни функции във властта. Ресурсът от 30 или 40 милиарда италиански лири изглежда достатъчна сума, за да позволи на добре подбраните и добронамерени люде да завоюват ключови властови позиции, откъдето да упражняват контрол. Или ако трябва да бъдем точни и ясни, една от първостепенните цели на Плана за демократично възраждане е, както мнозина посочват, реорганизирането на държавата в конституционен смисъл и извършването на авторитарен обрат в управлението.
Да се постави Върховният съвет на магистратурата под контрола на изпълнителната власт, да се разделят професионалните функции на магистратите (в смисъл, че съдията не може да бъде и прокурор в едно и също дело), да се разедини профсъюзното движение и да се премахне монополът на централната италианска телевизия са само някои от точките на този проект. Достатъчно е да споменем ролята, която изиграва бившият член на П-2 Силвио Берлускони в осъществяването на тази програма. С частните си телевизионни канали той владее цяла империя в информационния свят и в сферата на развлекателните програми – обстоятелство, което му позволява с лекота да създаде масова партия и необезпокояван от никого и от нищо да заеме поста премиер.

Лицата, които са обект на вербовка в политическите партии, трябва да постигнат надмощие в средите на своите организации. Докато привлечените  журналисти трябва да симпатизират на лицата, посочени от ложите. Програмата е нещо като меморандум, който предизвестява действия на натиск, целящи да завладеят властта като цяло, за да я предадат после на доверени на ложите лица. Някои журналисти днес не пропускат да отбележат, че голяма част от набелязаните в Програмата действия по-късно се осъществяват от следващи правителства или най-малкото са сочени от реформи, с приоритет от някои политически представители, членували по-това време в политически партии, близки до средите на П-2.Дългият списък

  В продължение на месец дългият списък с конспираторите се държи в тайна, а Арналдо Форлани – заради колебанията си дали да го направи обществено достояние, или не, заплаща с поста си на премиер и изолиране за известно време от политическата сцена. След като списъкът е официално оповестен (21 май 1981 г.), той се превръща в паметен документ за историята на Италия. Сред 932-мата членува
и се открояват имената на 4 министри от правителството по онова време, един секретар на политическа партия, 12 генерали от карабинерите, 5 генерали от Финансовата гвардия, 22 генерали от италианската армия, 4 генерали от Военновъздушните сили, 8 адмирали, магистрати и държавни служители, също и журналисти и предприемачи, като Силвио Берлускони (тогава още извън политиката, но притежател на членска карта номер 1816 на Ложата П-2), Виктор Емануил Савойски (син на последния крал на Италия), Маурицио Костанцо (популярен водещ на телевизионни предавания – бел. прев.) и известният естраден певец Клаудио Вила. И още: Микеле Синдона, Роберто Калви, Умберто Ортолани и Леонардо ди Дона (президент на ЕНИ) заедно с всички шефове на италианските секретни служби и техните най-тесни сътрудници.
Трябва да е ясно, че списъкът, открит във вила Ванда, е непълен и много имена на известни личности са укрити. Според официално оповестените факти от Комисията за разследване към Хилядата масони трябва да бъдат прибавени имената на още много политически мъже, заемащи върхови постове в държавата.
Що се отнася до окултния връх на Ложата, нека припомним предизвикалото сензация обвинение на вдовицата на Роберто Калви, с което определя като истински господар не кой да е, а самият Джулио Андреоти, но за това твърдение така и не се събират достоверни, доказателства. Но е факт, че Андреоти винаги е отричал, че се познава с Джели до момента на публикуването на снимката в Буенос Айрес.
Политическа буря

   Скандалът, разразил се след откриването на списъците на П-2, е без прецедент. Премиерът Арналдо Форлани е заставен да подаде оставка през юни 1981 г. затова, че се е забавил да информира обществото и съответно да се разпореди да бъдат публикувани откритите списъци. На негово място застава Джовани Спадолини – първият премиер, който не е представител на Християндемократическа партия в историята на Република Италия.
От страна на левите партии е подета мощна кампания с обвинения за съучастничество в скандала на представители от управляващите партии и от средите на Италианската социалистическа партия (стар съперник в лявото пространство на партията на Енрико Берлингуер). Най-вече комунистите има защо да обвиняват организацията, която нелегално е работила за изхвърлянето им от гражданското общество. Те не спестяват на управляващите епитети и обвинения в опит за преврат и политически слугинаж в полза на чужди сили. Други политици, сред които Бетино Кракси от Италианската социалистическа партия и някои депутати oт Християндемократическата партия, атакуват работата на магистратурата с обвиненията, че е потвърдила верността на целия списък (смесват се известни престъпни лица, чиито имената така и не се посочват, с почтени хора), и че са причинили криза на борсата (през 1981 г. е заставена да затвори врати за една седмица поради рязък спад на акциите) с разследванията си и задържането на Роберто Калви.
Парламентарната комисия

   По волята на председателя на Камарата на депутатите Нилде Йоти през следващите години се учредява парламентарна комисия за разследване, оглавена от депутата Тина Анселми – член на Християндемократическата партия и първата жена в историята на италианската република, която заема министерски пост и чиято политическа фигура се ползва с всеобщо доверие заради високите й морални и човешки качества. Комисията извършва дълго продължило проучване, за да хвърли светлина върху Ложа П-2, определена като отправна точка за кръговете на амеиталианския политически живот и, ако се наложи, да придвижат подходящи конституционни реформи или да организират държавен преврат.
Комисията излиза със становище, че списъкът е пълен и достоверен. Само за една малка част от имената е опровергано членството в Ложата и съответно са извадени от там. Подчертава също, че присъствието на някои предприемачи може да се обясни с икономическите ползи, които им носят контактите с високопоставени ръководители на обществени предприятия и банки – например отпускането на по-големи кредити от това, което се предвижда според характеристиките на предприятието, искащо финансиране.
Със специален Закон номер 17 от 25 януари 1982 г. П-2 е разпусната. Той постановява за незаконна дейността на тайните сдружения с аналогични цели в изпълнение на параграф 2 от чл. 18 от Конституцията на Италия, в която най-общо се забраняват сдружения дори с непреки политически цели.
Някои подробности, които не са за пренебрегване
Необходимо е да се отбележи широкото разпространение на структурата П-2 с двама или трима членове във всеки един от 35-те административни центрове от общо 110 на територията на Италия: Торино, Милано, Ла Специя, Рим, Бари, Равена, Флоренция, Пистоя, Козенца, Палермо, Калиарци, Сиена, Бреша. Анкона, Венеция, Катанцро, Генуа, Акуила, Триест, Потенца, Новара, Арецо, Полоня, Пиаченца, Удине, Месина, Пиза, Реджо Емилия, Реджо Калабрия, Форли, Савона, Бриндизи, Трапани, Перуджа. Още едно потвърждение е и присъствието на структури на П-2 в 15 от 20-те области в Италия:
Последни разсъждения
Случат П-2 тук се разглежда съвсем синтезирано, въпреки че става дума за политическа структура с голям отзвук в съвременната история на Италия и темата не може да бъде изчерпана в няколко страници. Нека добавя, че Личо Джели – почитаемият магистър на Ложата, е въвлечен в най-големите останали неразрешими разследвания на страната, като вербува в мрежата си на посветени и терористи (той е разследван и за опита за атентата на гарата в Болоня), представители на италианските секретни служи (на практика управленските им кръгове изпълняват неговите заповеди), политици (секретари на партии, депутати, премиери и министри), медии (директора на Централната италианска телевизия РАИ, по времето, когато тя държи монопола, и голям брой издателски къщи като Рицоли), едри индустриалци и накрая истинския окултен източник на всичко – едрите международни финансови кръгове, които стоят начело на невидимата секта на илюминатите.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *