Институтът за религиозни дела и банката на Ватикана

Институтът за религиозни дела (IOR), често считан за Банката на Ватикана, като цяло е подобен на централните банки на финансовия елит, тъй като се ползва с привилегирован статус и особен режим на поверителност. Институцията играе пълноценна роля в тъмните зони на финансите, политиката и масонството, които в продължение на десетки години са се движили паралелно с живота на страната, дефинирайки властта и равновесието. Вкрая на 70-те години на миналия век банката на Ватикана се забърква в много скандали, откъдети на бял свят излизат доказателства за връзки с мафията, тайните служби, масонството и финансовия елит.

Между 1946 и 1971 г. Институтът за религиозни дела е най-големия акционер в кандалната Banco Ambrosiano – кредитен институт, обект на съдебно разследване за наличие на тайни сметки. По време на следствието се разкрива, че зад чуждестранни институции, купували значителни пакети акции от Ambrosiano, стои самият президент на Института. След изпадането и в несъстоятелност през 1982 г. диренето е подето с пълна сила и благодарение на откриването на писма патронаж (или писмо комфорт, предназначено да гарантира платежоспособността на трето лице), издадени през 1981 г. от архиепископ Пол Марчинкус (директор на IOR от 1971 до 1989 г.) на Роберто Калви (директор на Banco Ambosiano), се доказва, че Институтът директно или индиректно е извършвал контрол върху фирми-фантоми със седалища в страни, известни като данъчни убежища. Последните са използвани като прикритие за източване на 2000 млрд. лири от касата на Ambosiano.

Тогава финансов министър Бениамино Андреата налага ликвидацията на Banco Ambrosiano и декларира, че банката има липса от 2 млрд. долара, 1 млрд. и 159 млн. от които гарантирани от IOR.

Журналистит Мино Перкорели, преди да бъде убит на 20 март 1979 г., разкрива, че директорът на IOR – архиепископ Пол Марчинкус, е станал масон на 21 август 1967 г. с членски номер 43/649 с превдонима Marpa. Името му е в списъка, публикуван на Osservatorio Politico, съдържащ 121 имена на духовници масони, между които: Жан-Мари Вий (кардинал и Държавен секретар), Агостино Казароли (министър на Външните работи на Ватикана), Паскуале Маки (секретар на Павел VI), Монсеьор Донато де Бонис (високопоставен член на IOR), Уго Полети (генерален викарий на Рим), дон Вирджилио Леви (зам. -главен реактор на L’Osservatore Romano), Анибале Бунини (папски церемониал) и Роберто Тучи (директор на Радио Ватикана)

През 1987 г. Марчинкус е разследван за банкрута на Banco Amrosiano и за пране на пари на мафията във връзка с масонската ложа П2 на Личо Джели. Разкаялият се Винченцо Калкара от Коза Ностра потвърджава обвиненията на съда за връзките между Марчинкус, Калви (член на П2) и членовете на Коза Ностра.

Съдът в Милано издава заповед за арест на аргиепископ Марчинкус заедно с други представители на високо ниво на IOR, установявайки сериозната отговорност на Банката на Ватикана за фалита на Banco Ambrosiano. Върховният съд не е могъл да потвърди искането за екстрадация, тъй като обвинените се възползват от имунитет в качеството си на представители на централен орган на Католическата църква, предвиден по смисъла на чл.11 от Латеранския договор: централните органи на Католическата църква са освободени от всякаква намеса от страна на италианската държава (при спазване на рзпоредбите на италианските закони, засягащи покупките на юридически лица), както и преобразуването по отношение на недвижимо имущество.

На 25 май 1984 г. в Женева Институтът за религиозни дела подписва споразумение с банките-кредитори на доброволни вноски. Ходът на разследването за изпадането в несъстоятелност на Banco Ambrosiano е последван от смъртта на хора, които са доста информирани за фактите, представляващи достатъчни свидетелства за доказване на истината в съда. Грациела Крокер – секретарката на Калви, се самоубива, хвърляйки се от 4-тия етаж на сградата, където се помещава Banco Ambrosiano в Милано, на 17 юни 1982 г. Минути преди това да се случи, в стаята и влезли двама мъже, представили се за пратеници на Ватикана.

На следващия ден е премахнат и Роберто Калви (член на П2 и президент на Banco Ambrosiano), който междувременно е избягал в Лондон. Тялото му е намерено да виси на въже под моста на Черните монаси на река Темза: в джоба му все още е фалшивият му пастпорт и пачка пари, с които се е надявал да прикрие следите си в чужбина. Първоначално английските следователи се опитват да архивират случая като самоубийство, но впоследствие италианските съдебни власти са принудени да признаят, че става въпрос за убийство и започват разследване за евентуалните подбудители на престъплението. След около две седмици, на 2 октомври 1982 г., следва друго самоубийство: този път от прозореца на офиса си се хвърля Джузепе Делача – друг добре информиран мениджър от Banco Ambrosiano. Банкерът Микеле Синдона – масон от П2, приближен на IOR, умира в затвора от отваряне на 20 март 1986 г.

Първите нередности с Banco Ambrosiano са сигнализирали от съдя Емилио Алесандрини – неудобен магистрат, убит на 29 1979 г. от крайно лява терористична група. Съдия Алесандрини е провеждал разследване върху сенчестия бизнес на Ватикана и дори е успял да докаже участието на тайните служби в терористичния акт.

През 1993 г. Институтът за религиозни дела е въвлечен и в разследването за подкупите Enimont, но отговаря, представяйки фалшифицирани документи.
Прелатите и върховните управници на Института, отговорни за аферата, не са подведени под отговорност поради им ун итета им, гарантиран о т същия то зи член 11 от Латеранския договор.

През 2010 г. идва ред на разследването Anemone за значими престъпления703 и пране на мръсни пари. От тогава в резултат на повтарящ ите се скандали, в чийто център попада, В атиканската банка е трябвало поне формално да се придържа към европейските правила срещу прането на пари, за да изчисти общ ествения си имидж. В действителност продължава да се проти­ вопоставя на контрола на органите705, както се посочва в доклада Moneyval о т 2012 г. – В атиканът спазва само половината о т предписаните правила срещу прането на пари. През март 2012 г. П рокуратурата на Рим прави ново международно съдебно възлагане, за да се запознае с движението на паричните потоци от IOR към Дж.П. Морган във Франкфурт. Според разследването за на­рушенията на законодателството относно борбата с прането на пари, извършвано о т помощник-прокурора Нело Роси и зам.-прокурора Стефано фава, заподозрени са президентът на Института за религиозни дела Еторе Готи Тедески и генералният директор на Института Паоло Чиприани.

Източник: Откъс от книгата на Марко Пицути „Скрити манипулации“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *