НАЙ-ЧЕРНАТА ДАТА В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ – 9.09.1944г.!!!

За тези,които лъжат безсрамно и долно,че ссср ни „освободили“ от „фашизъм“ : На 22 октомври 1940г. България отказва да влезе в Тристранния пакт ! На 12 ноември 1940г. Молотов отива в Берлин с цел преговори за влизане на ссср в Тристранния пакт . Но вместо дружески обсъждания за сферите на влияние между Молотов,от една страна, и Рибентроп и Хитлер, от друга,възникнали дипломатически спорове . Главната причина е настояването на Сталин да включи България в съветската сфера на влияние . На 17 ноември 1940г. е втория отказ на България за присъединяване към Тристранния пакт ! На 25 ноември 1940г. България отхвърля съветското предложение за „договор за взаимопомощ“,което предвижда разполагане на съветски военноморски бази в страната. ссср иска териториално разширение в замяна на присъединяване към Тристранния пакт . Едно от условията е България и Дарданелите да се включат в съветската сфера на вляние . По време на акцията БЪЛГАРСКИТЕ КОМУНИСТИ АГИТИРАТ С ПИСАНЕ И ЛОЗУНГИ ЗА СЪЮЗ С ХИТЛЕРИСТКА ГЕРМАНИЯ И СССР. Вапцаров е един от агитаторите!!! Ето и признанията на един виден комунист и обвините в т.нар „Народен съд“ Върбан Ангелов – “ В края на 1940г. и началото на 1941г. по нареждане на ЦК се разпространяваха хвърчащи листове с които се подканяше българското правителство да подпише Тристранния пакт. Агитацията да влезем в Тристранния пакт и във войната на страната на Германия,Италия и Япония трая до 22 юни 1941г.,когато у нас стана известно,че германската армия напада ссср“ !!! На 2 септември 1944г. Народната и Демократическата партия и БЗНС съставят кабинет начело със земеделецът Константин Муравиев, който започва да възстановява конституционния ред в страната. Народното събрание е разпуснато, обявена е политическа амнистия, жандармерията е премахната, възстановени са политическите партии. Комунистите, които са активно подкрепяни и направлявани от Москва, и знаят, че Червената армия е на границата с България обявяват курс към въоръжено въстание срещу „новата фашистката власт“.В спомените си Константин Муравиев пише, че „болшинството от министрите поискаха да се обяви веднага война на Германия. Имахме всички законни основания, а и върховните интереси на държавата повеляваха това”. Против е военният министър ген. Иван Маринов, който настоява да се изчака. Така той целенасочено проваля решението да се обяви веднага война на Германия, за да може СССР да има повод да обяви война на България. Неслучайно ген. Маринов участва в 9-септемврийския преврат и отваря вратите на Министерството на войната, пускайки частите на Отечествения фронт (ОФ). В замяна след преврата е назначен за главнокомандващ на българската армия.
На 5 септември 1944 г. Съветският съюз обявява война на България без тя да е воювала срещу СССР и е запазила дипломатическите отношения по време на Втората световна война и след като е обявила неутралитет., както и става.
Три часа след като СССР обявява война на България, Министерският съвет къса дипломатическите отношения с Райха и иска от Съветския съюз примирие. Москва отказва. На 6 септември България обявява война на Германия, която влиза в сила на 8 септември, за да може да се изтеглят българските войски от Македония.
Сталин окупира страна,която е във война с Гврмания!!! В същото време, когато на 8 септември 1944 г. червената армия нахлува в България, тя вече се намира във война с Германия, но това не се оказва от значение за Сталин.Окупацията на България от Съветския съюз е основна предпоставка за извършването на преврата на 9 септември 1944 г., чрез който БКП влиза във властта, за да превърне България в сателит на СССР за следващите 45 години с цената на неоправдан терор и репресии над българския народ.България участва в последната фаза на войната с 450 хилядна войска и дава над 32 000 жертви срещу Гермсния (убити и ранени). Стопанските загуби на страната възлизат на около 2/3 от националния доход на България през 1945 г. Въпреки това,ние сме третирани като победени в тази война,по настояване на Сталин на Парижката мирна конференция !!! През 1946г. агента предател на ссср и един от виновниците за окупацията на България – генерал Иван Маринов ще се бие в гърдите пред българския дипломат в Париж – Евгений Силянов,че под негово командване са ранени и убити 30 хиляди български войника във войната срещу Германия . За капак главния обвинител на т.нар. „Народен съд“ Георги Петров ще се хвали в доклада си до ЦК на БРП(к) ,че не са осъдили на смърт само тези български офицери,които „са се укрили на фронта“… Каква пародия и предателство,войниците жертвали се и воювали за България,накрая са избити от съветско-комунистическите марионетки в България !!! Сега ще ви запозная с някой свиделства за това как е преминала окупацията на България. На 9ти септември дежурния офицер от 10ти конен полк подпоручик Петър Добрев Петров посреща съветската команда да предаде личното си оръжие с думите : „Български офицер не предава оръжието си“ след което се самоубива пред смаяните съветски командири . Този достоен жест,както и съпротивата 5ти дивизионен артилерийски полк,където артилеристите недвусмислено насочват оръдията си срещу съветските команди по разоръжаване,десетилетия бяха укривани от комунистическите васали на Кремъл в България . След 9ти септември комунистическите власти в България унищожават множество паметници с имената на загинали български войници и офицери – българи,евреи,турци и т.н ,воювали рамо до рамо за България срещу чужди,включително и руски агресори !!! Към това трябва да се прибавят и едни от най-геройските ни фамилии и личности,които са репресирани и избити от червената терористична и антибългарска власт – войводата Тане Николов,ген.Владимир Вазов и семейството му,семейството на Райна Попгеоргиева,внука на Бачо Киро – Теодоси Даскалов,генерал Иван Вълков,синът на Борис Дрангов – Кирил Дрангов,Внучката на баба Тонка е разстреляна със съпруга си 2 срещу 3 ноември 1944 г. край Русе,племенникът на Иван Вазов – д-р Иван Кирков Вазов е осъден на смърт от т.н. Народен съд… Друго свидетелство от Шумен при окупацията е на войникът от 10ти конен полк Иван Николов от с.Вехтово – „Някой наши офицери не искаха да си дават оръжието,но съветските войници ги заставиха да легнат по очи на земята и ги обезоръжиха“. Така е в целия гарнизон . По онова време личното оръжие на българските офицери се е заплащало от тях самите и е било тяхна лична собственост . Всъщност това решение идва Върховното съветско командване и от българските му сътрудници начело с Георги Димитров,тъй като офицерството в България е считано за една от основните опори на държавността у нас и следователно – за голям враг на предстоящата съветизация на страната . Извършената по-късно безумна и жестока разправа с българското офицерство,скед като най-напред е било използвано като пушечно месо в т.нар „Отечествена война“ срещу немските войски,потвърждава че това е било планирано . Ето откъс от спомените на родения през 1923г. Рачо Рачев ,подполковник от запаса,който е бил дежурен по дивизия в тези драматични дни между 7ми и 9ти септември 1944г. : „Срещата премина превъзходно. Ляха се водки от бензиновите бидони. Но на следващия ден щабът бе обграден с тежки танкове ,а през портала на 7ми пехотен Преславски полк ,срещу щаба му беше насочено оръдието на лека танкета. Почти веднага след това в щаба влязоха същите съветски офицери ,които бяха на другарска вечеря късно през ноща и проведоха ритуала на пленяването на Шуменския противников гарнизон. Обезоръжени,бяхме обявени за пленници и събрани в една стая на щаба под охрана и без храна“ . Рачев отбелязва още : „В 5ти артилерийски дивизионен полк нашите артилеристи обърнаха оръдията срещу порталите и не допускаха разоръжаване“. По-късно естествено командирът им е разстрелян от „народната власт“ ! За 9ти септември подполковника от запаса Рачо Рачев разказва,че съветския офицер,когото в спонените си той нарича „червения офицер“ влязал в щаба на 10ти конен полк (сегашната сграда на Военното комендантство в Шумен) разпоредил на командира на полка да свика незабавно офицерите. Когато след сигнала те се явяват,съветския командир безцеремонно им заявил : „От днес сте пленници на Червената армия! Моля предайте личното си оръжие!“ В този момент не всички офицери от 10ти конен полк са в щаба. Не е там и подпоручик Петър Петров,зашото е дежурен. Пред очите му на 9ти септември 1944г. се разиграват сцени, от които е потресен. Същия ден той чува по радиото за станалия преврат в София,обръщението на новоназначения министър-председател Кимон Георгиев и разбира,че в състава на новото правителство като министър на войната е полковник Дамян Велчев – непоправим превратаджия,осъден на смърт и впоследствие помилван от цар Борис. Подпоручик Петров е последния към когото се насочва съветската комисията по разоръжаване. В нея влизат старши лейтенант Владимир Федоренко,старши сержант Алексей Зверьов и други от съветските войски,придружават ги българските офицери – майор Иван Тодоров,подпоручик Павел Манов и фелдфебел Стефан Чобанов. В 18.30 те влизат в дежурната стая при караулното помещение на 10ти конен допълващ ескадрон и съветския офицер нарежда на подпоручик Петър Петров да предаде оръжието си. Разоръжаването на длъжностно лице,какъвто е и дежурния по екскадрон,се преживява болезнено. Всичко това се добавя към унизителната ситуация и ускорява драматичния развой,зашото офицерската чест на подпоручик Петър Петров очевидно не му позволява да се търкаля в прахоляка под дулата на вражески войници – подпоручик Петър Петров вади своя „Валтер“ и с думите „Българския офицер не предава оръжието си“ се застрелва в главата!!! За събитията от 9ти септември разказва друг съсед на подпоручик Петър Петров – Петър Тодоров роден през 1926г. в Шумен : „Бях стажант в общината,където кметът Иван Попов ми беше началник. На 9ти септември видях съветски войски,коли…Помня,че пред Околийското управление имаше престрелка. На улицата убиха околийския управител Васил Иванов Василев. Аз го заварих да лежи на ъгъла до книжарницата Вълчо Даскалов. Имаше изнасилвания и други убийства,извършени от съветските войници. Вечерта на 9ти септември,тъкмо когато се прибрах,отсреща пред къщата на Петър Петров дойде конска каруца. Видях и чух близките му да плачат – майка му,баща му и други. Разбрах,че са докарали Петров мъртъв. Хората коментираха,че се е застрелял в казармата. Беше вече около 20-21 часа.“ Ще цитирам и писмо на български войник от София – Никола до своята любима Деса : „Братушките са го ударили през просото,влизат по къщите в село,вземат си каквото им трябва и след като ги нагостят и почерпят,започват да задирят жената на стопанина. Има много случаи на изнасилване на жени и деца,и народа е трепнал много. Народа толкова много е огорчен от тях ,че всички надежди възлагани им по-рано сега се изпариха мигновено. Краднат коне,каруци и въобще каквото им попадне. Щом видят,че имаш часовник на ръката ти те спират и питат колко е часа. Ти си показваш часовника,а те го грабват и казват на нас е нужен. Ти нямаш нужда от часовник. Нощно време вдигат хората да им правят баници и колят кокошки. Въобще страшна напаст и къде ще му излезе края не се вижда. Тия хора са непросветени и вършат своеволия,каквито най-дивите племена не вършат. В Тетевен сте добре,че не са дошли още,но след като им видят истинския лик ще разберат що е болшевик. Ритат хората да спят на земята,а те спят на креватите цели облечени и с ботуши. На един мой познат от с.Надежда обезчестили жена му пред очите му,след като ги приютил и посрещнал по християнски. Започнали да дялат трески от гардероба му за подпалка на огъня. “ ( писмото съм цитирал със съкращения и не цялото,понеже е твърде дълго). Ето и писмо на Георги Димитров до Сталин,което потвърждава червените башибозушки изстъпления и низости : „Писмо от Г. Димитров до Сталин, 22 септември 1944 година, относно поведението на Червената армия в България.“На редица места има случаи на насилие по отношение на местното население от страна на отделни червено-армейски военнослужещи:

  1. Произволно се вземат от местното население, работен добитък, каруци, хранителни продукти и др., без да се уведомяват местните власти, и без съответното оформяне, на иззетия добитък и хранителни продукти;
  2. Произволно се изземват държавни и частни моторни превозни средства, и смазочни масла и материали. Това води до проваляне на есенната сеитба.
  3. Някои военнослежещи в пияно състояние влизат нощем по домовете на хората в градовете и селата с цел грабеж, а и в някои случаи – изнасилват жени и убиват мъжете им. Така например в село Дивдядово, Шуменска околия тогава, а сега Шуменска област. Наред с другите хора, е и убит, и един от старите членове на Партията. Доколкото такива произволни действия внасят голям смут сред населението, което с неописуема радост и възторг посрещна Червената армия, моля да се направи всичко възможно за тяхното по-бързо прекратяване”. Чуждестранни журналисти и кореспонденти също описват брутални насилия,изнасилвания,кражби и убийства при и след окупацията на България от ссср…някой от тях са американския чуждестранен кореспондент Чарлз Ланиус : Американският журналист Чарлз Ланиус, който е пряк свидетел на окупацията на България от Червената армия, пише, че информациите за брутални престъпления на „освободителите“ по пътя им към София и редица трагични инциденти – след грабежи и мародерства на съветски войници с насочено оръжие – бързо принуждават българските селяни да дават безпрекословно всичко, което униформените „братушки“ им поискат : „Аз видях как руснаците окупираха България. Наблюдавах как Червената армия нахлу в разрушената от войната София на 16 септември 1944г. Престоях в България осем месеца,за да видя какво става в тази окупирана от руснаците страна. Слухове за изнасилвания и грабежи идващи от провинцията предхождаха руснаците. Червената армия започна операция за събиране на храна. Селяни,които до преди часове развяваха червени знамена и крещяха приветствия,сега протестираха,когато съветските войници им грабеха прасета,говеда,коне и присвояваха храната и фуража им.Във всеки град и село на България, комунистите завзеха администрацията. Обикновени престъпници – убийци и крадци бяха освободени от затворите и назначени на постове в Юговата полиция. Същите често арестува хора,просто защото са добре облечени. Лични стари разправии с хора ,на които са им имали зъб,те разрешаваха с куршуми. Българи ми съобщиха,че почти във всяко населено място бившите полицейски началници,кметове и бирници,а в много случаи и техните заместници,са застреляни и бити до смърт. Свещенниците също. Най-беззащитните,но и най-открояващи се,те първи попадат на мушките на каскетаджиите.“( свидетелствата на Чарлз Ланиус също са със съкращения ) Според шефа на Държавния архив Михаил Груев, много от най-тежките престъпления са описани в доклади до изцяло доминираната от съветското командване Съюзна контролна комисия в София. В отговор на непрестанните молби за мерки срещу неконтролируемите мародери и насилници от Червената армия, шефът на комисията ген. Бирюзов „успокоява“ с официално писмо от април 1947 г. подвластното му правителство в София. Той пише, че заради военни престъпления срещу цивилни българи, през 1946 г. са наказани 17 съветски войници със затвор между 1 и 3 години. По мнение на редица историци, унизително нищожното възмездие се дължи на два основни фактора – страхът на българите да подават оплаквания срещу жестоките и отмъстителни окупатори и на възприетата в Червената армия практика да бъдат наказвани с разстрел за „съчувствие към врага“ малкото военнослужещи, които са протестирали или са се опитвали да възпрепятстват груповите изнасилвания, убийства и грабежи на мирни граждани.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *