От мита на пропагандата до истинската история

Следвайки историческата пътека на съвременната история и досега неизследвана от академичния свят, ще видим внезапната поява на скритата ръка на истинския световен център за вземане на решения. Доказателствата, които разпознават във финансовия елит тайният автор на нашите съдби, тежат като камъни върху кристалната истина на официалната историография. Започват да се открояват от тайната история на последния голям конфликт, който опустоши Европа.

Втората световна война обикновено е дефинирана като епичен сблъсък между западните демокрации от един свободен свят и нацистката тирания, или като победа на силите на доброто над силите на злото – т. нар. ос на злото. Но дали е било така? Историята за лудия диктатор като единствен, отговорен за конфликта, наистина ли е правдоподобна? За да го разберем, трябва най-накрая да хвърлим светлина върху сивите зони, които присъстват в учебните планове в консолидираните текстове (една и съща версия за всички отделни държави).
Истинските причини за този световен конфликт, продължил 6 години, който превърна в развалини цяла Европа и причини смъртта на около 55 млн. души, могат да бъдат накратко обобщени в няколко основни точки:

1) Отпуснатите кредити от международния финансовелит на Германия по време на Ваймарската криза с Плана Доус (1924 г.) и Плана Йънг (1929 г.) в действителност са насочени към картела на мултинационалите, ангажиран във военния бизнес. Разузнаването и администрацията на САЩ са били наясно с действителното предназначение на заемите, но не са направили нищо, за да попречат парите за възстановяване на гражданската индустрия да попаднат в оръжейната индустрия.

2) Възходът на Хитлер и нацисткия режим е имал икономическата подкрепа на международния финансов елит посредством нищо неподозиращите кредитни институции, като Chase National Bank на Рокфелер и Union Bank на Прескот Буш (дядо на бившия президент на САЩ  Джордж Буш). Без жизненоважната икономическа помощ, получавана от Уолстрийт, Хитлер и неговата партия никога не биха могли да се сдобият с такава мощ.

3) Икономическата и парична реформа, които са направили Германия толкова мощна и независима, а Хитлер – заплаха за целия свят, е изработена от банкера масон Ялмар Шахт, дясна ръка на Дж.П.Морган и много близък приятел на американския президент Теодор Рузвелт

4) Армиите на Хитлер никога не биха могли да бъдат такава заплаха без тайната подкрепа на американските индустриални колоси, като фордт, Крайслер, IBM (чието дъщерно дружество се е наричало Дехомаг)т, Стандарт Ойлт, Шел Ойл, Дженерал Електрик (която в Германия контролира AEG и Осрам), Дженерал Мо- торс (собственичка немската Опел), ITT {International Telephone and Telegraph),Kogak и Дюпон. Повечето от тези компании са имали филиали в Германия с немски имена и това им е позволявало да въртят златен бизнес
с Хитлер преди, по време и след войната. Някои от тях дори са експлоатирали безплатния труд на депортираните, поробени от нацистите.

5) През 1936 г. сенаторът Джеймс А. Рийд от щата Мисури разкрива, че семейството на американския президент франклин Рузвелт е един от най-големите акционери на Дженерал Електрик141, която е била в услуга на Хитлер.

6) Без синтетичните горива на гиганта на химическата индустрия I.G.Farben, произвеждани благодарение на технологиите и лицензите на Стандарт Ойл от Рокфелер, автомобилният парк на Хитлер е щял да остане буквално без гориво. I.G.Farben е основана от Херман Шмитц през 1925 г. с американски капитали и сред нейните ръководители се открояват имената на някои от най-влиятелните личности в света на финансите: Пол Варбург – основател на американската система на федералния резерв (по поръчка на Американската централна
банка); брат му Макс; Едсел Б. Форд от Форд Мотор Къмпани\ С. Е. Мичъл и Уолтър Тийгъл от федералния резерв (Американската централна банка). Последният управлява и Стандарт Ойл Къмпани, която има съвместен бизнес с фарбен, и в същото време е съветник на американския президент Рузвелт. През 1941 г. (т.е. в разгара на бойната) I.G.Farben построява най-голямото за времето си химическо предприятие в Аушвиц, използвайки като работна ръка десетките хиляди затворници от близкия нацистки концентрационен лагер. Изследователят Джоузеф Боркин дори разкрива в книгата си Престъпление и наказание на I.G.Farbenm, че преди войната фарбен е сключил тайни споразумения с основните лидери на въоръжените сили на САЩ, за да не бъдат бомбардирани неговите фабрики в Германия, факт е, че в края на конфликта 93% от фабриките на I.G.Farben са останали мистериозно невредими в страна, напълно срината
до основи. По някаква странна случайност съюзническите бомбардировки са пощадили и фабриките на AEG (немския филиал на Дженерал Електрик) и на други немски филиали на американски корпорации, контролирани от Уолстрийтш.

7) Атаката над японския Пърл Харбър, с която Рузвелт обявява на американския народ влизането на САЩ във войната, е умишлено предизвикана от неговата администрация с Плана Макколъм. Документът показва, че докато Япония е била принудена отчаяно да се противопоставя на една икономическа и военна мощ, където няма никакъв шанс за победа, президентът на САЩ одобрява програма за сурови икономически санкции срещу японската страна и системното нарушаване на границите на американските военните кораби в нейните
териториални води.

Още повече, показанията на многократно отличавания американски военен репортер Робърт Стинет в книгата му Денят на измамата разкриват, че американското разузнаване е било напълно наясно с плана за атаката на Пърл Харбър, благодарение на разшифроването на военните кодове. Въпреки това, командването на военноморските сили на САЩ нарежда на своите собствени военни кораби в пристанището на Пърл Харбър да останат на котва с очевидната цел да причини избиването на маса невинни хора, за да се развълнува американската общественост, която до този момент е била против войната.

По време на тези събития човекът от висшите финансови среди, който е съветвал Рузвелт, е Бернард Барух – също представител на Уолстрийт, който е бил и президент на War Industries Board (органът, отговорен за организирането на американската икономиката по време на война), и ментор на Удроу Уилсън. С течение на годините различни официални разследвания са потулили всяка правителствена отговорност за случилото се, но истината така или иначе се е появила в публикуваните от независими изследователи документи.

Поради наличието на много празнини в образователните материали дори и най-обективните историци са склонни да оправдаят стратегията на Рузвелт като необходим акт за спасяването на Европа от нацистката тирания (войната с Япония автоматично се продължава с немските и италиански съюзници). Изглежда никой не знае, че съществуват исторически доказателства, които
показват как Хитлер, нацизмът и военните усилия на т. нар. ос на злото в много голяма част са заместени от същия този международен банков картел непосредствено от небостъргачите на Ню Йорк.

Източник: Откъс от книгата на Марко Пицути „Скритите манипулации“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *