По същество с цифри за това – колко струва окупацията ни от ссср и какво представлява комунизма за България!!!

Доц. Даниел Вачков е Директор на Института за исторически изследвания към БАН. Той е член на Експертния съвет към Института за изследване на близкото минало, на Издателския съвет към БНБ. Според неговото изследване съветската окупация на България струва 133 280 719 447 лв. В нея влизат над 63,2 милиарда лв разходи на България при участието и във войната срещу Германия; 30 милиарда разходи по изпълнение на примирието; определените косвени щети на над 27 милиарда лв; разходи за обезщетения,пенсии и еднократни помощи – 10,9 милиарда лв. !!! При окупацията всичко е за сметка на българската хазна и живеещи в близост до съветските гарнизони български граждани. Оповестява се,че само до 30.06.1945г. за тази цел са похарчени колосалните 23 295 922 715 лв. Изнасят се и други факти. Годишният окупационен данък,който съветската армия извлича от България,надвишава общия национален доход на страната. Над 20 000 железопътни вагона са присвоени от „освободителната армия“ като „трофейни“. Около 32 000 български офицери и войници загиват напразно в Македония,Югославия и Унгария,защото страната не е призната за съвоюваща. При решителното гласуване за признаване на България за такава на Парижката мирна конференция ссср гласува „против“ с единствената цел да продължи да я изполва като окупирана. През март 1945г. българската страна е принудена да подпише търговско споразумение,съгласно което „освободителите“ закупуват цялото стопанско производство на мизерно ниски цени,конфискуват целия резерв българско розово масло в БНБ. Налагат България да закупува метали,петролни продукти,химикали от ссср по цени далеч по-високи от международните. Прави се сравнение,че подобни договори не са сключвали „дори и империалистическите държави със зависимите народи от Азия и Африка.“ Има архивни материали ,от които става ясно,че окупаторите изземват къде насилствено,къде доброволно огромни количества – хранителни продукти,материали,стоки от бита и др. В списъците като конфискувани фигурират : овце и кози,коне и кобили,прасета,ечемик,овес,каруци,хамути,юзди,колички,автомобили,варели,ключове,брашно,прозоречни стъкла,порцеланови чинии,маркучи,обувки,блузи,маси,столове,цедилки,радиоапарати,юргани,тенджери,тигани,костюми,черги,кожи за обуща,будилници,огледала,бельо,бъчви,вино,музикални инструменти,готварски печки,ориз,одеяла,стенни и ръчни часовници,пишещи машини,кревати,куфари,възглавници,кофи,кюнци,панталони,пантофи,нощници,рокли,велосипеди,фотоапарати,ловни пушки и какво ли още не !!! Подобни списъци за „братско“ плячкосване се пазят за почти всяка община : маси за хранене,детски обувки,железен търмък,цигулки,фураж…на тези „хора“ ли издигнахме паметници ? Окупаторите разграбват и складовете на главното интендантството към Министерството на войната. От тях се изземват горива,масла моторно имущество и други ценни материали,нуждите от които за войската и страната са огромни. След това страната е принудена да купува въпросните стоки и суровини от ссср на баснословно високи цени. Автомобилен бензин който струва 24 долара за тон,ссср ни иска 42 долара. Вместо 2.60 долара за килограм тютюн,съветските търговци го купуват от България по най-много 1.50 долара за кг. Става ясно и как се появяват т.нар „съветски предприятия“ в България? Конфискувани са всички германски имущества,всички стопански предприятия,основани с германски капитали,стопански складове и сгради,помещения след което се преименуват на „съветски предприятия“. След анализа,че за периода от 28.10.1944г. до средата на март 1945г. издръжката на съветската армия струва 20 558 194 361 лв се оказва,че към това трябва да се прибави и взетите от БДЖ 14 000 вагона,задържани морски съдове и други моторни превозни средства,откараната в Одеса германска военна и фабрична техника и съоръжения,която страната е закупувала от Германия. Част от нея се пребоядисва и се продава отново на България. По същия начин се развиват нещата през 1946 и 1947г. Разкрива се и потулваната истина,че всички средства от всеизвестния заем за свободата от над 24 милиарда лева не са отишли за „възстановяване на народното стопанство“,а за издръжката на окупационна армия. Истинска катастрофа,това говорят документите от архива на Външно министерство !!! Спиред тях най-тежко е през 1945г.,когато България издържа 600 000 съветска армия. До юни 1945г. окупационната издръжка струва 23 милиарда лева,при положение че държавния бюджет за тази година е 45 милиарда лева! Освен всичко друго „гостите“ ползват безплатно наличния параходен,корабен,железопътен и автомобилен български парк,казарми и всички необходими за пребиваването им предмети от битово естество. Ежемесечно за нуждите на Червената армия се доставят 500 тона въглища,а до края на войната 5000 тона тютюн,които тя отказва да признае като търговска стока с оглед вписването и в търговския баланс между двете „братски“ страни. Съветските представители припознават като военни трофеи огромно количество намиращи се в България германски и унгарски стоки и вагони. За трофеи се взимат и немските и унгарските недвижимите имущества,въпреки че военни трофеи могат да бъдат само движимите такива. Окупатори задължават и БНБ да изкупи всички налични рубли в българите. Банката ги изкупува срещу 15 лв на рубла и предава близо 5 милиона рубли на окупационните власти,при условие че съветската власт ще възстанови тяхния еквивалент в левове. Следва отказ и натиск изкупуването да продължи,БНБ предава още 2.7 милиона рубли. Най,големи апетити Москва има към българския тютюн,медни и оловни концентрати и розово масло от което изкупуват възможно най-големи количества за по 300 долара на кг,а го продават на международните борси на по 1400 долара за кг. Руснаците обещават да върнат като трофейни 2500 товарни вагона и да съдействат за издирването и връщането на други 3500. Не ги връщат,но в замяна на това продават на България 1100 веднъж и втори път 2000. От публикуван българо-съветски протокол от 1952г. се разбира,че България е принудена да откупи „съветските“ т.е немските предприятия и имущества за 43 милиона лева. Сега прилагам някой факти от разсекретени архиви на ДС : Почти две години след 9 септември 1946 г. Държавна сигурност е разполагала с агенти в основните, средните и висшите учебни заведения в София.В окаяно положение са живеели деца в място в гр. Пловдив, наречено възпиталище, където са били прибрани като „морално и социално застрашени” през 1948 г., когато в България БКП установява своята тоталитарна власт.През 1951 г. са извършени общо 139 бягства от армията, от които 54,7% са от пехотните части.
През следващата година за 9 месеца са извършени 65 бягства. По социален произход най-много бягства са от средите на средно селските слоеве, следвани от бедните слоеве на селяните.
По партийна принадлежност водят безпартийните, но следвани от комсомолците, а на трето място са членове на БКП.
Военното контраразузнаване подчертава, че тези данни показват „незадоволителната политико-възпитателна работа сред военнослужещите в армията”.
Отделно в доклада на ВКР е посочена и статистика за бягствата от трудовите войски. Само за първите 9 месеца на 1952 г. оттам са извършени 104 бягства.С договора между нацистка Германия и СССР е сложен край на огромните усилия на комунистическия интернационал за мобилизация на силите в широки съюзи, фронтове и коалиции и използването на всички организационни, идеологически и психологически средства в стремежа да определи Хитлерова Германия и фашизма като основен враг.
За съюза между Сталин и Хитлер в периода 1939-1941 г. наследниците на комунизма, включително и в България, и до днес гузно мълчат и всячески избягват да коментират, тъй като този позорен акт е изключително неудобен за тезата им за борбата срещу нацизма.
Мълчанието, което настава след Пакта Молотов-Рибентроп от страна на комунистическите партии в Европа, включително и от нелегалната БКП, намира обяснение в архивите на Коминтерна, зорко пазени днес в Русия.
През 1939 г. ръководител на Коминтерна е избягалият от България след неуспешния метеж срещу властта през 1923 г. Георги Димитров.
Именно Димитров е човекът, който се обръща към Сталин след подписването на договора между нацистка Германия и СССР за указания каква да е позицията на Коминтерна и какви указания да бъдат спускани на комунистическите партии.
Секретната кореспонденция между Димитров и Сталин става достъпна през 1991 г. при разпадането на Съветския съюз. Това е времето, когато в СССР се открива пролука за достъп до някои секретни съветски архиви, които впоследствие, а и днес са изключително трудно достъпни.“Армия като добре организирана сила, добре обучена, политически възпитана и осигурена с мобилизационни запаси засега още няма у нас” – това е докладвал министърът на вътрешните работи ген. Георги Цанков до министър-председателя и лидер на БКП Вълко Червенков през 1952 г.В края на 50-те години в затворите е извършвана целенасочена партийно-политическа и агентурно-оперативна дейност от репресивния апарат на БКП с цел разработването и приобщаването към „народната власт” на политически затворници.Съветската пропаганда в България е промивала мозъци с над 330 000 заглавия и тираж от 70 милиона екземпляра и то за периода от 9 септември 1944 г. до 1978 г.Документ от 1973 г. съдържа редица действия, които идеологическото управление на Държавна сигурност е набелязало тогава.
Една значителна част от тях се отнася до налагането на контрол върху репертоарите на естрадните изпълнители.В началото на 80-те години на ХХ век Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия, което е преследвало българската интелигенция за инакомислие или неодобрение на тоталитарната политика на БКП, е играло определено ролята на кадровик в сферата на културата, като е спряло назначаването на ръководни кадри на над 200 души с „вражески произход” в сферата на културата.Държавна сигурност се е опитвала да „бори” капиталистическите разузнавания сред западните туристи по Южното Черноморие не само със своите сили, но и с цяла армия от администратори по хотели, таксиметрови шофьори, работниците по бензиностанциите и автосервизите, та чак до продавачите на сувенири.
Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.
Той представлява строго секретна справка относно: Работата с обществеността по линия на отделени I-во при Окръжно управление на МВР Бургас през 1965 г.
От документа се разбира, че ДС е предала на партийни комитет в Слънчев бряг доклад за методите на „капиталистическите разузнавания”, която е бил изнесен пред общо над 2000 служители и работници с „голям интерес”.
ДС е провеждала беседи с гореизброените служители от хотелските администрации, със шофьорите на таксита, обслужващия персонал по бензиностанциите и автосервизите, както и с продавачите на сувенири.
Не е подминат и персонала на къмпингите „Каваците” и „Аркутино”, а също така и този в Международния младежки лагер край Приморско. Архивите на Държавна сигурност крият много информация за това по какъв начин репресивният апарат на БКП е създавал и реализирал специални операции, които да прототипите на днешните фалшиви новини.
Става въпрос за т. нар. активни мероприятия, чиято цел е да дезинформира определена институция, група, кръгове или държавно ръководство.В документи на областните дирекции на МВР по онова време присъстват изключително стряскащи данни за престъпността – например че дирекция „Национална милиция“ регистрира 12 убийства само за месец ноември 1988 г? Или че убийствата на година са достигали стойности от около 200 на година(240 през 1985 г.), нещо, което отново присъства сред документооборота на Министерството на вътрешните работи по онова време, включително и е докладвано с гриф „строго секретно“ в ЦК на БКП?
Така в справка до Тодор Живков от 1987 г. се докладва – за един месец са извършени 44 умишлени убийства и 77 изнасилвания(само за месец!). През август същата година – 21 умишлени убийства и 18 изнасилвания. Само в Сливен за 1986 г. са извършени 15 умишлени убийства.
Нито едно от тези престъпления не получава отзвук в медиите и всички стават предмет на информационното затъмнение
Общо 42 лица, участвали в приватизацията през 1995 г. по време на еднопартийния кабинет на БСП начело с лидера ѝ Жан Виденов, са с принадлежност към тоталитарните комунистически служби.
Това установи Комисията по досиетата при проверката на приватизацията за конкретната 1995 г.Комисията по досиетата разкри още 35 сътрудници на тоталитарните комунистически служби, които са заемали или заемат различни ръководни длъжности в дружества с 50 на сто или повече държавна участие, чийто принципал е Министерството на икономиката
Това е седмото решение по линия на дружествата към Министерството на икономиката, което Комисията по досиетата обявява.
През миналата година тя огласи общо три проверки на държавни фирми към Министерството на икономиката. При първата бяха разкрити 136 агенти, при втората – 45 сътрудници, а при третата – 69 сътрудници. Тази година Комисията излезе с три решения, с които бяха разкрити съответно 59, 56 и 43 сътрудници.
Така общият брой на разкритите сътрудници на ръководни постове в дружества на Министерството на икономиката вече надхвърли 450 агенти, включително с последното решение.
Броят им е много повече, ако към тях се прибавят и починалите лица, които Комисията е установила като сътрудници, но не ги обявява, тъй като това не е разрешено от закона за досиетата.
По този показател фирмите към Министерството на икономиката заемат второ място по брой на сътрудници на тоталитарните служби, заемали или заемащи ръководни постове в българските институции, като първото място се държи от МВР.
С новото решение Комисията по досиетата е установила общо 53 души с принадлежност към Държавна сигурност или разузнавателните служби на БНА. От тях е обявила данните за 35 лица, а останалите 18 са починали (решение №2-1656 от 27 юни 2019 г.).В част от новите учебниците по история за 10 клас не само липсват основни факти и събития за периода на комунистическия режим у нас (1944-1989), но манипулациите продължават на места и в частта, посветена на историята на периода към демокрация след 1989 г., която също присъства в новите учебници.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *