Ами другарите не спираха да воюват

,,Ами другарите не спираха да воюват. Но преди всичко и най-вече срещу собствените си народи. Забравихте ли? Или масовата местна жалба по Тато е същата, каквато взели да изпитват по Джордж Буш-старши в САЩ.
Има ли уловка и каква е тя? Първо да изясня разликите. Американците жалят по икономическия растеж и ниските данъци през управлението на стария Буш. Но ако сега го предложат за президент, почти никой няма да гласува за него. Политическата носталгия е по пълните джобове, а не по фигурата.
„Съществуват много причини човек, на когото са се подигравали, защото е задръстен, сричащ и запъващ се франт, който цитираше съвета на майка си: „Никой не харесва фукльовците, Джордж“; който дръвнишки убеждаваше тълпата в щата Ню Хемпшир: „Съобщавам ви, че ми пука“, сега да бъде хвален заради своята скромна сдържаност и партийна преданост?! На 90-годишна възраст са му останали малко неща, които да го вълнуват. Но недодяланата автентичност на г-н Буш е рядко срещано качество сред днешните хлъзгави, издържащи на напрежението на анкетите, механизирани политици.“
Тук е обратното. При Тодор Живков живеехме не лошо, а прекалено

зле. Понеже бедността беше масова, а номенклатурата битуваше в недостъпна за масите изолация; тъй като пътуването зад граница в т. нар. капиталистически страни се явяваше привилегия пак на избрани негодници, свързани с БКП и ДС; хората нямаха представа за размерите на тукашната мизерия.
Докато в Съветските американски щати се сещат с умиление за достъпното изобилие на материални блага през управлението на Джордж Буш-старши, тук терорът и вмененият чрез него страх, както и пропагандата, останала в ръцете на Номенклатурия, си свършиха работата чудесно.
„18 на сто от младите българи искат да живеят по времето на Тодор Живков, показва изследване на Националния център за изследване на общественото мнение (НЦИОМ), проведено през юни тази година [2013]…
В проучването, посветено на образователни практики за изучаване на комунистическия режим, са участвали българи на възраст между 15 и 35 години от цялата страна.
40 на сто от анкетираните никога не са чували за остров Белене, 42 процента от младите българи не знаят, че Хитлер и Сталин са диктатори.“
За да бъда справедлив и донякъде да изравня резултатите, ще спомена: Тъпотата и необразоваността, липсата на интереси и любопитство към миналото се ширят в еднаква степен навсякъде. Което многократно увеличава шансовете следващите поколения „отново да настъпят мотиката“, както се казваше в един стар виц. След като Джордж Оруел ни е завещал невероятно перфектната максима:

„Който владее миналото, той владее и бъдещето. Който владее настоящето, владее миналото.“
От древните знаем, че “rustica progenies semper villana fuit” – „същността на селяците е била винаги просташка“. Тоест „селянин“, но не като произход или местожителство, а като манталитет, идва още от античността. То е “testimonium paupertatis animi” – „свидетелство за бедност на духа“. Иначе казано – доказателство за невежество, за простотия.
А тълкуванието е елементарно. Предполага се, че втренчени в земята и добитъка, селяните не намирали време за образование и култура. Което не е точно. Естествено, отдалечени от духовните центрове, те са изоставали. Но и в селата са израствали личности, достигнали цивилизационни висоти.
Днешната всестранна неграмотност, простотия, липса на обща култура, на възпитание – простащината, най-общо казано – са резултат от непрестанното съсипване на семейството. На планомерното принуждаване на майките да работят извън дома. На снижената роля на училището. На масовата култура с нейните ерзац-образци. На компютрите и интернет, които скоро ще лишат хората от нормалното човешко общуване. Признаците за тази трагедия са налице…
Пред очите ни се изреждат поколения, които можем да определим като “aequo animo” – „равнодушни“, не изпитващи кой знае какви вълнения. Случайно ли разводите не впечатляват никого? А безразборните полови контакти са нещо обичайно, даже нормално…
Да не кривя душа – всичко тръгна от нашето поколение, което искаше да се изживява като „децата-цветя“ в Сан Франциско през „лятото на любовта“ – 1967 г. В САЩ има генерация, която не е наясно с това кои точно са я пръкнали – не познава родителите си. Понякога наричат тези хора „децата на “The Greatful Dead”, по името на култовата рок-банда, следвана от огромни хипарски тълпи из цялата страна.

Отвъд границата между Сърбия и Австрия поне се намира папа, който да проявява известна загриженост за бъдещето на младите. Наскоро той ги призова да престанат да пропиляват живота си в манията по електронните устройства. Йезуитът Фрациск рече, че „ча̀тенето в интернет или със смартфони и гледането на сапунени опери по телевизията е безполезно и представлява загуба на време“.
Тук църквата е организация на БКП. По-скоро – управление на Държавна сигурност. Но къде са бащите и майките? Що за баби и дядовци са онези, които не разказват на внуците си за ужасите на комунизма с убийствата, концентрационните лагери, изселванията, робския труд, манифестациите, пълното лишаване на хората от свобода и права?…
Защо аз го правех, а мнозинството от връстниците ми не? Какво ме караше

постоянно да разпитвам своите родители, роднини и по-възрастни близки за миналото и за изопачената историческа истина в него? Сега преценете: Справедливо ли е да не се отъждествявам с най-малко 95 на сто от т. нар. народ? Още повече, след като години наред се опитвам да отварям очите му, а населението ме отхвърля – често по обиден начин!
Умните знаят мъдрото правило, формулирано от Луций Аней Сенека:
“Corrige praeteritum, praesens rege, cerne futurum” – „поправяй миналото, ръководи настоящето, предвиждай бъдещето“.
Ако някои го научават от тук, но го възприемат и спазват, значи все пак имат достатъчно акъл.
А останалите? Какво ме интересуват? “Trans penem mihi” – „през онази ми работа е“, заявил Гай Юлий Цезар на Сената.  Рано или късно калните води на язовирите, построени от поробените политически затворници, за чиято съдба никога не ги е било еня, ще ги потопят. Тогава аз и съмишлениците ми няма да се трогнем. Заявявам го “ab imo pectore” – „напълно искрено“.
Егоизмът, безсърдечието и апатията на обезумялото гъмжило служи като енергия за задвижването на perpetuum mobile – вечния двигател на Братството. А сатанинското колело се върти – и обикаля по едни и същи места.“

  • Георги Ифандиев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *