Ваксините: добро или общо зло?

„Леките“ ваксинации

Ваксината се състои от минимално количество микроорганизми (вирус или бактерия), които са мъртви или отслабени, и една част от тях има за цел да стимулира организма да създаде специфични антитела. Това означава, че се извършва контролирано заразяване с патогенни агенти, което би трябвало да повиши защитата на имунната система с превантивна функция: в случай напоследваща инфекция човешкият организъм вече е развил антитела за борба с болестта.

„Ваксинациите са най-ефикасните сред превантивните интервенции на разположение на общественото здравеопазване, благодарение на тях е възможно по безопасен начин да се предотвратят сериозните заболявания, които могат да доведат до усложнения, инвалидност или смърт – може да се прочете в страниците на сайта на Министерството на здравеопазването. И още: Истинските противопоказания на ваксините са малко. […] Ваксините, въпреки че са правилно приготвени, контролирани и прилагани така, както всички лекарствени продукти, могат да бъдат отговорни за нежелани резултати.“

• С тези вдъхващи доверие думи италианското правителство провежда
информационните си кампании за ваксините. Не е чудно, че твърде малко родители, когато подлагат децата си на ваксинация, имат представа за рисковете и ползата. Обикновено лекарите се ограничават да ги информират, че може да има леки странични ефекти:
неразположение с температура, възпаление на кожата със зачервяване. Тежките реакции са изключително редки и напълно пренебрегвани, всеки родител подлага детето си с пълна добросъвестност на профилактиката с убедеността, че така ще се избегнат заболявания в бъдеще и че е за тяхно добро. Често нямат дори избор: много от ваксинациите са задължителни (дифтерит, тетанус, полиомиелит, вирусен хепатит В), тъй като гарантират правото на здраве и превенция на всяко дете на територията на страната, а останалите са силно препоръчвани от педиатрите. С други думи, ако един родител, дори и да се съмнява във ваксинациите, не би могъл да се противопостави.

Това, което за съжаление липсва в обществото (а често и сред лекарите и съответните институции), е информираност поради липсата на дългосрочни проучвания върху страничните ефекти. От друга страна, някои независими изследвания показват, че много от тежките заболявания като множествената склероза са свързани с ваксинациите и помощните вещества, които се съдържат в разтвора. Факт, който може да обясни експоненциалния растеж на неврологичните патологии, които са били редки заболявания преди време: аутизмът е нараснал от 1 към 5000 през 80-те години на миналия век на 1 към 120 през 2000 г.

„Ваксинациите са рекламирани много умело и агресивно – споделя Робърт Менделсон – известен американски педиатър с 30-годишен опит в ръководството на Националната служба за медицинска консултация – и повечето от родителите ги смятат за спасителното чудо за много опасни болести. Който и да им се противопостави, се смята за луд, а за един педиатър да ги отрече е все едно свещеник да се отрече от папата. Голяма част от това, което се опитват да ни накарат да повярваме, не е вярно. Не само че имам сериозни съмнения, но ако трябва да следва своите дълбоки убеждения, смятам, че са бомба със закъснител и бих ви помолил на колене да не позволявате да се правят каквито и да било ваксинации на децата ви… Не съществува нито едно научно доказателство, че
масовите ваксинации могат да предотвратят детските болести. ”

Ваксините съставляват най-загадъчна- та глава в историята на медицината. Не успяхме да намерим убедителни доказателства, които да потвърдят реалната ефективност от тях… В действителност, в светлината на абсолютно непълно познаване на имунните механизми само сравнението на големи групи ваксинирани и тези, които не са, ще докаже нещо, но странно – не се прави.

Франческо Валтер Пансини

Пример за всички: полиомиелитната ваксина

Веднага след края на Втората световна война САЩ предприемат решителна кампания срещу полиомиелита – остро вирусно и много заразно заболяване, което причинява деформации, парализа и в най-лошия случай смърт, най-вече сред децата. От тази болест се разболява и президентът Франк- лин Делано Рузвелт, който на 39-годишна възраст получава парализа на долните крайници и става един от основните организатори на изследователската дейност.

В началото на 50-те години на миналия век двама медицински изследователи и вирусолози самостоятелно успяват да открият ваксината. Джонас Салк изолира вируса, като го деактивира с разтвор от вода и формалдехид, така че приложението да е безвредно, но да предизвика в отговор имунна реакция на организма. След първите експерименти Върху групи от доброволци, през 1954 г. започва истинското изпитание върху 1 млн. деца от 6 до 9- годишна възраст, половината от които получават плацебо. Една година след това, на 12 април 1955 г., обявяват резултатите: ваксинацията е сигурна и ефикасна и веднага започва да се прилага за профилактика в по-голям мащаб в САЩ.

Ваксината обаче има известни ограничения: дори да защитава тези, на които е приложена, не предотвратява първоначалната инфекция и не може да спре вече активния вирус.
Алберт Сабин – полски учен и натурализиран американец, експериментира с живи отслабени (атенюирани) вируси, които освен да имунизират, потенциално биха се конкурирали с лошия вирус до пълното ликвидиране на болестта. През 1954 г. започва да тества ваксината върху затворници в Охайо и получава положителни резултати, но изпитанието в широк аспект претърпява някои затруднения и отсрочки – според някои, поради националистически причини: Сабин завинаги остава емигрант – така че първите проверки са проведени В Източна Европа. Ваксината се налага по-бързо на Стария континент и поради факта, че пероралната й форма се приема по-лесно (орално), докато тази на Салк е чрез инжектиране в ръката; в Италия например е приета през 1963 г., за да стане задължителна през 1966 г. През същия период и в Съединените щати я приемат като масова профилактика.

Тази история води до основателни съмнения относно така проведените изследвания: абсолютните критерии, които би трябвало да ръководят медицината, се пречупват вследствие на външни причини като спешната нужда от обещаната панацея. Изследванията на Салк са проведени набързо, докато тези на Сабин са имали неоправдано закъснение. Първоначално САЩ са големи поддръжници на Салк, но после приемат стандарта на Сабин, отричайки доказателството на фактите на кампанията за информация и дезинформация, проведена през предходните години.

Показателно е пристрастието на сведенията, които достигат до гражданите, и е намек за безпокойство, провокиращо недоверие към дъжда от уверения, които придружават винаги медико-фармацевтичните открития. Антиполиомиелитните ваксини са перфектен пример от тази гледна точка. Вирусите и в двете ваксини са култивирани в бъбречните тъкани на маймуни. Говорим за често срещана практика като начин на производство в индустриален мащаб: патогенните агенти се внедряват в човешки или в животински тъкани (бъбрек на маймуна, корем на овца, мозък или гръбначен мозък на заек и куче, мозък на маймуна и прочие) или в продукти като яйца на пиле или патица. През последните години се въвеждат техники, които използват генетични манипулации. В случаите с животински тъкани се използват органите на опитни морски свинчета, подложени на всички предварителни медицински прегледи, но когато изпитанията са обширни и прецизни, не може да се изключи присъствието на още непознати животински вируси. Един здрав екземпляр може да бъде носител на латентен вирус, типичен за неговия вид, който би могъл да се събуди след въвеждането му в организма на друг вид.

Това се случва и с двете полиомиелитни ваксини. Още през 1953 г. изследователят Хералд Кокс, също участващ в търсенето на ваксина, която усъвършенства през 1961 г., отбелязва:

Досега полиомиелитният вирус е отглеждан само в тъкани на възприемчиви видове – маймуна или човек. За пореден път трябва да сме наясно за потенциалния риск от използването на други вируси или микробни агенти, които са заразни за хората.“

И ето че към края на 50-те години на миналия век д-р Бърнис Еди от Националния институт по здравеопазване забелязва, че клетките от маймуни, използвани за ваксината антиполиомиелит, имат необичайно поведение: инжектирани на хамстери, те развиват рак. Това е 40-ят намерен вирус В бъбречните клетки на маймуните и затова е кръстен Simian Virus 40 (SV40) – Маймунски вирус 4017. По-късни изследвания показват със сигурност, че той е канцерогенен за животинските видове. Според много експерти може да играе същата роля и при хората: връзка с генетичния код на SV40 е открита в човешки тумори на мозъка, на костите и на белите дробове. Фактът, че случаите на такива тумори се увеличава, намира обяснение точно във възможната зараза, когато болните – днес между 50 и 60-годишни – са ваксинирани като деца с антиполиомиелитна ваксина.

Смята се, че между 1955 г. и 1960 г. ваксината на Салк е приложена на около 98 млн. американци, а тази на Сабин – на около 10 млн. и на още повече в Европа; според оценките между 10 и 30% от дозите са били инфектирани с SV4019. През 1961 г. Националният институт по здравеопазване налага произвежданите ваксини задължително да бъдат проверявани за SV40, но не изисква изтеглянето на вече съществуващите, които продължават да се разпространяват още 2 години, очевидно без каквото и да било предупреждение или притеснение за гражданите!

Полиомиелитът става център и на други скандали. Ваксината на Сабин, макар и в много редки случаи (1 на 26 млн. дози)20, може да предизвика полиомиелит. Джонас Салк се опитва да внуши, че всички или повечето заболели в САЩ, регистрирани през 60-те години и след това, са следствие на ваксината на неговия съперник. Не става въпрос само за завист: установено е, че от 138 случая на паралитичен полиомиелит, възникнали в периода между 1973 г. и 1984 г., на 105 от тях (т. е. 76%) е направена ваксината на Сабин или са били в пряк контакт с ваксинирани. Причината за тази вирулентност е мутантен щам, появил се измежду на пръв поглед безобидните. Затова от 2002 г. Италия се връща към ваксината на Салк.

Но и Салк не е пощаден: в шумна история го въвлича фармацевтичната компания Cutter
– притежател на лиценза за първата ваксина. Скоро след пускането й на пазара се установява, че 5 деца са получили парализа след ваксинацията; по-нататъшно разследване разкрива, че стотина от дозите, излезли от лабораториите на Cutter, съдържат жив вирус. Причина за инцидента се оказват фрагменти от клетъчен материал, които са попречили на действието на формалина. Тази лабораторна грешка, причисляваща се към многото инциденти, които могат да възникнат в сложния процес на производството на ваксини, парализира 50 деца и убива 523.
Както е видно, за обработването на вируса във ваксината На Салк се използва
формалин. Формалинът и формалдехидът Присъстват в много ваксини, въпреки че са съставени от . токсични химически вещества, чиито ефекти Водят от обикновено дразнене на кожата и очите до потенциална канцерогенност 24. Това поражда много въпроси относно химическия състав на препаратите: как е направена ваксината; какви вещества я съставляват и подсилват и най-важното – какъв ефект биха имали върху нашия организъм?

Източник: Откъс от книгата на Марко Пицути „Забранените ЛЕК-арства, които лекуват“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *