Безопасни ли са ваксинациите? Част втора

По-долу ще разгледам накратко някои заболявания, ваксините срещу тях и техните странични ефекти.
    Полиомиелит. При голяма част от хората заболяването протича в съвсем лека форма със симптоматика подобна на тази при обикновена настинка или грип, може да не бъде разпознато и не оставя никакви трайни последици. А по време на епидемии здравите носители на вируса многократно превишават болните, особено тези с паралитични симптоми! Може би дори повече от 90% от изложените на вируса хора по време на епидемии остават безсимптомни! Това показва, че преди всичко най-важна е силата на имунната система и предразположението! Алопатичната медицина не разполага с ефикасно лечение на паралитичната форма на полиомиелит. Но той е бил много успешно лекуван с хомеопатия. Ето какво пише д-р Бонд за своя клиничен опит със заболяването: „Винаги съм използвал за латирус като профилактично средство при стотици семейства по време на много сериозни епидемии и никога не видях дори един от тези случаи да се усложни. Възстановяването на вече разболелите се, както и на тези в начален стадий на заболяването беше 100 %.“
    До XIX в. в света не е имало големи епидемии от полиомиелит. Те се проявяват главно от началото на XX в. докъм 50-те години в страните от третия свят, където хигиенните условия обикновено са лоши, честотата на полиовирусните инфекции е много висока. При голяма част от децата се установяват антитела в резултат на прекарано заболяване или поради безсимптомно инфектиране с вируса. Паралитичните случаи обаче са малко и освен това няма епидемии. Те могат да се проявят, когато голяма част от населението не е била излагана на вируса сравнително продължително време и/или се появи нов по-вирулентен щам. Изготвянето на самата ваксина може да предизвика създаването му затова в развиващите се страни епидемиите възникват именно след имунизационни кампании.
    През 1955 г. д-р Джонас Салк, американски лекар и микробиолог, създава ваксина от убити полиовируси, която се поставя инжекционно. На 5 април, 1955 г. Американската фондация по детски паралич обявява, че ваксината е „безопасна, силна и ефикасна“ и скоро ще изкорени полиомиелита завинаги, след което започва масова имунизационна кампания. Само 2 седмици след това изявление деца, които са ваксинирани току-що, започват да развиват симптоми на полиомиелит. До 23 юни Службата за обществено здраве на САЩ съобщава, че има потвърдени случаи на полиомиелит, като 6 от тях са завършили със смърт, и още 149 случая сред контактни на имунизираните с ваксината на Салк деца!
    През 1959 г. д-р Алберт Сабин, също американски лекар и микробиолог, създава живата полиомиелитна ваксина, която се поема през устата. От 1962 г. започва да се прилага изключително ваксината на Сабин, тъй като тя предизвиква образуването на по-голямо количество антитела и според официално наложеното мнение се смята, че дава по-дълготраен имунитет.
    Тук искам да предложа на вниманието ви един интересен факт: През 1948 г. по време на най-големите епидемии от полиомиелит д-р Бенджамин Сендлър, експерт по хранене към „Отийн ветеране хоспитъл“ установил, че съществува известна зависимост между приема на захар и нишестени продукти и заболеваемостта. Той събрал данни и установил, че областите, в които консумацията на захарни и тестени изделия е най-висока, имат и най-много случаи на полиомиелит. Според него тези храни дехидратират клетките и предизвикват изтегляне на калция от костната, нервната и мускулната тъкан. Това води до значителен калциев дефицит, който допринася за развитието на тежка картина на болестта. Според епидемиологичните проучвания най-многобройни и сериозни случаи е имало през летните месеци. Д-р Сендлър забелязал, че тогава децата консумират много сладолед, газирани и други подсладени напитки. През 1949 г., преди да започне „сезонът на полиомиелита“, той предупредил жителите на Северна Каролина чрез вестниците и радиото да намалят колкото се може повече приемът на захар-съдържащи храни. Ефектът: 90% редуциране на консумацията се последвало от почти същото процентно намаление на заболелите – 2498 случая за 1948 срещу 229 за 1949 г.! Впечатлени от огромните загуби, мощният Млечен тръст на Рокфелер, продаващ замразени продукти на жителите на областта, заедно с търговците на кока-кола предприели широка кампания, като заявили, че проучванията на д-р Сендлър са само мит и статистическите данни не са нищо повече от „щастлива случайност“ и съвпадение. На следващата година потреблението на захарни изделия било същото както през 1948 и заболеваемостта отново се покачила. Очевидно повечето хора не желаят да използват ума си за мислене. Докато това продължава, човечеството като цяло ще си остава лесна плячка на финансовите акули, безскрупулните политици, сектите и прочие.
    Дифтерия. Понастоящем това заболяване е изключителна рядкост. В САЩ за периода 1900-1930 г. преди въвеждане на ваксината броят на боледуващите е спаднал значително, а смъртните случаи са намалели с 90%.
    Германия започва задължителна имунизационна кампания през 1939 г. За съвсем кратко време след това броят на заболелите скочил на невероятните 150 000, а смъртността се увеличила с 600%! Френското правителство след този злополучен експеримент в нейната съседка отказало да имунизира населението, но било принудено след окупацията на Франция от Германия по време на Втората световна война. До 1943 г. заболелите станали почти 47 000! В същото време в Норвегия, където не приели да се ваксинират, имало само 50 случая.
    През 1975 г. FDA официално признава, че ваксината не е така ефикасна, както се е очаквало, и че болестта може да възникне и в имунизирани индивиди. Около 50% от хората, които се разболяват от дифтерия, са били ваксинирани според протокола. При една епидемия в САЩ например през 1969 а. 25% от заболелите и 33% от смъртните случаи също са били при напълно ваксинирани. Последните 15-20 години в САЩ се установяват не повече от 5 случая годишно.
    Морбили (дребна шарка). Това е детска болест, която не се лекува с алопатия, а се оставя да премине естествения си ход. Има много рядко фатални усложнения – средно 1 случай на субакутен склерозиращ паненцефалит на 100 000.
    През 1963 г. д-р Джон Ендърс с екип създали поредния „медицински шедьовър“ – ваксина против това незначително заболяване. Скоро след това започнали и масови имунизации. Действително в продължение на около 20 г. след въвеждането на ваксината заболеваемостта като цяло намаляла до 2% от предишните стойности. Но от 1900 до 1955 г. (т.е. няколко години преди излизането на пазара на ваксината) смъртността от морбили е била спаднала с над 97% – до 0,3 на 100 000! Факт е, че и през 70-те години тя е същата, както и преди въвеждането на имунизацията.
    При много епидемии до 95%, дори 100% от заболелите са били имунизирани! Въпреки това вредната практика на ваксиниране срещу морбили продължава. Според публикация в „Ню Инглънд джърнъл ъф медисин“ през 1985 г. избухва епидемия в две средни училища, където 99% от всички разболели се са били ваксинирани. А същевременно при серологичните тестове 95% от тях са показали имунитет срещу морбили (наличие на специфични антитела в серума). Понастоящем според данни за САЩ при епидемиите от дребна шарка се разболяват между 58 и 90% от напълно ваксинирани деца! А на някои ваксини дори пише, че имунизираните може да са заразни до 1 месец след инокулацията!
    Страничните ефекти на ваксината срещу морбили включват енцефалит, атаксия (некоординирани движения на крайниците), хемипарези, парализа от типа Гилен-Баре, припадащ асептичен менингит, забавяне на развитието, хиперактивност, ретинопатия, слепота, проблеми с обучението, гърчове дори смърт.
    След започване на масовите имунизационни кампании случаите на дребна шарка сред възрастните са се увеличили значително.
    При увеличения брой и атипични протичания се забелязва по-силен обрив, мускулна слабост, периферни отоци и остри коремни болки понякога със силно изразено повръщане.
    Все повече зачестяват и случаите на морбили при бебета под 1-годишна възраст, а при тях също са възмогни повече усложнения. Причината за това е, че ваксинираните и съответно непреболедували естествено болестта майки не могат да предадат защита срещу нея на своите деца! Още един довод, за да се спре безумната практика на тази имунизация.
    Рубеола. Много леко протичащо заболяване при децата, което дори може да не бъде разпознато. За него няма специфично алопатично лечение и също като дребната шарка и заушката се оставя да премине естествения си ход. Преболедувалите придобиват траен имунитет. Но проблемът е, че ако жената е бременна и се зарази в първия триместър, бебето може да се роди с различни увреждания. Това може да стане най-лесно у имунизирани като малки момичета, жени и при непреболедували, при които липсва изграден естествен имунитет. Д-р Стефан Шонбаум и колеги в публикация през 1975 г. в JAMA според свое изследване правят извода, че бременните жени се заразяват с рубеолния вирус изключително от други възрастни хора, а не от деца.
    Според проучвания поне 25% от „имунизираните“ не показват имунитет 5 години след ваксинирането. По време на различните епидемии от рубеола в САЩ през последните 15 г. 89% от заболелите са били имунизирани.
    Странични реакции след слагането на ваксината, която е жива, включват болки по ставите и артрит (12 до 20% при жени), диабет (вж. по-долу), полиневрит (болки, изтръпване и дори парализа на периферните нерви). Според доклад още от 1970г. се установява, че при 26% от децата, на които е била направена ваксина срещу рубеола в национална експериментална програма , са се появили артритни болки по ставите. Вирусът може да остане в организма с години след имунизацията и да създава по-този начин различни проблеми и възможности за развитие на автоимунни заболявания.

Световната конспирация срещу здравето, д-р Атанас Гълъбов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *