Безопасни ли са ваксинациите? Част трета

Друг проблем, който се забелязва след въвеждането на масовите имунизации, е, че болестта също както морбили и паротит е започнала да се проявява по-често при възрастни хора. Например за периода 1966-1968 г. 23% от случаите на рубеола са били у над 15 г. Двадесет години по-късно този процент е вече 48. Заушка (паротит). Обикновено това също е доброкачествено протичащо заболяване при деца, за което няма специфично алопатично лечение. Но при младежи и девойки, непреболедували като малки и вече преминали пубертета, в около 20 до 30% от случаите се развива възпаление на тестисите или съответно на яйчниците, което понякога, по-специално при лицата от мъжки пол, може да доведе до стерилитет. Смъртните случаи са изключително редки, и то главно при възрастни. Както и при дребната шарка и рубеолата ваксинирането не води до траен имунитет!
    Жива ваксина срещу заушка за масово приложение е въведена през 1977 г. За един период от няколко години според д-р Шоштедлер заболеваемостта спада драстично, около 20 пъти, но само няколко години след това независимо от имунизациите тя отново започва да се покачва, като остава на едно ниво 7-8 пъти по-ниско отпреди въвеждането на ваксината. Това обаче е за сметка на зачестилите случаи на паротит у възрастни хора и съответно на усложнения от страна на тестисите и яйчниците. Докато за периода 1967-1971 г. заболелите над 15 г. са били 8.3%, то за 1987 г. те са 38,3%.
    Страничните ефекти от ваксината включват: обриви, гърчове, диабет, в редки случаи – енцефалит, както и атипични форми на болестта.
    Според Американския лекарски справочник сред страничните ефекти, предизвикани от комбинираната ваксина срещу морбили, паротит и рубеола (МПР) са: висока температура и гърчове, обриви, възпаление на тестисите, глухота, енцефалит, синдром на Гилен-Баре, епилепсия, както и атипично протичаща морбили.
    Ваксината против магарешка кашлица (пертусис/коклюш) и особено комбинираната ДТК (дифтерия-тетанус-коклюш) е смятана за една от най-опасните. Самото заболяване е доста неприятно, но рядко води до сериозни усложнения и смъртни случаи. За САЩ за период от 11 г. те са средно само по 7-8 годишно. Боледуват по-често децата от предучилищна възраст. Всъщност магарешката кашлица е най-опасна за бебетата под 6 месеца. Не съществува специфично алопатично лечение.
    В Англия смъртността от коклюш рязко намаляла, когато процентът на ваксинираните спаднал от 80 на 30 през средата на 70-те. Тази ваксина е отговорна за голяма част от случаите на СВДС и за необратими мозъчни увреждания.
    В едно предаване на телевизионния канал Ен Би Си, озаглавено „ДТК: Ваксинационна рулетка“, се цитира известният американски детски невролог д-р Гордън Миличап, директор на „Чилдрънс мемориал хоспитъл“ в Чикаго, който казал на един свой пациент, че „не би дал това (ваксината – бел. авт.) дори на своето куче“.
    Тази ваксина, както и другите, не дават никаква гаранция, че няма да се разболееш, и придобитият чрез нея имунитет е нетраен. Податливостта към заболяване от коклюш 12 години след имунизацията е до 95%! Например при една епидемия в Канзас от 1300 заболели 90% са били напълно имунизирани.
    Ваксината е толкова токсична, че се използва при опити с животни за предизвикване на анафилактичен шок, като води до развитието на автоимуннен енцефаломиелит (алергичен енцефалит)! В САЩ никога не са провеждани опити с ваксина срещу коклюш, за да се установи дали изобщо тя е ефикасна и безопасна.
    Най-често се прилага комбинирана ваксина ДТК, което още повече засилва вероятността от странични ефекти и усложнения. Дори една от фирмите-производителки на ваксината „Конот лабораториз“, през 1986 г. поставя в самите опаковки следните обяснения: „…системни реакции като треска се случват доста често. Наблюдавани са дихателни затруднения, температура до 40,5 по Целзий или по-висока, постоянен неуспокоим плач, продължаващ три часа или повече, необичайни пронизителни писъци, колапс или гърчове. Съобщава се понякога и за по-сериозни неврологични усложнения като продължителни конвулсии или енцефалопатия, в някои случаи фатална, анафилактични реакции. Наблюдаван е също и синдром на внезапна детска смърт след поставяне на инжекцията.“ Други странични ефекти са болка и подуване в мястото на инжекцията, прожектилно повръщане, разстройство, много силна сънливост, колапс, шок и т.н.
    Според д-р Дж. Стрейн, президент на Американската академия по педиатрия, една на всеки 3000 имунизации за магарешка кашлица води до трайно увреждане на някое дете. Като се вземе под внимание фактът, че се предвижда четирикратна имунизация (в САЩ), то този риск нараства до 1 към 750! През 1981 г. в Япония въвеждат т. нар. ацелуларна (безклетъчна) ваксина срещу коклюш, смятана за по-малко опасна. Но след нея също са наблюдавани смъртни случаи и усложнения. През 1987 г. 66 японски жертви на ваксината получават огромни обезщетения от държавата за уврежданията, които са получили.
    Понастоящем, доколкото ми е известно, имунизация срещу пертусис не се прави във Великобритания и Швейцария.
    Тетанус. Смъртността при нелекуваните заболели е значително висока – над 50%, като това отново е проблем на държавите от третия свят и тропическия пояс. Главните причини са ниската здравна култура, непочистването на раните, не-възможността за адекватно лечение. В тези страни е относително висок и процентът на тетанус у новородените. Бацилът, който допринася за развитието на болестта, се открива в почвата и в стомашно-чревния тракт на селскостопанските животни. Може да се намери и в червата на хора, без да предизвиква заболяване. Тъй като той е анаеробен организъм (т. е. за развитието си има нужда от среда, лишена на кислород) доброто обработване и почистване на раните е много важно за профилактиката. След преболедуване не се развива траен имунитет.
    За активна имунизация и реимунизация се използва тетаничен анатоксин. Предполага се, че имунизацията с него има трайност повече от десетилетие, затова се препоръчва ре-имунизиране веднъж на 10 години. При заболяване много добър лечебен ефект дава приложението на хиперимунен човешки имуноглобулин, от който не са забелязани странични реакции. При липсата му може да се приложи конски противотетаничен серум, който обаче крие много сериозни рискове от анафилактична реакция и затова се слага след предварителна десенсибилизация.
    Усложненията в резултат на ваксината, които са от 3 до 13% според някои автори, включват най-често: висока температура, рецидивиращ абсцес на мястото на инжектирането и рядко обща слабост, анафилактичен шок, загуба на съзнание, коремни и ставни болки, дегенеративни промени от страна на нервната система и демиелинизираща невропатия. Не са провеждани официално изследвания за установяване на евентуални дълготрайни отрицателни ефекти. Публикация в „Ню Инглънд джърнъл ъф медисин“ показва, че след поставяне на ваксината за тетанус настъпва спад в броя на Т-лимфоцитите под нормалните стойности, като това е най-силно изразено 2 седмици след инжекцията. Дори краткотрайно намаляване на количеството на тези клетки не е желателно, тъй като показва имунен дефицит.
    Сред лекарите също има скептични гласове относно защитните свойства на тази имунизация. По време на Втората световна война са документирани 12 случая на тетанус, като 4 от тях са били у имунизирани войници.
    От 1976 г. насам в САЩ се описват годишно не повече от 100 случая, една изключително ниска заболеваемост. Най-голям е броят на заболелите от тетанус възрастни хора. Смята се, че това е в резултат на нередовно реимунизиране. Смъртните случаи са изключително редки при млади хора и деца, при възрастни смъртността е около 30%. Преди въвеждането на масовата имунизация срещу тетанус годишно в САЩ е имало около 500 случая на заболяването при население, наброяващо повече от 160 млн. жители (за съответния период). Тъй като дете под 2 години има много малка вероятност да развие заболяването, би било логично да не се прави имунизация преди тази възраст. Това би намалило и рисковете от странични ефекти.
    Според опита от хомеопатичната практика е възможна успешна профилактика при наранявания. В хомеопатичната литература има описани много случаи и на излекуван тетанус при възрастни, новородени, деца и животни.
    Хемофилус инфлуенце тип Б (Hib). Това е бактериална инфекция и няма нищо общо с грипния вирус. Може да се прояви с катар на горните дихателни пътища, синузит, отит, понякога пневмония, менингит.
    Hib-ваксината е въведена през 1985 г. в САЩ и бързо препоръчана за всички деца на 2 г., дори и на по-големи – до 5 години. Но заболяването се среща най-често под тази възраст, а ваксината е напълно неефикасна за бебета до 18 месеца и съвсем несигурна за деца на възраст между 18 и 24 месеца.
    Епидемиологът Майкъл Остерхолм заявява, че Нib-ваксината увеличава риска от заболяване. Според неговите наблюдения поне 41% от имунизираните се разболяват след слагането й.
    Проучване, направено в Минесота, показва, че при ваксинирани деца вероятността да се разболеят е пет пъти по-голяма! Самите лекари са предупреждавани от СDС, че заболяване може да се развие непосредствено след имунизирането, особено в първите 7 дена. При едно изследване било установено, че от 55 деца, които се разболели след ваксинирането, 39 са развили менингит!
    Установено е, че хемофилус инфлуенце е с нисък контагиозен индекс (слабо заразно). Например от 772 деца, които са били в контакт с болно дете, само едно се разболяло! Въпреки тази абсурдна ситуация през 1988 г. в САЩ се въвежда конюгирана Нib-ваксина, която се слага задължително на децата над 18-месечна възраст в 44 щата. Тя е по-скъпа, изисква поставяне на 4 дози и също предлага много съмнителен временен имунитет.
    При Нib-ваксината също са докладвани различни странични ефекти: конвулсии със или без повишена температура анафилактични реакции, обриви, отоци и един смъртен случай.
    Ваксината срещу менингит също причинява много сериозни нежелани ефекти, като някои от тях са гърчове, анафилактични реакции и дори смърт. Едно контролирано проучване показва че 41% от случаите на менингит са при ваксинирани деца.
    Ваксина срещу хепатит В. Задължителна за България и се поставя още до 24-ия час след раждането. Втората инжекция е на 1-вия месец, а третата – на 6-ия. От януари 2001 г. се въведена задължителна имунизация срещу хепатит В за децата до 18 г., родени преди 1992 г.
    Първото нещо, което трябва да знаете във връзка с хепатит В, е, че това заболяване е характерно за наркомани (използват общи спринцовки за интравенозно инжектиране на дрога), за хора, водещи разпуснат сексуален живот с честа смяна на партньорите, хомо- или хетеросексуални, и при такива, при които често се прави хемотрансфузия (преливане на кръв), като на риск е изложен и медицинският персонал, обслужващ тези групи. Но аз искам да ви попитам: вие към коя от тях бихте причислили своето новородено бебе?
    Според „Гайд ту клиникъл привентив сървисиз“ между 60 и 80% от наркоманите имат серологични данни за хепатит Б инфекция, но тя не е проявена.
    Според д-р Робърт Менделсон поне две трети от лекарите, подлежащи на тази имунизация, отказват да се ваксинират. (Появяването на СПИН в САЩ се свързва от някои учени именно с ваксината срещу хепатит В.)
    Само за периода от 1 ноември 1990 г. до 31юли 1992 г. в САЩ има официално докладвани 4227 случая на странични реакции след слагането на ваксината. От тях 383 са определени като сериозни, а 57 като животозастрашаващи. На 241 души се е наложило да бъдат хоспитализирани, 108 са получили трайни увреждания, а 17 са починали. В 45 случая е последвало опадване на косата. И въпреки това СDС, АМА, СЗО и други „здравни“ и „медицински“ организации поддържат включването на ваксината хепатит В като задължителна в детския имунизационен календар. Понастоящем в 42 щата в САЩ я изискват, за да приемат детето в училище, а много предприятия и институти да вземат възрастни хора на работа, ако не са си я направили.
    За целия период от 1990 до 2000 г. са съобщени на VAERS повече от 16 000 хоспитализации, увреждания и смъртни случаи след поставянето на ваксина срещу хепатит В!
    Самото заболяване няма алопатично лечение (освен симптоматично въздействие) и се оставя на естествения си ход, като спазването на определена диета е най-важният фактор за оздравяването. Според известния учебник на Харисън „Принципи на вътрешната медицина“ 95% от прекаралите го се възстановяват напълно, а имунитетът е пожизнен. При много хора се установява т. нар. австралийски антиген, разположен по повърхността на вируса, „предизвикващ“ заболяването, но те никога не помнят да са проявявали симптоми на хепатит. Случаите на хепатит в детска възраст представляват само от 1 до 3% от общия брой заболели. В развитите държави честотата на заболяването е ниска, но не е така в страните от третия свят, като това отново е свързано с хигиената и начина на живот.
    През 1991 г. в САЩ е имало 18 003 случая на хепатит В за население от 248 млн. души. През 1996 г. – 10 637, като от тях само 279 са при деца под 14 г. Но според NVIC, за да оправдае ваксинационната си политика и кампании, СDС представя силно завишени и манипулативни данни на хронично болните и новозаразените, без изобщо да цитира източниците, от които ги е получил. Подобна тактика се използва и от някои фармацевтични фирми в диплянките, приложени към ваксината. Отново целта е да се всява страх, за да се накарат хората да се ваксинират!
    През 1986 г. FDA дава лиценз на „Мерк енд Ко.“ за производство на първата рекомбинантна (генно манипулирана) ваксина срещу хепатит В, която да замени старата, получавана от кръв от хронични носители на вируса. С вкарването в човешкия организъм на тази ваксина, която се култивира в яйчници на китайски хамстери, има възможност за внасяне на чужд генетичен материал. На самите указания към ваксината от 1996 г. насам пише, че „не се знае дали (ваксината) причинява увреждане на плода, когато е сложена на бременна жена и дали може да засегне репродуктивните възможности“, както и „не се знае дали ваксината се излъчва в млякото на кърмачките“. Както всички други ваксини, така и тази стимулира създаването само на временен и несигурен имунитет. Освен това тя никога не е била изследвана за безопасност в дългосрочен план, защото FDA не го изисква.
    От установените досега странични ефекти става ясно, че ваксината срещу хепатит В може да предизвика демиелинизиращи процеси в нервната система и свързани с това заболявания, Гилен-Баре синдром, смърт, включително и СВДС. През 1996 г. д-р Бъртън Вайсбрън, специалист по инфекциозни болести и клетъчна биология, който е един от основателите на Американското дружество по инфекциозни болести, пише в „Уискънсин медикъл джърнъл“, че „има все повече съобщения в медицинската литература за демиелинизиращи заболявания, настъпващи след като индивидът е получил ваксина срещу хепатит В“. Той предупреждава, че създадената с помощта на генното инженерство ваксина съдържа такава последователност от полипептиди, каквато се среща в човешката нервна тъкан, например миелина, и чрез механизъм, наречен молекулярна мимикрия, тези полипептиди могат да действат като автоантигени, стимулиращи развитието на автоимунен демиелинизиращ процес, какъвто е например мултиплената склероза.

Световната конспирация срещу здравето, д-р Атанас Гълъбов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *