Какво изненадващо намирате?

,,Нима сте чули Джордж Сорос и неговите соросоиди да са защитили някой българин? Даже преди почти десетилетие СЕМ ме беше поставил „под наблюдение“ – за „по-научно“ го наричат „мониторинг“. Понеже бях призовал Красимир Кънев – гаулайтера на алчно червения фашистки Хелзинкски комитет, да даде пример и да осинови поне едно циганче…
Хората на Запад губят работата си в конкуренцията на готови на всякакво заплащане и условия на труд бедни чужденци. Както тук не желаят сирийските бежанци, така и там – нашего брата. Какво изненадващо намирате? Ще се спра и на чисто националния, ако щете расовия аспект на проблема, но на края.
В публикацията си Алисън Пиърсън дава пример с мазач. Той бил уволнен. Изместил го поляк, който „живеел в една стая с още… четирима свои сънародници. „Мъничък англичанчо.“ Обадят ли се местните, ги засипва градушка от епитети –  “фанатик” или „расист“.
„Британски ценности? Расист!“ – пита се авторката.
Друг публицист е забелязал:
„Възходът на UKIP показва, че Великобритания прелива от гняв и трябва да се промени.“
Той настоява, че страната има „необходимост от политическа партия, която да помага на онеправданите райони, да строи къщи, да подема въпросите за ролята на Обединеното кралство в Европа сериозно и да разтърсва с тях Парламента“.
Това с изграждането на къщи ни е познато от скудоумните училищни уроци за ленинските съботници и Владимир Илич, който носел „бревното“ на рамото си. Едва ли не – богатир. А той, сиромах, като почти всички диктатори, бил от онези, които без столче не биха могли да произнесат реч иззад маса, камо ли, ако застанат зад катедра. Такива били Хитлер и Сталин. Погледнете Волен Кобзон в Парламента. Карикатура!…
Прави ли ви впечатление, как в издание, което минава за „дясно“, се прокрадват социалистически идеи. Да запретнем ръкави и да градим! Кой е субектът? Партията. Къде беше възможно това? По време на комунистическите режими, при някои подобия на фашистки, и през дванадесетте години на националсоциалистическата диктатура в Германия.
Да не пропускаме социалистическата тирания на Франклин Делано Рузвелт в САЩ. Скоро се навършват осемдесет години от конфискацията на златото от юридическите лица там. Миналото лято май пропуснах да отбележа същото събитие, което връхлетяло всички граждани на „най-свободната“ държава.
Точно така, насилствено им прибрали златото. Укриването на ценния метал било инкриминирано. Повече от десетилетие предварително Ротшилдови подготвяли системата от Бретън-Уудс…
Не веднъж съм натъртвал, че през 1933 година новият ред трайно се настанява на планетата. С влизането си в Белия дом Рузвелт въвежда национализацията на златото и трудовата повинност. Държавните поръчки превръщат официален Вашингтон в най-големия работодател. От тогава датира задължителното социално осигуряване, подоходното данъчно облагане, масовото застраховане и заробването на хората от банките още от мига на тяхното раждане. Трябва да се сетя и да покажа, как става това. Да, и в наши дни…
Какво се е наблюдавало в Германия? Същото. Хитлер превръща държавата в
основен източник на работни места. Въвежда трудовите дни – тоест ленинските съботници, задължителните бригади. Днес жителите на ФРГ плащат това с разпада на тяхната някога славеща се като най-добра пътна мрежа на земята.
В Москва Сталин обявява началото на Втората петилетка. Комунистите провеждат геноцида в Украйна – изтребление на населението чрез пълна липса на храна. То е записано в историята под названието Голодомор – умъртвяване чрез глад.
През цялото това време военно-промишлените комплекси, все още несдобили се с отдавна познатото ни тяхно наименование, бълват огромни количества продукция. Какво е предназначението на бойната техника? Да бъде използвана във война. Още Чехов го е формулирал…
След три години комунисти, фашисти и нацисти се сблъскват на испанска територия. Това е прелюдията, репетицията за предстоящата тогава най-грамадна катастрофа в човешкия летопис. Минава още едно лято и в Китай вече избиват милиони невинни граждани. След други две – бившите „врагове“ Сталин и Хитлер, воювали помежду си на Пиринеите, се прегръщат. И сключват договор за ненападение. Минават още 22 месеца и двамата се хвърлят един срещу друг.
Не загиват водачите, а народите. Пак те – хората, а не елитите, плащат целия масраф. Ще го отречете ли?
Огледайте настоящата обстановка. Мирише на барут. Но стане ли, не дай Боже, той ще бъде заменен от разпада на атомните ядра… Вече сме им много. Твърдят – 7 милиарда и отгоре. А Те си произвеждат работна ръка – роботи…“

  • Георги Ифандиев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *