Спомени от Ада

Бай Илия Минев да им разкаже от рая:
„Най-елементарното изпитание, нещо като „добро утро“ в нашите затвори, беше бой по главата и краката. Бият те с гумени маркучи, в които има някаква тел. Разчетено е ударите да не водят до фатални последици, но да боли достатъчно, за да те стреснат и да те направят послушен. Може да ти сложат под колената желязо така, че като те повдигнат, да им е по-удобно да налагат по петите. После не можеш да стъпиш на краката си! Друг обект на ударите е гърбът – след боя не можеш да се изправиш! А налагането с юмруци в областта на сърцето, освен че е болезнено, затруднява и дишането.
Естествено, такава съвременна придобивка като електрическия ток също не е пренебрегвана. След като са те съсипали от бой, за освежаване, потапят подпухналото ти грохнало тяло в буре със студена вода. Разбира се – през зимата! Един, два, три, четири пъти! После те оставят. Ако оцелееш – жив да си!
Този тип „термична“ обработка си има и своите варианти. Лятно време събират 20-30 души в неголяма килия. От потните мръсни тела и тясното пространство за кратко време става невъзможно да се диша. Ако драснеш клечка кибрит, няма да се запали, защото във въздуха няма кислород!
В най-големите летни горещини те турят под нажежената капандура на затвора. Чувстваш се като риба на сухо. Мишките и плъховете лазят по теб. За сметка на това, през зимата „случайно“ прозорчето на карцера или единочката се оказва счупено. При спане от цимента те защитава една дървена скаричка от най-много 5 десетсантиметрови летви. Гледат да те вкарат гол – облечен в стари, тънки, изтъркани затворнически дрехи. Летни, разбира се! Дават ти одеяло, в което циганите са уринирали. От тази работа – то изгнило, като го туриш отгоре си – все едно серкме за ловене на риба! А от счупения джам снежецът си вали върху тебе… Куче да вържеш – няма да изтрае! Чудя се как сме оцелявали…
Разполагаха и с естествено химическо оръжие. В карцерите имаше специално помещение – два на метър и половина, през което минаваше открит отходният канал, да каже там се разширяваше. Легнал си на една педя разстояние от фекалии и какви ли не мръсотии! Воня ужасна! А лежиш със седмици! Да не споменавам Сливенския затвор с тоалетни, в които почти цяло лято нямаше вода. Няма чинии, а клекала и всеки – където завари! Трябва да минеш през дебел слой от нечистотии! И как търпяха това! Вярно, че началникът на затвора живееше навън. Но нали край нас бяха старшините!
Изобщо, в Сливен като че ли беше най-тежко. Карцерите нямаха отдушник – само една малка шпионка. Всичко е цимент! Няма постелка. Едни налъми! Цървулите ги въведоха по-късно. Пред теб циганите са омърсили всичко. Единият налъм го туряш на стената, за да се облегнеш върху цимента, а на другия си пристъпил, защото около теб са изпражнения. Страшна воня! Нищо не са газовите камери на Хитлер. Там умираш за няколко минути, а тук – по малко всеки Божи ден – дълги месеци наред. Минат 5-6 дни – хоп! – пак те върнат в дупката. Целта им е да капитулираш, да станеш доносник, клеветник. Те не могат без това!
В някол­ко зат­во­ра са ме зах­върл­яли в дру­го от­де­ле­ние на кар­це­ра, служе­що за мор­га. Ле­карят е ус­та­но­вил, че съм мър­тъв. Оби­кно­ве­но към еди­н ча­са ид­ва чо­ве­кът от „пос­лед­на гри­жа”. На­бут­ва мър­тве­ца в цименто­ва тор­ба с гла­ва­та на­вът­ре, а кра­ка­та стър­чат на­вън. Мята го в ма­га­реш­ка или кон­ска ка­руч­ка и го из­воз­ва до хендека.“
Това да ги стигне надменните западняци, които ни продадоха. Изоставиха
ни на милостта на съветската мечка. Тогава аз ще извикам Бай-Ганювото:
„Кеф!“
Polish plumber and Romanian dentist ли? Bulgarian Communist Gipsy kings да ги нагазят, пък да ги питам аз… Само когато ги натикат в концлагерите – ама не хитлеристките, с басейните, футболните игрища и оркестрите, а в сталинистките, пък внучетата на Шахо Циганина им станат надзиратели, можем да се надяваме на промени.
В противен случай всички европейци ще изтлеем. Вече не сме Им потребни. Ще го разберете, когато стане късно…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *