Имунизациите – ефикасни ли са те действително? Част трета

„Повечето от болестите, които ни убиват днес, са резултат на „замърсяване“ на нашата физическа, политическа, икономическа, обществена, семейна и индивидуална психологическа среда. Истинските профилактични мерки не могат да пренебрегнат тези въпроси, когато се говори за здравето и все пак лекарите твърдят, че проблемът е чисто медицински и по този начин решим чрез тайнствата на „Църквата на съвременната медицина“…“, заявява д-р Робърт Менделсон.
    Дори внимателно проведени епидемиологични проучвания не могат да дадат реален положителен отговор за ефикасността от имунизациите. Защо? Представете си, че от 100 ваксинирани 5 се разболяват от морбили. В такъв случай се смята, че ваксината има 95% ефикасност. Но ако само 10 от тези 100 човека са изложени на съответния вирус и 5 от тях са се разболели, тогава ефикасността на ваксината автоматично спада до 50%! Подобни проучвания очевидно са недостоверни, защото никой не знае колко души са били в контакт с вируса.
    Децата се раждат с относително недоразвита имунна система. Този преходен имунен дефицит се компенсира донякъде от защитните функции на кърмата и предадения от майката пасивен имунитет чрез антитела. През първите месеци на живота си новороденото не боледува от някои заразни заболявания, например морбили, при условие че майката е преболедувала. Естествено хранените кърмачета боледуват по-малко и по-леко от вирусни и бактериални инфекции.
    Постепенно организмът на бебето започва да реагира на многобройните антигенни стимули, идващи от бактериите, които започват да населяват кожата, горния дихателен тракт, червата, и от различни вируси и паразитни агенти. По този начин става укрепването и развитието на имунната система. Колкото повече ненужно тя се потиска в този период, толкова по-слаба може да остане.
    Д-р Джон Уокър-Смит, педиатър-гастроентеролог от лондонската болница „Св. Вартоломей“, установява много голямо увеличение на честотата на болестта на Крон при деца от индийски произход, родени и отгледани във Великобритания, в сравнение с деца, родени и живеещи в Индия. Според него потискането на отговора на имунната система срещу много инфекции, типични за детската възраст, не позволява нормалното развитие на защитните механизми на децата от западните държави и затова при тях се проявяват по-тежки и сериозни хронични проблеми.
    Според друго проучване, извършено от двама педиатри в Пакистан през 1981 г., децата, заболели от дребна шарка, на които се дават противотемпературни медикаменти, боледуват значително по-дълго, като се наблюдава засилена склонност към усложнения от страна на дихателната система и стомашно-чревния тракт. И обратното – най-бързо възстановяване става при тези деца, при които болестта е оставена на естествено развитие и при които тя се изявява чрез най-типичните си симптоми като по-висока температура и подчертан кожен обрив. От това може да се направи заключение че намесата в естественото протичане на болестта значително потиска имунния отговор на детския организъм и като последствие дава възможност за развитие на усложнения. Тези факти са известни на лекарите, практикуващи хомеопатия още от времето на Ханеман.
    Във всеки човек непрекъснато има различни патогенни микроорганизми и въпреки това повечето от нас са относително здрави. Но мнозина са забелязали, че щом преживеят някакъв психически стрес, почти веднага след това се разболяват и физически. Това е така, защото организмът отслабвайки дава възможност на болестотворните бактерии бързо да преодолеят защитата му и да се развиват свободно. Очевидно е, че не е важно само дали сме „заразени“ с даден микроб, а и какво е състоянието на имунната ни система в момента, което пък зависи до голяма степен и от психо-емоционалното ни състояние. През 30-те години на нашия век американският учен Роял Райф установява с помощта на микроскопа, който конструирал, че под влияние дори на незначителна промяна на средата даден непатогенен микроорганизъм може да се превръща в болестотворен и обратното. (Спомнете си за едностранчивата теория на Пастьор за специфичната етиология и мненията на други учени, описани в глава 1.)
    Знаем, че ако един орган не се упражнява, той атрофира. Ако имунната система непрекъснато се лишава от възможността да функционира и да се „упражнява“ чрез срещата си с различни антигени, това постепенно ще доведе до нейното отслабване и невъзможност да се справя със своите задължения. Детските болести като морбили, рубеола и заушка в действителност са полезни, защото те позволяват защитната система на организма да се развива правилно, докато имунизациите нарушават естествените етапи в протичането на този процес. Хора, които не са преболедували от морбили пример, имат по-голяма честота на кожни, ставни и костни заболявания, а непрекараната заушка се свързва с по-висок риск от развитие на рак на яйчниците. От наблюдения е установено, че различни състояния като екземи, астма или често рецидивиращи инфекции на дихателните пътища могат да се самоизлекуват след прекарана дребна шарка или друга детска болест, тъй като по този начин чрез болестта организмът се е пречистил и е засилил защитните си механизми. През 60-те години например в „Бейл юнивърсити педиатрикс клиник“ са прилагали с успех заразяването с морбили за подобряване на състоянието и дори за лечение на деца с нефротичен синдром.
    Много учени и лекари са убедени, че голяма част от днешните сериозни заболявания са резултат от безконтролната употреба на алопатични лекарства и ваксини, които потискат реакциите на организма, а не лекуват. Здравословните щети, които те могат да нанесат и на бъдещите поколения трудно биха се поправили дори с помощта на природната медицина.
    Според д-р Ричард Московиц неестественият процес на ваксиниране може би води до развитието на „бавни“ вируси в тялото, които допринасят за появата на сериозни хронични заболявания, неподдаващи се на лечение от алопатичната медицина, и то много по-сериозни от съответното заболяване, срещу което е направена имунизацията! Ненужното прилагане в много случаи на силни медикаменти като антибиотици, кортикостероиди и др. допълнително утежнява положението.
    През 1990 г. в Швейцария група от 180 лекари в доклад, озаглавен „Медицински възражения срещу продължителната МПР имунизационна кампания в Швейцария“, заявява следното: „В нашите брошури за пациенти ние се опитваме да покажем съвсем точно защо детските болести могат да имат и благоприятен ефект върху съзряването и развитието на имунната система на подрастващия организъм. Ако децата превъзмогнат болестта със собствените си съпротивителни сили, това дава възможност на имунната система да се развие и да си изгради устойчивост срещу други заболявания в детството и в зряла възраст.“ Естественият и траен в много случаи имунитет, придобит след прекарване на дадено заболяване, е много по-съвършен, отколкото този, който биха могли да дадат ваксинациите, да не говорим за всички опасни последици от последните.
    Отново ще цитирам д-р Г. Ланкто: „Ваксините разболяват хората… Те не защитават… Това е съвършена глупост, базирана на страх – страх от болести… Още повече информация се крие от хората… Има много книги по въпроса, но лекарите не ги четат … Те всички се подчиняват сляпо, това е истината.
    Д-р Р. Менделсон пише: „…Разбира се, освен факта, че тези „профилактични мерки“ (имунизациите – бел. авт.) са неефикасни и вредни, лекарското съсловие допълнително нанася вреда, като не дава информация как наистина можем да се предпазим от тези заболявания…
    Ето и мнението на анонимен лекар, публикувано в брой февруари/март от 1994 г. „Таунсенд летър фор докторс енд пейшънтс“: „Медицинската парадигма, според която ваксинациите ни дават имунитет, е в най-добрия случай икономическа конспирация, а в най-лошия – измама… Ваксинациите несъмнено отслабват имунната система на цялата човешка раса, поколение след поколение… Ние ще продължим да бъдем свидетели на епидемии от още неназовани болести… Детските болести са абсолютно необходими за развитието на имунната система – както на отделния индивид, така и на цялото човечество… Не трябва да позволим ваксинациите да разрушат спечелената с мъка биологична цялост и генетична имунокомпетентост на човешката раса…“
    Инфекциозните болести са съпровождали човечеството от най-дълбока древност. Още преди векове е било забелязано, че когато човек се е разболявал и оздравял от някои болести, след това той не боледувал отново от тях. Именно това означава терминът „имунитет“.
    В „История на Пелопонеската война“ древногръцкият историк и стратег Тукидид дава описание на чумата, нападнала Атина в 430 г. пр. н. е. Странното е, че тя се явява изведнъж и няма връзка с епидемиите в Европа и Средния изток. Самият той, прекарал заболяването, прави много интересни наблюдения за ефекта на болестта върху тялото и психиката на човека и възможната връзка между психологическото състояние и съпротивляемостта на организма: „Най-ужасното нещо от всичко беше отчаянието, което обземаше хората, щом разберяха, че са заболели от чума; те веднага изпадаха в състояние на пълна безпомощност, и предавайки се по този начин, губеха своите защитни сили… Но най-много съжаляваха болните тези, които бяха преболедували и вече оздравели. Те знаеха какво представлява болестта и в същото време се чувстваха сигурни, защото никой не се разболява два пъти, а ако случайно се случеше, то никога не беше фатално.“
    Масовите имунизации срещу дребна шарка, рубеола и паротит доведоха до промяна и в модела на протичане на заболявания. Те зачестяват все повече при юноши и възрастни хора, като това е свързано с по-тежко протичане и възможност за усложнения. Освен това при много хора се проявяващ в атипична форма.

Световната конспирация срещу здравето, д-р Атанас Гълъбов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *