Имунизациите – ефикасни ли са те действително?

В медицината и изобщо в здравната култура един от най-вредните, но за съжаление пуснал дълбоки корени митове, е този за предпазния характер на масовите имунизации. На медицинската професия и на обществеността от десетилетия се внушава, че те са главният фактор, допринесъл за намаляването и изчезването на определени инфекциозни болести и единствен метод, чрез който може да се извършва ефикасна профилактика в тази насока и дори да се подобри здравето на човечеството като цяло. Както обаче сами виждаме, такова нещо не става, дори напротив – появяват се нови, и то още по-сериозни инфекциозни болести и се увеличава броят на хората с хронични заболявания.
    Ефикасни и оправдани ли са действително ваксинациите? Ще ви представя някои факти, за да прецените сами.
    Трябва да се знае, че епидемиите следват определени цикли на поява, развитие и затихване, които не се влияят от имунизациите. Според Британската асоциация за напредък в науката честотата на детските болести е намаляла с около 90% за периода между 1850 и 1940 г., като това се свързва с подобрените условия на живот и хигиена още преди навлизането на задължителните масови имунизационни програми. Смъртността от морбили например е била снижена с 97% още преди въвеждането на съответната ваксина. Във Великобритания епидемиите и смъртността от полиомиелит, които достигнали своя връх през 1950 г., са намалели с 82% до 1955 г., когато се въвежда полиомиелитната ваксина. Но интересното е, че в Европа, в която въобще не са провеждани масови ваксинации срещу едра шарка и полиомиелит, епидемиите заглъхват по същото време.
    Според публикация на Американската асоциация за напредък в науката в „Сайънс 86“: „Европейските страни са изкоренили полиомиелита, без да ваксинират всички хора. Във Финландия например само една част от населението е било ваксинирано, но заболяването е изчезнало.“
    Дори СЗО признава, че в страните от третия свят честотата на заболелите и смъртността нямат пряка връзка с провежданите имунизации, а с хигиената и храненето!
    Данните, отразени в доклада на д-р Кристин Севърин на една медицинска конференция, състояла се в Дейтън, Охайо, през ноември 1993 г., показват, че през 1989 г. почти три четвърти от докладваните случаи на морбили (дребна шарка) в щата са били при ваксинирани хора, като 80 % от тях са били при лица над 14-годишна възраст. При преглед на 1600 случая на морбили в Квебек, Канада, между януари и май 1989 г. се установява, че 58% от разболелите се деца са били ваксинирани. Американските центрове за контрол и профилактика на заболяванията (СОС) съобщават за случаи на заболели в 100% ваксинирани популации. Същевременно американското правителство признава, че морбили при здрави деца в училищна възраст е считано за заболяване с благоприятна прогноза. При повече от 3000 случая на дребна шарка в Охайо от 1987 до 1991 г. не е докладван нито един смъртен случай или пък сериозно усложнение.
    Ваксината срещу заушка (паротит) също може да бъде много неефикасна – случаи на заболяване има при голям брой имунизирани деца в училищна и предучилищна възраст.
    Що се отнася до магарешката кашлица (коклюш/пертусис), половината от няколкото стотин докладвани случая в Охайо между 1987 и 1991 г. са били при ваксинирани хора. Проучване, публикувано в „Джърнъл ъф педиатрикс“ през 1989 г., съобщава за 55% неуспех на ваксината срещу коклюш.
    На международен семинар относно страничните ефекти от ваксинациите според представител на шведските здравни власти от 1979 г. в Швеция не се прилага ваксина против магарешка кашлица поради слабата й ефикасност и високата честота на странични действия и поради факта, че епидемиите възниквали само у ваксинирани. В Германия също вече не се извършва имунизация срещу пертусис, като и в двете страни няма регистрирани смъртни случаи в резултат на болестта. Изследване, публикувано в „Ню Инглънд джърнъл ъф медисин“ от 1994 г., показва, че над 80% от децата над 5-годишна възраст, които са се разболели от коклюш, са били имунизирани според протокола. За периода от 1900 до 1935 г. още преди въвеждането на ваксината случаите на магарешка кашлица, включително и смъртните в резултат на заболяването, намаляват значително – за САЩ със 79%, а за Англия с 82%.
    Ваксинациите не само не предпазват ефикасно от болестите, които са предназначени, но напротив, увеличават риска от „заразяване“ с тях, като дори самите те могат да предизвикват възникването на епидемии!
    В Япония след въвеждането на задължителната имунизация срещу едра шарка през 1872 г. драстично нараства и заболеваемостта, и смъртността. До 1892 г. има вече 29 979 души починали и всичките те са били ваксинирани!
    В началото на века Филипините преживяват най-тежката епидемия от едра шарка, след като 8 млн. души са получили 24,5 млн. дози ваксини, вследствие на което смъртността се увеличила 4 пъти!
    Една година след въвеждането на ваксината на Салк шест области в Ню Инглънд, САЩ, докладват за значително увеличение на случаите на полиомиелит. Например в Роуд айлънд през 1955 г., т.е. непосредствено преди въвеждането на полиомиелитната ваксина, заболелите са били 22. На следващата година те са вече 122 – увеличението е 454%! В Масачузетс положението било още по-драматично: 273 случая през 1954 г. срещу 2027 за 1955, което представлява повишаване на заболеваемостта с 642% след въвеждане на ваксината! Още тогава лекари и учени от Националния здравен институт на САЩ (NIH) отказвали да ваксинират децата си, защото са знаели за неефективността и опасността от тази ваксина. Но различни фармацевтични фирми, които били вложили пари в разработването й и Националната фондация по детски паралич убедили PHS да подпише фалшива прокламация, че ваксината е безопасна и ефикасна. Ето как финансовите интереси раждат митове!
    През 1959 г. в Масачузетс 77,5% от всички заболели от полиомиелит, при които се е развила парализа, са били с направени преди това 3 имунизации.
    През 1989 г. в Оман избухва най-големият до този момент взрив от полиомиелит шест месеца след имунизационната кампания, като 98% от разболелите се са били ваксинирани.
    През 1986 г. при епидемия от коклюш в Канзас 90% от всички 1300 разболели се са били ваксинирани. През 1993 г. при подобна епидемия в Чикаго разболелите се ваксинирани са били 72%.
    Има различни прийоми, които се използват, за да се представят ваксините като главна причина за ликвидирането или значителното намаляване на определени инфекциозни болести. По време на слушания в Конгреса през 1962 г. д-р Бернард Грийнбърг от отдела по биостатистика към Университета в Северна Каролина заявява, че случаите на полиомиелит са се увеличили драстично след въвеждането на масовите имунизационни кампании, но статистиките са манипулирани от PHS за да се придобие противоположеното впечатление.

Световната конспирация срещу здравето, д-р Атанас Гълъбов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *