Причини за сегашното неудовлетворител-но състояние на медицината и здравеопазването

 Как фармацевтичната индустрия през този век е взела контрола над болниците, медицинските университети и научно-изследователската работа в тях, може да се разбере от изобличаващите книги „Голата императрица или голямата медицинска измама“ от Ханс Роиш и „История на медикаментите“ и „Династията Рокфелер“ от Морис Бийл. В тях се разкриват огромните по мащаби корупция и измама в медицинската наука и индустрия, правителствата, медиите и най-различни институции и организации, свързани по някакъв начин със здравеопазването. Това са три от най-важните произведения, написани по тези въпроси, и обучението на всеки студент по медицина би трябвало да започва с тяхното изучаване.
    Интересна е историята на Бийл и как той стига до създаването на своите книги. Бивш редактор на „Уошингтън таймс“ и „Хералд“ през 30-те, той издавал самостоятелно провинциален вестник, в който местната електрическа компания закупувала голямо място за реклама всяка седмица и това доста облекчавало разходите по списването и отпечатването. Но един ден изданието излязло с публикация в защита на своите читатели, които не били доволни от лошото обслужване на електрическата компания. В резултат на това Бийл бил смъмрен сериозно от рекламната агенция, която представлявала компанията. Той бил уведомен, че още една подобна стъпка ще означава незабавно прекъсване на рекламния договор, и то не само с този техен клиент, но също така и с газовата, и с телефонната компания. Тогава се отворили очите на Бийл за същността на „свободната преса“ и той решил да излезе от този бизнес, защото имал семейно имение, от което можел да се издържа. Бийл използвал целия си професионален опит, за да проучи в дълбочина същността на „свободния печат“, и в резултат се родили гореспоменатите две книги. Независимо от многобройните си познанства и връзки в издателския свят, а и не само в него, никой не пожелал да публикува разкритията му. Това той направил сам едва след като основал своя издателска къща „Кълъмбия пъблишинг хаус“ през 1949 г. „История на медикаментите“ никога не се е продавала в голяма книжарница в САЩ и никога не е получила гласност или рецензия в средствата за масово осведомяване. Била е разпространявана изключително по пощата и въпреки това до 70-те години вече е преиздадена 33 пъти! Този пример може да ви послужи, за да придобиете представа за мълчаливата, но безкомпромисна (авто)цензура, която съществува в „страната на свободата“.
    Само в годините на Втората световна война на американските военнослужещи са направени над 200 млн. ваксинации! „Чудно ли е тогава“, пита Бийл, „че Рокфелер и техните подставени лица в Управлението по храните и лекарствата, Службата за обществено здраве, Федералната комисия за търговия, Бюрото за добър бизнес, Военномедицинския корпус, Флотското бюро по медицина и хиляди административни здравни кадри из цялата страна са се съюзили да съсипят всички лечебни методи, които не препоръчват използването на синтетични медикаменти.“
    Преди 100 години в САЩ е имало над 50 хомеопатични болници, включително и 9 детски, 15 санаториума и десетки медицински колежи, в които се е изучавала не само хомеопатия, но и фитотерапия, гладолечение и други природни лечебни методи, Между 14 и 25% от всички практикуващи лекари в различните щати са прилагали хомеопатия. Но защо изчезва всичко това?
    В началото на века фондациите „Рокфелер“ и „Карнеги“ започнали активна дарителска дейност, насочена към медицинските университети. През 1904 г. Джон Рокфелер старши основава фонд „Общо образование“, а през 1910, за да го подпомага, се учредява и фондацията „Рокфелер“. Чрез редица машинации през май 1913 г. на нея й е даден привилегирован статут и е освободена от данъци. На отговорни места в различните федерални агенции, които имат по някакъв начин отношение към здравето, Рокфелер поставил свои хора, които да прокарват новата „образователна“ политика, чиято цел била създаването на нация, зависима от медикаменти и непознаваща друг начин на лечение освен предложения. Това било постигнато не само чрез съсипването на болниците и колегите, преподаващи и прилагащи естествени лечебни методи, но и чрез масова рекламна кампания чрез средствата за масово осведомяване в полза на „научната медицина“. За осъществяването на този план трябвало да се създаде съответно и медицинска професия, „вдъхваща респект“, която да практикуват изключително бели мъже от висшата класа (а не мъже и жени от всякакви раси и социални прослойки, както е било дотогава), възпитани с философията на материалистическо-механистичния подход и непознаващи други начини на лечение освен алопатични медикаменти и хирургия. По това време все още новото „лечение“, родено в резултат на развитието на химическата и съответно на фармацевтичната промишленост, е било разпространено само сред богатите. Народът се лекувал изключително с природни методи.
    През 1909 г. фондацията „Карнеги“ изпраща на обиколка из САЩ Абрахам Флекснер, който не бил лекар, със задача да посети всички медицински учебни заведения – от най-малкото до най-голямото. Той трябвало да реши кои от тях ще получат финансова помощ, за да се развиват и по-нататък. Флекснер подбрал само по-големите и богати медицински центрове, които били склонни да приемат предлагания от Рокфелер и Карнеги лечебен и образователен модел, базиран на едностранчива и вредна философия. За всички по-малки и преподаващи природолечение колежи посланието било: „Или се съобразете с това, което ви предлагаме или ще престанете да съществувате.“ Останали без подкрепа, те започнали да затварят един след друг, а срещу тези, които все още функционирали, започнала война за ликвидирането им. Така ПРАВОТО НА ИЗБОР на населението по какъв начин да се лекува било постепенно отнето.
    Ето какво пише за Дж. Рокфелер старши Ида Тарвел в нейната „История на Компанията „Стандарт ойл“, отпечатана през 1905 г. в няколко броя на списанието „Макклуър“: „Нито едно честно проучване на неговата кариера не може да доведе до друг извод, освен че той е жертва на може би най-долната от всички страсти – тази за пари като крайна цел… тайно, търпеливо и непрестанно кроящ планове и интриги как да добави към богатството си… Той превърна търговията във война и я… изпълни с жестокост и корупция. И той нарича своето търговско предприятие благодеяние, като дава за пример посещението си на църква и благотворителността си като доказателства… Има само едно име за това – двуличие.“
    „Историята на безскрупулния индустриален пират Дж. Рокфелер старши е добре известна, но днес удобно се премълчава“, заявява медицинският историк и изследовател Х. Роиш. През 1911 г. Дж. Рокфелер старши е обвинен от щатския съд за незаконни действия и машинации и му е наредено да разформирова „Стандарт ойл тръст“, който е обхващал 40 корпорации. Но за зла участ това наказание се оказало добре дошло. Докато преди тръстът бил на показ, то след това привидно разделяне деянията на отделните формирования станали още по-прикрити и трудно уловими.
    През април 1914 г. Джон Рокфелер младши, тогава вече начело на компанията, удавя в кръв стачката на миньорите в Лъдлоу, които живеели и се трудели при ужасяващи условия, експлоатирани от „Колорадо фагъл“ и „Айрън къмпъни“, холдинг на Рокфелер. Това събитие, което няма аналог в индустриалната история, било наречено от медиите „Клането в Лъдлоу“. Били убити 45 души, между които 32 жени и деца, неизвестен брой изчезнали и много били ранени. След тези събития, които предизвикали възмущение навсякъде по света, Дж. Рокфелер младши, достоен заместник на баща си, решава да наеме Айви Лий, най-талантливия пресагент в САЩ, за да излъска окървавения му имидж. След като Лий разбира, че фондацията разполага с около 100 млн. USD той предлага да се започнат големи дарения, не по-малки от 1 млн., на колежи, университети, болници, църкви и благотворителни организации. За онова време това е било изключително голяма сума и никой вестник не би подминал подобна новина. Целта на тези заслепяващи жестове на „щедрост и филантропия“, приветствани с фанфари от пресата, била обществеността да забрави за убийството на невинните жени и деца, извършено по заповед на Рокфелер. През следващите години магнатът купува не само репортери и журналисти, но и цели вестници и списания, или пък основава нови. Това се оказало изключително печеливша стратегия, позволяваща да се манипулира много успешно общественото мнение, като не се допускат материали, които биха застрашили финансовите устои на династията и които биха изложили на показ същността на провежданата политика.
    Чрез щедро явно и тайно финансиране на различни институции, политици, интелектуалци и учени в САЩ и чужбина фармацевтичната индустрия постепенно придобила пълен контрол над медицината. Почти няма Нобелова награда или „Пулицер“, които да са връчвани на явен враг на системата, поддържана от Рокфелер. Наложена е ефикасна цензура и авто-цензура в повечето от най-популярните периодични издания.
    Според доклад на фондация „Рокфелер“, който Бийл цитира още преди около половин век, само за период от около 40 години от началото до средата на XX в., финансовите дарения на университети, колежи и различни агенции са били около 500 млн. USD! И разбира се, всички те са се придържали към линията на преподаване и обучение на медицински кадри, която фармацевтичната индустрия желае. В противен случай са щели да останат без тази могъща подкрепа, отказана на останалите колежи в САЩ, които не се подчинили на диктата. Апетитите на Рокфелер далеч не се изчерпвали само със САЩ. По времето на Бийл тази индустриална империя е била най-голямата в света, така както еврейската Ротшилд – в банковото дело. „Стандарт ойл“ е била нейната основа, като важна роля е изиграла и „Чеиз Нешънъл Банк“ (по-късно вече „Чеиз Манхатън Банк“ с над 200 клона в САЩ и по света).
    През 1927 г. Джон Рокфелер младши, основава Международен образователен борд. Този фонд разполагал с първоначална сума 21 млн. USD, които очаквали да бъдат насочени към университети, политици и отговорни лица, готови да участват, независимо дали съзнателно или не, в заговора срещу здравето на човечеството. Бордът се заел сериозно със задачата да представи Рокфелер като благодетел за света, а неговият бизнесплан като грижа за здравето на хората. Рокфелер проявил огромен интерес към Китай, което е напълно разбираемо – такъв огромен пазар за неговата стока. („Стандарт ойл“ е била основният доставчик на петрол и керосин за тази страна.) И така той вложил пари и основал „Чайна медикъл борд“ и „Пекин кениън медикъл Колидж“, играейки ролята на Големия бял баща, който идва, за да даде знания на невежите китайци. Фондацията „Рокфелер“ вложила повече от 40 млн. USD, за да поквари китайската медицина. Медицинските колежи били уведомени, че ако искат да разчитат на финансова помощ, ще трябва да убедят китайския народ да забрави за своите безопасни и ефективни билки и игли, които са преживели изпитанието на времето, и да ги замени със синтетичните фармацевтични продукти. Но с идването на власт на комунистическата партия в Китай „помощта“ на Рокфелер била отхвърлена и той си потърсил нови пазари в Япония, Индия и Латинска Америка.
    През 1939 г. се образува изключително опасният за общественото здраве Лекарствен тръст от съюза между двата най-големи индустриални картела в световната история -този на Рокфелер и немския концерн I.G. Farbenindustrie и това бележи още по-голяма експанзия и печалба на фармацевтичната промишленост. По време на Втората световна война I.G. Farben е построил и експлоатирал огромен химически завод, използвайки безплатната работна ръка, съсредоточена в концлагера в Аушвиц. Около 25 000 концлагеристи са умрели от непосилната работа и отровите. Други са починали при експериментални проучвания на различни химикали и медикаменти.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *