Диктатурата на пролетариата в Съветска Русия е диктатура на еврейството

,,Нали през 1920 г. не друг, а едно еврейско издание публикува следното красноречиво „пророчество“:
„Болшевишката революция в Русия бе дело на еврейско планиране и еврейска неудовлетвореност. Нашата програма е да наложим нов световен ред. Онова, което по такъв чудесен начин бе извършено в Русия, ще се превърне в реалност в целия свят.“
Все по същото време първият нееврейски милиардер в света Хенри Форд стига до заключението, че:
„Руският болшевизъм произлезе от Ийст Сайд в Ню Йорк, където бе откърмен и насърчаван – в религиозен, морален и финансов план – от еврейските водачи. Леон Троцки (Бронщейн) беше от Ийст Сайд… Руският болшевизъм беше подпомогнат да постигне целите си с еврейското злато от САЩ и с невежеството, наивността и безразличието на гоите.“
Робърт Уилтън, кореспондентът на лондонския „The Times“ в Москва през онези години отбелязва, че болшевиките „не бяха руснаци; те бяха евреи. Те бяха интернационалисти,… прикрити зад руски имена.“

Веднага след Октомврийския метеж в Русия от 1917 г. става ясно:

„Болшевиките не могат повече да бъдат описвани
като политическа партия, която има крайни комунистически виждания. Те оформят една относително малка привилегирована класа, която е в състояние да тероризира останалото
население, защото притежава монопол над въоръжението и над хранителните доставки… Тази класа е съставена предимно от… евреи; последните са особено много на високите постове.“
И още:
„Болшевиките използваха всяко възможно насилие, което можеха да измислят и злорадстваха над страданията на жертвите си“ – споделя Хенри Пиърсън. – „Движението е оглавявано изключително от евреи. Почти всеки комисар е евреин, а мнозинството от тях говорят английски, повечето – с американски акцент…“
А като коментира Баварската революция от 1918 г., големият защитник на еврейството, английският историк и политик сър Иън Кършоу признава:
„Доста от революционните водачи излязоха евреи, някои от тях бяха източноевропейски евреи със симпатии и връзки с болшевиките.“
Самонадеяният Леон Троцки признава, че например самият той, Зиновиев и Каменев били евреи. Пак същият Лейба Бронщейн посочва четиримата най-висши ръководители на болшевишкия преврат от октомври 1917 г., а именно евреите Ленин, Зиновиев, Каменев и Троцки. Впоследствие към тях добавя Сталин.
Няма как да отминем и истинския владетел на юдео-болшевишка Хазария – нейният истински „император“ Лазар, запазил титлата във фамилното си име – Каганович. Съвременникът на онези събития Франк Бритън посочва факта, че:
„И Сталин, и дъщеря му Светлана се ожениха в могъщото еврейско семейство Каганович.“
И приключва книгата си със заключението:
„Комбината Сталин-Молотов-Каганович, която управлява Русия днес, е тъй твърдо еврейска, колкото бе първоначалното управление на Ленин-Зиновиев-Каменев-Троцки.“
По-късно, обсъждайки времето след края на Втората световна война, евреинът Едвард Радзински признава:
„Ционистите проникнаха даже до най-високите равнища на политическия елит.“
През 1920 г. активният участник в реализацията на идеята за световно правителство Бертран Ръсел потвърждава в писмо до Отолин Морел, че болшевишкият режим в Русия е „тирания,
установена от американизирани евреи“.
Самият бъдещ британски премиер Уинстън Чърчил пише:
„Няма нужда да се преувеличава ролята, изиграна от тези интернационални евреи, повечето от които са атеисти, в създаването на болшевизма и в действителното осъществяване на руската революция. Със сигурност тази роля е огромна – по-голяма, отколкото на всички останали. С изключение на Ленин, болшинството от водещите фигури са евреи. Нещо повече, началното вдъхновение и движещата сила произлизат от еврейските водачи…
Преобладаващото присъствие на евреи в съветските институции е удивително. Значителна, а в действителност основната роля в системата за терор, прилагана от Извънредната комисия за борба с контрареволюцията, се изпълнява от евреи, а в някои особено съществени случаи и от еврейки. Същата зловеща практика се прилагаше от евреи през краткия период, в който Бела Кун управляваше Унгария. Пак този феномен присъстваше в Германия (особено в Бавария)…“
И понастоящем обвиняват Чърчил, който по майчина линия е бил евреин, задето
бил твърдо уверен, че „Протоколите на ционските мъдреци“ са истина, а не фалшификат. Такъв е случаят с един от многото еврейски любимци на президента Джордж Уокър Буш, историка Дениъл Пайпс. Стопанинът на Белия дом го назначи за директор на Института за мир на САЩ.
Струва ли си да продължавам?“

  • Георги Ифандиев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *