9 септември: когато ликвидираха елита на България

Още в първите три месеца след 9 септември 1944 в България са избити близо 30 000 представители на дотогавашния елит. Целта: да се разчисти пътят към властта на безпросветни и безскрупулни поддръжници на съветския режим.

Да бъдат унищожени или поне изцяло изолирани най-образованите, предприемчиви, можещи и успели представители на българския елит до 9 септември 1944 – това е една от първите и най-важни цели на така наречената „класова борба“, провеждана от комунистическия режим. А България е страна, в която червеният терор на Ленин и Сталин се прилага особено настървено.

Ужасите след 9 септември
Още през първите три месеца на съветската окупация без съд и присъда в България са избити между 27 хиляди и 30 хиляди интелектуалци, духовници, учители, държавни служители, офицери, полицаи, общественици, индустриалци, търговци, лекари. За да оправдае тяхното унищожаване, комунистическата пропаганда раздува многократно броя на убитите комунисти, ремсисти и земеделци преди идването си на власт. Следват така нареченият „народен съд“, концлагерите, съдебните процеси по сталински срещу минни инженери, електроинженери, строителни инженери, пожарни командири, оръжейни специалисти и други представители на елита, обявени за чужди шпиони, само защото са завършили европейски университети. Всичко това се оправдава като акт на възмездие в името на „жертвите на фашизма“, а и с класовата борба, която по теорията на Сталин се разгаря с все по-голяма сила с напредване на успехите на социализма.
През 70-те години на миналия век ЦК на БКП възлага на БАН и на Музея на революционното движение да пресметнат броя на жертвите сред комунистите и левите земеделци между 1923 и 1944 година. Резултатите от извършеното мащабно изследване са публикувани в албум-справочник, озаглавен „Звезди във вековете“. От него излиза, че броят на жертвите е 4 816 души. Така рухва митът на партийната пропаганда за стотици хиляди избити от „монархо-фашистите“, а излязлото по книжарниците издание се оказва неудобно за диктатурата и затова целият му тираж набързо е иззет.

Обичайната резолюция на ДС върху постановленията за задържане на „бившите хора“ заради „вредителство“, „диверсии“ и прочие измислени престъпления гласяла: „Да се разследват за [изпращане в] лагер“. Проф. Лилков е категоричен, че ликвидирането на българските елити е било добре обмислено и детайлно планирано престъпление – с цел не само да се разчисти пътят към властта на в мнозинството си необразовани и безскрупулни привърженици на съветския комунизъм, но и да подчини свободомислещите хора в България на мита за „новия социалистически човек“.

Разправата с българските буржоазни елити е толкова жестока и на базата на опита, който компартията трупа в периода 1923-1925 г. като задграничен филиал на Коминтерна. Именно през този период и по-късно комунистите се съюзяват с престъпници и бандитски формирования. Типичен пример е т.нар. Митьо-Ганева чета, която е съставена от престъпници. Към нея се присъединяват и комунисти, които извършват въоръжени нападения. След атентата в църквата „Света Неделя“ през 1925 година бандата е разгромена, но имената на участниците в нея фигурират в списъците на героите на БКП.
Комунистите активно търсят връзки с бандитски формирования и успяват да ги овладеят политически и идеологически, но основно чрез парите, които идват от Москва. Главен екзекутор на Народната милиция непосредствено след 9 септември 1944 е македонстващият терорист Лев Главинчев. Именно той унищожава по заповед на Титовата УДБА много видни българи от Вардарска Македония и Пиринско. Деветосептемврийските превратаджии освобождават от затворите и въоръжават над 7 000 опасни престъпници за изпълнение на „мокрите поръчки“ на компартията и на окупаторите. Тази информация идва от сина на Руси Христозов, директор в Народната милиция и един от организаторите на убийствата и отвличанията през есента на 1944.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *