Състояние на съзнанието

Веднъж узнал пътя към твоята духовна съдба, можеш да се промениш.
Веднъж осъзнал, че в съзнанието няма граници за това, което е възможно.

Движението към промяна е важно. Ще стане очевидно, след като започнеш да се трудиш за него. Постигането на успех е резултат от правилната практика (без значение каква ще бъде), правилната дисциплина и правилният път.

 „Para mi solo recorrer los caminos que tienen corazbn que alcanzar la iluminacibn.”

Което грубо се превежда като:

„Пътеката, избрана от сърцето ми, ще ме води до просветление.”

Всичко зависи от пътеката, която избираш и решенията, които правиш. Накрая всичко ще има смисъл. Дотогава, сърцето е твоят водач. Вярвам в тази мъдрост като истина по своето естество. Това ме е подтиквало да преодолея всяко предизвикателство, страх и препятствие.

Сега финалното ми предизвикателство е да отида отвъд и вляза във връзка със своето божествено всеприсъствие, в което всички ние живеем, но от което мнозина са откъснати. Не казвам, че единствено аз имам правото да бъда свързан с него. Вярвам че абсолютно всеки може да го стори!

Израстване

Когато бях по-млад, не знаех какво да правя с живота си. Честно казано – все още нямам план, но усещам, че това е което ме прави, такъв, какъвто съм сега. Много неща се случиха с мен през годините, които оформиха моята перспектива, характер и решителност. Предполагам че добро място да започна ще бъде детството ми.

Израснах в обикновено семейство. С брат ми Престън сме родени в Mаями, Флорида. Преместихме се в Пенсилвания, след като ураганът Андрю разруши дома ни. Първото ни преместване бе във Филаделфия, където се роди следващият ми брат – Джулиън.
Задържахме се там около година, след което отидохме в Шарън, Пенсилвания, за да бъдем по-близо до нашите баба и дядо. Тогава бях на 5 години.

Няколко години по-късно родителите ми вече имаха още три деца – Брандън, Крисчън и Натали. Аз бях най-възрастният, Натали – най-младата. Всеки, който би предположил, че тя ще се разглези с петима по-големи братя, ще сгреши. Тя е една от най-грижовните и внимателни жени, които познавам и сме благословени да я имаме в семейството.

Не беше лесно да бъда най-големият брат. Винаги трябваше да наглеждам по-малките, когато всичко, което исках да правя бе да играя видео игри. Колкото и да исках да върша каквото и да е друго, това ме научи на много. Създаде ми качеството отговорност. Чувствах се, сякаш е моя работа да бъда добър пример за тях. Въпреки че понякога правех грешки, намеренията ми винаги бяха чисти.

Да израстеш в домакинство с пет  други деца може да бъде доста натоварващо, особено когато живееш в малко ранчо в Шарън. Когато се преместихме бяхме петима, три деца по-късно не ни достигаха спални стаи. От това непрекъснато да бъда заобиколен от други хора, се научих да бъда много социална личност. В дългосрочен план си заслужаваше цялото това хаотично пищене и крещене от по-малките ми братя и сестра, докато играеха игри. По това време не успявах да разбера как издържат родителите ми.

През почти всички години докато живеех в къщата, баща ми работеше като продавач на коли. Растейки, имах усещането, че ме обвинява за всичко, все едно бях единственият, който някога се забърква в неприятности. Помня как ми казваше по много поводи: „Имаш отговорността да действаш зряло. Трябва да знаеш по-добре, тъй като си по-възрастният от останалите ми деца.” Щях да чувствам страх и тревожност към баща си през много от времето напред. Постоянно си казвах: „Не искам никога да стана като него.” Всъщност може и на него да съм му го казвал. Сега разбирам, че всеки има своите недостатъци и намеренията на баща ми са били да ме научи да бъда отговорен, което да ми помогне да бъда успешен в живота си. Зная че няма как в бъдещето да бъда като него, защото той е уникален. Отгледа шест деца и пожертва цялото си време на това да се увери, че сме способни да живеем щастливо. Никога не бяхме заможни, но никога не бихме оцелели, ако не бе отдадеността на баща ми. По време на многото часове шофиране до работа и обратно, той слушаше вдъхновяващи говорители като Тони Робинс и Джим Рон. През неделите ни караше да слушаме няколко от техните семинари. Ние мразехме това, но сега се възхищавам на неговото постоянство и разбирам защо го е правил. Опитваше се да ни даде знанието как да бъдем успешни и когато вече не е сред нас. И сега го оценявам като най-големият подарък, който някога ни е давал.

Би било достатъчно да се каже, че в това не бе сам. През живота ми майка ми винаги е присъствала като ангел закрилник. И вярвам, че това е било така за всеки от нас. През по-ранните ми години тя бе типична „стоя-си-вкъщи” майка. Избираше ни дрехите, завиваше ни, казваше нашите молитви и дори ни правеше каквато искаме храна, защото всички бяхме толкова придирчиви. Винаги бе готова да стори нещо по друг начин, само за да бъдем щастливи.

Когато родителите ми живеели в Маями, майка ми работела като медицинска сестра, но се отказала, когато забременяла с мен, за да прекарва повече време със семейството. Около 2000 г. тя поиска да бъде отново активна и да помогне за семейния бюджет, но и да не се отделя от нас. И така, тя реши да направи нещо, което да радва семейството, като същевременно изкарва и пари. Започна свой собствен бизнес, наречен „Парти зона за деца”. Всичко започна с една надуваема стая, в която децата скачат, която даваше под наем на семейства. Докато растеше бизнесът, тя закупи още 14 такива, машини за захарен памук и пуканки, машини за сладолед и площ за съхранение на оборудването и провеждането на партита през зимата. Сега, със средно над 300 партита годишно, „Парти зона за деца” е стабилен бизнес, който се грижи както за общността, така и за нашето семейство. Майка ми винаги е била нашият герой и човекът, при когото отиваме с проблемите си. Гордея се с нея, за това че някак се справи със всичко, на което я подложихме. Сега, когато бизнесът е стабилен, тя се завърна към училището за медицински сестри. Винаги ще ценим уроците, които ни даде. Макар че един ден тя ще умре, любовта, която ни дари, никога няма да престане да се отразява в действията ни.

Както вероятно ще кажете, родителите ми имаха невероятно въздействие върху моя живот. Въпреки че никога не съм си поставял определена цел, знаех какъв тип човек искам да бъда. Откакто се помня, майка ми винаги ми казваше: „Всичко е възможно.” Също и че ако мога просто да мисля за една идея, тогава ще съм способен да намеря начин тя да се превърне в реалност. Всяка нощ преди да заспя, тя ми шепнеше в ухото: „Ако успееш да научиш как да използваш ума си, всичко е възможно.” Тази фраза продължава да резонира в съзнанието ми всяка секунда, всеки ден.

  • Вим Хоф – ,,Да станеш Леденият човек.“

Лъжите на Църквата през вековете

Който не иска да бъде пържен бавно, печен или насечен хиляда години в чистилището или непрекъснато да гори в пъкъла, нека си купи индулгенции — милостиви и опрощаващи, с малко пари, които бог ще му възвърне.

И от десетина левги наоколо идваха при тях купувачи.

Единият от братята често проповядваше на народа; той имаше цъфтящо лице и леко носеше тройната си гуша и корема си.

— Клетнико! — казваше той, впил очи ту в един, ту в друг от слушателите си. — Клетнико! Виж, ти си вече в пъкъла! Огънят те гори жестоко: варят те в котел, пълен с дървено масло, в който се приготовляват мекиците на Астарта; ти си само една кървавица в тигана на Люцифер или задушено в тигана на Гилгирот, великия дявол, защото предварително са те нарязали на късове. Виж тоя голям грешник, който не искаше да знае за индулгенциите; виж тая паница с фрикасе, това е той, неговото нечестиво тяло, неговото прокълнато тяло, преобразено така.

И какъв сос! Сяра, смола и катран! И всички тия нещастни грешници биват изяждани, но така че непрекъснато възкръсват, за да бъдат измъчвани. И тъкмо там са истинските сълзи и скърцането на зъби. Смили се, боже милостиви! Да, ето те в ада, клети грешнико, за да търпиш всички тия мъки. А само една аспра — и ти веднага ще почувствуваш облекчение на дясната ръка; още половин аспра — и двете няма вече да са в огъня. А останалото тяло? Един флорин и росата на опрощението ще те поръси. О, сладостна прохлада! И за десет, и за сто дни, за хиляда години, според това, колко е платено — няма да има печено, нито тиганици, нито фрикасе! И дори да не е за тебе, грешнико, няма ли там някъде, в скритите дълбочини на огъня, нещастни души, твои роднини, любима съпруга или някоя хубавичка девойка, с която ти с удоволствие си съгреша вал?

И като каза това, монахът бутна с лакът другия, който се бе изправил до него със сребърно блюдо в ръце. А братът, навел сега очи, раздвижваше умилително съда, за да примами парите.

— Нямаш ли — продължаваше другият, — няма ли в тоя ужасен огън син или дъщеря, някое любимо детенце? Те крещят, те плачат, те те викат. Може ли да останеш глух към тия жални гласове? Не, не можеш, твоето ледено сърце ще се разтопи и това ще ти струва само един флорин. Виж, при звука на монетата върху тоя презрян метал… (другият монах отново раздвижи блюдото) в огъня се образува празнина и злочестивата душа възлиза до кратера на някой вулкан. Тя вече е на чист въздух, на свобода! Няма огнени мъки! Наблизо е морето, тя се гмурка в него, плува по гръб, по корем, по вълните и под тях. Чуй как вика от радост и лети, тъй както плува във водата! Ангелите я гледат и са щастливи. Те я очакват, но тя още не се е наситила, иска й се да стане риба. Тя не знае, че там, горе, има приятни води, изпълнени с благоухания, дето се търкалят големи късове бяла кристална захар, студени като лед. Идва някоя акула, но тя не се бои. Тя се качва на гърба й, но акулата не я усеща, душата иска да отиде с нея в дълбочината на морето. Тя отива там, за да поздрави водните ангели, които ядат waterzoey в котлета от корал и пресни стриди в седефени чинии. И как я посрещат там, как я приветствуват, как я галят; а ангелите непрестанно я викат отгоре. И най-сетне не я ли виждаш как тя, разхладила се и щастлива, възлиза и пее като чучулига до седмото небе, дето бог седи на своя престол в пълната си слава! Тя среща там всичките си земни роднини и приятели освен тия, които са злословили за индулгенциите и за нашата майка светата църква и които горят вдън пъкъла. И така непрекъснато, непрекъснато, непрекъснато, чак вовеки веков във вечния всеизгарящ огън. Но оная душа, другата, тя е от бога, тя се разхлажда в приятни води и хруска кристална захар. Купете си индулгенции, братя: те се продават срещу крузати, срещу златни флорини, срещу английски суверени! Не се отказваме и от медни пари. Купете си! Купете! Това е свето дюкянче: тук има и за бедни, и за богати, но за зла чест не продаваме на вересия, братя, защото престъпление пред господа-бога е да купуваш, без да плащаш веднага.

Братът, който не проповядваше, клатеше блюдото. Флорини, крузати, дукати, патари, петачета и аспри валяха вътре като град.

  • „Тил Уленшпигел“ – Шарл Костер.