Веднъж узнал пътя към твоята духовна съдба, можеш да се промениш.
Веднъж осъзнал, че в съзнанието няма граници за това, което е възможно.
Движението към промяна е важно. Ще стане очевидно, след като започнеш да се трудиш за него. Постигането на успех е резултат от правилната практика (без значение каква ще бъде), правилната дисциплина и правилният път.
„Para mi solo recorrer los caminos que tienen corazbn que alcanzar la iluminacibn.”
Което грубо се превежда като:
„Пътеката, избрана от сърцето ми, ще ме води до просветление.”
Всичко зависи от пътеката, която избираш и решенията, които правиш. Накрая всичко ще има смисъл. Дотогава, сърцето е твоят водач. Вярвам в тази мъдрост като истина по своето естество. Това ме е подтиквало да преодолея всяко предизвикателство, страх и препятствие.
Сега финалното ми предизвикателство е да отида отвъд и вляза във връзка със своето божествено всеприсъствие, в което всички ние живеем, но от което мнозина са откъснати. Не казвам, че единствено аз имам правото да бъда свързан с него. Вярвам че абсолютно всеки може да го стори!
Израстване
Когато бях по-млад, не знаех какво да правя с живота си. Честно казано – все още нямам план, но усещам, че това е което ме прави, такъв, какъвто съм сега. Много неща се случиха с мен през годините, които оформиха моята перспектива, характер и решителност. Предполагам че добро място да започна ще бъде детството ми.
Израснах в обикновено семейство. С брат ми Престън сме родени в Mаями, Флорида. Преместихме се в Пенсилвания, след като ураганът Андрю разруши дома ни. Първото ни преместване бе във Филаделфия, където се роди следващият ми брат – Джулиън.
Задържахме се там около година, след което отидохме в Шарън, Пенсилвания, за да бъдем по-близо до нашите баба и дядо. Тогава бях на 5 години.
Няколко години по-късно родителите ми вече имаха още три деца – Брандън, Крисчън и Натали. Аз бях най-възрастният, Натали – най-младата. Всеки, който би предположил, че тя ще се разглези с петима по-големи братя, ще сгреши. Тя е една от най-грижовните и внимателни жени, които познавам и сме благословени да я имаме в семейството.
Не беше лесно да бъда най-големият брат. Винаги трябваше да наглеждам по-малките, когато всичко, което исках да правя бе да играя видео игри. Колкото и да исках да върша каквото и да е друго, това ме научи на много. Създаде ми качеството отговорност. Чувствах се, сякаш е моя работа да бъда добър пример за тях. Въпреки че понякога правех грешки, намеренията ми винаги бяха чисти.
Да израстеш в домакинство с пет други деца може да бъде доста натоварващо, особено когато живееш в малко ранчо в Шарън. Когато се преместихме бяхме петима, три деца по-късно не ни достигаха спални стаи. От това непрекъснато да бъда заобиколен от други хора, се научих да бъда много социална личност. В дългосрочен план си заслужаваше цялото това хаотично пищене и крещене от по-малките ми братя и сестра, докато играеха игри. По това време не успявах да разбера как издържат родителите ми.
През почти всички години докато живеех в къщата, баща ми работеше като продавач на коли. Растейки, имах усещането, че ме обвинява за всичко, все едно бях единственият, който някога се забърква в неприятности. Помня как ми казваше по много поводи: „Имаш отговорността да действаш зряло. Трябва да знаеш по-добре, тъй като си по-възрастният от останалите ми деца.” Щях да чувствам страх и тревожност към баща си през много от времето напред. Постоянно си казвах: „Не искам никога да стана като него.” Всъщност може и на него да съм му го казвал. Сега разбирам, че всеки има своите недостатъци и намеренията на баща ми са били да ме научи да бъда отговорен, което да ми помогне да бъда успешен в живота си. Зная че няма как в бъдещето да бъда като него, защото той е уникален. Отгледа шест деца и пожертва цялото си време на това да се увери, че сме способни да живеем щастливо. Никога не бяхме заможни, но никога не бихме оцелели, ако не бе отдадеността на баща ми. По време на многото часове шофиране до работа и обратно, той слушаше вдъхновяващи говорители като Тони Робинс и Джим Рон. През неделите ни караше да слушаме няколко от техните семинари. Ние мразехме това, но сега се възхищавам на неговото постоянство и разбирам защо го е правил. Опитваше се да ни даде знанието как да бъдем успешни и когато вече не е сред нас. И сега го оценявам като най-големият подарък, който някога ни е давал.
Би било достатъчно да се каже, че в това не бе сам. През живота ми майка ми винаги е присъствала като ангел закрилник. И вярвам, че това е било така за всеки от нас. През по-ранните ми години тя бе типична „стоя-си-вкъщи” майка. Избираше ни дрехите, завиваше ни, казваше нашите молитви и дори ни правеше каквато искаме храна, защото всички бяхме толкова придирчиви. Винаги бе готова да стори нещо по друг начин, само за да бъдем щастливи.
Когато родителите ми живеели в Маями, майка ми работела като медицинска сестра, но се отказала, когато забременяла с мен, за да прекарва повече време със семейството. Около 2000 г. тя поиска да бъде отново активна и да помогне за семейния бюджет, но и да не се отделя от нас. И така, тя реши да направи нещо, което да радва семейството, като същевременно изкарва и пари. Започна свой собствен бизнес, наречен „Парти зона за деца”. Всичко започна с една надуваема стая, в която децата скачат, която даваше под наем на семейства. Докато растеше бизнесът, тя закупи още 14 такива, машини за захарен памук и пуканки, машини за сладолед и площ за съхранение на оборудването и провеждането на партита през зимата. Сега, със средно над 300 партита годишно, „Парти зона за деца” е стабилен бизнес, който се грижи както за общността, така и за нашето семейство. Майка ми винаги е била нашият герой и човекът, при когото отиваме с проблемите си. Гордея се с нея, за това че някак се справи със всичко, на което я подложихме. Сега, когато бизнесът е стабилен, тя се завърна към училището за медицински сестри. Винаги ще ценим уроците, които ни даде. Макар че един ден тя ще умре, любовта, която ни дари, никога няма да престане да се отразява в действията ни.
Както вероятно ще кажете, родителите ми имаха невероятно въздействие върху моя живот. Въпреки че никога не съм си поставял определена цел, знаех какъв тип човек искам да бъда. Откакто се помня, майка ми винаги ми казваше: „Всичко е възможно.” Също и че ако мога просто да мисля за една идея, тогава ще съм способен да намеря начин тя да се превърне в реалност. Всяка нощ преди да заспя, тя ми шепнеше в ухото: „Ако успееш да научиш как да използваш ума си, всичко е възможно.” Тази фраза продължава да резонира в съзнанието ми всяка секунда, всеки ден.
- Вим Хоф – ,,Да станеш Леденият човек.“
