Пътят към Дакар

Амстердам е град с много пътища. Построен е върху блато преди 700 години, намира се на 25 км от Северно море. Тъй като е в съседство с множество водни обекти, повечето дни са дъждовни. Гражданите му са известни с толерантността си към почти непрекъснатите валежи.
Въпреки че е хубав и колоритен град, за мен бе прекалено пренаселен. Централната му част беше винаги задръстена с коли и всичко ми изглеждаше толкова… заангажирано. Не след дълго се пренаситих от това.

Идеята за пътуване до Дакар бързо се превърна в реалност. Андре и аз метнахме старите си торби за доставка на вестници отзад на велосипедите си и се отправихме на приключение.

През октомври в Нидерландия могат да се очакват значително количество дъждове. Първите няколко дни от пътуването ни не бяха по-различни. Когато стигнахме Ардените (б.пр.: планинска област в Белгия), въздухът стана студен и атмосферата имаше охлаждащ ефект. Намерихме подслон под малък навес отстрани на пътя. Преминаващите коли изплискваха вода върху паркираните ни до стената велосипеди. Бяхме изключително изтощени от колоезденето през хълмисти райони, а стомасите ни ръмжаха. Помня как стояхме там с Андре в тъмното, измокрени и гладуващи.

Единствената храна, която имахме бе сух корнфлейкс. Поднесохме я към устните си и я изядохме в мълчание. Обикновено сме много приказливи и се наслаждаваме да говорим, докато се храним, обаче поради огромните си физически усилия, просто гледахме към пътя и се концентрирахме върху придаването на наслада от всяка хапка.
Нощта беше студена, но попътувахме още малко, докато намерим подслон на автобусна спирка. С пълен стомах и в комфорта на взаимната ни компания, заспахме. Телата ни може и да бяха измръзнали и влажни, но спахме непробудно.
Беше ни тежко през този ден. Храненето и сънят бяха напълно заслужени.

Моменти като този поставят съзнанието ми в покой. Това е място за почивка на ума ми, така че да мога да се чувствам изпълнен, но същевременно релаксиран.
Когато се събудихме, се отърсихме от умората, скочихме на колелата си и тръгнахме призори. Беше нов ден и дъждът най-накрая спря. Изминахме голямо разстояние, колоездейки през хълмистата околност.

Когато пристигнахме в северната част на Франция също бе хладно, но за късмет не валеше дъжд. Минахме през тази област за два дни и пристигнахме в Лион. Имаше забележима промяна в атмосферата. Къщите не бяха вече направени от тухли, а от камък и дървени греди.
Пейзажът се промени още повече, когато продължихме нататък. Наблюдаваха се различни видове дървета и цветя. Може да се каже, че отивахме все по-нататък и по-нататък към южната част на Европа през великолепието на Средиземноморието. Видяхме преизобилие на цветове, преминавайки покрай палмови и смокинови дръвчета, имаше ярко слънце и добра храна.
Като нидерландец, невидял много от външния свят, пътуването ми отвори очите. Радвах се на духащия през косата ми бриз, внезапното вълнение да не зная какво ще се случи в следващия момент и приветствах разликите на този нов, но прекрасен свят извън своя дом. Чувствах, че идва промяна.

Може останалата част от света да ме вижда като един-единствен, Вим Хоф, но това не е напълно вярно. Андре и аз сме еднояйчни близнаци. Еднакви сме генетично и изглеждаме по един и същ начин. Поради генетичните сходства се познаваме изключително добре. Това мотивира споделената ни любов към растения, дървета, скали, слънцето и красивите пейзажи.

По време на нашето пътешествие Андре и аз говорихме за доста неща. Една от темите бе за вътрешната промяна, която усещахме. Обсъдихме промените в съзнанието, него самото и просветлението.
Докато размишлявахме върху целта на нашето пътуване, почувствах как нещо вътре в мен се изменя. Не знаех какво беше, но бе мощно.

Продължихме нататък с колелата си през величествените Пиренеи, по крайбрежието на Испания.

Б.пр.: карта на Европа, за по-добра визуална представа на пътешествието: http://mapsof.net/france/physical-map-of-europe

Тук срещнахме немски колоездач на име Волфганг, който ни каза, че е минал през Африка на велосипеда си. Съзнанията ни се сближиха, споделяйки вдъхновяващи истории.
Той започна с разказ за времето когато е пътувал през Нубийската пустиня. Докато вървял през нея с колелото до себе си, забелязал лъв зад храста, покрай който точно минавал. Когато се втренчил в очите на лъва, направо се парализирал. След няколко минути лъвът се обърнал и избягал!
Историята наистина ме впечатли и бях любопитен да науча повече от човека, който току-що бях срещнал. Така че докато си карахме колелата по испанското крайбрежие, Волфганг, Андре и аз, обсъждахме интереса си към Дзен. По-специфично, говорихме за духа на Дзен и за различните религии, култури и традиции, към които се отнася. Тези дискусии ни дадоха разбиране за това какво е съзерцанието.

Съзерцанието е онова състояние на съзнанието, при което фокусът ви е върху ума ви, и което мести фокуса ви, докато говорите. Това е състояние на съзнанието, което упражнява истинското ви разбиране за себе си. Ако упражнявате ума, като осмисляте онова, което се изговаря, докато наблюдавате собствените си мисли, съзнанието става по-леко и разбирането е възможно. Добре е да се стигне до точка, в която мисленето спира и енергията се разпръсква съзнателно. Това е известното в йога понятие „самадхи”.

Б.пр.: Самадхи е йогийско състояние на свръхсъзнание, постигнато в резултат на продължителна практика на медитация (дхяна). Самадхи се описва като единно състояние на съзнанието, в което умът става еднонасочен (екаграта) и съзнанието на медитиращия се слива с обекта на медитацията.

Говорехме с дни и съзерцавахме още повече. Опитвахме се да разберем смисъла на живота и предназначението на това да пътуваме заедно. Нямахме книги, нямахме пророци и нямахме справки. За щастие, вярвам че истинската мъдрост е вътрешна. Тази вечер спахме в пъпешово поле близо до Валенсия.

Осъзнатостта е физическо състояние на същество, което е наясно със себе си и обкръжението си. Ако това състояние на ума се упражнява, то става все по-просто за управление, все едно дете придобива двигателни умения, клатушкайки се насам-натам по различен начин.
Ако вярвате във всепроникващото присъствие (б.пр.: omnipresence – едно от божиите свойства в различни религии), това е начин да направите ефирна/етерна връзка. Подобно на начина, по който GPS навигира директния маршрут към нашата дестинация, вашето съзнание може да намери най-добрия за вас начин, за да се свържете с това присъствие. За да се стигне до това, човек трябва да отиде вътре в себе си, да събере енергия и просто да го направи. Няма нужда от фалшив мистицизъм, за да се обясни за какво иде реч. Ако е вътре в теб, просто го направи!

Бележка от редактора: Научно обяснение за двупосочната, взаимна комуникация между субекта и обектите, което Вим Хоф се опитва да адресира, можете да откриете в Умът на Природата: Квантовата Холограма и Квантовата Холограма и Природата на Съзнанието от учения, астронавт и философ Едгар Мичъл.

Ако искаш убеждение, копай вътре в себе си. Ако искаш яснота, стреми се към разбиране. Ако искаш разбиране, събери мъдрост и опит чрез самия акт на действието!

Не можеш да достигнеш разбиране, ако си постоянно тревожен. Случва се когато си способен съзнателно да пускаш нещата да си отиват. Не си мисли, че целта е недостижима, нещо което трябва да бъде разбрано научно. Много е просто за тези, които искат да го направят реалност, защото веднъж намерили пътя си, ще останат на него на всяка цена. Осъзнах това през един от дните, през които карахме колелата си из испанската провинция.

Докато се събудя, Андре и Волфганг бяха вече отишли да вземат кафе от местното кафене. Лежах известно време, изследвайки Богоявлението, открито предния ден. Това беше първият път в моя живот, в който разбрах, че съм осъзнат за всичко. 

Чистото осъзнаване е нещо, към което трябва да се стремиш. Ще разбереш значението на това променено възприятие ако избереш да положиш необходимите усилия. Онези, вече усвоили чисто съзнание, вярват че това е най-добрият опит, придобит през живота. Това е просто, но уникално изживяване. Ние всички сме уникални.

Не си мисли, че е трудно, просто е различно състояние на ума. Всеки може да го получи, подобно на плод от вече узряло дърво. Тази истинска природа на възприятието е естествена и никога не ни е напускала. Просто погледни навътре. Разбери, обмисли и упражнявай това състояние на ума, докато откриеш смисъла му. Веднъж след като този начин е запечатан вътрешно, чудесата на живота започват да се проявяват.

Опитай.

Разделихме се, когато Волфганг се качи на кораб от Валенсия до Тунис. Андре и аз продължихме да пътуваме на юг през Испания към Елче, където се намира най-голямата популация на палми в Европа. След това решихме да караме колелата до Алмерия през Сиера Невада. Когато стигнахме до бряг на около 50 км от Алмерия, спряхме да се насладим на плажа за един ден.

Б.пр.: карта на Испания: https://thepolicytimes.com/wp-content/uploads/2017/10/spain-map-696×663.gif

„Андре Практичният”, както го нарекох, направи каменна фурна и успяхме да си изпечем собствен хляб. Един датчанин ни видя и седна, за да си поговори малко с нас. Каза ни, че е купил място нагоре по брега и наблизо има евтини имоти. Превъзходно,  си помислих.
С Андре решихме да закупим имот и поживеем в района. Мястото беше съсипано, но за сметка на това имаше огромни количества бананови дървета, смокини, грозде и кактуси наоколо. Беше като наш собствен ботанически рай!

Така и не отидохме до Дакар, но и двамата бяхме открили истинските си пътеки: Пътят към себе си и един ботанически рай.

  • Вим Хоф – ,,Да станеш Леденият човек.“

Един коментар към “Пътят към Дакар”

  1. Здравей, колега.

    Моля те поне тук-таме да оставяш линкове към източника. На мен не ми дреме, всички знаят че съм го направил за всички и не търся нищо.
    Но този специално превод е направен по моя молба, към друг човек, който го направи за мен, и се довери на мен и на сайта ни. А не на други сайтове и на непознати. Естествено, каузата е ясна, но все пак по този начин се намесва трети човек, за чиито интереси до известна степен отговарям.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *