ЛЕНИН: ,,ХОРАТА СА СТРАХЛИВИ ЖИВОТНИ, КОИТО СЕ НУЖДАЯТ ОТ ГОСПОДАРИ БЕЗ СКРУПУЛИ!“

Джовани Папини
“Селяните са най – големият враг на революцията”, твърдеше вождът
Едно интервю на Джовани Папини
Мъчих се цял месец, но накрая успях. Пристигнах в Русия само за да се запозная с този легендарен мъж, и не исках да се върна в Италия, преди да съм го видял и чул отблизо. Бях убеден, че той е сред малцината на този свят, които заслужават да бъдат видени и чути. Разбира се, за да стигна до него, трябваше да похарча цяло състояние – почти двадесет хиляди долара – подаръци за съпругите на комисарите, бакшиши за безброй чиновници и дарения за няколко сиропиталища за “деца на революцията”. Не съжалявам сега за тези пари…
Казаха ми, че Владимир Илич е доста болен и уморен – и че не е в състояние да приеме никого, освен своите приближени. Вече не живеел в Москва, а в някакво село, в околностите на столицата, в бивше господарско имение.
В петък вечерта, когато всички формалности и пречки отпаднаха, телефонът извести, че ще мога да бъда приет в неделя. Бяха съобщили на Ленин, че съм помогнал финансово на НЕП-а, и той благоволи да ме види.
Прие ме неговата съпруга – дребна, пълна, мълчалива и доста грозна жена, която ме погледна, както болничните сестри гледат всеки нежелан посетител на тяхна територия.
Заварих Ленин на малък балкон, седнал до голяма маса, покрита с листове, изпъстрени с рисунки. Приличаше на осъден, на когото остава твърде малко живот, комуто са разрешили да си губи времето и дори да се занимава с глупости. Лицето му приличаше на бучка старо сирене – на пръво поглед твърдо, а всъщност полуразвалено и трошливо. Неприятните му устни стискаха два реда едри и жълти зъби. Продълговатият му череп беше съвсем оплешивял. Хищните му азиатски очи се криеха под набръчкани като стар пергамент клепачи. Въртеше някакъв сребърен молив между пръстите си: ръцете му бяха едри и груби – лапи на мужик, но веднага се виждаше, че са ръце на човек, близо до смъртта. Никога няма да забравя ушите му, напомнящи излъскана слонова кост, които потрепваха от напрежението му да улови всяка дума…
Първите три минути от нашия разговор бяха доста тежки. Ленин се оптиваше да ме прецени, макар да си придаваше определено разсеян, незаинтересован вид. А аз, уморен и малко притеснен, нямах смелостта да му задам въпросите, заради които всъщност бях дошъл чак до тук, в Съветска Русия, тази полудива, полуазиатска страна.
И все пак, избрах нещо – в смисъл, че е направил много за “нова Русия”. Тогава полумъртвото лице се оживи, по- точно се изкриви в саркастична усмивка:

Всичко беше направено – възкликна Ленин – да, всичко беше направено, преди да дойдем ние! Чужденците и глупаците вярват, че сме постигнали нещо ново. Велика заблуда! Болшевиките само се префасонираха, промениха външно стария царски режим, който е единствено възможен за страна като Русия. Защото как по друг начин могат да се управляват повече от сто и петдесет милиона прости хора – без бой, без шпиони, без тайна полиция, терор, затвори и бесилки? Ние сменихме само класата – базата на нашата власт. Старият режим се държеше на 60 000 помешчици и около 40 000 чиновници – общо около 100 000, докато сега са близо 2 000 000 пролетарии и комунисти. В този смисъл това е прогрес, да, голям прогрес, защото привилегированите се много повече. Но все пак, деветдесет на сто от населението, дори повече, не получи нищо съществено от тази промяна.

Тогава какво ще кажете за Маркс, за неговите идеи за прогреса?

Ленин ме погледна доста учуден:
Вие сте учен мъж и европеец и аз мога да ви кажа сега всичко направо. Остана ми малко време, така че мога да си го позволя. Нали сам Маркс ни учеше, че теориите имат само фиктивна стойност, че са инструмент. Той беше един обикновен, дребен буржоа, при това евреин, възседнал английската сатистика, таен почитател на индустриалната революция. Липсваха му твърде много неща. Мозъкът му се бе промил от бирата и хегелианството, но понякога неговият приятел Енгелс го инжектираше с гениални идеи, освен, че го издържаше през целия му живот, защото Маркс всъщност живя като паразит. Руската революция е всъщност пълно опровержение на пророчествата на Маркс. Комунизмът възтържествува в страна, където почти нямаше буржоазия и истински развит капитализъм…
Хората, господин Папини, са всъщност страхливи животни, които се нуждаят от управлението на силни господари без скрупули. Всичко друго са празни приказки, литература, философия. И след като повечето са престъпници, държавата лесно може да се превърне в затвор, каторга. Старата каторга от царско време е всъщност последната дума на истинската вътрешна политика. Ако се замислите, ще разберете, че животът в затвора е подходящ за повечето от хората на този свят. Само когато не са свободни, каквито всъщност са повечето хора, те могат да живеят спокойно, без да вършат престъпления. Тогава и за властта ще е по-добре. В затвора човек живее много по- добре и по-спокойно, няма никакви мисли и грижи, тялото си почива, духът също. Знае, че има осигурена храна, и подслон, дори ако не работи и е болен. Докато свободните хора трябва да мислят за насъщния всеки божи ден. Мисля, че за нащата Русия е много по- добре да не бъде свободна страна… Свободата и демокрацията са за висококултурните, развитите страни… Не мислите, че казвам всичко това от егоизъм. В система като нашата най-зле са пазителите на реда и управляващите!
Ленин замълча и започна да попълва с цветен молив лисунка, която, доколкото разбрах, изобразяваше висока кула с много прозорци.

А селяните, господин Улянов ?

Ще бъда откровен и ще ви призная, че мразя селяните – отговори Владимир Илич с нескрито отвращение.- Мразя руския мужик, идеализиран от този глупав западняк Тургенев и от лицемерния сатир граф Толстой. Селяните са точно това, което презирам най-много: миналото, вярата, ересите, християнската църква, религиозните обреди, ръчния труд, газената лампа! Пронуден съм да ги толерирам сега, да ги култивирам, но признавам: мразя ги! Бих искал изобщо да ги няма, да изчезнат като класа! До последния! За мен един електротехник струва колкото хиляда мужици! А знаете, че електрификацията е основата на прогреса! Нашият лозунт е: «Съветска власт плюс електрификация!» Мисля, че ще дойде времето, в което ще започнем да се храним с продукти, произведени по химически път в нашите лаборатории, и тогава селяните като класа ще станат напълно излишни. Мужиците ще се превърнат в работници, а селото постепенно ще замре и изчезне…

Помислете си, господине, болшевизмът е всъщност тройна война: на неграмотните варвари срещу корумпираните интелектуалци, на Изтока срещу Запада, на града срещу селото. В тази война отделният индивид ще бъде ликвидиран, защото отделната личност всъщност няма особена стойност…
Не, не мислете, че съм толкова жесток. Екзекуциите ме отвращават. Но съм принуден от обстоятелствата да ги разрешавам. Странно е да разполагаш със съдбите на хората. Аз съм нещо като местен полубог в една държава между Изтока и Запада. Но все пак мога да си позволя някои капризи. Жертвоприношенията, които знаем от езическите времена, са имали своя висок смисъл. Били са и залог за успеха на празника… А сега, вместо химна на вярващите, аз чувам виковете на затворниците и на осъдените на смърт. И ви уверявам, господине, че те звучат като ода, възвестяваща бъдещото ни блаженство…
Стори ми се, че Ленин изведнъж се затвори в себе си, за да чуе още веднъж тази «музика», достъпна само за неговия слух…
След малко се появи другарката Крупская и ме предупреди, че съпругът й е уморен и много болен.
Изхарчих двадесет хиляди долара, за да видя жив този легендарен мъж, и мисля, че не сгреших…
Преведе от италиански: ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ
из сб. «Разговорите на Гог»,
Милано, 1936

ГАЛЕРИЯ ИЗРОДИ – УИНСТЪН ЧЪРЧИЛ


Само през първия от безбройните гладомори в Индия умират от глад 10 млн.души. „Бенгалския глад“ е най-големия геноцид в човешката история, но за него не пише нищо в учебниците
Британската империя е всеизвестна със своите бруталности, с които е постигала икономическите си аспирации.
По времето на британската колонизация на Индия значителна част от населението измира от глад. Първия голям глад идва през 1770, последван от още няколко вълни през 1783, 1866, 1873, 1897 и последно през 1943-44 по времето на Уинстън Чърчил. Всичко това може да се обясни много просто – Великобритания иска ресурсите на Индия, но многобройното население трябва да бъде редуцирано.
„Мразя индийците, те са животни с животинска религия, които се размножават като зайци“, това заявява Уинстън Чърчил, който е последния британец, положил усилия за физическото изтребление на индийците. Очевидно лицемерния алкохолизиран циник Чърчил мрази индийците, защото Великобритания от векове наред е колонизирала страната им ли? Или пък е негова работа каква религия изповядват в собствената си държава? Това е британското високомерие и наглост, което продължава и до днес.
Само през първия гладомор по време на британската колонизация през 1770-1773г. са измрели от глад приблизително 10 млн.души, милиони повече от официално обявените еврейски жертви през Холокоста!
Това означава, че британците са успели да избият близо една трета от цялата популация в Бенгал. В своята книга „Невижданият свят“ Джон Фиск описва „Бенгалския глад“ като много по-смъртоносен и зловещ дори от Черната чума, която е тероризирала Европа през 14 в. Великобританците безмилостно разграбвали ресурсите на Индия, но и принуждавали всеки обикновен селянин да изплаща данък 15% от печалбата от реколтата им. И това британците не наричали „данък“, а „лепта“. Реколтата обаче не е гарантирана за разлика от британската „лепта“, която при всяко положение трябва да се изплаща от всеки селянин….
Въпреки „Бенгалския глад“ индийците не знаели все още, че това е само първия път, когато десетки милиони ще измрат от глад, причинен от алчността за печалби на Великобритания. Най-смъртоносния глад, след „Бенгалския“ от 1770-те идва по времето на Уинстън Чърчил, през 1943г., когато от глад измират над 3 млн.души. Гледката била ужасяваща, хората пълзяли по улиците и ядяли от труповете на умрелите, за да оцелеят. Когато правителството в Делхи изпраща снимката по-долу на Чърчил, за да опише ужаса, британския премиер отговаря в шеговития си стил „Тогава защо Ганди е още жив?!“.
Уинстън Чърчил – Ционизъм или Болшевизъм – Illustrated Sunday Herald, 8 февруари 1920 г.
На некои хора, евреите им харесват, на други – не, но нито един мислещ човек не се съмнява, че това е най-заплашващата ни раса, от всички появили се на земята.
Дизараели, еврейският Премиер-министър на Англия и лидер на консервативната партия, който винаги е бил предан на своята раса и се е гордял със своя произход, е казал:
– “Господ Бог, така се отнася с другите нации, както те се отнасят към евреите”.
Особено ако погледнем с каква жестокост евреите се разправят с Русия, сравнено с това, как меко се отнасяха те с Англия. Сред ужасите на съвременноста (1920 г.), на нашата страна може да се завижда. Затова, всичко, което се е случило, от самото начало на човешката история, само потвърждава правотата на думите, на Дизраели.
Добрите и лошите евреи
Конфликтът между доброто и злото, в човешкото сърце, никъде не е така остър, както е в средите на евреите. Никъде двойствената натура на човека не е изразена с такава сила и с такава трагичност. Ние сме задължени на евреите за откритието на Християнската етика, която, даже и без свърхестествената и част, би била най-ценното достижение на човечеството, надвишаващо всички останали достижения на човешкото знание, събрани заедно. Именно върху тази етична система и вяра, ние построихме нашата цивилизация, върху отломките на Римската империя.
Но така се случва сега, че именно тази най-удивителна раса, строи съвършенно друга система на философия и морал, която е толкова злокачествена, колкото доброкачествен е християнският морал. И ако не я спрем, ще разруши всичко, което християнският морал е направил възможно да бъде постигнато. Впечатлението е такова, че и Евангелието на Христа, и евангелието на Антихриста, е било съдено да произлязат от един и същ народ, и че тази мистична и тайнствена раса е била избрана за най-високи дела, едновременно – божествени и дяволски.
“Националните” евреи
Няма по-голяма грешка, от тази, да се приема за отговорен всеки индивид, заради националния характер, като цяло.
Добри и лоши хора, но най-вече, обикновени, има във всяка страна и във всяка раса. И няма нищо по-неправилно, от това, на основание принадлежността към определена раса, да се лишава отделният индивид от неговите собствени черти, заслуги и поведение. В определено гениалния народ, каквито са евреите, противоположностите са най-забележими, кантрастите са най-изразени, крайностите са най-отдалечени, и последствията от това са най-поразителни.
В сегашния съдбовен период, сред евреите съществуват три политически течения: две от тях, общо взето, са полезни и обнадеждаващи, но третото е абсолютно деструктивно…
Интернационалните евреи
Съвсем друго нещо са Интернационалните евреи. Те са източникът на различните заговори. Членовете на тази организация от зломишленици, произлизат главно от най-заможната част от населението на страните… Мнозинството от тях, ако не и всички, са се отдърпнали от вярата на своите предци и са зачеркнали от своите мисли всичките надежди за подобряване на този свят. Това движение сред евреите не е ново, а започва от Спартак – Вайсхаупт, през Карл Маркс, та до Троцки (Бронщайн), Бела Кун, Роза Люксембург и Ема Голдман (САЩ). Този световен заговор цели разрушаване на цялата цивилизация и основите на обществото, и довеждането му до едно напълно застинало в своето развитие, общество, просмукано от нездрава завист и уравниловка. И този заговор постоянно нараства.
Този заговор е играл решаваща роля във френската революция, както неопровержимо доказа съвременната писателка, мисис Неста Уебстър. Той е бил скритата пружина на всичките подмолни движения от 19-ти век. И накрая, тази банда от невъобразими личности, този мътен отпадък от големите градове на Европа и Америка, хвана за гърлото, във мъртва хватка, руския народ, и стана неограничен управник на тази огромна империя.
Евреите – терористи
Ролята в създаването на Болшевизма и Болшевишката революция, която са играли тези интернационални, и в по-голямата си част, атеистични евреи, безусловно е най-голяма, и надвишава всички останали. С изключение на Ленин, всичките им лидери са евреи (И Ленин, по майка е евреин, с фамилия Бланк. Той е говорел и еврейския език “идиш”). Още повече, че теоретичното вдъхновение и практическото изпълнение произлиза именно от еврейските лидери. Затова Чичерин, чист руснак (всъщност – полуевреин), бе изместен от Литвинов (евреин, даже не говорещ руски). Влиянието на такива лица, като Бухарин и Луначарски, не може да бъде сравнено с влиянието на евреите, Троцки (Лейб Бронщайн), диктатора на Петроград Зиновиев, или Красин, или Радек (а Бухарин и Луначарски също са евреи!).
В съветските държавни учереждения, абсолютното преобладаване на евреите е още по-потресаващо. Ръководството на ЧеКа е в ръцете на евреи, а понякога и на еврейки. Същото такова проклятие е било изпратено и на Унгария, в краткия период на управлението на Бела Кун (Кан). Същото безумие се вършеше и в Германия (особено в Бавария), докато Германия беше в нокаут (след поражението в първата световна война). Във всичките тези страни евреите – революционери съставляваха нищожна част от общото население, но тази малка част бе изключително злокачествена!
“Защитник на евреите”
Естествено, в сърцата на руския народ възникна най силно желание за отмъщение. Но под властта на Деникен, за всички евреи бе осигурена защита. Неговите офицери правеха всичко, което бе по силите им, за да се предотвратят саморазправите и да бъдат наказвани виновните за тях. Това е било дотолкова изразено, че петлюровската пропаганда обвинявала Деникан, че е защитник на евреите. Двете племенници на Мистър Тим Хейли, спомняйки си за Крим, разказват неколко случая, когато офицери, обидили евреи, били разжалвани или изпратени на фронта…
Очевидният факт, че болшевиките, напълно изключваха еврейските синагоги и еврейските имоти, при своите (терористични) акции, показва, че източникът на жестокостите, на които сега е подложена Русия, е еврейската раса. Това е присъда над милиони беззащитни хора…
……………………………………….
При тези обстоятелства е особено важно, националните евреи, които са лоялни към своите страни, където живеят, да поемат водещата роля в борбата против световния болшевишки заговор, както много от тях направиха в Англия. По този начин те биха могли да възстановят доброто име и репутация на евреите, и да покажат на целия свят, че болшевишкото движение не се подкрепя, а се отхвърля от мнозинството здравомислещи евреи.
Ясно е, че пасивната съпротива срещу болшевизма е недостатъчна…
Интересно е, че когато в началото на 50-тте години поискали от Чърчил разрешение да се преиздаде тази статия, той отказал.

Бил Гейтс: ,,В условията на крупни успехи в създаването на нови ваксини, населението може да бъде намалено с 10-15%“