ПРИРОДОЛЕЧЕНИЕТО НА РАКОВИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ СЕ ЗАБРАНЯВА, А УСПЕШНИТЕ ТЕРАПЕВТИ СЕ ПРЕСЛЕДВАТ. НЕОСПОРИМ ЛИДЕР В ТОВА НАЧИНАНИЕ Е САЩ

Това е факт, хора!
Това широко разпространено неприемане и атакуване на природната медицина наистина съществува в продължение на почти един век. Всеки, който оспорва това, или не обръща внимание на фактите, или преднамерено лъже. Историята е пълна с примери на оригинални мислители, които са презирани, подигравани, разорени или изпратени в затвора за това, че са дръзнали да не мислят според матрицата и че са проявили смелостта да застрашат положението и властта на медицинската мафия.
Даниъл Хейли е написал страхотната книга Политиката на лекуването: унищожаването и манипулирането на американската медицина. В нея недвусмислено показва, че правителствените агенции – включително Агенцията за контрол върху храните и лекарствата, Националният институт за онкологични заболявания и Федералната търговска комисия – системно са възпрепятствали ефективни методи за лечение на рака и продължават да го правят и до днес.
Г-н Хейли е бивш депутат от щата Ню Йорк. Той е прекарал целия си живот в изучаване на здравето и лечението на американския народ и е подходящият човек, който да разкаже историята за вредата, нанесена върху алтернативите в здравеопазването. Дванадесетте документирани случаи, които г-н Хейли описва, не са единствени. Обаче са специални, защото съществуват публични досиета, които показват едновременно ефикасността от лечението на рака и активното им премълчаване. Това затруднява пациентите да открият и използват тези възможности.
През изминалия век стотици загрижени, заинтересовани и съвестни лекари натуропати и билкари са третирани като престъпници и в кабинетите им са нахлували с картечници и бронирани жилетки за това, че са лекували хора от смъртоносни болести по неодобрени от деспотични правителствени организации начини. През цялото време тези агенции позират пред телевизионните камери с нелепата претенция, че служат на хората и защитават общото добруване.
Според покойния д-р Робърт Аткинс „Има много начини раковите заболявания да се лекуват, но всички те са безмилостно и системно стопи-рани с гестаповско усърдие от елита на онкоиндустрията. Този елит е не чак толкова „сенчестото” обединение на Американското дружество за борба с рака, водещите онкологични болници, Националният институт за онкологични заболявания и Агенцията за контрол върху храните и лекарствата. Сенчестата част е фактът, че тези уважавани институции са до голяма степен свързани с фармацевтичната индустрия, която печели невероятно много от вманиачеността на медицинската професия по химиотерапията“.
Вече споменах една книга, която горещо ви препоръчвам. Тя е от известния медицински историк Ханс Руеш „Голият крал на голямата медицинска измама”. В нея Руеш разкрива масовата корупция и измами в медицината, медиите, науката, правителството и индустрията. Руеш цитира д-р Дж. У. Ходж: „Медицинският монопол или медицинският тръст, смекчено наричан Американска медицинска асоциация, не е най-безчестният монопол, организиран някога, но е най-надменната, опасна и деспотична организация, която някога е успявала да управлява свободен народ в тази или в някоя друга епоха. Всички методи за лечение на болните чрез безопасни, прости и природни лекарства със сигурност ще бъдат атакувани и осъждани от арогантните лидери на лекарския тръст на Американската медицинска асоциация като „фалшификации, измами и шарлатанство”.
Историкът продължава: „Всеки специалист по изкуството на лекуването, който не се съюзява с хищния медицински тръст, е осъден като „опасен шарлатанин” и самозванец. Всеки санаториум, който се опитва да възстанови здравето на болните с природни средства, без да прибягва до скалпел, отровни лекарства или до причиняващите болести серуми, смъртоносни токсини или ваксини, веднага се атакува от тези медицински тирани и фанатици, жестоко се осъжда, клевети и преслсдва до последно”.
Медицинските аутсайдери с новаторски идеи за лечение на рака са злепоставяни, класифицирани като „знахари” или „шарлатани” и са преследвани, а методите им са обявявани за незаконни.
Защо? Медицинският монопол ни казва, че ни предпазва от алтернативните методи за лечение на рака, тъй като не е научно доказано, че действат успешно и че могат дори да попречат на по-ефективните съвременни методи да свършат работата си. По-ефективни съвременни методи за лечение на рака? Вие май се шегувате! Така ли наричат трипро-центния успех при лечението на рака с химиотерапия? Този аргумент би бил смехотворен, ако не беше толкова фрапантен на фона на милионите жертви на рака. Медицинският монопол не действа за здравето на хората. Защитава само своето собствено „златно теле”!
А какво точно означава лекарството да бъде е „научно доказан ефект” от Агенцията за контрол върху храните и лекарствата? „Сникърс”, „Ту-инкис” (кексчета), „Капкейкс” (единични кексчета с украса), „Кока-ко-ла” и хиляди други храни боклуци са “одобрени” от тази Агенция, но ако предложите алтернативен метод за лечение на рака, вероятно ще стигнете до затвора. Смятате, че си измислям това? Четете нататък…
Хари Хокеи
Хари Хокеи е роден през 1901 г. През 1840 г. дядо му Джон Хокеи, консвъдец, имал жребец, болен от рак. Когато извеждали коня да пасе, Джон забелязал, че той хрупа предимно определен вид храстовидни и цъфтящи растения. В продължение на няколко месеца конят в края на краищата се излекувал от болестта. По-късно Джон разработва билков тоник, извлечен от тези „чудни растения”, и започва да лекува други болни коне. После предава билковата комбинация на своя син, бащата на Хари, който незабелязано започва да използва тоника, за да помага на хора, болни от рак.
Когато бил само на 10 години, Хари започва да помага на баща си в приготвянето на тоника за болни от рак в последен стадий. Имат огромен успех и в края на краищата, когато баща му умира, Хари продължава лечебната традиция на семейство Хокеи.
През 1924 г., когато е само на двадесет и три години, Хари открива Клиника за лечение на рак „Хокеи” в Далас. В продължение на повече от тридесет години той лекува (и излекува) много пациенти е рак, като използва тоника на Хокеи. Към 1950 г. клиниката за лечение на рак „Хокеи” в Далас е най-големият световен център за лечение на рак с филиали в седемнадесет щата. По онова време председател на Американската медицинска асоциация е Морис Фишбейн, който също е и редактор на списанието на Асоциацията. Фишбейн се опитва да откупи правата на тоника от Хокеи, но когато му е отказано, предприема лична вендета срещу него, използвайки списанието като авторитетно средство, за да го злепостави.
В продължение на няколко години Фишбейн публикува статии в списанието, според които тоникът на Хокеи не е нищо повече от безполезна бутилка с оцветена вода, направена от бурени от задния двор. И поради факта, че дава тези бурени на пациенти, болни от рак, Хокеи, който не е лекар, е арестуван повече от 200 пъти за практикуване на медицина без разрешително! Може би неговият най-голям противник е районният прокурор Ал Темпълтън, който нарежда да бъде арестуван над 100 пъти. Братът на Ал – Майк – заболява от рак, установен в последен стадий, и преминава през съвременното лечение с „великата тройка”. След като лекарите го изпращат вкъщи, за да умре, Майк посещава Клиниката за лечение на рак „Хокеи” и в края на краищата се излекува. Когато Ал научава за чудотворното възстановяване на своя брат от рак в последен стадий, напуска работата си и става официален защитник на Хокеи.
За нещастие това се случва през периода, когато конвенционалната терапия на рака, така наречената „велика тройка”, главно поради своята доходност за цялата онкоиндустрия има законен статут. Евтиният то-ник на Хокеи представлява истинска заплаха за приходите от „великата тройка”. Затова не е трудно да се отгатне какво се случва след това: проведена е мощна кампания за оклеветяване. Чрез своята подмолна мрежа от близки приятели и чрез серии от клеветнически статии онкоиндустрия успешно набеждава Хокеи като „най-лошия шарлатанин на века”. Обаче, ако Хокеи е шарлатанин, тогава едва ли е добър в това, тъй като шарлатаните са пълни с пари, а Клиниката за лечение на рак „Хокеи” винаги лекувала пациенти дори без финансови възможности.
Но медицинската мафия не се задоволява с клевети. Служителите на Агенцията за контрол върху храните и лекарствата буквално влизат с взлом в домовете на пациентите, заплашват ги, казват им, че са мамени от шарлатанин, и конфискуват лекарствата им.
През 1954 г. независим екип от десетима лекари от Съединените щати прави двудневна инспекция на Клиниката за лечение на рак „Хокеи”. Този екип щателно разглежда досиетата и провежда разговори е пациентите. След това публикува забележително изявление. Докторите обявяват, че клиниката „успешно лекува доказано патологични случаи на рак без използване на операции, лечение с радий или с рентгенови лъчи”. Разбира се, резултатите от това изследване са пренебрегнати от онкоиндустрията. През 1953 г. Докладът на Фитцджералд, който е упълномощен от комисия при Сената на Съединените щати, заключава, че организираната медицина е „направила конспирация, за да спре” терапията на Хокеи.
Заради клеветническа статия, публикувана от Фишбейн, Хокеи го осъжда за дискредитиране и клевета и спечелва делото. Фишбейн е принуден да подаде оставка от Американската медицинска асоциация. Но това е твърде малко и твърде късно. Името на Хокеи, заедно с неговия тоник, вече са компрометирани и никога няма да бъдат възстановени. Всички клиники на Хокеи в края на краищата са затворени. Клиниката
в Далас е затворена през 1960 г., а три юдини по-късно, за да избегне нарастващия натиск, Милдред Нелсън, медицинска сестра (дългогодишна глав-на медицинска сестра на Хокеи, чиято майка е излекувана от рак в последен стадий), премества управлението в Тихуана, Мексико. Хари Хокеи умира през 1974 г., но Биомедицинският център, както сега клиниката се нарича, продължава и до днес да лекува всички видове рак. Преди да умре, Нелсън назначава своята по-малка сестра Лиз Джонъс за ръководител на този център.

Както споменах по-рано в книгата, бяхме планирали да заведем татко в тази клиника, но за нещастие той не се възстанови от операцията. Медицинските архиви на клиниката показват, че много пациенти (някои от тях в напреднал стадий на рак) получават подобрение и дори напълно се излекуват чрез билковата комбинация на Хокеи. Лично познавам няколко човека, излекувани чрез тази терапия, което е още един пример на успешен алтернативен метод за лечение, отхвърлен като „шарлатанство” от онкоиндустрията.
Роял Реймънд Райф
Роял Реймънд Райф е блестящ учен, роден през 1888 г. Той разработва технология, която широко се използва и днес в оптиката, електрониката, радиохимията и биохимията. През 20-те години на миналия век изобретява първия в света оптичен микроскоп. На 3 ноември 1929 г. в-к Сан Диего Юниън пуска статия на първа страница за неговия микроскоп. Последват я и други статии. През 1931 г. той обявява резултатите си пред лекарите и университетските медицински отдели. Известни лекари и из
следователи пламенно одобряват работата му. Сред тях е д-р Милбанк Джонсън, президент на Южнокалифорнийския филиал на Американската медицинска асоциация и член на борда на директорите на болница „Пасадена”.
До 1933 г. Райф усъвършенства технологията и конструира проекцио-нен плазматичен ултрамикроскоп, който може да уголемява обектите 60 000 пъти повече от нормалната им големина. За разлика от електронните микроскопи, с които могат да се наблюдават само мъртви образци заради смъртоносните химически бои, използвани при тях, микроскопът на Райф дава възможност да се наблюдават живи организми чрез процеса, наречен „самооцветяване чрез флоуресценция”.
Както толкова много други важни открития в науката, принципът на действие на ултрамикроскопа на Райф е прост, но ефективен. Например, микроскопите никога не пресичат светлинните лъчи, тъй като според Райф дифракцията на светлината е причина за по-ниската резолюция, наблюдавана в стандартните изследователски микроскопи. Чрез своите усъвършенствани микроскопи Райф може да показва плеоморфизъм. Това означава, че отглеждането на един организъм в различен вид култура може да произведе съвършено различен организъм.
Райф може да наблюдава миниатюрни микроорганизми, живеещи в човешкия организъм, които според него причиняват рак. Той наблюдава поведението на различни микроби, когато ги атакува с всякакви съчетания на радио и звукови честоти. Скоро открива, че определени честоти, които нарича „смъртоносни честоти на вибрация”, унищожават плео-морфните микроби, активни при рака.
В началото на 1934 г. д-р Милбанк Джонсън, приятел и съмишленик на Райф, урежда официални клинични изпитания на новото оптично устройство на Райф. Медицинският екип включва най-известните лекари и патолози. Шестнадесет пациенти в последен стадий на рак от „Пасадена Каунти Хоспитъл” стават доброволци за лечение с уреда на Райф, който унищожава плеоморфните микроби вътре в раковите клетки. След три месеца всичките шестнадесет пациенти все още са живи. Лекарите са смаяни, че при четиринадесет от тях няма никакви признаци на рак и са обявени за клинично излекувани. Месец ио-късно другите двама пациенти също са обявени за излекувани. Всичките шестнадесет пациенти с рак в последен стадий са излекувани от Райф. Това е огромен успех! На следващата страница се намира статия (в оригинал от английски език) от изданието на Сан Диего Ивнинг Трибюн от 6 май 1938 г.
Намесва се медицинската мафия. Досещате ли се от кого по това време се оглавява Американската медицинска асоциация? Познахте, от скандалния Морис Фишбейн. Точно както при Хокеи, Фишбейн иска да участва в продажбата на това устройство. Затова прелага план, чрез който той (и Медицинската асоциация) ще даде на Райф своето официално благословение, а след това ще накара своите приятелчета от Агенцията за контрол върху храните и лекарствата да одобрят устройството по бързата процедура. В замяна Фишбейн ще получи огромен дял от печалбата при продажбите. Райф отказва.

Подобно на ситуацията с Хари Хокеи, Фишбейн и неговите приятелчета се заемат да унищожат Райф. Лабораторията му е разрушена. Откраднати са снимки, филмови ленти и записки. Микроскопът му е откраднат, лабораторията му – изгорена, а някои от неговите сътрудници загиват при съмнителни обстоятелства. През 1940 г. двама лекари, които подкрепят Райф, внезапно са нападнати от федерални служители, които конфискуват и тяхно оборудване и записки. По-късно и двамата са намерени мъртви, като по общо мнение се били отровили.
Преминаваме бързо към 1944 г. Д-р Милбанк Джонсън урежда пресконференция, за да представи уреда на Райф при лечението на рак. Според някои слухове д-р Джоунс се е свързал с представители на Биг фарма, които имали за него специални финансови предложения, за да премълчи информацията за работата на Райф. В нощта преди пресконференцията д-р Джонсън неочаквано умира и всичките му записки са обявени за „изгубени” от служителите, занимаващи се е неговата собственост. Макар
отначало да се смята, че това е нещастен случай, години ио-късно следователите ексхумират тялото на Джонсън и откриват отрова.
След това настъпва фаталният удар – полицията незаконно конфискува останалото от неговите петдесетгодишни наблюдения. За да довършат работата, медицинските списания отказват да публикуват каквото и да е за лечението на Райф. През 1971 г., на 83-годишна възраст, Райф умира от свръхдоза валиум и алкохол. За повече информация относно Роял Реймънд Райф ви препоръчвам да прочетете „Лекарството за рак, което подейства” от Бари Лайне.
Историята на Ралф Мое
„През 1974 г. започнах работа в „Мемориъл Слоун Кетъринг” – водеща световна болница за лечение на рак. Бях идеалист и нетърпелив учен, искрено горд от това, че съм част от „Слоун Кетьринг” и че участвам във войната срещу рака на Никсън. Работата за мен беше като осъществена мечта. Исках да бъда част от побеждаващия отбор, който в края щеше да унищожи рака.
За три години се издигнах до поста помощник-директор по обществените въпроси в болницата. По това време бях на 34 години и женен за жената на мечтите си. Имахме дъщеря и син, тогава на девет и седем години. Мечтаехме да си купим къща и да спестяваме за образованието на децата. Затова можете да си представите колко развълнувани бяхме, когато ме повишиха. Получих огромно увеличение на заплатата и възторжени отзиви от шефовете. Казаха ми, че част от привилегиите на работата включват намалена такса за образоването на децата в Нюйоркския университет. Няма нужда да казвам, че всички разчитахме на моето „светло бъдеще” в „Мемориъл Слоун Кетъринг”. Но скоро се случи нещо, което промени хода на живота ми завинаги.
Голяма част от работата ми като помощник-директор по обществените въпроси беше да пиша статии за медиите във връзка е новините за рака и да подготвям брошурата, издавана от болницата. Отговарях също на обажданията на пресата по същите въпроси.
Един ден интервюирах изтъкнат учен в болницата за статия, върху която работех. Оказа се, че ученият д-р Канемацу Сугиура постоянно получава положителни резултати при смаляването на туморите с помощта на натуралното вещество амигдалин (може да сте го чували като лаетрил). Развълнувано (и наивно!) казах за откритието на Сугиура на директора по обществените въпроси и на другите висши служители и им споделих плановете си да напиша статия по този въпрос. Тогава преживях най-големия шок в живота си.
Всички настояха да спра да работя по тази статия веднага и да забравя за нея. Защо? Казаха, че работата на д-р Сугиура е необоснована и напълно безсмислена. Но аз бях видял резултатите със собствените си очи. И знаех, че д-р Сугиура е истински учен и етичен човек. След това моите шефове ми наредиха заповед, която никога няма да забравя. Казаха ми да излъжа. Вместо историята, която бях планирал да напиша, ми наредиха да напиша статия и официално изявление за всички основни телевизионни програми, като в тях убедително трябваше да обявя, че всички наблюдения, свързани с амигдалина, нямат положителен резултат и че веществото не може да лекува рак. Протестирах и се опитах да ги убедя, но сякаш говорех на въздуха.
Никога няма да забравя как се чувствах този ден в метрото по пътя към вкъщи. Главата ми бучеше от смесицата от силни чувства: объркване, шок, разочарование, опасения за прехраната и бъдещето на моето семейство. Над всичко това изпитвах силна потребност да науча защо се прави това прикриване. След дълги разговори е моята съпруга и с родителите ми (които бяха шокирани, както можете да си представите) реших, докато мога, да отлагам писането на каквито и да е официални изявления за амигдалина, като междувременно предпазливо да разбера всичко. Всички в службата останаха доволни, че съм се отказал от статията, и се заехме е други по-малко спорни проекти.
Затова през следващите няколко месеца успях да проведа собствено разследване, за да отговоря на големия въпрос, който не ми даваше спокойствие: кои са хората, за които работя, и защо забраняват да се разгласяват положителните резултати от лечението на рака? Записките ми ставаха все по-обемисти, докато разкривах все повече и повече интересни и тревожни факти. Никога преди не се бях замислял за политическите и финансовите аспекти на болестта. Сега подреждах пъзела. Научих, че:
► Хората от борда на директорите на „Слоун Кетъринг” са най-известните инвеститори от петролно-химическата и други замърсяващи околната среда индустрии. С други думи, болницата се ръководи от хора, които трупат богатство чрез инвестиции в най-токсичните и канцерогенни продукти на планетата.
► Ръководните служители на най-големите фармацевтични компании, които произвеждат лекарства за лечение на рак, също са част от борда. Те имат очевиден корпоративен интерес химиотерапията да се рекламира и успехът на природолечението да се премълчава.
► Председателят и президентът на „Бристъл Майърс Скуиб”, водещите световни производители на лекарства за химиотерапия, имат висок пост в борда на „Мемориъл Слоун Кетъринг”.
► Седем от деветимата членове на Комисията по институцио-нална политика на болницата имаха връзки е фармацевтичната индустрия.
► Самата болница инвестира в акции на същите лекарствени компании.
► Директорите на най-големите тютюневи компании в САЩ “Филип Морис” и “Ар Джей Ар Набиско” заемат почетни места в борда.
► Шестима от борда на директорите са част и от бордовете на
v> _
„Ню Йорк Таймс”, „Си Би Ес”, „Уорнър Къмюникейшънс”, „Рий-дърс Дайджест” и други медийни гиганти.
Не е чудно, че печалбите от лекарствата за химиотерапия изчезват в облаците, а медиите възторжено рекламират всяко ново лекарство като „пробив” в справянето с рака. Пазех всичките си бележки в шкаф в кабинета си. Нямах представа какво ще правя с тях. Просто знаех, че трябва да стигна до дъното на всичко това заради себе си.
Междувременно общественият интерес към лаетрила не намаля. Много хора пресичаха границата и отиваха в мексикански клиники, за да си го набавят. Телефонът на моята секретарка прегряваше от обаждания на хора, които искаха да знаят какво мисли „Слоун Кетъринг” за неговата стойност. Още веднъж ми беше казано да разпространявам новината, че всички резултати от изследвания са отрицателни.
У дома събрах семейството си за дискусия. С тяхна подкрепа реших, че не мога да лъжа. През ноември 1977 г. участвах в пресконференция и „изплюх камъчето” за мълчанието на „Мемориъл Слоун Кетъринг” по отношение на положителните резултати от амигдалин. Чувствах, че сякаш скачам от най-високия трамплин за гмуркане, но нямах съмнения, че правя точно това, което трябва. На следващия ден бях уволнен заради това, че „не мога да извършвам основните си задължения”. Такова беше основанието на болницата за пред „Ню Йорк Таймс”. С други думи, бях уволнен, защото не успях съзнателно да излъжа американския народ.
Когато се опитах да прибера нещата си от офиса, открих, че папките ми са заключени е катинар. Двама въоръжени от болницата ме придружиха извън сградата. За щастие, имам умна жена, която през цялото време беше правила копия на моите записки и беше сложила пълен комплект от тях на сигурно място. Тези бележки са съдържанието на моята първа книга „Онкоиндустрията”, която все още се преиздава, актуализира се и е достъпна на книжния пазар. Онзи драматичен ден, когато се изправих на пресконференцията и казах истината, беше поставено началото на пътуване, което никой не може да предскаже. Включих се в приключение, което продължава и до днес – да помагам на болните от рак да разкрият истината за най-доброто лечение на тази болест.
Е, няколко години по-късно успяхме да си купим и къща. Получихме заем и децата ни отидоха в колеж, а съпругата ми започна работа. Но когато погледна назад, случилото ми се като на вътрешен човек от онкоиндустрията беше сред най-хубавите неща в живота ми. Моята ценностна система беше подложена на изпит. Трябваше да преосмисля кои са стойностните неща в живота ми. Точно заради това трудно преживяване в „Слоун Кетъринг” стрих истински значимата посока за моя професионален живот, вместо само да изкачвам стълбата на кариерата и по пътя да изгубя душата си.”
Още преследвания и забрани
Д-р Джонатан Райт бил високо уважаван специалист по хранене. Основният му „грях” бил, че рекламира природолечението без благословията на Агенцията за контрол върху храните и лекарствата. През лятото на 1992 г. Дъ Сивил Аболишънист публикува статия със заглавие „Агенцията за контрол върху храните и лекарствата: американски гестаповски обвинител или гонител?”. В нея се разказвала историята му. На 6 май 1992 г., подобно на военно нашествие, клиниката на д-р Райт е нападната от над 20 въоръжени мъже. Те разбиват вратата е ритници, насочват оръжие към персонала и пациентите и конфискуват бизнес докладите, досиетата на пациентите, запасите и оборудването. „Гестаповските” агенти на Агенцията остават 14 часа в клиниката и претърсват всичко. До този момент д-р Райт дори не бил обвиняван в престъпление! Защо се наложило да разбиват вратата и да го заплашват е оръжията си? Ами полицейският представител Роб Барнет обяснява, че служителите „трябва да бъдат готови за най-лошото”. Д-р Райт обаче едва ли отговарял на описание на опасен престъпник.
Възпитаник на „Харвард” и Медицинския институт към Мичиган-ския университет, д-р Райт над десетилетие бил редактор на списание Профилактика. Но извършил непростим „грях” – не искал да предписва лекарства, за да лекува. По-скоро избрал да използва диетична и витаминна терапия. Интересно е да се отбележи, че един от любимите му методи за лечение на депресия бил използването на ел-триптофан6.
Но Агенцията за контрол върху храните и лекарствата обявила този вид лечение за незаконно. Любопитно е, че това се случило няколко месеца преди Агенцията да започне силна пропаганда за въвеждане на прозак като лекарство срещу депресия.
В средата на 90-те години на миналия век на моя приятел Джейсън Вейл е връчена смъртна присъда от лекарите. Казват му, че има рак в последен стадий. Чрез упорито търсене той разбира, че хората, които някога са боледували от рак, са открили целебни свойства в нещо толкова просто, като семките на ябълките и ядките на кайсиите. Оказва се, че те съдържат вещества, които убиват раковите клетки (витамин В|7). Джейсън се чувства по-добре, защото започва ежедневно да яде семки от ябълки. За кратко ракът на Джейсън буквално изчезва. Когато популяризират историята на Джейсън по националната телевизия, се оказва, че това шоу е с най-висок рейтинг в програмата. Затова решават да го повторят и следващата седмица. Реакцията на зрителите е толкова силна, че Джейсън е залят от хиляди телефонни обаждания от хора от цялата страна.
Оттогава Джейсън вдъхновява и помага на хиляди да лекуват своята болест с природни средства. С подходяща диета и с ежедневна употреба на ябълкови семки и кайсиеви ядки те един по един създават свои собствени истории на успех и, за щастие, всички са живи, за да ги разказват. През ноември 2001 г. Агенцията за контрол върху храните и лекарствата принуждава Джейсън да подпише договор за съгласие да не разказва историята си. Въпреки факта, че не е нарушил нито един закон, Агенцията повдига обвинения срещу него за разпространяване на кайсиеви ядки.
На 18 юни 2004 г. Джейсън е осъден на шестдесет и три месеца затвор и три години наблюдение от Районния съд на САЩ в Източния район на Ню Йорк. След като прекарва почти четири години в затвора в началото на 2008 г. го освобождава! (За повече информация виж Приложение 4.)
Д-р Макс Герсон разработва успешен метод за лечение на болни от рак, като използва строг режим на хранене, пресни сокове и панкреатични ензими. Медицинската общност има изключителната възможност по подходящ начин да изследва алтернативните методи за лечение на рака. Комисия на Сената на САЩ предлага да се отпуснат значителни средства за изследване на неговото лечение, а сенаторите са впечатлени от неговите резултати.
Обаче Американската медицинска асоциация лобира толкова силно срещу изследването на алтернативните методи за лечение на рак, че предложението е почти осуетено. След това медицинската мафия използва своето влияние да намали успеха на Герсон и го определя като шарлатанин. Използвайки техниките на Едуин Бърнис и Адолф Хитлер, достатъчно гръмко и продължително говори, че Герсон е шарлатанин, независимо от факта, че чрез неговия метод пациенти в последен стадий на рак се възстановяват напълно.
Медицинската мафия и онкоиндустрията бързо възпират всеки новооткрит метод за алтернативно лечение и създават отрицателна обществена нагласа към всеки лекар, който открие успешно лечение – че е некомпетентен или че е шарлатанин. Това е стандартна процедура на действие, и то доста успешна. Дори има уебсайтове (като quackwatch), изградени точно за тази цел. Истината е, че лечението е много ефективно. Мнението на д-р Алберт Швайцер за д-р Герсон е: „Виждам в него гений, който живее сред нас”.
През 90-те години на 20-ти век Нийл Деул финансира изследване на метод за алтернативно лечение на рак. През 1998 г. министърът на правосъдието на Мериленд – Джоузеф Карън – го обвинява в разпространяване на лъжлива рекламна литература. Деул финансира „Т-Up Inc.”, която разпространява цезий и T-Up (концентрат на алое вера), за да се бори с рак и със СПИН. Няма нито едно оплакване от потребители, а само стотици свидетелства от болни, които потвърждават настъпилата
промяна в живота им. Парадоксално е, че докато делото срещу Деул се разглежда в съда, Деул е диагностициран със сериозна форма на рак на простатата. Той уверено изпробва цезий и T-Up за собственото си лечение.
Разбира се, лекарите от медицинската мафия протестират и предсказват най-лошото, ако продължава да отказва лъче- и химиотерапията. Но състоянието му се подобрява в резултат от приемането на собствените му лекарства. Други терапии не са използвани. За жалост успешното лечение не е отразено в съдебната зала. Един съдия от Мериленд обявява Деул и „Т-Up Inc.” за виновни в нарушаване на законите за защита на потребителя. Решаващият въпрос за това, дали продуктите всъщност лекуват рака, не е засегнат в заключенията на съдията.
Джими Келър ръководи Клиника за алтернативно лечение на рак в Бейтън Руж, но е изгонен насила от страната в Тихуана, Мексико. Келър основава клиниката, след като използва природосъобразни средства, за да се излекува от смъртоносен рак. Заболяването му е лекувано без успех около две десетилетия по-рано от онколози, които ампутират ухото му и обезобразяват лицето му. Както е обичайно да се случи при конвенционалното лечение с „великата тройка”, ракът на Келър се появява отново, но по-агресивен отпреди. Джими изследва природни лечебни средства, излекува се и започва да помага и на други. Мисли, че в Мексико се намира в безопасност от медицинската мафия. Но греши.
През март 1991 г. Келър е похитен от четирима ,ловци на глави”, работещи за Министерството на правосъдието на САЩ, по заповед на Агенцията за контрол върху храните и лекарствата. Принуждават го да пресече американската граница. Там го арестуват от ФБР по дванадесет причини за телефонна измама. Какво е неговото престъпление? Келър се обаждал по телефона, за да представя клиниката си в Мексико. След незаконното му отвличане от мексиканска земя, без екстрадиция, Келър е пратен в затвора в Тексас. Не е за вярване, че за гаранция му е определена сумата от пет милиона долара. По-късно е осъден и изпратен в затвора за две години. Случаят на Келър е част от тенденция на правителството на Съединените щати да депортира набедени хора в чужбина при абсолютно нарушаване на международните закони.
Д-р Джоу ди Стефано (специалист по хранене) и д-р Даниъл Майер (остеопат*) притежават две клиники във Флорида, в които предлагат на онкоболните продукта, наречен „Албарин” – екстракт от алое вера. Албарин е разработен от д-р Иван Данхоф, пенсиониран професор по
Остеопат – специалист, който прави диагностика и лекува болния с леко докосване на ръцете, без да използва лекарства, инструменти и апаратура. Той преглежда гърба и други части на тялото – стави, сухожилия и мускули – за болка и ограничено движение, които могат да означават наличие на травма или нарушена функция. 100 медицина, известен като „бащата на алое вера”. Д-р Ди Стефано и д-р Майер използват албарин при сто болни от рак, лекуващи се в болница. Удивително е, че 94 от тях оцеляват без странични ефекти от лечението. Като цяло 80 процента от болните в клиниката се възстановяват. В началото на октомври 2001 г. в полунощ след дълъг работен ден д-р Ди Стефано си тръгва от клиниката. Стряска се от необичайни звуци зад него, идващи от кофата за боклук. Навсякъде има разпръснат боклук. Той надзърта под капака на коша и вижда двама непознати да ровят в боклука. Оказва се, че тези „клошари” всъщност са агенти на Агенцията за контрол върху храните и лекарствата.
След една седмица, точно месец след така наречената „терористична атака” на 11 септември, е извършена друга терористична атака. Както и при първата, истинският терорист е американското правителство. На 11 октомври 2001 г. сто и двадесет агенти от Агенцията за контрол върху храните и лекарствата, Агенцията за борба с наркотиците, митнически служители и различни щатски и изпълнителни агенции нахлуват и конфискуват оборудване от клиниките в Тампа и Сейнт Питърсбърг. По време на акцията агентите питат пациентите дали искат да бъдат свалени техните включени системи, но нито един от тях не се съгласява. Един от пациентите се оплаква: „Всички сме възрастни и сме тук по своя собствена воля. Защо не се махнете и не ни оставите на мира?”. Един or агентите от Агенцията отговаря: “Това ще бъде последното ви лечение!”.
Акции се провеждат едновременно и срещу д-р Данхоф в Гранд Преъ-ри, Тексас, и Джери У. Джексън от Обединени фармацевтични услуги в Арлингтън, Тексас. Джексън е фармацевтът, приготвящ екстракта от алое вера. В тази варварщина на медицинската мафия Агенцията стига дотам само да затвори клиниките и да забрани употребата на екстракта. Никой не отива в затвора. Но възникват усложнения при пациенти, които не могат да бъдат долекувани и осем от тях умират в рамките на една година.
Защо правителството атакува медицинските специалисти, предлагащи екстракт от алое вера? Това се случва в отговор на оплакванията от местни онколози, които губят бизнеса си! Осъзнавайки, че тези лекари са солидарни с монолитнага медицинска мафия, Агенцията за контрол върху храните и лекарствата действа със светлинна скорост в това гестаповско нахлуване, за да анулира конкурентната заплаха. Все пак, ако ефектът от екстракта от алое вера стане широко известен, това ще намали продажбите на високо доходните лекарства за химиотерапия. Може ли да бъде по-очевидно, че войната срещу рака всъщност е война срещу ефективните, природосъобразни лекарства при рак
В своята книга „Политиката в лекуването: потискане и манипулиране на американската медицина” Даниъл Хейли документира единадесет случая на системно отхвърляне на доказани методи за лечение на рака с вещества като хидразин сулфат, DMSO, цезиев хлорид и алое вера. Заключението на Хейли е: „В свободен пазар, където нетоксичната терапия може открито да се конкурира с токсичната, и информацията не се премълчава, пациентите ще могат да вземат обосновани решения. Точно това не искат фармацевтичните компании. Танцувайки по нейния такт, Агенцията за контрол върху храните и лекарствата свирепо спира от продажба ефективните нетоксични средства, които могат да се окажат сериозен конкурент на патентованите и често токсични фармацевтични продукти. Като казва какво да се продава, Агенцията не предпазва обществото от вреди, а сътрудничи на фармацевтичните компании да останат без ефективни конкуренти”.
Истината е, че през миналия век се създават успешни алтернативни средства за лечение на рак, изгубени заради непрекъснатите опити да бъдат игнорирани. Бариерата на научния фанатизъм, която отделя съвременните наблюдения върху рака от действителността, остава непокътната. Безброй са истинските житейски драми на преследване. Ако трябва да изброя всичките, няма да ми стигнат още десет книги. Ще ви оставя сами да ги проучите. Просто напишете следните имена в която и да е интернет търсачка: Dr. Sam Chachoua, Dr. Hulda Clark, Dr. A. Keith Brewer, Dr. William Kelley, Dr. Gaston Naessens, Dr. Patrick Flanagan, Dr. Hans Nieper, J.H. Tilden, Dr. Kurt Donsbach, Dr. Stanislaw Burzynski, Dr. William Koch, Dr. F.M. Eugene Blass, Dr. Otto Warburg, Dr. Virginia Livingston, Dr. Gunther Enderlein, Dr. Ernest Krebs, Dr. Philip E. Binzel. Списъкът продължава до безкрай. Много имена са изгубени, а други са напълно заличени.
Какво е общото между тези почтени лекари? Те всички разработват успешни алтернативни методи за лечение на рак за хиляди пациенти. И всички са преследвани от онкоиндустрията, тъй като са използвали неодобрени методи за лечение. Тези примери са само върхът на един огромен айсберг. Медицинската мафия има почти стогодишна история на широка корупция, некомпетентност, преследване и организирано потъпкване на успешното лечение на рака. Милиони са пострадали ужасно и са умирали, защото отговорните лица са подкупни, не възприемат иновациите и отказват да извършат това, което е етично и правилно.
Това, което днес се случва в медицината, не трябва да ни изненадва. Достатъчно е да хвърлим бърз поглед към историята. Знаете ли, че много от най-великите световни открития първо са били отхвърляни от научната общност? Техните автори често са осмивани и осъждани като измамници или шарлатани.
Според Артър Шопенхауер, философ от 19-ти век, „всяка истина, преди да бъде приета, минава през три етапа. В първия се осмива, във втория претърпява противопоставяне, а в третия се приема за очевидна”.
Ето само още няколко примера:
Игнац Земелвайс е изгонен от медицинското общество и напуска Виена заради това, че предлага преди операция хирурзите да мият ръцете си.
• Галилео Галилей е осмиван заради убеждението си, че Слънцето е център на Вселената.
Братята Уилбър и Орвил Райт, създателите на първия летателен апарат, са отхвърлени като „измамници” от „Сайънти-фик Америкън”, от американската армия и от много учени.
Уилям Харви е осмиван заради твърдението си, че кръвта се изпомпва от сърцето и се движи по артериите.
• Жак Картие открива лекарство за скорбут: кора от дърво и иглички от бял бор (и двете богати на витамин С), разбъркани в течност. Когато се върнал в Европа, докладвал това на лекарите, но те му се присмиват. Изминават повече от 200 години преди медицинските експерти да „открият”, че скорбутът се причинява поради липсата на витамин С.
Откривателите на турбиновата сила, телеграфа, електричеството, телевизията и космическите пътувания са осмивани или пренебрегвани от научния елит от конкретното историческо време.
Ирония по отношение на науката (която се предполага, че представлява търсене на нови истини) е, че повечето хора от научния елит сякаш са посветени да се противопоставят на истинския прогрес и да пренебрегват оригиналната мисъл. Парадоксално е, че повечето учени сякаш са сс посветили да се противопоставят на истинския прогрес и на новите открития и да забавят развитието на истинската наука, чиято същност е разкриване на действителностга такава, каквато е.
Това включва и областта на медицинската наука. Човек може да атакува политическите и икономическите теории с известна свобода, въпреки че тази свобода е силно ограничена с навлизането на „патриотичния акт” и последвалите от него неконституционни „заграбвания на власт” от правителството на САЩ. Има дори още по-малко свобода в областите на науката и медицината. Всеки учен или лекар с нова и оригинална идея се приема за опасен измамник или шарлатанин, за рушител на установеното вместо за новатор, чиито идеи си струва да бъдат оценени.
Най-репресивният, най-предубеденият и най-противно нетолерант-ният дял от медицината е несъмнено тази част от нея, която се занимава с рака. Всъщност онкоиндустрията има списък с шарлатани, лекуващи рак, публикуван в интернет. Какво е общото между тези шарлатани? Те използват „неефективни” методи за лечение. Нека да разгледаме това. Неефективни методи – какво точно означава това? Наистина ли не са доказани или доказателствата за техния успех се прикриват?
Трябва да знаете, че онкоиндустрията стига до големи крайности, за да елиминира успешните алтернативни методи за лечение на рака. Премълчава и неуспешните. По този начин изглежда, че метод, който премълчават, не действа и че по този начин просто си вършат работата, за да ни предпазват. Обаче в действителност стотици алтернативни методи за лечение на рака наистина помагат. Жалко е, че неколцина измамници предоставят на онкоиндустрията оръжията, от които се нуждае, за да направят всеки метод за алтернативно лечение (включително и всички ефективни) да изглежда, че е шарлатанство.
Ако трябва да си кажем истината, повечето от методите на конвенционалната медицина не са доказани от правителствените стандарти. През 1978 г. Офисът за технологично оценяване (дясната ръка на Конгреса) изнася доклад, според който „само 20 процента от всички процедури, използвани понастоящем в медицинската практика, са ефективни. И това е доказано чрез контролирани изпитания”. Това означава, че между 80 и 90 процента от това, което лекарите правят, е налучкване. По думите на самото правителство голяма част от съвременната медицина е „шарлатанство” (Оценяване на ефикасността и безопасността на медицинските технологии.// Конгрес на САЩ. 1978, с. 286-929).
Според Уебстър Кер “Научните доказателства за алтернативните методи за лечение могат да бъдат сравнени с кораб с размерите на „Куин Мери II”. В сравнение с тях научните доказателства за конвенционалното лечение могат да се сравнят с кораб, който може да се събере в една вана. Не преувеличавам. Обаче Агенцията за контрол върху храните и лекарствата казва, че химиотерапията и съвременната медицина са подкрепени от научни доказателства и че доказателства за алтернативните методи за лечение не съществуват. Това не е нищо друго, освен чиста корупция; нищо друго, освен лъжи. Така че по какъв начин Агенцията за контрол върху храните и лекарствата, Националният институт по здравеопазване, Националният институт за онкологични заболявания, Американската медицинска асоциация, Американското дружество за борба с рака и много други институции прикриват очевидните статистически доказателства за алтернативните методи за лечение? Като ги пренебрегват (тоест като ги включват в черния списък), те определят
случващото се като спонтанна ремисия и като това, което аз наричам „психологическа ремисия”.
Интересно е, че всички методи за алтернативно лечение в „шарлатанските” списъци на медицинския монопол имат следните общи черти: всички са натурални, не са фармацевтични, не са токсични и не могат да се патентоват. Но още по-важно е, че всички успешно лекуват рака! А защо химиотерапията и лъчетерапията не са в този списък, въпреки че са недоказани и често убиват пациентите? Защото и двете са много скъпи и могат да се патентоват. Нека да обясня.
Да предположим, че открия витамин, с който се лекува рак. Нека просто да го нарека Витамин Z. За да мога да ви кажа какво е действието на витамин Z и да ви го продам, трябва да получа одобрение за него като лекарство от Агенцията за контрол върху храните и лекарствата. Това ще ми струва между 200 и 500 милиона долара. Ще трябва да чакам и няколко години, за да получа разрешение. Обаче тъй като витамин Z е природен продукт и се намира предимно в зеленчуците, не мога да го патентовам. Затова дори след като похарча половин милиард долара, за да класифицирам витамин Z като лекарство, няма да е възможно да се патентова и всеки ще може да го продава без мое разрешение. Чисто и просто съм изгубил половин милиард долара и няколко години. Като счетоводител мога да ви кажа, че няма смисъл да се опитвам да получа одобрение за витамин Z от Агенцията за контрол върху храните и лекарствата, за да го продавам като лекарство.
Така че, макар витамин Z да е естествен продукт, да лекува рак и да няма вредни странични ефекти, не мога да ви кажа, че успешно лекува рак, защото не е преминал през лабораторните изследвания на Агенцията. Но защо медицинският монопол задържа информация за нещо толкова важно, каквото е лекарството за рака? Не е ли загрижен за общото благосъстояние на хората? Не иска ли най-доброто за нас? Тъжно е, но отговорът на всеки от тези въпроси е ясно и просто „не”. Тъй като медицинският монопол е задължен на Биг фарма, неговите методи за лечение винаги ще включват най-скъпите, най-доходните лекарства, независимо от това какво се случва с пациента.
„Гестапото” на Агенцията за контрол върху храните и лекарствата отново полудява
Ако все още сте убедени, че Агенцията за контрол върху храните и лекарствата защитава свободата на словото, помислете отново. В още един абсурден пример на съвременната гестаповска заплашителна тактика, в началото на 2010 г. Агенцията изпраща предупредително писмо на счетоводителя на „Дайъмънд Фудс” с информация, че пакетчетата е орехи на компанията са „нарушение на федералния акт за храни, лекарства и козметика”.
Можете да попитате какво точно е нарушението на „Дайъмънд Фудс”. Ами в своя уебсайт дръзко популяризират истината за някои от здравословните предимства на орехите, като например факта, че орехите предпазват от сърдечносъдови болести и облекчават ставните болки. Как смеят! Сега за тези от вас, които не вярват в чудеса, моля, продължавайте да четете. Според Агенцията за контрол върху храните и лекарствата точно в момента, в който „Даймънд Фудс” представят предимствата на орехите, точно тези ядки (които всички ние „глупаво” смятаме за храна) чудотворно са приети за „лекарство”. По този начин “Даймънд Фудс” стават виновни за продажбата на неодобрени от Агенцията лекарства!
Здравословните предимства на орехите са научно документирани от десетилетия. Над 30 са оценените от специалисти разработки, според които орехите намаляват риска от инфаркт на сърцето и подобряват здравето на сърдечносъдовата система. Въпреки това Федералната смъртна администрация (FDA) твърди, че орехите магически са се превърнали от храна в лекарство и затова са с грешен етикет. Ето в гова „Дайъмънд Фудс” са виновни.
Е, сега наистина вярвам, че живеем в матрицата! Нека да го кажа направо. Агенцията за контрол върху храните и лекарствата одобри ви-окс, който уби над 50 000 човека, а прави проблем за орехите. Стига глупости! Кристално ясно е, че тази агенция е загрижена да защитава приходите на Биг фарма, а не здравето на обществото.
Този абсурден случай ме връща десетина години назад, когато „геста-пото” на Агенцията и медицинската мафия насочиха вниманието си към „опасната” индустрия да се отглеждат череши. Разбирате ли, на своите уебсайтове производителите на череши имат линкове към някои научни разработки (например от университета „Харвард”), показващи, че черешите облекчават възпалението и намаляват болката. Агенцията незабавно им изпрати съдебни призовки с обичайните заплахи (включително от затвор), ако не махнат веднага препратките от своите уебсайтове. Какво си мислят тези производители на череши? Не знаят ли, че не трябва да се слагат линкове, нито да говорят за здраве? Ако НЕ сте фармацевтична компания, НЕ можете да казвате, че вашият продукт е здравословен дори ако тези твърдения са подкрепени със стотици изследвания от специалисти. Обаче, ако СТЕ фармацевтична компания, е достатъчно да платите на изследователите да измислят данните, както се случи с д-р Скот Рубен. Разберете добре. Агенцията за контрол върху храните и лекарствата не е нищо повече от „трошач на крака” и НЕ се интересува от истината, НИТО е загрижена за здравето. Този съвременен „атакуващ отряд” се грижи само за приходите на фармацевтичните компании.
Нека да си представим, че има билка, която облекчава хроничните страдания на болни в последен стадий на рак. Ще я наречем просто мери джейн. В резултат на тази чудна билка пациентите с рак живеят без болки, без повръщане, имат апетит и не страдат от кахексия. Смятате, че мери джейн ще бъде дадена на всеки болен от рак, нали? Е, за съжаление не сте прави. Най-вероятно мери джейн не може да бъде патентована. Ще бъде обявена за незаконно лекарство и онези, които я използват, за да се лекуват и да облекчават болките си, ще бъдат обявени за престъпници. Разбирате ли, позволени са единствено узаконените лекарства въпреки факта, че много от тях са смъртоносни. Много от „нелегалните лекарства” (тоест природните растения и билки) са напълно безвредни и всъщност са от голяма полза за здравето.
Медицинската мафия безмилостно преследва онези лекари, които провеждат нови, ефективни, нетоксични терапии, и пренебрегва желанието на пациентите, които искат да се лекуват именно по този начин. Междувременно тя гледа сериозно на „великата тройка”, подкрепя я и я защитава чрез закона, въпреки че е доказано неефективна и токсична. Решаващият въпрос не е дали алтернативните методи за лечение са по-ефективни от „великата тройка”. Този факт е очевиден. Решаващият въпрос, за съжаление, е кой метод ще донесе най-големи приходи за дилърите на лекарства.
Победители са медицинската мафия и Биг фарма.
А губещи са болните от рак.

  • Тай Болинджър – ,,Ракът – да оцелееш извън матрицата.“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *