МАСОН ОТ ВИСША СТЕПЕН: ,,АКО НЕ ИСКАШ ДА ИМАШ КАРМА, НЯМА ДА ИМАШ. АКО НЕ ИСКАШ ДА СИ БОЛЕН, НЯМА ДА СИ БОЛЕН. ТАКА СТОЯТ НЕЩАТА – БРУТАЛНО“

,,Интервю с масон от висша степен:
Следователно човек може да има карма – ако поиска – а може и да няма…
Ако не искаш да имаш карма, няма да имаш. Ако не искаш да си болен, няма да си болен. Така стоят нещата – брутално. Да вземем друг пример: Като войник съм разстрелял 50 души. Онзи, който хвърли атомната бомба на Хирошима е убил 100 000. Но службата си е служба и не трябва да се смесват личния живот. Ако няма гузна съвест и само си е изпълнил дълга, той няма карма. Но ако е гузен, ако се чувства отговорен – тогава има!
Настръхват ми косите. По този сбъркан принцип работят и всички ,,воини на Бога“, защото вишестоящите им казват: за своите дела ще отидеш на небето.
И по този начин премахват
кармата си…
Да предположим, че израелски войник е застрелял палестинско дете. Тогава ще си кажем: ,,Как е могъл да убие невинно създание?“. Но войникът ще се отвърне: ,,Ако го бях оставил живо, след десет години то щеше да убие тридесет от моите хора. А аз предотнратих това и извърших добро дело.“ И така ще отиде на небето! Няма грехове, щом си ги прощава. Да си простим можем само ние самите, никой друг. И това е една от тайните на масонството! Това, което ни пречи, е нашата система, моралната ни система, главата и разумът. Затова е възможно самолечение, защото то се заражда в главата ни, в разума ни. Системата разпознава грешката. Не можеш да я измамиш. Когато човек е болен, той може автосугестично да стигне до важната точка в тялото си и сам да се излекува. Но трябва да вярва. Ако не вярва има грешка в системата. И не се получава. Това е морфогенетичното поле. Не е необходимо да търсим точката, която да докоснеш. Достатъчно е да кажеш: ,,Искам това да се развие в мен и болестта да ме напусне“ и тогава нещата се случват.
Казвате ,,Материята господства над духа“, Но творческата мисловна енергия не идва отдругаде и с нейна помощ телесните клетки може да се възстановят. Значи не би могло да се разреши само чрез разума, а с наличното знание както казвам: ,,Аз искам това“. И проблемът трябва да се реши.
Нещо такова. Става точно както в поговорката от Талмуда:
Внимавай с мислите си,защото ще станат твои думи.
Внимавай с думите си, защото те ще станат твои действия.
Внимавай с действията си, защото те ще станат твои навици.
Внимавай с навиците си, защото те ще станат твой характер.
Внимавай с характера си защото той ще стане твоя съдба.
Точно така става. Хрумва ни мисъл и я освобождаваме. И тя намира начин, създава собствена динамика, за да реши проблема. Можем да сме сигурни, че ще го стори. Това прави днес морфогенетичното поле. Научил съм го при розенкройцерите. Имах голямо предимство: преди да дойда при масоните, бях в продължение на дванадесет години розенкройцер. Там изучих практиката, но не разбрах как действа всичко. При масоните точно обратно, разбрах действието. Те притежават теорията, а розенкройцерите практиката. Ако познаваш и двете, може да ги използваш. Някога те са били едно цяло. След това се разделят, защото масонството е било сила, истинска световна сила. Би могло да е такава и днес, ако повече братя се познаваха тези взаимовръзки. Масонството се развива все по-нагоре; до ,,доверените“ в Ордена или до 33-та степен в Шотландския ритуал – а над тях са мартинистите.
А те са именно това, което са и розенкройцерите.
Ако си овладял всичко при нас и преминеш към мартинистите, ще научиш как практически да използваш масонството. Но за тази цел трябва да си мартинист, а станеш ли веднъж, трудно ще се измъкнеш от тези клещи.
Мартинистите ли са най-влиятелните милосърдни хора?
Не изобщо не са милосърдни. Но знаят, че милъсърдието не може да попреча, ако някой иска да господства.
Споменахте мартинизма във връзка със Сен Жермен. Какво е общото между тях?
Сен Жермен е сила, която отново и отново се обновява. Този граф се появява, оказва влияние върху нещо и после изчезва – винаги е там, където го повикаш. Веднага ще дойде при теб. Сен Жермен и Луи Клод дьо Сен-Мартен принадлежат към френското общество от средата на 18 век и би трябвало да се оценяват от тази дена точка. Сен-Жермен произхождал от средите на европейската аристокрация, човек с непостоянен характер, който практикувал алхимия. Луи Клод дьо Сен-Мартен имал произвището Philosophe inconnu и в този смисъл мартинистите и днес искат да се считат за непознати философи. Но във всеки случай философската им основа не е свързана с личността Сен Жермен. Наистина от гледна точка на своето безсмъртие той е явления, което не е без значение за практическото използване на мартинистките и розенкройцерските познания. Аз притежавам камък от основата на алхимичната кула в замъка Луизенлунд. Имам също и стъклена пирамида от един междувременно починал алхимик с голям авторитет в Европа. Ако го поставя върху предмети с радиестезично действие в присъствието на чувствителен човек, той получава видения – от силна обърканост до феноменални прозрения. Подобни експерименти не ми влияят, но с учудване ги това забелязвам у други хора.
Тези мартинистите са споделяли идеите на Сен Жермен?
Сен Жермен една от темите, но не и основна за мартинистите. Те се самоопределят като ,,непознати философи“, защото всеки член е философ и остава непознат. Познават се само по името, което всеки си е избрал при всъстъпването. Ние носим маски. Познавам се по други признаци; но човек поиска, винаги може да остане непознат и неразпознат. Споделяме и философията на Сен Maртен. Това е съвсем друго област. Важен е принципът: Няма значение какво ще се получи накрая. Мартинистите всъщност са покровители на линията на Меровингите. Тяхната кръвна линия е наистина прастара, но извънредно актуална, защото сега отново е цикъл, когато се отваря за света. Това има общо с мартинистите с, Prieure de Sion, така се показват и появяват. Меровингите претендират, че са кръвно свързани с Исус, следователно са наследници на Христос и Мария Магдалена. Това са двете противоречие: Исус би трябвало да бъде древният добър божествен принцип, а Мария Магдалена – като проститутка – е дълбочината на материята и на жествеността изобщо. Метафизично погледнато това е идеалната връзка и от нея е родено поне едно дете. Затова по тази кръвна линия има многобройни наследници. И ако Исус, според словото за кръста, е последният еврейски цар, неговият наследник би трябвало да е поне претендент за страна, ако евреите отново трябва да имат върховен вожд. Наистина Исус е син на обущаря Давид, но в действителност също е от кръвната линия на Соломон, който пък бил магьосник.
Но Меровингите се връщат още по-назад към племето на Дан, към Нефталин. И това е още една тайна: Църквата проповядва, че Исус е наследник на Давид. Масонството учи, че Исус е наследник на Соломон!
Съвсем в началото казахте, че масонството учи на истината. Но също твърдят и други учения за мъдростта. С какво се различавате от тях, респективно откъде знаете, че точно това е ,,истинската Истина“?
Понеже истината е логична, тя трябва да бъде последователна и да се поддава на проверка. Истините не си противоречат и във философските системи. Това означава, че ако призная масонската организация като носител на една истина, трябва да мога да я съпоставя с други религии или включени в нея философски системи и изложения, без да открия противоречия. Масонските твърдение не противоречат на Библията, ако предположим, разбира се, че я четем правилно.
Да се чете правилно означава, да се чете без морал така ли…
Защо истината е неудобна? И защо са нужни цели петнадесет години, докато бъде споделена с братята в ложата, респективно докато нещата се разкрият? Кое е толкова трудно за разбиране и кое в тази истина е толкова тайнствено? Може би Луцифер?
Истината във връзка с религията, с боговете, с господарите и т.н. изглежда така, че ние с удоволствие си представяме един милосърден, изпълнен с любов Бог като баща, който ни закриля, защитава, придружава и облекчава живота ни. Но ако разгледаме критично този Бог – все едно в коя религия – ще открием, че той не е изпълнен с любов, че не обича човека. Както пише в Стария завет, той първо създава човека, след това го изгонил от Рая и поставя пред портите един ангел, който да му попречи отново да се върне в своята родина. Това са истини, които са направо безмилостни. Принципи, според които човек не може да се приближи безнаказано до Бог – защото Оцетът не желае – а трябва да се подчинява на неизбежните земни, физически и химически закономерности. Не може да роптае срещу тях. Бог щеше да бъде милостив, ако човек можеше да пренебрегва неговите закони и въпреки всичко биваше опростен. Но Луцифер – или господсващият на земята Бог – не прощава абсолютно нищо. На човека не му е позволено да прави грешки. Това е
една истина. Но съществува и друга, според която над назования вече Бог има и по-висшестоящ. За него говори Исус, което също е истина. Но той не отговаря за материята и планетата Земя. Този е Богът, който е в нас. И това не може да се каже толкова просто на масите.
В библейската хроника името на Египет се среща много пъти, докато Израил се появява в египетската хронология един-единствен път върху каменната стела от Пета династия не значи Израил, а Йезраел (Йез-ре-ел).
Всъщност Израел е по принцип духовно поведение в човешка общност. След господството на Соломон човекът, следователно идивидът човечеството, бил в състояние да се отдели от божествените ограничения и да се самореализира. И когато наистина го направи, самият той става Бог, дори по-велик от него. Тогава е създателен, изпълнил е задачата си. Първият библейски Бог построява райската градина Едем и я предоставя на човека да я управлява. Това означава че, ЧОВЕКЪТ – като понятие, енергиен потенциал, човечеството и индивид – е трябвало да управлява цялата материя. Отделният човек е както човечеството, така и отделните клетки, програмата на цялото: каквото горе, това и долу; както в макро-, така и в микрокосмоса. Това е Израил. И заради греха Адам и Ева те трябвало да напуснат райската градина. Соломон наистина имало успехи, но също извършил грях с непокорството си.
След неговата смърт Бог разделил народа му на две групи от десет дванадесетини и две дванадесетини. И десетте дванадесетини се наричали Израил, а двете Юдея. Но първоначалната благовсловия се отнася винаги за всичките дванедесетини. Десетте се загубили през вавилонското робство и вече не съществуват. А останалите две, именно Юдея и Бенджамин, се върнали от Вавилон, построили отново своя храм под Неемия, основали ново царство и го нарекли Израил. Но никога не са били Израил – десет от племената липсват! И това намира отзвук и до днес.
Споменахте, че си бил в подземни съоръжения Шлезвиг-Холщайн. Бихте ли ги описал по-подробно?
Не ми е известно какво се прави там. Знам само че, има много ходове и огромни тунелни системи, които не могат да бъдат разрушени. При бомбандировка съоръженията няма да пострадат. Това са елементи, които са заварени като тунела под Елба. Готови панели, спуснати долу и съединени помежду си. В южните области на Шлезвиг-Холщайн влизахме с автомобили в подобни подземни коридори за бързо превозване и прикриване на някаква апаратура. И те преминаваха през американски структури. Вратите се отваряха, прекосявахме няколко контролни шлюза и след това пътувахме часове наред и почти без всякаква ориентация през подземна система, преди да стигнем до друг изход на повърхността. Видях такива в Кил и на други места в Шлезвиг, примерно в Олпениц. Преди десетилетия там беше построено голямо пристанище в което нямаше никакви кораби. Не зная каква е ситуацията днес, но то наистина беше огромно, а тогава нямаше нито хора, нито кораби, само заграден терен. Често се налагаше да доставяме в Олпениц крайно чувствителни измервателни уреди, които силно се влияеха от температурата. Спомням си случай, когато трябваше да закараме през зимата някаква апаратура, която може да съхранява на повърхността само два-три часа, за да не се повреди от ниските температури. Телефонирахме на нашата централа и малко след това дойдоха двама американски джипа, които караха безкрайно дълго пред нас през мочурищата, когато изведнъж тръгнаха надолу и се озовахме пред огромни стоманени портали. Отвориха ги, след което минахме през други метални врати и шлюзове и едва тогава стигнахме по земята. Там пътувахме продължително време след джиповете и накрая доставихме уредите. Отново последвахме водачите, докато най-после излязохме обратно на повърхността и вратата пред нас се затвори. През цялото време не разменихме нито дума и никога повече не споменахме това пътуване. Предпочитахме да обсъждам неща, които не разбирахме. Не зная кой е построил и организирал това подземното царство, но във всеки случай видяхме само американски войници. Това беше около 1979/1980 г.
След това напуснах Шлезвиг-Холщайн и не зная нищо повече. Нямах интерес да го проучавам – за съжаление. Ако тогава бях днешното си положение, нямаше да намеря покой, щях да изследвам всичко и да надникна навсякъде.
Как показват на бъдещия масон, че властта над хората се упражнява
само с пари?
Като отнемат от кандидата всички метали. Той трябва да е облечен и необлечен, обут, и необут. Въвежда се в ложата с обяснението, че липсата на метали би трябвало да напомни на човека със златната епоха – времето, когато е нямало пари, които да развращават хората. Скритата метафизична причина за това действие е, че в историята на Сътворението няма метали. В Рая човекът не е имал достъп до тях, едва Соломон успях да ги достави от страната Офир с помощта и подкрепата на царя на Тир – преди всичко сребро и злато. След това започва епохата, когато хората се съблазняват от металите, стават алчни и започват да трупат богатствата, както е и до днес. Златото се добива с много усилия и трудности, при които мнозина умират, а и природата се разрушава. След това металът се стопява, излива се и отново се складира. По-голямата част от златните запаси са под земята – както преди намирането им, така и след това. И тук има една мистерия. На пръв поглед то е просто някакъв метал. Но за хората преставлява необикновена закрила от боговете. И тук именно е тайната.
Защо закрила?
Ако човек се намира под златен купол, боговете не могат да влияет върху него. Затова в радиестезията, при разпространяването и предаването на мисли, се използват куполи, най-често медни. Ако бяха златни, шаха да оказват още по-силно въздействие.
Аз съм бил по златен купол, беше в Бруней…
Това наистина са силови центрове. Там мислите ти са защитени, което намирам за много целесъобразно в днешно време на технически и духовен контрол. Днес не е нужно да влезем в църкви и катедрали, където преди се оказвали влияние върху хората. Дори задържането пред екрана не е вече толкова важно. В същото време се намираме в морфогенетични полета, които ни управляват. Нашите мисли, действия, духовното ни поведение се командват от тях. Затова желаещите да мислят самостоятелно се нуждаят от някакви защитни помещения – и илюминатите имали своите подземни градове, в които търсели закрила. А какво да правят останалите? Една от възможностите са именно златните куполи. В ложата тестваме радиестезично как това да се прави в нормални условия – например със златен шлем или някакво златна обвивка.
Как ще изглежда тогава животът в Новия свят?
На практика е много лесно. Ако искам да успокоявам и манипулирам по-големи човешки маси или общности, трябва да ги държа под влияние на упойващи вещества. Много ефикасен успокоителен наркотик е флуорът. Той е отрова. И ако убедя хората всяка сутрин да си мия зъбите с флуор и да приемат в флуорирана сол, – дори беззъбите кърмачета вземат флуорни таблетки – тогава успешно ще влияе върху хората. Човек приема тази субстанция ежедневно, от сутрин до вечер и си мисли: ,,Това е полезно, тялото има нужда от него, аз върша нещо добро.“ По този начин бавно, но сигурно се трови. Това е единият аспект. Другият е контролът и фактът, че човек свиква с него и го счита за ,,нормално“. Обикновеният гражданин си подрежда живота така: ,,Използвам чип-карти за всяка покупка. Ако се нуждая от универсално средство, имам карта, тя е удобна, чудесна, харесва ми. това е моят живот.“ Така се създава духовно поведение. А зад него стои планът. Това не е обикновено обществено развитие. Не! Извършва се напълно съзнателно, като насочва човечеството неговото мислене в точно определена посока.
И коя е тя?
Хората да обикнат Новия световен ред! Това е главният въпрос.
Преди четири десетилетия биха се съпротивлявали срещу него. Днес е чудесно да се заплаща само с карти. Това е практическо промиване на мозъка, скъпи мой! Човешките маси са до такава степен несъзнателни, недисциплинирани, егоистични и глупави, че илюминатите нямат никакви скрупули и опасения да ги контролират и дори да избият много от тях. Човечеството не струва
нищо! Това е мнението на висшестоящите, а също
и моето.
Намирам за наистина интересен доклада на д-р Ричард Дей, бивш водещ медицински директор на спонсорираната от фамилия Рокфелер Planned Parenthood. Той го изнася на 20 март 1969 г. в Питсбърг пред Съюза на мериканските детски лекари. В него описва ,,Новата световна система“, която вече се въвежда и изцяло ще промени света. Настоява осемдесет лекари да бъдат подготвени за тази промяна. Д-р Дей, които умира през 1989 г., беше масон от висша степен, а по времето когато изнася доклада, е професор по педиатрия в университета Mount Sinai Medical School в Ню Йорк. Той предупреждава своите слушатели за плана на световния елит да въведе нова световна диктатура и религия. В началото ги умолява да не водят записки и да изключат всякаква записваща апаратура. Започва с признанието, че по-рано не му е било позволено да говори, но сега – 1969 г.! – може свободно да обсъжда тайния план, защото ,,всичко е готово и никой не може да ни спре“. Обяснява на слушателите си, че основни линии ще се случи следното:
Редуциране на населението;
Разрешение за раждане на деца;
Нови насоки за смисъла на секса;
Секс без размножаване;
Възможност за повсеместно получаване на предпазни средства;
Сексуална просвета сред младежта като инструмент за световно правителство;
Подпомагане на абортите с държавни средства с цел намаляване на населението;
Подпомагане на хомосексуалността;
Технологии за размножаване без секс;
Разрушаване на семейството;
Евтаназия и ,,хапче за смърт“;
Ограничаване на достъпа до платено здравеопазване за отърваване от застаряващите;
Строг контрол на достъпа до медицински услуги;
Премахване на частните лекари;
Трудности при диагностициране на нови нелечими болести;
Затрудняване на онколечението с цел намаляване на населението;
Предизвикване на сърдечни атаки за премахване на хора;
Рано училищно образование за ускоряване на пубертета и еволюцията.
Сливане на всички религии;
Премахване на старите религии;
Промяна на Библията чрез ревизия на ключови думи;
Училищното образование като инструмент за индоктриниране;
Удължаване на учебното време, без децата научават нищо;
Контрол на достъпа до информация;
Училищата като общински центрове;
Изземване на определени книги от библиотеките;
Законови промени, които отпушват социален и морален хаос;
Подпомагане на консумацията на дрога за създаване на атмосфера тип ,,градска джунгла“;
Насърчаване консумацията на алкохол;
Ограничаване на свободните пътуване;
Необходимост от повече затвори;
Използване на болниците като места за изолация;
Създаване на психологическа и физическа несигурност;
Използване на криминалността за управление на обществото;
Ограничаване на американската индустриална доминация;
Разместване на народи и икономики;
Изтръгване на социалните корени;
Спорт за преустройство на обществото;
Секс и насилие в забавленията;
Имплантиране на индентификационни карти (микрочипове);
Контрол над хранителните продукти;
Контрол над атмосферните условия;
Опознаване поведението на хората с цел внушаване на изискванато;
Фалшифициране на научните открития;
Използване на тероризъм като основание за налагане на контрол;
Телевизия, която наблюдава отделния човек;
Притежаването собственост минавал в забвение;
Настъпването на нова тоталитарна система.
Така ли трябва да си представяме Новият световен ред?
Да това е доста точна постановка.
В доклада си д-р Дей твърди, че в институтите и изследователските лаборатории ,,Рокфелер има намерено лечение за рака, което обаче се пази в тайна, за да се намали населението. Той допълва, че ще бъдат въведени и все по-често срещани многобройни изкуствено създадени от човека болести.
Да, това е така. Не може от една страна да искаме да намаляваме човечеството, а от друга да го спасяваме с нови лечебни методи.
Не става. Много от срещащите днес видове рак са целенасочено предизвикани чрез добавки в хранителните продукти, чрез облъчвания и др., следователно съзнателно подпомагани.
Д-р Дей, който по време на Втората световна война работи в станция за манипулиране на метеорологичните условия, смята че атмосферата би могла да се използва за водене на войни, за предизвикване на суша и глад.
Да, и това е възможно. Още в началото на 20. век Вилхелм Райх открива, че може да влияе върху времето със своите уреди. Той съединява метални тръби с гъвкав метален маркуч с течаща вода и установява, че в облаците над тях внезапно проблясвът сини петна. Можел еда предизвиква дъжд след дълго засушаване. Проведени между 2005-ти и 2009 г. опити в либийската пустиня доказва, че с този метод би могло да се извършва напояване. Заради научната си дейност Вилхелм Райх е арестуван и умира в американски затвор. Нови методи
за оказване на влияние върху времето намират приложение в т. нар. изключително ниски честотни вълни. Те се появяват напр. в областта на Шумановите честоти и могат да навлязат дълбоко
в земята. Използват се по
най-разнообразни начини във военната област. С тях могат
да се модулират и атмосферните условия, а по време на
Студената война руснаците бяха обвинени, че с тяхна помощ
се предизвиквали ефекта.
,,Ел Ниньо“. Това е една климатична аномалия, която се случи
над Тихия океан и оказва
сериозно влияние върху световния климат. С известна сигурност
можем да твърдим, че човек е в състояние да влия и управлява времето. Един аспект са
химически следи (кеймтрейлс). Всеки може да си представи всеобхватното въздействие.“
Ян Ван Хелсинг – ,,Тайните общества 3: Войната между масони.“

ШЕСТ МИЛИОНА – ДОКУМЕНТАЛНИ ДАННИ

От това, което ние видяхме, става очевидно, че цифрата шест милиона убити евреи е само един мъгляв „компромис“ между няколко необосновани оценки. Не съществуват никакви документални данни, потвърждаващи тяхната правдоподобност. Обаче някои драскачи ги поднасят в такава форма, че тази легенда може да заприлича на истина.
Например лорд Ръсел от Ливърпул, в своята книга „The Scourge of Swastika“ заявява, че „не по-малко от пет милиона евреи са умрели в немските концлагери“, удовлетворявайки самия себе си, като поставя своите „анали“ между тези, които твърдят за шест милиона и тези с предпочитание за четири милиона. Но той признава: „Точният брой никога няма да бъде известен.“
Но, ако е така, то на какво основание той твърди, че са загинали „не по-малко от пет милиона“?
Обединеният комитет по разпределението предпочита цифрата 5 012 200, а еврейският „експерт“ Райтлингер предлага нова цифра 4 192 200 „изчезнали евреи“, от които по негова преценка, една трета умрели, вследствие естествени причини. Но това снижава броят на убитите до 2 796 000. Обаче М. Перлцвайг, делегат от Ню Йорк на Световния еврейски конгрес, заявява на пресконференцията в Женева през 1948 година: „Цената на падането на национализма и фашизма е фактът, че седем милиона евреи загубиха живота си благодарение на жестокия антисемитизъм“.
Понякога цифрата нараства до осем милиона, даже до девет. Както вече ние казахме, нито една от тези цифри даже и не се доближава до реалността. Фантастични преувеличения!
Първото съобщение за масово изтребление на евреи от нацисти е направено от сталинския агент Леон Фойхтвангер през 1936 година. Равинът Вайз и Световният еврейски конгрес подхващат тази история и добавят към нея още повече ужаси, а в 1942 година съюзниците изготвят декларация на тази тема. Но те самите не вярвали на тази своя пропаганда. Те например, интензивно бомбардирали фабриката за синтетично гориво в Аушвиц, но не докосвали онази част от лагера, в която се твърдяло, че се намират газовите камери.
Интересен факт — но нито Чърчил, нито Айзенхауер пише в своите мемоари за газовите камери.
Фантазиите на равина Вайз не се спират до газовите камери. Той започва да бълнува, че немците добивали сапун от труповете на убитите еврейски затворници. Тази линия подхващат дори съветските обвинители в Нюрнберг. Разбира се, днес никой сериозен историк не приема всичко това за сериозно. Ехуд Бауер, професор в Еврейския университет потвърждава: „Техническите възможности за превръщане на човешката мазнина в сапун не са били известни по онова време. Затворниците от концентрационните лагери са били в състояние да повярват във всяка история на ужаса и това е било напълно изгодно за нацистите. Нацистите са извършили толкова много ужасии по време на войната, че не е трудно да повярваме във всяка приказка.“
В 1943 година евреинът Рафаел Лемкин казва в книгата си „Проявите на нацистите в Европа“, че нацистите унищожили милиони евреи, даже повече от шест милиона. Това заявление е направено през 1943 година и е много забележително, защото масовото унищожение уж започва през лятото на 1942 година. При такива „темпове“ цялото еврейско население на света би било унищожено до 1945 година.
Впрочем същият този Лемкин съставя по-късно конвенция на ООН за геноцида, съгласно която било предложено „расизмът“ да се счита за противозаконен.
След войната пропагандните свидетелства достигат още по-фантастични измерения. Курт Херщайн, който твърди, че е антифашист, успял да проникне в СС, отговаря на въпроса на френския офицер Раймонд Картър, че самият той е уверен как не по-малко от 40 000 000 (!) затворници в концлагерите са били убити в газовите камери. В своя първи меморандум от 26 април 1945 година той снижава цифрата до 25 милиона, но даже тази „занижена“ оценка била твърде необхватна за французите и в неговия втори меморандум, който той подписва в Ротгвайл на 4 май 1945 година, намалява цифрата до 6 милиона, което впоследствие се използва на Нюрнбергския процес.
Между другото, Херщайн е осъждан в 1936 година за изпращане на аморални материали по пощата, един малък детайл за илюстрация на неговия характер.
Малко след като написва своите меморандуми е обявено, че той се е обесил в килията на затвора Шерше Миди в Париж.
В своите спомени Херщайн потвърждава, че по време на войната той предавал информация за масови екзекуции на евреи на шведското правителство чрез немски барон, но по необясними причини неговите донесения се произнасяли под сурдинка. Той твърди също така, че през август 1942 година съобщил на посланика на Римския Папа в Берлин за съществуваща програма за унищожаване на евреите, но му било предложено да напусне зданието на правителството.
Мемоарите на Херщайн съдържат фантастични показания. Той пише например, за това как е наблюдавал масови екзекуции (12 000 за един ден в лагера Белзек), съобщава също така за визита на Хитлер в концлагер в Полша през юни 1942 година, въпреки, че е всеизвестно, че Хитлер никога не е посещавал този лагер.
Фантастичните преувеличения на Херщайн са направили повече за дискредитирането на легендата за масовото унищожение, отколкото кое да е друго заявление. Берлинският евангелист епископ Вилхелм Дибелиус се изказва за тези меморандуми като за „незаслужаващи доверие“. Показателен е фактът, че въпреки всички опровержения, правителството на ФРГ пуска през 1955 година изданието на втория меморандум, за разпространение в училищата. В него се твърди, че Херщайн се е ползвал с особеното доверие на Дибелиус и че този меморандум е „правдив без никакво съмнение“. Това е един поразителен пример за това как необосновани обвинения за геноцид, уж извършващ се при Хитлер, могат да се поддържат в сегашна Германия.
Историята за шестте милиона евреи, които уж били убити по време на войната, е приета от Нюрнбергския трибунал на базата на заявленията на В. Хетл. Хетл е един от помощниците на Айхман, преди края на войната е работил за американското разузнаване и като допълнение на всичко това се е занимавал с писателска дейност, написвайки няколко книги под псевдонима Валтер Хаген. Хетл също така е работил и за съветското разузнаване чрез двама еврейски емигранти от Виена — Пергер и Вербер, които впоследствие се появяват на Нюрнбергския процес в униформите на офицери от американската армия.
В своите писмени показания от 26 ноември, той заявява, че Айхман „му казал“ през август 1941 година в Будапеща, че шест милиона били убити. Но по-късно самият Айхман отрича всичко това пред съда. Като се вземе предвид, че Хетл работи и за американците, и за руснаците, то фактът, че прави първото си заявление за масовите убийства едва след войната, е меко казано странен.
Отсъствие на веществени доказателства:
Длъжни сме да подчертаем, че не съществува нито един документ, който да докаже, че немците са планирали, а още по-малко, са провеждали политика на изтребление на евреите. В книгата на Поляков и Фулф „Третият Райх и евреите — документи и очерци“, Берлин, 1955 година — всичко, което двамата автори са съумели да съберат, се основава на изстискани показания на хора като Хетл, Олендорф и Вислицени, последният под натиск в съветски затвор. В отсъствието на каквито и да било доказателства Поляков е принуден да напише: „Тримата или четиримата души, които основно са били въвлечени в разработката на плановете за пълното унищожение на евреите, са вече мъртви и никакви документи не са достигнали до нас.“
Много удобно. Съвсем очевидно е, че и „плановете“ и тези „трима или четирима човека“ са само едни мъгляви бръщолевения от страна на авторите.
Но документите, които са се запазили, съвсем не говорят за изтребление и „изследователи“ от типа на Поляков и Райтлингер правят удобно заключение, че плановете и заповедите са били изключително „устни“.
Привържениците на легендата за масовото изтребление считат, че разбирайки тяхната престъпна същност, „заповедите“ били устни. Обаче Хитлер е подписвал заповеди за медицинско умъртвяване на умствено болни хора, които затрили десетки хиляди немци, издавал е заповеди за разстрел на диверсанти от съюзническите армии, попаднали в плен; заповеди да се екзекутират съюзнически летци, взели участие в бомбардирането на немски градове; заповеди за разстрел на съветски комисари. Защо тогава той изведнъж решил, че заповедите да се унищожават евреите, „де факто“ намиращи се в състояние на война с Германия, трябва да бъдат „устни“? След като не откриват писмена заповед, „историците на геноцида“ даже прибягват до умишлено неточно превеждане речите на Хитлер.
Това е просто несериозно! Според тях, заповедите за унищожение на евреите са обгърнати с такава секретност, че се налага те да се предават само в устна форма, а в същото време се опитват да открият в речите на фюрера, предавани по радиото, указания за подобна политика!
Без да се съобразяват с факта, че не съществуват никакви доказателства, те предполагат, че осъществяването на плана за изтреблението на евреите би трябвало да започне през 1941 година, заедно с депортацията на евреите към източните концлагери на територията на Полша, като например в гигантския промишлен комплекс Аушвиц край Краков. Съвършено необосновано предположение се явява твърдението, че преместването на евреите на изток, уж означава последващо унищожение на затворниците.
Манвел и Франкъл също изказват предположения въз основа на „устните заповеди“, добавяйки, че на никого не е било разрешено да присъства на тези заседания и никакви протоколи не са били водени. Отново няма никакви доказателства, че подобни заседания са били въобще провеждани.
Уилям Шиърър, в своята книга „Възход и падение на Третия Райх“, също обгръща с мълчание всички доказателства. Той твърди, че заповедта на Хитлер за унищожаване на евреите, не е била напечатана, тъй като не е намерено нито едно нейно копие. Тя вероятно е била подадена в устна форма на Гьоринг, Химлер и Хайдрих, които на свой ред са я предали по-нататък (стр. 1148).
Типичен пример за „доказателства“ използвани в полза на легендата за изтреблението, може да се намери при Манвел и Франкъл. Те цитират меморандума от 31 юли 1941 година изпратен от Гьоринг на Хайдрих, който започва така: „Допълвайки задачата, която ви беше дадена на 24 януари 1939 година, за решаване на еврейския проблем чрез емиграция и евакуация по най-добрия начин при съществуващите условия…“
Меморандумът предписва „пълно разрешаване на еврейския въпрос в тази част на Европа, която се намира под немски контрол“ и това включва подготовката на организацията на финансовата и материалната база, необходима за това. Манвел и Франкъл признават, че това означава концентрация на изток.
С една дума меморандумът предписва създаването на план за окончателно разрешаване на еврейския проблем въз основа на емиграция и евакуация, както е било решено още в самото начало. В него няма никакви указания за унищожаване на хора, но въпреки това Манвел и Франкъл ни уверяват, че меморандумът е съставен именно с такава цел.
Те говорят за някаква „истинска същност“ на израза „окончателно решение“, която уж Гьоринг предал на Хайдрих в устна форма (стр. 119). „Удобството“ на тези „устни заповеди“ за определен тип историци е очевидно. Заключителните детайли на плана за унищожение на евреите е трябвало уж да бъдат доуточнени на конференцията във Ванзее на 20 януари 1942 година, която е председателствана от Хайдрих (из книгите на Поляков „Третият Райх и евреите“, стр. 120, и Райтлингер „Окончателно решение“, стр. 95). На нея присъствали представители на всички немски министерства. Мюлер и Айхман представяли ръководството на Гестапо. Райтлингер, Манвел и Франкъл считат, че стенографският запис от тази среща се явява тяхното главно доказателство относно плана за геноцида, но всъщност нещо подобно даже не е споменато и те, колкото и да е парадоксално, сами признават това. Те „обясняват“ това по следния начин: „Стенографският запис отразява официалния език, който замаскира реалния смисъл на използваната терминология.“ („С нищо несравнимото престъпление“, Лондон, 1967, стр. 47), което просто означава, че те интерпретират документа така както им е изгодно.
На самия процес Хайдрих казва, че Гьоринг му е заповядал да организира решението на еврейския проблем. Той описва плана за еврейската емиграция, потвърждава, че войната е направила Мадагаскарския план нереален и продължава: „Програмата за емиграция бе заменена с евакуация на евреите на изток, като следващо възможно решение в съответствие с предишните разпореждания на фюрера. Там те щяха да бъдат използвани в качеството на работна ръка.“ И това ако означава някакъв секретен план за унищожението на евреите! Обаче Пол Расиние, французин, който бил интерниран в Бухенвалд и който по-късно провежда множество проучвания относно системата на немските концентрационни лагери, потвърждава, че меморандумът отразява това, което е написано в него — концентрация на евреите на изток и използването им за работа. „Там те щяха да се намират до края на войната, до възобновяване на международните преговори, които биха решили тяхното бъдеще. Това решение беше прието на конференцията във Ванзее“ („Реалният процес Айхман“ стр. 20).
Но Манвел и Франкъл въобще не се смущават от пълното отсъствие на доказателства за уж планираното масово унищожение на евреите. Те пишат, че на конференцията във Ванзее участниците избягвали каквито и да били споменавания за убийствата. Хайдрих предпочитал израза „трудовите отряди на изтока“ (из книгата „Х. Химлер“, стр. 209), обаче те не споменават защо изразът „трудовите отряди на изтока“ не трябва да означава именно това, което е написано.
Според Райтлингер и някои други, Химлер, Хайдрих, Айхман и комендант Хес обменяли помежду си множество директиви, в които открито се споменавало за „изтребление“, но нито един от тези важни документи не е достигнал до нас.
Пълното отсъствие на документални доказателства в поддръжка на съществуването на план за изтреблението на евреите става повод за реинтерпретация на тези документи, които са достигнали до нас.
Някои изследователи, например считат, че един документ за депортация представлява остроумен начин да се говори за унищожаване на хора. Манвел и Франкъл твърдят, че се е използвала различна терминология за да се завоалира геноцида. Такива думи, според тях, включват „Aussiedlung“ — изселване и „Abbeforderung“ — в преносен смисъл, преместване (също там, стр. 265). По такъв начин, както ние вече казахме, думите вече уж не означават това, което те изразяват, освен ако общоприетият им смисъл не се вписва в определена теория. Такъв подход, естествено, довежда до невъобразими преувеличения, като например, интерпретацията на директивите на Хайдрих за „трудовите отряди на изтока“. Друг пример се явява заповедта на Химлер за преместването на евреите на изток, т.е. „за да бъдат убити“, както се твърди в книгата (пак там, стр. 251). Райтлингер, който също не притежава никакви доказателства, прави същото, заявявайки, че от думите и изразите, произнесени на конференцията във Ванзее, очевидно може да се направи извод, че се планира „убийството на цяла раса“ (отново там, стр. 98).
Внимателното изучаване на документите се явява много важно, тъй като опровергава всички тези необосновани твърдения, които са в основата на легендата за масовото унищожение. Немците са записвали всичко изключително акуратно, до най-малкия детайл, обаче сред хилядите пленени документи на СД, Гестапо, Главният отдел на Службата за безопасност на Райха, документите от кабинета на Химлер и в директивите на самия Хитлер няма нито една дума за изтребление на евреи или за изтреблението на който и да е. Това даже е признато от Световния център за съвременна еврейска документация в Тел Авив.
Опитите да се открият завоалирани призиви за геноцид в речите на нацистките ръководители, от типа на тези, които Химлер отправя към офицерите от СС в Позен през 1943 година, също не се увенчават с успех. Показанията, направени на Нюрнбергския процес ние ще разгледаме в следващата глава.
Ричард Харууд – ,,Лъжата за шестте милиона.“

ВИЙТ РОМАН ИВАНОВИЧ, СТАРШИ ЛЕЙТЕНАНТ ОТ ФСБ, ЗА САТАНИЗМА СРЕД РУСКИЯ ЕЛИТ: ,,ПЪРВО ИСКАМ ДА НАЗОВА С ФАМИЛИИТЕ, ПРАКТИЧЕСКИ ВСИЧКИ ТЕЗИ, КОИТО ВЗЕМАТ АКТИВНО УЧАСТИЕ В ПОДОБНИ МАСОНСКИ РИТУАЛИ, ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЯ НА ДЕЦА И Т.Н. И ТАКА, ЗАПОЧВАЙКИ ОТ ПРЕЗИДЕНТА – ПУТИН И АДМИНИСТРАЦИЯТА МУ, ЗАПОЧВАЙКИ ОТ РЪКОВОДСТВОТО, И КОНКРЕТНО ВАЙНО, ГРОМОВ, КИРИЕНКО, ПЕСКОВ, БЕЛОУСОВ, СУРКОВ, ЛЕВИТИН, КОЖИН, УШАКОВ, ФУРСЕНКО, ШЧОГОЛЕВ, ФЕОДОТОВ…“


Аз съм Вийт Роман Иванович, старши лейтенант от Федералната Служба за Безопасност (ФСБ – Русия), все още действащ, не уволнен (показвам си страниците от паспорта пред камерата, за да видят всички, за да не се съмняват). Ако руските патриоти не се поддават на заплахи или не се продават за пари, юдеите сатанисти, с компромати ги принуждават да работят против собствения си народ. А ако няма с какво да ги шантажират, те им устройват нужните компромати. И поради страх от разгласяване на компроматите, активистите стават послушни марионетки и изпълняват всичко каквото им заповядат.
Така се случии с мен, 2012 г. Когато в Уляновск се занимавах с обществена работа и сериозно засегнах темата за сатанинското капище, – мавзолея, на главния площад в Москва, мен ме притиснаха за дълговете, които имах, и имам. С мен работеше хасидът (юдей) Лазарев Валерий Иванович, представящ се за обществен деец. Той използва моята хомосексуална зависимост, придобита насила в детските ми години, и ме принуди да му направя минет, а след това ме изнасили. И веднага започна да ме заплашва, че ще разгласят току що заснетите на видео, неприятни за мен кадри, и че щели да ме вкарат в затвора, заради дълговете ми, ако не се съглася да им служа.
Той все ме заплашваше с тези компромати, и започна да ме води в масонския Ротари клуб в г. Уляновск, където същите, като него, сатанисти хасиди – масони издевателстваха над мен, и ме принуждаваха да им смуча „членовете“ на всички тях. А също ме и насилваха отзад. И всичко се записваше на видео.
След което, плашейки се от разгласяване, аз изпълнявах всичко, което ми нареждаха. Следях патриотичните дейци и събирах компромати за тях, понеже патриотите ме считаха за техен човек. Събирах и всяка информация за тях, и всичко докладвах на хасидите (юдеи). Същото направиха и с активиста от Уляновск, Владимир Веселков, като го пречупиха духовно и го принудиха да работи за тях, също, както и мен.
Това видео е продължение на предишните, където правя чистосърдечно признание. В тези видео записи аз чистосърдечно се кая за злодеянията си, и как по заповед на висшестоящото началство възбудух 2014 година наказателно дело Номер….. срещу напълно невинен човек, за публикуваното Видение Н, на Талипина Наталия Ивановна. Като се хващах за думите и, съдавах компромати срещу нея, осакатих й живота в монашеския й подстриг, морално я пречупих, през тези години. Целта беше да я опороча, да я оклеветя и да я представя за морално разложен човек. За да компрометирам всичко казано от нея в записа на диска “Видение Н“, което е качено в ютюб. За да не приемат хората сериозно тази крайно важна информация, да не слушат диска й, и да не вярват ни на една дума, казана в диска. Причината поради която се вършеше това, беше по заповед на висшестоящите чиновници, да я опозоря и накрая даже физически да я отстраня (убия). Понеже в съня-видение, който и бил показан 1994 година, тя видяла (освен всичкото друго) конкретни чиновници (политици) и тежките им грехове, които те са извършили в реалния живот, което предизвика паника сред тези чиновници. И като я следях и я контролирах тотално, те разбраха, че тя е безкомпромисен, честен човек, който няма да тръгне срещу собствената си съвест, и за всичките богатства на света, и въпреки всичко, ще продължи да говори това, което 1994 година и е заповядал Господ, – да разгласи истината Божия. И за това те организираха тормоз и публикуване на компромати срещу нея, за да я опорочат в очите на обществеността, да опорочат доброто и име, та хората да не възприемат сериозно тази уникална и важна информация, озвучена от нея, на диска “Видение Н“.
За съжаление, даже въпреки публикуваните предишни записи, от мен, аз Роман Иванович /още веднъж показвам паспорта си, та никой да не се съмнява, че това съм аз/, продължавах да водя това дело, поради мои амбициозни мотиви, желанието ми за кариера и за да се оженя за предишната си любовница, а също и от страх пред силните в този свят. Макар, че общувайки с Телепина Наталия Ивановна, аз самият се убедих, че тя говори истината. И това което тя ми е казвала през тези 4 години, в лични разговори за бъдещето, се сбъдваше пред очите ми, и в реалния живот. Даже и разбирайки че клеветя Истината Божия, не можех да се спра, понеже съм сключил договор с дявола, и заради желанието ми за богатствата на света и заради кариера, влязох в масонството още 2012 година, докато още живеех в Уляновск, и участвах в отвличания на деца, и в изнасилването им, когато им разкъсвахме органите, чрез съвокупления, мушкахме ги с игли и зверски ги изтезавахме, въпреки виковете им от непоносимите болки. Като изобщо не им съчувствах, а се опивах от техните болки и страдания. И след като ги изтезавахме, ги убивахме, принасяйки ги в жерта на сатана. Ритуално им опитвах кръвта и ядех плътта им (както правеха всички други). От което още повече озверявах и ставах бесноват /обзет от бяс/. Същото се случваше и след преместването ми в Москва. И моята любовница, старши лейтенант от ФСБ, Аня, също вземаше активно участие /с която аз изменях на законно венчаната за мене жена, Телепина Наталия Ивановна/…
Подиграването ми с Наталия Ивановна /Видение Н), с интимна близост, също беше по заповед на масонството, за да я оскверня и да я лиша от благодатния й покров, даден й от Бога, с който Бог я защитаваше от стрелите сатанински.
Първо искам да назова, с фамилиите, практически всички тези, които у нас непосредствено, на ниво – цялото Държавно Ръководство, вземат активно участие в подобни масонски ритуали, жертвоприношения на деца и т.н.
И така, започвайки от Президента – Путин… и администрацията му, започвайки от ръководството, и конкретно Вайно, Громов, Кириенко, Песков, Белоусов, Сурков, Левитин, Кожин, Ушаков, Фурсенко, Шчоголев, Федотов…
Също и членовете на Съвета за Безопасност, – Министър Председателя Медведев, Иванов, Патрушев, Платоновоч, Бортников / директорът на ФСБ/, Володин, Гризлов, Касианов, Кудрин, Лавров /министър на външните работи/, Матвиенко, Миронов, Нарович, Лужков, Нургали, Полтавченко, Силуанов, Фратков, Чайка, Чубайс /койо е и наблюдател са Русия, от страна на Световното (юдосатанинско) Правителство/, Греф, Набулина /директор на централната банка на Русия/, Жириновски и цялата фракция на ЛДП, Зюганов и, практически, цялата фракция на КПРФ/, цялата фракция на Справедлива Русия в Държавната Дума, Абдуалиевич – главата на Единна Русия и цялата им фракция.
Също и цялото ръководство на Съвета на Федерацията, Същия Матвиенко със заместниците му, /отворете списъка на съвета на федерацията в интернет и четете имената им, наред!/.
Също, ФСБ – цялото и висше и средно ръководство, също и службата за външно разузнаване, силовите структури ВД, – всички те са масони, вземащи участие в ритуални убийства. А които са ниско в ранга, те не участват а само ги използват, като зомби. Там, нормални, адекватни хора, практически няма.
Освен това, много обществени дейци, например, Решетников и колегите му, Георгий, и т.н.
Обществената организация „Двуглавият Орел“. Тази организация е създадена да привлече истинските монархисти, които радеят за възстановяване на Православната Монархия в Русия, за да се объркат хората, за да се отвлекат встрани, за да могат чрез тази организация да пробутат своя лъже-цар. Това са Мария Владимировна и Георгий, които са Хохенцолгери, които също са масони. Те наистина са потомци на Романовите, но техният предтеча е изгубил правото си на Престола. И именно този цар те рекламират.
Също и много политолози, които са масони-сатанисти, като Сатановски и редица други…
Можете да погледата което и да е Ток-Шоу, където всички които викат и крещят са масони. Всичко това е декор, за да отвличат вниманието на хората, от насъщните им дела.
Също и всички, които участват в предаването “Воскресная Вечер“ (Неделна Вечер)… Всички те са юдомасони-сатанисти и взимат участие в ритуални убийства на деца…
Също и всички от Международния Фонд за Славянска Писменост и Култура… вкл. представителите на бандитските групировки… и т.н. и т.н….
https://www.youtube.com/watch?v=mlbtekRSlnk&t=475s

АЛ КАЙДА – МРЪСНА СДЕЛКА МЕЖДУ ЦРУ И ПЕТРОЛНИТЕ МАГНАТИ

ФБР винаги е поддържало тезата, че начело на терористичните операции стои организация на ислямски екстремисти – прословутата Ал Кайда. Нека поясним тогава какво е
Ал Кайда и кой в действителност е предполагаемият й лидер Осама Бин Ладен. За да го направим, трябва да се върнем
на съветската война в Афганистан. Руснаците са заставени
да напуснат страната основно заради военната подкрепа,
която САЩ оказват на муджахидините и на талибанските
бойци. Когато съветските войски се оттеглят , бунтовниците, обучени от ЦРУ, поемат контрола над държавата. Довереното лице на американските тайни служби, което е използвано от Вашингтон като посредник с талибаните , е по някаква случайност Осама Бин Ладен -арабски пе-
тролен магнат, съдружник в бизнес сделки с Джордж Буш!
Тексаският петролен магнат Буш-младши, президент на
САЩ, и саудитският петролен магнат Осама Бин Ладен,
ръководител на Ал Кайда, са в прекрасни отношения до паметната дата 11 септември. А ако припомним и факта, че
Осама е един о т най-добрите агенти на служба към ЦРУ,
официалната версия за 11 септември придобива смехотворно звучене.
Ал Кайда означава буквално Базата и е замислена от
ЦРУ, за да бъде позиционирана в Афганистан след оттеглянето на съветските войски. Във ведомостите на ЦРУ
фигурира името на Осама Бин Ладен – тяхно доверено лице,
поставено начело на мрежата, изградена от саудитски и
египетски партизани, за да оказват подкрепа на чеченските бунтовници и на размирниците о т Косово. Но после най-неочаквано като че ли Осама Бин Ладен губи напълно
разсъдък и се противопоставя на ЦРУ, като с това слага
начало на ненавременна религиозна война срещу целия Запад.
Очертава се ситуация, която силно напомня на сцена от
филмите за Агент 007, където героят Буш-Бонд воюва, за
да спре лудия милиардер да разруши света между два сатанински кикота. Следователно официалната версия е с глинени кpaкa, а това, което е изложено дотук, представлява
само част от по-живописните й аспекти, които донякъде
я онагледяват.
Тероризъм, мерен с два аршина
Тезата, която поддържа ФБР за атентатите на 11
септември, е противоречива по отношение на Ал Кайда.
От една страна, я представя като много добре организирана и непогрешима организация, която успява да изпълни
блестящо историческите атентати от 11 септември под носа на американските секретни служби, а от друга – като
организация, състояща се от група дилетанти, оставящи
след себе си компрометиращи следи. Все пак Ал Кайда е
само една и не е ясно как е възможно да се съчетаят два
толкова различни подхода на действие.
Обикновено при възстановяване на престъпление водещите следствието веднага отгатват дали имат работа с професионалисти или не. Доказан факт е, че колкото
е по-подготвена една организация с престъпни намерения,
толкова са по-амбициозни и целите, които може да постигне. Начинът, по който са действали въздушните пирати в
най-защитеното в света пространство, и изключителната вещина при пилотирането на самолетите, приписвана
на група ислямски фанатици, доказва безспорния професионализъм на извършителя. Но тогава как е възможно същата
тази организация да е оставила незаличими следи от доказателства за виновност, типични за най-нехайните от занаята?
Плащания, извършени с кредитни карти; документи,
в които фигурират истинските лични данни на лица, посещавали курсове в американските школи за обучение на пилоти; захвърлени автомобили, взети под наем, в които са открити наръчници за пилоти на арабски език и дори куфарчета с компрометиращи писма, изпаднали по неведоми пътища от самолета – все обстоятелства, будещи
недоумение. Версията Буш мирише на гнило от началото
до края, а единственото правдоподобно предположение е,
че разпилените преднамерено навсякъде веществени доказателства са част от същия този план. И че някой ги е
изфабрикувал съзнателно, така щ ото, попаднали в ръцете
на водещите следствието, вината да бъде прехвърлена на
арабския тероризъм. Отново сме изправени пред класическото отклоняване от вярната следа -falseflag, което поставя началото на войната за петрола.
Марко Пицути – ,,Търговия с душите ни.“

МУТРИЛЕНД – В ПОДЗЕМНИЯ ЛАБИРИНТ

По книгите на Атанас Панайотов – Кокаин Васко Илиев беше дал нареждане на подразделението в Пазарджик “Гардения – 63”, лицензирана фирма за охрана, да извършат нападение с цел отвличане. Капутите от “Защита”, както ги наричаше Васко Бореца, трябваше да бъдат смазани, след като не приемаха неговото водачество и не желаеха да му се подчинят. А той искаше да е лидер на всички! На всички! Беше влязъл в “Севастопол” и бе заявил на Карамнски: “ Ще ми плащате!”, в дискотека “Ялта” беше заплашил Митко Илиев, комсомолчето със студентските дружества, където участваха Мирослав Севлиевски и Емил Кошлуков, чрез които влизаха без мито повечето цигари и алкохол, далавера, която не беше за испускане. Беше натрошил мицубишето на Трайо Манекена пред “Блиц” на Витошка. Трайо беше шеф на боксьорите и единствен от всички “борци” правеше реверанси на старите тарикати и не ги закачаше, даже им помагаше с каквото може. Васил заповяда да пребият Евгени Мозъка, до няколко месеца лечение в гипсово корито, нещо, което бе недопустимо в кодекса на старите тарикати, тръгнали от “Бамбука”, “Цветарника”, “Шапките”, “Покойника”, “Бразилия”, “Кристал” и “Медовина”, а и Евгени нарежда “борците” именно защото ги смята за дупета и ги подценява. Васко иска наказание, не че Васил Юрумов – Чико му е много близък. Иска да се докаже като бос на босовете. И изпраща момчетата от Пазарджик, града на Иван Гарелов, Стоян Ганев, Димитър Джамов, Емил Кошлуков, Рената Инджова, Людмил Георгиев, все оправни – тарикатчета. Гарелов е водещ журналист – произведен в чин майор, наравно с Иван Славков, в ДС без да се изкачва по стълбицата на чиновете; Ганев е агент на КГБ и министър на външните работи в правителството на Филип Димитров; Джамов е най-активният побойник в “Д’Eскрийм” и шофьор на Илия Павлов, също охрана на казино “Плиска” заедно с Румен Николов – Пашата, бивша барета от поделението във “Враня”; Кошлуков е основател на студентските протести, политзатворник, според него, и с Мирослав Севлиевски и Митко Илиев координатор на студентските дружества, чрез които минава контрабандата на цигари и алкохол в началото на “демократичния” преход; Инджова е преходен министър-председател и дели един кабинет с Иван Костов, докато преподава в МЕИ; Георгиев е бохем, завъртял далавера с билярд-масите, които са хит тогава и се продават по-лесно от кокаина и натрупал истинско имане. Три коли с пазарджишка регистрация, натъпкани с пехливани, влязоха в София и веднага след Горублянско ханче отбиха вдясно по пътя за Гара Искър и оттам за Дружба. Сред кратуните от Пазарджик имаше и такива от Елин Пелин, родното място на Стефан Флага, комарджия, сутеньор и доносник, прочул се с това, че обрал на барбут самия Мистър Сенко. Паркират не далеч от блока на Данчо Малкия и се приготвят за атака. Гиздада или Малкия, повечето бандити имаха по няколко прякора, гледа през прозореца на апартамента и вижда стълпотворението. Обажда се на Иво Карамански, който е със Слави Бинев и Венци Прокопа. Тримата вечерят заедно по същото време в рибния ресторант на последния и след това ще ходят у Иван. Веднага е събрана ударна бригада и изпратена да отвърне на удара. Момчетата от “Защита” откриват огън още с пристигането си и се започва небивала пукотевица. Цивилна кука вади служебния пищов и тича от входа на съседния блок. Съдружникът на Бинев и тартор на “защитниците” стреля по Вели Главата, но не уцелва и “бореца” го прострелва в шкембето. Цецо се свива на земята и се прави през цялото време, докато продължава престрелката, на умрял. Куката застрелва от упор в главата Велизар и той умира на място. Хората на Карамански застрелват още Петър Маргитин и Ангел Червенков. С Петьо, Анчо и Вели фирата, която дават “борците”, е тройка спатия, докато човекът на Слави Бинев е само ранен в тумбака. Румен Рачев товари ранения Божков в беемвето, с което са дошли и го откарва във ВМА. Цецо е отпускар-пандизчия и макар да е здрав като бик, умира след няколко месеца, досежно отровен в деня преди да го изпишат. Крайна равносметка – четири трупа. Иво Карамански беше заключен в Софийския централен затвор, Сава Бабаидов спаси кожата и се покри в Сърбия, Слави Бинев и момчетата от “Защита”, наравно с Васил Илиев даваха показания пред следователи и интервюта във вестниците, Димата, Маргина и Митко Джамов напуснаха страната и се покриха в Гърция, останалите в България се прегрупираха и готвеха нови вендети. Убийството на полицаи от техни колеги в Бели брези бе определено от министъра на МВР като “Ювелирна акция”. Пантьо Пантев набра скорост, Васил го тачи и му пуска аванта да е по-самостоятелен. Косьо Самоковеца смени престижната работа на bell boy и е влязъл под кожата на боса на ВИС-1, а Методи Методиев от крадец на антични монети се включва в бригадите на “борците” и застава редом до братя Илиеви. Илия Павлов е на върха, мачка и Красимир Стойчев и Емил Кюлев, взима се на сериозно и започва да озаптява непокорници като Васил и Младен, или поне си въобразява, че може да отреже на гущера опашката. Иска му се да е бос на босовете и да подчини всички “борци”. Любен Гоцев само наблюдава и разиграва пешките на шахматната дъска. Трупа богатство, разпределя го по направление и гледа сеир. Всеки ход е изчислен, добре премислен, точно пресметнат, отличчно премерен, дори и да сбърка, в него са царя и царицата, топовете, офицерите и конете, оставя само пешките да се унищожават… В “Аякс” имаше спор. Хотелът с името на гръцкия герой от “Троянската война” се намираше в квартал Витоша, който беше още разорана нива и не приличаше на нормален градски район. Той и хотелът не беше като хотел. “Борците” го бяха превърнали в крепост. Там се криеха. Слави Бинев и Венци Прокопов бяха свободни. Само Карамански беше под ключ. И войната продължаваше. Спорът беше за Васил Илиев и неговата ВИС-1. Васил искаше обединение под негова команда. Останалите се дърпаха. Пашата беше против. Маджо също. Бойко Борисов шикалкавеше, но се слагаше на Пашата. Трайо Манекена – против. Стоил Славов – против. Милчо Бонев – против. Пацо Дългия – против, Киро Японеца – против, Любчо Василев – против, Венци Стефанов – против, Поли Пантев – въздържал се, Емо Мигача – въздържал се, Симеон Щерев – въздържал се. Последните трима си тръгнаха, защото не искаха да се делят на ВИС и “Аякс”, а да останат заедно, нещо немислимо, повече – недопустимо, дори неосъществимо. Машата на ДС и Народната милиция Иво Карамнски бе натикан в затвора. Но не толкова, заради парите на Илия Павлов, кешовицата за министъра, а поради простата причина, че куките искаха да оцелее. Беше им още нужен. След преломната точка при нападението в “Бедни-богати”, той трябваше да отлежи, да втаса и да бъде хвърлен отново в битката с “борците”. За баланс. Васил Урумов – Чико беше завел иск срещу държавата за милиони. Преди да го сурвакат с 14 лазарника, съдията по делото Димитър Попов (същият, който бе издал десетки смъртни присъди, а за награда бе даже министър-председател на Република България) му бе казал: “Знам, че си невинен, но ще те осъдя”. Вечерта преди делото му поискаха рушвет, за да му дадат само 9 години и да му оставят вратата отворена, на техен жаргон – да го ликвидират. Чико е от стара коза яре и не се хваща лесно в капани, те го слагат на шейната, но той кара кормилачка. И не приема. И не шари. Вземи тия 14 по 365 и в тоалетната. И отива да ги лежи. А да го сплашат, за да си оттегли иска, му пращат Иво Карамански с Агонцев, Магурата и Сава Бабаидов, които боядисват казиното му цялото в кръв, все едно някой е мазал кетчуп по стените. Има и свидетели. Но вместо да му изпишат вежди, те му изваждат очи. Васил Илиев и всички останали борчески бригади и фирми за охрана натрупват капитали и започват да метаморфозират. Иво Карамaнски вече не е в кириза и никога няма да може да навакса. Остава на ниво момче за поръчки. Кръстник без кръщелници. А Чико продължава…с Васил Илиев, с когото е от самото начало. Най-добрият приятел на Карамански се е превърнал в най-голям негов враг и докато единият е на топло в затвора, другият е в Военна болница с простреляна ръка. Младен Михалев, момчето от Силистра, е неформален лидер на “борците” от “Аякс” и “Орбита”. Около него са братята Маргини, Румен Николов, Димата, Венци Стефанов, Стоил Славов, Любчо Василев, Пацо Дългия и Пацо Фалконети, Трайчо Трендафилов, Бойко Борисов. Разбира се отлично с Илия Павлов и Васил Божков. Започнал е вече да изгражда свои структури из страната по подобие на ВИС-1. Опитва се да привлече в своя лагер Пантьо Пантев, Георги и Любен Пехливанови. Голяма част от цистерните на “Мултигруп” минават с негова помощ през Калотина. Заедно със Стоил Славов правят свой канал за износ на петролни продукти и в един момент се превръща в най-мощният контрабанден бос на бензин и нафта в бивша Югославия. Изключително предан и лоялен към Партията и ДС. Нарежда от болницата да бъде ликвидиран Герман Винокуров, афганеца в редиците на “Защита”. Само 16 часа след престрелката пред “Севастопол”, където Маджо е леко ранен, е застрелян в квартал Дружба от Веско Въртийски, борец от Ихтиман и прякор Патичето, таекундоистът и старши-лейтенант от СА Герман Винокуров, който е истински кошмар за всички “борци” и не им дава покой, докато не го премахнат. Слави Бинев и Венци Прокопов започват да губят позиции в силовото охраняване. След убийството на Марин Чанев и Георги Георгиев – Индианеца от техния колега Митьо пред апартамента на Иван Иванов в Бели брези, куките се настройват много срещу хората около Карамански и цялата “Защита”, макар организацията да е създадена от ченгетата. “Секюрити” на Горан и “Скорпио” на Камен, “Ипон” на Бойко и “Делта – Г” на Кольо започват да изместват от бизнеса бригадите на Слави и Прокопа. Стикери ВИС-1 са почти на всяка втора витрина, врата и прозорец. Босовете на фирмата са млади, жизнерадостни и красиви. Особено по-малкият брат Георги, който е направо хубавец сред кратунестите, деболоврати и нискочели пехливани със зурлести, маймунести мутри и с акъл на врабчета. “Борците” инвестират в хазарта, учат се от стари кримки като Черепа и Чико. Слагат ръка на повечето клубове за проститутки и идиотките по магистралите. Съюзяват се все повече с ченгетата, поемат заедно трафика, разпространението и продажбите на наркотици. Много “бивши” милиционери стават бригадири. Появяват се Златко Баретата, Алексей Петров, Галевите от Дупница, а такива като Бойко Борисов и Румен Николов са отдавна в играта. Нарколабораториите за каптагон и амфетамини никнат като гъби след дъжд. Създават канали за хора. От Турция и бившия СССР ги прекарват в Гърция и Европа, появява се нов занаят – каналджия. Овладяват изцяло производството и износа на компактдискове, превръщат ги в основен експортен артикул и наравно с парите ментета, нареждат България на Първо място в света, следвана от Колумбия – нередовно зелено – и Народна република Китай – CD-та. Участват в изкупуването на череши, манатарки, орехи и слънчогледово семе. Превземат всички тържища и стокови борси. Настаняват се на плажната ивица и печелят търговете за концесии. Влизат в хотелите, приватизацията, в застрахователния и банков сектор, застават на входа и изхода на повечето работещи предприятия, фабрики и заводи. В тези тежки, трудни и жестоки времена щъкат и самостоятелни единици, които гледат да са добре с всички. Едни създават цели империи, други просто гледат да минат между капките. Сред тях са Миню Апаша, Цар Киро, Живко Маратонката, Иван Доктора, Тодор Толев, Жоро Виенски, Мони Курилеца, Емо Френски, Наско и Живко, Цината в Сандански и Джовани от Варна, въпреки че няма нищо случайно. Банките в България стават повече от вложителите. Всички куки от ДС и Народната милиция, шкартирани от работа по време на управлението на Филип Димитров, се настаняват в борческите бригади и банките. Куките завладяват всички всевъзможни възлови далавери и се настаняват трайно в многото партии, за да контролират паричния поток на БКП, потекъл като река с разклонения като тези на Амазонка. Скъсани цървули за една нощ се превръщат в лачени чепици. Селяндури в опинци се събуждат обути в кожени обувки с маркови названия и започват да разбират кво е туй Boss и Gianni Versace. Довчера шибал с камшика волска кола, днес кара мерцедес. Чукал магаричката на село, а сега ебе манекенки. И всички забравят откъде са дошли. И се самозабравят. Снобите в Лондон пасти да ядат, има ново поколение софиянци. Затова стрелбите продължават. Кой е по-по-най! –Добромир Гущеров, Манол Велев, Христо Ковачки, все наши момчета – ухили се лукаво Генерала и смигна на генерал Воронов, който бе на тайно посещение в София. –Тях ще ги използваме в бизнеса като Павлов, Кюлев, Божков, Моллов и “Борците”. В политиката вкарваме само с протекцията на Синдериона. И вече е време да създадем няколко ложи. –Масони вече има, но искам да отсеем кандидатите, а те не са хич малко. Има доста българи сред тях. –Нека има! В ложите – Да! И в политиката – също! Ако са единствено евреи навсякъде, хората ще се обърнат срещу нас. А по-важно е имената да са български като Лидия Шулева, Александър Божков, Стефан Софиянски, Бойко Борисов, а само за привкус да останат Вилхелм Краус, Соломон Паси и Ешкенази, Коен, Кало или Меламед. Колко хора знаят, че Валери Петров е един от нашите? Я дай списъците! Генерал Любен Гоцев бръкна в кожения куфар “Luis Vuitton” и извади списъците с масони. Отвори дебела папка и зачете: –“Велика ложа на старите, свободни и признати масони на България”: Петър Горановски – велик майстор Иван Ставрев – Велик майстор Григорий Вазов – комбинатор Вежди Рашидов – скулптор Васил Михайлов – актьор Професор Андрей Пантев – историк Недялко Йорданов – поет Стефан Цанев – драматург Стефка Костадинова – спортистка Жельо Желев – президент Антон Дончев – писател Боян Биолчев – ректор на СУ Стоян Денчев – велик майстор (“Мултигруп”) Стоян Александров – министър на финансите Гиньо Ганев – депутат Ефрем Ефремов Андрей Пръмов Боян Чуков Петър Калапакчиев – велик майстор (“Кинтекс”) Илия Павлов – президент на “Мултигруп” Борислав Сарандев – велик майстор Димитър Недков Георги Крумов Доктор Спас Спасков Богдан Томов – певец Петър Стоянов – адвокат Дядо Павел – епископ Костадин Паскалев Емил Кюлев – банкер Светлин Русев – художник И други по незначителни членове… –Продължавай! –“Б`Най Б`Рит”: Алфред Криспин – ръководител на ложата Соломон Паси – възстановил ложата Професор Георги Бакалов – историк –Следващата! –“Малтийски орден”: Христофор Събев – монах Доктор Константин Тренчев – председател на “Подкрепа” –Друга! –“Билдерберги”: Леа Коен – дипломат Валентин Златев – директор на “Лукойл” Николай Камов –Друга! –“Ротари клуб”: Калчо Хинов Стоян Узунов Стефан Софиянски –Наше момче еврейче. Същият, който като директор на “Пощенска банка” отпусна пари на Соломон Анжел, за него ли става дума? –Да той е. Явор Милушев – актьор Христина Ангелакова – оперна певица Доктор Александър чирков – хирург –Дори циганин има, продължавай! –Е: Асен Ушанов – юрист Вилхелм Краус Доктор Николай Балтаджиев – пластичен хирург Стефан Драгостинов – композитор Стоян Янев – архитект на София Радко Влайков Панайот Денев Анелия Дошева Професор Огнян Герджиков – преподавател в СУ Диляна Грозданова Стоян Ганев Стефан Савов Георги Марков–съдия – Добре, стига толкоз за днес. Утре ще продължим с останалите ложи. А сега да видим какво ще правим с ВИС-1 и “Аякс”. И държа непременно да видя Иван Костов. –Него лесно ще видим, ами да се разберем за “Борците”. Двамата генерали решиха да се усамотят във вилата на Борис Елцин в Бояна, дълбоко законспирирана дори от руското разузнаване. Живко Колев Жеков беше събрал на софра новите си партньори, с които щеше да завладява България. А те бяха Богомил Бонев, бивш милицонер приет на 17 години в БКП, стигнал до главен секретар в МВР, настоящ адвокат и съветник на Емил Кюлев в “Туристспортбанк”; Милан Миланов, също милиционер, оперативен работник в Софийско градско и тъст на Живко; Вячеслав Димитров, ВКР и шеф на Гранична полиция; Николай Колев, Кръстник на варненската групировка ТИМ и Николай Чирипов, генерали от Военна прокуратура; следователи, съдии, прокурори – съвременни строители на капитализма. Всички те бързаха да спечелят първия милион. Целта оправдаваше средствата. Конкурентите биваха сплашвани, пъхани в затвора или ликвидирани кога дискретно, кога показно за назидание. Побойниците от Д’Ескрийм се покриха в чужбина. Слави Бинев и Венци Прокопа ближеха рани. Иво Карамански го заключиха и киснеше в Централния затвор. Сава Бабаидов, подпомогнат от Лора Виденлиева, избяга в Югославия при Аркан. Наско Испанеца замина с Жори Алексиев, брат на Охо, в Китай при Атанас Добрев, близък приятел на Максим Димов, шеф на “Елитбанк” и “Макском холдинг”. Илия Палов се опитваше да озапти “борците” и да наложи своята власт над всички. Васил Илиев бе във възход и се стараеше да дисциплинира брат си Жоро, който денонощно се дрогираше и пиеше до безпаметност. Звездата на Мето Илиенски грееше все по-ярко. Бойко Борисов обсеби напълно семейство Живкови и ставаше изключително сериозен фактор в средите на софийските гангстери, макар да бе селско момче от Банкя. По Черноморието Мечката и Бацата превземаха територии за Васко Илиев и борчето от Кюстендил, слезнало от чукарите над Гара Пирин, сега и преди Кресна, се превръщаше в българския Ал Капоне. Бранко подчини почти цялата проституция в столицата и продължи да разчленява непокорните курви, като отделните части от телата заравяше на различни места. Поли Пантев стана неконтролируем и с всеки изминат ден се отдръпваше от влиянието на Васко Илиев. Живко Колев Жеков, в съюз с прокурори и куки, започна да праска всички доставчици на цигари и алкохол, заграбвайки тировете, докарани от наивните контрабандисти. На юг Иван Кочев – Чомбе надви Живко Фашиста и го накара да се отдръпне от Петрич в Мелник и Сандански, където го охраняваха Насо Цината, Гошката, Япрака и Шундьо, и му направи интрига с Васко Черепа, който стана крал на хазарта в цялата страна и се отдели от попечителството на Илия Павлов. Наравно с тях в Петрич действаше организацията на Коце Маца, третият по сила петричанин, а Коцето Лялев се провали с неговите дребни, уж едри, измами. Във Варна изкочиха на бял свят Петьо Полски, Наско Ластика, Джовани, Камилата, Живко Маратонката, Гената и професионалният крадец Чочо Балкона. В Несебър и Слънчев бряг се оформиха нови групи около Киро Чифилиона, Бомбата, Фитила, Заргана, Маждрака и Митьо Очите. Във Враца действаха хората на Валентин Папазки. В Раднево командваше Динко, а в Стара Загора Кълвача, Пламен и Котара. Ловеч изцяло бе подчинен на Гриша Ганчев и Нора Ананиева. Миню Стайков, братята Ганчо и Злати, грузинците Зураб и Иракли изцяло контролираха Карнобат и околностите. Иван Кокала владееше Шивачево и селата наоколо. Райчо Гоцев от Усойка имаше превес в борбата за Дупница, но там Злати Златев – Златистия и хората на Карамански се опитваха да го отстранят от кириза и за целта бяха изпратени барети, водени от Галевите. Също Галев, само че Юри, се опитваше да се противопостави на братя Илиеви в Самоков и Боровец, затова влезе в съглашение с Бай Миле от Ботунец. Любо Шемета, Калоян от Владая, Наско Комшев, Милчо Бореца, Веско Бореца, Пело, Китаеца, Боби Суходолеца, Сашо Таратора, Кършев, Владо Жигулата, Начко и Любо от Орландовци, Камен от Елхово, Олег Жабата, Венци Лисицата, Жоро Коня, Иван Джипката, Недко Малкия, Емо Пещерата, Румен Виенски, Жицата, Курилеца, Киро Японеца, близнаците от бар-вариете “Париж”, Емо Френски, брат му Кочо, Косьо Манафа, Гацо, Огнян Отворения, Венци Френски, Мая Бебето, Надя Варадинова, Ваня Божкова, Васо Пенчев, Рашо, Емо Мигача и хиляди други изпълниха междуборческото пространство. Докато изброените горе, бяха познати на всички тарикати до преврата през 1989 година, на хоризонта се появиха никому известни мишлета, които много бързо се нарекоха : политически елит. И станаха по-тарикати от тарикатите. Държавни служители до ноември 1989 г., с мизерни заплати, те успяха не само да вземат цялата власт, а и да превърнат себе си и подставените им лица в милионери и милиардери за една нощ. Така се появяват новобогаташите на демократична България: Елена и Иван Костови, Александър Божков, Евгени Бакърджиев, Вилхем Краус, Красимир Премянов, Нора Ананиева, Ахмед Доган, Юнал Лютфи, Антоан Николов, Бойко Борисов, Стефан Софиянски, Румен Овчаров, Георги Първанов, Петър Стоянов, Желю Желев, Надежда Михайлова, Румен Петков, Богомил Бонев, Бриго Аспарухов, Васил Василев, Муравей Радев, Лидия Шулева, Георги Гергов, Осман Октай, Добромир Гущеров, Валентин Моллов, Венцеслав Йосифов, Емил Кюлев, Красимир Гергов, Мирослав Севлиевски, Кеворк Кеворкян, Евгения Живкова, Лора Виденлиева, Веска Меджедиева, Мирчо Спасов, Петър Манджуков, Манол Велев, Ангел Първанов, Жорж Ганчев, Венци Димитров, Асен Мичковски, Илко Ешкенази, Боби Божилов и още много други. Между тях се намърдаха хиени като Герги Найденов от “Тексим” и Димитър Иванов от “Мултигруп”. Парите, които те правеха, парите, които те умножаваха в х пъти, парите, които те раздадоха заедно с Огнян Дойнов, на подставени лица, известни на всички, превръщаха БКП и нейните марионетки в мултимилионери и милиардери. Но те не им стигат. Искат още. И дрогата е най-лесният начин да ги удвоиш, утроиш, удесеториш! Милионите стават милиарди. Всеки милионер в България иска да е милиардер. И копират от руснаците. След като там има олигарси, защо не и в България? Скрупули, задръжки, морал? Парите са важни! И започва надпреварата. И с нея убийствата. Само година по-рано на 28 май е създадена “Източноевропейска петролна компания” от генерал Любен Гоцев, където за бос е поставил Стоил Славов, покровител на Иван Димитров – Доктора и Емил Димитров – Макарона. Първият поема трафика с цигари за Европа и Англия, вторият пиратските CD-та. Генералът знае с какво се заема. Цигарите и нелагалните дискове му носят милиони печалба. Тировете с цигари се продават в цяла Западна Европа и на Острова, а дисковете в Южна Африка, Доминиканската Република, Русия и бившите сателити, както и в самата България. Печалбите са огромни. Любен Гоцев отстранява винаги своята конкуренция. Андрей Луканов е конкурент и затова му е отнет депутатския имунитент още на 7 февруари 1992 г. И е вкаран в ареста на Развигор 1. Да понапише малко мемоари. И му е подаден ножа със сиренцето, който донася Carlo Musso – Pattaola, нож от Сардиния, приканващ длъжниците да си платят, използван в по-късни времена от американците при Саддам Хюсеин. А през 1994 г. пиколото от хотел “Рила” в Боровец Косьо е произведено в Bell Captain, защото се възползва от сардинската техника и начин на употреба. Иван Димитров – Доктора е ученик (студент) на Константин Тренчев, който му преподава в Стара Загора. Първият става контрабандист, вторият синдикалист. Нещата се връзват взаимно и двамата забогатяват за отрицателно време. Още през 1992 г. е регистрирана “Амигос”, фирма, лоялна на синдиката “Подкрепа”, в която участват освен Доктора, Петър Петров и братята Дойчин и Димитър Мирянови, ченгета, работили в конспирация с д-р Тренчев, докато е будалкал пандизчиите в “Бобов дол”, че е заключен по политиченски причини с Николай Колев – Босия <– и двамата офицери от ДС. Гадостите в България нямат свършек. И продължават. Вальо Дайнов – Муто е извънгабаритен и тежи над 100 кила, надвиша метър и осемдесет. Напива се в “Нерон” при Васко Илиев, макар да е от групата на Иво Карамнски. Преди да отиде в дискотеката обядва с Иван Кудев в ресторант “Зора” в Казичане. След запоя в “Нерон” Злати Златев и Жоро Лестъра го товарят в багажник и го закарват на Витоша. Трупът му е намерен до лифта неделач от “Бай Кръстьо”. Един свидетел по-малко. В Банско Катя Чалина е отворила първия частен хотел “Юлен”. През него минават повечето момчета от улицата, но също интелектуалци, дипломати и хора от по-висок ранг. След откриването на хотел “Пири”, именуван на откривателя на Севрния полюс, повечето “борци” се пренасочват към него. В пиянски запой Поли Пантев задава сурати на Васил Божков – Черепа, който в този момент е в открита война с Живко Фашиста, барикадирал се в хотела на “Балкантурист” в Мелник. Оттогава Васил намразва Поли, а комарджията от Велинград не прощава, дори на софиянци като Пантев. Пантьо Пантев е роден на 6 септември 1961 г. в София, зодия Дева като Тодор Живков, в семейство на физик и медицинска сестра. Баща му Тотьо е член на БКП. Има сестра, омъжена за италиянец. Израства на улица Андрей Жданов, Пиротска, учи в 18-та гимназия, където е отличник до развода на родителите му. Като повечето софийски тарикати се занимава с чейндж, измами, джитка комар. За първи път е арестуван през 1978 г. за нередовен кириз с подправени долари пред Новотел “Европа”. Заедно с Бен Търпин, Венци Лисицата и Методи Методиев гепи от апартаменти на заможната номенклатура и работещи в чужбина българи. През 1986 г. е вербуван от ДС и започва да донася на куките с псевдоним “Кристиян”. В 1989 г. заминава за Германия, където се появяват стотици българи, алчни за лесни пари. Започнала е далаверата с декларациите и много от момчетата се връщат само след година истински богаташи. След арест там Пантьо се завръща през 1991 г. обратно в България. Изключително брутален и жесток той не се подчинява на вече утвърдени авторитети в подземния свят. Посяга на брата на Трайо Манекена и Боби Италияното е пребит зверски. Трайчо никога не би малтретирал стар тарикат и затова всички го уважават в тази среда, а Поли е мразен от повечето. Трайчо отвръща на удара и наказва на два пъти Поли: на “Панорамата” в гранд хотел “София” и в дискотека “Морени” на Витоша. Поли бива задържан на 19.08.1993 г. за притежание на незаконно оръжие и получава 2 години затвор. През октомври арменците Феликс и Едуард си търсят 38 000 долара. Двамата са наредени от Марио Йорданов и Емил Иванов. Поли Пантев, Жоро Пехливанов, Георги Бенковски – Чопето и Венцислав Пенков – Бен Търпин се намесват в спора за парите. “Борците” са наказани унизително. Руснакът Сергей Устимов заколва Чопето. Пехливанов го взима на ръце и отнася в “Пирогов”, но там само констатират смъртта му. Пантьо Пантев бяга позорно в съседна Сърбия и се завръща чак през март 1994 г. На 17 май внася 100 000 лева гаранция и излиза от следствието. Същата вечер в квартал Симеоново е убит Сергей Устимов. Само два дни преди това в катастрофа край Бяла Слатина загива Георги Цветин, брат близнак на Николай Цветин, близък на Васко Илиев и един от създателите на ВИС. На 29 август Женята отвлича председателя на Християндемократическата партия отец Тотьо Петров и го закарва при Поли. Двамата го рекетират за пари и му взимат маздата. Отчето подава жалба срещу тях и двамата бягат в Сърбия. През 1994 г. е обратно в страната. Васко Илиев навлиза агресивно в комплекс “Слънчев бряг” на Черноморието. Поема изцяло “охраната” и всички собственици на обекти са рекетирани. Купува дискотека “Русалка” и я превръща в “Айсберг”. В София вече е купил хотела на “Златни мостове” и отнел охраната от фирма “Оскар” в “Илиянци”. На 20 август Бранко пребива жестоко китайския търговец Ли Супао. ВИС-1 остава без лиценз. Регистрирана е застрахователна компания ВИС-2, а за изпълнителен директор е назначен Пантьо Пантев. Но след кражба на 100 000 долара от касата на офиса на бул. Витоша в квартал Иван Вазов, Васко Илиев обвинява Кирил Щерев – Киро Турука, Поли го защитава, отказват да върнат парите и доскорошният ортак на Васко отива в лагера на зараждащата се конкуренция при Маргините, Маджо и Пашата. На негово място е назначен Чавдар Писарски. В средата на годината е създадена “Интергруп енд партнерс” от Младен Михалев, Румен Николов и Вецислав Стефанов. По-късно се присъединяват Маргините, Димата, Бай Миле, Стоил Славов, който ръководи “Интерпетролеум”, благодарение на Любен Гоцев – Генерала, който е в сърцевината на всичко. Малкия Маргин, Миро Кмета, Геле Черния и Иван Славков създават СИК “Секюрити иншуранс кар”, в последствие преименоват в къмпани. Големия Маргин, Руснака и другите се присъединяват също. Регистрирана е и агенцията за манекени (проститутки) “Визаж”, чрез която на заможни клиенти се предлагат млади и красиви момичета решили да стават “модели”. В “Боровец” са купени хотелите “Мура”, “Бреза” и “Бор”. За тях отговаря Милчо Бонев и съпругата му Силвия Панагонова – красива стюардеса от “Балкан”. Милчо Бонев – Бай Миле, Хандбалиста или Рижата лисица, заедно с Венци Стефанов омайват останалите сикаджии да станат спонсори на футболен отбор “Славия”. За целта е присламчен Наско Сираков. Милчо и Стоил изнасят перол в съседна Югославия и там партньор им е Сретен Йосич – Йоца. Заражда се идеята за отстраняването на Васил Илиев и налагането на монопол в търговията с горива, макар да има и по-големи риби като Валентин Златев и Илия Павлов, но те с тях не само нямат проблеми, а дори си партнират. Мозъкът на “Защита”, неин създател и основен играч, Цветан Цветанов е ликвидиран пред блока на любовницата си Неда Колева на ул. Юрий Гагарин в квартал Изток посред бял ден. Стреляно е от фиат уно. С неговата смърт е обезглавена организацията на Иво Карамански, Венци Прокопа, Слави Бинев и гравиращите около тях калпазани. Спортният и криминален бос е открит в храсталаците до блок 17. На 30 август 1994 г. “Малкият генерал с големите връзки” успява да гушне букета само на 43 години. В тази трудна за всички “борци” година – баницата още не е разпределена и те гледат да завладеят колкото се може повече територии и да отчупят най-голямото парче. През същата 94-та Москва и София подписват споразумение за сътрудничество в енергииния сектор. Създава се “Топенерджи”, а руският “Газпром” и българската “Мултигруп” са основните играчи на пазара. И Слави Бинев, и Васко Илиев, и Маргините, и Маджо, и Валентин Златев и куп още поели от инерцията на новото време гледат да са в добри отношения с Илия Павлов, безпорен бос на сомовете в тези мътни води. Намират се и опозиционери като Емил Кюлев, Славчо Христов, Стоян Николов и Красимир Стойчев. За да има равновесие в криминалния свят, КГБ ги противопоставя на Зъбчето. В Австрия е арестуван Христомир Христов – Манеца за невнесени акцизи от търговия с петролни продукти за над 100 000 000 марки. В ямболската дискотека “Дияна” са гръмнати Стойко Шаламанов – Богата и Тодор Боев – Картофа. Убит е Петко Стоянов – Каратиста, заподозрян в убийството на Деян Добрев от Сливен. Във Враца е отвлечен Валтер Папазки от Валентин Алексиев – Лисицата. Първият е висаджия, вторият сикаджия. Край язовир “Братушково” е задържан сливнешкия бандит Боян Петракиев – Барона. Доведеният брат на Фатик Милослав Кръстев е малтретиран и изнасилен от Иван Тодоров – Доктора, с когото са съдружници до деня на отвличането. Васил Илиев спонсорира Станчо Трифонов – Плашилото да замине на световното първенство по футбол в САЩ. Тодор Толев въвежда импулсните телефони, така наречените секстелефони и игрите с добавена стойност. Бързо набират скорост Венцислав Димитров – Коня, Емил Кюлев, Цветан Начев, Димитър Събев, Петя Славова, Славчо Христов – Кебабчето, Иван Миронов, Максим Димов, Мирослав Севлиевски, Ерджан Рашид – Роко, Валентин Моллов, Иван Кочев – Чомбе, Гриша Ганчев, Димитър Илиев, Спас Русев, Васил Божков, Добромир Гущеров, Иво Прокопиев, Манол Велев и много, много други. КГБ и Мишата Чорни, ДС и Адрей Луканов, Любен Гоцев, Огнян Дойнов са кукловодите в сянка. Богатите стават все по-богати, бедните все по-бедни. А евреите господстват. Андрей Луканов, Бригадир Аспарухов, Кеворк Кеворкян, Любен Гоцев, Бойко Борисов, Иван Костов, Маргарит Мицев, Асен Мичковски, Ахмед Доган, Константин Тренчев, Красимир Премянов, Георги Найденов, Нора Ананиева и Венцислав Димитров се бяха събрали на вечеря-съвещание при домакина Илия Павлов в резиденция “Бистрица”. Партийните, синдикални и бизнес-лидери имаха да решават важни и спорни въпроси. Как и кога да бъдат източени банките. Как и кога да се приключи с пирамидите. Как и кога да започне окочателното разпределение на богатствата, активите, държавното и общинско имущество в страната. БСП и СДС бяха окончателно одобрени за отбор А и отбор Б на БКП. Партии като ДПС и БББ щяха само да гравитират около тях като сателити. В стая съседна на сбирката на голям екран Джордж Сорос, Илко Ешкенази, Соломон Паси, Спас Русев, генерал-полковник Воронин и Морис Грюнщайн наблюдаваха съвещанието. Любен Гоцев имаше думата: –След БСП ще дайде на власт СДС. Имаме 3 години. Жан Виденов ще изпълни поставената му задача. Същото се очаква и от Иван Костов. А след него и от Сакса… Съвещателите зашумяха: “Сакса, Сакса, Сакса…” –След Костов ще назначим Симеон! Но сега имаме други по-важни неща да решим. Иво Недялков, Дорон, Капустин, Миронов, Кюлев, Максим Димов, Митко Събев и Цветан Начев да се разберат с Илия. Моллов, Цветелина, Веска Меджедиева, Жоро Найденов и Йосифов също. Това е ЗАГОВОР, всички тук са наясно! Пирамидите ще изгърмят, банките ще фалират, ще има бунтове… Цяла купа пълна с кокаин стоеше на масата пред събралите се висаджии и приятели. Румен Шведски, Румен Жицата и Емо Курилеца се грижеха за доброто настроение на гостите. Гребваха със супена лъжица от купата с коката и разнасяха по съседните маси. Бацата, Мечката, Вальо Папазки, Генчо Мозъка, Маймунека, Самоковеца, Мето Илиенски, Калоян, Митьо Очите, Стефка Костадинова, Христо Стоичков, Мая Бебето, Пепи Лашов, Надя Варадинова, Любо Пенев – Чичовото, полицаи, прокурори, съдии и митничари празнуваха за кой ли път класирането на българитена 4-то място на световното първенство по футбол в САЩ. Бойко Борисов, лична охрана на сатрапа Тодор Живков и шеф на охранителна фирма “Ипон”, сдаде поста в Бояна, целуна почтително ръка на бившия Първи и подкара новия си краден баварец към централна поща, откъдето щеше да се обади на Кузман. По пътя спря на булевард Витоша пред кафенето на “Левски”, слезе от автомобила и се отби до малкото НДК, където във фоайето го чакаха Татяна Дончева и Георги Пирински от Висшия съвет на БСП за инструктаж. Брендо чакаше повикване. Телефонът не го остави да тръпне в неведение. Кузман го инстуктира. И Бойко Борисов не закъсня. Нещата се движеха по начертания план. Томас Константин, шеф на DEA, беше много доволен. Пратките с кокаин през България бяха осигурени. Хероинът също щеше да продължи своя предначертан път. Както и синтетичната дрога. Кузман Гуслеков бе подсигурил всичко. Между “борците” напрежението растеше и битките продължаваха. България се превърна в мутренска държава, в която грозни, глупави и дебеловрати същества с интелект като на врабче и мускули на бизон, навлизаха в едрия бизнес, банките, цялата икономика на страната. Заставаха на входа и изхода на предприятия, фабрики и заводи и с животинската си сила и първично поведения, ги източваха до дупка. Политици и ченгата разпъваха чадър над тях и ги предпазваха от арест и съдебно преследване, за което мутрите им плащаха рекет. Допреди 3-4 години смачкани, неугледни и бедни държавни служители с 150 лева месечна заплата, политиците и куките се превърнаха в добре облечени новоизлюпени милионери. Започнаха да се наричат “Елит”. Мутрите навлизаха в туризма и спорта, ставаха строителни предприемачи, собственици на хотели и спортни отбори, най-вече футболни. Появиха се първите монополисти. Монопол на захарта. Монопол на цигарите. Монопол на горивата и газта. Монопол на дрогата. Монопол на проституцията и трафика с човешка плът. Маргините, Димата, Бойко, Пашата, Маджо, Милчо, Стоил и останалите тартори от СИК предлагат на Жоро Илиев, Цветин, Мето и другите бабаити от ВИС да се обединят. Жорката отказва. По това време той е вечно пиян и дрогиран. Поли Пантев не ще да работи при него и отказва президентското място – отива трайно в СИК и заедно с Любен и Георги Пехливанови продължава да дерибейства независим от централното ръководство на мутренската групировка. За шеф на ВИС е назначен Чавдар Писарски. Митко Малкия, лява ръка на Васко, е изхвърлен от застрахователната компания от Жоро. Известно време стои в родния си град Казанлък, а после преминава в лагера на Златко Баретата, който бързо набира скорост в подземния свят. Дрогата съвсем замъглява разсъдака на оцелелия брат и той се изпокарва с Маймунека, също много близък с покойника. В самата групировка започва противоборство между Мето Илиенски и Косьо Самоковеца. Сикаджиите се опитват да вземат надмощие над висаджиите и следват поредица убийства. Основателят на “Първа частна милиция” и най-големият бос по цялото черноморие Георги Николов – Мечката е ликвидиран от Кела. Първият е с ВИС, вторият със СИК. Бацата е все още силен, но във Варна изгряват нови звезди. ТИМ, групировка създадена от бивши векерета и протежирана от Любен Гоцев и Николай Колев, бързо завзема територии във всички печеливши отрасли. Из цяла България се води необявена Война. Маджо и Стоил спасяват Валтер Папазки Врачански от тормоза на Георги Илиев и той заработва за тях. Появява се “Волф” ООД на Румен Вълка и мутрите започват да печелят от боклука, неосъществена мечта на Иво Карамански, който гние в затвора. Жорката е арестуван през юли за побой и рекет над Антоан и Владимир Подмолови в Хасково с още десетина мутри. Спасява ги Иван Антонов, който вече е спасил веднаж Богомил Бонев и Живко Колев Жеков. Бившият съдия от Върховния се специализира във ваденето на “борци” от ареста. “ВАЙ инвест холдинг” е регистриран в съда със седалище булевард Витоша 119 след кино “Петър Берон”, по диагонал на фитнеса на Наско, превърнат от Живко отново в ресторант “Камен дел”, където, освен мутри, се събират съдии, прокурори и ченгета. Председател на холдинга е Георги Илиев, а заместници са Николай Цветин и Антон Боянов. Появяват се и нови играчи като Ганчо Въчков – Ганеца, Николай Зарев – Данкина, Красимир Христов – Баката и Огнян Борисов, които се конкурират с автоджамбазите на ВИС Яни и Цукровски, до момента ненадминати в кражбите на коли. Сикаджиите контролират изцяло “Първа източна международна банка” и “Интерпетролеум и партньори”. Собственици са на ФК “Славия” по подобие на Илия Павлов – ЦСКА, Иван Кочев Чомбе – “Пирин”, Коце Маца – “Беласица”, Лавчис – “Левски”, Николай Гигов – “Локомотив СФ”, Гриша Ганчев – “Литекс” и т.н. Емил Кюлев се опитва да надскочи Илия Павлов подобно на Красимир Стойчев от “Трон”. Той е в съдружие с Недим Генджев, Георги Агафонов, Исмет Шабан – Фатик, Любомир Гибенски, Николай Златев и Робет Стамбули в “Турист спорт банк”. Създава концорсиум с “Пощенска банка”, “Капитал Банк” на Красимир Стойчев и банка “Славяни”, в който думата имат Константин Тренчев от “Подкрепа” и Димитър Луджев, бивш военен министър, а юридически съветник и консултант е самият Богомил Бонев. Участва в Г 13 заедно с Илия Павлов, Красимир Стойчев, Добромир Гущеров, Васил Божков, Борислав Дионисиев, Валентин Моллов, Петьо Блъсков, Христо Данов, Ангел Първанов, Георги Аврамов, Тошко Тошев и Христо Александров, все съвременни строители на капитализма. В цялата страна има около 9000 организирани престъпници от обикновенни крадци до финансови гении. Във всяка държава има мафия, но в България мафията си има държава. Има и доста издънки. Поли Пантев решава да обере зеленчуковата борса в квартал “Слатина”, която се стопанисва от ВИС, а за управител е назначен Мето Куция, много близък приятел на Иван Кубето от Лозен, което поражда слух, че Жоро има пръст в убийството на брат си Васил, а калинката е Станчо Трифонов. Чейнджаджията Мето пребива с охраната хората на Поли и той за отмъщение изпраща барети да разпердушинат резиденцията на “ВАИ холдинг” в кв. Княжево, бивша къща на Георги Димитров, подпалил Райхстага. За първи път куки се намесват на страната на мутри. Заключени са 26 муцуни, откоито 11 са задържани в ареста. Митко Джамов заема мястото на Васил Илиев във федерацията по борба. Основава “Зора инс” и “Зора холдинг”, наема под аренда язовирите “Батак” и “Доспат” любими места на Ахмед Доган и Иван Костов. Но и той претърпява крушение като Жорката. В Зимния дворец в Студентски град нахлуват петдесетина барети по време на състезание и демонстративно е арестуван. Вкаран е за 7 месеца в ареста, оттам за 2 месеца в националното следствие и накрая е преведен в пандиза “Бобов дол”. Той се е осмелил да нападне циганския клан Панови, да им вземе на караминьол 8 кг. злато и 4 крадени мерцедеса. По същото време в нощния бар на х-л “Хранков” Косьо Самоковеца разпива с Поли Пантев, братя Пехливанови и никому известния Владимир Грашнов, който работи като гид в ЮАР и чука богаташката Лора Виденлиева, израстнала в дома на ул. Гаврил Генов, вече Христо Белчев, заедно с Юм от Камерун или познат на повечето мутри като Белия делфин. В заведението нахълтва Иван Димитров – Доктора, димитровградски дизтарикат, покровителстван от Филип Найденов – Фатик и Иван Костов, бивш министър на финансите и председател на СДС. Доктора, който е един от най- здравите контрабандисти на цигари в България, Западна Европа и Албиона, хваща Грашнов за гръцмуля и му разбива човката с един единствен удар. От носа на екскурзовода шурва кръв. От съседната маса се изправя мъж с вид на руски евреин, приближава масата на мутрите и подава ностна кърпичка на Грашнов: – Пожалуста, берите. Меня зовут Михаил Чорни, Миша – усмихва се в златна усмивка евреинът от бившия СССР и се връща обратно на масата. Мишата е доведен в България от професионалният измамник Митьо Шашмата. По това време още не се е запознал с Петя Славова и Митко Събев, а в устата му има два реда зъби от истинско злато, каквато е модата в бившия Съветски съюз. На булевард “Мадрид” в столицата Маймунека и неговата бригада пребиват жестоко ченге от подразделението на баретите във Враня срещу резиденцията на царя. След два дни следва ответен удар. Куките изценират катастрофа на ъгъла между улиците Янко Забунов и Ярослав Вешин. Мутрите излизат да се разправят и са изпонатрошени от ченгетата, пристигнали с цял рейс. Маймунека отговаря за автоборсата в Горубляне и в същото време ебе Шинка, началник митница в същия квартал до “Сомат”, приватизиран от Вили Бец. – Я ми повикай Боко Тиквата! – Любен Гоцев се изправи леко пиян и залитна. Генералът пиеше рядко, но сега се беше наквасил. – Имам друга задача за него. Ще докараме Царя! Като свалим Жан и издигнем циганина от Блатино, ще трябва да го сменим със Симеон! Боко Тиквата да пристига! Заповядвам! – Любен Гоцев повърна и падна пред своите съратници, събрали се на планьорка в ресторанта на Ангел Стойчев. Боко Тиквата, мутрата на ченгетата, известен повече като Бойко Рапона и Шурла-бурла тиквен гъз, се извини на Алексей Баретата и Румен Пашата в ресторанта на басейна “Спартак” и потегли с охраната си към “Монте рей”, където го чакаше генерал Любен Гоцев и колумбиец, пратеник на Benjamin Arellano и братята му Ramon, Javier и Francisco от Мексико. Баш Баро, Цар Киро, самодържец на всички роми, синти и цигане влезе в сладкарница “Маркрит”, където го очакваше Косьо Самоковеца. Единственият цар в България, макар и цигански, беше възмутен от това, което пишеха за него във вестник “Труд”. И искаше да мъсти! На улица Екзарх Йосиф, където се помещаваше еврейската синагога, синът на Исак Паси, идеолог на БКП, беше очакван от представителите на Синдериона – световното правителство: Бернщайн, Блумфелд, Грюнбаум, Мазовецки, Розенберг, Вайсман и Голденбург. Специално за срещата бяха дошли от Москва Морис Леви Грюнщайн и Исаак Мойсеевич Воронов. Шефът на българското NATO прекрачи прага на еврейския дом и застана мирно. До него, също мирно, стояха прави, строени в редица Лидия Шулева, Валери Петров, Стафан Софиянски, Георги Пирински, Надежда Михайлова, Александър Божков, Вилхелм Краус, Сергей Станишев, все евреи, Георги Първанов, Ахмед Доган, Иван Костов, Евгени Бакърджиев, Антоан Николов, Муравей Радев, Надежда Михайлова, Нора Ананиева, Красимир Премянов, Татяна Дончева, Илия Павлов, Красимир Стойчев, Кеворк Кеворкян, все българи, изключая Ахмед ефенди…

МАСОН ОТ ВИСША СТЕПЕН: ,,ОБИКНОВЕНИТЕ МАСОНИТЕ СЕ КОНТРОЛИРАТ ТОЧНО КАКТО И РЕДОВИТЕ ХОРА. МЕХАНИЗМИТЕ СА ЕДНИ И СЪЩИ“

Интервю с масон от висша степен:
Какво точно представлява кръвосмешението?
То е символично. Кандидат масонът поставя на сърцето си остър пергел, а майсторът удря с чука си върху него. Не го прави силно, че наистина да бликне кръв, действително е символично. Друг брат, застанал отстрани, държи в ръцете си съд и символично събира кръвта. Това е кръвосмешението.
В един стар писмен документ от 1935 г. намерих потвърждение за изключително реалистичен кръвен ритуал. В него се казва ,,При приемане в 9-та степен на Великата Национална Ложа на Прусия братът трябва да изпълни т.нар. кръвен ритуал. Взема се кръв от палеца на дясната ръка на кандидата и се събира в потир. Капки кръв от всички братя, достигнали тази степен, се съхраняват в стъклена призма. Те са изсъхнали. В нея се добавя вино и при разклащане те се разтварят и добавят към потира. Кандидатът трябва да отпие от тази смес и по този начин от кръвта на братята, които вече са достигнали високата степен.“
Това прилича на кръвен ритуал от Стария завет. Какво е общото между тях?
Такъв ритуал има в ,,Шведската система“ и той се отнася за достигналите 11-та степен. По-рано това се е правело при 9-та, това е вярно. Кръвта от призмата води началато си от Йоан Кръстител. Когато пие от потира, братът се свързва с кръвта на вече приетите в степента. Това се практикува и днес.
Но обяснете , моля Ви, малко повече за висшите степени.
За мен пътят към висшите степени беше предопределен. Орденът на свободните зидари включва обучителна система от десет степени. Очаква се, че всеки брат ще ги премине. Този процес продължава приблизително петнадесет години. Всички останали масонски учения имат система да висшите степени, копирана от ,,Сините Ложи“. След достигане на майсторската един брат от ,,Старите Свободни и Приети Зидари“ може да се задоволи с нея и да приключи своето развитие е обучение. Когато вече бях приет за майстор в моята Ложа на Свети Йоан, в края на ритуалното действие председателстващият майстор почука на една скрита врата и ме представи символично в ,,Ложата на Свети Андрей“. Наричат я още ,,Зелената Ложа“ и тя е клон на учението на Ордена на Свободните Зидари, в която трябва да преминеш три степени, за да стигнеш до ,,Капитела“ или ,,Червената Ложа“. При ,,Свети Андрей“ символично прекрачваш в друг подземен свят и отново попадаш в огромно разнообразие от символи, които разпознаваш и разгадаваш едва след години. Въпреки че тук се натъкваш и на египетска символика, съдържанието на обучението относно народа на Израил е силно повлияно от Стария завет. Централни фигури са цар Соломон и Бог Йехова, както разказва Библията. Общо взето масонството винаги става въпрос за изграждането на Соломоновия храм, където е скрита експлозивна тайна. Понеже в хода на моето израстване съм бил член на много ложи и системи на обучение, имам широк поглед върху нещата.
Какво означава мотивът на шахматната дъска, който се използва в домовете на ложите?
Това е така нареченият разноцветен под и той трябва да изобразява настилката на Соломоновия храм. На този ,,шахматен под“, който всъщност се състои от триъгълници и ромбове, а не от квадрати, съдържа математически и геометрични структури, които съхраняват математически и аритметични тайни, например числото Пи и други.
А престилката се свързва със зидарите, които по-рано са държали инструментите в нея?
В действащата област, там където масонството предпочита традициите, се казва, че каменоделците са носели престилки за защита на тялото, в които са поставяли и инструментите си. Такива обаче е било и облеклото на Адам и Ева, след които са открили голотата. От друга страна, изцяло бялата чирашка престилка символизира и чистотата на човека.
Следователно да приемем, че във всички ложи – независимо дали е Шотландски ритуал, Ритуалът Йорк, Ложа на Свети Андрей или Гранд Ориент – едва отделни висши степени са истински посветени в нещо и те решават какво, на кого и в кой момент да бъде предоставено.
Това е вярно. Казал го е Алберт Пайк. Ще бъда откровен – добре би било, ако масонските маси да са точно толкова глупави, колкото и човешките. Глупостта им е необходима, за да могат както управлявани, така и правилно използвани, защото братството се смята за световен духовен елит и тази идея се поощравя – което също е добре. По този начин обикновените масони се контролират точно както и редовите католици. Механизмите са едни и същи. Със сигурност нивото на един католик не може директно да се сравнява с това на масона, тъй като последният е по-критичен и трябва да бъдат контролирани. Това се пренася чудесно в системата на степените. Така може да се установи духовният потенциал на един брат и да се използва правилно. Защото масонството влияе политически по целия свят – при това много много ефективно – братята винаги заемат ръководни професионални постови и в общия случай не са обикновени работници.
Говорите за ,,основни истини за човечеството“ и за ,,най-дълбоки мистерии на хората“. Можете ли да ги съберете в три изречения?
Да, проблемът е винаги обобщаването в три изречения. Щом като са ми били необходими петнадесет години, за да придобия това познание, ще ми е трудно да го побера в три изречения.
Тогава може би в пет?
В действителност основните истини са подобни на тези, описани в херметичните закони: каквото горе, това и долу, целият свят се намира в резонанс, материалното резонира с духовното. Най-важното помагало е кабалистичното дърво на живота, дървото със сефирот. Който се е занимавал малко с Кабала, еврейската мистична традиция, знае, че то може да се развива отгоре – от Кетер или Короната – надолу към Царството, към Малхут и че между тях се намират осемте стадии на развитие, които човек преминава в живота си. Това са съществени, основни истини. Има разбира се и много други…
Какво е влиянието на масонството в обществото и в ежедневния живот?
Самото масонство като институция и организация не влияе навън, но всеки отделен член въздейства върху своето лично и професионално обкръжение – и то доста ефективно! Братята са тясно свързани в международна мрежа. Бившият президент на САЩ, Роналд Рейгън, даде много смислен отговор на въпрос, поставен от руски журналист: ,,Ако някъде по света трябва да се откаже бърза и небюрократична помощ, може да се използва подкрепата и съдействието на масонски ложи.“ Току-що обърнах внимание на това, че членовете се разбират по особен начин и в тази връзка може да се разглежда и изказването на президента. Ежедневно се разменят и предлагат послания и новини по масонски маниер.
По какво се разпознават? Как да ги открием в икономиката и политиката? Може би по ръкостискането?
Ръкостискането е само една от възможностите. Тук става въпрос за послания и новини, които трябва да се предадат между единомишленици. По телевизията могат да бъдат отличени по ръкостисканията, например двама мъже се ръкуват като калфи. Но могат да се разпознаят и по разположението на краката. Много по-важен обаче е текстът на едно послание и словообразуването на някоя новина в пресата. Когато израченията са формулирани така, че представят или повтарят пасажи от ритуал, тогава масонът се досеща, тъй като го е преживявал безброй пъти. Винаги става въпрос за ритуали на Синята Ложа. Чете някаква статия и разбира, че е написана по масонски, след което я прочита още веднъж, но от масонска гледна точка. По този начин открива скрити сигнали и разбира истинското послание, което трябва да бъде предадено на посветените. Сега може да извади директни заключения, например че трябва да се действа, затова се свързва с други братя от ложата. Телефонира и казва: ,,Слушай прочете ли тази статия? Сещаш ли се за какво може да се отнася?“ Чрез подобни позвънявания и контакти възниква динамика, която ще доведе до някакъв резултат. Но понякога просто искат да информират другите братя за някакво решение, например политическо.
И предупредителният сигнал е думата ,,вали“?
Да. Ако масоните обсъждат например тайни, ритуали или някакви масонски практики и изведнъж някой каже ,,Вали!“, разговорът се прекъсва. Започват да се оглеждат взаимно, защото има вероятност някой от присъстващите да не е масон или да е от по-нисша степен, който още не е дорасъл за обсъждания въпрос. Тогава се променя темата на разговора или начинът на изразяване се нагажда така, че незнаещият, профанът, немасонът или дори масонът чирак изобщо не може да разбере за какво става дума. Изразявават се по-предпазливо. Съществуват безброй много понятия.
Например съм съобщил на някого нещо sub Roza, т.е. ,,под розата“. Когато двама разговарят sub Roza, това означава: ,,Този разговор остава между нас. Не се предава нататък.“ И събеседниците знаят какво могат да очакват един от друг. Тогава е сигурно, че нищо, което е съобщено sub Roza, няма да бъде предадено нататък. В пресата и медиите се срещат такива изрази.
Те винаги се използват при ритуалите и масонът им обръща особено внимание.
Посягането към гърлото не е ли знак за беда или за затруднение?
Не, знакът за беда е съвсем друг. При него скръстените ръце се поставят над главата, обръщат се с дланите нагоре и се изпъват.
Това много трудо може да бъде представено в пресата. В течение на годините съм събрал много снимки на политици и дори на папата, където ръцете се държат над главата под формата на триъгълник. Това знак ли е, че съответното лице е в беда?
Възможно е. Трябва да видя самата снимка или съответно статията, за която е предназначена.
Има ли и други примери?
Може човек да е седнал в креслото – например да гледа телевизия – и просто да се протегне по този начин. Изглежда сякаш си почива. Всъщност това е масонски знак. А изпадене в беда би могло да се означи и с някакво изказване, вербален знак: ,,A moi, lenfantde la veuve de Naphtali!“, което означава
,,Елате при мен, деца на вдовицата на Нефталим!“.
Веднъж присъствах на лекция за терпевти и лечители. След продължително изказване лекторът предложи да направим почивка и се обърна към слушателите с думите: ,,Бих желал да се срещна с няколко деца на вдовицата под колоните на входа“.
Това изказване не говори нищо на цялата маса, но със сигурност всички масони в залата ще се съберат под колоните, защото разбират посланието. Така човек може да бъде разпознат публично като масон, но само от своите съмишленици. Случи ми се и в болницата, когато при една визита лекарят ми подаде ръка по масонски начин. Направи го с всеки пациент. Натисна с палец кокалчето на показалеца – захвата на чирака. Този, към когото е отправен поздравът – в случая аз – подкрепя ръката, задържа я за малко и преминават към следващия захват.
По този начин ли се осъществяват и професионалните сделки?
Преди всичко! Ако в чужд град се запозная с някого, който ми дава братски поздрав, винаги бих могъл да разчитам на неговата помощ. ,,Работя в този или онзи бранш, можеш ли да ми кажеш нещо, има ли тук братя, които могат да ми помогнат?“ И тогава човек получава информация. За тази цел няма нужда да се срещаме в служебните зали, а направо в ложите. Масонството не би трябвало да насърчава сделките, но сключването им в ложите е обичайна практика. Това не е лошо, а и сред братята съществува определено доверие, различно от това между чужди хора. Ако се случи някой брат да изиграе друг, за измамника става извънредно неприятно. Както при мафията господства кодексът на честта. Така погледнато, масонството е много практично за търговския живот. Същото се отнася и за политиката – ако искаш да правиш кариера, трябва да си масон. В Германия това не е задължителна необходимост, но в САЩ, Англия и скандинавските страни няма да успееш, ако не си член на братството.
Кажете още нещо за ръкостисканията. Защо изобщо са тайна?
Какво означават?
Съществуват ръкостискания, значи и думи за разпознаване на всяка степен. Трябва да се помага на масона да се развива така, че да може да съхранява завоювани и научени неща и да не ги предава на братя, които още не са достигнали тази степен. Би им отнел преживяването. След много години и едва във висшите степени откриваш колко е важно, че си превърнал в навик умението да мълчиш. Хора, които могат съзнателно и надеждно да се справят със секретни неща, са ценени в обществения живот и в света на бизнеса. Който се стреми към работа, изискваща поверителност и надежност и демонстрира продължителен масонски опит, има голямо предимство. Масонът може да бъде отличен по най-различен начин и в обикновеното общество. Братството е разпространено много повече, отколкото предполагате. Можете да разпознаете членовете в ежедневието и веднага да влезете в близък контакт с тях.
И мълчанието не бива да се нарушава…
Широко разпространено е мнението, че масонът не бива да издава никакви тайни и ако го направи, ще бъде екзекутиран. Винаги е имало такива публични масонски екзекуции – но не могат на бъдат доказани.
Моля Ви, разкажете още някои подробности от израстването Ви към висшите степени.
В Синята Ложа овладях първите три степени, чирак, калфа и майстор, а следващите 4-та, 5-а и 6-а достигнах в Ложата на Свети Андрей, където отново бях последователно чирак, калфа и майстор. След това бях посветен като Рицар на Изгряващото Слънце на Изток и Йерусалим. Казва се на Изток, а не на Изтока, това е много важно; след това станах Рицар на Запад, после Довереник на Ложата на Свети Йоан и като последна степен Довереник в Ложата на Свети Андрей. Това отговаря на десета степен в Ордена. С това обучението в него приключва.
След това преминах към Ритуала Йорк. Понеже вече бях майстор в Ложа на Свети Йоан, което е световно призната, можех да започна направо от върха. Последователно станах Марк Майстор (4-та) – Старши Майстор (5-а)
Превъзходен Майстор (6-а) – Майстор на Кралската Арка (7-а).
С това завършват степените в Ритуала Йорк. Той се различава от всички масонски ритуали, защото при него Соломоновият храм се построява докрай, което е целта на масонството. При останлите видове обучения той не се довършва никога. Строят го непръкасното, но все някога разбират, че не могат да го завършват. Срутва се и започват да го изграждат отново. Само Ритуалът Йорк го построява напълно. Висшата степен се дава в САЩ – Майстор на Кралската Арка. Поставят на главата ти корона, която е свързана с цитати от Хроники и от Книга на царете, където върховният жрец е коронясан. Масонските степени са като в Стария завет, като последната и най-висшата е върховният жрец. Ставаш израелски Върховен жрец, защото такива висши духовници служили при народа на Израел. Всяко тогавашно племе имало такъв свой първожрец и през определени периоди той отслужвал литургия в храма. И тогава влизал в ,,Светия светих“. Върховният жрец на масоните има същите права като израилския висш духовник с цялата му символика, включително и короната. Но европейският ритуал е различен, короната липсва.
Ян Ван Хелсинг – ,,Тайните общества 3: Войната между масоните.“

КОМУНИСТИТЕ БЯХА СЪЮЗНИЦИ НА НАЦИСТИТЕ

На 23 август 1939 г. в Москва СССР и Германия подписват Договор за ненападение и взаимна помощ. Болшевиките и нацистите скрепяват старото си приятелство чрез автографите на своите външни министри Молотов и Рибентроп. Дотогава те винаги са вървели ръка за ръка. Нали са рожби на онзи таен интернационал, който върти света на пръста си. Самият „баща” на Червената армия Леон Троцки пише: „
Гледам фотографията, на която Сталин и Рибентроп си стискат ръцете. На лицето на Рибентроп има повече увереност. Зад усмивката на лицето на Сталин се крие неувереността и объркаността на провинциалиста, който не знае чужди езици и при среща с хора, на които не може да заповядва, направо се губи… Въобще Сталин е лишен от творческо въображение, от изобретателност, заобиколил се е с посредствени хора и явно подражава на Хитлер, който импонира със своята изобретателност и смелост.”
Едва ли някой ще обвини стария болшевик в привързаност към фюрера. Нито моя милост. Обратното. Родителите ми ненавиждаха Хитлер най-малкото за това, че според тях той бе докарал „другарчетата”. Всъщност те, комунистите
БЯХА СЪЮЗНИЦИ НА НАЦИСТИТЕ
И едните, и другите празнуваха 1 май – деня, в който през 1776 г. бившият юдейски йезуит Адам Вайсхаупт „Спартак” официално обявил основаването на Ордена на илюминатите. И в Москва, и в Берлин развяваха червени знамена. С договора „Рибентроп-Молотов” си поделяха огромни сфери на влияние. „Няма нищо чудно в това, че Рибентроп се завърнал от Москва с най-възторжени впечатления от Сталин, които не пропуснал да сподели със своите колеги от обкръжението на Хитлер.” Той разказвал: „… В Кремъл се чувствах съвсем като сред стари партийни другари”. „След възхитителните разкази на Рибентроп Розенберг записал в дневника си: „Време е болшевиките да съставят своя делегация за конгреса на [нацистката] партия в Нюрнберг.”” Пък и нали самият идеолог на Германската работническа националсоциалистическа партия Алфред Розенберг бил юдейски болшевик от Естония, проводен от Москва при фюрера…
По това време нашенските комунисти се кълнели във вярност към Сталин и болшевишката партия. По силата на формалната логика – и на Хитлер и нацистите. За всичко слушали гаулайтера на Комунистическия интернационал, техния „бащица” Георги Димитров. Той вече бил съветски, а не български гражданин. На 7 септември 1939 г. Йосиф Висарионович приел пречупения в кръста Димитров в присъствието на свидетелите Молотов и Жданов. Какви ли мисли са минавали през главата на „героя от Лайпциг”? Дали като на забързани кинокадри през въображението му не се превъртали епизодите около подпалването на Райхстага, последвалия затвор, съда…? Възможно ли е поне за миг да го е жегнал споменът за предадените от него в ръцете на зверовете от НКВД Благой Попов и Никола Танев или за хилядите комунисти от различни страни, които изпратил в лагерите? Можем само да гадаем. Но застанал в поза „пудел”, Димитров изслушал наставленията на „бащата на народите” и смирено кандисал на всичко. Дори „заповядал терминът „фашизъм”, използван спрямо Германия, да изчезне от документите на Коминтерна, както вече липсвал от страниците на съветските вестници”.
Няма да се спирам на подробностите около съюза между комунистите по целия свят и нацистите. Нашенският „ляв” печат също изведнъж заприличал на „десния” в Берлин. До 22 юни 1941 г. нито един комунист, роден в България, не бил антифашист – нито на думи, нито на дела. „Червените” възхвалявали Сталин и Хитлер. Другарят Добри Джуров си спомня как вече като войник в района на Любимец болшевиките в униформа започнали да тровят съзнанието на местните хора с приказки за СССР и за „осъществената мечта на работниците и селяните върху една шеста от земното кълбо. Разговорите за Съветския съюз, които само допреди няколко месеца можеха да доведат до арест и затвор, сега се водеха почти свободно. Сключеният пакт за ненападение между СССР и Германия внесе известно объркване сред фашистите. Само за няколко месеца в България бе устроена изложба на съветската книга, по будките се продаваха съветски вестници, дойдоха съветски футболисти и пред петнадесетхилядна публика, станала на крака, полицейската „музика” изсвири Интернационалът.”
Като всеки комунист Джуров лъже. Още след Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. управляващите масони, до един агенти на чужди шпионски служби, установяват дипломатически отношения със СССР. Пак те основават дружество за българо-съветска дружба. Всичко това оцелява, докато на 5 септември 1944 г. Съветският съюз обявява война на България. Днес комунистите се пишат „антифашисти”, а бяха съюзници и приятели на нацистите в Германия. Правят го преди всичко за пари. Освен това зад тази измама прикриват своята собствена принадлежност към фашизма. Защото, следвайки дефинициите, всеки нормално мислещ човек разбира: у нас е имало фашизъм само след 9 септември 1944 г. И особено по време на поредицата от т. нар. Възродителни процеси.
Дали следните слова не принадлежат на някой „национален предател”, както са свикнали да се изразяват болшевиките, понастоящем наметнали разноцветни политически мантии? Не, ще цитирам част от завета на Дякон Игнатий: „За тези, които насаждат омраза между хората, живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел докато се избивате помежду си, те да трупат богатства, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си, като кажат, че времената били трудни и те, видите ли не предполагали, че такова е положението, наказанието е конфискуване на имуществото и изгнание извън пределите на Отечеството ни. За тези, които под булото на родолюбието, градят закони, а самите те не ги спазват или пък ги използват с цел своето облагодетелстване, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт.”
Това – за сведение на пръкналите се от мазетата на Държавна сигурност пробългарски, протурски, процигански и проеврейски „националисти” и на техните болшевишки господари. За мен едно е сигурно: Не бива да има давност за престъпленията срещу човечеството и човечността, извършени от комунистите през наложеното от тях на народа фашистко робство, довело и до насилственото унищожаване на повече от 222000 българи!
БЛАГОДАРНОСТ ПО ДЖУРОВСКИ
В своето „безсмъртно” произведение „Мургаш” Добри Джуров без свян, дори с гордост разказва:
„В края на 1944 година в Окръжното управление на МВР в София се получи телеграма:
„Нанко Перпелиев, бивш полицейски началник в Плевен, е избягал в Югославия, където има роднини по женска линия. Същият е осъден от Народния съд на смърт. Вземете мерки да бъде издирен и върнат в България.
ОУ – милиция – Плевен.”
Две седмици по-късно дежурният въведе при мене един небръснат, мръсен, смачкан мъж, с глава, впита между раменете, и очи, които не се откъснаха от земята.
– Другарю началник, Нанко Перпелиев!
Трепнах. Нима наистина това беше моят съученик? Нима това е онзи жизнерадостен младеж, който участваше във всичките ни диспути и пръв запяваше песните вечер?
Не, това не беше той. Пред мене седеше просто полицай, потиснат престъпленията, които бе извършил, смазан от наказанието, което го очакваше.
Появилото се в миг поле на бръшляница, училищният салон и седенките изведнъж потънаха в миналото. Погледите ни се срещнаха и той се прегърби още повече.
– Добри… Господин началник…
Правилно, Перпелиев, тук ти нямаш съученик, съселянин, другар от детските дни. И за какво ли всъщност можем да приказваме с тебе? За вината ти? Тя е доказана. За престъпленията ти? Те са разкрити. Може би за някои от твоите съученици, които са успели да се скрият, дори да наметнат плащеницата на „наши”. Да, това си струва времето, прекарано с тебе. – Седнете! Слушам ви!
– Господин началник, аз съм оклеветен… Нищо, което разправят за мене, не е вярно… Аз просто изпълнявах добросъвестно службата си… Вярно, сбърках, като постъпих в полицията, това беше огромна, фатална грешка, обаче… Добри, ти сам знаеш… Нали помниш, през 1939 г. ние се срещнахме с тебе… тогава аз знаех, че си комунист, можех да те арестувам, а те пуснах. Каже, помниш ли?…
И аз си спомних…
Беше в края на март 1939 г.
У мене вече бе се изработил рефлексът не да виждам, не да забелязвам, а просто да усещам приближаването на полицая или агента. Но дали защото пролетта вече бе настъпили или защото бързах да се срещна с Лена, не чух твърдите стъпки, които ме настигнаха, и когато една ръка легна тежко върху рамото ми, изненадан се обърнах.
Пред мене стоеше полицейски офицер с акселбанти и тънка, леко закривена сабя. Лачените му ботуши блестяха, а фуражката му бе леко килната встрани.
– Върви пред мене! И само ако посмееш да побегнеш…
Разкопча многозначително кобура на пистолета си.
– Че защо ще бягам?
– Ти си знаеш.
Беше Нанко. Не бях го виждал доста години, но знаех, че е инструктор в софийската полицейска школа….
Той вървеше на две крачки от мене и рязко командваше.
– Вляво, сложи ръцете отзад, не се оглеждай. Направо!…
Когато влязохме в участъка, възрастен мустакат полицай се затича напред и разтвори пред нас една врата. Нанко седна зад бюрото, а аз застанах прав, като мислех бързо за какво ли мога да бъда арестуван.
По лицето на полицейския инструктор бе плъзнала доволна усмивка. Той запрелиства някаква папка, после я бутна встрани.
– Откога те търсим ние…
– Никой нищо не ми е казвал.
– Защото си забравил да си оставиш адреса…
Изглежда, сам се възхити на духовитостта си и като не преставаше да се усмихва, продължи:
– Това ви е лошото на вас нелегалните, че забравяте да си оставяте адреса в полицията. Но ние ви намираме и без адресни карти. Нищо не може да се укрие от нас. Нали разбра вече…
Аз разбрах, че е станало наистина някакво недоразумение.
– Защо? Аз имам и адрес, и адресна карта. Може би вие не знаете това. Проверете. Живея на улица…
– Я не се прави на занесен!
– Попитайте по телефона в Пети участък!
– Ще попитам! Ама ако си ме излъгал…
Натисна звънеца и след миг полицаят чукна токове:
– Запейте, гос’ин началник.
– В дежурната. Арестуван е.
След три часа отново ме въведоха при Нанко. Той бе ядосан и в ръка държеше някаква зелена хартия.
– Ти защо се отклоняваш от военна служба?
Събрах всичката си воля да изглеждам малко смутен и объркан.
– Няма такова нещо…
– Хората го търсят из цялата страна, а той… „няма такова нещо”. За самоотлъчка подлежиш на военен съд, разбираш ли?
– Не съм получавал повиквателна…
– Ето ти я! И още утре да тръгваш, че иначе…
Подаде ми листчето, което държеше, и ме накара да се разпиша, че съм получил повиквателната.
– Веднага отиваш в казармата и да знаеш: досиетото ти е вече там. За една дума ще идеш отново в затвора.
После със злорадство добави:
– Там не е като при нас. Хората пипат с желязна ръкавица. Така да знаеш. Свободен си!
Тази история искаше да си спомня бившият полицейски инструктор, бившият плевенски околийски началник Нанко Перпелиев и аз и досега не мога да си обясня дали наистина е мислил, че тя с нещо би могла да му помогне…”[11]
Колко ли мръсници, прочели горните редове, сега се усмихват доволно и потриват ръце. Дланите ги сърбят за убийства. Точно така постъпил другарят Добри Джуров със своя съученик Нанко Перпелиев, който му спасил живота. От „благодарност” го ликвидирал. „Моралът” на комунистите се съдържа в следните разсъждения на престъпника с шумкарски псевдоним Лазар: „Перпелиев, тук ти нямаш съученик, съселянин, другар от детските дни. И за какво ли всъщност можем да приказваме с тебе? За вината ти? Тя е доказана. За престъпленията ти? Те са разкрити. Може би за някои от твоите съученици, които са успели да се скрият, дори да наметнат плащеницата на „наши”.”
А наистина доста продадоха душите и станаха „техни”.
https://diagnosa.net/

ФАМИЛИЯТА БУШ НАТРУПАЛА МНОГО ПАРИ БЛАГОДАРЕНИЕ НА ХИТЛЕР

Фамилията Буш, която бе на кормилото на американското правителство, натрупа много пари благодарение на
Хитлер и на лагерите му. По време на войната Прескот
Буш (дядото на Джордж Буш-младши) изгражда фабрика в
Освиенцим (в околностите на концентрационните лагери
на Аушвиц) и хиляди пленници евреи са заставени да работят при изключително теж ки условия. Тук е пълно право
можем да отбележим, че кастата банкери никога не се е
интересувала от условията, при които живее еврейският
народ. И макар и нелегално, фамилията Буш направи много
пари от сделките е нацистите, като основа международни симулативни дружества е подставени лица – например Консолидирана силезийска стомана и Овърби Дивелъпмънт. Доказателства за участието на Прескот Буш в тези
делови операции се появяват в холандските архиви едва
през 2001 г. И така става ясно, че е съществувала мрежа
за пране на мръсни пари, свързана е немския банкер Фриц
Тисен. Средствата тръгват от Тисен банк в Берлин и
като преминават през Холандия чрез банка Хендел, стигат
до Юнион Банкинг Корпорейшън (UBC) в Ню Йорк. Прехвърлянето на пари става възможно, след като през 1922 г. Аверал Хариман (който по-късно е съветник на Рузвелт)
се среща е немския банкер Тисен, за да уговори създаването
на немско-американската банка (UBC), учредена две години
по-късно – през 1924 г. Излишно е да добавям, че президент
на новия банков колос е Джордж Хърбърт Уокър – тъст на
Прескот Буш! В бизнес съюза фамилията Хариман и Прес-
к о т Буш (Изпълнителен директор на UBC) поддържат сърдечни връзки и с Фридрих флик – друг немски магнат на стоманата, по-късно съден на Нюрнбергския процес. А различните фирми, собственост на Хариман, Буш и фамилия Тисен споделят общ луксозен офис на Бродуей в Ню Йорк. След като САЩ се включва във войната срещу Германия, сделките с Третия райх продължават още близо година. И, разбира се, не Буш и Хариман поставят край на доходо-
носния бизнес, а американската държава. На 31 юли 1941 г. Вашингтон пост публикува статия
със заглавие Ангелът на Хитлер има 3 милиона в банка в САЩ. В нея под ангела на Хитлер се визира фриц Тисен, а банката, на която се позовава авторът, е UBC. Сенатор
Прескот Буш дори е награден с отличието Немски орел в
знак на благодарност, че банката му е отпуснала големи финансови средства на националсоциалистическата партия – документът е с дата 7 м арт 1938 г. и носи личните подписи на Хитлер и на държавния му секретар О то Майснер. Този доказателствен материал се съхранява в архивите на Министерството на правосъдието на САЩ заедно със заповед от 1942 г. до Буш-старши да преотстъпи акциите на банка, свързана
с Третия райх.
Марко Пицути – ,,Търговия с душите ни.“

ДА СИ КАЖЕМ ИСТИНАТА ЗА ИЗРАЕЛ!

За сетен път хората от своеобразния концентрационен лагер, известен официално като Газа, са бомбардирани от въздуха и земята от бандитите на Тел Авив. Израелски самолети и танкове последен модел, платени от Съединените щати, стрелят по цивилни цели в тази трагична, изпълнена с бедност пустиня, превърната в обор за хора, които израелското правителство по-скоро би желало да види мъртви. Светът кротко наблюдава как един народ, този на палестинците, бива систематично смазван и унищожаван от тирани, които дават нарежданията за атаките от Израел, но по поръчка на реалните властници – Дом Ротшилд. А вие, данъкоплатците от Америка (и другите държави), плащате за тази пресметната касапница.
Американската помощ за Израел възлиза на една-трета от тази, която САЩ дават на отвъдокеански страни, въпреки че населението на Израел е само .001 процент от това на целия свят и е едно от тези с най-високи доходи на глава от населението. В сметката изобщо не броим “частните” дарения от щатски корпорации и лица, които са обект на данъчни облекчения, ако се дават на израелската армия, а не на друга чуждестранна сила. Според данните за 2007 година, правителството на САЩ всеки ден е давало повече от 6.8 милиона долара на заможния Израел, докато бедстващите и разорени палестинци от ивицата Газа и Западния бряг общо са получили само 300 хиляди долара. През 2007-ма военната “помощ” на САЩ за Израел се е повишила с една-четвърт, средно 3 милиарда долара, като тази сума е гарантирана за десет години. Тази и други форми на подкрепа правят Израел най-големия външен получател на военни средства от САЩ от времето на Втората световна война досега.
Също така САЩ са най-големият доставчик за Израел на бойни самолети, оръжия и друга военна технология. В резултат на това Израел притежават най-много F-16 извън военновъздушните сили на САЩ.
“От Октомврийската война през 1973-та Вашингтон е осигурил такава подкрепа за Израел, че подкрепата за произволна друга държава изглежда нищожна. Ежегодно от 1976-та насам (Израел) се явява най-големият получател на икономически и военни средства от САЩ и е най-големият получател изобщо (на такива средства) от Втората световна война. Сумата на директна американска помощ за Израел възлиза на над 140 милиарда долара (при покупателната способност на долара спрямо 2003 г.).”
Израел взимат около $3 милиарда като директна чуждестранна подкрепа всяка година, което е една-пета от целия бюджет на Америка за чуждестранна помощ. Или обърнато в per capita, Съединените щати ежегодно субсидират всеки израелец с 500 долара. Тази щедрост е особено удивителна, когато имаме предвид, че Израел сега е заможна индустриална държава с доходи на глава от населението, които са съизмерими с тези на Южна Корея или Испания.”
Защо е тази щедрост? Защото Дом Ротшилд контролира както Израел, така и политическата система на Съединените щати. Това, което свързва двете държави, се нарича ционизъм, а ционизмът е дело на Ротшилд. Такова дело е и самият Израел. Тази могъща ционистка клика, държаща в ръцете си Израел, САЩ, Европа и отвъд, за сетен път се проявява като училищния побойник, който тормози малките деца – хората от Газа.
По времето, когато пиша тези редове, статистиката за убитите палестинци е 800 мъже, жени и деца, като ранените са хиляди, а много от тях ще останат инвалиди доживот. Разбойниците бомбардират невъоръжени и невинни хора, въпреки че от тях не може да дойде съответната реакция – точно това, което правят хулиганите. О, храбри мъже на Израел! О, колко ли би се гордял Яхве с вас: “И когато аз, господ, вашият бог, ви предам тези народи, и ги завладеете, да ги изтребите до крак! Не водете преговори с тях и не показвайте никаква милост.” (Deuteronomy 7:1-4)
Това, което виждаме в Газа и сме виждали много пъти досега, както там, така и в Ливан, е безмилостна старозаветна касапница: студено, пресметнато, безсърдечно клане. Безбройни са приликите между призивите на кръвожадния “бог” от Вехтия завет и делата на бездушните машини, които контролират Израел, в частност и най-вече биологичните роботи от Дом Ротшилд. Тези същества имат толкова души и способност да са съпричастни и милостиви, колкото вашия настолен компютър.
Представете си какво би станало, ако Иран или някоя друга държава, стига да не е Израел или САЩ (и двете имоти на Ротшилд), прави това, което израелската армия прави в Газа. Ще последва заклеймяване от целия свят, включително от Израел и САЩ, ще летят резолюции до международните организации, в които жестоко ще се критикуват своеволията на въпросната държава. Ще се говори за нужда от санкции и военна намеса, “за да се спасят невинните”. Но когато насреща си имаме работа с Израел, можем само да слушаме глупави призиви за примирие и край на насилието, докато се опитваме “да разберем израелската позиция”. В конкретния случай на новоизбрания президент “Промяна”, сиреч Обама, имаме едно мълчание. На такова затваряне на очите не може да се радва никоя друга държава, а само Израел, защото е изцяло собственост на Ротшилдови и съответно е над правилата, които важат за всички други. Или както казва Ариел Шарон, бившият израелски министър-предстедател:
“Израел има право да съди всички останали, но определено никой няма право да съди еврейския народ и израелската държава.”
Министър-председателката Голда Майр (собственичка на поне 12 публични домове в Украйна; масов убиец на ок. 3000 жени и деца в покрайнините на гр. Наблус – бел. пр.) показва същата ционистка арогантност:
“Тази държава съществува, благодарение на изпълненото обещание на самия Господ. Затова е нелепо дори да се обсъжда нейната законност.”
Аха! Ама то, вдъхновението, идвало от Вехтия завет?! И значи можете да правите каквото си искате… Само дето това с “еврейската прародина” от самото начало е замислено като феодална държава от Ротшилд и тяхната глобална мрежа от посветени и потайни банкстери.
По време на израелските военни атаки над Ливан през 2006-та израелският писател Бари Хамиш разказваше за една от срещите си с внук на Евелин Ротшилд, който избягал от семейството си, за да стане мормон. Та внукът е казал на Хамиш, че само седем фамилии са се облагодетелствали от “плодовете на войната” с Ливан. И пак този внук е казал за собственото си семейство: “Те създадоха Израел, за да им бъде изцяло като маша в ръцете. Тя (тази държава) ги прави още по-богати и им осигурява небивал контрол. Никога няма да бъде унищожена.”
Фамилия Ротшилд е спонсорирала първите европейски заселници в Израел и е манипулирала събитията в Германия, довели до ужасяващото отношение към еврейските и други малцинства, за да може в крайна сметка да осъществи заветната си цел: крепостна държава в Палестина, където Ротшилд и отбрани банкстери могат да ползват юдейското население като дългосрочен източник на приходи, а при нужда и да го малтретират. Те наричат този план “Ционизъм”. Терминът и неговите производни често се използват като синоним на евреите, но всъщност имаме едно политическо движение, което е планирано и пропагандирано от Дом Ротшилд и на което се противопоставят много от евреите.
Израелските разбойници отделят доволно време да заклеймяват тероризма на другите, макар собствената им държава да е създадена с тероризъм от най-ужасяващ вид – а именно от групировки като “Иргун”, “Хагана” и “Щерн”. Тези терористи създават Израел от пламъци и бомби, а в последствие въпросните групировки се превръщат в израелските военни сили (IDF), които днес бомбардират Газа. Сред ръководните светила на тези и други терористични организации са Менахем Бегин, Ицхак Шамир и Ариел Шарон – все касапи, които са ставали израелски министър-председатели и са имали наглостта да заклеймяват арабския тероризъм. И до днес тяхната бандитска мисия продължава с целта да унищожи палестинците.
След като ционистките терористи, контролирани от Ротшилд, през 1948-ма изграждат държавата Израел от бомби и пепел, около 800 хиляди палестинци са превърнати в бежанци от това, което е било собствената им държава. Техните потомци днес наброяват към четири милиона души. И тогава, както и днес, светът просто наблюдава, защото за Израел нито важат правилата на играта, нито думи като справедливост, честност, благоприличие и милост.
Идеята винаги е била стъпка по стъпка палестинците да бъдат изтребени, и то преди Израел да бъде създадена. В Декларацията Балфур от 1917 г., в която контролираното от Ротшилд британско правителство подкрепя възникването на “еврейска” родина в Палестина, се казва, че “не трябва да се предприема нищо, от което могат да възникнат мнения за гражданските и религиозните права на съществуващото не-еврейско население в Палестина”. А по-късно Хаим Вайцман, един от близките сподвижници на Ротшилд, казва: “Що се отнася до арабския въпрос, британците ни казаха, че там живеят стотици хиляди тъмнокожи (Negroes), но това е без никакво значение.” Тези “негри” нямат никаква стойност и днес – успешното им унищожаване е по-близо отвсякога.
Първият министър-председател на Израел, още един терорист на име Давид Бен-Гурион, никога не го е криел от своето тясно обкръжение. Бившият министър-председател Ицхак Рабин в нецензурираната версия на своите мемоари, издадени в “Ню Йорк Таймс” на 23 октомври 1979 г., пише:
“Излязохме навън на разходка, а Бен-Гурион дойде с нас. Алон повтори въпроса си: “Какво да правим с палестинците?” Бен-Гурион махна с ръка и каза: “Разкарайте ги!””
Настоящите бомбардировки срещу палестинците от Газа са просто поредната стъпка към края на заветната цел. Палестинците са заврени в ивицата Газа, която е малко по-голяма от най-внушителните концентрационни лагери. Израелците контролират всичко, което влиза и излиза, независимо дали говорим за хора, или за хранителни доставки, лекарства и други средства от първа необходимост. Когато израелците затворят граничните постове, става страшно – палестинците са в капан и оставени на милостта на бездушните и безсърдечни управници в Тел Авив и тяхната армия, които пък са управлявани от Ротшилд.
Един писател наскоро описа положението в Газа: “…Израел закова пироните в ковчега, тоест Газа е под обсада, продължила близо три години, през което време недохранването сред населението можеше да конкурира това на субсахарските области в Африка; каналните нечистотии течаха по улиците и замърсяваха морето; домовете и сега се събарят от булдозери като групово наказание връз предишно групово наказание; мъже, жени и деца все така падат повалени от снайпери; децата оглушават от свръхзвуковия гръм на ниско прелитащите самолети, като повечето от тях страдат от пост-травматичен стрес и мнозина вече нямат никаква друга амбиция, освен да станат “мъченици”…”
А сега е още по-лошо. Как е възможно някой да проявява подобна липса на състрадание към цял един народ? Отговор може да се даде, само когато стане ясно, че ционистките екстремисти наистина се имат за богоизбрани и съответно за тях палестинците не се различават от говедата. Министър-председателят и терорист Менахем Бегин в реч пред израелския парламент описва палестинците като “животни на два крака”. Друг министър-председател и терорист – Ицхак Шамир, през 1988-ма уверява еврейски новозаселници, че палестинците “ще бъдат смачкани като скакалци… А главите им ще бъдат разбити в скалите и стените”. И поредният министър-председател и терорист, Ариел Шарон, през 1998-ма, когато още е израелски министър на външните работи, потвърждава какъв е планът за палестинците:
“Израелските лидери са длъжни да обяснят пред обществото, при това ясно и смело, няколко позабравени с времето факти. Първият от тях е, че не може да има ционизъм, колонизация или еврейска държава, ако арабите не бъдат изгонени, а земите им не бъдат отчуждени.”
С други думи, планът е палестинците да бъдат прокудени заради бедност, глад и войни, което ще позволи на ционистите да се разширят в един “Велик Израел”. Реализирането на този план междувременно е напреднал. В началото на 2008-ма един от отговорниците за хуманитарните пратки на Обединените нации е бил шокиран от жестоките и жалки условия за живот в Газа. Генерал Джон Холмс вини за това решението на Израел да затвори граничните пунктове, което води до ограничаване на доставките на храна и други материали – тоест това, което правят и сега.
Генералът казва: “Подобни действия водят до неописуема човешка и хуманитарна ситуация тук, в Газа, заради която хората не могат да живеят дори с малкото човешко достойнство, на което всеки има право.”
Но нека си припомним – това са “животни на два крака”, нали? Ричард Фолк, наблюдател към UN Human Rights Council, също осъжда Израел за положението в Газа. А той е евреин и съответно много неприятен противник на израелските власти, защото устата му не може лесно да бъде залепена и запушена с обичайния и любим на ционистите етикет: “анти-семит”. Тук по-скоро работа може да свърши друг етикет – “себеомразен тип” (self-hater) – който се поставя от болните мозъци на тези евреи, които си позволяват да критикуват Израел. Фолк е бил наказан за критиката към Обетованата земя, като е бил задържан за 20 часа и му е било отказано да влезе в страната. А това пък му пречи да си върши работата като репортер и наблюдател на условията, в които живеят палестинците при настоящите въздушни и наземни атаки. Отказът да бъде допуснат в страната е станал в средата на декември, точно навреме, за да не може да присъства на новите бомбардировки, тогава планирани и подготвени. Кликнете тук за интервю с Ричард Фолк.
Администрацията на Буш за последните осем години се състои основно от нео-консервативната (или Neocon) мрежа, която пък е ръководена от елементи с двойно американо-израелско гражданство и/или ционисти като Пол Уолфовиц, Ричард Пърл, Дов Закхайм, Уилям Кристъл, Робърт Кейган, Елиът Ейбрамс, Дъглас Фейт, Джон Болтън, Робърт Б. Золик, Дик Чейни, Доналд Ръмсфелд и други. Гуруто на неоконсерваторите е покойният Лео Щраус, немски евреин и “философ”, който е проповядвал, че хората трябва да бъдат управлявани от “(лицемерно) набожен елит”.
Но може би трябва да верваме, че дните на ционисткото господство са свършили, защото г-н “Промяна” скоро идва на власт? Ех, де да беше така! Ама Барак Обама си е подготвил “новата” администрация с ционисти като Рам Емануел, който даже ще му бъде дясна ръка в Белия дом. Бащата на Емануел – Бенямин, е ционистки екстремист и бивш член на терористичната организация “Иргун”, за която по-горе стана дума, че е вършала в Палестина. Представете си само колко балансирана и честна ще е политиката на Обамовата администрация по израелските и палестинските въпроси! Нищо чудно, че Обама си трае за израелските бомбардировки над Газа.
Обама: Нямам какво да кажа за действията на Израел. Питайте моя човек Емануел, той е супер ционист и знае как стоят нещата.
Правителството на Обама ще бъде раболепно и про-израелско, дори само защото новият президент се нуждаеше от здравата подкрепа на ционисткото лоби, за да си осигури мястото в Белия дом. А неговият вицепрезидент, Джо Бидън, е отколешен адвокат на израелската политика. Той казва пред една от израелските телевизии: “Аз съм ционист. Не е задължително да си евреин, за да си ционист.” Държавният секретар Хилъри Клинтън е още една марионетка на Израел, която се зарече да “заличи” Иран, ако си позволи ядрена атака над богоизбраната държава. Дали би казала, че ще заличи Израел, ако Израел бомбардира Иран? Друг път!
Палестинците никога не са имали шанс, защото играта е нагласена и се залага на измамите. Винаги е било така. По време на Първата световна война контролираното от Ротшилд британско правителство уверява палестинските араби, че ако се сражават с отоманските турци и ги принудят да напуснат Палестина и други земи, ще получат като награда една независима Палестина. Палестинците се съгласяват и с подкрепата на офицера Томас Едуард Лорънс – т.нар. Лорънс Арабски – Отоманската империя бива разгромена. Наградата обаче не е независимост. Най-напред територията е управлявана от британски “мандат”, след което идва и окупацията от ционисткия Израел. Самият Лорънс признава, че арабите са били измамени. Лъгани са и досега. Всички тези “мирни процеси” и “пътни карти” винаги са имали за цел да водят до никъде. Те представляват временни решения, предназначени да поддържат статуквото, докато палестинците като цяло изчезнат.
Израелците обичат да казват, че убиват хората като отмъщение за атаките на палестинската групировка “Хамас”, която официално контролира “властта” в Газа, само дето трудно можем да говорим за контрол, след като Израел решава какво и кой може да влиза и излиза. Агентите на “Хамас” изстрелват ракети, правени по остарели технологии, които досега са убили четирима души. Ужасно е, да, и не би трябвало да се случва. Нямам намерение да адвокатствам в защита на “Хамас”, защото те също са своего рода тирани, но се запитайте: какво бихте направили, ако сте в положението на палестинците и след шейсет години на потисничество и гонения светът продължава да не си мръдва пръста?
Ако премахнете несправедливостите, премахвате и мотивацията за отговор чрез насилие. И ако поставите хора в положение, където или трябва да приемат жалката си съдба, или да отвърнат с огън, няма начин някои да не изберат втория вариант. Вместо да се заеме с първопричината за проблемите – несправедливостта, Израел ползва модерните технологии за бомбардировки, които довеждат до над 800 убийства и осакатяването на хиляди. И то все хора, които в поне 90% от случаите нямат нищо общо с ракетните атаки. През 2007-ма за всеки убит израелтянин са убити 25 палестинци. Това не може да бъде наречено “самозащита”.
Ричард Фолк, еврейският представител в Обединените нации, две седмици преди наскорошните израелски военни операции казва: “Израелските въздушни нападения над ивицата Газа са жестоко и сериозно нарушение на международните хуманитарни закони, както са определени в Женевските конвенции, както по отношение на задълженията на окупиращата сила, така и по изискванията на законите на войната.”
Тези нарушения включват:
Групово наказание: всички 1.5 милиона души, които живеят в претъпканата ивица Газа, са наказвани за действията на шепа бойци.
Цивилни цели: въздушните нападения са насочени към цивилни области в една от най-пренаселените области на земята; със сигурност най-гъсто населената област в Близкия Изток.
Прекомерни военни действия: въздушните нападения не само са унищожили полицейските и охранителните сгради на правителството в Газа, но са убили и наранили стотици цивилни; при едно от нападенията мишената е била група студенти, които се опитвали да намерят транспорт от университета до домовете си.
Тази диващина срещу палестинците започва от ционистките терористични групи, осигурили съществуването на държавата Израел, като продължаващите жестокости са потискани от страха, който идва с етикета “анти-семит”. Династията Ротшилд създаде добре платена мрежа от групировки, например т.нар. Anti-Defamation League (ADL), но и много други, чиято цел е да сочат с пръст като “анти-семит” или “расист” всеки, който се осмели да изобличи или заклейми Израел и нейните агенти в САЩ или други държави. Политици, университетски професори, хора като мен, изобщо всички, които имат някаква солидна публика, незабавно биват укорявани от ADL и наклеветени за “расисти”, само защото са изобличили Израел или някой, за когото се окаже, че е юдеин. Направо е смешно как тези, които се имат за богоизбран народ и по-горе от всички останали, имат очи да обвиняват другите в расизъм. Просто не е за вярване!
А евреите, които се противопоставят на тиранията, като блестящия Норман Финкелщайн, са определяни като “себеомразни типове” и в отговор на критиките често губят работата и средствата си за препитание. Анти-расистките групировки на Ротшилд могат да накарат Големия брат (от “1984” на Оруел – бел. пр.) да се скрие от срам. Но ние не можем и нямаме право да мълчим за бедстващото положение на палестинците, само защото се опасяваме за себе си. Какво, ние да не сме мишки?
Тук не става дума за расизъм. Това е чист фашизъм и ежедневна екзекуция на невинни, безпомощни и страдащи хора. Хич не ми пука какво ще си рече ADL за написаното, нито пък ме интересуват “левите” папагали, които не мислят, а поколение след поколение нижат с патос на надъхани чавдарчета едни и същи заучени пропагандни приказки. Има нещо за казване и съответно някой трябва да го каже.
А! Между другото, тия, дето движат ционистката политика, която пък е част от много по-голяма световна политика на банкстерските фамилии, пет пари не дават за евреите като цяло. Евреите са средство, което във всеки един момент би могло да стане излишно, ако се изяви като пречка към нарочената цел. Или както казва първият израелски министър-председател, Давид Бен-Гурион:
“Ако знаех, че мога да спася всички деца на Германия, ако ги отведа в Англия, и само половината от тях, ако ги отведа в Израел, бих избрал последното; защото за нас не е важна бройката на тези деца, а историческата разплата на израелския народ. ”
Що за болен мозък може да каже това? Отговор: такъв, който е управлявал Израел още от 1948 година. Трябва да изоставим абсурдните и детински етикети “еврейски”, “нееврейски (езически)”, “мюсюлмански” и всичките тези илюзорни глупости, и да се обединим в името на мира и справедливостта за всички. Защото няма еврейска несправедливост или палестинска несправедливост. Има само несправедливост. Справедливост за едни, която е несправедливост за други, не е справедливост за никого. Справедливостта няма смисъл, ако не важи за всички. А тя никога няма да важи за палестинците, докато светът си трае и извръща глава в друга посока.
Автор: Дейвид Айк
10.1.2009 г.