ФИЛИП КОРСО(ПОЛКОВНИК ОТ ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ НА САЩ): ,,ПО ВРЕМЕ НА СТУДЕНАТА ВОЙНА РАЗПОЛАГАНЕТО НА ОРЪЖИЯ БЕ ПРИКРИТИЕ ЗА СЕКРЕТЕН ПЛАН ЗА БОРБА СРЕЩУ ИЗВЪНЗЕМНИТЕ“

,,Обаче Студената война стори своето чудото и за двете свръхсили, като им позволи да подготвят защита срещу извънземните, без дори да намекнат пред обществото какво всъщност вършат. Захванете ли се да проучвате, самият архив ще ви покаже, че през цялата Студена война дневният ред е бил съвсем различен. В края на краищата, за какъв дявол в действителност всяка страна притежаваше десет пъти или даже повече от необходимия брой (ядрени) бойни глави, та напълно да унищожи атомния арсенал на другата, както и нейните основни населени места? Истинската причина бе скрита зад мащабните ракетни арсенали, огромната флотилия от бомбардировачи и разположените върху подводници площадки за изстрелване на междуконтинентални балистични ракети с голям обсег, които и двете страни бяха разположили. И тя бе заплахата от страна на извънземните. В случай, че те окупираха част от
нашата планета, трябваше да притежаваме огневата мощ,
за да ги унищожим. Ако нападнеха или Съединените щати, или Съветския съюз, за да извадят от строя единия от двата арсенала, имахме достатъчно ракети за изстрелване, та да ги накараме да платят прекалено висока цена за евентуална война, която при това положение едва ли щеше да
си струва.
Това бе част от нашия таен план, скрит зад огромните военни разходи и приготовления от петдесетте и шейсетте: да пожертваме част от планетата, но останалата част
да продължи
да живее. Това позволяваше на Съединените щати и СССР да се заплашват помежду си, но вършеше работа и на ръководствата
на техните военноразузнавателни институции, като начин
за сплашване на която и да е извънземна цивилизация. Никой не написа мемоари за това, защото по време на Студената война
разполагането на оръжия бе прикритие за секретния план за борба срещу извънземните.
По времето, в което президентът Никсън се завърна от Китай, където се бе съгласил да върне Виетнам на комунистите, той вече бе постигнал своето да извърши успешен прелом на съветския фронт в Студената война. През следващото десетилетие съветите бяха заклещени между китайците, с които в миналото бяха
водили погранични войни, и Съединените щати. Когато президентът Роналд Рейгън демонстрира на Михаил Горбачов, че Съединените щати бяха в състояние да разгърнат ефикасна антиракетна отбрана и подири съветското сътрудничество, за да го насочи срещу извънземните, всички претексти за воденето на Студената война изчезнаха и великото съветско единство
в Източна Европа взе да
се разпада.
Със сигурност през тези четиридесет години от 1948-а до 1989-а, когато падна Берлинската стена, имаше и игра извън правилата. Всяка страна се опитваше да принуди другата да харчи повече пари защото се захранваше с информация от КГБ. Докато, знам го
отколкото трябват, за да отслаби нейната икономика.
Нашето ЦРУ постоянно ни даваше фалшиви оценки,
със сигурност, ние се мъчехме да вършим същото със съветите. И стига да можеха, съветите биха могли да спечелят
Студената война
по възможно най-безкръвния начин. Обаче накрая, след като заплахата
от взаимно унищожение направи Третата световна
война невъзможна,
истинското ни внимание бе насочено повече към нашия
общ враг: извънземните, които отказваха да и отидат.“
Филип Корсо, полковник от военното разузнаване на САЩ.

ДЖОН ПЪРКИНС: ,,АЗ БЯХ ИКОНОМИЧЕСКИ УБИЕЦ“

Парите никога не стигат до държавата. Те отиват в големите корпорации, за изграждане на инфраструктурни проекти в тази страна -електрически централи, заводи, пристанища. Неща, облагодетелстващи малцина богати в тази страна. Заедно с нашите корпорации. Но всъщност не помагат на мнозинството от населението изобщо.

Обаче тези хора, цялата държава остава с огромен външен дълг. Толкова голям дълг, да не могат да го изплатят и това е част от плана. Не могат да го изплатят.

И тогава ние, икономическите убийци, се връщаме и казваме: „Вижте, дължите ни много пари. Не можете да си платите дълга. Така че, продайте си петрола много евтино на нашите петролни компании, позволете ни да построим военна база в страната ви, или да изпратим войници в помощ на някое място като Ирак, или гласувайте като нас на следващото гласуване на ООН, да се съгласят да приватизираме тяхната електрическа компания и техните водоснабдителни и канализационни системи и да ги продадат на US корпорации или други многонационални корпорации.

„Получава се цяла пирамида и това е начина по който работят МВФ и Световната банка. Поставят една страна в дълг, и то толкова голям, че да не може да го изплати и тогава предлагаш да рефинансираш този дълг и да платят още лихви. И си изискваш това „танто за танто“, както се казва, „условности“ или „добро управление“, което всъщност означава, че трябва да си продадат ресурсите, включително много от социалните служби, компании за битови нужди, понякога и училищните си системи, наказателните си системи, застрахователните системи на чужди корпорации.

Това е двойна, тройна, четворна примка!

Прецедентът на икономическите убийци започна в началото на 50-те години, когато демократично избраният Мусадех беше избран в Иран. Смяташе се за надеждата за демокрация в Близкия Изток и по света. Беше „Мъж на годината“ на „Тайм“. Но една от идеите, които издигна и започна да прилага бе, че чуждите петролни компании трябва да плащат на иранския народ много повече за петрола, който експортираха от Иран и иранците трябва да печелят от собствения си петрол.

Странна политика. На нас не ни хареса, естествено. Но се страхувахме да направим каквото обикновено правехме, да изпратим военните. Затова изпратихме един агент на ЦРУ, Кърмит Рузвелт, роднина на президента Рузвелт. Кърмит отиде с няколко млн. долара, бе много много влиятелен и ефективен и за кратко време успя да свали Мусадех, издигна за заместник шахът на Иран, който винаги е бил благосклонен към петрола.

Изключително ефективно. Тълпи от хора в Техеран. Военни офицери заявяват, че Мусадех се е предал и режимът му на диктатор в Иран е приключил. Портрети на шаха се носят по улиците докато настроенията се променят. Шахът е посрещнат вкъщи.

Обратно в САЩ, във Вашингтон, някои хора се огледаха и казаха „Уау, това ни излезе много евтино“.

Така се създаде изцяло нов начин за манипулация на държави, за създаване на империи.Единствения проблем с Рузвелт бе, че той носеше карта на агент на ЦРУ и ако бъдеше заловен последиците можеха да са доста сериозни.

Много бързо се взе решение да се ползват частни консултанти, парите да минат през Световната банка МВФ или някоя друга такава агенция, да се наемат хора като мен, работещи за частни компании. Така че ако ни хванат, няма да има връзки с правителството.

Когато Арбенц стана президент на Гватемала, страната беше в ръцете на Юнайтед Фрут Къмпани и големите многонационални корпорации. Арбенц ползваше този лозунг: „Искаме да върнем земята на хората“. И щом взе властта провеждаше политика точно в тази насока, даваше земята отново на хората.

На „Юнайтед Фрут“ не се хареса това. Затова наеха фирма за връзки с обществеността, направиха голяма кампания, за да убедят народа на САЩ, гражданите на САЩ, пресата на САЩ и конгреса на САЩ, че Арбенц е Съветска марионетка и че ако той остане на власт, СССР ще имат база в това полукълбо. А по това време цареше голям страх от червения, комунистически терор.

Така че, накратко, от тази PR кампания дойде ангажимента от страна на ЦРУ и военните да елиминират този човек. И всъщност го направихме. Изпратихме самолети, войници, „чакали“, изпратихме всичко, за да го елиминираме. И го елиминирахме. Веднага щом падна от власт, следващият, който пое властта на практика върна всичко в ръцете на големите международни корпорации, включително Юнайтед Фрут.

Еквадор от много години се управляваше от проамерикански диктатори, често брутални. Тогава се реши, че ще се проведат наистина демократични избори. Хайме Ролдос бе кандидат и основната му цел, според него, щеше да бъде да се увери, че ресурсите на Еквадор се използват за благото на народа. И спечели съкрушителна победа. С повече гласове, отколкото който и да е друг на избори в Еквадор. И започна да прилага тази политика. Да се увери, че печалбите от петрола отиваха в помощ на народа. Е… Това не ни хареса, тук в САЩ.

Аз бях изпратен като един от няколко икономически убийци да го разубедим. Да го корумпираме. Да му сменим позициите. Да му намекнем, нали знаете. „Можеш да станеш много богат, ако ни играеш по свирката.“ „Но ако продължаваш с тази политика, ще си отидеш“.

Не ни послуша… Беше убит… Веднага щом се разби самолета, цялата зона беше отцепена. Единствените допуснати там бяха наши военни от близката база и част от еквадорските военни. Когато започна разследване, двама от ключовите свидетели загинаха в автомобилни катастрофи преди да имат шанс да свидетелстват.

Много, много странни неща се случиха покрай убийството на Хайме Ролдос. Аз, като повечето хора, наистина следящи случая, нямам абсолютно никакви съмнения, че беше атентат. И, разбира се, на моята позиция като икономически убиец, аз винаги съм очаквал нещо да се случи с Хайме, дали ще бъде преврат или атентат, но ще бъде елиминиран, защото не се корумпира. Той не позволи да го корумпираме, както искахме.

Омар Торихос, президента на Панама, беше един от любимите ми хора. Наистина, наистина го харесвах. Беше много чаровен. Наистина искаше да помогне на страната си. И когато опитах да го подкупя ми каза: „Виж, Джон… “ викаше ми Хуанито. „Виж Хуанито, не ми трябват парите. Това от което се нуждая е страната ми да бъде третирана справедливо.

Искам САЩ да изплати дълговете, които дължите на народа ми за цялото разрушение, което направихте тук. Искам да съм в позиция да помагам на други латиноамерикански страни да спечелят независимостта си, да се освободят от това, това ужасно присъствие от Севера. Вие ни експлоатирате толкова лошо. Искам Панамския канал да е обратно в ръцете на панамския народ. Това искам. Така че, остави ме на мира, не се опитвай да ме подкупваш“.

Беше 1981, през май Хайме Ролдос беше убит. И Омар разбираше това много добре. Торихос събра семейството си и каза: „Аз сигурно съм следващия, но всичко е наред, защото изпълних това, за което дойдох. Предоговорих Канала. Канала ще бъде вече в наши ръце, тъкмо приключихме преговорите с Джими Картър.

През юни същата година, само няколко месеца по-късно той също загина при самолетна катастрофа, която, несъмнено, бе изпълнена от „чакали“, на заплата в ЦРУ. Има много доказателства, че един от охранителите е предал на Торихос в последния момент диктофон когато се качвал на самолета. Малък диктофон, в който е имало бомба.

Интересно ми е как тази система продължава почти по същия начин с години, само че икономическите убийци са станали все по-добри. След това, следващите подред, съвсем наскоро, бяха събитията въвВенецуела. През 1998 Уго Чавес бе избран за президент, следвайки дълга линия на президенти, които бяха много корумпирани и разрушиха икономиката на страната. И Чавес бе избран сред всичко това. Чавес се изправи срещу САЩ и го направи главно като изиска венецуелския петрол да се използва в помощ на венецуелския народ. Това не ни хареса тук в САЩ.

Така през 2002, беше организиран преврат, за който беше без съмнение, според мен и според повечето хора, че ЦРУ стои зад него. Начинът, по който беше изпълнен този преврат беше много подобен на това, което Кърмит Рузвелт направи в Иран. От манипулирането на хората да излязат на улиците, до бунтовете, протестите, да кажат, че Чавес е непопулярен. Ако може да намерите няколко хиляди души да направят това, телевизията може да го направи да изглежда сякаш е в цялата страна и нещата започват да се размножават. Само че, в случая с Чавес, той беше достатъчно умен и хората стояха плътно зад него, и го преодоляха. Това беше феноменален момент в историята на Латинска Америка.

Ирак всъщност е идеален пример за начина на работа на цялата система. Ние, икономическите убийци, сме първата линия на защита. Ние отиваме, опитваме се да корумпираме правителствата и да ги убедим да вземат големите заеми, Които после използваме като лост, за да ги управляваме. Ако ние се провалим, както аз се провалих в Панама с Омар Торихос и в Еквадор с Хайме Ролдос, хора, отказващи подкупите, тогава втората линия на защитата влиза в действие. Те или свалят правителството, или извършват атентат. Щом това се случи и дойде ново правителство, нещата се променят коренно, защото новият президент знае какво може да му се случи.

В случая с Ирак и двата метода се провалиха. Икономическите убийци не можаха да стигнат до Саддам Хюсеин. Опитахме много упорито да го убедим да приеме договор подобен на този на династията Сауд в Саудитска Арабия, но той не го прие. И чакалите отидоха да го елиминират. Не успяха. Охраната му беше много добра. Все пак, той по едно време беше работил за ЦРУ. Беше нает да убие един бивш президент на Ирак, провали се, но познаваше системата. През 1991 изпратихме военните и унищожихме иракската армия.

На този етап решихме, че Саддам Хюсеин ще се поддаде. Можехме да го ликвидираме в този момент, разбира се, но не искахме. Той е типа силен мъж, който харесваме. Той контролира хората си. Мислехме, че може да контролира кюрдите, да държи иранците на границата си и да добива петрол за нас. И щом ликвидирахме войската му, мислехме, че ще се поддаде. И икономическите убийци се върнаха през 90-те, но без успех.

Ако бяха успели още щеше да управлява. Щяхме да му продадем всички изтребители, които поиска и всичко друго което поиска, но не можаха, не постигнаха успех. Чакалите пак не успяха да го елиминират и пак изпратихме военните но този път довършихме работата и го ликвидирахме.

По време на това подписахме някои много изгодни строителни договори да изградим наново страната, която всъщност разрушихме. Което си е доста добра сделка, ако притежаваш големи строителни компании.

Ирак е пример за трите етапа. Икономическите убийцисе провалиха там. Чакалите се провалиха. Като крайна мярка военните влязоха. И по този начин ние наистина създадохме империя, но го направихме много, много деликатно. Това беше тайна.

Цялата изповед на автора с превод може да видите на:
https://m.youtube.com/watch?v=Hd6M-oePMFs

АРТУР ФОН ХУН ЗА РУСКАТА ЗАВИСТ КЪМ БЪЛГАРИТЕ ПО ВРЕМЕ НА РУСКО-ТУРСКАТА ВОЙНА 1877-1878 Г.

Руската завист и злоба към българското население , така добре описана от Достоевски, среща потвърждение и в книгата на Артур фон ХУН “Борбата на българите за съединението си”. Артур фон ХУН(Arthur von Huhn) е германски военен кореспондент по време на Руско-турската война през 1878 и по време на сръбско-българската война, защитник на Съединението, написал най- възторжените репортажи за България и нейния героичен и свободолюбив народ, издадени и в книга на немски, английски и френски, преведена и на български език. Той пише:
“Аз искам да кажа само това, което съм видял и чул в България по време на Руско-турската война. Първото, което забелязах беше това, че този уж „угнетен“ народ се намираше в такова благосъстояние, в каквото малко народи се намират в цивилизована Европа.
Това чудно откритие не направих само аз, но и всички руски офицери и войници. Те предприеха своя кръстоносен поход, за да избавят своите бъдещи еднокръвни братя от турско робство. Но какво намериха братушките в България при кръстоносния си поход?
Те не намериха угнетени роби, а един състоятелен, богат народ, който се ползваше почти с по-големи права, отколкото самите му избавители! Навред чувах думите:
„Но болгары находятся в болье лучшем положении, чем мы русские, а наши крестьяни были-бы очень счастливы, если бы могли сделать замену с болгарами!“
И наистина, тази замяна нямаше да е лоша за руските селяни, които се хранят само с картофи и овесеник.
Колкото повече стоях в България, толкова повече се уверявах, че тя е една богата земя. Нийде в цяла България не срещнах ни най-малка следа от истинска бедност, която в Русия се среща на всяка крачка. Всеки българин си има своя къщичка, своя нива, свое лозе, свои волове, крави и овце, а освен това и готови парички. С една дума: всеки български селянин е, по имот, малък чокой. Следователно, ако се касаеше само за материални богатства, то русите спокойно можеха да пропуснат освобождението на България.
Също и това не беше дотам истина, че турците преследвали по свиреп начин християнската религия в България. Никъде не намерих разрушени християнски църкви и българските попове бяха също така добре угоени, както и руските. Най- доброто доказателство за богатството на страната е този неoборим факт, че България цели шест месеца е хранила без затруднение цялата руска армия.
Руското интендантство беше безкрайно лошо. То се грижеше само за своя джоб, но не и за руската войска. Ако трябваше да се надява само на него, то руската армия би измряла десет пъти от глад. То проводи през Дунав едно нищожно количество провизии, а при това развалени. Какво би станало с руската армия, ако не беше намерила достатъчно храна в България?
Този въпрос може да си разреши всеки сам, без да размишлява дълго време…
Разказите за угнетяване на християнската религия може да се оборят единствено чрез факта, че тя след 500 годишното робуване под турското иго не е претърпяла ни най-малка промяна в религиозните си обичаи. Напротив, християнската религия беше запазена в България непокътната, както е била преди 500 години. Това не е измислица, а жива истина, която не може да обори дори пресветейшият руски синод.
Аз казах вече, че България е богата страна. Но тази фраза „богата страна“ трябва да се ограничи донякъде.
Богатството на България се състоеше и се състои и до днес изключително само в земеделието и скотовъдството. Индустрията все още е почти съвсем неразвита. Също и търговията е още много назад и се намира в ръцете на евреите, търговците и чужденците. Този недостатък на търговията и индустрията е причината, че не са се образували големи народни центрове (големи градове) в България, без които не е възможно да се докара едно истинско образование и развитие на народа. Турското правителство не се погрижи изобщо за построяването на добри пътища в България и за повдигане на търговията на страната. Не, то се грижеше само да прибере данъка от народа и да живее в разкош и бездействие – неща, които са свойствени почти на всеки османлия. С една дума: турското правителство не се погрижи ни най-малко за напредъка, развитието и благосъстоянието на българския народ. Да, то не се погрижи дори и за своя османски народ, а го остави да тъне в тъпотия и невежество. Нехайството на турското правителство удуши всеки стремеж за предприемчивост и напредък в България. Това трябва да признае всеки безпристрастен човек.
При тези обстоятелства, България по време на освобождението си представляваше една селска
държава с малочислена интелигенция. Затова изникна в Европа въпросът, как ще се управлява тази страна. Отговорът, че русите ще се погрижат за това, не беше дотам утешителен за европейската дипломация.
Но русите не искаха и да знаят за европейската дипломация и приготвяха тази страна не като самостоятелна държава, а като руска губерния.
Българите се убедиха твърде скоро, че Русия обича много България, но не и българския народ.
Европейската дипломация знаеше добре, че Русия иска да използва България и Източна Румелия като авангард за Цариград. Тя допусна Русия да свърши спокойно работата си и чакаше по-благоприятни времена… Европа не спря похода на Русия към Цариград, а само го отложи. Ако сетне не излезе всичко така, както желаеше Русия, това не е по вина на Европа, а на българския народ и държавните му мъже.
Българската конституция е една от най-свободните конституции в цяла Европа и даде на страната не само конституционално, но и парламентарно право.
Дали княз Дондуков е предвиждал възможността, че между Русия и княз Александър Батенберг някой ден в бъдеще може да се роди несъгласие, и дали е смятал, че това може да настрои тогава парламента против княза, или обратно, княза против парламента?
Това, обаче, е вярно, че княз Дондуков беше напълно убеден, щото неговата конституция не ще трае дълго време. Най-доброто доказателство за това е разговорът на Дондуков с един депутат в Търново:
„Comme vous etes naif, mon cher! Les constitutions c’est comme les
jolies femmes: elles ne demandent qu’a etre violees.“
Ще рече: „Колко сте наивен, любезний ми! Конституциите са като красивите жени: те искат да бъдат насилени.“
Както вече казах, Берлинският конгрес раздели Северна от Южна България и създаде по този начин две обособени държави. Но тези държави бяха разделени само външно.
Вътре, обаче, те останаха свързани помежду си в най-тясна връзка. Двете държави приличаха на две тела с едно сърце. Всяко приключение, което се появи в едната държава,
се чувстваше и в другата. В първите години владееше само руско влияние в двете държави. Влиянието на другите сили беше тогава под нулата на българския барометър.
Русия се възползва от това обстоятелство, преобърна България и Източна Румелия в руска губерния и създаде в нея един руски авангарден корпус, който беше готов всяка минута да нападне Турция.
Русия мислеше да управлява по своему Източна Румелия чрез генералния си консул от Пловдив, а България – чрез „bon jeune prince“ (добрият млад принц– бел. ред.) Александър фон Батенберг.
Така наричаха княз Александър в Русия. Че Русия се е излъгала горчиво в това отношение, това ни показва най-добре историята на следващите три месеца. Но аз пак мисля, че Русия е могла да осъществи плановете си и да присъедини към себе си двете страни веднъж завинаги, ако бе удовлетворила, поне отчасти, справедливите желания на българския народ и ако е
била по-внимателна при избора на оръдията за политиката си. Че България не е Туркмения, която може да се управлява просто с камшик, това Русия трябваше да знае. Ако другите не са знаели туй нещо, то е простимо. Но за Русия не е простимо, защото България беше за нея през цял един век главната точка за източната ѝ политика. Русия, следователно, трябваше да познава България и българския народ, както себе си. Но не това беше случаят. Руските дипломати не изучиха добре характера на българския народ, та затова се излъгаха горчиво. Те мислеха, че ще могат да управляват българите с камшик, както татарите и туркмените. Не господа, руски дипломати, българите не са родени за камшик и робство, а за самостоятелен, свободен живот.
Лозунгът на българския народ е: „Свобода, независимост и България за себе си.“

,,ПРОТОКОЛИТЕ НА ЦИОНСКИТЕ МЪДРЕЦИ“ – ,,ПРОТОКОЛ №1″- В ПОЛИТИКАТА НЯМА МОРАЛ, УПРАВНИКЪТ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ХИТЪР И ЛИЦЕМЕРЕН

За автора на протоколите
Автор на „Протоколите на Ционските Мъдреци“ е юдеинът Ашер Гинсберг, роден в гр. Сквир, Киевска губерния в 1856 г., известен между сънародниците си с името Ахат Хаам, т.е. „Единствен всред народа“. Фанатизиран и неуморим агитатор на меродавния библейски (равински) юдаизъм, Гинсберг бързо излиза в първите редове на юдейското ръководство и сравнително млад е приет за член във върховното управително тяло (кагала). Идеите му се отличават с удивителна яснота, простота и праволинейност. Дейността му е крайно смела, трескава, непрекъсната. Изработеният от него план за осъществяване заветните цели на Израиля, четен на тайно заседание на първия световен ционистки конгрес в Базел в 1897 г., прави силно впечатление, приема се от мнозинството и му открива пътя към водачеството. От този момент неговото влияние бързо расте и в 1913 г. той е всепризнат и неоспорим водач на юдейството.
Гинсберг подготвя и ръководи руската революция в 1904–1905 г., която, макар че не успя, разтърси издъно Русия и подготви успеха на революцията в 1917 година.
Той е невидимия ръководител на юдео-масонската дейност в периода на подготовката и протичането на войната 1914–1918 г. Той е и създателя и изпълнителя на руската революция през 1917 г. Умира през 1925 г. в Лондон.
Предговор
Протоколите представляват кристализираната идеология на юдаизма, извлечена от неизменните и вечни закони на пророк Мойсей, точно такава, каквато ни я рисува 35-вековната еврейска история. С необясним за нашия морал цинизъм, те разкриват грандиозните цели на юдейството, безпощадната жестокост и абсолютната безогледност на средствата за постигането им.
Всеки, който прочете протоколите, остава поразен от дълбочината и яснотата на мислите, неограничения замах, непоколебимата решителност и пълното пренебрежение към целия нееврейски свят. Ледена хладина, бруталност и садизъм вее от всеки ред на тази протоколирана юдейска мъдрост.
Мислите, изказани в протоколите, хвърлят ярка светлина върху най-големите и мъчно обясними религиозни, хуманитарни и политически събития във всеобщата, а особено в новата история. Те са безпогрешен шифров ключ, с който се разгадават сложните социални и икономически проблеми, които създадоха най-големите обществени сътресения във всички европейски държави от XV век насам.
А. Гинсберг е написал протоколите на малко познатия за самите юдеи староеврейски език, но се е явила нужда да бъдат преведени на френски език, за да послужат като агитационен материал. Агитацията, в полза на идеите на Гинсберг, се е водила и през време на самия конгрес в Базел, на който голямото мнозинство делегати не са знаели староеврейски език. Този именно френски превод по време на Базелския конгрес е попаднал в ръцете на руската тайна полиция, а от нея, в 1901 г., в ръцете на другарите на руския професор Сергей Николаевич Нилус.
За първи път протоколите са отпечатани на руски език през 1901 г. в съчинението на Г. Бутми „Неприятелите на човешкия род“. С. Н. Нилус отпечатва първото издание от тях през 1905 г. Същият отпечатва друго издание през 1911 г. и трето през 1917 г. — непосредствено преди революцията. След руските издания протоколите се разпространяват из целия свят. Интересно е, че в Англия те се появяват почти едновременно с руските — през 1906 г. Това обстоятелство, както и незначителните различия в редакцията — но не и в идеите на многото издания на протоколите в различните страни, дава основание да се предполага, че не само руската полиция, но и други са се добрали до оригиналите.
Протоколите, безспорно са акт конспиративен, и като такъв могат да попаднат в чужди ръце (като се има пред вид неприкосновеността на юдейските организации, особено в котилото на юдеомасонството — Швейцария) само по същия начин, т.е. конспиративно, тайно. Това обстоятелство, което не дава възможност да се представят формални доказателства, юдеите използват, за да отричат автентичността им. И разбира се, другояче не могат да постъпят, защото самопризнанието би било равносилно да подпишат смъртната си присъда.
За действителността на протоколите, обаче, съществуват неоспорими и най-сериозни доказателства — и формални, и по същество. Накратко ще ги посочим.
През 1933 г. в Швейцария почнали да се разпространяват „Протоколите на Сионските мъдреци“. Юдеите автоматично реагират, повдигат страшен шум в световния печат и завеждат дело срещу разпространителите. Делото се гледа в 1935 г. в гр. Берн, в мировия съд председателстван от юдеина-съдия Валтер Майер. Резултатът: разпространителите се признават за виновни, налагат им се огромни парични глоби и се забранява печатането и продажбата на протоколите. Юдейството тържествува, но… не за дълго. Осъдените апелират делото и през 1937 г., на 1.XI. бернският апелативен съд издава решение, с което отменява присъдата на юдеина-съдия Майер и разрешава печатането и разпространението на протоколите. Като се има предвид силата на юдейството в това време, и че този процес се води именно в Швейцария — коментарите са излишни, за да се разбере колко силни са били доказателствата за автентичността на протоколите.
Макар от юдейска гледна точка — като си служим със същия формалистичен мащаб за преценка правотата на нещата, присъдата на бернския апелативен съд да е напълно достатъчно доказателство, тя лично нас не ни задоволява. Ние намираме други много по-силни, по-съществени, абсолютно неоспорими и с математическа логичност данни, които доказват, че идеите, написани в протоколите са напълно идентични с вековната и неизменната идеология на юдейството и че тези идеи, дори от когото и да са написани, са една жива реалност, отражението, на която ежечасно се чувства във всички области на живота по целия свят.
Ето само някои от тези доказателства:
Всички идеи в протоколите, без изключение са тъждествени с принципните начала на юдейската религия. Няма нито една мисъл в тях, която да излиза вън от идеологията и тактиката на юдеите, тъй както те са формулирани от Йехова чрез Мойсей и написани в петте Мойсееви книги в Библията. Заслугата на Ашер Гинсберг се състои в това, че той ги е развил, систематизирал, свързал в порядъка на една програмна дейност и изложил просто, ясно и изразително.
Съществуват още няколко други откъслечни проекта, напълно в духа на протоколите, излезли в различни времена, в различни страни, написани все от юдеи:
a) Толедското писмо, написано в 1489 г. от княза на юдеите в Цариград до равина на гр. Арлес, изнесено в съчинението „Ла Силва Куриоза“ на испанския благородник Юлиан де Мотрано.
b) Реч на равина Райхорн в 1859 г., написана в съчинението „Биариц“ в 1868 г. на германския писател Гьодшед.
c) Посланието до всички юдеи от Адолф Кремие — френски министър на правосъдието и създател на световния еврейски съюз в 1860 г., печатано в Архив Израелит №25, 1861 г.
d) Диалогът в ада между Макиавели и Монтескьо, от френския юдеин Морис Жюли, Брюксел — 1864 г.
e) Съчинението на самия Ашер Гинсберг „Преоценка на ценностите“, което и по стил, и по мисли е първообраз на протоколите.
Налице са и самопризнания на отделни юдеи за истинността на протоколите, между които е и отвореното писмо на юдеина Ели Раваж, написано в Сенчъри магазин №3 стр. 346.
Най-очебийното доказателство — миналата и особено сегашната световна война и събитията между тях, в които и за слепите е ясно, че юдейството в плутократическия блок е играло и играе главната роля, а за националистическите държави е подчертан враг №1.
Идеите на юдаизма и живата действителност, които в протоколите са получили синтезиран формален вид, са най-силното доказателство за тяхната автентичност.
Само този, който няма очи и този, който не желае да вижда, не ще види пораженията, които юдейството е нанесло на човечеството. Само тази душа, която се е откъснала от своя народ и не чувствува болките му, не ще трепне пред конвулсиите на милионите свои родни братя, грабени, лъгани и заблуждавани от синовете на Юда.
За улеснение при четенето, разчлених протоколите и поставих малки заглавия.
Преводачът
Протокол №1
Без фразьорство ще разгледам същността на въпросите. Със сравнения и изводи ще изясня всяка мисъл. При формулиране на нашата система, изхождам от наша и гоевска гледна точка.
ЧОВЕК Е ХИЩНО ЖИВОТНО.
Нека забележим, че лошите хора са повече от добрите и затова при управлението най-добри резултати се постигат, когато се действа с насилие и заплаха, а не с академически разсъждения. Всеки човек се стреми към власт; всекиму се иска да стане диктатор, стига да може; рядко би се намерил човек, който да не е готов да жертва доброто на другите, за да постигне своите интереси.
Какво задържа животинските нагони на човека? Какво ръководи тези хищни животни, които се наричат човеци? Най-напред, в началото на обществения строй, те са се подчинявали на грубата и сляпа сила, а по-после — на закона, който е също така сила, само че замаскирана. Логическото заключение от това е: по закона на природата — правото е в силата.
ПОЛИТИЧЕСКАТА СВОБОДА Е ФИКЦИЯ.
Политическата свобода е идея, но не и факт. Трябва да умеем, когато стане нужда, да използваме тази неопределена идея за примамка, с цел да привличаме народните сили и да сломяваме, когато пожелаем, една властвуваща партия. Тази задача се облекчава, ако противникът сам се е заразил от идеята за свобода, която нарича либерализъм и заради тази идея жертва силата. Тук именно ще се прояви и тържеството на нашата теория: разпуснатите от „свободата“ юзди на управлението, веднага, „по закона на живота“, ще се поемат и дръпнат от нова ръка. Сляпата народна сила не може нито ден да мине без ръководител. Новата власт ще заеме мястото на отслабналата от либерализма стара власт.
ЗЛАТОТО Е ВСЕМОГЪЩО, САМОУПРАВЛЕНИЕТО РАЗЛАГА НАРОДИТЕ.
В наше време силата на златото измества властта на управниците либерали. Мина времето на самоуправлението. Идеята за свобода е неосъществима, понеже никой не умее да се ползува с мярка от нея. Ако само за известно време се предостави на един народ сам да се управлява, той се разлага: още от първия момент възникват междуособици, след това социални войни, в които държавите изгарят и губят силата и значението си.
Всяка държава, изтощена от собствените си конвулсии или от вътрешни разпри, попада под властта на външни врагове и може да се счита за безвъзвратно загинала: тя е в наша власт. Деспотизмът на капитала, който всецяло е в наши ръце, подава на такава държава сламката, за която тя по неволя се хваща, защото иначе ще се сгромоляса в пропастта.
ЗА ЮДЕИТЕ ВСИЧКИТЕ СРЕДСТВА ЗА БОРБА СА НРАВСТВЕНИ.
На този, който със своята либерална душа би възразил, че тези разсъждения са безнравствени, аз поставям въпроса: ако на държавата е позволено и не се счита за безнравствено, когато употребява срещу външния враг всякакви мерки за борба, като например: да не открива на врага плановете си за защита или за нападение, да го напада нощем или с нееднакво число хора, то защо тогава същите тези мерки по отношение на по-лошия — вътрешния враг, който нарушава обществения строй и пречи на благоденствието, трябва да се наричат непозволени и безнравствени?
НАРОДЪТ Е ТЪЛПА.
Може ли здравият логичен ум да се надява, че успешно ще ръководи тълпите с помощта на разумни увещания или условия, щом съществува някакво, макар и безсмислено средство, което би се показало по-приятно на повърхностно разсъждаващия народ? Хората от тълпата, които се ръководят изключително от дребни страсти, поверия, обичаи, традиции и сантиментални теории, се поддават на партийни раздробления, които пречат на всяко сговаряне, дори когато за него са налице най-разумни основания. Всяко решение на тълпата зависи от случайното или подготвено болшинство, което, като не знае политическите тайни, взема абсурдни решения, които внасят зародиша на анархията в управлението.
В ПОЛИТИКАТА НЯМА МОРАЛ, УПРАВНИКЪТ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ХИТЪР И ЛИЦЕМЕРЕН.
Политиката няма нищо общо с морала. Владетел, който се ръководи от морала, не е политик и затова не може да удържи своя престол. Който иска да управлява, трябва да прибягва до хитрости и до лицемерие. Най-големите човешки добродетели — откровеността и честността — в политиката са пороци, защото смъкват от престолите държавници, по-сигурно и по-бързо, отколкото може да стори най-силният им враг. Тези качества трябва да бъдат атрибути на християнските държави; ние никога не трябва да се ръководим от тях.
ЮДЕЙСКОТО ПРАВО Е В СИЛАТА.
Нашето право е в силата. Думата „право“ е отвлечена, без реална стойност и с нищо недоказан смисъл. Тази дума не означава нищо друго, освен: дайте ми това, което искам, за да получа доказателства, че съм по-силен от вас.
Къде почва правото? Къде свършва то? — Неизвестно.
В държава с неправилна организация, с отслабнала сила на законите и намалена власт на владетеля, поради размножилите се от либерализма „права“, аз черпя новото право — правото на силния: да се намеся и премахна всички съществуващи уредби и постановления, да сложа ръка върху законите, да преустроя учрежденията и най-после да стана господар на ония, които са предоставили нам правата на своята сила, като са се отказали от тях доброволно в името на либерализма.
ЮДЕЙСКАТА ВЛАСТ ЩЕ БЪДЕ НАЙ-СИЛНА.
При съвременната неустойчивост на всички власти, нашата власт ще бъде по-силна от всяка друга, защото тя ще бъде невидима до тогава, докато укрепне дотолкова, че да не може никаква хитрост да я подрине.
От временните злини, които по необходимост сега вършим, ще произлязат добрините на непоколебимото наше управление, което ще възстанови правилното устройство и нормалния ход на народния живот, който е нарушен от либерализма. Резултатите ще оправдаят средствата. Нека в нашите планове да обърнем внимание не толкова на доброто и на нравственото, колкото на нужното и полезното. Това е стратегическият план, който определя основната линия, от която ние не бива да отстъпваме, защото иначе рискуваме да видим разрушени многовековните си трудове.
НАРОДИТЕ СА СЛЕПИ.
За да бъдат действията целесъобразни, трябва да се вземат под внимание подлостта, неустойчивостта и непостоянството на тълпата, нейната неспособност да разбира и да чувствува условията на собствения си живот и на собственото си благополучие. Трябва да се разбере, че мощта на тълпата е сляпа, неразумна, неразсъждаваща, прислушваща се наляво и надясно. Не може слепец да води слепи, без да ги доведе до пропастта. Хората от тълпата, макар и да са гениално умни, щом не разбират нищо от политика, не могат да станат ръководители, без да доведат до гибел цялата нация. Само лице, което от детинство се е подготвяло за самовластно управление, може да разбира смисъла на идеите, които имат политическа основа.
САМОУПРАВЛЕНИЕТО СЪЗДАВА РАЗДОРИ.
Народ, който е предоставен сам на себе си, т.е. управлението, на когото е предоставено на издънки из собствената му среда, се саморазрушава от партийни раздори, възбуждани от домогвания за власт и почести, а също и от произлизащите от това безпорядъци. Нима могат народните маси спокойно, без съревнование да разсъждават и да се справят с работите на страната, без да ги сместват с личните си интереси? Могат ли те да се защитават от външни врагове? Това е невъзможно, защото план, който е разбит на толкова части, колкото глави има в тълпата, губи своята цялост и става непонятен и неизпълним.
САМО МОНАРХИЯТА СЪЗДАВА РЕД.
Цялостни и ясни държавни планове може да приготви само монархът, който поставя в ред целия механизъм на държавната машина. От това трябва да се заключи, че целесъобразното за страната управление трябва да се съсредоточи в ръцете на едно отговорно лице. Без абсолютен деспотизъм не може да съществува цивилизация, защото цивилизацията не се създава от масите, а от техния ръководител, какъвто и да е той. Тълпата е варварин, който проявява своята варварщина при всеки случай. Щом тълпата вземе в свои ръце свободата, веднага я превръща в анархия, която вече сама по себе си е варварство в най-висша степен.
ЮДЕИТЕ ВНУШАВАТ НА НАРОДИТЕ СВОБОДА, ЗА ДА ГИ ТЛАСНАТ В ПИЯНСТВО И РАЗВРАТ.
Погледнете пияните, оглупели от вино гои, на които правото за безмерното му употребление е дадено заедно със свободата. Ние не бива и не ще допуснем синовете на Израиля да стигнат до същото положение. Народите на гоите са зашеметени от спиртни напитки, а младежта им е оглупяла от класицизъм и разврат, в който я тласкат нашите агенти; гуверньори, лакеи, гувернантки в богатите домове, прислужници и поставените от нас жени в местата на гоевските увеселения. Аз причислявам към числото на тези последните и тъй наречените „дами на доброто общество“, които по разврат и разкош са доброволни последователки на нашите развратителки.
ЮДЕЙСКИЯТ ДЕВИЗ Е: ХИТРОСТ, ЛИЦЕМЕРИЕ, НАСИЛИЕ, ГРАБЕЖ И ТЕРОР.
Нашият девиз е: „Сила и лицемерие“. В политическите дела побеждава само силата и особено ако тя е съчетана с таланта на държавните мъже. Насилието трябва да бъде принцип, а хитростта и лицемерието — правило за всички правителства, които не желаят да сложат своята корона в нозете на агентите на коя да е нова сила. Това зло е единственото средство, с което може да се постигне целта — доброто. Затова ние сме длъжни да не се спираме пред подкупа, измамата и предателството, стига с това да постигнем нашата цел. В политиката трябва да умеем без колебание да вземем чуждата собственост, ако с нея можем да добием покорността на гоите и властта над тях.
Нашето царство, вървейки по пътя на мирното завоюване на света, има право да замени ужасите на войната с по-малко забележими и по-целесъобразни наказания, чрез които да поддържа терора, водещ към сляпо послушание. Справедливата, но неумолима строгост е най-величавият фактор на държавната сила. Но не само за неоспоримата справедливост, но още и в името на дълга и победата, ние трябва да държим в програмата си за насилието и лицемерието. Самата доктрина за въздействие е толкова силна, колкото са силни средствата, които тя употребява, ето защо ние ще възтържествуваме и ще закрепостим всичките правителства под нашето върховно правителство, не толкова със самите средства, колкото с доктрината на строгостта. Достатъчно е да се знае, че ние сме неумолими, за да се прекрати непослушанието.
ЧРЕЗ ДЕВИЗА „СВОБОДА, РАВЕНСТВО, БРАТСТВО“ ЮДЕИТЕ РАЗВРАТИХА НАРОДИТЕ.
Още в старите времена ние първи възвестихме сред народите лозунга: „Свобода, равенство и братство“ — примамливи думи, които оттогава насам толкова много пъти се повтарят от несъзнателните папагали — гои, които отвред налитат върху тях. Тези думи отнеха благосъстоянието от света и историческата свобода на личността, която свобода по-рано тъй много се пазеше от натиска на тълпата. Божем умните, интелигентните гои, не можаха да вникнат в отвлечеността на тези думи, не схванаха противоречието в тяхното значение и несъответствието помежду им. Те не виждат, че в природата няма равенство и не може да има свобода; че самата природа е установила неравенството в умовете, в характерите и в способностите, както е наложила и императивността на своите закони; че избраниците на тази тълпа — управниците, са по отношение на политиката, също такива слепци, каквато е и тълпата; че посветеният в нашите тайни планове, макар и да е най-посредствен, все още може да управлява, а непосветеният — ако ще и гений да е, нищо не ще разбере от политиката. Всичко това гоите изпуснаха изпредвид, макар че в същност силата на техните династически управления е изградена върху този принцип. Бащата е предавал на своя син знанията си за хода на политическите дела така, че никой друг, освен членовете на династията да не ги знае и никой да не може да издаде тайните му за управлението на народа. С течение на времето доктрината на династическата приемственост за истинското положение на работите в политиката е била загубена — обстоятелство, което е послужило за успеха на нашето дело.
По всички краища на света думите: „Свобода, равенство и братство“ наелектризираха чрез нашите слепи агенти тълпите, които с възторг понесоха нашите знамена. В същност тези думи бяха червеи, които подкопаваха благосъстоянието на гоите, унищожаваха навред мира, спокойствието, единството и разрушаваха всички основи на държавите им. Вие ще видите, че това послужи за нашето тържество. То ни даде възможност да отнемем от ръцете на гоите най-важния им коз — да премахнем привилегиите, които са същността на аристокрацията им, която беше единствената защитница на народите и държавите против нас.
ЮДЕЙСКАТА АРИСТОКРАЦИЯ Е НАЧЕЛО НА ВСИЧКИ ИНИЦИАТИВИ.
Върху развалините на естествената и родова гоевска аристокрация, ние поставихме начело на всички инициативи аристокрацията на нашата богата интелигенция. Цензът на тази нова аристокрация ние поставихме в богатството и в науката. Богатството е в нашите каси, а науката се движи от нашите мъдреци.
ЮДЕИТЕ ИЗПОЛЗВАТ ВСИЧКИ ЧОВЕШКИ СЛАБОСТИ.
Нашето тържество се улеснява още и от това, че в сношенията си с нужните ни хора ние винаги действаме на най-чувствителните човешки струни: на интереса, на алчността, на ненаситността, на материалните нужди на човека. А всяка една от тези изброени човешки слабости е в състояние да убие инициативата, отдавайки човешката воля в ръцете на купувача.
Абстракцията на свободата даде възможност на тълпите да мислят, че те са народа, че те са собственици на страната, а правителството не е нищо друго, освен управник, когото те могат да сменяват, като износени ръкавици.
Сменяемостта постави народните представители на наше разположение и като че ли по наше назначение.

МАЙКАТА НА ,,ДИСИДЕНТА И ,,ДЕМОКРАТА“ ХРИСТО ИВАНОВ – БОЙКИКЕВ Е ПОТОМСТВЕНА КОМУНИСТКА РОДЕНА В МОСКВА

Само помислете, кой е министър на правосъдието и коя „политическа сила“ представлява? Христо Иванов – другар, оглавяваше министерството и в служебния кабинет на потомствения комунист Георги Близнашки, наследник на терористи и убийци – активни борци. (Скоро за тези думи ще се лежи в концлагер.)
„Христо Иванов е магистър по право от Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Специализира във Fulbright/Hubert Humphrey Fellowship Program, Washington College of Law, във Вашингтон (САЩ) в областта на правото на национална сигурност и процедурите по съдебни назначения в САЩ.
От 1996 г. до 2002 г. работи като координатор на проекти в областта на законодателната и съдебната реформи в рамките на Инициатива за Върховенство на закона на Американската асоциация на юристите (American Bar Association – Rule of Law Initiative).“[54]
„Иванов беше активен по време на протестите през лятото на 2013
година, предизвикани от назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Участва в гражданския проект „Харта 2013“.“[55]
„… Министърът на правосъдието и вицепремиер Христо Иванов е лишен от адвокатски права и наказван многократно от адвокатската колегия заради дисциплинарни нарушения. От Министерството на правосъдието се опитаха да омаловажат скандала, като разпространиха информацията, че правата на министъра са отнети заради неплатен членски внос, което нямало отношение към работата му на министър.
От законова гледна точка може и да няма проблем, но от морална със сигурност има. Още повече, че новоизбраният служебен министър беше активен участник в протестите миналото лято, които формално започнаха от назначението на един човек, който морално не отговаря за поста. Протестиращите издигнаха лозунги за справедливост, честност и спазване на правила в политиката.“[56]
Какъв морал можем да дирим в същество, родено от комунисти? Комунист и морал са несъвместими понятия, антоними.
„Малцина знаят, че Христо Иванов е син на проф. Мария Бойкикева – първия председател на дисидентския Клуб на гласност и преустройство през 1988 година. Не са мнозина и онези, които предполагат, че е учил една година в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Мечтата му още тогава обаче била да следва право. Приет е и във втори курс вижда обява, че „някакви американци“, както сам той ги определя, търсят помощник, който да се занимава с правната реформа. Така започнал работа в Американската асоциация на юристите.“[57]
Не пресилвам ли? Преценете сами:
„Бойкикева е първият председател на създадения на 3 ноември 1988 г. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството, заради което е изключена от БКП и зорко следена от Държавна сигурност…
Родената в Москва дъщеря на политически емигранти говори бащиния си език със силен руски акцент, но това не й пречи да се чувства 100 процента българка.“[58]
Ето ги „умните и красивите“. От това котило се пръкнаха. „Протестъри“?!
„Три вечери поредом обикаля край парламентарните пусти двори Бойко, три вечери въртя го тъмен шемет и дълги дни подир това мъгла – и пред очи и на сърце му тегна. Измамата реформаторска живота му вгорчи…
А времето фърчи, не го е грижа кому тежи, нито кому е леко, – то неусетно челото на Бойка приведе и над тъмния му поглед дълбока сянка на тъга заметна. Не беше вече онзи Бойко той, на всички драг – седенките без него, седенки що не биваха, нито хоро хорото…
За работа се хора заловиха, а Бойко плъзне все по стадионите. Дома намръщен и в Парламента не стъпва, такъв по цели недели – и в миг налетя го на гняв и ядни думи, от тъмното мълчание по-зли…“[59]
„… Реформаторите и протестърите, да скочат да ме защитят. На улицата. На улицата бяха 100 души, като дръпнахме ГЕРБ от улицата след първите митинги. Останаха 100 души ей тука, отзад.“[60]
Това е откъс от „възвишеното“ слово на пожарникар-премиерката, произнесено в сряда, 11 март 2015 г. в Парламента. Перифразиран, поетът се е произнесъл така:
„Сто двадесет души те бяха на брой. И ги назначиха всички още в първия строй!… Заплати те взеха от родния край…
Охолен живот в гори и поля прогърмя! И в бащина свидна и свята земя
доволен е вече умний и красний народ! Възкръсна за нов и свободен живот!…
На техния възклик бе залпа ответ. Изпълниха своя свещени завет и воля и клетва изпълниха те.
И тъмна мълва се мълви зарад тях,… че тука извел ги млад дивен юнак. Над робска земя се дола̀р кат байрак развял. И зачул се високо гласа на младий войвода, далеч в небеса – далеч в небеса!…“[61]
Чак във Вашингтон, Брюксел и най-вече в Тел Авив! Рапорт даден. Не знаем, дали е бил приет.
Те обвиняват. Те постановяват. Но кои са те?
„Истинското равенство означава, да държите всички отговорни по един и същ начин, независимо от раса, пол, вяра, народност или от изповядваната политическа идеология. Време е демократите, които твърдят, че пропагандират равенството, да вложат и парите си в онова, което големите им усти изричат.“[62]
Подписвам се под тези мисли. Но кои са проповедниците на „демокрацията“?
Да надникнем още малко в потеклото на другаря Христо Иванов, министъра на правосъдието, който възнамерява да окове в пранги свободата на словото. За да сложи край на всички разговори за комунизма и комунистите. Нещо повече за неговата майка, другарката Бойкикева, с милиционерски псевдоним „професор“:
„Мария е родена в Москва в семейството на българския комунист и политически емигрант Недялко Бойкикев… След като организира изложба във Франция и Германия за белия терор в България през 1923-1925 г., пътищата му към родината са отрязани. През 20-те живее в Берлин и се жени за софиянката Светлана, която учи там медицина. Кумове им стават големите български музиканти – близнаците Панчо и Любен Владигерови [евреи от Шумен], както и оперната прима Христина Морфова. През 1929 г. Недялко планира да емигрират в САЩ, когато съветският търговски аташе им предлага да заживеят в Москва.
За съпруга решението ще се окаже фатално. При една от сталинските чистки в края на 30-те Недялко Бойкикев е изведен от московската квартира и семейството му повече няма да го види. По-късно научават, че се е поболял още по пътя и издъхнал, щом го стоварили край лагера ГУЛАГ на брега на Колима…“[63]
За да нямате заблуди, лесбийката Морфова е била свързана със съветските шпионски служби.
„… Интересен момент за руската публика ще бъде гастрола[64] на Морфова в Москва, през 1935 г., тъй като тя е първата оперна певица, гостувала на съветска сцена, след възстановяване на дипломатическите отношения между Царство България и СССР през лятото на 1934 г.“.
Именно този гастрол на Христина Морфова, по-късно става причина за освобождаване й от Музикалната академия и край на певческата й кариера.“[65]
Но какво последвало за двете Бойкикеви? Може би погром, както ставаше тук след злокобния 9 септември 1944 година? Ето какво:
„В Москва майка й е военен лекар (впоследствие ще стане професор и един от водещите специалисти по физиотерапия у нас). Преживяват ужасите на Втората световна и след 9 септември 1944 г. тръгват за България заедно със семействата на други политемигранти. Дъщерята попада в абсолютно различна среда: „Това е все едно да се озовеш от ледена степ в райска градина. В Москва по време на войната сме гладували, пет пъти съм боледувала от скорбут, дойдох с каверни в дробовете. А тук гледаш цели щайги с домати, ябълки и круши по „Графа“ и ти иде да си откраднеш…“… Освен плодовете в София силно я впечатляват накитите и кръстовете, които носят жените.“[66]
И другарите като Бойкикева запретнаха ръкави, за да унищожат българите – селото, града, всичко. Помен да не остане. Да няма плодове и да чакаме с часове за изгнили домати. Да мечтаем за продукция, върната от износ! А децата ни да смятат, че бананите и портокалите зреят само преди Нова година! И да ги ценят като бижута…
По време на Царството по селата свободно продавали от тези плодове. Но това е положението. Нашенци харесаха милиционер-социализЪма и обичат комунистите – своите поробители. Това означава, че са се отказали да бъдат хора, човешки същества. Понеже:
„Социализмът е идеология на завистта – още през 1918 година Бердяев даде това определение. Но за щастие, никой не го чу. В противен случай биха го унищожили веднага. Това е бацилът на безумието или идеологията на завистта, или и едното и другото.
Нека учените на бъдещето се опитат да обяснят как с толкова примитивна примамка бяха хванати в капана народите от огромната страна, които повярваха във възможността, че Божието царство може да бъде построено с потоци кръв и с разбойничество. А докато народът се обливаше в кръв и кървава пот и чакаше кога най-после новите му водачи ще започнат да разпределят награбените богатства, така че и наркомът и перачката да получат поравно, събитията се развиваха по съвсем различен сценарий.“[67]
Днес такива като синчето на товарищ Мария Бойкикева, под американска опека докараха нещата до там, че да внасяме всичко – от месото до копъра и магданоза! На всичко отгоре, под заплаха от съд, затвор и голяма глоба, да ни забраняват да обсъждаме това.
Ех, свобода, майка му стара! – би възкликнал Бай Ганю.
Струва си да осветим още малко от миналото на Бойкикеви-Иванови. Бащата на другаря министър – също виден комунист, бил на работа в Прага, проводен от ония служби. Там го заварили събитията от 1968 година. Побързал да се върне. Две десетилетия по-късно същите служби посъветвали другарката Бойкикева да стане… дисидентка.
„Мария Бойкикева познава всички неформали от онези времена. „Бяхме като едно братство.“ Еколозите често се събират при Александър Каракачанов на ул. „Паун Грозданов“[68] (сега „Черковна“). Волен Сидеров? „Оттогава все е много сериозен, в свирепо настроение.“ А после? „После всичко се обърка в дома на Облонски. Вече не е братство.“
Едно от първите решения на Политбюро на БКП след 10 ноември е да възстанови партийното членство на 13 дисиденти, сред които и Бойкикева. Тя е сред неколцината, които приемат да се върнат в партията. Името й се чу отново в открито писмо на български общественици и интелектуалци преди няколко години, което не получи широка разгласа в медиите. Нарочената днес за майка на „американски човек“ се подписва под обръщение до държавния секретар на САЩ г-жа Хилари Клинтън, в което се изразяват опасения, че отношенията между двете страни през последните 22 години „се развиват на неравноправна основа и често приемат формата на открит диктат от страна на Съединените щати“. Конкретни поводи за обръщението са опасенията от въвличане на България във военна авантюра в Иран, разполагането на американски военни бази у нас и „недопустимият начин, по който компания „Шеврон“ се опитва да спечели концесия за добив на шистов газ“. Засегнато е и поведението на посланик Джеймс Уорлик, който „е станал за смях пред българската общественост, подривайки авторитета на американската държава и дипломация“. Сред подписалите преди името на Бойкикева се набива на очи и Димитър Баталов – ексдепутат във ВНС, земеделец николапетковист, първи председател на Клуба на репресираните след 9 септември 1944 г.“[69]
Разбира се, Димитър Иванов Баталов се оказа агент на Държавна сигурност с псевдоними „Младен“ и „Братовчеда“. Донасял е за мои близки и те са го подозирали…
„В нашето семейство не сме хора, които мислят в категориите или/или. А по-скоро сме и/и. Това важи и за сина ми Христо“, пестеливо споделя Мария Бойкикева. Държи да уточни, че той не членува в никоя от партиите в Реформаторския блок. Преди години спечелил стипендия за изучаване на американската правосъдна система от фондация „Фулбрайт“. После в качеството си на директор на неправителствена организация за правни инициативи търсил служебни контакти с ръководства на различни партии. Само от БСП проявили високомерие да изслушат идеите за съдебна реформа. Според майка му Христо Иванов останал с впечатление, че партията не се интересува от тази тема.“[70]
Господи, колко мъка има по света! Най-голяма е причинената от БСП на нейното вярно чедо Христо Иванов. А някакви „гадове“, „фашаги“, недоубити „врагове на народа“, клеветят неговата любима БКП и нейните филиали!
Как е възможно? Недопустимо! Трябва да се прекрати!
Как ви се струва? Нормално? Всичко е наред?
Аз мечтая биографии като на другарката Бойкикева и на синчето й да
бъдат криминализирани. Уви, от 70 години властта е в лапите на комунистите, докарани от СССР и подкрепяни от САЩ и Запада. От първата минута на онази трагична неделя, 9 септември 1944 година, до този миг ни ръководят – разбирайте: мачкат ни като с валяци – само комунисти и техни упълномощени, доверени лица. Никой друг!
Обяснете ми, какво значение има, дали ограниченията на свободата биват налагани от Москва или Вашингтон? Това прави ли ни по-малко несвободни?
Така е в условията на новия световен ред – Pax Communisticus.
Вашингтонският диктат, заменил московския, се оказа по-перфиден, но водещ до крайно отчаяние. Фактът, че Западът се довери само на комунисти, обезсърчи българите. Постоянно срещам люде, изгубили всякаква надежда, които мечтаят за… връщане на живковизма. Понеже не са в състояние да осмислят: Този тоталитарен военен строй изобщо не си е отивал. Само посмекчи силата, с която ни беше стиснал за гушите. Но напредва навсякъде по планетата и особено на Запад.
Фактът, че в САЩ нито един доказано корумпиран престъпник от
върховете на властта, нарушил Конституцията, причинил смъртта на стотици хиляди, не е изпратен зад решетките, приравнява съвременния тукашен живковизъм с болшевишкия режим отвъд Атлантика. Тамошната бедност е още по-страшна и напълно обезкуражителна. А полицейските зверства спрямо цветнокожите, след които също няма осъдени, обричат остатъчните бели американци на жестоко бъдеще. Само почакайте едно десетилетие…[71]
54) „Кой е служебният вицепремиер и правосъден министър Христо Иванов“, OFFNews, offnews bg.
София
55) „Борещият се за реформи – новият вицепремиер и правосъден министър Христо Иванон“, мДневник“. dnevnik.bg Codu,
online:
htt://n.dneymik bolauloaria2014/R/C5/23546AE
boreabitiat ezaefomi- noviiat vicenremier
56) Явор Дачков Христо Иванов веднага да
подаде Заради принципите, nacone“.
манифестирам
glasove.com, Coupon, 9 август 2014 г. online миналото
htta://olanoys.comkomantatiARAAR binto vano edna takastadestaazatantinsinitekate
manifestireste minalate:lata
57) Стоян Нешев – Министър Христо Иванова Помощник на американци за правната реформа“, в Труд“. m rut bg. София, сряда, 4 март 2015 r. online. http://m.tud.ba/Article astixd-4632741
58) Румяна Стефанова „Мария Бойкикева, майка на министъра на правосъдието синът му христо Иванов не си е сменял името“ или „Мария Бойкикева, майка на министъра на правосъдието пред пик и Ретро“. Синът ми Христо Иванов ме предупреди да не говори срещу Байқо“, в „Perpo“. Агенция Пик, рік , София, 12 ноември 2014 г.
59) 1921 По: Пенчо Славейков – „Бойко“!
60)Нели Чопашка – Бойко, Какъв кой? на улицата останаха 100 протестиращи като дръпнахме ГЕРБ Много некоректно изказване коментира Радан Кънев“, ottNew, offnews.bg. София, сряда, 11 март
2015
online:
http//offnews ba/news/.DODENDO�NDONBBNDO вяриа“ на НАСА В локумро
DA 09 DON 99. DOUDOUBO
NDOLBASDO BONDIS42 DONRE
ра. Вдерт яръртедраг
1854D0 BCD0B5
роза 002 року ApAng014 Аа ти и др.
61) II Пенчо П. Славейков – „Сто двадесет души“.
62) Моника Кроули, американка водеща на
радиопрограма и на предаване телевизия „The Mclaughlin Group“. (Double-standard dallance by
Monica Crowley
„The Washington Times
washingtontimes com Washington DC Wednesday
January 13, 2010 online
blestandant dallance/eatshome onlumos
63) Калин Първанов – Нищо не се е объркало при
Бойкикева“, с. Тема“. брой брой 45 (674), temanewa coin, София 17:23 ноември 2014 r., online
hittencetamanuwa.camfindes.aba?
temaklid=R3RAid-18901
64) Правописът на Дарик“ е запазен
65)Деляна Бобева – Представят книга за Христина Морфова в Москва“, DarikNews.bg. Стара Загора, з октомври
2014
htttarikrewabovine articie nhe?
article id=134966
online
66) Кати Първанор – Нищо не се е обърнало при Бойкикева“, сп „Тема“, вече цит. съч.
67) Игор Бунич Златото на партията“, първо
издание, ик Прозорец“, София, 1995 г., стр. 9-10,
68) Паун Грозданов е дидо на Диляна Грозданова, съпруга на Любомир Льпката“ Павлов семейство демократи“, понастоящем поднимаваща се в
Монако?
69) Пак там
70) Пак там
71) Виж. напр. B. Harip. „Starting this year, minorities will outnumber whites in US public schools“ by Jeanne Kim, „Quartz“, a digitally native news outlet for the new global economy, qz.com, New York City, August 19, 2014 r.
online hands, comasian atarina i маш minorities will-outnumber-white-americang in-public
schools White children to be minority in US by 2023″ by Jon Swaine, New York, „The Telegraph“. telegraph.co.uk, London, Thursday. 7 April 2011 re.
https://diagnosa.net/

Малко преди настъплението в Полша, Хитлер на среща със своите генерали казва: ,,От есента на 38-ма година реших да вървя заедно със Сталин. Сталин и аз, сме единствените, които гледат в бъдещето“

ВРЪЗКИТЕ НА БРИТАНСКОТО КРАЛСКО СЕМЕЙСТВО И НАЦИСТИТЕ

Доказателства за връзките между нацистите и британското кралско семейство е бракът на Елизабет с представител на германското семейство Маунтбатен, което е тясно свързано с нацисткия режим. Самият принц Филип е доказан расист и ксенофоб. Той е бил и продължава да е съмишленик на идеята за прочистването на света от „второразредните хора“.
Сестрата на принца – София, е била женена за Кристофер, принц на Хессен, полковник от SS. Техният син бил наречен Карл Адолф в чест на фюрера.
Основните ни университети са натъпкани с армия от прозаични, кариеристични верноподаници
Захванах темата, понеже тя е сред потулваните образци на неравенството, несправедливостта и двойните стандарти в настоящия свят. Чудесно отражение на партийното правило, действащо в „Животинската ферма“, но също така днес и то в „цивилизованите“ страни:
„Всички животни са равни, но някои са по равни от другите.“
За деца като Гюнтер Грас, Ханс-Дитрих Геншер и много други – известни или не, това правило важеше с пълна сила. За разлика от Елизабет, те бяха от по-неравните. Затова например хванаха за топките и все още го държат яко за тях, както се казва, бившия „десен“ министър на външните работи на ФРГ. Направиха от него комунистическа пачавра. И го принудиха да се орезили с личното посрещане на съветския еврейски мафиот от КПСС и КГБ, Михаил Ходорковски, бивш довереник на Джейкъб Ротшилд, представител на висшата комсомолска номенклатура, един от най-приближените до Борис Елцин.
Ами Макс Мозли? Само защото баща му сър Осуалд Мозли е оглавявал Британския фашистки съюз се разправиха със сина по жесток и безсрамен начин. А когато Втората световна война в Европа завършва, бъдещият шеф на Международната автомобилна федерация е бил едва на… 5 годинки! Както Те – интернационалните комунисти – нямаха и не проявяват ни най-малка милост към нас, така трябва да им отговорим: Мера според мера! С каквато мярка ни мерите, с такава ще ви отмерим!
„Не дойдох да донеса мир на земята, а меч!“
С подобни данни от миналото извиваха ръцете на не един и двама. Например – на Курт Валдхайм, когато оглавяваше ООН. Обаче нито веднъж не използваха за изнудване факти от биографиите на комунистическите престъпници. Вие си обяснете защо.
„На практика, всичките четири сестри на Филип се омъжили за нацисти с високи чинове. Вероятността бивши нацисти или техни симпатизанти да присъстват на неговата сватба през 1947 г. за бъдещата английска кралица довело до решението да покани едва двама гости.
Преди две години още повече разкрития за връзките на Филип с нацистите се появиха в книга, която представи непоказвани дотогава снимки на 16-годишния Филип по време на погребението на своята по-голяма сестра Цецилия, заобиколен от кортеж от роднини в униформи на SS или в кафяви ризи.
Друга фотография представя по-младата сестра София, седнала срещу
Хитлер, на сватбата на Херман и Емма Гьоринг. Филип беше принуден да се съгласи, че семейството му намирало опитите на Хитлер за възстановяване на германското могъщество и престиж за „привлекателно“. И да признае, че в него „била въведена забрана за евреи“.
Освен това през 1961 г. Филип помогна на бившия офицер от нацистките войски SS, холандския принц Бернхард, да постави началото на Световния фонд за дивата природа, който е най-тясно свързан с основателите на интернационалната властова групировка Билдерберг, и със сър Джулиън Хъксли – брат на Олдъс Хъксли, който беше и президент на Британското дружество по евгеника.
В миналото Филип е посещавал и ултра секретните ритуални срещи на елитите в Бохемската кория, където през 1962 г. „избил рибата“ със „забавна реч“, според собствените публикации на Bohemian Grove.“
https://diagnosa.net/

Царство България 1941 г. – Пловдив през зимата. Колоездачни и боксови състезания в категория пух. Резерватът Шерба

Царство България 1943 г. – Откриване на железопътна линия – Белица – Банско. Ски-скокове на хижа „Алеко“