ПЛЪХОВЕ В ПОДЗЕМИЯТА

По книгите на Атанас Панайотов ,,Кокаин“
Парламентът на Република България беше обсаден. Хиляди озверели българи поискаха промяна. Сборен пункт – Народното събрание. Атака!!! И започна преврат. Подобен на тези от 1923 г. и 1944 г. Комунистите имаха опит в тези неща. Знаеха много добре как се прави. И го направиха…
Обединената „опозиция” се бе изтъпанила на подиума пред Храм-паметник „Александър Невски” срещу Народното събрание и скандираше : „Победа!”: Иван Костов – Синята устна, Петър Стоянов – Магарешката усмивка, Надежда Михайлова – Курвата, Стефан Софиянски – Крадеца, Евгени Бакърджиев –Путката, Богомил Бонев – Помочко, Екатерина Михайлова – Класната, Мозер, Праматарски и останалите коалиционни партньори. Подлизурковците Васко
Кръпката и Вили Куция загряваха тълпата с рок, заплатен щедро лично от председателят на СДС Иван Костов, чиито речи бяха прилежно написани от подмазвачите Евгени Дайнов и Явор Дачков, прибрали повече кинти и от музикантите.
Борческите бригади на Иво Карамански, Младен Михалев, Георги Илиев, Бойко Борисов и останалите подземни босове свършиха задачата, която им бе възложена от генералитета начело с Любен Гоцев, Бригадир Аспарухов и Ангел Стойчев. Червената БСП сдаде властта на своята синя посестрима СДС и така се появи синьо–червената мъглявина.
Ортодоксалният комунист Иван Костов бе избран за премиер; геят с прякор “ Жана” Йордан Соколов – за председател на парламента; жената с най-леко поведение в политиката – Надка Михайлова за външен министър; най-младият приет за член на БКП комсомолец Богомил Бонев – за министър на МВР, а най-грозната синя депутатка Катя Михайлова – за шефка на парламентарната група на СДС, за което най-много и́ завиждаше червената Татяна Дончева. И най-вече заради грозотата.
Огнян Алексиев – Охо, Георги Илиев – Жорката, и Евгени Мозъка отиваха заедно към Зона Б-19, защото там откриваха нова дискотека – „Клуб 210”, на ул. Цар Симеон. Заведението щеше да бъде сборен пункт на висаджиите и всички кратуни от бригадите щяха да смъркат на воля. Собственик беше Сашо Инженера от Виена, който се бе съгласил да им го отдаде под наем. Охо беше открил помещението и знаеше, че е много добро, за да се шитка коката на ВИС и Жоро да го използва за каше. А и СДС-то дойде на власт, а с него Богомил Бонев като вътрешен министър и Живко Колев Жеков като негова дясна ръка в контрабандата.
Живко беше сглобил перфектно пъзела и сега чертаеше схемата пред Богомил Бонев – министър на Вътрешните работи: Богомил – министър, Вячеслав – шеф на Гранична полиция, Кирил Радев – НСБОБ, Милан Миланов – Софийско градско, Николай Чирипов и Николай Колев – Военна прокуратура, Бойко Рашков – Следствието, Дядо Павел – Алтернативния синод, Иван Татарчев – Главен прокурор. Мегдан за действие. И се започна. Небивала контрабанда. Но Иван Костов не бе осведомен. И това им бе грешката. Подцениха циганина от село Блатино. Вече премиер. И самодържец на цяла България.
В мандрата на СИК в град Самоков се пълнеха пити с кашкавал с половин килограм хероин. Два тона „херинга” беше доставена от Турция на честната дума на Пацо Фалконети, гарант по сделката, а Пацо Дългия, Любчо Василев, Маргините и цяла тумба „борци” пълнеха питите с кашкавал, защото Маджо им бе наредил. Както винаги, тировете заминаваха за Италия. Хероинът носеше милиони на групировката и правеше сикаджиите богати. Във всяка пита от пет кила се слагаше половинка хероин. Изведнъж се появиха барети. Започна истинска битка: Пацо Дългия, Любчо Василев и Стоил Славов бяха прилежно изхвърлени от втория етаж на мандрата. Останалите „борци” натръшкани и пребити. Хероинът конфискуван. И даден на Киро да го продава. Никъде за тази акция не се споменава, защото това е частно мероприятие. На куките. Те разделят с Киро Японеца печалбата от 2 тона хероин: 60 000 000 долара… И никой не знае кой е информатора, освен Иван Костов, разбира се, който прибира най-големия процент. Пък нали и той е циганин като Киро.
Слави Бинев и Васил Илиев създадоха борческите бригади в услуга на ДС. Всички бяха заедно, нападаха, рекетираха, пребиваха, убиваха. С тях бяха Иво Карамански, Бойко Борисов, Румен Николов, Алексей Петров, Поли, Маргините, Маджо, Димата, Жоро, Очите, Стоил, Венци, Красен, Турука, Лисицата, Кела, куки, съдии, прокурори и нямаше връщане назад. Зад тях застана Иван Костов и правителството на СДС. И изгряха звездите на Косьо, Мето, Таки и Къро, Доктора и Амигоса. Циганинът беше образован. Знаеше закона на римляните: Разделяй и владей! Войната започната от Иво Крамански трябваше да продължи…
Генерала Любен Гоцев и групировката ТИМ с босовете и: Марин Митев, Иво Каменов и Тихомир Митев – започнаха да потъват в дълбока мъгла, все още е забранено да се споменават… Те бяха (ТИМ) „продукта на прехода“, „легалните червени милионери“…
Иван Димитров – Доктора пак се бе заиграл. Падаше си по момчета. И обичаше да го чукат. Събираше се с останалите педали в Лондон, които го направиха трафикант №1 на цигари. Раздуваше в новия си апартамент в Кенсингтън, който му бе уреден от Спас Русев, също обратен като него. При него идваха Милен Велчев, Николай Василев, от по-младите, но и Йордан Соколов, когото избраха за председател на Парламента в България и известен като Жана в педерастките среди на СДС. На гости му беше Мирослав Севлиевски – Миро, човек на Кеворк Кеворкян, Мистър „Всяка неделя”, предаване по „Канал 1” на българската телевизия; Спас Русев, ограбил държавата, докато бе шеф на „Помощите за България”; Милен Велчев – тужар от „Голямото добро утро” по време на комунизма; Богомил Бонев – министър; Филип Димитров – бивш премиер; Светослав Лучников – Берта, и той бивш, председател на Правната комисия в парламента; Асен Агов – шеф на БНТ; Августин Пейчинов – създател на СДС; Кубрат – син на Симеон, Цар на всички българи; и пет гейчета, които трябваше да задоволяват прищевките на събралите се. И оргията започна.
Кузман Гуслеков слезе от бентлито и влезе в ресторант „La Strada”, собственост на Пламен Тимев – Ганди. Раболепни сервитьори го заведоха до неговото „резерве”, където го чакаха Поли Пантев, Рони, Бай Миле, Бойко Борисов или Боко Тиквата, както го наричаха в родното му село Банкя, Ивелин Банев – Брендо, Димата – Руснака, Венци Стефанов – Дебелия, Стоил Славов, Любчо и Жоро Пехливанови, братята Маргини, и Батето – Иван Славков. Работен обяд. Разборката почна. Ганди лично обслужваше „знатните” гости. Забрави масата на Тачо, Гълъба, Юри и Веско, които хранеше с кюфтаци – масата на
„ветераните”. Заеба и масата на Рон Финли, Чарлз Петров – Краси, Наско Голомеев и Боби Бец, който му даваше кинти, за да му върви бизнеса, а и те му снасяха най-многото пари на обяд – офисът им с намираше в сградата над „La Strada”.
– Ганди, я се мръдни малко и ни остави насаме! – Румен Николов – Пашата, току-що влEзнъл в заведението, направи лек намек на собственика.
– Веднага! – и Ганди се изпари като пара от вряща тенджера в собствения си ресторант.
– Колко? – Поли бе нетърпелив.
– Един тон, два, има ли значение? – Кузман отговори на въпроса с въпрос.
– Кой ще е гарант? – Бойко Борисов се интересуваше, не толкоз за парите, които ще паднат, а защото имаше сделка с DEA.
– Аз! – Кузман изгледа всички на масата.
– Добре! – съгласи се Бай Миле и погледна към Стоил и Маргините.
– Щом Кузман гарантира…
– Дима, аз съм “за”. – Жоро Пехливанов бе съгласен и погледна изкосо брат си Любен.
– Аз също. – Венци Стефанов подритна Батето под масата.
– Ами добре, ха-ха-ха, я да донесат уиски! – Иван Славков веднага се съгласи.
– На Варна ли ще разтоварваме? – Поли Пантев подскочи от стола.
– Да…
– Ама в Испания няма да ме забравиш, нали? – Брендо прекъсна Поли и също подскочи.
– Аз ще посрещам товара, това да се знае! – Рони бе категоричен.
– Разбира се. – Кузман получи одобрението на цялата маса.
– Кузо, да увеличим тонажа, а? – Бойко Рапона знаеше за какво иде реч.
– Боко, ще го увеличим, нека да вкараме няколко тона, нали Богомил е министър…
– Иван е премиер, имаме зелен светофар…
– Добре, да започваме, а педала какво да го правим? – Кузман не обичаше педерастите.
– Ще го убием! Една бомба ни трябва! – и Бойко Борисов се закиска като ряпа на поляна насред Банкя.
– Доктора още ни е полезен…
– Иван Костов не дава да го ликвидираме…
– Милчо, тоя педал докога ще го търпим, нищо че ни носи пари?
– Краси, не ни трябва повече – Румен Пашата рипна и понечи да си ходи. Красимир Маринов – Маргина присви очи и погледна към
брат си:
– Ти кво ще кажеш?
– Какво като го пази Костов? Нали е педал?
– Педал? Всичките ни пари минават през „Амигос”! Коко и Гената снасят там милиони…
– Брат ми, Муци стана Маджо…
– Това не го позволявам! – Милчо Бонев – Бай Миле не искаше да се говори лошо за съдружника, който отсъстваше. Пашата също се изправи и подкани Бойко да стават, защото разговорът взе да загрубява.
– Я сядайте! – удари юмрук по масата Дълга Мара – Кузо, който се вживяваше като бос на всички босове.
– Говорим за милиони, а вие се карате помежду си за дребни неща.
– Нека Кузман продължи. – Поли Пантев трепереше в очакване на големите мангизи.
– Йоца и Будимир ще дойдат в най-скоро време – обърна се Бай Миле към Поли. – Тогава започваме да правим истински пари…
– Малко ли печелим с петрола?
– Стоиле, петролът си е петрол, но кокаинът ни носи чиста печалба в милиони – и Поли намигна на Кузман. Стоил Славов замълча. Маргините също. Димата, Пашата и Бойко също си мукаха. Братята Пехливанови предпочетоха да си траят. Венци и той млъкна. Пантьо Пантев се наложи. И Кузман покрай него – нали беше доставчик. Каналът работеше. А с Иван Костов щеше да работи още по-перфектно. И с Богомил Бонев – министър на МВР. И с мишката Кирил Радев – шеф на НСБОБ. Идеална схема.
Александър Димитров се събуди изведнъж като посланик. Навремето, когато цигането от село Блатино Иван Костов пристигна в София, за да учи, той му предостави квартира. Мангото се изучи, стана преподавател по „Икономика на Марксизма-Ленинизма” и се издигна до званието доцент. Сега бе министър-
председател. А Сашо беше изпратен като пълномощен министър в Киев, Украйна. Посланик – каква длъжност само! И той побърза да превърне посолството на Република България в офиса на г-н Димитров. По заръка на Командира, както най-близките съратници на председателя на СДС наричаха премиера. И Сашата се зае с поставените му от Командира задачи. Хероин се произвеждаше в Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и останалите малки азиатски републики в бившия СССР. Чист при това. Иван Костов много добре знаеше защо избра Алескандър Димитров за посланик в Украйна – да минава оттам
дрогата. В нея бяха големите пари. Но имаше и други кинти да се правят – с визите! Благодат, който не спира… И трафикът на хора към Западна Европа. Иван Костов много добре е сметнал несметните печалби, които ще направи чрез неговия човек в Киев, а той е Александър Димитров. За целта трябва свой човек за консул в Одеса, трябва да е много доверено лице, защото с одеската мафия шега не бива. Там назначи своя приятел другаря Тучков, който в САЩ разнасяше пици, преди да пристигне в Украйна и заеме дипломатичска длъжност. Генерал Воронов е подшушнал няколко имена на своя възпитаник, но сред тях се открояват Максим Курочкин, известен и като Лудия Макс, и Ринад Ахмедов собственик на „Шахтьор” Донецк. Направленията са няколко, по които трябва да се работи, но наркотиците и проститутките са най-доходоносни. Газ, желязо и въглища са правителствени далавери, а контрабандата и трафика ще се дадат в ръцете на послушни и изпълнителни люде, предани и проверени.
Вътрешният министър Богомил Бонев бързаше за среща с Живко Колев Жеков, който беше разрушил фитнеса, създаден от Наско Испанеца, и го бе превърнал отново в ресторант, където се събираха висши полицаи и магистрати. На булевард Витоша в центъра на София, в ресторант „Камен дел”, пристигнаха един подир друг Вячеслав Димитров – Началник „Гранична полиция”, Кирил Радев – шеф на НСБОБ, Николай Чирипов – Председател на Върховната военна прокуратура, Живко Колев Жеков – „ресторантьор”, Николай Колев – прокурор и създал с Любен Гоцев престъпната групировка ТИМ, Иван Татарчев – Главен прокурор на Република България, Милан Миланов – от „Криминален отдел” на Софийско градско и тъст на Живко Жеков, както и Георги Илиев, Мето Илиенски и Косьо Самоковеца – главатари от ВИС- 2 – борческа организация, занимаваща се с рекет, контрабанда и трафик на наркотици, инвестираща даже в туризма.
Александър Димитров, посланик на България в Украйна, договаряше канал за трафик на хероин с Ринад Ахмедов, който от Таджикистан, Узбекистан и Киргизстан трябваше да минава през Одеса и да отива директно във Варна, а оттам – за Холандия. Иван Костов бе дал зелена светлина на посланика, а генерал Воронов на Ринад. В кириза бе включен като връзкар и Максим Курочкин. Печалбите се деляха 50/50 – съвсем като в нормалния бизнес. Стоката щеше да се транспортира в корабите с въглища за ТЕЦ „Варна”. Оттам полицаи със знанието на Богомил Бонев щяха да го транспортират до София, където да се складира при Живко, и в даден момент да продължи към Холандия. Договориха и трафика на проститутки и нелегални работници за Италия, където ги поемаха Ндрагета и Камора, мафиите от Южна Италия. Посланикът също делеше с Командира 50/50.
Генерала излезе от кабинета на Командира и веднага напусна Министерски съвет, където се състоя среща между него и премиера. Той седна в лимузината, която го чакаше от два часа, а в нея Александър Димитров, и заповяда на шофьора да кара към Бояна. Двамата обсъждаха предстоящата среща на техния пратеник при Семьон Могилевич в Чехия, който оглавяваше украинската мафия и бе един от най-жестоките гангстери в целия свят. С идването на власт на Иван Костов пред Любен Гоцев и неговите съдружници от бившата ДС се отваряха по-големи възможности за печелене на още повече пари и докато вниманието на хората се отвличаше от политиците с нови лъжи и заблуди, Избраните щяха да забогатеят дотолкова, че вече никога да не им свършат парите, на техните деца, внуци, пра- и пра-пра-внуци.
– Трябва фармациите да заработят за нас – с категоричен тон заяви Иван Костов на Богомил Бонев и Кирил Радев, които заедно с Атанас Атанасов бяха на спявка при Командира. Тримата генерали кимнаха одобрително.
– Мутрите ни снасят от хероина и кокаина, но амфетамините трябва сами да си ги произвеждаме – още по-категорично каза премиерът на Република България.
– Аз ще командировам баретите в Дупница и ще сложим ХФЗ- то под наш контрол. – Кирил Радев, като шеф на спецполицаите, знаеше какво трябва да се направи.
– Ще поверим тази задача на Галев – Атанасов назова само фамилията на неговия човек, който най-добре ще се справи с поставената му задача.
– В София, Троян и Разград сме сложили вече ръка на производството…
– Знам, Богомиле. – Костов се усмихна и продължи: – А пласмента осигурен ли е?
– Вече мои емисари са в Саудитска Арабия, Сирия и Дубай. Момчетата действат.
– Висаджиите отчитат също редовно…
– Атанасов, искам Жоро, Мето, Таки, Къро и Самоковеца да ги държиш изкъсо. Вноските да са редовни и да няма залитания.
– Няма да има. – Богомил Бонев беше провел същия ден разговор с висаджиите на Георги Илиев в ресторанта на Живко Жеков.
– Доктора взе ли лиценза за цигарите? – манго бой от село Блатино искаше да има ясна картинка какво става с трафика в страната и навън.
– Само на него му дадохме. – Кирил Радев постави документ пред премиера, с който доказваше, че Иван Димитров – Доктора има лиценз за транзит на цигари през България.
– Хорошо, очень хорошо – закиска се иначе вкиснатият Командир. – Косьо и Петко Петков поемат митниците… Мето и Таки разпространението на дрогата…
– Всичко е договорено. Шефовете на митниците са инструктирани. Христо Бисеров ще има грижата…
– Елена ще усвоява парите във фондацията – прекъсна министър-председателят вътрешния министър.
– Йордан Цонев ще балансира нещата, Муравей Радев и Вилхем Краус ще реинвестират парите. – Генерал Атанасов се беше погрижил за всичко.
– Притеснете оръжейниците… Манджуков, Гигов, Карабонев, Мутафчийски, Коларов… Стига само БСП да лапа!!!
– Няма къде да ходят, вече сме се договорили да делим по равно.
– По равно! – ядоса се Иван Костов и съвсем почерня, променяйки цвета си от цигански на негърски – същински сенегалец. – Малко ли се нагушиха с банките и пирамидите? Малко ли? 60 за нас, а 40 за тях, така ще делим, докато сме на власт! Премянов и Ананиева станаха милионери! Гришата Ганчев, хайде сиктир, като пеликани се оядоха! Сега ние сме на власт! Ние! Започваме великото щавене! Радев – обърна се премиерът към началника на НСБОБ, – пращай баретите и да ги почваме! Щавене до дупка! Всички да се острижат като гергьовски агнета! Да даряват във фондацията на жената, разбрано!?
– За всичко сме помислили, Иване. – генерал Атанасов постави списък с бизнесмени, които щяха да бъдат принудени да станат спонсори на „Бъдеще в България”, фондацията на Елена Костова.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *