ИЗЯВЛЕНИЯ НА СВЕТОВНИ ЛИДЕРИ ЗА НУЖДАТА ОТ МАКСИМАЛНО НАМАЛЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО НА ЗЕМЯТА

Пол Ерлих, професор от Станфордския университет: “Ракът е размножение на клетки извън контрол; демографската експлозия е размножение на хора извън контрол…  Трябва да насочим усилията си не в лечението на симптомите, а в изрязване на рака. Тази операция изисква много привидно брутални и безсърдечни решения.”  Жак Ив Кусто, изследовател и член на “филантропската” организация UNESCO: 
– “За да уравновесим световната популация, трябва да елиминираме по 350 хиляди човека на ден. Ужасно е, че го казвам, но е толкова ужасно и ако не го кажа.” 
Михаил Горбачов, съветски политик: 
– “Трябва да говорим по-ясно за сексуалността, контрацепциите, абортите, за ценностите, които контролират популацията, защото тази екологична криза, казано кратко, е криза, свързана с популацията. Ако намалим населението (на света) с 90%, няма да има достатъчно хора, които да създават екологични проблеми.” 

Хенри Кисинджър, една от най-висшите сили в т.нар. организация Bilderberg Group, която определя плановете за “развитието” на световната политика за години напред: 
1) “Депопулацията трябва да е първа грижа за външното министерство по отношение на Третия свят, защото американската икономика ще се нуждае от много и увеличаващи се количества суровини, намиращи се в чужбина, особено от по-малко развитите страни.” 
2) “Властта е най-върховният афродизиак” 
3) “Старците са безполезни лапачи” 
4) “Световната популация трябва да се намали с 50%”  Д-р Ерик Пианка, преподавател в Тексаския университет, изявен активист сред еколозите и отявлен поддръжник на евгениката: 
1) “Войните и недохранването не винаги вършат работа. Вместо тях, болестите предлагат най-ефективния и бърз начин да убием милиардите, които скоро трябва да измрат за разрешаване на кризата с популацията. СПИН не е ефективен убиец, защото е твърде бавен. Моят любим кандидат за изтребител на 90 процента от световното население е преносимият по въздуха – Ебола, защото е много смъртоносен и убива за дни, вместо за години.” 
2) “Знаете ли, птичият грип също е добър. На всеки оцелял се падат по деветима, които ще трябва да погребе.” 

Обединените нации – документ  ECO-92 EARTH CHARTER: 
“Прекомерната свръхпопулация в наши дни, е твърде отвъд капацитета на света, и не може да бъде посрещната за в бъдеще само с ограничаване на раждането чрез контрацепции, стерилизации и аборти, но в наши дни трябва да се решава чрез намаляване на бройките, които в момента живеят. Това трябва да се постигне по какъвто и да било начин.” 
Принц Филип, съпруг на кралица Елизабет, “филантроп” със следната “човеколюбива” изповед: 
– “Ако се преродя, искам да се върна на Земята като смъртоносен вирус, за да намаля човешката популация.” 
Дейвид Брауър, изпълнителен директор на “елитния” Sierra Club: 
– “Раждането на деца трябва да се счита за наказуемо престъпление срещу обществото, освен ако родителите нямат правителствено разрешително (да правят деца). Всички потенциални родители трябва да бъдат задължени да приемат кантрацептивни химикали, като правителствата раздават антидоти на гражданите, избрани да създават деца.”  Джон П. Холдрън – здравният съветник на настоящия щатски президент Обама, за скандалната здравна реформа – пише в Ecoscience, в една от наскорошните му книги: 
– “На Планетарния Режим (сиреч глобалното правителство; т.нар. Нов световен ред) може да му се наложи да определя оптималното население на света, но и за отделните региони, като решава дяловете (в проценти) за всеки регион. Контролът върху бройката на населението би могло да остане отговорност на всяко (местно, васално) правителство, но Режимът ще има нужната власт да налага договорените (горни) граници.”  Американският конгресмен Лари П. Макдоналд: 
– “Целта на семейство Рокфелер и техните съмишленици е да създадат едно световно правителство, обединяващо суперкапитализъм и комунизъм под една шапка, и всичко да е под техен контрол… За конспирация ли говоря? Да, точно това правя. Убеден съм, че има такъв план, международен по обхват, разработван е от поколения и е изключително зъл като намерения.”

ЛИН ФОРЕСТЪР ДЕ РОТШИЛД – ЕДНА ОТ СОБСТВЕНИЦИТЕ И ГОСПОДАРКИТЕ НА ГОИТЕ

LYNN FORESTER DE ROTHSCHILD е основател и управляващ партньор на Inclusive Capital Partners, инвестиционен мениджър за Пролетния фонд в размер на 1,5 млрд. долара, който търси положително диференцирана възвръщаемост, като използва своите управленски умения и оценява инвестиционната дисциплина, за да подобри екологичните и обществени резултати на бизнеса, в който инвестира. До юли 2020 г. тя беше главен изпълнителен директор на EL Rothschild LLC, семеен офис с интереси в частни компании, публични пазари и недвижими имоти. Тя е и основател на Коалицията за приобщаващ капитализъм и Съвета за приобщаващ капитализъм с Ватикана, организации с нестопанска цел, които разработват новаторски инициативи с глобални изпълнителни директори и изявени лидери в правителството и гражданското общество за катализиране на действия, които трансформират капитализма и правят нашите икономики и общества по-приобщаващи, динамични,

От 2000 г. Лин е член на Съвета на директорите и Комитета за номиниране и управление на компаниите Estee Lauder. Работила е и в съветите на The Economist Group, Gulfstream, General Instruments, Bronfman-Rothschild и Weather Central. Като част от нейната благотворителна дейност тя е член на борда и Изпълнителния комитет на Института за международна икономика на Петерсън, Консултативния съвет за фокусиране на капитала в дългосрочен план („FCLT”), Института за международно лидерство на Маккейн и фондацията ERANDA Rothschild (фондация на семейство де Ротшилд) и е член на Съвета по външни отношения и Chatham House.

Преди това тя беше член на Националния консултативен комитет по информационна инфраструктура и секретар на енергийния консултативен съвет при президента Клинтън и като член на Консултативния комитет на ООН за приобщаващи финансови услуги (2006-2011 г.).

Лин често е гостуващ лектор на глобални форуми и корпоративни и университетски събития, включително в ООН, Световната банка, Форума на инвеститорите от Г-20, ОИСР, Swiss Re, Temasek, Bloomberg, Университета в Оксфорд, Университета Tsinghua и Университета в Пекин. Публикувала е също във The Financial Times, The Wall Street Journal, The New York Times и The Guardian. През 2007 г. Лин получи наградата Commendatore Ordine al Merito della Repubblica Italiana. Завършила е Magna cum Laude и Beta Kappa в колеж „Помона“ в Клермонт, Калифорния (1976) и в Юридическото училище в Колумбийския университет, Ню Йорк (1980) с доктор юрист с отличие (Harlen Fiske Stone Scholar).

– https://www.inclusivecapitalism.com/member/lady-lynn-forester-de-rothschild/

Линчето Форестер де Ротшилд – една от собствениците и господарките на гоите, ако можех щях да я натикам в някой затвор или концлагер – да чука камъни от сутрин до вечер, но не би, робите си обичат господарите, всеки му заслуженето. Ние ще продължаваме да бъдем роби, а те наши собственици.

НАТАНИЕЛ РОТШИЛД – ЧОВЕКЪТ, КОЙТО МОЖЕ ДА СТАНЕ НАЙ-БОГАТИЯТ РОТШИЛД

9 март 2007 г.

Щастливи или нещастни, всяко семейно поколение често прилича на друго и това е особено вярно, когато става въпрос за Ротшилдови.

Повече от 200 години след като Майер Амшел Ротшилд основава семейната династия, която предлага разумни съвети и инвестиционна мъдрост на крале, кралици, императори и индустриални титани, неговият 35-годишен пряк потомък, Натаниел, се е превърнал в цар сам по себе си и инвеститор, който според някои може да стане най-богатият Ротшилд от всички.

След пет кратки години човекът, който ще бъде петият барон Ротшилд, е близо да стане милиардер чрез мрежата от инвестиции на частни капиталови инвестиции в Украйна, Източна Европа и най-важното, неговият дял от партньорството в Atticus Capital, бързо нарастващите 14 милиарда долара хедж фонд.

Изкачването на г-н Ротшилд е ярка илюстрация на това как все още блестящият, макар и донякъде избледнял, престиж и богатство на най-етажното банково семейство в Европа е оживен от смели залози в инвестиционните инструменти за нови пари от тази епоха.

Подобно на своите предци, той предпочита неговото влияние да остане невиждано.

Г-н Ротшилд е главен съветник на Олег Дерипаска, един от най-богатите олигарси в Русия и собственик на алуминиевия гигант Rusal, който наскоро се сля с две други компании, за да създаде най-голямата алуминиева компания в света. Г-н Ротшилд не получи публичен кредит, въпреки че изигра решаваща роля за сключването на сделката.

И като истински Ротшилд той има вкус към добрия живот: като запален скиор, основната му резиденция е в Клостерс, Швейцария и той използва своя самолет „Гълфстрийм“ за совалка между другите си домове в Париж, Москва, Лондон, Ню Йорк и Гърция.

Но той също е човек на противоречията: излиза със супермодели и актриси, седи в консултативен съвет на института Брукингс, изследователска организация във Вашингтон, и обслужва гостите си с най-добрите вина от лозята на Ротшилд, които самият той няма да пие.

Той изповядва, че има склонност към неприкосновеност на личния живот и няма да бъде интервюиран за тази статия, но все пак позволи буйно реновираната си градска къща в Гринуич Вилидж да бъде включена в списание Men’s Vogue. Въпреки репутацията му на най-общителен мъж и все по-публичния характер на живота и кариерата му, той се сблъсква с притиснат, сдържан мъж в малкото публични снимки на него – сякаш се избягва от известността си.

Тежестта да бъдеш Ротшилд може да бъде тежка. През 1996 г. един от братовчедите на г-н Ротшилд, Амшел, след като бе помолен да заеме ръководна длъжност в семейната банка в Лондон, се обеси в баня на хотел на 41-годишна възраст.

Четири години по-късно Рафаел де Ротшилд, също братовчед, умира на тротоар в Манхатън на 23-годишна възраст от предозиране на хероин.

В началото на 90-те години някои мислеха, че г-н Ротшилд също може да се изкриви под тежестта на фамилното име. Той изглеждаше като безцелен плейбой на обществото с вкус към отпуснатия, безспорен начин на живот, толкова често прегърнат от синовете и дъщерите на богатите семейства в Европа.

„Това е историята на принц Хал, който се превръща в Хенри IV“, каза Чарлз Г. Филипс, който ръководеше г-н Ротшилд по времето, когато беше в инвестиционната компания Gleacher & Company. „Той е един от малкото синове на велики мъже, който е подобрил семейния статут и е създал собствено богатство.“

Семейното наследство първоначално беше плашещо за г-н Ротшилд, чийто предшественик Нейтън Майер Ротшилд помогна за финансирането на победата на Великобритания във Ватерло и чийто баща Джейкъб се отдели от семейната банка през 1980 г., за да започне собствената си успешна кариера като инвеститор.

Толкова много, че докато не започна работа като 25-годишен инвестиционен анализатор в Gleacher през 1995 г., г-н Ротшилд изобщо го избягва.

Той беше животът на купоните в Ню Йорк, Париж и Лондон, а през 1995 г. той избяга в Доминиканската република с Анабел Нийлсън, свободолюбива лондонска социалистка с репутация на танци на трапезни маси на високите си токчета.

През 1995 г., когато г-н Ротшилд се появи на работа в Gleacher, той все още се опитваше да намери своя път. Той е наскоро завършил Оксфорд , където е бил член на ексклузивния клуб Bullingdon, прословуто питейно общество, известно с ритуала си да разрушава обзавеждането на ресторанта след пищни вечери.

Със своята изтъркана рокля, ограничен финансов опит и енергичен социален живот, той не е направил много първо впечатление, според Ерик Гричър, председател и основател на банката, който е близък приятел на Джейкъб Ротшилд, известен като лорд Ротшилд.

„Той беше някакъв бачкане“, каза г-н Gleacher. „Предположих, че има няколко големи ботуши за пълнене.“

Докато се захващаше с усилията на стажантската инвестиционна банка, г-н Ротшилд държеше очите си отворени за възможност, по-съобразена с нарастващата му амбиция. През пролетта на 1995 г. той откри точно това, когато напусна офисите на Gleacher в Мидтаун Манхатън, за да изпуши бърза цигара на няколко етажа по-горе.

Издувайки се в преддверието, той се натъкна на Тимоти Р. Баракет, тогава 29-годишен инвеститор, който се опитваше да набере средства за Atticus, новия му хедж фонд. Разбрал, че г-н Баракет създава фонд, той поиска работа. Господин Баракет го отказа.

Но двамата мъже останаха във връзка и през есента на 1996 г. г-н Баракет взе г-н Ротшилд като партньор на малцинството в зараждащия се фонд, тогава активи в размер на 90 милиона долара, и му даде титлата директор на развитието на бизнеса с мандат да използва значителните си връзки и семейни връзки за нов капитал.

Господин Ротшилд се възползва от новата възможност с нова сила. Той спря да пие, постигна споразумение за развод и посвети енергията си за популяризиране на инвестиционните таланти на г-н Баракет.

Изключителното представяне на фонда – от самото му създаване нараства средно с 30 процента годишно – направи работата на г-н Ротшилд лесна. И все пак някои ранни инвеститори като Питър Мънк, основателят и председател на Barrick Gold, в началото бяха скептични.

През 2001 г. той се съгласи да се срещне с г-н Ротшилд по молба на бащата на г-н Ротшилд, дългогодишен приятел.

„Той не носеше ореола на бъдещето на семейството“, спомня си г-н Мунк за кратката им среща във фоайето на хотел „Кларидж“, хотел в Лондон. „Исках да се отърва от момчето.“

Когато г-н Ротшилд каза, че е съдружник в хедж фонд, г-н Мънк се усъмни, приемайки, че фондът е само семеен хедж фонд.

„Той беше възмутен“, спомня си г-н Мунк. „„ Семейството ми не вложи и един цент “, каза той.“

Г-н Мън щял да стане инвеститор и то щастлив. Сега г-н Ротшилд е член на консултативния съвет на Barrick и е инвеститор заедно с г-н Munk в TriGranit Development Corporation , компания за недвижими имоти, която инвестира в Унгария и Източна Европа и която може да стане публична тази година, което представлява поредната голяма печалба.

„Това дете е специално“, каза той. „Това е времето, когато те управляваха света.“

С комбинацията си от любезност на Стария свят, благодарност за бързите времена и грубата сила на натрупващото се богатство, г-н Ротшилд стана приятел и съветник на много хора – включително руски милиардери, индийски стоманени магнати и дълъг списък от хора, които са помогнали по време на изкачването му.

„Буквално ще си взема BlackBerry от него в Сибир и ще ме попита как се справям“, каза Глен Дубин от Highbridge Capital, който беше ранен инвеститор в Atticus.

До голяма степен източникът на подновеното богатство и влияние на г-н Ротшилд е свързан с експлозивния растеж на Атикус, където през последните три години активите са нараснали до 14 млрд. Долара от 2 млрд. Долара. (Миналата година фондът е нараснал с 50 процента преди таксите, удивителна възвръщаемост предвид значителния му размер.) През 2005 г. на г-н Ротшилд бяха изплатени 80 милиона долара компенсация и той направи повече от тази миналата година, според хора, които знаят за заплащането му уговорка в Atticus.

Сега съпредседател, той отделя по-малко време за набиране на средства за фонда, който в по-голямата си част е затворен за нови инвеститори. Но влиянието му при отварянето на врати за г-н Баракет, особено в Европа, беше значително. Неговите връзки в Оксфорд му бяха полезни, когато той издигна Дейвид Сладжър, също възпитаник на Оксфорд, далеч от бюрото за арбитраж на Goldman Sachs в Лондон. Сега г-н Slager е най-добрият инвестиционен заместник на г-н Barakett и заместник-председател на фонда.

Г-н Баракет и г-н Ротшилд остават близки и говорят всеки ден.

„Той е имал невероятна еволюция и го е направил сам“, каза г-н Баракет. „Не става въпрос за семейни връзки. Той има способност да идентифицира талантливи хора и интересни инвестиции.“(Пълни глупости! Ако се беше родил в обикновено робско семейство, щеше стане милиалдер само в сънищата си)

Във всички отношения отношенията му с баща му са сложни. Той е в борда на RIT Capital Partners, инвестиционното доверие на лорд Ротшилд, и никога не е бил срамежлив да използва фамилията, за да отвори врати. И все пак хората, които го познават, казват, че той е погълнат от яростна амбиция да отговаря на, ако не и да надмине репутацията и делата на баща си.

„Да бъде син на Яков беше трудно за него“, каза г-н Дубин. „Но той е узрял и се чувства удобно със себе си.“

Но въпреки че бързо спечеленото му богатство може да му достави удоволствие, ще са необходими повече от милиард долара, за да отговаря на по-широките социални и благотворителни отговорности, които попадат върху барон от Ротшилд.

„Семейството се постига по толкова много различни начини“, каза Джефри Т. Лийдс, инвеститор в частни капиталови инвестиции, който познава добре Ротшилдови. „Нат знае, че нямаше да изпълнява задълженията си, ако беше просто човек, натрупал голямо богатство.“

Сега инвестициите му се извършват чрез личната му търговска банка, наречена JNR, субект, който се контролира единствено от него, въпреки инициалите, които означават Якоб и Натаниел Ротшилд.

Чрез JNR, базирана в Лондон и управлявана от малък екип от инвестиционни банкери, г-н Ротшилд направи най-новите си инвестиции, търсейки петрол в Украйна и купувайки дял в Diligence, корпоративна разузнавателна фирма.

„Има много сила зад него и като всички Ротшилдове те използват силата си по усмотрение“, каза Гай Вайзер-Прат, който е инвестирал с г-н Ротшилд. „Очаквам той да поддържа семейната традиция.“

– https://www.nytimes.com/2007/03/09/business/09rothschild.html

Препоръчвам ви да следите изявите на дегенератчето Натаниел Ротшид, а не някакви си политически проститутки, защото Ротшилдови, а лично той са нашите господари и собственици, това е истината независимо дали ви харесва или не.

УСЛУГИТЕ НА РОТШИЛДОВИ В РУСИЯ! ИЗВАДКА ОТ САЙТА НА РОТШИЛДОВИ, ТЕ СА В РУСИЯ ОТ ДЕСЕТИЛЕТИЯ, СПЕЦИАЛНО ЗА ВСИЧКИ КОМУНЕТА, КОИТО ГОВОРЯТ, ЧЕ МОМЧЕТО НА РОТШИЛДОВИ – ПУТИН, МОЖЕ ДА ИЗГОНИ РОТШИЛДОВИ ОТ РУСИЯ

Нашите услуги в Русия и ОНД

Global Advisory има присъствие на място в Русия повече от десетилетие. Ние предоставяме безпристрастни, експертни консултантски и изпълнителни услуги на големи и средни корпорации, частни инвестиционни дружества, семейства и предприемачи. Нашият екип в Москва предлага на местните клиенти пълния набор от нашите консултантски услуги и има задълбочено разбиране на местната и регионалната динамика и несравним достъп на високо ниво и правителството, подкрепен от нашите старши съветници. По-широкото регионално покритие се подкрепя от дългогодишно партньорство в Украйна. Този дълбок опит на руските пазари доведе и се подкрепя от нашия опит в консултирането на много от най-големите, най-сложните и създаващи прецеденти сделки в страната.

Офис

Москва

Глобални консултации

4, бл. 2, алея Романов
Москва 125009
РусияПреглед на картатаТел: +7 495 775 8221Преглед на Office

– https://www.rothschildandco.com/en/countries/russia-and-the-cis/

Ротшилд е новата сила зад ЮКОС

Саймън Бел в Москва, Лусинда Кемени и Андрю Портър

Неделя, 02 ноември 2003 г., 12:00 ч . GMT ,The Sunday Times

Sunday Times може да идентифицира лорд (Джейкъб) Ротшилд като тайния притежател на големия дял в ЮКОС, който преди това беше контролиран от Михаил Ходорковски, председател на петролната компания.

Ходорковски, считан за най-богатия човек в Русия, беше арестуван миналата седмица от руските прокурори по обвинения в измами и укриване на данъци. Затварянето му е довело до споразумение на довереник, което той сключи с Ротшилд преди няколко месеца.


– https://www.thetimes.co.uk/article/rothschild-is-the-new-power-behind-yukos-9wtmr3d90nz

Ротшилд се нареди да поеме Юкос

От 

Джеймс Роситър

Вечерен стандарт

15 юли 2003 г.

Американският магнат Михаил Ходорковски, под заплаха от арест в резултат на разширяване на разследването във водещия петролен капитал на страната ЮКОС, посочи лорд (Джейкъб) Ротшилд като възможен наследник начело на компанията.

Разследванията за измами и данъци биха могли да привлекат транш от топ мениджъри на ЮКОС и при тези обстоятелства групата ще се обърне към лондонския банкер, каза представител на компанията пред руския вестник „Комерсант“

66-годишният лорд Ротшилд има множество известни международни корпоративни, политически и банкови контакти в съответствие с позицията си на член на влиятелната банкова династия Ротшилд.

Очевидният наследник на Ходорковски ще бъде главният финансист на групата Платон Лебедев, но той е в затвора и е обвинен в измами.

Докато отказваше да коментира каквато и да е потенциална роля за него в ЮКОС, лорд Ротшилд защити петролния барон. „Ходорковски е прогресивен бизнесмен, отдаден на Русия“, заяви неговият офис. Говорителят каза, че лорд Ротшилд няма бизнес отношения с Menatep, компания от Ходорковски, която притежава 61% от Yukos.

Лорд Ротшилд все още оглавява J Rothschild Capital Management, бизнесът за управление на фондове, който той създаде преди близо 20 години. Този бизнес вече е част от по-голямата група за управление на богатството на St James’s Place с председател сър Марк Уайнбърг, дългогодишен приятел и бизнес сътрудник.

Той е съосновател и на бившия държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър от финансираната от Юкос фондация „Отворена Русия“ на Ходорковски, създадена през декември 2001 г. за развитие на отношенията между Русия и Запада. През март миналата година Ходорковски назначи бившия британски външен министър лорд (Дейвид) Оуен за председател на Yukos International UK в Лондон.

Лорд Ротшилд се раздели с братовчед си сър Евелин де Ротшилд, председател на английската инвестиционна банка NM Rothschild, за да създаде собствена инвестиционна банка J Rothschild Assurance през 80-те години. Все още го управлява от мазето на къща в Сейнт Джеймс.

Бързо се прослави, обединявайки сили с покойния сър Джеймс Голдсмит и австралийския Кери Пакър за нападение над BAT Industries чрез Anglo Leasing, едно от редица холдинги във компании за финансови услуги.

Последната му громка кампания за поглъщане беше неуспешен опит да вземе частната група за текстил Coats Viyella преди три години.

Разследването на ЮКОС се следи отблизо във Вашингтон, който работи усилено за развитието на енергийни отношения с Русия.

– https://www.standard.co.uk/hp/front/rothschild-lined-to-take-over-at-yukos-6971290.html?amp

БИВШИЯТ ШЕФ НА РОСНЕФТ – СЕРГЕЙ БОГДАНЧИКОВ СЪДИ ШВЕЙЦАРСКАТА ЧАСТНА БАНКА – ЕДМОНД ДЕ РОТШИЛД, ЧЕ Е УЧАСТВАЛА В СХЕМА ЗА ОТКАТ, КОЯТО ОТНЕЛА ПОВЕЧЕ ОТ 100 МИЛИОНА ДОЛАРА ОТ ИНВЕСТИЦИОННИЯ МУ ФОНД

Известен руски бизнесмен обвини Едмонд де Ротшилд , швейцарската частна банка, че е участвал в схема за откат, която отнема милиони долари от инвестиционния му фонд и в крайна сметка му струва повече от 100 милиона долара.

Искът е заведен от Сергей Богданчиков, бивш шеф на Роснефт, руската петролна компания. Г-н Богданчиков твърди, че старши изпълнителен директор на Ротшилд, в тесни връзки с баронеса Ариана де Ротшилд, председател на банката, е направил заговор с източноевропейци, живеещи в Бруклин, Ню Йорк, за да го измами.

По делото, заведено в щата Ню Йорк късно в сряда, се търсят обезщетения за над 100 милиона долара. Той също така твърди, че предполагаемата схема е била осъществена със съдействието на Mossack Fonseca, вече несъществуващата адвокатска кантора, чиято работа по създаването на тайни офшорни компании беше разкрита с пускането на Panama Papers.

„Ротшилд, едно от най-рядко срещаните имена в цялото западно банкиране, стана измамник – в Ню Йорк“, каза Тибор Наги, адвокат, представляващ г-н Богданчиков, обвинявайки фирмата, че използва „фиктивни брокери и сенчести инвестиционни мениджъри“, за да присвои пари от негов клиент.

Едмонд де Ротшилд отказа коментар.

Преди това г-н Богданчиков съди банката в Люксембург и Швейцария, но едва наскоро научи за предполагаемото участие на нюйоркските партии, проправяйки пътя за иск в САЩ.

Г-н Богданчиков беше назначен за президент на „Роснефт“, руската петролна група, през 1998 г. и спомогна за нейното стабилизиране след бурната постсъветска епоха. По-късно той беше избутан встрани след Игор Сечин , близък съюзник на президента Владимир Путин, пое контрола над Роснефт.

В жалбата се казва, че Карло Теус, бивш старши изпълнителен директор на Ротшилд, се продава на г-н Богданчиков като близък довереник на баронесата – нейните „очи и уши“ в банката – докато той се стреми да спечели доверието му. Г-н Thewes дори покани руснака – инженер, който уж беше наивен по отношение на инвестициите – в богатия дворец на баронесата Шато дьо Ротшилд в покрайнините на Женева.

„По този начин измамата започна с проста илюзия: използвайте 250-годишния блясък на името на Ротшилд, за да вдъхнете доверие – и след това злоупотребете с това доверие чрез схема за откат“, се казва в делото.

От 2001 г. г-н Богданчиков повери повече от 150 милиона долара на Ротшилд чрез превозно средство на име Fortinvest. Той нарежда на г-н Thewes да инвестира парите консервативно, според съдебния процес.

Вместо това, се казва в жалбата, г-н Thewes намира посредници в Ню Йорк, които начисляват завишени такси за обработка на средствата на Fortinvest. След това някои от тези такси бяха върнати обратно на него и Ротшилд.

Един от предполагаемите посредници беше Fontanelle Capital, управляван от Владимир Облонски и съпругата му Олга от офис в Бруклин.

Според жалбата Фонтанел насочва част от парите от Фортинвест към друга нюйоркска инвестиционна фирма OIM, управлявана от човек на име Михаил Филимонов. В крайна сметка тя загуби 10 милиона долара от парите на г-н Богданчиков след закупуване на конвертируеми облигации, емитирани от измамна индийска сателитна компания.

Облонски и г-н Филимонов не отвърнаха на обаждания, търсещи коментар.

Според жалбата г-н Богданчиков не е научил за предполагаемата измама до 2016 г., тъй като Ротшилд поддържа два комплекта книги, за да прикрие загубите си. Според исковата молба банката е назначила Mossack Fonseca да създаде фиктивни компании, които й позволяват да прокарва транзакции на Fortinvest без негово знание.

В допълнение към милионите долари, похарчени за прекомерни такси, г-н Богданчиков твърди, че е загубил 86 млн. Долара от безразсъдни инвестиции, за които не е знаел. В жалбата се твърди, че г-н Thewes, напуснал Ротшилд през 2016 г., и Fontanelle умишлено са търсили инвестиционни мениджъри не въз основа на техните умения или опит, а на тяхната готовност да участват в схемата за откат.

– https://www.wealthbriefing.com/html/article.php?id=189030#.YHhEVxj7ydM

Но иначе има противопоставяне между Запада и Изтока, а те участват в едни и същи схеми! Моята прогноза е, че този комуняга Сергей Богданчиков ще умре много скоро, я от инфаркт, я от рак, никой, който се е противопоставял на Ротшилдови не е оставял жив.

РЕЗУЛТАТЪТ ОТ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА БЕ БЪДЕЩИ „ТЕРИТОРИАЛНИ ПРИДОБИВКИ“ САМО В ПОЛЗА НА ЦИОНИЗМА И КОМУНИЗМА

Кампанията срещу „Протоколите“ никога не е спирала от
момента на тяхното издаване до днес. През комунис-
тическото време в Русия е съществувал закон за всяка такава
намерена книга – да се унищожи веднага и собственикът да
отговаря углавно за притежаването.
Прочитайки тези „Протоколи“, веднага разбирате ис-
тинското положение в страната, в която живеете, както
предугаждате какво ще настъпи през следващите години.
Разбирате също как и колко действията на вашите избраници
ще се различават от техните предизборни „думи и обещания“.
Обърнете внимание на човешките слаботи, описани с
аналитична точност, както и методите за всяка една, също
описани с презрение.
Целта на Първата световна война бе да установи ре-
волюционен ционизъм и революционен комунизъм като нови
сили в международните дела. Резултатът от Втората световна
война бе бъдещи „териториални придобивки“ само в полза на
ционизма и комунизма. Ционизмът получи своята държава
Израел, а комунизмът получи половината Европа.
„Протоколите“ разчитат изключително на възбуждане и
подстрекаване на масите срещу управляващите класи за
разбиване на държавите и постигане на световно господство.
Те пропагандират „либерализъм“ в държавите. Това е
една отрова и един смъртоносен бацил, който, след като се
вкара в държавния организъм, ще настъпи смъртоносна бо-
лест, която неминуемо ще свърши със „смъртна агония“.
През Първата и Втората световна война американските президенти фактически станаха „първите диктатори“,
претендирайки, че непредвидените обстоятелства заплашват
„победата“, поради което те трябва да поемат лична
отговорност и „власт“, която ще бъде върната на „народа,
когато непредвидените обстоятелства преминат“. През това
време те не се съобразяваха с предизборните си обещания и
конституцията, а направиха това, което им бе продиктувано
от някаква външна сила.
Конспирацията за световно господство съществува и в
момента все още не виждам някой, който да е в състояние да я
спре. За известно време тя ще бъде още разрушителна и
много тежко на тези, които в процеса на нейното развитие ги
постигне.
Един много изтъкнат агент на тази световна революция е
Едуард Мануел Хаус, повече познат под прякора полковник
Хаус. Един тексасец, който заедно с лидера на американския
ционизъм равина Стефан Вайз пренасочи американската
политика по техен път. Вайз, както Херцел и Нордау, е роден в
Будапеща. Те се спряха на Уудроу Уилсън за президент на
САЩ, подготвиха го за такъв и го избраха посредством
гласовете на повече от един милион руски евреи емигранти в
САЩ.
Уилсън стана играчка в ръцете на силния полковник Хаус и до последния ден от президентството си служи вярно на
ционизма и много пъти в ущърб на страната си и на целия
свят. На всички са известни 14-те Уилсънови точки, които не
бяха негова, а креатура и политика на ционизма, който той
наложи в Европа.
Хаус наложи на американските президенти и една друга
ционистка личност – Бернард Барух, който цели петдесет
години игра извънредно голяма роля в политиката и ис-
торията на света. Дори бе съветник на президента Айзен-
хауер и Чърчил.
Самият полковник Хаус подчертава в края на живота си:
„Нека си призная всички идеи, които съм прокарвал и
насаждал, не са били мои, но успешно ги насаждах в съзнанието
на президента, който оставаше с впечатлението, че са
негови.“ Така например Уилсън дойде до заключението, че
хората от талмудистката част на Русия трябва да притежават
Палестина, за да си живеят отделени и изолирани от
човечеството.
В „Протоколите“ от 1905 г. се подчертава, че всякаква
съпротива на техния план ще се срещне от една „универсална
война“. Маркс Нордау пък казва, че ционистките амбиции за
Палестина ще се разрешат от „настъпващата световна война“.
Едно такова предварително, странно предсказване на
събитията, както и това, че те ще послужат по-скоро на
конспирацията, отколкото на националните интереси на
държавите, говори съвсем ясно за участието на тази световна
конспирация в световните събития. Американският президент
бе готов още от 1912 г., пленен от тайни съветници като
полковник Хаус.
На 14 декември 1914 г. се състоя среща между Балфур,
лорд Джордж и д-р Вайсман, на която среща лорд Джордж обещава на Вайсман да се разреши въпросът с Ерусалим, но
след като оръдията престанат да бълват снаряди.
Още по време на Първата световна война бе поставена
една фалшива идея за „освобождението на евреите, арабите и
арменците“. Тази идея не може да се възприеме от никой, тъй
като евреите в Европа бяха толкова свободни, колкото и
всички останали хора; евреите от Палестина горяха от
нетърпение да отидат в Уганда; евреите от Америка и Европа
искаха да останат там, където са и само юдеизираните хазари
от Русия, ръководени от своите талмудски управители, искаха
да притежават Палестина.
Според д-р Вайсман възстановяването на еврейската
държава в Палестина и организацията на света в една голяма
федерация са бъдещата стъпка към управлението на
човешките проблеми. Ето тук излиза наяве голямата тайна на
ционизма – „управлението на света“.
Завоюването на Палестина от ционистите от Русия бе
следващата стъпка към управлението на човешките работи.
„Световната федерация“ е част от същия план. Държавите
трябва да предадат своята независимост, което ще рече да
изчезнат националностите (това бе и идеята на първото
Общество на народите със седалище Швейцария), което е и
основният принцип на „протоколите“. А след като
националностите трябва да изчезнат, защо само една дру-га
нова нация трябва да се създаде? Дали това не е нацията,
която се готви да управлява човешките въпроси и съдбини?
Една „върховна“ нация, която да управлява човечеството така,
както управляват Талмудът и ционизмът.
През Първата световна война влиянието на ционизма е
било много голямо. Англия е била хваната чрез Лойд
Джордж, а Америка чрез президента Уилсън. Докато от начало тези две господстващи управления са били превзети
поотделно, през 1914 – 1917 г. и двете управления бяха хва-
нати в същата мрежа, и оттогава и досега се държат като
техни пленници.
По времето на президента Уилсън истинският президент
на Америка е бил г-н Хаус (главната връзка между
Уилсъновата администрация и ционисткото движение).
Главният ционистки организатор равинът Уаиз непрекъснато
е поддържал връзка и е инструктирал Хаус, както и д-р
Вайсман (съветника на Уилсън по еврейските въпроси).
Изборът на министрите е ставал изключително от Хаус и
Бернард Барух. Колкото и да звучи странно, представянето на
новите министри пред президента е ставало по този начин: Г-
н Президент, моето име е …, аз мисля, че аз съм министърът
на вътрешните работи.“ Президентът, който е живял в Белия
дом във Вашингтон, е виждан много често да посещава един
малък апартамент на 35-а улица в Ню Йорк, където е живял г-
н Хаус. Уилсън е заявявал: „Г-н Хаус е моята втора личност.“
Хаус е управлявал не само Америка, но е управлявал и
международните въпроси.
Цял свят е познавал вече полковник Хаус и мрежата на
интригата непрекъснато се е отнасяла до малкия нюйоркски
апартамент на 35-а улица. Специално са го търсели кос-
мополитични финансисти, които са претендирали да са про-
фесионални миротворци и апогеят на цивилизацията. Всички
по-късни събития доказват, че тези международни фи-
нансисти не са никакви миротворци, а, напротив, най-голе-
мите подпалвачи на войни. Както и дипломатите, техните
думи бяха коренно различни от постъпките. Уилсън бе пре-
избран само заради обещанията си, „че ще държи Америка
вън от войната“ и веднъж избран, вкара веднага Америка във войната. Въпреки изказванията на президента Уилсън, че
„Няма да има война. Тази държава не възнамерява да бъде
замесена във войната… ще бъде криминалност срещу циви-
лизацията за нас да влезем в нея“.
Веднага след провъзгласяване на новия президент, на 20
януари 1917 г., равинът Стефан Уаиз информира президента
за една промяна на мненията; той, Стефан Уаиз, е вече на
друго мнение: „Американският народ вече трябвало да
разбере, че неговата съдба зависи от това да вземе участие в
борбата.“ Мистер Хаус, който до вчера пропагандираше
против войната, започна открито да заявява: „Ние отиваме
към война по-бързо, отколкото предполагах.“
На 2 април 1917 г. американският народ бе информиран, че
е в състояние на война. Както виждаме, от ноември 1916 г. до
април 1917 г. „мрежата на интригата“ се простря над океана и
постигна своите цели – „да се подреди един нов международен
ред“. Това бе едно потвърждение и доказателство за
народните маси, че думите на управляващите не значат
абсолютно нищо. Инициаторите подпомогнаха един план, в
който и ционизмът, и комунизмът бяха инструменти за
установяването на „световна федерация“, основана върху
силата и унищожаването на националността с изключение на
една „нация“, която да възкръсне.
Точността, с която са писани „Протоколите“, е шеметна.
В тях четем следните пасажи: „Ние трябва да дадем на
президентите правата да декларират държавите си в
състояние на война. Тези права те трябва да получат като
върховни шефове на цялата армия в поверената им държава.“
Това, което бе писано и подготвено миналото столетие, се
реализира на практика през настоящото. Президентът Труман
изпрати войски в Корея, „за да проверят кому-нистическата агресия“, без дори да се консултира с Конгреса.
Малко по-късно се декларира, че това е война на „ООН“ и към
тях се присъединиха седемнадесет други държави под
командата на американския генерал Мак Артър. Това бе
първият експеримент на „световно управление“.
Това, което стана в Палестина срещу местните жители, не
можеше в никакъв случай да стане без протекцията на
великите сили и техните армии. Д-р Вайсман съвсем точно
предрече през 1915 г. какво трябва да стане в Палестина
следващите две десетилетия – британски „протекторат“, който
да покровителства ционистките натрапници. Британското
управление също призна искането на руските революционери
да станат „господарите“ на цялото еврейство.
Великобритания и Америка още от 1917 г. са еднакво
замесени в ционизма, който е доказал своята разрушителна
сила. Нека си припомним, че руските евреи, стриктно
подчинени на своите талмудски директори-потисници, са
били сплотени около революционната идея и само разделени
между революционери-ционисти и революционери-кому-нисти.
Идеята на всички еврейски групи в Русия е била раз-
рушаването на Русия като държава. Заедно със силата на
ционизма в западните столици навлиза и комунизмът от
пленена Русия. Подчинението на ционизма отслабва силата на
Запада в борбата му срещу световната революция. Всяка
опозиция на тази световна революция се заклеймява като
„антисемитизъм“.
Най-големият въпрос през нашето столетие е въпросът,
дали Западът ще намери достатъчно сили в себе си да скъса с
тази международна сила и да се освободи от всички свои
политици, които са станали вече техни слуги и пионки. Триумфът на болшевизма в Москва и на ционизма в Лондон
в една и съща седмица през 1917 г. говори съвсем ясно за
произхода на скритите хора, които пропагандират ционизма
чрез западните управления и които също поддържат стария
закон „Тегли надолу и разрушавай!“ „… господствай над
всички нации“. Едната разрушава на Изток, а другата тайно
управлява на Запад. Всичко това, за което говоря, са
исторически факти, които бъдещето винаги е потвърждавало.
Дори и жестокото убийство на цялото руско царско
семейство потвърждава отличителната черта на едно
талмудско отмъщение.
Както много авторитетни личности, като Джордж
Вашингтон, Александър Хамилтън, Дизраели и Уилсън Чър-
чил пише: „Изглежда, че е било предопределено християнст-
вото и антихристиянството да произлезат от едни и същи
хора; и тази мистична и мистериозна раса е била избрана за
двете върховни прояви – обожествената и сатанинската… Още
от времето на Вайшоп до това на Карл Маркс, до Троц-ки,
Бела Кун, Роза Люксенбург и Ема Голдман тази световна
конспирация се е стремяла да спре цивилизацията и да
реконструира едно ново общество на неприязън и зловолие …
сега те хванаха руските хора за косите и практически станаха
неоспорими господари на тази огромна империя. Тези
интернационални атеистични евреи изиграха главната роля
при създаването на болшевизма в руската революция.“ През
1953 г. г-н Чърчил не позволява на едно списание да публикува
тези негови изказвания, без да обясни защо!
Бялата книга на Великобритания от 1919 г. помества
един рапорт на холандския министър в Сан Петербург М.
Оудендоик: „Болшевизмът е организиран и поддържан от
евреи, които нямат никаква националност и на които цел-та е да разрушат съществуващия ред и неща за свои лични
цели.“ Американският посланик Давид Р.Францис прави по-
добен рапорт: „Тук болшевишките лидери, преобладаващото
болшинство на които са евреи, не се интересуват от Русия
или от която и да е друга държава, те са интернационалисти и
се опитват да започнат една световна социална революция.“
Една друга известна личност Роберт Уилтън, корес-
пондентът на лондонският „Тimes“, който е бил в Москва
много години преди революцията и по време на революцията,
дава неопровержими доказателства за истинското състояние
на нещата в Русия. Неговата книги на френски език включва
официалния болшевишки списък на управляващите комитети и
включените в тях комисари (този списък е бил изключен от
английското издание). Списъкът изглежда потвърждава, че
членовете на управляващата болшевишка партия се състои от
повече от 90% евреи, останалите руснаци и други
националности. Много години преди, многоуважаваният
Уилтън, както от вестника „Тпе Тimes“, така и от „Foreign
Office“ след публикуване на книгата му изведнъж загуби
доверие и бе обвинен в „антисемитизъм“. Г-н Уилтън
донасяше естествено на идващия режим, което бе негова
работа. В очите на ционистите това бе „антисемитизъм“,
което бе достатъчно, за да разруши доверието в него и
службата му в Лондон.
Едно незаконно управление, чрез най-различни постъпки
предупреждава руснаците чрез заплаха със смърт да не се
интересуват от революцията, което ще рече, че Талмудът
става законът на Русия, което днес е вече част от структурата
на Запад.
Никола М. Николов – ,,СВЕТЪТ ПОД МИКРОСКОП.“

Фамилията Асад дойде на власт чрез американо-съветска намеса, Башар Ал Асад не беше учил в СССР, а в Англия

СЕМЕЙСТВО РОТШИЛД ИНВЕСТИРА В КИТАЙ ОТ 1838 ГОДИНА

На своята web-страница, семейство Ротшилд гордо показват, че се е настанило в Китай още през 1838 година.[72] Негови представители са започнали дейността си там доста по-рано. Както посочил в далечната 1823 година лорд Джордж Гордън Байрън, един от първите, които прозрели как водят човечеството към пропастта, „териториите и от двете страни“ на Атлантика и Тихия океан „са негови“ [на Ротшилд]. „А корабите му разтоварват от Цейлон, Инд, чак до Китай.“[73]
Преди повече от шест години пекински всекидневник, излизащ на английски език, извести, че: „Ротшилд се прицелва в Китай“. Информацията започваше така:
„Тази седмица лорд Джейкъб Ротшилд, президент на “RIT Capital Partners” посети Пекин, за да рекламира частния инвестиционен фонд “JRC”,[74] който ще набира средства в юани в Китай и ще улесни китайските инвеститори в техните отвъдокеански капиталовложения.
Ротшилд иска да натрупа 750 милиона долара чрез този фонд. Операцията се провежда в рамките на [китайската] стратегия за „набиране на средства у дома и инвестиране зад граница“. За отделни китайци и за китайски компании инвестициите извън страната са затруднени от прекалено затегнатия контрол над китайския капитал и валута…
Фондът “JRC”, който е смесено предприятие между “RIT Capital”, китайската инвестиционна групировка “Creat Group” и консултантската инвестиционна компания “Quercus Associates”, е един от двата съществуващи фондове, които получиха одобрение от регулаторните органи.

В допълнение на 100-е милиона долара основен капитал, останалите 650 милиона на “JRC” ще постъпят от частни китайски предприятия. Фондът ще насочи усилията си към различни отрасли в европейски и американски страни, в това число във фармацевтичната индустрия, биотехнологиите, чистата енергия, високотехнологичната екипировка, защитата на околната среда, висшите електронни технологии“ – заяви Ротшилд в реч, изнесена през миналата седмица в Пекинския университет.
В момента делът на промишлената продукция в брутния вътрешен продукт на Китай е едва 3 на сто. Целта е преди да изтече 2020 г. той да нарасне до 20 процента. „Това уникално предприятие ще позволи на частния сектор в Китай да инвестира в западни компании, като същевременно осигурява възможности на западни корпорации да навлизат в бързо развиващата се и пращяща от здраве китайска икономика“ – сподели Ротшилд по време на обявяването на фонда през март [2011 г.].“[75]
Как ви се струва? Дали комунизмът е само онова, което са ви преподавали в училищата и институтите? Или е нещо повече?
Нима тази медия не е първата и единствената, показала, че Джейкъб

Ротшилд не е първопроходецът на фамилията в настоящия етап на развитие на комунистически Китай? Неговият братовчед сър Ивлин Ротшилд не само плямпа, а и действа. Не крие близките си познанства и връзки с върхушката на ККП и на подчинената й централна банка, която практически „светото“ банкерско
семейство контролира.

[72] Вж. “China, Japan and Korea”, Rothschild, Global Financial Advisory, rothschild.com, London, Paris, 2011 г., online: http://www.rothschild.com/china-japan-korea/, в: Георги Ифандиев – „Драги „шикши“ и „гои“, сега, когато вече всички сме „антисемити“, е време да ги забием“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 28 юни 2014 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B3%D0%B8-%D1%88%D0%B8%D0%BA%D1%88%D0%B8-%D0%B8-%D0%B3%D0%BE%D0%B8-%D1%81%D0%B5%D0%B3%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%B2%D0%B5
[73] Lord Byron – “Don Juan” (1823 г.), Canto The Twelfth, The Project Gutenberg EBook, 2007 г., online: http://www.gutenberg.org/files/21700/21700-h/21700-h.htm
[74] Съкращение от “Jacob Rothschild China”.
[75] “Rothschild targets China” by Yao Weijie, “Beijing Today”, beijingtoday.com.cn, Beijing, London, July 29, 2011 г., online: http://www.beijingtoday.com.cn/business/rothschild-targets-china

  • https://diagnosa.net/

На своята web-страница, семейство Ротшилд гордо показват, че се е настанило в Китай още през 1838 година.[72] Негови представители са започнали дейността си там доста по-рано. Както посочил в далечната 1823 година лорд Джордж Гордън Байрън, един от първите, които прозрели как водят човечеството към пропастта, „териториите и от двете страни“ на Атлантика и Тихия океан „са негови“ [на Ротшилд]. „А корабите му разтоварват от Цейлон, Инд, чак до Китай.“[73]
Преди повече от шест години пекински всекидневник, излизащ на английски език, извести, че: „Ротшилд се прицелва в Китай“. Информацията започваше така:
„Тази седмица лорд Джейкъб Ротшилд, президент на “RIT Capital Partners” посети Пекин, за да рекламира частния инвестиционен фонд “JRC”,[74] който ще набира средства в юани в Китай и ще улесни китайските инвеститори в техните отвъдокеански капиталовложения.
Ротшилд иска да натрупа 750 милиона долара чрез този фонд. Операцията се провежда в рамките на [китайската] стратегия за „набиране на средства у дома и инвестиране зад граница“. За отделни китайци и за китайски компании инвестициите извън страната са затруднени от прекалено затегнатия контрол над китайския капитал и валута…
Фондът “JRC”, който е смесено предприятие между “RIT Capital”, китайската инвестиционна групировка “Creat Group” и консултантската инвестиционна компания “Quercus Associates”, е един от двата съществуващи фондове, които получиха одобрение от регулаторните органи.

В допълнение на 100-е милиона долара основен капитал, останалите 650 милиона на “JRC” ще постъпят от частни китайски предприятия. Фондът ще насочи усилията си към различни отрасли в европейски и американски страни, в това число във фармацевтичната индустрия, биотехнологиите, чистата енергия, високотехнологичната екипировка, защитата на околната среда, висшите електронни технологии“ – заяви Ротшилд в реч, изнесена през миналата седмица в Пекинския университет.
В момента делът на промишлената продукция в брутния вътрешен продукт на Китай е едва 3 на сто. Целта е преди да изтече 2020 г. той да нарасне до 20 процента. „Това уникално предприятие ще позволи на частния сектор в Китай да инвестира в западни компании, като същевременно осигурява възможности на западни корпорации да навлизат в бързо развиващата се и пращяща от здраве китайска икономика“ – сподели Ротшилд по време на обявяването на фонда през март [2011 г.].“[75]
Как ви се струва? Дали комунизмът е само онова, което са ви преподавали в училищата и институтите? Или е нещо повече?
Нима тази медия не е първата и единствената, показала, че Джейкъб

РУСКИТЕ СЪДБИ ПОГЪЛНАТИ ЗАВИНАГИ ОТ АРХИПЕЛАГА

Степан Василиевич Лошчилин
Роден е през 1908 г. в Поволжието, син на работник в хартиена фабрика. През 1921 г., по време на глада, осиротява. Расте като тихо момче, все пак на седемнадесет години е вече в комсомола, а на осемнадесет постъпва в училище за селската младеж, което завършва на двадесет и една годишна възраст. През това време го изпращат на зърнодоставките, а през 1930 г. той разкулачва в родното си село. Не остава обаче да организира колхоза на село, а „взема справка“ от селсъвета и с нея заминава за Москва. Успява с мъка да се настани като обикновен работник на един строеж (тогава царува безработица, а всички вече гледат да попаднат в Москва). Една година по-късно го призовават в армията, там става кандидат, а след това и член на партията. В края на 1932 г. е вече демобилизиран и се връща в Москва. Не му се иска обаче да остава обикновен работник, иска да се квалифицира и моли районния комитет на партията да го изпрати да учи в завод. Но изглежда, че е бил от нескопосните комунисти, защото му отказват дори в това и му предлагат да постъпи в милицията.
Но ето че тъкмо тук той проявява характер и отказва. Да е бил решил друго, сега да не пишем биографията му. Но той отказва.
На младия човек му е неудобно пред момичетата, че работи като общ работник, без да има специалност. Но няма откъде да я получи! В завод „Калибър“ постъпва също като общ работник. Тук на едно партийно събрание простодушно се застъпва в защита на някакъв работник, очевидно предварително набелязан от партийното събрание за изключване. Работника го изключват от партията, както са го намислили, но оттук нататък над Лошчилин започва постоянен тормоз. В общежитието му открадват събирания от него партиен членски внос, който той не може да покрие от заплатата си. Тогава го изключват от партията и го заплашват със съд (нима загубването на партийния членски внос подлежи на наказателно дело по кодекса?). Тръгнал веднъж по нанадолнището, Лошчилин не отива веднъж и на работа. Уволняват го за самоотлъчка. С такава справка дълго не може да постъпи никъде. Следователят не го оставя на мира, след това го зарязва. Той чака съд — но съд няма. Изведнъж получава задочно решение: 6 месеца принудителни работи с удръжка 25%, отбиването на наказанието да става чрез градското Бюро за трудово-изправителни работи (БИТР).
През септември 1937 г. Лошчилин се запътва през деня към бюфета на Киевската гара. (Какво знаем ние за своя живот? Да е потърпял с глада си още 15 минути или да е потърсил бюфет на друго място?…) Възможно да е имал вид на човек, който от нещо е смутен или нещо оглежда? Това не знаем. Насреща му върви млада жена с униформата на НКВД. (За жени ли е да се занимават с това?) Спира го и го пита: „Какво търсите? Къде отивате?“ — „В бюфета.“ Посочва му една врата: „Влезте тук!“ Лошчилин, естествено, се подчинява. (Как ли би реагирал англичанинът на такова предложение?!) Това е помещението на Специалния отдел. Зад бюрото седи сътрудник. Жената му казва: „Задържан при обхождането на гарата.“ И си тръгва. Лошчилин не я вижда никога повече в живота си. (А и ние никога нищо повече не ще научим за нея…) Сътрудникът започва да му задава въпроси, без да му предложи да седне. Отнема му всички документи и го отпраща в стаята за задържани. Там вече имало двама мъже и, както казва Лошчилин, „без разрешение (!) седнах до тях на свободния стол“. И тримата дълго мълчат. Идват милиционери и ги повеждат в КПЗ. Милиционерът му нарежда да си предаде парите, защото в килията „все едно, ще ги отнемат“ (каква еднопосочност у милицията и криминалните престъпници). Лошчилин излъгва, че не носи пари. Ала го обискират и му прибират парите завинаги. А ма-хорката му връщат. Той влиза в първата своя килия с две пакетчета махорка и ги поставя на масата. Никой там, естествено, не е имал тютюн.
Един-единствен път го извеждат от КПЗ, за да го заведат при следователя. Последният го пита дали Лошчилин не се занимава с кражби. (Ами че това би било вратичка за спасение! Трябвало е да каже — да, занимавам се, но още не са ме хващали. И най-много да го изселят тогава от Москва.) Но Лошчилин гордо отвръща: „Аз живея от своя труд.“ И следователят повече в нищо не го обвинява, следствието приключва с това, а и никакъв съд няма по-късно!
Десет дни го държат в КПЗ, след това през нощта ги прехвърлят всички в МУР (Московската криминална милиция), на Петровка. Тук е вече съвсем тясно, задушно, няма къде да се обърнеш, а криминалните се чувствуват като у дома си, присвояват си чуждите вещи, разиграват ги на карти. Тук за пръв път Лошчилин остава поразен от „тяхната странна смелост, от тяхното подчертаване на някакво необяснимо превъзходство“. Една нощ започват да ги прехвърлят в етапния затвор на Сретенка (ето къде се е намирал, преди да се установи на Красная Пресня). Тук е още по-тясно — седят на пода и се редуват на наровете. Милицията този път облича полуголите (криминалните) със стари милиционерски униформи и цървули от лико.
Сред тези, с които пътува Лошчилин, имало и много такива като него, на които не били предявили никакво обвинително задържане, не били призовавани на съд, но ги карат заедно с осъдените. Пристигат в Перебори, там запълват сведения като новопристигнали и едва сега Лошчилин научава своя член: СВЕ — Социално Вреден Елемент, срок за излежаване — 4 години. (И до ден-днешен той недоумява: и баща ми беше работник, и самият аз съм работник — отде-накъде СВЕ? Друго нещо, ако бях търгувал…)
Волголаг. Дърводобив — 10-часов работен ден и никакви почивни дни, освен 7 ноември и 1 май (това е три години преди войната). Един ден Лошчилин си счупва крака, операция, 4 месеца в болница, 3 — с патерици. И после пак на дърводобива. И така той отбива своите четири години. Започва войната — но все пак той не се води по Петдесет и осми член и през есента на 1941 г. го освобождават поради изтичане на срока му. Малко преди да го освободят, му открадват ватенката, записана в арматурния му фиш. Как ли не моли нагаждачите да му бракуват тази проклета ватенка — не, не се смиляват! Удържат му за нея от „Фонда за освобождаването“, при това в двукратен размер — а по държавните цени това памучно-изподрано съкровище е скъпо! — и го пускат в студената есен по памучна лагерна риза и почти без пари, хляб и сельодка за из път. На излизане го обискират на портала и му пожелават щастлив път.
Ограбват го в деня на освобождаването така, както и в деня на арестуването…
При оформянето на справката при началника на УРЧ Лошчилин успява да прочете, макар както е обърната наопаки към него: „Задържан при обхождането на гарата…“
Пристига в град Сурск, в родния край. Районният военен комисариат го освобождава от военна повинност по болест. А това не се оказва добре. През есента на 1942 г. по заповед на Народния комисариат на отбраната 336 военният комисар мобилизира всички мъже на донаборна възраст, годни за физически труд. Лошчилин попада в работническия отряд на КЕЧ (квартирно-експлоатационната част) на Уляновския гарнизон. Що за отряд е това и как се отнасят към него — можем да си представим, след като там има много млади хора от Западна Украйна, които мобилизират преди започването на войната, но не ги изпращат на фронта поради неблагонадеждност. Така Лошчилин попада в една от разновидностите на Архипелага, във военизиран безконвоен лагер, предвиден за също такова унищожение с изсмукване на последните сили.
10-часов работен ден. В казармата — двуетажни нарове без каквито да било постелни принадлежности (отиват на работа — казармата необитаема). Работят навлечени с всичките си дрехи, както са ги измъкнали от вкъщи, и бельото — собствено, без смяна и без баня. Плащат им съвсем малко, като им удържат за хляба (600 грама), за храната (много слаба, два пъти дневно — първо и второ) и дори за нищо и никаквите чувашки цървули.
За комендант и началник на отряда са избрани хора измежду самите отрядници, но те нямат никакви права. За всичко се разпорежда М. Желтов, началник на ремонтно-строителната кантора — истински княз, който върши каквото му скимне. По негово нареждане на някои отрядници не им дават хляб и ядене по цяло денонощие, че и по две. („Има ли такъв закон? — пита се Лошчилин. — И в лагерите това не го е имало.“. А между другото в отряда постъпват след раняване и изтощени фронтоваци. Към отряда има лекарка. Но Желтов й забранява да издава болнични листове и в страха си от него тя плаче, без да крие сълзите си от отрядниците. (На ви и живота на свобода). Ето го нашия Свободен живот!) Всички въшлясват, а наровете им гъмжат от дървеници.
Но нали това не е лагер — могат да се оплачат! И те се оплакват. Пишат до областния вестник, до областния комитет. Отникъде няма отговор. Откликва само градският здравен отдел: извършват обстойна дезинфекция, уреждат им истинска баня и за сметка на заплатата (!) раздават на всеки по кат бельо и постелни принадлежности.
През зимата на 1944–1945 г., в началото на третата година от пребиваването му в отряда, собствените обувки на Лошчилин се износват окончателно и той не отива на работа. Съгласно Указа веднага е даден под съд за отлъчване и е наказан с три месеца изправителен труд все в същия отряд, с удържане на 25% от заплатата.
През пролетта влагата и кишата не позволяват на Лошчилин да ходи вече и с цървулите от лико — и отново не отива на работа. Отново го съдят (ако броим и всички задочни случаи — четвърти път в живота му) в червения кът на казармата и присъдата е: три месеца лишаване от свобода.
Но… не го затварят. Защото държавата няма интерес да храни безплатно Лошчилин. И защото какво лишаване от свобода може вече да бъде по-лошо от този работнически отряд!
Това става през март 1945 г. И всичко да се е разминало, ако преди това Лошчилин не бе написал жалба до КЕЧ на гарнизона срещу Желтов, който обещал да раздаде на всички обувки втора употреба, но не дава. (А пък пише самостоятелно жалбата, защото колективните са строго забранени; за „колективка“, като противоречаща на духа на социализма, могат да лепнат на всички 58-и член.)
Извикват Лошчилин да се яви в отдел „Кадри“. „Сдайте работните си дрехи!“ И единственото нещо, което този безгласен труженик е получил за три години — работна престилка, Лошчилин сваля и кротко я слага на пода. Тук стои и извиканият от КЕЧ участъков милиционер. Той отвежда Лошчилин в милицията, а вечерта — в затвора, но дежурният там намира нещо нередовно в придружителното сведение и отказва да го приеме.
Милиционерът повежда Лошчилин назад в участъка. А пътят им минава покрай казармата на техния отряд. И милиционерът му казва: „Върви да почиваш, и без туй няма къде да се дяваш. Чакай ме да дойда за теб тези дни.“
Отива си април на 1945 г. Легендарните дивизии вече наближават Елба и обкръжават Берлин. Всеки ден страната салютира, като залива небето с червени, зелени и златни ракети. На 24 април Лошчилин е прехвърлен в Уляновския областен затвор. Килията там е препълнена, както и през 1937 г. Петстотин грама хляб, супа от фуражна ряпа, а ако е от картофи, то от дребни, небелени и не-домити. Девети май го заварва в килията (няколко дни те не знаят за края на войната). Както посреща Лошчилин войната зад решетките, така я и изпраща.
След Деня на победата отправят указниците (тоест допусналите самоотлъчка, закъснение, понякога дребно производствено разхищение) в колония. Там се заемат със земекопни и строителни работи, с разтоварване на шлепове. Хранят ги лошо, лагпунктът е още нов, няма не само лекар, но дори и медицинска сестра. Лошчилин настива, получава възпаление на седалищния нерв, но и в това състояние го извеждат на работа. Той стига до пълно изтощение, краката му отичат, непрекъснато го тресе — и въпреки това го карат да работи.
На 7 юли 1945 г. е обявена знаменитата Сталинова амнистия. Но Лошчилин не е между амнистираните, тъй като на 24 юли завършва присъденият му тримесечен срок, и едва тогава го пускат на свобода.
„Все едно — разправя Лошчилин, — в душата си оставам болшевик. Когато умра, ме имайте за комунист.“ Иди го разбери шегува ли се, или не.
Понастоящем не разполагам с материали, за да завърша тази глава така, както би ми се искало — да покажа как фрапиращо се пресичат руските съдби със законите на Архипелага. И не се и надявам, че ще разполагам занапред с неприбързано и безопасно време, за да направя още една редакция на тази книга и тогава да допиша необходимите за случая съдби.
Мисля, че би намерил много подходящо място един очерк за живота, тъмнично лагерните преследвания и гибелта на отец Павел Флоренски — може би един от най-забележителните хора, погълнат завинаги от Архипелага. Компетентните хора разправят за него, че това е бил един рядък учен за XX век — професионално владеещ множество области на знанията. По образование математик, на младини бива разтърсен от дълбоко религиозно чувство и става свещеник. Книгата му, написана на младини — „Опора и Утвърждаване на Истината“, едва сега получава достойна оценка. Той е оставил много математически съчинения (топологически теореми, много преди да бъдат доказани на Запад), изкуствоведски (за руските икони и за храмовата служба) и философско религиозни. (Архивът му в общи линии е запазен, още не е публикуван, но не съм имал достъп до него.) След революцията е професор в Института по енергетика. През 1927 г. изказва идеи, предхождащи тези на Винер. През 1932 г. в списание „Социалистическая реконструкция и наука“ напечатва статия за машини, решаващи задачи, близки по дух до кибернетичните. Скоро след това е арестуван. Гибелният му път ми е известен само по отделни точки, които поставям неуверено: заточение в Сибир (там пише и публикува под чуждо име в трудовете на Сибирската експедиция към Академията на науките), Соловки (там, струва ми се, създава бригада по добиване на йод от водорасли), след ликвидирането на Соловки — Крайния север и Колима. И там се занимава с флората и минералите (това — свръх работата с кирката). Не е известно мястото, нито времето на гибелта му в лагера. (Има слух, че е умрял през 1938 г. на Колима в рудника „Петилетка“. Според друг слух пък не стигнал до Колима, а потънал с един от корабите.)
На всяка цена исках да разкажа тук и за живота на Валентин И. Комов от Ефремовския Уезд, с когото през 1950–1952 г. лежахме заедно в Екибастуз, но не помня достатъчно за него, а трябва по-подробно да се разкаже. През 1929 г., едва 17-годишно момче, той убива председателя на техния селсъвет и избягва. След този случай не може да просъществува и да се крие другояче, освен като крадец. На няколко пъти попада в затвора, и все като крадец. През 1941 г. е освободен. Немците го отвеждат в Германия, не мислете, че им сътрудничи! Не, бяга на два пъти, за което попада в Бухенвалд. Оттам го освобождават съюзниците. Остава ли на Запад? Не — под собственото си име („Родината ви прощава, Родината ви зове!“, се завръща на село, жени се и работи в колхоза. През 1946 г. е осъден по 58-и член за делото му от 1929 г. Освобождава се през 1955 г. Ако бихме могли да разгърнем по-подробно тази биография, тя би ни обяснила много нещо в руските съдби през тези десетилетия. При това Комов бе типичен лагерен бригадир — „син на ГУЛАГ“. (Дори в каторжния лагер не се поколебава да каже на началника при общата проверка: „Защо в нашия лагер е въведен фашистки ред?“.
Най-сетне би подходило за тази глава животоописанието на някой изтъкнат (по личните си качества и непоколебимостта на възгледите си) социалист; да се покажат дългогодишните му митарства по разместването на Големия Пасианс.
А може би твърде би подхождала тук и биографията на някой върл емведист като Гаранин или Завенягин, или друг някой по-малко известен.
Но, изглежда, не ми е съдено вече да направя това. Като прекъсвам тази книга в началото на 1968 г., доста се съмнявам, че ще имам възможност да се върна към темата на Архипелага.
А и стига толкова, пиша я вече двадесет години.
Александър Солженицин – ,,Архипелаг ГУЛАГ.“