ИСТИНАТА ЗА АФГАНИСТАН И ,,ЧЕРНОТО ЗЛАТО“

Войната срещу талибаните в Афганистан се оказва
много навременна за петролните господа, които най-сетне
успяват да сложат ръка върху черното злато и резервите
от природен газ на тази държава. Интересното е, че последствията от терористичните действия сякаш винаги подпомагат силните на деня, които чрез бомбите и танковете успяват да подпишат договори за експлоатирането на природните богатства в целия свят. И за да придобием по-добра представа за целта, която т е преследват, е достатъчно да споменем, че в района на Каспийско море има
около 263 000 милиарда кубически фута природен газ и 60
милиарда барела петрол, равно на 65 на сто от световните резерви. Ресурси, които днес са част от пазара, или
които по-скоро ни продават мултинационалните петролни
компании (контролирани в действителност о т големите банкери), трупащи печалби на гърба на тънещия в мизерия
афганистански народ.
Още през 1994 г. петролната компания Анокьл Корп.
изработва проект за експлоатирането на залежите, който е предопределен да се превърне в преамбюл на войната.
На 12 февруари 1998 г. тогавашният вицепрезидент Джон
Мареска представя доклад пред Конгреса, в който твърди
следното: „Ние от Анокьл Корп. смятаме, че основен фактор при проектирането на нефтопроводите трябва да
бъде разположението на бъдещите енергийни пазари, които
по всяка вероятност ще погълнат тази нова продукция –
Индия, но най-вече Китай. Нашето предложение за изграждане на нефтопровода в Афганистан – единствен възможен
път, няма да може да започне, докато не се установи правителство, което да е признато от останалите правителства по света, от кредиторите и от нашата компания.
Към програмния документ има и приложение с проект за изграждането на важен газопровод, който чрез Афганистан и
Пакистан да се свърже с индийската разпределителна мрежа.Факт е, че когато талибаните превземат Кабул (1996 г.), техни ръководители веднага излитат за Тексас, където
ги очакват президентът Буш и ръководителите на Анокьл
Корп. за среща на високо равнище. През 2001 г. ставаме
свидетели на атентатите срещу Световния търговски
център и така администрацията на Буш може да узакони
началото на безкрайната си война срещу тероризма (талибаните, освен че са творение на ЦРУ, са и съдружници в
бизнесделата на американския президент). Когато войната приключва, за президент на временното афганистанско
правителство е избран Хамид Карзай – личност, която уж
случайно дълги години е и консултант на Анокьл Корп. На
30 май 2002 г. президентите на Пакистан Мушараф и на
Туркменистан Сапармурад Ниязов се срещат в Исламабад
с афганистанския премиер Хамид Карзай, за да подпишат
договор за изграждането на газопровод, който планира
Анокъл Корп.
Марко Пицути – ,,Търговия с душите ни.“

Един коментар към “ИСТИНАТА ЗА АФГАНИСТАН И ,,ЧЕРНОТО ЗЛАТО“”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *