ИЗВЪРШЕНИЯ ГЕНОЦИД НАД ДЕЦАТА СЕФАРАДИ ОТ СВЕТОТО ЦАРСТВО НА ЦИОН

През 1951 г. американското правителство обнародва
Закон за провеждане на ядрени експерименти върху човешки същества. За да осъществи тези масови експерименти,
заплаща на израелското правителство 300 000 лири годишно. Няма точни данни колко години е продължило това, но
ще отбележа само, че бюджетът на Министерството на
здравеопазването в Израел по онова време разполага с 60 000 лири. С траната получава и технически средства за необходимото ноу-хау, за да стартира ядрената си военна
програма. Инициаторът й е Шимон Перес – генерален директор на М инистерството на отбраната по това време, бъдещ президент, лейбърист и миролюбив политик, както
го определят световните медии.
Оглавяващият Министерството на здравеопазването доктор Хаим Шеба заминава за Америка и се връща със седем уреда за Х-лъчи, доставени му военните. С тях се обработват еврейски деца сефаради предимно от Мароко,
от семейства на завърнали се в Израел. Говори се, че броят
им стига до 100 000… Всяко от тях поема 35 000 пъти по-висока от допустимата доза, концентрирана в главата. На
родителите се обяснява, че облъчванията са необходими за
лечението на кожен паразит – тения на скалпа. Натоварват ги на автобус, който да ги отведе на училищна екскурзия. Най-малко 6000 деца умират веднага след това. А по-късно през годините много от тях заболяват от различни
форми на тумори с фатален край. Някои оцеляват и днес
са старци, но страдат от тежки заболявания – алцхаймер,
хронична цефалия, епилепсия, психоза и др.
Случаят се превръща в сюжет на документалния филм Десет хиляди облъчени, продуциран през 2003 г. от Димона
Продъкшьн (Димона е ядреният център в Израел). Режисьори са Ашер Кхамиас и Давид Балрозен, а продуцент е
Дуди Бергман. Излъчен е по Канал 10 на израелската телевизия на 14 август 2006 г. Заснети са и интервю та с оцелели. Е то какво споделя възрастна жена за детските си
преживявания: „Спомням си, че крещях силно: ох, много ме
боли главата, много ме боли главата… Но силното главоболие така и не минаваше…“ Шейсетгодишен мъж, който
изглежда с двайсет години по-възрастен, пристъпва леко,
като се поклаща, и прегънат на две, споделя: „Вървя така
куцукайки, за да не падна напред. Ограбиха ми младостта
с тези облъчвания. “ Друга жена с обезобразено лице проплаква: „И трите ми деца имат моята форма на рак. Едва
ли е случайно съвпадение?!…“Очевидно експериментите са
променили генетичния код на жертвите, което е довело до
малформации и у децата им.
Днес мароканските еврейки в напреднала възраст страдат от тежка форма на алопеция с рани по окосмената
кожа, които най-често се опи тват да скрият с кана, кърпи
или шалове. А останалите, които едва ли подозират на какво са били подложени, мислят, че става дума за характерни расови черти на мароканската културна общност. Във филма възрастна жена с няколко жалки кичура, останали
по главата й, показва снимка от младини, където се вижда
13-годишно момиче с красива и гъста катранено черна коса.
„Това съм аз, малко преди да ме подложат на „лечението“

  • проронва тя . А ето и какво споделя медицинска сестра,
    която е присъствала на облъчванията: „Водеха ни деца на
    групи. Първо ги подстригваха, а после намазваха главите
    им с някакъв изгарящ гел. Между краката им слагаха топка,
    като им казваха да внимават да не падне, за да ги накарат
    да стоят неподвижни. Аз носех оловна престилка, но за тях
    не бяха предвидени защитни дрехи. На мен казаха, че става
    дума за лечение на трикофития. Ако знаех на какво излагат
    тези дечица, щях да откажа всякакво съдействие!“ Дави Дари разказва за времето, когато е бил дете: „Бях в клас,
    когато дойдоха някакви хора и обясниха, че ще ни водят на
    „училищна екскурзия“. Направиха списък с имената ни, като
    на децата ашкенази казаха да се върнат по местата си.
    Отведоха с автобуса само тези с по-матова кожа. “
    На практика сефарадите почти не се различават от
    северноафриканските араби. В Израел те представляват
    нисша и потискана прослойка, принудена да се препитава
    от дребни престъпления. Господарите ашкенази (в чиито
    вени не тече и капка кръв от Авраам), разпространяват
    идеята, че сефарадите са умствено изостанали. Но мароканските сефаради, които са имали щастието да емигрират във франция вместо в Израел, са една уважавана там
    общност, постигнала значителни житейски успехи. Разбираемо е, че след като са били подложени на нечовешка доза
    радиация, то ва със сигурност не е повлияло положително
    на интелектуалните им способности. От Десет хиляди
    облъчени става повече о т ясно, че проведените експерименти са съзнателни и преднамерени. Показан е и медицински документ от 1952 г., който сочи какви предпазни мерки
    трябва да се вземат при облъчване с X лъчи. Максималното
    количество, което може да поеме дете, е 0,5 rad, а опасността е известна от четиридесет години. Споменават се и имената на отговорни за това лица с ясно изразени расистки идеи срещу сефарадите – двете митични личности
    на ционизма Нахим Голдман и Леви Ешкол. Голдман прекарва военния период първо в Швейцария,
    а после в Ню Йорк. Там е назначен за ръководител на Еврейския световен конгрес, воден о т Самуел Бронфман, от еврейско-канадска фамилия, собственичка на Сийграм уиски
    и на химическия колос Дюпон. Според еврейско-канадския
    историк Мордехай Ришлер през онези години Бронфман прави възможното, за да попречи на европейските евреи, бягащи от Райха, да получат политическо убежище в Канада,
    като дори сключва договор с тогавашния канадски премиер
    Маккензи Кинг. Десетки години по-късно негов наследник – Едгард Бронфман, сключва подобен договор с Горбачов. Съгласно него, ако остави да емигрират 2-3 милиона руски евреи, СССР ще получи статут на най-облагодетелстваната
    държава от САЩ. Но само при едно условие: руските евреи
    да могат да емигрират, без право на избор, само в Израел.
    През военните години Нахим Голдман оказва съдействие,
    като прави възможното спасените евреи да заминат единствено за Израел. За извършения геноцид над децата сефаради о т светото царство на Цион липсват всякакви документи, с които
    да се докаже вината на отговорните за престъплението. В
    последвалото разискване след излъчването на документалния филм по Канал 10 говорителят на Министерството на
    здравеопазването Вооз Лев признава: Мочти всички документи, свързани с този случай, са изгорени. “ А доколкото е
    известно, такива експерименти са проведени и върху деца,
    по-голяма част от които на емигранти-евреи от Йемен.
    Години след то ва равинът Узи Мешулам основава движение в тяхна памет. Той твърди, че 4500 деца, взети насилствено от родителите им, са отведени в Америка, където умират по време на експерименти. Мешулам е хвърлен
    в затвора, а когато го освобождават, здравословното му
    състояние е толкова влошено, че така и не успява да се
    възстанови. Години след това друг равин – Давид Севиля,
    излага версията, на пръв поглед звучаща налудничаво, че съществуват снимки на ужасните белези, които облъчванията са оставили върху телата на децата, и на клетките, с
    които са транспортирани. Не е тайна, че в миналото САЩ
    тайно са използвали затворници и умствено изостанали, за
    да провеждат върху тях опити за въздействието на ядрените експлозии. През 40-те години тази новина се разпространява и Пентагонът е заставен да прекрати тази практика. Независимо от това, американските лаборатории се
    нуждаят от нов материал. Възможно ли е евреите ашкенази да са им доставяли опитни зайчета, като така да са се
    освободили от чистокръвни евреи, но с източни културни
    корени – следователно нисши и нежелани?… По онова време премиер е Давид Бен Гурион – митичен баща на ционистката партия. Министър на външните работи е Леви Ешкол, Голда Меир е министър на труда, Моше Шарет – министър на здравеопазването, Шимон Перес, както вече споменахме – министър на отбраната. Личности, с който се свързва героичната легенда за Цион. Те със сигурност са били в течение на случващото се. И
    по всяка вероятност Елиезер Каплан – министър на финансите, е управлявал огромните печалби от експериментите. И в знак на благодарност днес известна израелска болница носи безсмъртното му име. Хаим Шеба тогава ръководи Рингуорм Инкорпорейтид – официално основано дружество за борба с трикофитията върху окосмената
    кожа – заболяване, дължащо се на липса на лична хигиена
    сред евреите сефариди. Почти сигурно е, че Йосиф Бург
  • министър на здравеопазването, участва в кампанията
    за превантивна хигиена. Още повече, че равинът Мешулам, преди да загуби разсъдъка си в еврейските затвори, обвинява Бург, че е пряко отговорен за отвличането на
    йеменчетата. Любопитен е също така и фактът, че синът му Авраам Бург, вече председател на Кнесета (законодателния орган на Израел), публично се дистанцира от
    талмудско-ционисткия антипалестински расизъм. Леви
    Ешкол – чрез различните постове, които заема, и отговорността, с която е натоварен да прави пари за доброто на Цион, може и да е създателят и изпълнителят на голямата сделка с американците.
    Водещият Дан Маргалит завършва публичния телевизионен дебат на тази тем а, като обяснява, че тайният Холокост трябва да запомним с това: „Държавата е бедна.
    Било е въпрос на ежедневно оцеляване. “ Или с други думи:
    „Съществуването на Израел е в опасност и има право да
    се защити. “ В реализирането на телевизионното предаване
    Десет хиляди облъчени участват свидетели, жертви и експерти от М инистерството на здравеопазването.
  • Марко Пицути – ,,Търговия с душите ни.“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *