ИСТИНАТА ЗА ГРУПАТА БИЛДЕРБЕРГ

Групата Билдерберг е създадена през 1952 г., но името
си получава едва през 1954 г., когато неколцина сред най-влиятелните политически мъже в света се срещ ат в луксозния
хотел Билдерберг в малкото холандско градче Остербек.
От този момент започват да се срещат веднъж или няколко пъти в годината в най-луксозните хотели по света. На
сбирките обсъждат свършената работа по международната програма за действие – Новия световен ред.
Един от инициаторите е със синя кръв – Бернхард Юлиус Къорт Карел Годфрид Пиетер, принц на Липе-Бистерфелд,
Холандия. Бивш офицер от СС и председател на организацията до 1976 г., когато е принуден да подаде оставка заради
скандала Локхийд. След време мястото на починалия принц
заема дъщеря му Беатрис. Сред членовете на този елитарен
клуб са: Бил Клинтън, Пол Улфовиц, Хенри Кисинджър, Дейвид Рокфелер, Збигнев Бжежински, Тони Блеър и още много
други известни политически личности, представители на
бизнес средите и информационните средства. За групата Билдерберг е писано много. Специален интерес представлява последната книга на журналиста Даниел
Естулин Истинската история на групата „Билдерберг“. В
уводната част четем: „Вече повече от 50 години провеждат срещите си, на които никога не са допускани представители на печатни издания, никога не са правени изявления
по повод изказвания на участниците, нито пък е разкриван
дневният ред. “Години наред Естулин е трън в очите на групата Билдерберг. Той е неуморим, когато трябва да разкрие
мястото на тайните им сбирки, да получи информация от ­
вътре, за да огласи какво се случва при затворени врати.
Дори успява да заснеме участниците в една от срещите.
Изнася публично всяка информация, до която се добира. Събрал е в книга всичко, с което разполага, и всеки, на когото е
присърце свободата и демокрацията, трябва задължително да я прочете.
Групата Билдерберг винаги е пазила в строга тайна до
последния момент провеждането на събранията и местоположението им. Присъствието е само по покана, а ако името на някой о т участниците бъде разкрито публично,
не се допуска. Може би определението, дадено от лондонския в-к Таймс през 1977 г., донякъде разкрива защо всичко е
толкова потайно: „Конгрегация на най-богатите, най-влиятелните люде в политиката и икономиката от западния свят, които тайно се срещат, за да планират събития, които по-късно изглеждат случайни. “По този повод бившият
министър на отбраната на Великобритания Денис Хийли
заявява: „Това, което се случва в света, не е случайно. Това
са събития, провокирани да се случат – независимо дали се
отнасят до политиката, или до икономиката, като голяма
част от тях са инсценирани от тези, които манипулират
чрез парите. “
От Айзенхауер нататък всеки американски президент
членува или в групата Билдерберг, или в Съвета за външни отношения (CFR). Тяхната стратегия е да се създават конфликти и противоречия, в които елитът изцяло да контролира и двете воюващи групи. По тази причина никога досега не е имало значение каква е политическата окраска на
участващите в срещите, защото поканените – всички до
един, дължат привилегированите си позиции на силните на
деня и на окултните им общества. Овластените марионетки на т . нар. демократично избрани правителства (премиери, държавни глави или политически секретари на партии)
изпълняват най-старателно плановете на влиятелните си
господари. А през това време хората тънат в неведение за
всичко, което става, поради пълния контрол върху информационния свят. Групата Билдерберг с паралелно действащите структури – CFR, Тристранната комисия (основана от
Дейвид Рокфелер и Збигнев Бжежински), Кралския институт
за международни отношения – известен още като Чатьм
хаус, със седалище в Лондон, трескаво работят, за да придвижат напред плановете за Новия световен ред, замислен
от илюминатите. И Европейският съюз е тяхно творение
значима крачка по пътя към глобализацията. Затова Маргарет Тачър – един от видните членове на групата Билдерберг, когато отказва да въведе еврото като единна парична единица, незабавно е извадена от списъка на членуващите и е заменена с Джон Мейджър. Подобно на CFR, която винаги
е финансирала най-противоречивите идеологии (от комуни-
зма до фашизма), групата Билдерберг играе тъмна, нечиста
и подмолна роля в политиката.
Книгата на Естулин описва характерния за окултните
организации modus operandi (начин на действие) – организиране на срещи далече от прожекторите, за да могат да
пилотират обществото според точките в дневния ред,
записан в бележниците им. Това са групи, които са си поставили за цел да създадат един-единствен световен пазар, поставен под изключителния контрол на световното глобално правителство. Войни, преврати, убийства,
финансови сривове, медийна обработка на общественото
мнение (ежедневно тръбене на удобна за тях информация),
образователни и научни програми са все инструменти, е
които разполагат, за да манипулират обществеността,
замъглявайки съзнанието на хората и държейки ги по този
начин под контрол. Естулин цитира Рокфелер, който пише
в мемоарите си: ,,Някои определят мен и семейството ми
като „интернационалисти“ и вярват, че участваме в тайни
машинации, които работят срещу интересите на САЩ, и
заговорничим с други лЪде от света, за да бъде създадена
интегрирана политическа и икономическа структура, един
Нов свят, ако щете… Ако в това ме обвиняват, признавам,
че съм виновен, и се гордея с това.“
Американската политическа група, която оказва най-голяма подкрепа на тази програма, се състои от т.нар. неоконсерватори – най-войнствено настроената групировка от дясното пространство. Сред членовете на групата
Билдерберг са: Ричард Пърл (съветник в правителството
на Буш), Майкъл Ледийн (сътрудник на американските секретни служби и лидер на неоконсерваторите), Рупърт Мърдок (медиен магнат, който притежава Скай), Съмър
Редстоун (генерален директор на Виаком (четвъртата по
големина в света медийна компания – бел. прев.), Катрин
Греъм (от Вашингтон пост), Джим Хоугланд и Чарз Краутхамър (политически коментатори във Вашингтон пост),
А ртър Сулцбъргър (издател на Ню Йорк таймс), политическите коментатори Томас фридман, Уилям ф. Бъкли-младши и Били Мойерс. Идеите и програмите се използват,
за да се създават новини, които на свой ред се разпространяват по страниците на най-тиражираните списания и периодиката на най-големите издателски къщи в света. Или
както твърди Естулин: „Т. нар. „свободен световен печат“
е поставен напълно в услуга на групата „Билдерберг“, като
разпространява пропагандна информация, предварително
съгласувана с нея. На хората по света още от ранно детство се внушава, че официално разпространяваната информация е истинска и достоверна. А тя умело се манипулира
от елита, който упражнява контрол върху телевизията,
печата и образователните планове в държавните и част ните училища. Това е и причината, поради която предаванията за спорт, мода и всякакъв друг род развлекателни
програми се радват на добро здраве. Банкерите финансират индустрията на зрелищните и развлекателни продукции, за да държат масите в пълно невежество.
Случаят „Боргецио“
На 9 юни 2011 г. срещу европарламентариста от Северната лига Марио Боргецио е използвана физическа сила,
за това че се опитал да влезе в залата, където се провежда
годишната среща на групата Билдерберг. Случаят е от ­
разен от официалния информационен ежедневник Кориере дела сера. Депутатът Марио Боргецио и сътрудникът му
Макс Бастони (новоназначен общински съветник в Милано)
отиват в хотела в Швейцария, където се провежда ежегодната среща, и питат дали могат да присъстват. В отговор охраната не само че не изчаква Боргецио да се изкаже, а направо се нахвърля върху него и използвайки сила, го избутва
през главния вход. Отървава се с леки наранявания, няколко
драскотини и разбит нос. Тогава се намесват агенти от
швейцарската полиция на Сейнт Мориц. Те обаче вместо
да изслушат обясненията на европарламентариста, претърсват най-старателно него и асистента му, след което ги задържат. След няколко часа, прекарани в проверки, ги придружават като особено опасни престъпници до границата с Италия.
Н ито една държавна институция в Италия не дръзва
да разследва случая. И така групата Билдерберг успява да
проведе сбирката си, необезпокоявана от нищо и от никого, в пищните и луксозни салони на швейцарския Гранд хотел Кемпински в Сейнт Мориц, в която участват около
130 души – подбрани измежду най-влиятелните представители на икономическата, политическата и банковата система. По време на срещата, чиято сигурност се обезпечава от хора на секретните служби съвместно със силите на
реда, глобализаторите обсъждат и определят следващите
крачки в развитието на финансовата криза, с която да се
отнеме все повече национален суверенитет на държавите.
Кризата е генерирана с цел да паднат еврото и доларът,
така че да се наложи възприемането на една единна световна парична единица във възможно най-кратки срокове. Процес на централизиране на финансовата власт, който в
очите на масите трябва да изглежда абсолютно непредвидим, неизбежен и необходим.
Марко Пицути – ,,Търговия с душите ни.“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *