УИНСТЪН ЧЪРЧИЛ – ЦИОНИСТЪТ, КОЙТО ПРЕДАДЕ И ПРОДАДЕ ИЗТОЧНА ЕВРОПА НА МАСОВИЯТ УБИЕЦ И ПОЛУЕВРЕИН – СТАЛИН

Само през първия от безбройните гладомори в Индия умират от глад 10 млн.души. „Бенгалския глад“ е най-големия геноцид в човешката история, но за него не пише нищо в учебниците

Британската империя е всеизвестна със своите бруталности, с които е постигала икономическите си аспирации.

По времето на британската колонизация на Индия значителна част от населението измира от глад. Първия голям глад идва през 1770, последван от още няколко вълни през 1783, 1866, 1873, 1897 и последно през 1943-44 по времето на Уинстън Чърчил. Всичко това може да се обясни много просто – Великобритания иска ресурсите на Индия, но многобройното население трябва да бъде редуцирано.

„Мразя индийците, те са животни с животинска религия, които се размножават като зайци“, това заявява Уинстън Чърчил, който е последния британец, положил усилия за физическото изтребление на индийците. Очевидно лицемерния алкохолизиран циник Чърчил мрази индийците, защото Великобритания от векове наред е колонизирала страната им ли? Или пък е негова работа каква религия изповядват в собствената си държава? Това е британското високомерие и наглост, което продължава и до днес.

Само през първия гладомор по време на британската колонизация през 1770-1773г. са измрели от глад приблизително 10 млн.души, милиони повече от официално обявените еврейски жертви през Холокоста!

Това означава, че британците са успели да избият близо една трета от цялата популация в Бенгал. В своята книга „Невижданият свят“ Джон Фиск описва „Бенгалския глад“ като много по-смъртоносен и зловещ дори от Черната чума, която е тероризирала Европа през 14 в. Великобританците безмилостно разграбвали ресурсите на Индия, но и принуждавали всеки обикновен селянин да изплаща данък 15% от печалбата от реколтата им. И това британците не наричали „данък“, а „лепта“. Реколтата обаче не е гарантирана за разлика от британската „лепта“, която при всяко положение трябва да се изплаща от всеки селянин….

Въпреки „Бенгалския глад“ индийците не знаели все още, че това е само първия път, когато десетки милиони ще измрат от глад, причинен от алчността за печалби на Великобритания. Най-смъртоносния глад, след „Бенгалския“ от 1770-те идва по времето на Уинстън Чърчил, през 1943г., когато от глад измират над 3 млн.души. Гледката била ужасяваща, хората пълзяли по улиците и ядяли от труповете на умрелите, за да оцелеят. Когато правителството в Делхи изпраща снимката по-долу на Чърчил, за да опише ужаса, британския премиер отговаря в шеговития си стил „Тогава защо Ганди е още жив?!“.

Уинстън Чърчил – Ционизъм или Болшевизъм – Illustrated Sunday Herald, 8 февруари 1920 г.

На некои хора, евреите им харесват, на други – не, но нито един мислещ човек не се съмнява, че това е най-заплашващата ни раса, от всички появили се на земята.
Дизараели, еврейският Премиер-министър на Англия и лидер на консервативната партия, който винаги е бил предан на своята раса и се е гордял със своя произход, е казал:
– “Господ Бог, така се отнася с другите нации, както те се отнасят към евреите”.
Особено ако погледнем с каква жестокост евреите се разправят с Русия, сравнено с това, как меко се отнасяха те с Англия. Сред ужасите на съвременноста (1920 г.), на нашата страна може да се завижда. Затова, всичко, което се е случило, от самото начало на човешката история, само потвърждава правотата на думите, на Дизраели.

Добрите и лошите евреи
Конфликтът между доброто и злото, в човешкото сърце, никъде не е така остър, както е в средите на евреите. Никъде двойствената натура на човека не е изразена с такава сила и с такава трагичност. Ние сме задължени на евреите за откритието на Християнската етика, която, даже и без свърхестествената и част, би била най-ценното достижение на човечеството, надвишаващо всички останали достижения на човешкото знание, събрани заедно. Именно върху тази етична система и вяра, ние построихме нашата цивилизация, върху отломките на Римската империя.
Но така се случва сега, че именно тази най-удивителна раса, строи съвършенно друга система на философия и морал, която е толкова злокачествена, колкото доброкачествен е християнският морал. И ако не я спрем, ще разруши всичко, което християнският морал е направил възможно да бъде постигнато. Впечатлението е такова, че и Евангелието на Христа, и евангелието на Антихриста, е било съдено да произлязат от един и същ народ, и че тази мистична и тайнствена раса е била избрана за най-високи дела, едновременно – божествени и дяволски.

“Националните” евреи
Няма по-голяма грешка, от тази, да се приема за отговорен всеки индивид, заради националния характер, като цяло.
Добри и лоши хора, но най-вече, обикновени, има във всяка страна и във всяка раса. И няма нищо по-неправилно, от това, на основание принадлежността към определена раса, да се лишава отделният индивид от неговите собствени черти, заслуги и поведение. В определено гениалния народ, каквито са евреите, противоположностите са най-забележими, кантрастите са най-изразени, крайностите са най-отдалечени, и последствията от това са най-поразителни.
В сегашния съдбовен период, сред евреите съществуват три политически течения: две от тях, общо взето, са полезни и обнадеждаващи, но третото е абсолютно деструктивно…

Интернационалните евреи
Съвсем друго нещо са Интернационалните евреи. Те са източникът на различните заговори. Членовете на тази организация от зломишленици, произлизат главно от най-заможната част от населението на страните… Мнозинството от тях, ако не и всички, са се отдърпнали от вярата на своите предци и са зачеркнали от своите мисли всичките надежди за подобряване на този свят. Това движение сред евреите не е ново, а започва от Спартак – Вайсхаупт, през Карл Маркс, та до Троцки (Бронщайн), Бела Кун, Роза Люксембург и Ема Голдман (САЩ). Този световен заговор цели разрушаване на цялата цивилизация и основите на обществото, и довеждането му до едно напълно застинало в своето развитие, общество, просмукано от нездрава завист и уравниловка. И този заговор постоянно нараства.
Този заговор е играл решаваща роля във френската революция, както неопровержимо доказа съвременната писателка, мисис Неста Уебстър. Той е бил скритата пружина на всичките подмолни движения от 19-ти век. И накрая, тази банда от невъобразими личности, този мътен отпадък от големите градове на Европа и Америка, хвана за гърлото, във мъртва хватка, руския народ, и стана неограничен управник на тази огромна империя.

Евреите – терористи
Ролята в създаването на Болшевизма и Болшевишката революция, която са играли тези интернационални, и в по-голямата си част, атеистични евреи, безусловно е най-голяма, и надвишава всички останали. С изключение на Ленин, всичките им лидери са евреи (И Ленин, по майка е евреин, с фамилия Бланк. Той е говорел и еврейския език “идиш”). Още повече, че теоретичното вдъхновение и практическото изпълнение произлиза именно от еврейските лидери. Затова Чичерин, чист руснак (всъщност – полуевреин), бе изместен от Литвинов (евреин, даже не говорещ руски). Влиянието на такива лица, като Бухарин и Луначарски, не може да бъде сравнено с влиянието на евреите, Троцки (Лейб Бронщайн), диктатора на Петроград Зиновиев, или Красин, или Радек (а Бухарин и Луначарски също са евреи!).
В съветските държавни учереждения, абсолютното преобладаване на евреите е още по-потресаващо. Ръководството на ЧеКа е в ръцете на евреи, а понякога и на еврейки. Същото такова проклятие е било изпратено и на Унгария, в краткия период на управлението на Бела Кун (Кан). Същото безумие се вършеше и в Германия (особено в Бавария), докато Германия беше в нокаут (след поражението в първата световна война). Във всичките тези страни евреите – революционери съставляваха нищожна част от общото население, но тази малка част бе изключително злокачествена!

“Защитник на евреите”
Естествено, в сърцата на руския народ възникна най силно желание за отмъщение. Но под властта на Деникен, за всички евреи бе осигурена защита. Неговите офицери правеха всичко, което бе по силите им, за да се предотвратят саморазправите и да бъдат наказвани виновните за тях. Това е било дотолкова изразено, че петлюровската пропаганда обвинявала Деникан, че е защитник на евреите. Двете племенници на Мистър Тим Хейли, спомняйки си за Крим, разказват неколко случая, когато офицери, обидили евреи, били разжалвани или изпратени на фронта…
Очевидният факт, че болшевиките, напълно изключваха еврейските синагоги и еврейските имоти, при своите (терористични) акции, показва, че източникът на жестокостите, на които сега е подложена Русия, е еврейската раса. Това е присъда над милиони беззащитни хора…
……………………………………….
При тези обстоятелства е особено важно, националните евреи, които са лоялни към своите страни, където живеят, да поемат водещата роля в борбата против световния болшевишки заговор, както много от тях направиха в Англия. По този начин те биха могли да възстановят доброто име и репутация на евреите, и да покажат на целия свят, че болшевишкото движение не се подкрепя, а се отхвърля от мнозинството здравомислещи евреи.
Ясно е, че пасивната съпротива срещу болшевизма е недостатъчна…
Интересно е, че когато в началото на 50-тте години поискали от Чърчил разрешение да се преиздаде тази статия, той отказал.

От Шчечин на Балтийско море до Триест на Адриатика една желязна завеса се спусна през Континента. Отвъд тази линия лежат всички столици на древните страни от централна и Източна Европа. Варшава, Прага, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ и София – тези прочути градове и принадлежащото им население вкупом са погребани в онова, което трябва да нарека съветска сфера. И всички са обект, под една или друга форма,
не само на съветско влияние, но в много висока степен и в доста случаи на увеличаващо – мащабите си господство от Москва…“
Уинстън Чърчил
Какъв цинизъм! Умът не го побира. Онзи, който предаде „всички столици на древните страни от Централна и Източна Европа. Варшава, Прага, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ и София – всички тези прочути градове и принадлежащото им население“, за да бъдат погребани в съветската сфера“, се тюхка за дереджето на собствените си жертви! Като удобно е забравил, как след като на 5 септември 1939 г. родината му поставя началото на Втората световна война, заедно с мижитурска Франция обявявайки война на Германия,
тъкмо той е обещал на поляците
„да ги върне в лоното на демокрацията!“ Какво ли е разбирал comrade Уинстън под истинска демокрация?“

Някои автори се мъчат да оправдаят Уинстън Чърчил и Франклин Д. Рузвелт, които нямали никаква друга възможност, освен да приемат исканията на техния тогавашен съюзник, съветския премиер Йосиф Сталин. Така се стигнало до сделките в Техеран, Ялта и Потсдам. Московското предателство не се споменава.

Нито останалите факти, от които се замайва главата: Създаването и извеждането на власт на трите диктатури: комунистическата в СССР, фашистката в Италия и националсоциалистическата в Германия! Американските доставки на заводи, машини, съоръжения, оборудване, оръжия, превозни средства, храни, облекла и т.н.,за СССР, започнали далеч преди войната. Американо-британската финансово-материална помощ за комунистическите терористи в Европа, както и обучението на тези професионални убийци. Едно от най-важните: Пълното съдействие на САЩ при създаването на съветската атомна бомба.
Един от първите масови убийци, както на кюрди, така и на араби, е „уважаваният“ Уинстън Чърчил. През двайсетте, като държавен секретар по въздушните сили и войната той пресметнал, че на Британия, ще излезе най-евтино ако бомбардира населението на Месопотамия. Негодникът решил, че вместо да използва около 25 000 британски и 80 000 индийски войници, за да постави Ирак на колене, е по-добре да използва военновъздушните сили…Предполагал“, че броят на загиналите араби ще възлезе от 4000 до 10 000 души. Какво тук значат някакви си личности?“

По заповед на държавния секретар цели иракски територии били превърнати в пустиня. Най-ярко се изявил „смелчагата“ Артър Харис-командир на военновъздушен ескадрон.
След поредицата терористични нападения над цивилни през 1923 г. той заявил: ,,Сега арабите и кюрдите знаят какво представляват истинските
бомбардировки във вид на жертви и разрушения. В рамките на 45 минути цяло едно село може практически
да бъде заличено, а една трета от неговите обитатели да бъдат убити или ранени.“ След две десетилетия същият Артър Харис се превърнал в чука,
смазал Хамбург и Дрезден. Статуята му „украсява“ „Fleet Street“, някогашния лондонски
журналистически център.

Уинстън Чърчил по време на срещата в Москва през октомври 1944 г. доуточнява размерите на отдавна уговореното предателство на Запада спрямо народите от Изтока. Тогава, като британски премиер, той слага на масата офертата за възприемане на принципа за свобода при налагането на влияние върху… Източна Европа… Предлага 90 на сто съветско влияние в Румъния, 90 процента британско влияние в Гърция, 75 на сто съветско влияние в България и разделяне [на влиянието] в Югославия и Унгария в пропорция 50 на 50. Макар да изглежда цинично, това беше мълчаливо признание на стратегическите и военните факти.“

Какво ще рекат финалните слова? Признание за победата на Съветска Хазария във Втората световна война? Кой пише историята? Победителите. Кой определя следвоенния ред, правилата за развитие на света? Отново победителите.

Както се казва в дикторския текст на руския филм „Обикновен болшевизъм“:

В Германия бяха разгромени Хитлер и фашизмът, но германският народ спечели.
У нас народът победи, но
спечели болшевизмът.“

  • https://diagnosa.net/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *