ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ – ИНКУБАТОР НА КОМУНИСТИЧЕСКИ КАДРИ В ПОЛИТИКАТА, БИЗНЕСА, МЕДИИТЕ, СПОРТА, ОБРАЗОВАНИЕТО И ВЪВ ВСЯКАКВА ДРУГА ВАЖНА ДЕЙНОСТ В ЧАЛГАРСКА НОМЕНКАТУРИЯ

Държавна сигурност винаги е била тайна организация.
Как да я видите?
Срещали сте ченгета, разговаряли сте с тях.
За някои дори не сте подозирали, че са такива. И едва сега установявате, че те са водили
двоен живот – един за пред хората и друг в рамките
на секретната им организация. Нали комунистическите партии наистина бяха част
от тайните и подривни общества,
както сполучливо ги нарече
британската историчка Неста Уебстър?
Те са своеобразни масонски ложи.
Както „свободните зидари“
от ниските степени често не знаят
какво се извършва в ложите, така и мнозинството
от редовите членове на БКП не са имали представа за истинските цели и задачи на Партията.
Те бяха част от масовката, но и резервен отбор.
От тях рекрутираха престъпници.
Иначе всички бяха съучастници.

Държавна сигурност бе нещо
повече от оръжие за тормоз на българския народ. Чрез нейната организирана мрежа, която действие в името на Номенклатурия, както би следвало да се нарича
Народната република, ръководството на БКП осъществяваше
най-пъклените планове за своето обогатяване.
Един от тях бе изграждането на презгранични канали за контрабанда и продажба на чувствителни стоки
На първо място това бяха нелегалните сделки с оръжие За целта Партията възложи на Държавна сигурност създаването на специализирани външнотърговски предприятия, Най-известното от тях
бе Кинтекс Неговото название
представлява съкращение от Кинкалерия и текстил. Само че конците и
макарите на достойните разузнавачи, които работека тази
фирма, гърмяха и сееха смърт по света.
БКП и ДС винаги са се грижили за своите рожби.
Някога громяка империализма“ и особено американския. Днес са
американофили“ и словесно дерат по пет кожи от тоталитарния режим. Из зад кулисите нови
водещи офицери им
дърпат конците. Марионетките подскачат, а масовата
публика възприема
този куклен спектакъл като живия живот и им вярва. Радва се на измислиците им, без да осъзнава, че те я водят
към бездна.

Онези, които по-рано крещяха „КПСС-БКП“, биеха се за места в челните редици на манифестациите и конгресите на БКП, ДКМС, Профсъюзите и т.н., а днес са първи „евроатлантици“, издигащи лозунги във възхвала на САЩ, Запада и НАТО, ще се върнат при корените си. Стига палачинката да се обърне. Пак ще ги видите да прославят „крепката и нерушимата българо-съветска дружба“. И даже, подобно на бащите си, да настояват за пълното сливане на страната ни със СССР!

Промените в света са планирани доста отдавна. Няма да се спирам на онези от началото на ХХ век. Обаче в неговия край станаха „революции“. Така ги нарекоха – „нежни революции“. Явно става дума за преобразувания, които се извършват по тайна договорка между елитите. Преди това заговориха за „конвергенция“ – сближаване, сливане. Същото, което на Декемврийския пленум на ЦК на БКП през 1963 г. диктаторът Тодор Живков беше замислил като наша съдба. Да се сближим и постепенно да се слеем с „великия“ Съветски съюз. Да се превърнем в негова 16-а република и да изчезнем от политическата карта на света. По-рано – част от Отоманската империя, при комунистите – на Съветската. И никой не подири вина за това! Защо?

Ами Живковото слагачество беше изпреварило времето. Може би като британски шпионин нещо му е било подсказано, внушено…[5] Не случайно мероприятието, както се изразяваха другарите, носи следното пълно название: „Пленум на Централния комитет на БКП за по-нататъшното най-тясно сближение и в перспектива за сливане на Народна република България със Съветския съюз“. Заседанието е проведено на 4 декември 1963 г. Първият водещ е Митко Григоров.[6] Когато той предоставя думата на Тодор Живков, тогавашният все още първи секретар,[7] но вече и председател на Министерския съвет, начева речта си така:

„Политбюро внася за обсъждане в пленума на Централния комитет на партията въпроса за по-нататъшното свързване и най-тясно сближение, а след това, в перспектива и за обединение на Народна република България със Съветския съюз.“[8]

Никой да не се опитва да тълкува, да „обяснява“, да… Такава е историческата истина – напън за ликвидиране на България. Поемам ангажимента да изясня по-подробно темата. Нейната връзка с настоящето, с „нежните революции“ и с бъдещето е очевидна. Още в издадената през 1984 г. книга на „избягалия“ на Запад офицер от КГБ Анатолий Голицин, озаглавена „Стари лъжи на нов глас: Комунистическата стратегия на измама и дезинформация“, срещаме твърденията, че „либерализацията“ в Чехословакия от 1967-1968 година е била ръководена от шефа на КГБ Юрий Андропов.[1] Както и последвалите подобни събития в Полша. Тъкмо неговият опит в тази област наклонил везните за избора му на най-високия пост в СССР – генерален секретар на ЦК на КПСС. Когато ние още сме опипвали пътя си в живота сред мрака на тоталитарната държава, авторът на цитираната книга е забелязал факти, изплъзнали се от нашето потиснато внимание. Като например „съвпадението“ през 1983 г. на необяснимото с логиката на другарите освобождаване на лидера на полския профсъюз „Солидарност“ от затвора с издигането на Андропов и с посещението на папа Йоан Павел ІІ в родината му по покана на… комунистическия лидер Войчех Ярузелски. В това Голицин е съзрял предстоящи промени в Източна Европа.[9]

Като прави преглед на други подобни събития, Голицин стига до заключението, че всичко ще започне от самия Съветски съюз. Съединените щати ще започнат да притискат Кремъл по линията на разоръжаването и мирното съвместно съществуване. По същото време в Москва ще има боричкания за властта.[2] Тъй като вървам в Бог, а не в земни „пророци“, подчертавам: Офицерът от КГБ е бил чудесно осведомен. Ала няма как да се отрече, че и умът му е щракал, та е свързвал две с две. Той пише: „… Андропов ще бъде заменен от по-млад лидер с по-либерални схващания, който ще продължи по-интензивно т. нар. либерализация.”[10]

[5] Вж. напр. Огнян Стефанов – „Паско Божков, бивш контраразузнавач: Бях в Лондон, когато убиха Георги Марков Английските служби влияели на Тодор Живков, сигурен е ексофицерът от ДС“, в. „24 часа“, София, вторник, 5 април 2005 г., стр. 14.

[6] Осведомени нашепват, че Асен Григоров, за когото винаги се намират подходящи високоплатени длъжности из „демократичните“ телевизии, е негов внук. Това била причината за успехите му… Не настоявам, че слухът отговаря на истината. Обаче съществува физическа прилика между двамата.

[7] Живков стана генерален секретар след 1971 г.

[8] „1963 – отричането от България“, Стенографски протокол…, издател и бележки Пламен Анакиев, графична идея за корицата Георги Ифандиев, ИК „Огледало“, София, 1994 г., стр. 1.

[9] Вж. Anatoliy Golitsyn – “New Lies For Old: The Communist Strategy of Deception and Disinformation”, G. S. G. & Associates, Incorporated, San Pedro, CA, 1990 г., стр. 349.

[10] Пак там, стр. 350.

  • https://diagnosa.net/

,,Ние, българите, няма как да харесваме Александър III.
По негова инициатива Русия
всячески се стреми да укрепи позициите си
на Балканите. Стига се до скъсването на дипломатическите отношения между двете страни през
1886 година. И макар коронясаният година по-късно княз Фердинанд
да е избрал наследника на Александър III, неговия син, император за кръстник на
Николай II, престолонаследника княз Борис Търновски, докато той бил на трона, отношенията
между двете страни останали напрегнати. През двете Балкански войни „северната мечка“ е напълно враждебна спрямо Слава Богу, през Първата световна война нашите предци
показват на руснаците кои сме и от кого са произлезли.
Пердашат ги яко, както ядосан баща своето дете, сторило беля
Войната на интернационалното еврейско лоби против християнството по-специално
срещу Русия продължава
и днес. Тази страна е изцяло, напълно, и както казах — безвъзвратно, окупирана от ционистите. Семейство Ротшилд
я ръководи
от дистанция. Чрез своите пълномощници в Кремъл съветските, понастоящем наричани „Руски“ комунисти болшевиките
Същото се отнася и
за нас. Ако някой все още смята, че тукашната
колониална администрация е командвана от
Москва, дълбоко се заблуждава. И Москва, и София, даже Пекин, са подчинени на
новия световен
ред – единното правителство
на планетата.“

  • Георги Ифандиев

,,Последно се бях виждал със Славчо (б. р. – Христов) точно два дни преди Нова година.
Потърсих Крейзи, за да ми уреди среща с шефа му. Бях се присетил, че скоро ще стане една година, откакто му спасих живота. Досега само Маджо даваше пари, а Славчо не ми се беше отблагодарил.
Крейзи се обади малко по-късно, за да му кажа за какво искам да се срещам с шефа му. Съвсем спокойно му обясних, че в навечерието на празниците очаквам да ми върне жеста. Крейзи затвори сконфузен, но след минути ме набра отново с мотива, че Славчо имал много ангажименти и нямало да има време скоро да се видим.

  • Добре тогава – пожелай му да се пази.
    На нашия жаргон, който Славчо много добре познаваше, това си беше откровена заплаха. Пет минути след това Крейзи отново звънна.
  • Шефът намери време. Кани те официално да се видите в банката.
    Изтупах се официално и отидох. Крейзи ме посрещна със сервилен тон. Влезнахме в помещенията на директора без пропуск, както е ред­но. По стълбището Крейзи отново ме заля с пикантните истории на шефа си и приближените му.
  • Знаеш ли кой идва миналата седмица? – хилеше се Крейзи. – Слави Трифонов! – продължи той. – Абсолютно сам, накарахме го да си премести джипа не за друго, а да го унижим и той се въртя половин час, докато намери къде да го остави. Аз лично го въведох при шефа. Славчо ме представи като дясната му ръка и ме остави да слушам разговора: „Ще бъда кратък, бате Слави – започна от вратата онзи. – Сашо Дончев, шефът на „Овергаз“, ми дава по 40 000 долара на месец, за да пропагандирам за БСП в новото си шоу, ако ти ми дадеш 300 000 марки, ще пропагандирам за СДС“.
  • И к’во му отговори Славчо? – полюбопитствах аз.
  • Славчо се вбеси, но пред него запази спокойствие „Ебал съм го в СДС-тo – каза спокойно той. – 300 000 марки са много пари, предпочитам да си ги запазя. Моите хора и без тях ще спечелят“ – наду се Славчо. „Няма проблем – отговори му Трифонов, – аз за всеки случай ти оставям моя телефон, ако поразмислиш! А имам и друга оферта. Срещу 10 000 долара ще те поканя в шоуто и ще ти изчистя напълно името – и без това те плюят, аз не вярвам, а това за скечовете, нали разбираш – просто шоу…“ „Добре, ще помисля“ – отпрати го набързо Славчо. После пред мен сподели – продължи Крейзи, – че е хубаво да си изчисти името, но отказа да дава 10 000 долара, а и не се доверяваше на дългия мръсник. „Представи си, че му дам все пак парите и отида, и той вместо да ми помогне, да ме орезили напълно?“ След което извади касетката изпод бюрото си и ми каза: „Това е запис на целия разговор, пази я, може да ни потрябва“.“

(Откъс от бестселъра на Георги Стоев „БГ Кръстника”)

,,Поли (Поли Пантев, изпълнителен директор на ВИС-2. По-късно обаче той преминава в лагера на другата мощна силова групировка СИК), направи нещо друго.
Свърза се с нашия стар познайник Слави Трифонов, който гледаше да е в добри отношения с всички групировки.
С Трифонов се познавахме от дискотека „Алкатрас“ още от 1994 година. Тогава той често идваше там, парадираше с измислена слава. Сваляше бедни студентки, както и дианабадските курви, които търсеха поредния балама да му изпразнят джоба. Сега Поли искаше следната услуга.
В собственото си предаване да разкаже за изчезналата чанта и да обяви награда, ако я намерят и предадат. Самият Поли бе обявил награда от 50 000 марки, ако му я намерят. Трифонов свърши работа, само че най-нагло бе заявил на Поли, че тази услуга ще му струва
5 хиляди марки, които Поли плати небрежно,
но след това сподели пред нас раздразнен: Боклук, ще ме рекетира мен! И каква стана тя, някакъв си шоумен е по-голям рекетьор от нас!
С какво се оправда, че ти ги иска? Абе, смънка нещо там за отчитане в телевизията, но съм сигурен, че ги е прибрал в
джоба си.“

  • Георги Стоев – „БГ Кръстника 1.“

,,Бойка Борисова е потомствена комунистка. Нейният
дядо по бащина
линия родителят й и самата та са членове на БКП. Освен това
другарката Б.Б. има чин майор от държавна сигурност. С него се е пенсионирала, за да не се деполитизира и да запази членството си и комунистическата партия.
Като се подчинява на заповедите на кръга ,,Банка“,по-късно известен и като ,,Монтерей“, непрокопсаната банкянска
пожарникарка нарушава
закона регистрира
охранителна фирма“

  • Георги Ифандиев

Седмица по-късно бях на рождения ден на Пехливанов в Текила бар. Празнуваше го за пръв път след смъртта на Поли. Смяташе, че след убийството на Милчо проблемите са му приключили. Беше решил, че Младен е вече беззъбо куче. Гордо се разхождаше с изрязана фланелка и показваше напомпаните бицепси пред гостите си. Мина покрай мен за „наздраве“, намигна ми и ми прошепна:
— Голям майтап! В деня на убийството бях взел една от най-скъпите компаньонки на „Визаж“. Ама ти, всъщност, я знаеш бе, тази, Ирен Онтева. За лош късмет, не можах да си намеря хотел, всички бяха заети. Накрая се изнервих и реших да я оставя. Точно се спускахме от Симеоново и ни спряха маскирани полицаи с автомати. От тях разбрах, че е убит Бай Миле. Записаха данните на всички в колата — разхили се той. — Дори ми мина яда, че не успях да си намеря хотел, но поне си осигурих алиби. Иначе кой знае колко щяха да ме мотаят по разпити.
Продължи да се перчи при другите си гости. Само след минута към мен се приближи Наско Чолев, БОП-аджия и голям шпионин. С него се знаехме от спорта. От години бе близък на Пехливанов и често му осигуряваше полицейска информация. Направи опит да ме подпита за хора, които най-малко ме интересуваха. Не че и него го вълнуваха особено, но беше вече професионално изкривяване. Определено беше подпийнал, а знаех, че не носеше на алкохол.
— Ти какъв го играеш сега, там в БОП-а?
— Никакъв… въпреки че съм подполковник. Даже се пазят от мен. Като заговорят нещо сериозно, ме пращат за кафета. Мен Бойко ме мрази открай време и сега търси начин как да ми удари балтията… Д’еба и корумпираното му копеле! — изпусна се Чолев. Явно изобщо не се усети, защото направи признания, които никога не бях очаквал от него.
Разказа ми, че като отишли на огледа веднага след сигнала за убийството на Бай Миле, него го оставили малко настрана. Докато обикалял, видял група ученички пред ресторанта на входа. За да демонстрира дейност, ги заразпитвал дали не са видели нещо.
— Ние идваме често тук — отговорили му те. — И знаем кой е убитият.
— Че защо ще идвате тук? — попитал ги Чолев, който беше голям пуритан, и веднага решил, че Бай Миле налита на ученички.
— Опитваме се да вземем автограф от Бойко Борисов, който от време на време идва да обядва с този чичко.
Чолев се зарадвал на мига, че ще изкара компромат за Бойко. Но един от колегите му също чул разговора.
— Много сте малки! Нищо не сте видели! — отпратил ги той.

  • Георги Стоев – ,,Маргина, Бойко и другите.“

— Пехливанов ми каза, че сте имали и сериозен враг в „Убийства“-та — погледнах ги изпитателно и двамата.
— Кой, бе? — изненадано подскочи Бай Миле.
— Иван Тенчев.
— Ами освен да попитам новия главен секретар за това… за този враг — разсмя се самодоволно Маджо. Бай Миле също се разтресе и започна да пляска по бедрата си.
Чак сега зацепих, че атентатът срещу Пехливанов съвпадаше с встъпването в длъжност като главен секретар на Бойко Борисов. Направо си беше в първия му работен ден. Маджо на секундата улови мислите ми.
— Не сме чакали Бойко. Знаеш, че в тези неща няма ден и час. Просто, когато излезе удобен момент.
— Дори на мен ми е кофти, че ще му навредим на момчето. Първият работен ден и да те посрещнат със стрелба с гранатомет в град като София, никак не е приятно… — направи се на сериозен Бай Миле.
Спогледаха се с Маджо и отново се разсмяха силно:
— Дай да не го лъжем Жоро, наш човек е!
— Нормално е да изчакаме Бойко да стъпи в длъжност — с малко тържествен тон каза Бай Миле. — Все пак ние го направихме човек. Ако има милиони, то е благодарение на нас — с леко завистлив тон продължи той.
— Така че, сега ще връща услуги — удари по стената Маджо. — Още утре му се обади, Милчо, да свали разработката от теб и да разкара тия куки, така не можеш да си вършиш работата.
— Нема проблеми с него — намигна важно Бай Миле.
Замислих се, че преди около два месеца с Пехливанов се забавлявахме, като разбрахме, че Бойко Борисов е подал документи за работа в НСО и са му отказали поради факта, че е прехвърлил възрастовата граница. Малко по-късно Стуканьов ми разказа, че Славчо и Бойко се били сближили още повече. „За какво му е този Бойко? — бях подхвърлил тогава. — Той е най-обикновена шушумига.“ „Да, ама скоро ще се променят нещата — отговори ми тогава Стуканьов. — Щели да го правят главен секретар на МВР. Явно е съвсем сигурно, тъй като е ходил на среща с Маргина, Димата и Маджо и им е казал, че иска изравняване на процентите в общия им бизнес заради промяната в статута. Маргина и Димата се ядосали от наглостта му, но Маджо ги успокоил и тримата. Обещал на Бойко да му вдигнат процентите срещу гаранции, че спокойно могат да си разчистят сметките със враговете си, без никой да им търси отговорност.“
Тогава си мислех, че това са поредните глупости на Крейзи или че е повярвал на фантасмагориите на шефа си. Но като видях наистина, че Бойко стана главен секретар, се убедих, че информациите на Стуканьов са достоверни. А това, че Маргина и Димата са побеснели, изобщо не ме учудваше. Знаех, че преди години Бойко ги бе подразнил и двамата лично го бяха пребили. Всичко това беше станало, защото той не отчитал пари от охранителната си фирма „Ипон“. Тогава отново го бе спасил Маджо, като ударил с юмрук по масата и наредил за в бъдеще да не го закачат.
Нямах представа защо тогава Маджо го бе защитил, но сега определено пъзелът ми се нареждаше. Този ход на Маджо бе доста добър. Бе заложил на печелившия кон. И с него смяташе да спечели всички надбягвания. Самият аз не знаех много за Бойко. Често идваше на наши събирания заедно с Пашата. Държеше се надменно. Каквото, между другото, беше поведението на всички хора на Румен.
Не бях наясно защо хората му винаги страняха от организацията, макар че бяха част от нея. Може би заради това, че като бивша барета градеше организацията си по полицейски стереотип. А засечехме ли се с Бойко, се чувствах като малко дете, извикано при кварталния. Маниерите му бяха полицейски и това ме изумяваше, все пак знаех, че е пожарникар.
Често ми идваше да му шибна един, но щеше да стане голям проблем и Пашата и Поли да се скарат. Иначе и Поли не броеше Бойко за човек. Беше се излъгал да отиде на един рожден ден на половинката му Цветелина. Още на вратата управителят на заведението им предложил специално помещение за охраната по идея на Бойко. Естествено, охранителите се зарадвали, че ще ядат и пият на воля, далеч от погледите на шефовете си. Към края на вечерта сервитьорите ги бяха сюрпризирали много неприятно. Минали покрай всеки, записали кой какво е ял и пил и им изготвили индивидуални сметки.
— Ние сме гости на рождения ден на Цветелина — възроптали някои от тях, като повикали управителя.
— Няма такова нещо! Бойко каза, че гостите са в другата зала.
Едно от момчетата на Поли нямало никакви пари и се принудило да поиска от шефа си, като му обяснил случая. Той веднага демонстративно напуснал рождения ден. Оттогава на Бойко му беше излязъл прякора Бойко Ларжа. И всички охранители го презираха.
Поли, който никога не прощаваше, измисли начин как да го унижим. По това време Бойко държеше едно двуетажно кафе в една пресечка на „Граф Игнатиев“. Казваше се „Long John“. Всяка вечер цялата бригада се събирахме там. В продължение на седмица правехме големи сметки, след което не плащахме. Все казвахме: „Утре ще оправим нещата.“
Накрая се появи един от съдружниците на Бойко, който отговаряше за кафенето — Пламен Тачев от Червен бряг. И той като приятеля си беше бивш пожарникар и каратист. Трябваше му около половин час, за да се осмели да ни заговори. Когато все пак го направи, едва успя да смънка няколко думи. Беше пребледнял от страх. Направихме се, че не го забелязваме. По-късно разбрахме, че Бойко бе изложил проблема си пред Пашата, а той от своя страна се бе опитал да се разбере с Поли.
— Не се притеснявай, Румене! За в бъдеще няма да правят така! — изхилил се Поли. — Колкото до сметката, нека и Бойко веднъж да почерпи – приключил разговора той.
Макар и да смятах Бойко за обикновена шушумига, имаше един случай, който ме бе убедил, че съвсем не е толкова безобиден. Преди години неговата фирма бе поела инкасото на Банка за земеделски кредит. Един от служителите му успя да открадне 500 хиляди марки и изчезна безследно. Естествено, като шеф на фирмата, вината трябваше да поеме Борисов. По това време такива пари той не бе виждал и на снимка.
Направо се разболя от нерви. Вечният му покровител Румен Пашата бе възстановил парите на банката, но се очертаваше да му робува за цял живот. Съдбата обаче се оказа благосклонна към Бойко. След време намериха крадеца мъртъв. Никой не вярваше на версията, че се е самоубил. А пък и Бойко не се опитваше да я поддържа. Оттам му бе излязло и името на твърд и отмъстителен мъж. Тази версия бе за по-непросветените. Хората от по-близкото обкръжение знаеха, че Бай Миле е самоубил охранителя. Именно оттам започна голямата им дружба с Бойко, която продължи до последния му ден.

  • Георги Стоев – ,,Маргина, Бойко и другите.“

— Ама напоследък много ми се насъбра. Но пък успях, нали? — почти истерично извика Димата. — Премахнах онази дебела, гадна, гнусна торба — Бай Миле… Пуу… — изхрачи се Димата злобно. — Ти не знаеш, Жоро, що години съм го търпял тоя дебил. Аз и Маргина го запознахме с Младен, а той ни продаде за жълти стотинки. Години наред кроеше планове как да ни убие. Къде си сега, Милчо?… — развика се Димата, гледайки към върховете на дърветата.
Сетне затропа по пръстта, приседна на колене, наклони ухо към земята и отново се провикна:
— Да не си тука бе, дебелак?
Руснака бе изперкал напълно. Сякаш здравият разум, с който се гордееше години наред, се бе изпарил. Не ми беше смешно. В шибания ни занаят това можеше да се случи на всеки. Напрежението идваше в повече, дори и на най-дебелокожите. А Димата, макар и опасен престъпник, бе градско момче и чувствителен мъж. Селяндури като Маргина по не взимаха присърце тези неща. Независимо че не бе по-малко зъл от Димата, Маргина притежаваше волско търпение и спокойствие. Именно поради тази причина, макар и в сянка, той бе най-големият бос.
— Няма го вече Бай Миле, Димчо! — реших да го успокоя аз.
— Няма го, нали? — кресна отново той. — И онази курвичка, Младенчо, я няма… Крие се някъде като плъх… Бил казал да ми предадат, че ще се върне, когато падне това правителство… Нали беше много горд с Бойко?… Да, ама сега Бойко бачка за мен и Маргина.
— Аз си мислех, че все още слугува на Младен? — реших да го разприказвам докрай.
— Глупости, Жоро… Не ще и да чуе за него. Младен му нарежда, а този не иска шефове над главата си. Ние с Маргина сменихме тактиката си. Извинихме му се за едно време. Знаеш, че бяхме го понабили. После му подадохме нещичко и от нашия бизнес. Макар че може и да си чул, че като стана главен секретар, дойде да нахалства за повече проценти. Аз бях първият, който го изхвърли… Така е в този живот, приятелю! — стисна ме внезапно за ръката. — Времената се менят… Бойко Тиквата вече е фактор, а аз го познавам отдавна и знам от какво най-много се блазни. Не от пари, а от внимание… Е, дадохме му го това внимание. Двамата с Маргина го убедихме, че е най-великият играч в момента.
— Защо тогава прати да ви взимат натривки от ръцете, когато взривихте Стоил в сградата на „БулИнс“?
— На него и през ум нямаше да му мине да го направи, но ние му го подсказахме. Нали трябваше да излезем невинни пред обществото. А и трябваше този кретен най-накрая да симулира, че върши нещо.
Димата ме пусна, отдръпна се предпазливо и ме огледа.
— Никога не съм казвал, че ние сме взривили Стоил.
— И аз не го казах — реших да играя неговата игра. — Просто не си ме разбрал. Казах „когато взривиха“.
— Много добре чух, че каза „когато взривихте“, а и аз ти разкрих какво направихме след това — разтресе се от смях Димата. — Но кой ще ни търси сметка? — хвана лакътя ми отново. — Нали ти казах вече… главният секретар на МВР бачка за нас.
— Може да го натисне министърът — отдръпнах се, не обичам да ме докосват по този начин, а и Димата не се усещаше, че ме стиска.
— Извинявай — промълви едва чуто. Мразеше да се извинява, но имаше нужда от мен. — Нещо се разпалих и не се усетих… За какво ме питаше? А, за министъра… Ами че то Бойко, като се засича с него по коридорите на министерството, го псува.
— А ти откъде знаеш?
— Моите момчета познават някои от охранителите на Бойко. Наскоро ми разказаха как, като се разминали, Бойко се изплюл пред краката му и го нарекъл „сдуханяк гаден“. Знаеш, че познавам и доста хора в пресата. Шибам там разни курвички, които ми разказват как постоянно звънял на главните им редактори и ги натискал да пускат голямата му глава, както и всичките му тъпизми на първа страница…
— Значи да разбирам, че за нас вече няма заплаха? Всичко е в наши ръце, а, Дима?
— Не, не, не, не… — заклати глава като в транс Димата. — Не трябва да се разкарвам пеш… все още е много рано. Какво като Бойко Борисов е наш човек. Ако ме гръмне някой, какво ще направи? Ще дойде да се снима с трупа ми.
— Къде виждаш заплахата? — запитах учуден, след като досега се величаеше и изведнъж отново показа страх.
— В онзи старец — Любен Гоцев… любовника на Младен!

  • Георги Стоев – ,,Любен Гоцев — истинският Кръстник.“

Васил Костов, бивша охрана на Бай Миле от СИК:
Здравейте,
Искам да ви разкажа как
като охрана на Бай Миле
съм присъствал на срещи, при които Младен Михалев-Маджо и Бай Миле даваха поръчка на Бойко Борисов да бъдат сплашвани, бити и пребивани хора. Присъствал съм и на среща, при която Бай Миле, Маджо и Бойко Борисов взеха решение да ме изпратят до Турция, за да занеса някакви работи. Не ми обясниха за какво става въпрос
(впоследствие разбрах, че това са хапчета каптагон). Мога да посоча точно кога се
случи това, дори
къде бях отседнал в Турция. Като дойдоха хората в Турция, започнаха да ми обясняват как ще се заплаща в бартер с хероин за България.
В Турция останах няколко дни, за да проверят качеството на това, което им закарах. Дадоха ми огромна сума пари в долари.
Обадих се на Бай Миле притесних се за минаването 1 през границата с толкова пари. Той ми каза, че няма да има проблеми. Дори ме накара да му купя и цигари от безмитния магазин. Никой не провери колата както на отиване,
така и на връщане (освен документите на граничния пункт). Когато се прибрах от Турция, казах на Бай Миле, че тия хора, с които се видях, са ми обяснили как ще стане работата – канали и други такива работи. Бай Миле ми каза, че са помислили, че аз съм човекът на Бойко Борисов.

Не забравяйте, че политическата кариера на другарката Корнелия, с вид на добре гледана свинкя, е стартирала от икономическото задкулисие. Издигнал я не друг, а товарищ Костов, Иван Йорданович. Едва завършила право, ръководството на СДС я назначило за юристконсулт в Столична община. Това беше времето на Стефчо „Усмивката“, чийто баща бил съветник на Георги Димитров. А едната от щерките му е омъжена за сина на червения крадлив милионер Васил Божков, по-известен като „Черепа“. Произведена от баща и тъст в чин „журналистка“, тя интервюира…

Правилно, не мислите, че някой от страдалците на комунизма, нали? Мама и тате са били галеници на системата. Бащата Стефан е бил аспирант на същия „научен ръководител“, който изпратил Румен Гечев и Сталинка „Кристалина“ Георгиева на специализация на Запад. Сред останалите личат имената на „демократите“ Ренета Инджова, Стефан Софиянски, Иван Костов, Димитър Луджев и Иван Пушкаров.[100] Бил е служител в самото Министерство на съобщенията и в научния му институт, който беше секретен поне колкото управление на Държавна сигурност.

Номенклатурни игри за назначени червени милионери

От март до август 1997 г. Корнелия Нинова е била юристконсулт в БТК. Това пък е „епохата Костов“, която беше времето на голямото забогатяване на комунистическата номенклатура.

„През есента на 1997 г. много служители от бившето Министерство на търговията и туризма си спомнят, как „на крилете на изборната победа на СДС“, г-жа Корнелия Петрова Нинова пристига и веднага е уредена за контрольор на ИНКО ЕООД – една от ключовите тайни организации създадени от ДС и ръководени от ПГУ-ДС, търгуваща с оръжие. Но там престоят й също е много кратък, защото започва „мистериозният“ възход на „синята“ Корнелия Нинова.

В началото на месец септември 1997 година, с летящ старт Нинова е изстреляна на два изключително високи поста. Тя става едновременно изпълнителен директор на „Техноимпекс“ и председател на борда на директорите на „Техноимпортекспорт“.

Много хора от синята идея тогава си задават въпроса: „Как стават такива невероятни, направо мистериозни назначения?“

При подобни случаи в античността гражданите на Рим казвали:

“In abstracto” – „в абстрактността“.

Един вид, действителността нямала значение. Така е и при туземните ни комунисти, определени за „десни“ и „антикомунисти“. Понастоящем шеф на СДС е бившият лидер на младежкото БСП, пернишкото номенклатурно чудо Лукарски, който е всичко друго, но не и Божидар. Някогашният кадър на СДС-Костов Корнелия Нинова оглавява БСП. Щом ви харесва, ваша воля.

По времето, в което почти невръстната товарищ Нинова, Корнелия Петровна от село Крушовица, Врачанско, въртяла крупни социалистически предприятия на кутрето си, моят приятел Петър Гогов хамалуваше на столичната Сточна гара. Завършил икономика на външната търговия, минал през стъргата на следствието, съда и политическите отряди на Старозагорския затвор, ползващ три чужди езика, с достатъчен опит във финансите, дали не би се справил по-добре, но най-важното – по-честно, на длъжностите, с които БКП-СДС – Костов дари другарката Нинова?

Отговорът е ясен.

  • https://diagnosa.net/

Само помислете, кой е министър на правосъдието и коя „политическа сила“ представлява? Христо Иванов – другар, оглавяваше министерството и в служебния кабинет на потомствения комунист Георги Близнашки, наследник на терористи и убийци – активни борци. (Скоро за тези думи ще се лежи в концлагер.)
„Христо Иванов е магистър по право от Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Специализира във Fulbright/Hubert Humphrey Fellowship Program, Washington College of Law, във Вашингтон (САЩ) в областта на правото на национална сигурност и процедурите по съдебни назначения в САЩ.
От 1996 г. до 2002 г. работи като координатор на проекти в областта на законодателната и съдебната реформи в рамките на Инициатива за Върховенство на закона на Американската асоциация на юристите (American Bar Association – Rule of Law Initiative).“[54]
„Иванов беше активен по време на протестите през лятото на 2013

година, предизвикани от назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Участва в гражданския проект „Харта 2013“.“[55]
„… Министърът на правосъдието и вицепремиер Христо Иванов е лишен от адвокатски права и наказван многократно от адвокатската колегия заради дисциплинарни нарушения. От Министерството на правосъдието се опитаха да омаловажат скандала, като разпространиха информацията, че правата на министъра са отнети заради неплатен членски внос, което нямало отношение към работата му на министър.
От законова гледна точка може и да няма проблем, но от морална със сигурност има. Още повече, че новоизбраният служебен министър беше активен участник в протестите миналото лято, които формално започнаха от назначението на един човек, който морално не отговаря за поста. Протестиращите издигнаха лозунги за справедливост, честност и спазване на правила в политиката.“[56]
Какъв морал можем да дирим в същество, родено от комунисти? Комунист и морал са несъвместими понятия, антоними.
„Малцина знаят, че Христо Иванов е син на проф. Мария Бойкикева – първия председател на дисидентския Клуб на гласност и преустройство през 1988 година. Не са мнозина и онези, които предполагат, че е учил една година в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Мечтата му още тогава обаче била да следва право. Приет е и във втори курс вижда обява, че „някакви американци“, както сам той ги определя, търсят помощник, който да се занимава с правната реформа. Така започнал работа в Американската асоциация на юристите.“[57]
Не пресилвам ли? Преценете сами:

„Бойкикева е първият председател на създадения на 3 ноември 1988 г. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството, заради което е изключена от БКП и зорко следена от Държавна сигурност…
Родената в Москва дъщеря на политически емигранти говори бащиния си език със силен руски акцент, но това не й пречи да се чувства 100 процента българка.“[58]
Ето ги „умните и красивите“. От това котило се пръкнаха. „Протестъри“?!
„Три вечери поредом обикаля край парламентарните пусти двори Бойко, три вечери въртя го тъмен шемет и дълги дни подир това мъгла – и пред очи и на сърце му тегна. Измамата реформаторска живота му вгорчи…
А времето фърчи, не го е грижа кому тежи, нито кому е леко, – то неусетно челото на Бойка приведе и над тъмния му поглед дълбока сянка на тъга заметна. Не беше вече онзи Бойко той, на всички драг – седенките без него, седенки що не биваха, нито хоро хорото…
За работа се хора заловиха, а Бойко плъзне все по стадионите. Дома намръщен и в Парламента не стъпва, такъв по цели недели – и в миг налетя го на гняв и ядни думи, от тъмното мълчание по-зли…“[59]

„… Реформаторите и протестърите, да скочат да ме защитят. На улицата. На улицата бяха 100 души, като дръпнахме ГЕРБ от улицата след първите митинги. Останаха 100 души ей тука, отзад.“[60]
Това е откъс от „възвишеното“ слово на пожарникар-премиерката, произнесено в сряда, 11 март 2015 г. в Парламента. Перифразиран, поетът се е произнесъл така:
„Сто двадесет души те бяха на брой. И ги назначиха всички още в първия строй!… Заплати те взеха от родния край…
Охолен живот в гори и поля прогърмя! И в бащина свидна и свята земя

доволен е вече умний и красний народ! Възкръсна за нов и свободен живот!…
На техния възклик бе залпа ответ. Изпълниха своя свещени завет и воля и клетва изпълниха те.
И тъмна мълва се мълви зарад тях,… че тука извел ги млад дивен юнак. Над робска земя се дола̀р кат байрак развял. И зачул се високо гласа на младий войвода, далеч в небеса – далеч в небеса!…“[61]
Чак във Вашингтон, Брюксел и най-вече в Тел Авив! Рапорт даден. Не знаем, дали е бил приет.
Те обвиняват. Те постановяват. Но кои са те?
„Истинското равенство означава, да държите всички отговорни по един и същ начин, независимо от раса, пол, вяра, народност или от изповядваната политическа идеология. Време е демократите, които твърдят, че пропагандират равенството, да вложат и парите си в онова, което големите им усти изричат.“[62]

Подписвам се под тези мисли. Но кои са проповедниците на „демокрацията“?
Да надникнем още малко в потеклото на другаря Христо Иванов, министъра на правосъдието, който възнамерява да окове в пранги свободата на словото. За да сложи край на всички разговори за комунизма и комунистите. Нещо повече за неговата майка, другарката Бойкикева, с милиционерски псевдоним „професор“:
„Мария е родена в Москва в семейството на българския комунист и политически емигрант Недялко Бойкикев… След като организира изложба във Франция и Германия за белия терор в България през 1923-1925 г., пътищата му към родината са отрязани. През 20-те живее в Берлин и се жени за софиянката Светлана, която учи там медицина. Кумове им стават големите български музиканти – близнаците Панчо и Любен Владигерови [евреи от Шумен], както и оперната прима Христина Морфова. През 1929 г. Недялко планира да емигрират в САЩ, когато съветският търговски аташе им предлага да заживеят в Москва.
За съпруга решението ще се окаже фатално. При една от сталинските чистки в края на 30-те Недялко Бойкикев е изведен от московската квартира и семейството му повече няма да го види. По-късно научават, че се е поболял още по пътя и издъхнал, щом го стоварили край лагера ГУЛАГ на брега на Колима…“[63]
За да нямате заблуди, лесбийката Морфова е била свързана със съветските шпионски служби.

„… Интересен момент за руската публика ще бъде гастрола[64] на Морфова в Москва, през 1935 г., тъй като тя е първата оперна певица, гостувала на съветска сцена, след възстановяване на дипломатическите отношения между Царство България и СССР през лятото на 1934 г.“.
Именно този гастрол на Христина Морфова, по-късно става причина за освобождаване й от Музикалната академия и край на певческата й кариера.“[65]
Но какво последвало за двете Бойкикеви? Може би погром, както ставаше тук след злокобния 9 септември 1944 година? Ето какво:
„В Москва майка й е военен лекар (впоследствие ще стане професор и един от водещите специалисти по физиотерапия у нас). Преживяват ужасите на Втората световна и след 9 септември 1944 г. тръгват за България заедно със семействата на други политемигранти. Дъщерята попада в абсолютно различна среда: „Това е все едно да се озовеш от ледена степ в райска градина. В Москва по време на войната сме гладували, пет пъти съм боледувала от скорбут, дойдох с каверни в дробовете. А тук гледаш цели щайги с домати, ябълки и круши по „Графа“ и ти иде да си откраднеш…“… Освен плодовете в София силно я впечатляват накитите и кръстовете, които носят жените.“[66]

И другарите като Бойкикева запретнаха ръкави, за да унищожат българите – селото, града, всичко. Помен да не остане. Да няма плодове и да чакаме с часове за изгнили домати. Да мечтаем за продукция, върната от износ! А децата ни да смятат, че бананите и портокалите зреят само преди Нова година! И да ги ценят като бижута…
По време на Царството по селата свободно продавали от тези плодове. Но това е положението. Нашенци харесаха милиционер-социализЪма и обичат комунистите – своите поробители. Това означава, че са се отказали да бъдат хора, човешки същества. Понеже:
„Социализмът е идеология на завистта – още през 1918 година Бердяев даде това определение. Но за щастие, никой не го чу. В противен случай биха го унищожили веднага. Това е бацилът на безумието или идеологията на завистта, или и едното и другото.
Нека учените на бъдещето се опитат да обяснят как с толкова примитивна примамка бяха хванати в капана народите от огромната страна, които повярваха във възможността, че Божието царство може да бъде построено с потоци кръв и с разбойничество. А докато народът се обливаше в кръв и кървава пот и чакаше кога най-после новите му водачи ще започнат да разпределят награбените богатства, така че и наркомът и перачката да получат поравно, събитията се развиваха по съвсем различен сценарий.“[67]
Днес такива като синчето на товарищ Мария Бойкикева, под американска опека докараха нещата до там, че да внасяме всичко – от месото до копъра и магданоза! На всичко отгоре, под заплаха от съд, затвор и голяма глоба, да ни забраняват да обсъждаме това.
Ех, свобода, майка му стара! – би възкликнал Бай Ганю.

Струва си да осветим още малко от миналото на Бойкикеви-Иванови. Бащата на другаря министър – също виден комунист, бил на работа в Прага, проводен от ония служби. Там го заварили събитията от 1968 година. Побързал да се върне. Две десетилетия по-късно същите служби посъветвали другарката Бойкикева да стане… дисидентка.
„Мария Бойкикева познава всички неформали от онези времена. „Бяхме като едно братство.“ Еколозите често се събират при Александър Каракачанов на ул. „Паун Грозданов“[68] (сега „Черковна“). Волен Сидеров? „Оттогава все е много сериозен, в свирепо настроение.“ А после? „После всичко се обърка в дома на Облонски. Вече не е братство.“
Едно от първите решения на Политбюро на БКП след 10 ноември е да възстанови партийното членство на 13 дисиденти, сред които и Бойкикева. Тя е сред неколцината, които приемат да се върнат в партията. Името й се чу отново в открито писмо на български общественици и интелектуалци преди няколко години, което не получи широка разгласа в медиите. Нарочената днес за майка на „американски човек“ се подписва под обръщение до държавния секретар на САЩ г-жа Хилари Клинтън, в което се изразяват опасения, че отношенията между двете страни през последните 22 години „се развиват на неравноправна основа и често приемат формата на открит диктат от страна на Съединените щати“. Конкретни поводи за обръщението са опасенията от въвличане на България във военна авантюра в Иран, разполагането на американски военни бази у нас и „недопустимият начин, по който компания „Шеврон“ се опитва да спечели концесия за добив на шистов газ“. Засегнато е и поведението на посланик Джеймс Уорлик, който „е станал за смях пред българската общественост, подривайки авторитета на американската държава и дипломация“. Сред подписалите преди името на Бойкикева се набива на очи и Димитър Баталов – ексдепутат във ВНС, земеделец николапетковист, първи председател на Клуба на репресираните след 9 септември 1944 г.“[69]

Разбира се, Димитър Иванов Баталов се оказа агент на Държавна сигурност с псевдоними „Младен“ и „Братовчеда“. Донасял е за мои близки и те са го подозирали…
„В нашето семейство не сме хора, които мислят в категориите или/или. А по-скоро сме и/и. Това важи и за сина ми Христо“, пестеливо споделя Мария Бойкикева. Държи да уточни, че той не членува в никоя от партиите в Реформаторския блок. Преди години спечелил стипендия за изучаване на американската правосъдна система от фондация „Фулбрайт“. После в качеството си на директор на неправителствена организация за правни инициативи търсил служебни контакти с ръководства на различни партии. Само от БСП проявили високомерие да изслушат идеите за съдебна реформа. Според майка му Христо Иванов останал с впечатление, че партията не се интересува от тази тема.“[70]
Господи, колко мъка има по света! Най-голяма е причинената от БСП на нейното вярно чедо Христо Иванов. А някакви „гадове“, „фашаги“, недоубити „врагове на народа“, клеветят неговата любима БКП и нейните филиали!
Как е възможно? Недопустимо! Трябва да се прекрати!
Как ви се струва? Нормално? Всичко е наред?
Аз мечтая биографии като на другарката Бойкикева и на синчето й да

бъдат криминализирани. Уви, от 70 години властта е в лапите на комунистите, докарани от СССР и подкрепяни от САЩ и Запада. От първата минута на онази трагична неделя, 9 септември 1944 година, до този миг ни ръководят – разбирайте: мачкат ни като с валяци – само комунисти и техни упълномощени, доверени лица. Никой друг!
Обяснете ми, какво значение има, дали ограниченията на свободата биват налагани от Москва или Вашингтон? Това прави ли ни по-малко несвободни?
Така е в условията на новия световен ред – Pax Communisticus.

Вашингтонският диктат, заменил московския, се оказа по-перфиден, но водещ до крайно отчаяние. Фактът, че Западът се довери само на комунисти, обезсърчи българите. Постоянно срещам люде, изгубили всякаква надежда, които мечтаят за… връщане на живковизма. Понеже не са в състояние да осмислят: Този тоталитарен военен строй изобщо не си е отивал. Само посмекчи силата, с която ни беше стиснал за гушите. Но напредва навсякъде по планетата и особено на Запад.
Фактът, че в САЩ нито един доказано корумпиран престъпник от

върховете на властта, нарушил Конституцията, причинил смъртта на стотици хиляди, не е изпратен зад решетките, приравнява съвременния тукашен живковизъм с болшевишкия режим отвъд Атлантика. Тамошната бедност е още по-страшна и напълно обезкуражителна. А полицейските зверства спрямо цветнокожите, след които също няма осъдени, обричат остатъчните бели американци на жестоко бъдеще. Само почакайте едно десетилетие…[71]

54) „Кой е служебният вицепремиер и правосъден министър Христо Иванов“, OFFNews, offnews bg.
София

55) „Борещият се за реформи – новият вицепремиер и правосъден министър Христо Иванон“, мДневник“. dnevnik.bg Codu,
online:
htt://n.dneymik bolauloaria2014/R/C5/23546AE
boreabitiat ezaefomi- noviiat vicenremier
56) Явор Дачков Христо Иванов веднага да
подаде Заради принципите, nacone“.
манифестирам
glasove.com, Coupon, 9 август 2014 г. online миналото
htta://olanoys.comkomantatiARAAR binto vano edna takastadestaazatantinsinitekate
manifestireste minalate:lata
57) Стоян Нешев – Министър Христо Иванова Помощник на американци за правната реформа“, в Труд“. m rut bg. София, сряда, 4 март 2015 r. online. http://m.tud.ba/Article astixd-4632741
58) Румяна Стефанова „Мария Бойкикева, майка на министъра на правосъдието синът му христо Иванов не си е сменял името“ или „Мария Бойкикева, майка на министъра на правосъдието пред пик и Ретро“. Синът ми Христо Иванов ме предупреди да не говори срещу Байқо“, в „Perpo“. Агенция Пик, рік , София, 12 ноември 2014 г.

59) 1921 По: Пенчо Славейков – „Бойко“!

60)Нели Чопашка – Бойко, Какъв кой? на улицата останаха 100 протестиращи като дръпнахме ГЕРБ Много некоректно изказване коментира Радан Кънев“, ottNew, offnews.bg. София, сряда, 11 март
2015
online:
http//offnews ba/news/.DODENDO�NDONBBNDO вяриа“ на НАСА В локумро
DA 09 DON 99. DOUDOUBO
NDOLBASDO BONDIS42 DONRE
ра. Вдерт яръртедраг
1854D0 BCD0B5
роза 002 року ApAng014 Аа ти и др.
61) II Пенчо П. Славейков – „Сто двадесет души“.

62) Моника Кроули, американка водеща на
радиопрограма и на предаване телевизия „The Mclaughlin Group“. (Double-standard dallance by
Monica Crowley
„The Washington Times
washingtontimes com Washington DC Wednesday
January 13, 2010 online
blestandant dallance/eatshome onlumos

63) Калин Първанов – Нищо не се е объркало при
Бойкикева“, с. Тема“. брой брой 45 (674), temanewa coin, София 17:23 ноември 2014 r., online
hittencetamanuwa.camfindes.aba?
temaklid=R3RAid-18901

64) Правописът на Дарик“ е запазен

65)Деляна Бобева – Представят книга за Христина Морфова в Москва“, DarikNews.bg. Стара Загора, з октомври
2014
htttarikrewabovine articie nhe?
article id=134966
online
66) Кати Първанор – Нищо не се е обърнало при Бойкикева“, сп „Тема“, вече цит. съч.
67) Игор Бунич Златото на партията“, първо
издание, ик Прозорец“, София, 1995 г., стр. 9-10,
68) Паун Грозданов е дидо на Диляна Грозданова, съпруга на Любомир Льпката“ Павлов семейство демократи“, понастоящем поднимаваща се в
Монако?
69) Пак там
70) Пак там

71) Виж. напр. B. Harip. „Starting this year, minorities will outnumber whites in US public schools“ by Jeanne Kim, „Quartz“, a digitally native news outlet for the new global economy, qz.com, New York City, August 19, 2014 r.
online hands, comasian atarina i маш minorities will-outnumber-white-americang in-public
schools White children to be minority in US by 2023″ by Jon Swaine, New York, „The Telegraph“. telegraph.co.uk, London, Thursday. 7 April 2011 re.

  • https://diagnosa.net/

Ахмед Доган е агент на
Първо главно управление на ДС, отдел 05„Н“ (Нелегали“) под псевдонима. САВА“ Интересното е след началото
на родилния процес през 1985 г. САВА“ не е прекратни по своя воля сътрудничеството си с ДС, по това време той продължава да получава месечни възнаграждения за
работата си в ДС.

По време на отбелязването на майските събития през 2012 г. лидерът на ДПС Ахмед Доган върна лентата назад с 25 години. Пред електората заяви, че България е заплашена от нов Възродителен процес както в миналото и само ДПС е гарант за правата и свободите на гражданите. Затова “168 часа” реши също да се върне във времената, за които говорят Доган и лидерите на ДПС. От досиетата им като агенти на Държавна сигурност става ясно, че точно те са помагали на комунистите за Възродителния процес, като са топели турци и мюсюлмани за отношението им към смяната на имената, религията и изселването в Турция.

За сметка на това са получавали пари и са се издигали в кариерата. Днес ви представяме историята на Доган като агент на ДС в периода до началото на Възродителния процес през 1984 година. В следващ брой очаквайте и втората част на сагата.

Лидерът на ДПС Ахмед Доган е носил ценна информация на Държавна сигурност за съселяни, войници, с които е служил и негови състуденти.

Общото между обектите на доносите му е, че са турци и мюсюлмани, които негодуват срещу комунистическия режим, смяната на имената и изселването.

Въпреки че днес Доган се припознава като гарант срещу нов Възродителен процес, с който плаши електората си, досието му разкрива скандални факти за това как е помагал на политическата полиция за асимилация на турците и мюсюлманите в България.

Освен това агент “Сава”

не е пожалил и любовниците си

Той подробно описва в ДС интимните си преживявания с тях и информацията, която е успял да изкопчи в услуга на Държавна сигурност.

През 1980 година Ахмед Исмаилов Ахмедов, както е истинското име на Доган, вече живее и учи в София. Доказал се е като изключително лоялен към ДС, на която дава информация от 6 години. През януари получава поредната си задача от водещия офицер – да се сближи и проучи за протурски настроения 26-годишната Зухра Османова Абазова от Сливен, която работи в София. Това, което Ахмед и Зухра не знаят един за друг, е, че и двамата са вербувани за агенти на ДС. Псевдонимът на Ахмед е “Сава”, а на Зухра – “Дора”.

Ето какво е написал агент “Сава” в собственоръчен ръкописен донос до ДС за срещата си със Зухра. Документът е приложен в досието му.

“На 16 февруари 1982 година прояви желание да ми гостува. Същата вечер пожела да спи с мен. Направи опит да ми събуди сексуалния апетит и накрая заяви, че е девствена и заплака. Аз като културен и умен мъж казах, че я разбирам и именно затова се прекланям пред нравствената чистота. После тихомълком я съблякох, но предварително я предупредих, че няма да се стига до крайности. С този жест целях да покажа действителната си съпричастност към водовъртежа на емоциите в този миг. Започнахме “благородна” сексуална игра: гушкане, милувки, целувки… лирически отстъпления. До полов акт не съм стигал. “Френска любов” също не сме правили. Таванът на сексуалната ни игра беше клиторното възбуждане с ръка и притриване на члена ми по външните устни на влагалището. Умря си от кеф момичето, а моя милост се реши да отиде до Мека, но не посмя да влезе във вътрешността на “свещения град”. В процеса на сексуалната игра ми направиха впечатление три неща:

Първо, тя сама ми хвана ръката и я насочи към интимните си части

Второ, доста смело ми хвана члена и като че ли искаше да разбере дали съм рязан.

Трето, след като я доведох до трудноконтролируемо психическо състояние, тя няколко пъти ми прошепна: “Нали няма да ме дадеш в ръцете на някой лош човек.”

Доколкото се касае за това защо не съм я обезчестил, ще отговоря направо: “Не съм получил подобни указания (от офицера на Държавна сигурност).”

Това не е единствената сексуална случка между двамата. Четири дни по-късно цялото сексуално упражнение се повтаря. Тогава Доган вече има конкретна информация, която интересува Държавна сигурност:

“Зухра има вуйчо в Турция. Подхвърли ми: “Не би ли било добре да избягам в Турция”, като това се отнасяше за нея.

Интересуваше се дали съм рязан.

Обвини ме, че нямам хабер от конспирация (на което аз вътрешно се зарадвах). Отговорих , че се занимавам само с наука.

Разочарована е, че не е приета в партията.”

Историята на Доган (“Сава”) Зухра (“Дора”) започва през 1980 година в предложение на офицер от ДС двамата да се сближат, за да доносничат един за друг. Преди сексуалната игра впечатления на Доган от нея, описани в донос до ДС, са, че има пъргав ум. “Сава” си задава и въпросите как е дошла на работа в София, коя е причината да учи немски и турски и защо има интерес към литературата със разузнавателен характер. Той не подозира, че Зухра също е агент на ДС и оттам е интересът й към необяснимите за Ахмед неща. “Дора” пише впечатленията си от него: “Квартирата му е в книги от пода до тавана.

Поставени са в собственоръчно изработени рафтчета

Стаята е чиста, спретната и подредена до педантичност.”

Историята на Ахмед и Зухра е само дребен детайл от битието на Доган като агент на ДС. Досието му разкрива как комунистическата служба се е грижила за него като син, давали са му пари за обучение, наем, храна и облекло, насочвали са дори интимния му живот в желаната от тях посока.

Доган влиза в полезрението на службите през 1974 година, когато е войник. Тогава се води като агент “Ангелов”, докато е под ръководство на Военното контраразузнаване. Държавна сигурност подготвя отдалече асимилацията на турското население в България и изселването на несъгласните, пикът на което е през 1984 година. Оглеждат се за турци, които да са верни на партията и идеите на комунизма,

за да им помагат

в предстоящия

Възродителен процес

Един от избраните е 19-годишният Ахмед, който служи в поделение на Строителни войски в село Мътница. Ето каква е характеристиката на Ахмед Исмаилов Ахмедов, както е истинското име на Доган, преди офицерите от ДС да влязат в контакт с него. Информацията е събирана от различни източници: “Роден на 29 март 1954 година в село Пчеларово, живее в Дръндар. Произхожда от бедно селско семейство. Когато е бил малък, родителите му се развеждат и остава при майка си Демире Исмаилова. Тя е завършила 8-и клас. Работила е в ТКЗС като обща работничка, в полевъдството и в тухларната. Бащата на Ахмед – Исмаил Яия, напуска семейството си, когато Ахмед е дете.

Майка му се омъжва повторно за Асан Аптулов от с. Воклин. Ахмед е завършил СПТУ в Белослав. Има три сестри. В Комсомола е бил секретар на 8-и клас. Инициативен. Физически здрав, има правилно отношение към провежданите мероприятия. Живял е при дядо си Осман Исмаилов Османов, овчар в ТКЗС, член на БКП, починал през 1971 година. Същият бил с прогресивни разбирания и създал у агента любов към науката. Вуйчовците на “Ангелов” – Ибрям Османов Исмаилов – главен механик в ТКЗС, и Мехмет, шофьор, членове на БКП. Те също са оказали положително влияние за правилното политическо изграждане на агента. Познанията му по марксизма и ленинизма са много добри. Още като млад войник се отличил с висока култура и има авторитет. Избран е в ДК на ДКМС в поделението и в същото време е комсомолски секретар. С желание и разбиране вниква в душите на войниците. Обичат го, защото е честен с тях.” Още преди официално да е вербуван за агент,

младият Ахмед успява

да натопи 4-ма турци

от поделението, в което служат заедно

В началото дава устни сведения на офицер от ВКР, които са отразени в докладите му. Информира за Тодор Борисов, Димитър Димитров и Мехмед Шабанов, които играят комар, както и за наркозависимия военнослужещ Любомир Мъжкаров. На 16 юли 1974 година вече започва работа по същество – носи данни за това кои от турците в поделението не са съгласни с режима в България:

“Исмет Османов, Ведат Чаушев и Стоян Стоянов много често разговарят за живота в Турция. Инициатор е първият. Има познати там. Говори, че заплащането там е по-голямо, отколкото в България. Бях в тяхната компания и чух думите му: “Никога няма да остана да живея в България.” Стоянов набляга на живота в западните страни. Според него хората са “слепи и ограничени”. Всички се допитват до ефрейтор Курли, който взема типично турско отношение.”

След това идва и предложението на оперативния работник Стайко Стойков за официална вербовка на Ахмед. Там пише следното:

“В поделение 2570 в Мътница служат Халил Мустафов Халилов, Исмет Исмаилов Османов и редник Ведат Чаушев, които имат близки в Турция и ангажират вниманието на останалите за живота там. С цел контрол на поведението, връзките и вражеската им дейност е необходим агент в техните среди.

Подходящ е Ахмед

Исмаилов Ахмедов

Той вече е съобщавал на ДС за отделни войници и националистически изказвания. Умее да разговаря, насочва разговора в желаната посока, добър член на ДКМС и има правилно отношение към органите на Държавна сигурност. Вербовката ще извърша на идейно-политическа основа.”

На 28 август го викат в стаята на началник склада на поделението за среща с офицера от ДС. Още преди същината на разговора Ахмед казва, че Сали мустафов, Ахмед Мехмедов са издевателствали над млади войници, а редник Курли коментирал Кипърските събития. Според него превратът бил предупреждение към всички страни, в които живеят турци, включително и към България. Ахмед изтъква, че е напълно съгласен да подпомага Държавна сигурност. Подписа клетвена декларация без колебание. Сам избра псевдоним “Ангелов”. Ще използват агента за информация за лица с турски националистически настроения и с близки в капиталистически страни.

Декларацията на Доган:

“Долуподписаният Ахмед Исмаилов Ахмедов декларирам, че като честен гражданин и предан член на ДКМС напълно доброволно и съзнателно се задължавам да подпомагам органите на ДС в борбата им с чуждите разузнавания и вражеските елементи в НРБ.”

След това Ахмед започва да донася

за ефрейтор Курли

Присъства на сбирка с него и двама други войници от турски произход – Сабри Рамаданов и Хасан Ахмедов. Рамаданов открито започнал да говори против България, че тук живот за турците нямало. Говори за избягали в Турция негови приятели. Сабри съжалявал, че като ученик не е избягал в Турция, но щял да го направи. “Ангелов” ги определя в доноса си пред ДС като “фанатизирани националисти”. Двамата казали, че турската религия (мюсюлманството) била от голямо значение за нацията, “Ангелов” обаче заел обратната позиция – че те като просветени хора не трябва да приемат религията като реална наука. Курли само слушал и бил нещо като арбитър. От доносите на “Ангелов” офицерът от ДС прави извода, че Курли е участвал или участва в организирана вражеска дейност и има познания по конспирация.

Заявление от агент “Ангелов” за Хюсеин Алиев Низамов:

“Възхвалява живота в Турция, познава хора, които са избягали там, иска да ходи в Турция. Прави ми впечатление, че Хюсеин си поставя за цел да влияе на хората в антикомунистическо отношение, не одобрява забраната на турския език и изучаването му.”

Докато Доган е войник,

му е поставена задача

да се сближи с Мехмед Ферадов и да го изучи

Ахмед му пише писмо под давление на ДС и контактува с него. Ферадов пише стихове, а “Ангелов” умело влиза под кожата му със сложни философски мисли, за да изкопчи повече информация за настроенията му. Донася, че поетът говори за дъщерята на Тодор Живков, че пише стихове във възхвала на Турция и дори предава на ДС тетрадката с произведенията на Ферадов. От службата веднага вземат отношение към обекта. И не само към него. По доноси на младия Доган са образувани 4 дела срещу етнически турци – “Фанатика” (Сабри Исмаилов Рамаданов), “Хитрия” (Хюсеин Алиев Низамов), “Лидера” (Мехмед Ферадов Мехмедов) и “Черногледия” (Ахмед Салиев Курли). ДС взема отношение към тях и ги неутрализира. Ахмед Исмаилов Ахмедов – агент “Ангелов” вече е спечелил доверието на службата и ще продължи да работи за нея дълги години. След като се уволнява от казармата, започва работа в Кораборемонтния завод във Варна. Затова през 1976 г. е прехвърлен от ВКР на ДС в морската столица заедно с досието му. Мотивът е, че там се трудят 2 хиляди войници, сред които много турци и

агентът ще бъде

много полезен за контролирането

и изучаването им

От “Ангелов”, както се води във ВКР, псевдонимът му е сменен на “Сергей”. Продължава да дава сведения за турци и мюсюлмани.

Рапорт на полк Сълов от контролна среща с агент “Сергей”, който работи по турска линия:

“Разказва биографията си, без да го карат. Баща му изчезнал мистериозно през 1957 година. През 67-а Сергей е ходил в МВР – Толбухин да се интересува за него. През 68-а получил писмо от Турция, в което неизвестният подател го съветва да учи, да вземе добра професия и така да преуспее в живота. Това го кара да си мисли, че баща му е жив и здрав и се намира в Турция.

Писмото е унищожил

и дори не е казал

на майка си

Страхувал се е да не озлоби втория си баща. Работи в КРЗ – чисти ръждата от старите кораби, преди да бъдат боядисани, което крие опасност за здравето му. Прави го, за да изкара повече пари, които му трябват за следването. Иска да учи философия в Софийския университет.” Ченгетата изпитват Ахмед по комунистически книги. Той ги изумява. Само на 22 години е, а е запознат с всичко за Маркс и Ленин. Чувал е, че дядо му по бащина линия е бил ходжа. По това време Доган се оформя като един от най-ценните агенти на Държавна сигурност по турска линия. От високо ниво в службата започват да чертаят пътя на живота му. Първата стъпка е да му помогнат в следването, което следят изкъсо.

Пращат го София за кандидатстудентски изпити на 12 юли 1976 година. “Сергей” идва в столицата, където го чака човек на ДС. От службата са му ангажирали хотел и го водят дотам. Дават му и 40 лева.

“Целта на живота му е да изучава Маркс и Ленин. През 1976 г. кандидатства в СУ, специалност “Философия”. На изпита по история на България (за наша и негова изненада) получава слаб 2, а по български език – 4,5, в резултат на което се записва за студент. Агентът пропуска срока за записване. По-късно по наша инициатива и с помощта на другаря Начо Папазов “Сергей” беше приет в специалността “Българска филология” в Педагогическия институт в Шумен.”

Под влияние на Ахмед

е оказано въздействие

за преориентацията

на турче с националистически наклонности,

който по-късно е вербуван за сътрудник на ДС, пише в досието на Доган. Това е Саид Халачлийски, за когото Доган пише, че е добро момче, възпитано в идеологията на Маркс и Ленин, но понякога получава националистически пристъпи и проявява пристрастие към Турция. След дълги разговори Ахмед обръща вижданията му на 180 градуса и Саид става предан на комунистическата власт и дори е вербуват от ДС като агент “Селчук”.

ДС описва всички оценки от сесията му. Има 3 по история на БКП, което силно разстройва Доган и той иска да се яви отново. Преподавателят му писал 3, защото не е посещавал лекциите. ДС прави анализ на срещите му с преподавателите, които са силно впечатлени от него. Всеки месец му изплащат по 90 лева от бюджета на Държавна сигурност. По-късно ДС предприема мерки да измести “Сергей” от Шумен в София, за да следва философия по негово настояване. Офицери от службата се срещат с ректора доц. Витанов, член на БКП и бивш съветски разузнавач. Той вече се е досетил за какво са при него. Съгласява се. Така Доган заминава за София през 1979 година, където живее и до днес.

Докладна записка от среща със “Сергей”, утвърдена от зам.-началника на ПГУ, провежда се в оперативна кола на 14 март 1979 година:

“Сергей” изявява желание да стане доктор по философия и да специализира в Ленинград.

Той ще поеме

по друг път само

ако ДС му подскаже,

че е необходимо

Неговият жизнен път започва от момента, когато се свързва с Държавна сигурност. Той не знаел бащина ласка, закрила и помощ. Познал баща си в лицето на хората от ДС, които са му подали ръка, подпомогнали са го, грижили са се за него, всичко, което е постигнал, го дължи на ДС.” Ахмед е настанен в квартира в центъра на София. Плаща я със стипендията от Държавна сигурност, която продължават да му дават всеки месец с личния подпис на зам.-шефа на МВР Савов. Среща се с новия си водещ офицер Марин Маринов до будката за вестници на пл. “Славейков”. Новите му задачи са да бъде особено внимателен и да контролира поведението си при контакти с хора от турските среди. Повече да слуша и да не им опонира, ако са фанатици, защото за ДС е по-важно да получават пълната информация от него. Веднага започва да пише сведения за хазяйката си Сета Самуелян, която с течение на времето силно се привързва към него. Тя има сестра, която живее в Париж. Години по-късно хазяйката Сета отива в столицата на Франция при сестра си и оттам праща писмо на Ахмед с впечатленията си от Европа.

Той веднага го носи на Държавна сигурност и е приложено в папката с досието му. А в писмото жената разказва как е търсила връзки в Сорбоната, за да може да уреди Ахмед да специализира там… Ахмед веднага се захваща с работа за ДС в София по същество, която успешно съвместява със следването по философия. “Свързах се на живот и смърт с маркс-ленинизма и философията им, с комунистическата власт…

Предан съм на органите

на ДС и съм готов по всяко време да изпълня задачите,

които ми възложите” – пише той до шефовете си от репресивния апарат. А задачите му са да носи информация за състуденти турци, които негодуват срещу отношението на комунистите към тях. Лични впечатления на ръководещия го офицер са, че всеотдайно ще служи на ДС. Заявил пред него, че ако един ден почувства, че изменя на своята същност (марксистките и ленинските идеали), по-добре да сложи край на живота си.

Освен да разработва турци, ДС използва и блестящите анализаторски способности на младия философ. Периодично му поръчват да подготвя експозета и теми по въпросите на исляма като “Турският национализъм и верски фанатизъм – форми на проявление у нас”, “Духовното състояние на българските граждани от турски произход”, “Средства и форми за противодействие на национализма у българските турци”, както и “Отношението между българските турци, татари и гагаузи. Отношението между сектите на българските турци, казълбаши, алевити и др.” и “Нравственият облик на комуниста разузнавач”. И досега има съмнения, че теоретичните разработки на Доган за Държавна сигурност, когато е бил студент, са ползвани години по-късно на практика по време на Възродителния процес. Ето какви са изводите, до които достига студентът по философия Ахмед Исмаил Ахмедов, познат днес като Ахмед Демир Доган за турците и мюсюлманската религия, описани в докладните записки на ръководещия го офицер:

“Неговото мнение е, че турското население в България като малцинствена група са компактно население в някои райони, заслужават особено внимание от страна на партийните и държавни институции.

Много ще трябва

да се прави за промяна в съзнанието на тези хора,

необходима е дълбока изследователска работа и провеждането на конкретни мероприятия.”

Лятната ваканция Ахмед се завръща в Дръндар при семейството си. За посещението си там отново получава задачи от ДС – да установи гостуващите от Турция лица студенти и да вземе становището им по въпроси от политически и международен характер, както и да следи за турчета с националистически настроения, разпространители на слухове, притежатели на литература с религиозно съдържание и кои се готвят да бягат в Турция. Доган се завръща оттам с богати сведения и анализ на ситуацията: Из Докладна записка от 11 септември 1979 г. от среща със “Сергей”. М-р Маринов му предава стипендията от ДС за два месеца. В София по негово настояване е сменен псевдонимът му от “Сергей” на “Сава”. “Ваканцията е прекарал в Дръндар, работил като общ работник, учил английски и чел комунистическа литература. Споделя, че не се обръща достатъчно внимание на работата с български граждани от турски произход.

Мероприятията по партийна

и комсомолска линия

се провеждали формално

и няма резултати

Счита, че за всички етнически групи е характерно инстинктивното чувство да запази своята националност, бит, език и обичаи, но според него това би трябвало да се върши от партийните и държавни институции, а не от отделни националисти и верски фанатици, каквото е положението сега. По време на престоя си още веднъж се е убедил, че в семейството на майка му не го чувстват като техен син, нито той ги чувства като свои родители. Затвърждава се мнението, че животът му и всичко свързано с него е неделима част от ДС и няма друга алтернатива освен пътя, предопределен от ДС.”

През 1980-а службата му отпуска допълнително пари за 2-годишен курс по английски. В друг случай споделя с офицера, че не си е плащал наема за два месеца. Веднага му отпускат допълнителни 120 лева плюс 80 за зимно палто и костюм. Започват да го готвят за специални задачи, които се планират години напред. Докато учи философия в Софийския университет, Ахмед Доган разработва и носи информация за Зухра Абазова (агент “Дора”), Мевзи Аптулов, Зинети Нуриева, Джеливан Базидов Закиров, Яшар Али Тахиров, Мирослав Кирилов Христов, както и за всички, с които контактува, включително и негови интимни приятелки, сред които и майката на първородния му син Таня Желязкова. Той е с нея, когато от ДС решават да го изпитат за честност към службата. Пращат му писмо на турски без подател, за да видят дали ще го докладва. Ахмед не изневерява на хората от ДС. 30 минути по-късно се обажда и съобщава за мистериозното писание на висок стил, в което го молят за среща по въпросите за турците и мюсюлманите в България. Без да знае, че това е постановка на офицерите, той пише, че е възможно и Таня да е авторът му. ДС знаят всичко за разговорите му, защото предвидливо монтират микрофони в квартирата, за да са сигурни, че не работи и за други разузнавания. Офицерът Карамучев, на когото е сдаден от майор Маринов, анализира разговорите му и открива тревожни тенденции от следните записани реплики на Ахмед: “Аз се готвя да преобърна цялата философия.

Ще дойде време, различни световни университети

ще се карат за мен,

ще наемат един специален самолет да ме карат от Харвард към Оксфорд, Московския университет, и от време на време тук, в Института по философия.”

Според Държавна сигурност това високо самочувствие на агента може да рефлектира отрицателно върху него.

До март 1984 година, когато започва смяната на имената на турците, Ахмед Доган е аспирант, отново с помощта на ДС. С настъпването на събитията, с които стартира Възродителният процес “Сава” получава задача от офицера да избягва да говори по темата.

https://www.168chasa.bg/amp/1448418

ДПС, както и всяка една партия в България, след втория комунистически преврат на 10 ноември 1989 г., е творение на БКП! От 9 септември 1944 г. до сега, ни управляват само комуняги, техни деца, агенти на ДС или тяхни подлоги, това е тъжната истина.

Волен Сидеров – днешният вожд и учител на цялото „прогресивно“ национал-болшевишко войнство,
яростно громеше СССР и съветския империализъм
и защитаваше НАТО. Днес е обърнал резбата. По същия начин напълно справедливо обвиняваше компартията и пишман патриотите за Възродителния процес,
както и за отношението им срещу Ахмед Доган и новосформирания филиал на БКП, наречен Движение за права и свободи.
От петнадесетина лета трудно ще откриете по-яростен враг на „Меди“ и „турците“ от другаря Сидеров.
Изричал съм перифразата на Шекспир:
Непостоянство, твоето име е Бойко Борисов.“
Но тя важи с пълна сила и за Волен. Но местните идиоти все така отстояват правото на всеки да се променя.
До безкрайност и винаги с една цел — келепира.
Лидерът на „Атака“ мина през СДС, НДСВ и едно БЗНС. Двамата му родители са комунисти, а бащата – активен борец. Завършва фотография в техникума „Вилхелм Пик“ и започва работа във филиала на Шесто управление на Държавна сигурност към Окръжното управление на МВР във Враца.

Става журналист във в. „Демакрация“, с едва половин годишен журналистически стаж го издигат за главен редактор на вестника. Яростно ругае не само комунистите, но и националистите Пише, че национализмът е последното убежище на комунистите. По онова време за Воленчо американците са „солта на Земята“ и всичко, което правят, е най-добро. Той оглавява пресцентъра на кандидата на БСП за кмет на столицата, изпълнителния директор
на Първа частна банка Венцислав Йосифов.

Сидеров оглавява пресслужбата на „Овергаз“, по онова време част от „Мултигруп“. Постепенно онези, които го вадят, променят линията му на поведение. Воленчо бавно и полека започва да израства като антиконформист и националист. Любовта му към американците постепенно изстива. В статиите му е все по-често придобиват образа на сатаната. Отнякъде изплува ликът на добрия Дядо Иван, православния „освободител“, до неотдавна руган от същия Воленчо.

  • https://diagnosa.net/

Да не забравяме кой е Соломон Паси. Ще припомня с няколко щрихи. Твърди, че неговият род е от мароканския град Фес. Баща му – комунистът Исак Паси, беше сред идеолозите на ЦК на БКП и съветник на диктатора Тодор Живков. Сам Соломон е дегенерат, с връзките на баща си освободен от казармата. Пияница, със сигурност вербуван от ония служби. Двамата със сестра си били на акцията пред градинката пред Военния клуб в столицата, когато, за да им сътворят легендарни „дисидентски“ биографии, двайсетина шутове на властта бяха откарани с камионетка на инструктаж в милицията. Изкараха го… шамаросване.
Паси беше в СДС и като депутат във Великото народно събрание му възложиха да постави въпроса за членството на страната ни в НАТО. Преди това обаче друг син на активни борци и също пияница, другарят Драгомир Драганов с милиционерски чин „професор“, вече беше проводен в школа на… НАТО в Испания. Как съветникът на последния генерален секретар на ЦК на БКП, дългогодишния член на Политбюро и министър на външните работи Петър Младенов, от московски антинатовец Д.Д. или Драго Чашката стана „евроатлантик“, си обяснете сами. И си отговорете на логичното питане: Чия организация е Северноатлантическият договор? Още повече, като вземете под внимание, че неговият настоящ генерален секретар – както беше названието на най-високата длъжност в КПСС и БКП – е норвежки комунист и агент на КГБ.
Другарят Соломон Паси има два брака. Първият беше с по-възрастната от него Бинка Пеева, която го обзаведе с две деца конфекция от нейния предишен мъж. Според другарката Бинка от вестник „Земеделско знаме“ – орган на казионния БЗНС, „Соломон Паси бил щастлив притежател на цели три броя тестиса! Ако Паси действително
се е събличал гол публично, този факт отдавна е щял да стане достояние на цялото общество.“
Втората съпруга на Пасито, асеновградското номенклатурно чедо Гергана
Грънчарова, също го дари с рожба от свой предишен брак. Неговата балдъза Михаела Грънчарова пък, близначката на втората му жена, роди дете на Борислав Дионисиев, с когото живее в concubinage. Типично за ленинците. Дионисиев е син на служител на ЦК на БКП. Беше журналист-международник в списание „Отечество“, издание на Националния съвет на Отечествения фронт. Член на БКП, той, представителят на гръцкия магнат Вардиноянис чрез „Булвария холдинг“ и партньор на Любчо „Пъпката“ в Агенция „Експрес“, стана втори поред съпруг на дъщерята на Владимир Шчербитски, който беше генерален секретар на ЦК на Украинската компартия и член на Политбюро на ЦК на КПСС още от Брежневото безвремие.
„Според запознати обаче навремето Дионисиев се задомил за Олга по чисто меркантилни подбуди – надявал се сватбата да му отвори вратите за членство в тогавашния червен елит.“
Американецът Григорий Климов писа:
„… Жененият за еврейка Шчербитски бил обладан от „комплекса на властта“. Тоест в известен смисъл не бил съвсем здрав. Та нали по мнението на учените „комплексът на властта“ винаги е свързан със садизма. А садизмът – с хомосексуалността и престъпността. И това съвсем приляга на Шчербитски.
Преди няколко години нашумя едно дело в Киев. За него писаха даже в западната преса. Синът на Шчербитски, на члена на Политбюро и глава на украинската компартия, женения за еврейка, бил наркоман и педераст. Една нощ той заедно с приятеля си се къпал в Днепър. И момчето се удавило. Нямало как да скрият скандала. Ала кое било второто момче? Това бил синът на секретаря на градския комитет в Киев. И хомо. А щом синът е обратен, значи и баща му е под подозрение. Пък таткото – шеф на Киевския градски комитет.“
Няма „антисемитизъм“. Има наука и история, истинска летопис
Покойната съпруга на другаря Борислав Дионисиев, товарищ Шчербитская, Олга Владимирнова, споделила:
„Завърших факултета по романо-германски филологии на
Киевския университет, обичам езиците, литературата. В Киев се запознах с един много симпатичен българин, също студент, но във факултета по международни отношения. Оженихме се, ала 8 години нямахме деца. Направих всичко, каквото ми беше по силите [?!], и се роди Радослава. Кръстена е на моята майка – Рада, и на българската си баба – Слава. 4 години след раждането й със съпруга ми се разделихме. Аз се влюбих в друг българин. Баща ми все повтаряше: „Господи, в България са 8 милиона човека, и от тях ти се изхитри да избереш двама! Да не би нашите да не ти харесват, а?“
Моят мъж осинови Радослава, след като биологичният й баща успя да се откаже от нея, и затова тя носи неговата фамилия. Следваше в Лондон, завърши всичко, което може да се следва [ето това е – болшевишко генийче с явно много дипломи], и сега си търси работа. Преди 2 години се омъжи… за българин. Предишният ми съпруг беше журналист, а сега е бизнесмен, милионер, казва се Борислав. Той е много заможен човек и всеки месец ми плаща „пенсия“, която е напълно достатъчна за един нормален живот…“, изповяда се експоловинката на олигарха.
Преди няколко години международно правителствено разследване набърка името на братовчеда на Борислав Дионисиев – Людмил Дионисиев, в аферата „Петрол срещу храни“. Самият Борислав също е от сой. Завършва елитната Английска гимназия в София. Негов съученик и близък приятел е бъдещият политик Георги Пирински.“
Във връзка с неговия произход и за вярната му служба, Партията възнагради Боре Дионисиев с външнотърговските организации „Електроимпекс“ и „Машиноекспорт“, пи с най-големия български фармацевтичен завод „Софарма“. За да видите как комунистическите отрепки са навързани като свински черва, е добре да напомня следното: в дружество „Медиа нове Дарик“ Борислав Дионисиев е бил в съдружие с Радосвет Радев – агент на Шесто управление на ДС с псевдоним „Карак“, и с Тошко Тошев, агент явочник на Шесто управление с псевдоним „Бор“.
Парад на комунистическите дегенерати
От години Дионисиевата сестра Светла, разведена с актьора-комунист Светослав Пеев, ръководи културния център на чалгарска Номенклатурия в Лондон. Самият Соломончо, не веднъж обругавал християнството, приюти на ръководна длъжност в Атлантическия клуб изгонената от Варшава бивша двукратна посланичка на София във Вашингтон, другарката Елена Поптодорова, лична преводачка на Тодор Живков. Забележете връзката: членката на БКП, свързаната с Държавна сигурност товарищ Поптодорова се сприятелила с… „десните“ стопани на Белия дом, явно другарите Лора и Джордж Буш.
Няма лъжа, снимките го доказват. Доста преди това, по време на тайното посещение при Тодор Живков на бившия американски президент, републиканеца Ричард Никсън, тръгнал от социалистическа партия, се оказало, че прогоненият навремето от Белия дом наемател познавал Елена, любимото момиче на герантократската комунистическа клика. И поискал лично тя да превежда разговорите. Сама и единствена – и от тукашна, и от американска страна! Странно какво доверие е имало ЦРУ в Ленчето. Което, съдейки по твърде сдържания тон на докладната му записка до външния министър Петър Младенов, огорчило одиозния генерал Любен Гоцев, тогава заместник-министър на външните работи и „само“ полковник от ДС.
Но не е само това. След като СДС се разцепи на люспи, Соломончо Паси – джезве смръдливи кокали в осрани гащи – беше изпратен при либералстващите комунисти на Петко Симеонов и компания. През 2016 година, напук на фалшиво изваяния му „демократичен“ образ, го натикаха в ролята на главен адвокат на кандидатурата на московската комунистическа агентка Ирина Бокова пак за… генерална секретарка. Този път – на ООН.

  • https://diagnosa.net/

Склонността постоянно да лъже, е само една от характерни черти на марксист-ленинеца Иван Костов. Пороците, комплексите и недостатъците, от които е изтъкана същността му; престъпленията, които извърши, са толкова много, че могат да бъдат обобщени само в едно изречение, валидно за поне три фигури от времената след 10 ноември 1989 г.:
„Иван Костов е най-голямото нещастие за България!“
Другите двама са Ахмед Доган и създателят на тези двамата – убитият Андрей Луканов.
Опасното при Костов е, че БКП, Държавна сигурност и тайните съветски служби успяха да оформят една напълно небивала легенда за неговите качества и за живота му. Накрая – да надянат фалшива демократична маска върху черния му болшевишки образ.
Вярно, хората прозряха истината и вече никой не харесва Костов, ако перифразираме нашумял сериал, за който ме подсети анонимник от форума. Но все още се намират кръгли идиоти, които не просто му вярват. Те са способни с Александър-Матросовска жертвоготовност отново да върнат това бедствие за българите на политическата сцена. Още по-неприятно би било неговото битие на кукловод зад кулисите, макар и водещ второстепенни марионетки.
Казано е: Господи, научи ме да се пазя от приятелите. От враговете си знам как да се пазя.
За мен явните комунисти представляват огромна заплаха. Но нормалният човек ги възприема като врагове и спазва горната максима. Казвал съм – между оригинала и копието на едно художествено произведение предпочитам първообраза.
Да не се заблуждаваме: БКП е майката и бащата на всички партии с влияние. Щом като тя е оригиналът, нека властва и трупа ненавист. Рано или късно, отрицателната енергия ги стига. По-добре ли е с ментетата й?
Пък когато западните „демократи“ дойдат, за да ни поучават, да сочим другарите и да питаме: Защо винаги сте били приятели и ортаци с тях, но никога не застанахте на страната на нас – коректните, свестните, безпартийните българи?
Освен това и е добре да се съобразяваме с правилата, родени от опита на човечеството. Древните са постановили: “Amici vitia si feras, facis tua” – „Ако търпиш пороците на приятеля си, правиш ги свои“.
Събота, 5 ноември 2011 г. Телевизия ТВ7, където партийният номад и агент Кошлуков се прави на „фактор“. Гостува му не кой да е, а една от неговите господарки – другарката Б.Б. Със своето присъствие пожарникар-премиерката въодушевява водещия. Той обещава небивало участие на майорката от Държавна сигурност, произведена в чин генералка лично от довереното лице на Братството, другаря Симо Мадридски.
Присмял се хърбел на щърбел
Преди да стигнат до темата за футбола и естествената за сексуалните предпочитания на двамата събеседници нова рубрика в предаването – „Пред банята“, пазарджишкият фелационист се прави на умряла лисица и начева следния диалог:
„Б.Б.: При г-н Костов е малко като при поповете.

        Водещ: В какъв смисъл?

        Бойко Борисов: Не ме гледай какво правя, а ме слушай какво ти говоря. Най-яростната критика срещу нас, ама безпардонно.

        Водещ: Да, така е.

        Б.Б.: … Я проведе Костов. А в същото време всички на предишните избори, помните плакатите – „Гласуваш за Борисов, получаваш Костов”.

        Водещ: Това беше на БСП плакатът, да.

        Б.Б.: Да. С една дума…

        Водещ: Уж сте заедно в ЕНП…

        Б.Б.: Костов си е комунист.

        Водещ: Костов комунист ли е?

        Б.Б.: Още като извадите „Работническо дело” и като видите статиите, които е писал, там много ясно си е казал, много ясно как трябва да се трансформира БКП в БСП, как трябва да работи срещу всички партии и движения, които ще се появят след това, за да не допусне властта на партията да излезе. Това го има в негова статия.

        Водещ: Добре, а защо тогава се определя като крайно син, най-тъмносин, след като е такъв? Те твърдят, че са най-крайната десница.

        Б.Б.: Какво пречи да се самоопределяш сам?

        Водещ: Като какъвто искаш.

        Б.Б.: В края на краищата хората разпознават кой какъв е. И ако ние бяхме оставили на г-н Костов да води битката с БСП, щяхме отново да имаме правителство на БСП. Нали така?“

Всичко това беше изречено от потомствена членка на БКП и офицерка от Държавна сигурност! Умът не побира подобна наглост. Другарите са оперирани от морал – по рождение.
Но въпреки всичко Б.Б. е права: „Костов си е комунист.“
Бил е приет в партията. Знаем кой и по каква причина е предотвратил връчването на партийния му билет. Дали ще дойде ден, когато истината ще лъсне в целия си позорен блясък?…

Коя е Б.Б. е известно. Трето поколение комунистка. Баща й и нейният дядо по същата линия са членували в БКП. Самата тя – от съвсем млада. Закъсняла е от по-големия Б.Б. – Богомил Бонев, с… две години. Приели Бонев в партията на 17, а Бойка Борисова на 19…
Да оставим Бонев, макар за известно време той да беше сред избраниците и доверениците на недоверчивия Гаргамел.
Вестник „Новинар“ публикува интервю с покойния генерален секретар на една от няколкото Български комунистически партии, активния борец против фашизма и капитализма Владимир Спасов. Предлагам многозначителен откъс:
„– Според вас СДС дело ли е на ДС?

– СДС е рожба на полицейската агентура и ДС. Така наречените клубове за гласност и демокрация, откъдето тръгва СДС, са създадени от Желю Желев, който е бил партиен член. И Иван Костов, че неговата майка ми беше ятачка, както и всички от нейната фамилия. Даже вуйчото на Иван Костов го изпрати във военно училище в СССР, където учи за пилот. Той не стана такъв, защото му предлагаха да лети в селскостопанската авиация, което го обиди.
– Какво мислите за новото управление на Бойко Борисов?
– За Борисов се въздържам да коментирам. Той е кадрови офицер и е участвал във възродителния процес. Той въпреки че е бил охранител на Тодор Живков и на Симеон Кобурггота, извърши революция. В каква насока ще се развие тя обаче не е ясно. Но знам, че не си е върнал партийния билет.“
Казват, че майчиният род на Костов е родствено свързан с този на съветския гражданин и комунистически терорист Станке Димитров–Марек.
Крушката си има опашка.
Дядото на Костов по майчина линия е бил първият комунистически кмет на родното си село. Неговият брат бил ятак на Желю Демиревски и на Роза Коритарова. Преди 9 септември 1944 г. майка му е членувала в РМС.
Комунистически
„антикомунизъм“.

  • https://diagnosa.net/

Следващото доста по-известно име е Емил Стоянов. Няма грешка. Понастоящем, като представител на ГЕРБ, този по онова време млад и надежден пловдивски другар, е депутат в Европейския парламент. Изтъкнат комсомолски кадър, не без помощта на своя брат – назначен за президент на НРБ, той беше в СДС. Даже го бяха „издигнали“ за ръководен кадър в БНТ. През 1998 година беше заместник-генерален директор на телевизията-майка.

През 2001 г. Интернационалът го дари с телевизия „Европа“. Четири лазарника по-късно учреди фондация „Пигмалион“, която е специализирана в областта на литературата и връчва годишна стипендия в Пловдивския университет на талантливи студенти. Удостоен е с почетни ордени от Австрия и Германия. Явно и там високо ценят комунистическата активност в полза на световната левитска мафия. Ако не беше така, потомствената комунистката, канидадтката за вицепрезидентка от БСП, дъщерята на терориста Георги Боков, убиеца на Райко Алексиев, сестрата на Филип Боков и бивша съпруга на ваклия кореспондент на телевизията в Москва и Виденов министър Любомир Коларов, нямаше да оглавява ЮНЕСКО.

Нито членката на БКП, депутатката от БСП, личната преводачка на Тато, по нареждане от Москва сътрудничилата на ЦРУ другарка Елена Поптодорова, капитан от ДС, щеше втори мандат да е посланичка във Вашингтон.

За малкия син на терориста Димитър Яков Станишев, който е фюрер на някакви „европейски социалисти“, няма да отварям дума. Нито за хилядите знайни и незнайни комунистически кадри, от които преливаха „демократичните“ правителства на Филип Димитров, Иван Костов, Симо Мадридски. Те преживяха „второто си възкресение“ при настоящата пожарникар-премиерка Б.Б., нашумяла като „будистка“.

Но кой е братът Петър Стоянов?

Шизофренията на комунистическите „антикомунисти“

Когато съгласно повелята на партията-майка Емил Стоянов пее хулна чалга срещу Петър Манолов в агитката на „пловдивските писатели“, другарят Петър Стоянов е виден адвокат. По някаква (не)обяснима причина местната номенклатура го е избрала да води нейните бракоразводни дела. Няколко месеца по-рано е била издадена книгата му „Разводът“, в която той прави на пух и прах „буржоазния брак“ и величае „социалистическото семейство“ – най-солидната градивна клетка на новия „хуманен“ строй!

Майката на Петър и Емил Стоянови е била активистка на казионния „червен“ БЗНС. Нейният брат пък – селски партиен секретар. Кум на Стоянка и Стефан Стоянови е техен близък… шумкар!

„Например баща му на Петър Стоянов е бил легионер и чичо му също. А изведнъж и двамата – и брат му, и той правят завидна кариера, а с това потекло те не би трябвало да стигнат доникъде. Сега ще ви кажа и една истина. Имало е уговорка да не се вади досието на Виктор, защото Виктор се жени за щерката на изключително важен партиен функционер от Пловдив. Бащата на Антонина е бил шеф на кооперациите в Пловдивско и е бил пръв приятел на Иван Панев. Значи Петър Стоянов, който завършва право, което е много интересно, го изпращат в Съюза [СССР] за 13 месеца да специализира право.“

Според откровения на висши комунистически шпиони, бащата на братя Стоянови – Стефан, е бил вербуван от Държавна сигурност. Бившият съветник на Людмила и Тодор Живкови, комунистическият престъпник Костадин Чакъров, уточнява, че той е участвал „в разгрома на горянското движение в Родопите след 9 септември“.

А шумкарският наследник Велислав Дърев си спомня: „Бях комсомолски секретар на класа в супер елитната пловдивска гимназия „Лиляна Димитрова“, а комсомолски секретар на ученическия комитет бе Петър Стоянов. Той не ме гонеше заради църквата. Ние с него имахме други спорове, по-скоро научни. Не съм аз този, който трябва да му прости или не, че стана краен антикомунист”…“

Днес за истинските борци против комунистическото робство, чието здраве беше съсипано по занданите на тоталитарния режим, е невъзможно да се вредят от „репресирани“ комунисти, преживели метаморфоза и станали „антикомунисти“. Бившият седесарски кмет на Пловдив Спас Гърневски е бил директор на вестник „Печатарски работник“.

Например негов е уводният материал в празничния брой, посветен на 24 май през 1986 г. Той е под надслов „С уверени стъпки към нови победи!“ Ето първите изречения от „творбата“:

„Наред с останалите празници от годината Първи май остава един от най-светлия ден [всичко в текста е запазено в автентичния му вид], записан в националния ни календар, така както е намерил своето достойно място и се е превърнал в знаме на прогресивното работническо движение на народите по цялата земя… Своите светли страници от тая история са записали и българските работници, обединени под алените знамена, понесени от Кирковата „Дружна песен днес да екне, песен, песен на труда…“ Колелото на историята е извървяло своя победоносен оборот за редица народи, които днес свободно заливат площадите, за да манифестират своя съзидателен труд така, както ние, българите на Първи май.“

Е, дали „колелото на същата история“ превърна певеца на БКП Спас Гърневски в яростен „антикомунист“? Ала той е и поет. Пак на първа страница в също празничното издание пак на този вестник, но от 9 септември 1984 г., се мъдри негово стихотворение, посветено на „славната победа на БКП“! Даже Стефан Продев е оставен под него – зер, Спас вече се е извисил до началник, коскоджами ти директор…

Другарят Гърневски е посветил таланта си на баш „вожда и учителя“ – „(Не)написан стих за Димитров“, на „Септемврийци“ и дори на… паметника, наричан „Альоша“!

Преди две седмици ми изпратиха видеозапис от интервю с другарката Нешка Робева от предаване в което е участвала. Слушах и не вярвах на очите си, ако перифразираме случайната „находка“ на съвършен медиен идиот с малко име „професор“. Ами тя, подполковничката от МВР, била премазана от режима на Тодор Живков! Ти да видиш!

Даже единственият оцелял в мутренските войни син на Гриша Филипов, полуграмотен „учѐн“, който уж се занимава с космоса, а не знае датата на катастрофата край Розуел, се оказа плосък като ламаринен лист. Тъй като валякът на тоталитаризма преминал и през него…

Снахата на сатрапа Мирчо Спасов – южноафриканската милионерка Веска Меджидиева, също се представя като „пострадала“ от комунизма! А другарката Корнелия Нинова пък се изкара „репресирана“ от Иван Костов, който я назначи в Съвета на директорите на „Булгартабак“ – богата ясла за номенклатурни кадри и техните чеда.

Агент „Димитър“ също се обяви за съсипан от тоталитарната власт?! „Цял живот съм работил в една несвобода. За мен комунистическият партиен орган написа – това беше един от ранните ми некролози – че съм потънал окончателно в блатото на антикомунизма. Ако това беше казано за някое от келеметата на прехода, то щеше да претендира да стане пожизнен президент на Вселената.

Но тогава имаше правила и толкова.“

Този пладнешки апаш не вярва в нищо друго, освен в парите. И за да ги придобива, е готов да се отрече от бащите си – от онези, които го създадоха. Не, К.К. никога не е печелил. Подхвърляли са му, както и сега – като на куче. За да слуша. Свикнал е с късия повод, на който го държат. Лае правилно и папка обилно…

Елитът, истинският

През времето, когато „антикомунистите“ облагодетелстваха комунистическата номенклатура, моят приятел Петър Гогов, който за своята антикомунистическа дейност е прекарал близо пет години в Старозагорския затвор, пренасяше кашони на Сточна гара. С висшето си образование и двата чужди езика… Но не той, а съветските възпитанци Иван Костов, Иво Инджев, Стефан Цанев, Евгени Михайлов, Красен Станчев и т.н. са „демократи“, „русофоби“ и „борци против комунизма“.

https://diagnosa.net/

,,ТОДОР ЖИВКОВ ПРОИЗХОЖДА ОТ ВЛАШКИ ЦИГАНИ! Преди това Руси Стойков, още в началото на 70-те години, ми каза, че в Ботевградско живеят така наречените кръстеняци, тоест, цигани, които са били побългарени насилствено от един руски офицер, и че Тодор Живков произлиза от такава фамилия. След като вече имах този сигнал, за мен не представляваше
никаква трудност да открия кръстеняците. Конкретния повод и описанието на покръстването открих в записките на един известен български държавник – Тома Василев, и така попаднах на рода Яшарови. Яшар на турски значи Живко и при побългаряването са си променили името на Живкови.
Открих защо повечето правчани са с име Тошко и Тодор
и защо им казват Тоше. Защото при покръстването е използван свещеник от близкия манастир „Св. Тодор“ и попът при всеки е казвал името на светеца Тодор и така са се намножили Тошетата в Правешко. Така открих част от биографията
на Тодор Живков и рода по баща на Диктатора. Намери се едно свидетелство, че циганинът,
който е носил главата на Бенковски, е бил прадядото
на Живков.
Истинското семейно име на дългогодишния ни комунистически диктатор Тодор Живков е Замфиркьов. Което е циганският еквивалент на Живков. Да, точно така Тодор Живков произхожда от
влашки цигани!“

  • Тодор Балкански – „Тодор Живков: Един езиковед
    за просопографията на Диктатора“, ИК „Знак ¹94″,
    Велико Търново, 1996 г., стр. 27-28, 29, 30-31.

,,Късно през нощта в малките часове, ходех да докладвам на Тодор Живков в щаба на НОВА, който се намирал в читалище „Славянска беседа“ на ул. „Г.С. Раковски“. Там се даваха разпоредбите и мунициите.
„Досегът ми с др. Живков беше много специален. Бяхме се разбрали да си съобщаваме с очи. Намигнеше ли ми, това означаваше да продължавам
с убийствата.“

  • Мирчо Спасов, комунистически убиец, бивш зам-министър на МВР И бивш първи зам-председател
    на Комитета по
    държавна сигурност.

„Др. Живков увери др. Андропов, че Държавна сигурност на НРБ
е филиал на КГБ на Съветския съюз.“

  • Министерство на вътрешните работи, Лично строго секретно! Информация № 724, Относно: Състоялите се разговори с пребивавалата у нас делегация на КГБ начело с др. Ю. Андропов, екз. № 7, София, 24
    декември 1969 г.

„Два часа по-късно колата вече навлиза в покрайнините на Правец, родното място на Живков, и се отправя по пътя, който е специално построен, за да може да се стигне до разположената на близкия хълм резиденция. Там Живков живее като някой от българските царе, управлявали някога тази древна земя. Демонстрираното от Живков богатство може да се сравнява единствено със селските му маниери. Той къса месото от глиган с ръце и сърба виното. Дори за Робърт Максуел президентът е човек с изключително лош вкус.
След като получава опакования като подарък банков чек, президентът настоява Максуел да остане на вечеря. Традиционната шопска салата и гювеч са прокарвани с безкрайни тостове със сливова ракия. Максуел, който отдавна е свикнал с най-изисканите храни и вина, които може да се купят с пари, мрази селската кухня, която поднасят винаги в присъствието на Живков.
Най-накрая той успява да се отскубне от държавния глава и от пиянските му прегръдки и целувки по бузите
и се отправя обратно към София.

  • Гордън Томас и Мартин Дилън – Убийството на Робърт Максуел: Супершпионинът на Израел, който управляваше България.“

Правешкият диктатор Тодор Живков който
за наш срам ни въртя заяви с цинизъм, на кутрето си цели 35 лета, типичен за всички комунисти:
,,Политбюро твърдо застана на тая позиция: че ние имаме работа с недоразвито общество.. Социализъмът е едно недоносче. Ето това е самата
истина недоносче.“

,,Не ми стигнаха парите да публикувам в книгата за Тодор Живков една глава, в която обяснявам близките роднински отношения на
Тодор Живков с Никола Гешев.
Връзката им е
по бащина линия чрез рода Бозарови. Жена в рода на Тодор Живков е от този род, от който е и Гешев. Но в Дирекцията на полицията тези архиви
след 9 септември са били прочистени.“

  • ПРОФ. ТОДОР БАЛКАНСКИ

Анастас Стоянов-поет и то
априлски при това, признат и
и освинен от партията, пък коленичил действително близнал гъзеца правешки:

„Всеки поет обича майка си, но само един поет обича майката на Тодор Живков
повече от собствената
си майка!“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *