КОМУНИСТИЧЕСКА „БЛАГОРОДНОСТ“

На 11 септември 1932 г. Сталин пише на своя сътрудник Каганович: ,,Положението в Украйна е много лошо. Ако не предприемем нещо веднага, може да загубим Украйна.“ След няколко срещи, в близкото обкръжение на Сталин се изготвя план за действие. Ужасяващ план за действие.
През зимата на 1932 – 1933 г. всички хранителни запаси се изнасят от Украйна. Отцепват областта отвсякъде за да не избяга никой. Отначало хората не умирали. Оцелявали с остатъците от зърно и зеленчуци.
Това обаче не било по плана на Сталин. Той заповядал на НКВД да конфискуват всичкото зърно и храни от тези райони. По този начин е знаел, че ги обрича на смърт. Николай Мельник, оцелял свидетел на Гладомора 1932-1933 г.: ,,Картофи, цвекло, зеле, кисело зеле – направо с качетата. Дори и картофи за семе! Отнесаха всичко!“ Като отнесли храната, забранили също на селяните да търсят храна другаде да я купуват, разменят или да я печелят с труд. Тогава започнал глада. Просто измирали. Но и в градовете не ги пускали. Специални отряди пречели на тези умиращи, гладуващи хора да се качват на влаковете. Затова мнозина умирали по гарите и по линиите водещи към Харков, Киев… Украинците измирали бавно и мъчително. Децата умолявали за късче хляб. Мнозина загубвали чувство за самосъхранение и отивали до охраняваните от НКВД полета да събират класове. Застрелвали ги на място. Но повечето жертви умирали бавно. Вкъщи. Специални отряди на НКВД нахълтвали по домовете, за да събират труповете. Получавали по 200 гр. хляб за всеки труп.
Николай Мельник, оцелял свидетел на Гладомора 1932-1933 г.:
,,Влизат в къщата и питат: „Къде са мъртвите?“ На леглото лежала полумъртва жена. Казват: „Вземаме я! Така и така ще умре. Защо да идваме и утре?“ А тя ги моли: „Не ме вземайте! Жива съм! Искам да живея!“ Мария Загуц, оцелял свидетел на Гладомора от 1932-1933 г.: ,,Беше страшно! Събираха ги и ги заряваха. Ходих на гробището и видях как мърдаше земята където ги погребваха.“ Мнозина били зарявани живи! Въпреки глада, износът на украинско зърно достигнал невиждани размери. Западните медии не скривали нито размера, нито причините за Гладомора. Украинците били изтребвани пред лицето на целия свят. Но светът не си мръднал и пръста да им помогне! От глад умират 7 милиона души. За ЕДНА година. Човечеството не познава по-ефективна схема за унищожение от тази в Украйна, през зимата на 1932-1933 г.

  • https://www.facebook.com/100055930453195/videos/144902174050797/

От книгата Окултната война става известно, че финансовите средства за Болшевишката революция стигат
до източното масонството чрез някои големи банки от
Ню Йорк. Американският президент от еврейски произход и Велик магистър, масон от 33-та степен, Теодор Рузвелт през 1903 г. се среща официално в Белия дом, а после
и в частната си вила с представители на Деца на Завета

  • най-старата обществена еврейска организация, в която
    ням ат право да членуват лица, които не са израилтяни. На
    тези срещи участва и Наполеон Леви – автор на протестното дипломатическо послание, което САЩ изпраща до Русия, осъждайки погрома о т 19 април 1903 г. в Кишинев. Посланието е изпратено чрез държавния секретар на
    САЩ Джон Хей на следващия 14 юли и към него е приложена
    петиция, подписана от 30 000 членове на Деца на Завета и
    нейни симпатизанти, но руският император отхвърля пренебрежително писмото. Той не гледа с добро око на намесата на еврейското лоби във вътрешните работи на държавата, която представлява, а когато разбира, че начело на
    руските революционери с тоят евреите, дипломатическите отношения се изострят още повече. Междувременно
    чужденците от еврейски произход в Русия се подлагат на
    специален визов режим с цел да се контролират придвижванията и действията им. С предприетите мерки руският
    император иска да попречи в стран ата да влизат професионални подбудители, но за съжаление се оказва, че вече е
    закъснял. През 1905 г. банкерът о т еврейски произход Яков Шиф – изтъкнат член на Деца на Завета, заявява: „Ако императорът отказва да даде на народа ни желаната свобода, то тогава с революция ще установим република и ще си
    извоюваме правата.“ Дванадесет години след то ва изявление – през 1917 г., Болшевишката революция поставя начело
    на страната руската еврейска общност, а императорът и
    семейството му са зверски избити.
    От 1905 г. банка Кун, Льоб и Ко започва да подпомага икономически Руската революция, финансирайки Ленин, Троцки и Зиновиев. С разпределянето на парите са натоварени двама членове от английската Пилигрим и от Кръглата маса: масоните виконт Алфред Милнър6 и сър Джордж Бюканън – английски посланик в Москва, който лично британското правителство упълномощава с тази задача.
    Парите се отпускат освен от Лазар и неговия зет феликс
    Варбург (основател на федералния резерв през 1913 г.), и от
    О то Херман Кан, Мортимър Шиф, Макс Брайтинг, Джером X. Ханауер, Соломон Гугенхайм – всички те членове на Деца на Завета.
    Сред многото доказателства, събрани от независими
    изследователи, има и една телеграма, която разкрива, че
    Уилям Бойс Томпсън (един от директорите на федералния
    резерв от Ню Йорк, както и важен акционер на Чейс Манхатън банк) е финансирал пропагандната дейност на Болшевишката революция с един милион долара. А Джон Рийд
  • американски член от Изпълнителния комитет на Третия
    интернационал, е финансово подкрепян от банкер от Ню
    Йорк на име Еужен Боасвен. Руската революция получава
    и пълната подкрепа на немския Генерален щаб: банковите
    преводи минават през Германия чрез профсъюза Рино Вестфалия – еврейски консорциум, управляван от магната на въглищата Кирдорф, банка Варбург и Ко Хамбург и Шпейер във Франкфурт, като стигат до Швеция в Ниа банкен и
    преминават през еврейската Олаф Ашберг. Участва и еврейската банка Гунзбург със седалище в Петербург, която се представлява от 31 другари и акредитив от 40 милионазлатни франка. След известно време Стандарт Ойл в Ню
    Джърси на Рокфелер закупува 50 на сто от огромните петролни залежи в Кавказ, макар те официално да са държавна собственост. Ясно е, че едрите международни финансови кръгове подготвят Руската революция, действайки
    по същия начин, както при френската, като първата им
    грижа е да създадат условия за назряване на икономическа
    криза, която да доведе до дестабилизиране на политическата власт в страната.
    Евреите, които финансират революцията, не искат
    да се примирят с факта, че императорът отказва да им
    разреши създаването на тяхна Централна банка, каквато
    е създадена по-късно в Америка – федералния резерв, и за-
    то ва решават да предприемат друг ход. Ротшилд склонява
    императора да започне война срещу Япония, като го уверява, че ще получи пълната им финансова подкрепа. Но на
    практика Ротшилд, както и Кун, Льоб и Ко и още много
    други банки, финансират и Япония. А когато през 1914 г.
    избухва конфликтът с Германия, руската армия е омаломо-
    гцена и поради закъснялата доставка на въоръжения, която
    би трябвало да обезпечи военната кампания. Още през 1915
    г. бъдещият премиер Лойд Джордж констатира, че на руския фронт положението е отчайващо заради закъснелите
    с пет месеца военни доставки. Оказва се, че на шест войници се пада само една пушка.
    Еврейското лоби замисля да доведе Русия до глад и мизерия, като посее семената на брожения и негодувание срещу императора и създаде благоприятни условия за дейността на подбудителите на революцията. Много руски
    войници, изтощени до крайност, започват да се бунтуват.
    А компанията, която се занимава с военните поръчки на
    монарха и е отговорна за закъснелите доставки, е Викерс
    Максим – контролирана от сър Ърнест Касъл, съдружник
    в сделките на Кун, Льоб и Ко по времето, когато главен акционер е лице, принадлежащо на фамилията Ротшилд. Като
    се има предвид създалото се тежко положение, британското правителство изпраща лорд Китчън при руския съюзник
    с мисията да реорганизира армията, но за зла участ по време на пътуването то й се удавя при мистериозни обстоятелства“.
    Междувременно евреинът Александър Керенски подклажда разногласията в Русия. И както свидетелства изследователят Пол Тофър, преведените през 1917 г. пари от банката на федералния резерв в Ню Йорк на Националната
    банка на Рокфелер (единствената банка в Петербург, която успява да избегне национализацията) са предназначени за
    революционния план, замислен още през 1903 г. През 1918
    г. в Ню Йорк се събират знаменити личности от еврейски
    произход, за да планират окончателния изход на Руската
    революция. Сред тези, които участват на срещата на високопоставените лица, може да се споменат имената на:
    Яков Шиф, Л. Маршал (председател на Американския юдейски комитет), О. А. Росалски, О. А. Кан (начело на банка
    Шиф и собственик на НЬ Йорк Таймс), Б. Шлезинджър (който няколко пъти пътува до Русия, за да се среща с Ленин),
    Джоузеф Шлозберг (секретар на Съюза на работниците),
    М. Пайн, Давид Рински и Барондес, лидер на работническите движения. По страниците на сп. Американският евреин от 10 септември 1920 г. самото еврейско лоби заявява:
    „Болшебишката революция е дело и своеобразен отзвук на
    еврейското недоволство. В потвърждение на това нека
    припомним и къде е разположена главната квартира на революцията. Големият демагог Леон Троцки живее в Ню Йорк, когато през 1917 г. императорът е свален от власт.
    Революционерът заминава на 26 март 1917 г. за Петербург
    с парахода Кристиания с 10 000 долара в джоба, дадени му
    о т Рокфелер. Троцки успява да влезе в Русия с американски
    паспорт, който получава с личното съдействие на президента масон на САЩ Удроу Уилсън, марионетка в ръцете на силните на деня.
    На 19 март 1917 г. Яков Шиф изпраща на министъра на
    външните работи от временното руско правителство Милюков следната телеграма: Позволете ми в качеството на
    непримирим враг на тираничната автокрация, която преследваше нашите едноверци, да изразя личните си поздравления за така брилянтно свършената работа с участието на руския народ и да пожелая много успехи на вашите другари от правителството и на Вас самия.“ А племенникът
    на едноименния банкер стига дотам да твърди публично по
    страниците на Ню Йорк Джърнал Американ от 3 февруари
    1949 г., че между 1918 и 1922 г. дядо му е превел на руските
    революционери 20 милиона долара в злато, които Ленин по-късно изплаща в размер на 600 милиона рубли в злато (равностойни на 450 милиона долара в злато) на банка Кун, Лъоб
    и Ко. На практика революционерите-болшевики получават
    икономическа помощ и от банките Морган, Ротшилд, Лазар, Варбург, от сър Джордж Бюканън и лорд Милнър, които също ги финансират.
    Документ на секретните информационни американски
    служби с дата 6 март 1920 г. разкрива, че: „…през февруари
    1916 г. за първи път се разбира, че в Русия разпалват революция“’. След това твърдение следва списък с имена на
    банки и хора, които финансират революцията: Шиф, Кун,
    Льоб и Ко, Джером Ханауер, Гугенхайм и Макс Брейтунг –
    все известни личности, принадлежащи на едрите еврейски
    финансови среди. Сред магнатите, които пряко финансират политическия ангажимент на Карл Маркс, откриваме
    имената на Клинтън Рузвелт и Хорас Грийли- членове на
    Ложа Колумбия, основана през 1785 г. от Илюминатите от
    Бавария в Ню Йорк. А когато X. Грийли става директор
    на Ню Йорк Трибюн, назначава Карл Маркс за кореспондент
    в Лондон. Клинтън Рузвелт, от друга страна, открито
    демонстрира, че преследва плановете на илюминатите и
    още през 1841 г. публикува книгата Науката за управление,
    основана на природния закон, която се позовава на плана
    на Вайсхаупт за налагане на световно господство от типа
    на ООН. През 1920 г. елитът упражнява контрол и върху
    журналистическите заглавия на издания, излизащи по света, сред които може да се цитират: Таймс, Фигаро, Пти
    Паризиен, Юманите, Дейли Телеграф, Уестминстър газет,
    Дейли Експрес, Дейли Хералд, Кроникьл, Инглиш ревю, Нешънал Нюз, Дейли Нюз и престижната агенция Ройтер.
    Но ако действително нещата стоят така, защо банкерите подкрепят пролетарската кауза, която е в разрез с капиталистическите интереси? Вероятно причината трябва да се търси в плановете
    за господство, които не могат да бъдат разбрани в светлината на официалната история? Е добре, като се имат предвид обстоятел ствата и фактите, изглежда, че е точно така.
    Главните герои на Руската революция
    Тук ще бъдат изложени някои смущаващи подробности, свързани с т. нар. Болшевишка революция, за която е
    редно народите да бъдат информирани. На първо място е
    фактът, че всички по-големи вдъхновители на революцията и най-близките им сътрудници са евреи, масони или и
    двете заедно.
    Истинското име на един от най-големите пророци на
    реалния социализъм, минал през историята като Леон Троцки, е Лев Бронщайн – интелектуалец от еврейски произход,
    който говори по-добре немски от руски език. След като е
    изгонен от Германия, Троцки се установява в Ню Йорк и
    когато през 1917 г. отплава с параход за Петербург, на пристанището в Канада, където параходът има престой, той
    е задържан, а после освободен от местните власти. Подполковник Джон Б. Маклийн (основател и председател на
    издателство Маклийн), който е в тясно сътрудничество с
    тайните канадски служби, през 1918 г. пише с татия за сп.
    Маклийн, озаглавена Защо оставихме Троцки да избяга? Как
    така Канада изпусна възможността да прекрати войната?
    В нея офицерът разкрива, че Троцки не е роден в Русия, а в
    Германия и че много други руски революционери, вербувани от него, по-голямата си част са германци и австрийци,
    които се представят за руснаци. Самият Троцки признава по-късно в мемоарите си, че още през 1907 г. е получил заеми от известни банкери. Обстоятелство, към което
    трябва да се добавят и други детайли, убягнали на авторите на учебниците по история и по-точно, че от 1917 г. нататък пролетарската кауза на Болшевишката революция се поддържа основно от елита на международните финансови среди, или о т известни капиталисти от еврейски произход, като Яков Шиф, Кун и Льоб (членове на Кръглата маса, известна на международно равнище като Round
    Table). Привиден парадокс, който доказва безспорно, че т. нар. големи револЬции — народни и пролетарски, в действителност са организирани и замислени от силните на деня
    с планове за господство с дългосрочно действие. През 1917
    г. куполът на банкерите от еврейски произход, в който
    участват Морган, Ротшилд и Лазар, финансира някои свои
    верни сънародници да развиват революционна дейност и да
    изпълняват конкретни задачи. Едновременно с това Макс
    Варбург (друг значим капиталист от еврейски произход)
    контролира от Стокхолм, Швеция, фирма Троцки и Ко заедно с евреина Олаф Аидберг от Ниа банкен в Стокхолм, Животовски и еврейското предприятие на Профсъюза на
    Рейн Вестфалия. Близките отношения между банкери и революционери са повече от очевидни. Троцки дори се жени за
    дъщерята на Животовски.
    Получава се така, че Троцки, Ленин, Маркс и други
    имена от реалния социализъм, които обсъждат недъзите
    на капитализма и публично се кълнат, че желаят техния
    банкрут, в същото време тайно получават необходимите
    им средства за финансиране на работническата революция
    от същите тези банкери в Лондон и Ню Йорк. Оставяме
    настрана факта, че големи идеолози на социалистическия
    реализъм – като Ленин, Карл Маркс, Фридрих Енгелс и
    Лев Троцки, до един са бележити масони от еврейски произход. Към този списък могат да се добавят и имената нанякои по-малко известни интелектуалци – Ласал или Хайне, които все пак изиграват определяща роля в развитието на тази идеология. Публичният дебют на Маркс като
    журналист е на 5 май 1842 г. с публикацията Разисквания
    за свободата на печата във в-к Райнише цайтунг — кьолнски ежедневник, финансиран от либералната рейнска буржоазия, която предпазливо се противопоставя на пруския
    режим. Споменатият вестник се ръководи от кръг с радикални настроения, оглавяван от Мойсей Хес – политически
    активист, наричан с прозвището Червеният равин заради
    произхода и комунистическите му идеи. Голяма част от социалистите бунтари имат чисто еврейски произход дори и
    в Германия, където членовете на еврейската общност едва
    надхвърлят 500 000 души и не представляват дори и едно
    на сто от общото население.
    Е то някои имена от отгледаната еврейска номенклатура, поставена начело на немските социалистически партии
    о т 20-те години: Гулиелм и Карл Либкнехт, Сингер (който искал да го наричат Павел вместо Пинкъс), Бърнстейн, Оскар Кох, Нордхаузен, Дейвидсън, Франк, Граднауер, Хирш,
    Херцфелд, Саймън, Щадтхаген и Роза Люксембург. Дори известните 22-ма независими, които разтрогват т . нар. Свещен социалистически съюз, са почти всички евреи, каквито
    са и техните лидери Либнехт, Хазе и Кох. Една неморална
    ситуация, срещана сред ръководителите на работническите
    съвети и на други социалистически организации. Във всяка
    немска провинция социалистическите подбудители от еврейски произход се отличават с особен революционен плам,
    като застават начело на пролетарските искания. В Прусия е
    Хирш, в Бавария – Курт Айзнер (чието истинско име е Соло-
    мон Козмановски), в Саксония – Грандсуер, във Вюртемберг
  • Хайнеман, и Талбаймер – Хесен. Това странно обстоятелство става още по-натрапчиво по време на първото немско
    правителство, в което членовете от еврейски произход в
    министерствата и в невралгичните управленски места на
    политическата власт са 80 процента.Тревожната сянка на илкзминатите
    Доказателства за принадлежността на Ленин към братство то може да откриете в Универсален речник за
    франкмасонството, в който Ленин е цитиран преди 1914 г.
    като член на Ложата Белвил от Великия Ориент във франция, в околностите на Париж. В потвърждение на тази
    теза следва красноречивото обстоятелство, че при мумията на известния идеолог е поставена хвалебствена надгробна плоча на масонския орден, в който Ленин е чирак.
    С идването си на власт след Октомврийската революция
    заедно със съидейниците си Красин и Соломон по време на
    публична реч забравя за пролетарската фразеология и изказва знаменателна фраза за истинските цели на револю-
    цията. Изразява мнение, което недвусмислено ни препраща
    към идеите, пропагандирани от масонската секта на илюминатите: „Тук не става дума само за Русия, аз плюя върху
    Русия; това не е нищо друго, освен преходен период, за да се
    стигне до световна революция, до световно господство. И
    запомнете добре, ще бъдем безмилостни към всички, ще разрушим всичко и върху руините ще издигнем нашия храм. ‘взвсички блага на колектива са общи. А втентичното еврейско название на съвет е kahal, или то ва са днешните израелски кибуци. Революционерите подбудители, довели до зверското убийство на руския император Николай II Романов,
    съпругата и децата му, по-късно се оказва, че са петима
    депутати от еврейски произход. Като се има предвид, че
    еврейската общност в Русия в периода, когато монархът е
    свален от власт, съставлява само няколко процента от цялото руско население и значителното присъствие на техни
    представители в ръководния състав, а после начело на комунистическата партия, едва ли всичко е случайно.
    Руската революция е добре обмислена идея на масонството и едрите финансови кръгове, по-известни като
    еврейското лоби. Първият президент на Съветската република е Яков Свредлов – евреин с огромно влияние от
    лениновата революционна група, който през размирните
    години нарежда на чекистите да се погрижат за екзекуцията на императора. А групата от наемни убийци, които
    извършват зверството върху императорското семейство,
    ерцхерцогините, доктор Боткин и част от прислугата, се
    оглавява от друг негов едноверец – някой си Яков Юров-
    ски. Без съд и присъда са разстреляни на 17 юли 1919 г. в
    Свердловск (днес Екатерининбург). И след толкова пролята кръв на следващата нощ са избити и останалите членове на фамилията. Убийствата, насилията и преследванията – една тъжна страница от историята на Русия – както е известно, продължават много години.
    Сталин, или Йосиф Висарионович Джугашвили, макар
    и да се натрапва с антисемитско поведение, е грузинец с
    еврейски произход, а при това, и той посещава училище,
    както и Адам Вайсхаупт, на Ордена на йезуитите.
    Истинското фамилно име на диктатора е Йосеб Бесарионис дзе Джугашвили. А Джугашвили на грузински означава син (shvili) на израелтянин (Jugha). В биографията
    на диктатора, която пише Иман Рагудза, се твърди, че
    родителите му – Бесарионис Джугашвили (бащата) и Екагперина Джугашвили (майката) – православна християнка
    (според еврейската традиция на alacha няма значение религията, която изповядваш, за да бъдеш определен като евреин), се считат за смесен брак, а дядо му по майчина линия е
    юдей от Кутаиси.
    Когато Сталин се възкачва на власт, се жени за Роза Каганович – сестра на евреина Лазар Мойсеевич Каганович, ръководител на Централния комитет на Комунистическата партията. Дори на ръководни постове във
    властта жестокият диктатор поставя представители на
    еврейската общност – Николай Ежов (наречен кървавото
    джудже на Сталин), Яков Гамарник и Шверник. Преобладаващото еврейско присъствие в управлението на партията е повече от очевидно, за да не кажем нагло или безсрамно.
    В ръководството откриваме имената на Литвинов, Мануилски, Пятаков, Шверник, Пагода, Камински, Калманович, Угаров, Розенголтц, Соколников. Според официални данни, предоставени в писмен вид
    от болшевиките, през 1920 г.
    асоциация Единство на Русия публикува в Ню Йорк списък
    с държавните функционери, който е повече от красноречив: от 503 държавни служители 406 са евреи, а измежду 42 журналисти, които обработват общ ественото мнение,
    само един не е евреин. В Съвета на народните комисариати
    17 членове от общо 22 са евреи. Във Военния комисариат,
    който се ръководи от Троцки, броят им е 34 членове срещу 43. В Комисариата по вътрешните работи, ръководен
    от Зиновиев, 45 о т 64 са евреи; в К ом итета по външните
    работи откриваме 16 евреи о т 17 служители; в Комисариата на правосъдието отново 18 о т общо 19 са евреи; във
    Върховния съвет по икономика 45 о т общо 56 са евреи; в
    Централния комитет на Съветите 33 о т 34 са евреи; в
    Комисариата по образование 44 от 53 отново са евреи; в
    Централната служба на Комунистическата партия има 55
    евреи от 56 и т.н.41
    Достатъчно е да хвърлим поглед и на имената на народните министри, за да си дадем сметка, че подобно съсредоточаване на евреи на възлови м еста в политическата
    власт след революцията не е много естествено:
    1) Изидор Любимов (известен като Козловски), министъ р на леката промишленост;
    2) Мойсей Калманович, министър на държавните стопанства;
    3) М. А. Тешернов, министър на земеделието;
    4) Лев Ефимович, председател на Държавната банка;
    5) А. П. Розенголц, министър на външната търговия;
    6) В. Камински, министър на общественото здравеопазване;
    7) И. А. Заленски, председател на Централния съюз на
    кооперациите;
    8) М. Вул, председател на Пансъветската кооперативна банка.
    Соломон Лозовски е директор на информационната
    служба по време на цялата Втора световна война. Дори довереният човек на Сталин, поставен начело на съветските тайни служби – прословутият безмилостен Лаврентий
    Павлович Берия, е от еврейски произход. Такъв е и Давид
    Заславски, директор на вестник Правда. Ето и настъпилите промени в еврейската номенклатура по-късно, през 1951 г., по време на съветската власт:
    1) Фъодор Гусев, министър на външните работи;
    2) А.М.Якобсон, член на Президиума на Върховния съвет;
    3) Алексей Ф. Горкин, секретар на Президиума на Върховния съвет ;
    4) П.А.Юдин, министър на тежката промишленост и
    строителството;
    5) Павел Юдин, издател на вестник Комимформ;
    6) А.М.Киршенстейн, председател на Президиума;
    7) Пъотър Левитски, ръководител на Съвета на националностите;
    8) Б.А.Двински, министър на селскостопанските продоволствия; 9) Семьон Яковлевич Фомин, министър на автомобилната промишленост;
    10) Д.И.фомин, министър на изхранването и резерва;
    11) Иван Изидоревич Носенко, заместник-министър на
    корабния транспорт.
    През 1919 г. Короленко, известен революционер, потвърждава: „Сред болшевиките евреите са многобройни.
    Липсата на такти високомерието им дразнят и правят
    лошо впечатление… особено сред чекистите се срещат
    много еврейски физиономии, а това наранява чувствата
    на руския народ.“ Сред хилядите имена с еврейски произход, които откриваме в номенклатурата на властта от
    бившата съветска комунистическа партия, се откроява
    името на Матиас Берман, който в началото е координатор на управлението на гулаците (1936 г.), а по-късно става
    заместник-министър на НКВД – институцията, от която
    се ражда прословутото КГБ. След него идват други важни
    личности: Якоб Агронов – чекист, който си спечелва славата на безпощаден по време на жестоките разпити, които се извършват над участници в бунта в Кронщад. Лев
    Илич Инжир е назначен за главен счетоводител на лагерите
    благодарение на политическата подкрепата на едновереца
    му Ижов – ветеран от НКВД, чиито речи са изпъстрени
    с цитати от Талмуда. А когато през 1933 г. окончателно
    завършва строи тел ството на канала, разположен между
    Бяло и Балтийско море, става ясно, че поради непосилния
    и принудителен труд, на който са били подложени, при нечовешки условия загиват стотиц и хиляди руски, украински
    и азиатски пленници. Въпреки това, виновниците за масовите смъртни случаи са наградени с медали и отличия от
    управляващата партия.
    Е то имената на видни другари, които ръководят операциите: Ягода – комисар на НКВД; М атвей Берман – ръководител на гулак; Семъон (Шимон) фирин – директор на
    БелБал; Лазар Коган – ръководител на строителната дей-
    ност; Яков Рапопорт – негов заместник; Нафталий френкел – ръководител на корабостроителниците в Бяло море.
    Всички те са с еврейски произход. През 1923 г. Байкерман
    (и той по националност евреин) пише открито, не без доза
    цинизъм: „Днес евреинът е навсякъде, във всички нива на
    властта. Руският човек го вюкда начело на Москва, начело
    на столицата на Нева (по онова време Петроград), начело на Червената армия, тази несравнима машина за саморазрушение… руснакът припознава в юдея съдията и главореза; на всяка крачка среща юдеи, които не са комунисти,
    но които са взели всичко в свои ръце и действат от името
    на съветската власт.“
  • Марко Пицути – ,,Търговия с душите ни.“

,,Сталин, или Йосиф Висарионович Джугашвили, макар и да се натрапва с антисемитско поведение, е грузинец с
еврейски произход, а при това, и той посещава училище,
както и Адам Вайсхаупт, на Ордена на йезуитите.
Истинското фамилно име на
диктатора е Йосеб Бесарионис дзе Джугашвили. А Джугашвили на грузински означава син
(shvili) на израелтянин (Jugha).“

  • Марко Пицути-Търговия с душите ни.“

,,Чистките и репресиите продължаваха.
Арестуваха хиляди хора, репресираха ги или ги осъждаха
на принудителна работа в лагерите ГУЛаг в Сибир. Основите на ГУЛаг бяха положени през юли 1918 година от Ленин, заповядал създаването на такава система. След пет години в страната вече имаше 355 лагера, в които държаха заключени 68 хиляди души. Според най-достоверни източници, общият брой на затворените в лагерите на НКВД през периода на „ежовщината“, се колебаеше между 7 до 14 милиона.
Използваха затворниците като дървосекачи в горите, в шахтите, на строителството на пътища и в други тежки работи. Условията бяха ужасни. Храната не достигаше. Непостигналите трудовата норма получаваха по-малко от минимума, колкото да не умрат от глад. Смъртността беше много висока, особено през зимата.
Но официално смятаха поправително-трудовите лагери за заведения, където можеха да изолират политически и криминални престъпници, чиито труд се използваше за развитието на отдалечените райони и региони на Съветския съюз.

  • Ян Грей – „Сталин: Личност в истории.“

„Двамата секретари на Сталин
и цялото му правителство
бяха евреи обрязани по всички правила на „Талмуда.“ Затова през периода на неговото властване в Съветския съюз
бяха избити 62 милиона християни!
След смъртта на Сталин властта беше поета
от друг криптоевреин

  • Никита Хрушчов (истинското му име е Соломон Пеарламутер).“
  • Жан Бойе – ,,Заговорът на масоните.“

,,Сталин застанал начело на съветската държава със съгласието на международните банкери. Много революционни дейци били убедени, че Сталин е имал империалистически замисли и е искал да стане световен диктатор. Те са били прави. До 1936 г. Сталин, както преди това
и Ленин, приемал указания
от Окултната власт, стояща
зад световното
революционно движение.“

  • Уилиям Гай Кар -,,Пешки на шахматната дъска.“

,,Въпрос: какво е трябвало да
прави другарят Сталин в драматичната ситуация в началото на 1933 година?
Отговор: абсолютно нищо.
И тогава Хитлер е щял да се провали и никаква „велика отечествена война“ просто нямало да има. Щяло да има мир.
И сега нямаше да оплакваме милионите загинали. Но на другаря Сталин му трябвала война. Затова другарят
Сталин заповядал на комунистите да не влизат в общ блок със социалдемократите. Нещо повече, стачката в Източна Прусия, където трябвало
да бъдат катурнати социалдемократите,
се провеждала под общо червено знаме, на което пречупеният кръст, сърпът и чукът били преплетени. Сега, естествено, комунистите смятат, че не е възможно и необходимо да се разказва за това. След изборите 49% от гласовете се падали на социалдемократите и комунистите. Заедно представляват сила, разделени – слабост. Нито комунистите, нито социалдемократите поотделно нямали 43%. Имал ги Хитлер. И той победил. И всичките му дългове били опростени. Тук именно трябва да търсим изворите на Втората
световна война.

Бенито Мусолини без чужда помощ не можел да дойде на власт. И пред него стоял същият проблем като пред Хитлер: не му достигали гласове. Социалистите и либералите имали повече. И тогава другарят Ленин забранил на италианските социалисти да влизат в коалиция
с либералите. Резултатът Мусолини дошъл на власт. – Между другото, тъкмо тези Ленинови действия станали
причина за разцепването на социалистическата партия. Онези, които се подчинили на
Лениновата заповед, напуснали социалистическата партия и образували Италианската комунистическа партия.
Благодарим ти, другарю Ленин.
Този урок много допаднал на другаря Сталин. През януари 1924 година на пленума на ЦК на РКП (б) Сталин заявил: „Не коалиция със социалдемокрацията, а битка на живот и смърт с нея.
Социалдемократите многократно предлагали на комунистите съвместни действия срещу Хитлер, без да поставят никакви условия, но винаги получавали твърд и
решителен отказ.
Сталин разчистил пътя на Хитлер към властта по същия начин,
по който Ленин бил разчистил пътя към властта за Мусолини.“

  • Виктор Суворов – ,,Последната република.“

„На 23 август 1939 г. в Москва СССР и Германия подписват Договор за ненападение и взаимна помощ. Болшевиките и нацистите скрепяват старото си приятелство чрез автографите на своите външни министри Молотов и Рибентроп. Дотогава те винаги са
вървели ръка за ръка. Нали са рожби на онзи таен
интернационал, който върти света на пръста си.“

  • Георги Ифандиев

,,Германските танкисти с червеноармейски униформи, които Сталин подготвял в тайната школа, трябвало да бъдат хвърлени срещу Европа. Но за целта трябвало начело на Германия да бъде сложен шантав фюрер. А за целта трябвало да бъде унищожена социалдемокрацията и да се разчисти пътят на Хитлер. Затова се наложило партията на Телман да бъде пожертвана като пионка.
Загубата не е голяма. Сами можем да се убедим, че той не е бил кой знае колко умен човек, щом е подложил врата си под Хитлеровата брадва в интерес на Сталин. Като жертвал Телман, Сталин знаел, че в школите на Коминтерна растат нови вождове, че при нужда достоен кандидат за поста министър на държавната сигурност на Германската съветска социалистическа република винаги ще се намери.
Затова стига са ни говорили за историята, която била
отпуснала на комунистите малко време за подготовка. Сталин имал всички възможности да препречи пътя на Хитлер към властта. За да удуши хитлеризма, Сталин трябвало изобщо нищо да не прави.
Абсолютно нищо. Без Сталиновата намеса германските комунисти просто от чувство за самосъхранение
щели да влязат в съюз със социалдемократите. Но Сталин се намесил и с това отворил пътя на Хитлер. В началото на главата прочетохме декларацията на официалния орган на Министерството на отбраната на СССР: Втората световна война можеше и да не избухне, ако…“ Така е. Но нека добавим към недоизреченото: … ако Сталин не беше довел Хитлер на власт.“

  • Виктор Суворов – ,,Последната република.“

„А в биографиите на Сталин
и Хитлер се среща още една, макар не напълно съвпадаща прилика.
Бесо Джугашвили пиел
и пребивал сина си. Не по-ласкаво се отнасял дядото на Хитлер към бащата на фюрера. Все нещо го глождело отвътре и си го изкарвал ту на детето, ту на
майка му. Алойс
също се държал грубо
с малкия Адолф, което личи от неприязънта, с която водачът
на Третия райх споменава баща
си в „Mein Kampf“. Много са общите неща и в т. нар. идеологии, изповядвани от двамата диктатори, а още повече – в прилагането им в живота.
Равинът Хари Уетън отбелязва:
,,Ако не бе огромната работа, свършена от марксистите, ако не бе руската революция, ако не бе почвата, подготвена от социалисти и комунисти, Хитлер,
нацистите и националсоциалистическата партия никога нямаше да съществуват…
Хитлеровата националсоциалистическа партия бе създадена по образец на комунистическата
партия на Съветска Русия,
а и двете бяха оформени съгласно идеите на марксизма.“

  • Георги Ифандиев – „Хитлер в Патагония.“

,,Съветският Северен флот получил само от Британия 27 бойни кораба, включително 4 подводници, освен това Британия предоставила на Сталин временно до края на бойните действия цял флот (извън американския) от 92 бойни кораба, включително линейния кораб
„Роял Соверен“ и един кръстосвач. На възражението, че линейният кораб бил остарял, трябва да се отговори, че дотогава Съветският съюз изобщо нямал в Ледовития океан големи
кораби – нито един линеен кораб и нито един кръстосвач. Британия доставяла авиаторски кожени облекла от най-високо качество. В Британия и днес е голям шик да се появиш с авиаторско кожено
яке модел 1940 година, именно с такова, с каквото се фотографирали за спомен нашите прочути асове Кожедуб, Покришкин, Речкалов и Клубов. Модата на тези якета в Британия не минава. Защото са ги изработвали с особено старание. С тези якета Британия
облякла сталинските соколи.
От 1 октомври 1941-ва
до 31 май 1945 година само Америка изпратила на Сталин 2660 транспортни кораба, на които били натоварени
37 500 000 тона стратегически материали. Из пътя
били потопени десетки транспортни кораби с 1 300 000
тона товар. Останалото стигнало до съветските пристанища. За съпровождане на керваните се ангажирали стотици
бойни кораби на Америка и Британия, хиляди самолети и
десетки хиляди хора. Само Британия загубила 19 бойни кораба, съпровождащи товари за Съветския съюз, включително два кръстосвача.“

  • Виктор Суворов – ,,Последната република.“

,,Никита Хрушчов, който не само не се срамуваше от петокласното си образование, а напротив винаги с гордост подчертаваше този факт, и който бе качен на върха от номенклатурата, се оказа
съвършено непригоден да ръководи държавните работи. Сталин му бе отредил второстепенна роля и не го допускаше близо до голямата политика нито до външната,
нито до вътрешната.
Поради това, като се озова на самия връх
на партийно-държавната пирамида, Хрушчов започна да се държи като Алиса в страната на чудесата: постоянно се удивляваше и разочароваше. Всеки негов опит да промени или да въведе нещо ново в сталинската империя довеждаше до хаос, бъркотия, до финансова нестабилност, и в резултат до пълната невъзможност човек
да се ориентира какво става в страната и къде е нейното място в съвременния свят.

  • Игор Бунич – „Златото на партията.“

Ето разказа на генерал-лейтенант
К. С. Телегин, който изкарал рамо до рамо с Жуков почти цялата война: Бях арестуван без прокурорско нареждане и докаран в Москва, във вътрешния затвор на Министерството на държавната сигурност. Тук ми смъкнаха дрехите, часовника
и т.н. и ме облякоха с дрипава, вмирисана войнишка
униформа изкъртиха ми златните
коронки заедно със зъбите… Псуваха ме и се гавреха с мен,
следователите и ръководството на МДС искаха да дам
показания за «заговора», който уж бил възглавяван
от Г. К. Жуков, И. А. Серов и от мен, като ми намекваха, че и те са арестувани… изскубваха ми парчета месо (белезите по тялото ми са доказателство за това)… блъскаха главата ми в стената… не можех да седя, в продължение на половин година можех само да стоя коленичил до стената подпрял глава в нея… Чак забравих, че имам семейство, забравих имената на децата си и на жена си…“ и т.н. Тези показания видяха бял свят неотдавна и многократно
бяха публикувани, например в Огоньок“ Между другото, това не са спомени,
а показания пред прокурора след смъртта на Сталин
и освобождаването на арестувания. Това е документ:
Но става дума не за Телегин и другите генерали,
а за Жуков, който също не си поплювал.
Просто Жуков го спасила солидарността на другите маршали, които били извлекли поука от опита на предшествениците си и разбирали днес Телегин, утре Жуков, а след това?“

  • Виктор Суворов – ,,Последната република.“

,,Действително ли е имало „пълно различие между идеологиите” на комунизма и нацизма? Нека надникнем в Програмата на Германската работническа националсоциалистическа партия. Когато се запознал с нея,
австрийскиятмонархист Ерик Фон Кюнелт-Ледин
окачествил нейните 25 точки като „прекалено про-пролетарски“. Той писал: Програмата отстоява правото на работа и призовава за въвеждане на подялба на печалбата, конфискуване на придобитото от войни,
преследване на лихварите и на спекулантите, национализация на всички тръстове, предаване на универсалните магазини в ръцете на общините, разширяване
на пенсионната система за възрастните хора, създаване на образователна програма за всички класи,
забрана на детския труд, и край на господството на инвеститорския капитал.
Да, да, иде реч за Програмата на Германската националсоциалистическа работническа партия,
оглавявана от Адолф Хитлер. По-позната с краткото нацистка.
,,Наименованието на Националсоциалистическата партия, което самият Хитлер в началото предлага,
е Социалреволюционна партия, сам той се описва
като осъществител на марксизма“ (не негов палач). И той разказа на Херман Раушнинг, че изградил та организация
по модела на комунизма.“

  • Георги Ифандиев

,,На 23 август 1939 г. в Москва СССР и Германия подписват Договор за ненападение и взаимна помощ. Болшевиките и нацистите скрепяват старото си приятелство чрез автографите на своите външни министри Молотов и Рибентроп. Дотогава те винаги са вървели ръка за ръка. Нали са рожби на онзи таен интернационал,
който върти света на пръста си. Самият „баща“ на Червената армия Леон Троцки пише: „
Гледам фотографията, на която Сталин и Рибентроп си стискат ръцете. На лицето на Рибентроп има повече увереност. Зад усмивката на лицето на Сталин се крие неувереността и объркаността на провинциалиста, който не знае чужди езици и при среща с хора, на които не може да заповядва, направо се губи…
Въобще Сталин е лишен от творческо въображение, от изобретателност, заобиколил се е с посредствени хора и явно подражава на Хитлер, който импонира със своята изобретателност и смелост“
Едва ли някой ще обвини стария болшевик в привързаност
към фюрера.“

  • Георги Ифандиев

Давид Ландау, изпълнителният директор на Ротшилд, редовно даваше парични пожертвования във фондовете на болшевиките, както е архивирано от Охрана – чиито агенти отбелязаха как, когато Сталин управляваше Бакинската партия, специален чиновник в една от петролните компании „Не се занимаваше с работата си, а се концентрираше
върху набирането на дарения. И взимаше пари от Ландау – служителя на Ротшилдови.“

Вероятно е Ландау да се е срещал лично със Сталин. Друг високопоставен служител на Ротшилдови, Д-р Феликс Зомари, банкер от австрийското разклонение на фамилията, а по-късно – уважаван учен, твърди, че отишъл в Баку, за да прекрати някаква стачка. Платил необходимите пари за това на Сталин. Стачката секнала.“…
Сталин финансираше болшевишките действия. А се предполагаше, че неговите пари идваха от Ротшилдови.

  • Simon Sebag Montefiore – „Young Stalin“, Phoenix.“

Известно е, че след три починали рожби, Кеке Джугашвили(майката на Сталин)
най-сетне родила дете, което оцеляло. То също имало дефект. Лявата ръка на бъдещия диктатор била по-къса и почти неподвижна. На руски наричат такъв човек сухорукий. Бидейки пияница и може би осъзнавайки,
че синът му едва ли е негов, Висарион Джугашвили редовно изливал гнева си върху малчугана. Навярно му влияели и намеците,
че и Сталин (всъщност Йосиф Давид Джугашвили, като последното означава „син на евреин“) бил потомък на Ротшилд, само че на парижкия. Децата от родната му махала в градчето Гори го наричали руснака“. „Бащицата“ така и никога не изпитал истински грузински националистически или поне патриотични чувства, ако въобще правим разлика между двете.
Сталин е роден на 21 декември 1879 г. Твърди се, че в книгата за вписванията на подобни събития наУспенската черква в град Гори е отбелязана друга дата 6 декември 1878 г. Майка му имала необичайната за грузинка червена коса,
често срещана при хазарите.

  • Эдвард Станиславович Радзинский – „Сталин“, Издательство „Вагриус“,
    Москва, 1999 г.

,,Дядото на Ленин по бащина линия. Николай Василиевич Улянов се оженил за собствената си дъщеря Александра, родила се,
когато той бил на 25? От този брак между баща и щерка се пръкнал Иля Улянов – Лениновият баща.“

  • Владимир Солоухин При свете дня“,Издательство „Москва“, Москва, 1992 г.

Джовани Папини
“Селяните са най – големият враг на революцията”, твърдеше вождът
Едно интервю на Джовани Папини
Мъчих се цял месец, но накрая успях. Пристигнах в Русия само за да се запозная с този легендарен мъж, и не исках да се върна в Италия, преди да съм го видял и чул отблизо. Бях убеден, че той е сред малцината на този свят, които заслужават да бъдат видени и чути. Разбира се, за да стигна до него, трябваше да похарча цяло състояние – почти двадесет хиляди долара – подаръци за съпругите на комисарите, бакшиши за безброй чиновници и дарения за няколко сиропиталища за “деца на революцията”. Не съжалявам сега за тези пари…
Казаха ми, че Владимир Илич е доста болен и уморен – и че не е в състояние да приеме никого, освен своите приближени. Вече не живеел в Москва, а в някакво село, в околностите на столицата, в бивше господарско имение.
В петък вечерта, когато всички формалности и пречки отпаднаха, телефонът извести, че ще мога да бъда приет в неделя. Бяха съобщили на Ленин, че съм помогнал финансово на НЕП-а, и той благоволи да ме види.
Прие ме неговата съпруга – дребна, пълна, мълчалива и доста грозна жена, която ме погледна, както болничните сестри гледат всеки нежелан посетител на тяхна територия.
Заварих Ленин на малък балкон, седнал до голяма маса, покрита с листове, изпъстрени с рисунки. Приличаше на осъден, на когото остава твърде малко живот, комуто са разрешили да си губи времето и дори да се занимава с глупости. Лицето му приличаше на бучка старо сирене – на пръво поглед твърдо, а всъщност полуразвалено и трошливо. Неприятните му устни стискаха два реда едри и жълти зъби. Продълговатият му череп беше съвсем оплешивял. Хищните му азиатски очи се криеха под набръчкани като стар пергамент клепачи. Въртеше някакъв сребърен молив между пръстите си: ръцете му бяха едри и груби – лапи на мужик, но веднага се виждаше, че са ръце на човек, близо до смъртта. Никога няма да забравя ушите му, напомнящи излъскана слонова кост, които потрепваха от напрежението му да улови всяка дума…
Първите три минути от нашия разговор бяха доста тежки. Ленин се оптиваше да ме прецени, макар да си придаваше определено разсеян, незаинтересован вид. А аз, уморен и малко притеснен, нямах смелостта да му задам въпросите, заради които всъщност бях дошъл чак до тук, в Съветска Русия, тази полудива, полуазиатска страна.
И все пак, избрах нещо – в смисъл, че е направил много за “нова Русия”. Тогава полумъртвото лице се оживи, по- точно се изкриви в саркастична усмивка:

Всичко беше направено – възкликна Ленин – да, всичко беше направено, преди да дойдем ние! Чужденците и глупаците вярват, че сме постигнали нещо ново. Велика заблуда! Болшевиките само се префасонираха, промениха външно стария царски режим, който е единствено възможен за страна като Русия. Защото как по друг начин могат да се управляват повече от сто и петдесет милиона прости хора – без бой, без шпиони, без тайна полиция, терор, затвори и бесилки? Ние сменихме само класата – базата на нашата власт. Старият режим се държеше на 60 000 помешчици и около 40 000 чиновници – общо около 100 000, докато сега са близо 2 000 000 пролетарии и комунисти. В този смисъл това е прогрес, да, голям прогрес, защото привилегированите се много повече. Но все пак, деветдесет на сто от населението, дори повече, не получи нищо съществено от тази промяна.

Тогава какво ще кажете за Маркс, за неговите идеи за прогреса?

Ленин ме погледна доста учуден:
Вие сте учен мъж и европеец и аз мога да ви кажа сега всичко направо. Остана ми малко време, така че мога да си го позволя. Нали сам Маркс ни учеше, че теориите имат само фиктивна стойност, че са инструмент. Той беше един обикновен, дребен буржоа, при това евреин, възседнал английската сатистика, таен почитател на индустриалната революция. Липсваха му твърде много неща. Мозъкът му се бе промил от бирата и хегелианството, но понякога неговият приятел Енгелс го инжектираше с гениални идеи, освен, че го издържаше през целия му живот, защото Маркс всъщност живя като паразит. Руската революция е всъщност пълно опровержение на пророчествата на Маркс. Комунизмът възтържествува в страна, където почти нямаше буржоазия и истински развит капитализъм…
Хората, господин Папини, са всъщност страхливи животни, които се нуждаят от управлението на силни господари без скрупули. Всичко друго са празни приказки, литература, философия. И след като повечето са престъпници, държавата лесно може да се превърне в затвор, каторга. Старата каторга от царско време е всъщност последната дума на истинската вътрешна политика. Ако се замислите, ще разберете, че животът в затвора е подходящ за повечето от хората на този свят. Само когато не са свободни, каквито всъщност са повечето хора, те могат да живеят спокойно, без да вършат престъпления. Тогава и за властта ще е по-добре. В затвора човек живее много по- добре и по-спокойно, няма никакви мисли и грижи, тялото си почива, духът също. Знае, че има осигурена храна, и подслон, дори ако не работи и е болен. Докато свободните хора трябва да мислят за насъщния всеки божи ден. Мисля, че за нащата Русия е много по- добре да не бъде свободна страна… Свободата и демокрацията са за висококултурните, развитите страни… Не мислите, че казвам всичко това от егоизъм. В система като нашата най-зле са пазителите на реда и управляващите!
Ленин замълча и започна да попълва с цветен молив лисунка, която, доколкото разбрах, изобразяваше висока кула с много прозорци.

А селяните, господин Улянов ?

Ще бъда откровен и ще ви призная, че мразя селяните – отговори Владимир Илич с нескрито отвращение.- Мразя руския мужик, идеализиран от този глупав западняк Тургенев и от лицемерния сатир граф Толстой. Селяните са точно това, което презирам най-много: миналото, вярата, ересите, християнската църква, религиозните обреди, ръчния труд, газената лампа! Пронуден съм да ги толерирам сега, да ги култивирам, но признавам: мразя ги! Бих искал изобщо да ги няма, да изчезнат като класа! До последния! За мен един електротехник струва колкото хиляда мужици! А знаете, че електрификацията е основата на прогреса! Нашият лозунт е: «Съветска власт плюс електрификация!» Мисля, че ще дойде времето, в което ще започнем да се храним с продукти, произведени по химически път в нашите лаборатории, и тогава селяните като класа ще станат напълно излишни. Мужиците ще се превърнат в работници, а селото постепенно ще замре и изчезне…

Помислете си, господине, болшевизмът е всъщност тройна война: на неграмотните варвари срещу корумпираните интелектуалци, на Изтока срещу Запада, на града срещу селото. В тази война отделният индивид ще бъде ликвидиран, защото отделната личност всъщност няма особена стойност…
Не, не мислете, че съм толкова жесток. Екзекуциите ме отвращават. Но съм принуден от обстоятелствата да ги разрешавам. Странно е да разполагаш със съдбите на хората. Аз съм нещо като местен полубог в една държава между Изтока и Запада. Но все пак мога да си позволя някои капризи. Жертвоприношенията, които знаем от езическите времена, са имали своя висок смисъл. Били са и залог за успеха на празника… А сега, вместо химна на вярващите, аз чувам виковете на затворниците и на осъдените на смърт. И ви уверявам, господине, че те звучат като ода, възвестяваща бъдещото ни блаженство…
Стори ми се, че Ленин изведнъж се затвори в себе си, за да чуе още веднъж тази «музика», достъпна само за неговия слух…
След малко се появи другарката Крупская и ме предупреди, че съпругът й е уморен и много болен.
Изхарчих двадесет хиляди долара, за да видя жив този легендарен мъж, и мисля, че не сгреших…
Преведе от италиански: ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ
из сб. «Разговорите на Гог»,
Милано, 1936.

„Материали от личния архив на Григорий Зиновиев, член на Политбюро ЦК ВКП (б), първи секретар на Ленинградския обком на партията: писмо на Ленин до Григорий Зиновиев, 1 юли 1917 г.: „Григорий! Така се стекоха обстоятелствата, че незабавно трябва да се скрия в Петроград. Не мога да замина далече, работата не позволява. Другарите предлагат едно място, за което казват, че е напълно безопасно. Но е толкова скучно да бъда сам, особено в такова време… Идвай при мен и двамата ще прекараме чудесни дни далече от всичко… Ако можеш да се уединиш с мен, телефонирай ми бързо – ще дам нареждане да приготвят там за двама души.“
Това писмо е написано през юли 1917 година, когато Ленин се готвел да напусне Петроград и да се засели със Зиновиев в Разлива, в станалата след това прочута колиба. Именно там взаимоотношенията на Ленин със Зиновиев получили своето развитие. Те прекарали много време там и очевидно това окончателно главозамаяло Зиновиев. Защото през септември той пише от Петроград на Ленин във Финландия:
„Драги Вова, няма да повярваш колко ми е тъжно без теб, как ми липсвате ти и нашите ласки с теб… Няма да повярваш, но оттогава, откакто замина, не съм докосвал никого. Можеш да бъдеш напълно уверен в моето чувство към теб и във верността ми. Повярвай, не съм се докосвал нито до мъж, нито до жена, и няма да го сторя. Само ти – моят близък човек… Идвай, не се бой, ще подредя всичко по най-добрия начин.
Помниш ли, още в Женева, когато ни се налагаше да се скриваме от тази жена… Никой няма да ни разбере, нашето чувство, взаимната ни привързаност… Идвай по-скоро, чакам те, цвете мое. Твой Хершел.“
В края на октомври другарите по партийна борба най-сетне се срещнали. Станал октомврийският преврат и Ленин се върнал в Петроград. По това време Зиновиев заминал за Москва, за да ръководи приключването на преврата в града. От там пише на Ленин: „Илич, каквото ми поръча, го изпълних. А каквото непременно ще го направя… Тук е много тежко и сложно, но ме стопля мисълта, че само след няколко дни ще те видя и ще те прегърна в обятията си. Ти пазиш ли нашето гнезденце? Не водиш ли други в него? Тук преживявам много неща и само надеждата за твоята вярност ме сгрява. Целувам те по твоето марксистко дупенце. Твой Хершел.“
Докато четях тези писма у мен възникнаха два въпроса. Първият – коя е била онази жена, от която в Женева Ленин и Зиновиев се криели? И вторият въпрос – кой е бил активният любовник, и кой пасивният?
Скоро стана ясно, коя била тази жена. През 1918 година Зиновиев пише вече по-конкретно:
„Вова! Всеки път, когато се оказвам далече от теб, се измъчвам ужасно. През цялото време ми се струва, че седя тук, тъгувам по теб, а ти тъкмо в тази минута ми изневеряваш. Явно си голям коцкар, знам това… Не винаги може да ти се устои, особено при раздялата с любимия. Но аз се държа и не си позволявам нищо. Докато при теб положението е по-гадно – необходимо е винаги да бъдеш с Надя. Разбирам те, всичко разбирам…“
Сега стана малко по-леко – не е необходимо да криеш нищо от нея. Не заради това, че тогава в Женева, когато тя за първи път ни хвана.“
Трябва да се разбира, че тогава в Женева, когато Зиновиев и Ленин за първи път се сношили в постелята, ги заварила Надежда Крупска – гражданската жена на Улянов. А след това, после, Ленин вече й се разкрил и тя се примирила с неговите наклонности, и не възпрепятствала бурно текущия му роман със Зиновиев. [Лесбийството на Крупска било притча во езицах.]
Сетне се появи отговорът на втория въпрос. В следващо писмо до Ленин от фронта Зиновиев шеговито пита:
„Вова! Да не ти зарасна дупето през времето на нашата раздяла? Не залиня ли то вече през това време?… Скоро ще дойда, веднага щом се оправя с тукашните работи, и ще се заемем с прочистването на твоето мило дупенце.“
Значи Ленин е бил пасивният, а Зиновиев – активният любовник. И това се потвърждава от следващото писмо. То е написано някъде около Нарва през пролетта на 1918 година, когато Юденич бил разгромен. Червената армия спряла до естонската граница и Зиновиев се готвел да се върне в Петроград като победител. Той ликува и съвсем губи предпазливостта си в изразите.
„Вова, скоро ще дойда и повече няма да те пусна да излезеш от моите обятия, каквото и да говори онази дъртофелница! По целия фронт врагът бяга и мисля, че няма да се промъкне от тази страна. Така че ме чакай и бързай да се подмиваш. Скоро си идвам.“
Обаче не минали и няколко месеца и в отношенията между любовниците назрява разрив. Както винаги в такива случаи, той е свързан с ревност. Научаваме за това от писмо на самия Ленин, което е написал на Зиновиев, намиращ се по това време в Северен Кавказ. Неизвестно защо, Ленин му пише на немски.
„Мили, Хершеле! Изобщо не бива да ми се обиждаш. Чувствам, че преднамерено продължаваш своето пребиваване в Кавказ, макар обстановката изобщо да не изисква това. Вероятно ми се сърдиш. Но не съм виновен за това. Всичко това са твоите глупави подозрения. Що се отнася до Лейба и мен – то беше само еднократно и повече няма да се повтори… Чакам те и ще се сдобрим в нашето чудесно гнезденце.“
„Илич“, – следва незабавният отговор на Зиновиев от Владикавказ. – „Това изобщо не са глупави подозрения по отношение на теб и Лейба. Кой не е виждал как напоследък се увърташе около него? Във всеки случай аз имам очи и те познавам достатъчно дълго, за да отсъдя… Аз ли не знам как се разпалват очичките ти, когато видиш мъж с голямо оръдие? Ти сам винаги си казвал, че мъжете с малки фигури имат великолепни оръдия… Не съм сляп и видях прекрасно, че си готов да забравиш нашата любов заради романчето с Лейба.
Разбира се, сега той е до теб и му е лесно да те съблазни. Или пък ти си го изкушил?“ Действително в онова време Лейба Троцки – наркомвоенмор на Републиката – бил дълго време до Ленин в Москва. И трябва да предполагаме, че между двамата вождове е възникнало взаимно чувство.
Лейба Троцки, мъжественият нарком на отбраната, пламенният трибун и оратор, заел мястото на Зиновиев в Лениновия креват. Ленин продължил да се оправдава пред Григорий. Навярно е чувствал, че връзката му с Троцки ще бъде недълга и скоро Лев Давидович ще го зареже, увличайки се по поредната жена.
Все пак Троцки имал по-голяма склонност към жени, отколкото към своите другари в революционната борба. Навярно, той направил изключение само за Ленин, уважил го. И ето Ленин пише на Зиновиев в Кавказ:
„Не се обиждай, Хершеле. Ти си прав, наистина не успях да устоя. Лейба е такъв брутален мъж. Той просто ме пленява със своите ласки. А аз толкова се нуждая от тях, особено в такъв напрегнат политически момент. Много ми е трудно без ласки, а ти замина, негоднико. Ето, че не издържах.“ – Гелий Клеймёнов – „Правда и неправда о семье Ульяновых“, Издательство „Самиздат“, 2012 г.

„Жестокостта и омразата ще бъдат най-ценните ни добродетели, защото болшевизмът не е пансион за благородни девици. Децата трябва да присъстват на екзекуциите и да се радват на смъртта на неприятелите
на пролетариата.“

  • Владимир Ленин

,,Трябва да говорим по-ясно за сексуалността, контрацепциите, абортите, за ценностите,
които контролират популацията, защото тази екологична криза, казано на кратко, е криза, свързана с популацията. Ако намалим населението (на света) с 90%, няма да има достатъчно хора, които да създават екологични проблеми.
Движим се към нов световен ред, към света на комунизма.
Никога не ще свърнем от този път.“

  • Михаил Горбачов – последният съветски ръководител
    и генерален секретар на ЦК на КПСС, със сигурност британски
    и американски агент, в реч през 1987 г.

,,В първия си брак Хрушчов е бил женен за еврейката Горская, която Сталин е разстрелял. Разбира се, всички деца на Хрушчов от тази еврейка са полуевреи. Всички те в браковете си се връщат назад към еврейството. След Хрушчов, Брежнев също е бил женен за еврейка. Андропов, който е бил полуарменец, полуевреин, е бил женен за еврейка. Само Горбачов може би не е в този списък, но дъщеря му е омъжена за евреин.“

  • Григорий Климов – ,,Божий народ.“

,,…В реалния социализъм, имате на върха една съвсем тясна олигархична клика, която обикновено не наброява
повече от три процента от общото население. Но тя тотално контролира всичкото богатство, цялата продукция и самия живот на останалите деветдесет и седем на сто. Със сигурност Брежнев не живее като някой от бедните селяни от руските степи. Но според социалистическата теория се предполага той да прави точно това. Игор Бунич – „Златото на партията.“

  • Игор Бунич – ,,Златото на партията.“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *