ВОДАТА Е СВЕТОВЕН БИЗНЕС ЗА НАД 400 МИЛИОНА ДОЛАРА ГОДИШНО

Хората мислят, че правителството следи качеството на водата, но често не е така. Един от най-добрите примери е най-разпространеният пестицид в САЩ: Атразин. Атразинът е растителен унищожител, унищожава плевелите и се използва в отглеждането на царевицита. Той е най-разпространеният в питейната вода както в подпочвената, така и в надземната. Произвежда се от швейцарската фирма Синджента. Една от най-големите химически компании в света. Свързахме се със Синджента, производителят на Атразин, защото искахме да разберем дали атразинът причинява ендокринни нарушения и хормонален дисбаланс при тироида, тестостерона и екстрогена. Открихме цяла серия странични ефекти и полови промени в изложените на него жаби, които се оказаха химически кастрирани. Доказахме, че освен кастрацията са придобили и женски характеристики. При мъжките израстват яйчници и те започват да произвеждат яйца. Същото установихме и при рибите: намалено производство на сперматозоиди и производство на протеинови яйца. Тази епидемия от намалено количество сперматозоиди сочи, че Атразинът е отговорен за нея. Пестицидите във водата предизвикват намаляване на сперматозоидите. Замърсяването с Атразин се свързва и увеличаването на случаите на рак на простата, рак на гърдата, рак на яйчниците. Както показват изследванията, това се дължи на замърсяването на водата. Притеснителното е, че зародишът се развива във вода. Ако бременната жена се изложи на химикала, ще го поеме с водата и ще го пренесе в амниотичната течност. В Европейската общност Атразинът е забранен. Но това не елиминира, а ограничава нивото на атразина, тъй като той те разпространява на десетки хиляди километри чрез дъжда. От използваните в САЩ 8 хиляда тона около 230 тона се връщат чрез дъжда. Иронично е, че една европейска фирма продава 8 хиляди тона атразин в САЩ, когато в страната на производителя същото вещество е забранено. Когато при управлението на Буш Агенцията за защита на природата реши да реагира на нашите настоятелни искания, тя организира срещи с прозводителите на атразин при затворени врати, повече от 50 срещи. Накрая се разбраха: Никакво ограничение, никакъв контрол и никаква забрана за пестицида. През 2006 г. Агенцията за защита на природата обявява, че излагането на атразин не е вредно.

Водата е световен бизнес за над 400 милиона долара годишно, третият по големина сред енергията и петрола. Пазарът е неморален и позволява да се печели от замърсяването и нуждите. Говори се за покупко-продажби, а не за хората. Този пазар ще нарасне 2 или 3 пъти в световната икономика през следващите 20 години. Да се купуват компании, които събират, преработват, разпределят и контролират доставката на вода ще бъде инвестицията на следващото десетилетие. Казва се, че водата е като въздуха. Да не би да купуване въздуха? Разбира се, че не. Не би трябвало да купуваме и водата, но вижте какво става. Милиони хора пият бутилиране вода, мислейки, че е по-сигурна от чешмяната. С благословията на ФДА – Управление на храните и лекарствата – само един човек командва милионната индустрия на бутилираната вода в САЩ. Този човек прави много неща, едно от които е да я бутилира. Попитайте ФДА какво съдържа бутилираната вода и ще ви отговорят, че не знаят. През 2007 г. в САЩ са закупени 31 милиарда литра за 10,8 милиарда долара. В света се харчат 100 милиона долара годишно да бутилирана вода. Това е толкова… глупаво.
Защо се харчи толкова за бутилирана вода?
За да разберем това, отидохме в един модерен ресторант в Калифорния. Прибавихме в менюто измислени марки вода за 7 долара бутилката. Сервитьорът дава на една двойка този специален списък с води. Искаме „О дю рубинет“.
О дю рубинет?

  • Да.
    Веднага.
    Означава „Вода от чешмата“ на френски. Наздраве.
    Да, хубава вода. Вкусна е.
    Спрямо водата от чешмата?
  • Много по-хубава е.
    Откъде извира тази вода?
    От маркуча в градината на ресторанта.
    Трима от всеки пет души купуват бутилирана вода, а един на пет пие само бутилирана. Водата е нещо, което вече плащаме. Водещите марки основно са просто чешмяна вода, но я продават по-скъпо от горивото. Днес сме в университета Туфтс, организираме 42-рия шампионат на чешмяната вода. Нека си го кажем, водата Дасани със сигурност е чешмяна вода. Харчат милиони долара годишно
    за да ни убедят, че бутилирана вода е по-добра от чешмяната, а изискванията за качество са много по-ниски. Изследвахме над 1000 марки, 100 от които се продават в САЩ. Открихме, че съвсем не са по-сигурни, по-добри или по-чисти от местната чешмяна вода. В някои открихме даже високо ниво на арсеник, органични химични агенти и различни бактерии. Намерихме проблеми в 1/3 от изледваните води. На някои е нарисувана планина от етикета, а съдържат вода от чешмата. Например водата Гласие е чешмяна вода от Флорида. Много твърдят, че са чиста планинска вода, списъкът е много дълъг. Открихме, един случай в Масачузетс, направили са кладенец на един паркинг, точно до една фабрика за обработка на отпадъци, теглят вода и я продават
    с различни марки. Който купува водата, няма и представа откъде идва тя. Нужни са към 30 милиарда долара годишно, за да може целият свят да има питейна вода. Миналата година сме изхарчили 3 пъти повече за бутилирана вода.
  • https://www.facebook.com/100055930453195/videos/271728391368174/

Арнолд Шварценегер – ционистки агент и бивш губернатор на щата Калифорния в периода 2003 – 2011 г., танцува с евреи, които са неговите истински господари

Гордън Браун – ционистки агент и бивш министър-председател на Великобритания гостува на своите господари – евреите в синагогата

Ангела Меркел – секретарка по пропагандата и агитацията в комсомола в Източна Германия, членувала е във дружеството за Германо-съветската дружба пее с еврейки в синагогата в Берлин, това е нормално, защото Меркел е еврейска подлога

Игор Чубаров(евреин, посланик на Русия в Еритрея): ,,А също така ще подберем с шутове румънците и българите“

ДНЕШНИЯТ ПОКОРЕН РАБОТНИК Е ТОЛКОВА СТРАХЛИВ, ЧЕ И ДА ГО ОБЕСИШ ОТНОВО ЩЕ БЪДЕ ЩАСТЛИВ

Двама от американските влиятелни ранни лидери имали различни възгледи за това как трябва да бъде структурирана държавата. Александър Хамилтън твърдял, че зависимата държава, с хора работещи като подчинени на други, би направила по-добра Америка, с повече богатство в управляваща класа. Томъс Джефърсън пък бил защитник за независима държава, със собственици на собствени ферми, магазини или търговия. Джефърсън вярвал, че тази независимост ще запази Америка свободна. Индустриалната революция донесе значително развитие на обществото и помогна за подобряването на начина ни на живот. Модерните фабрики доведоха до ефективност, продуктивност и прогрес. Но фабричният начин на мислене и система също създадоха завимост, подчинение и бюрокрация. Ако притежаваш фабрика, твоята задача е да наемаш хората колкото се може по-евтино. За да бъдат евтини трябва да подсигуриш наличието на достатъчно хора, които могат да работят. Така че обществените училища били УМИШЛЕНО изобретени да създават фабрични работници. Ако работите в училище, ако сте учител и някой каже: ,,Искам да изключиш тези, които са услижливи, искам да изключиш тези, които имат определени познания.“ Тогава един от инструментите, които са на разположение е идеята за подчинение, отстъпчивост, съгласие – хора седящи в прави редици, използващи молив номер две, попълващи кръгчетата и познаващи верните отговори и ако са неправилни, ако правят грешки, върни ги, преработи ги отново по същия начин.

  • https://www.facebook.com/100055930453195/videos/186093323265015/

,,Наричат го „от 9 до 5“. Никога не е от 9 до 5 – на тези места никога няма обедна почивка; всъщност, на много от тях изобщо не обядваш, за да си запазиш работата. След това идва извънредният труд, а книгите никак не го разбират този извънреден труд, и ако се оплачеш, винаги ще се намери някой нещастник да заеме твоето място.
И най-болезненото е постоянно топящата се човешка същност на онези, които се борят да запазят работи, които не искат, но се боят, че алтернативата ще е по-лоша. Хората просто се изпразват отвътре. Стават тела с плашливи и покорни умове. Цветът напуска окото. Гласът погрознява. И тялото. Косата. Ноктите. Обувките. Всичко става грозно. Като младеж не можех да повярвам, че има хора, които отдават живота си на такива условия. Като възрастен мъж още не мога да го повярвам.
За какво го правят? За секс? За телевизия? За автомобил на изплащане? Или за деца?
Деца, които просто ще правят същото, което са правили и те?“

Как, по дяволите,
човек може да се наслаждава на това, да бъде събуден в 6:30 ч. от алармата на будилника, насила да стане от леглото, да се облече, да яде, да отиде до тоалетната и да си измие зъбите, и да се бори с трафика по пътя, докато стигне до мястото, където всъщност прави много пари за някой друг и да му казват, че трябва да е благодарен, че има възможността да го прави?“

  • Чарлз Буковски, американски поет, романист и публицист.

,,Правителствата не искат хора, способни да мислят критично. Те искат послушни работници, хора достатъчно умни, за да работят с машини и достатъчно глупави да приемат пасивно
положението си.“

  • Джордж Карлин

,,Светът е съюз от корпорации, мотивирани от неумолимите закони на бизнеса.
Светът е бизнес. Той е такъв още от мига, в който човекът е изпълзял от тинята. Нашите деца, г-н Бийл, ще живеят, за да видят този перфектен свят, в който няма никакви войни или глад, потисничество или насилие. Една необятна и вселенска холдингова компания, в която всички хора ще работят заради общата полза, в която всички хора ще притежават свой дял, а всички необходими неща ще бъдат достъпни, всяко опасение и страх ще бъдат успокоени, всяка скука разсеяна.
И аз ви избрах, мистър Бийл, за да проповядвате това евангелие.“

  • ,,Network – 1976 г.“

Всичко започва на какаова плантация. Какаовите шушулки се обират и какаовите зърна се изсушават на слънце. След това какаовите зърна се изкупуват от посредници за 1 евро за килограм. Те ги продават на национални износители. Там зърната се измиват, пакетират и продават. Вече цената е 2.5 евро за килограм. На стоковата борса какаото се продава на шоколадовите компании. Компаниите го превръщат в какао на прах или какаово масло. Производителите на шоколад правят шоколад.
Килограм какао, платен на фермера 1 евро, се превръща в 40 шоколадови блокчета.

  • https://m.youtube.com/watch?v=olR1QItWPbI

Шоколадът е продукт на какаовото зърно, което расте предимно в тропическия климат на Западна Африка, Азия и Латинска Америка. [1] Какаовото зърно е по -често наричано какао, така че това е терминът, който ще се използва в цялата статия. Страните от Западна Африка, най -вече Гана и Кот д’Ивоар [2], доставят повече от 70% от какаото в света. [1] Какаото, което отглеждат и събират, се продава на повечето шоколадови компании, включително най -големите в света. [3]
През последните години няколко организации и журналисти разкриха широкото използване на детски труд, а в някои случаи и робство, във фермите за какао в Западна Африка. [4] [5] Оттогава индустрията става все по -секретна, което затруднява репортерите не само да имат достъп до ферми, където все още има нарушения на правата на човека, но и след това да разпространяват тази информация сред обществеността. През 2004 г. обкръжението на Първата дама на Кот д’Ивоар отвлича и убива журналист, докладващ за корупция в правителството в печелившата какаова индустрия. [6] През 2010 г. правителството на Кот д’Ивоар задържа трима журналисти, след като публикуваха статия, разкриваща корупцията в правителството в сектора на какаото. [7]Фермите в Западна Африка доставят какао на международни гиганти като Hershey’s, Mars и Nestlé – разкривайки пряката връзка на индустрията с най -лошите форми на детски труд, трафика на хора и робството. [8]

В Западна Африка какаото е стокова култура, отглеждана предимно за износ; 60% от износа на Кот д’Ивоар идва от неговото какао. [9] Тъй като шоколадовата индустрия се разраства с годините, нараства и търсенето на евтино какао. Средно фермерите за какао печелят по -малко от 2 долара на ден, доход под прага на бедността. [10] В резултат на това те често прибягват до използването на детски труд, за да поддържат цените си конкурентни. [11]
Децата на Западна Африка са заобиколени от силна бедност и повечето започват да работят в ранна възраст, за да помогнат за издръжката на семействата си. [12] Някои деца се озовават във фермите за какао, защото се нуждаят от работа и трафикантите им казват, че работата се плаща добре. [8] Други деца се „продават“ на трафиканти или собственици на ферми от техните собствени роднини, които не са наясно с опасната работна среда и липсата на каквито и да било условия за образование. [13] Често трафикантите отвличат малките деца от малки села в съседни африкански страни, като Буркина Фасо и Мали, [8] две от най -бедните държави в света. [14] След като бъдат отведени във фермите за какао, децата може да не видят семействата си с години, ако изобщо ги видят.

Повечето от децата, работещи във ферми за какао, са на възраст между 12 и 16 години [15], но репортери са открили деца на 5 години. [16] [19] Освен това 40% от тези деца са момичета, а някои остават за няколко месеца, докато други в крайна сметка работят във фермите за какао през зряла възраст. [18]
Работният ден на детето обикновено започва в шест сутринта и завършва вечер. [18] Някои от децата използват моторни триони за почистване на горите. [17] Други деца се катерят по какаовите дървета, за да режат бобови шушулки с помощта на мачете. Тези големи, тежки и опасни ножове са стандартните инструменти за децата във фермите за какао [18], което нарушава международното трудово законодателство и конвенцията на ООН за премахване на най -лошите форми на детски труд. [24] [32] След като отрежат бобовите шушулки от дърветата, децата опаковат шушулките в чували, които тежат повече от 100 паунда, когато са пълни, и ги влачат през гората [17]Aly Diabate, бивш роб на какао, каза: „Някои от торбите бяха по -високи от мен. Трябваха двама души да ми сложат чантата на главата. И когато не бързаш, те бият. ” [4]
Като държи една голяма шушулка в една ръка, всяко дете трябва да удари шушулката с мачете и да я отвори с върха на острието, за да изложи какаовите зърна. [18] Всеки удар на мачете има потенциал да разреже плътта на детето. По -голямата част от децата имат белези по ръцете, ръцете, краката или раменете си от мачетете. [16] [19]
В допълнение към опасностите от използването на мачете, децата също са изложени на селскостопански химикали във фермите за какао в Западна Африка. [18] Тропическите райони като Гана и Кот д’Ивоар се справят последователно с плодови популации от насекоми и избират да пръскат шушулките с големи количества промишлени химикали. В Гана деца на 10 години пръскат шушулките с тези токсини, без да носят защитно облекло. [17]
Собствениците на ферми, използващи детски труд, обикновено осигуряват на децата най -евтината налична храна, като царевична паста и банани. [20] В някои случаи децата спят на дървени дъски в малки сгради без прозорци без достъп до чиста вода или санитарни бани. [21]
Във фермите за какао 10% от децата в Гана и 40% в Кот д’Ивоар не посещават училище [2], което нарушава стандартите за детски труд на Международната организация на труда (МОТ). [18] Лишаването на тези деца от образование има много краткосрочни и дългосрочни ефекти. Без образование децата на какаовите ферми имат малка надежда някога да прекъснат кръга на бедността.

Наскоро следователи откриха деца, трафикирани във ферми за какао в Западна Африка и принудени да работят без заплащане. [3] [5] Аби Милс, директор на кампаниите на Международния форум за правата на труда, добавя: „Всяко проучване, проведено някога в, показва, че има трафик на хора, особено в Кот д’Ивоар.“ [33] Докато терминът „робство“ има различни исторически контексти, робството в какаовата индустрия включва същите основни нарушения на правата на човека като другите форми на робство по целия свят.
Случаите често включват действия на физическо насилие, като например биене за бавна работа или опит за бягство. Репортерите са документирали и случаи, при които деца и възрастни са били заключвани през нощта, за да не им позволи да избягат. Бившият роб на какаото Али Диабате каза пред репортерите: „Побоите бяха част от живота ми. Бях виждал други, които се опитваха да избягат. Когато се опитаха, бяха жестоко бити. “ [21] Дриса, наскоро освободена робиня, която никога дори не е опитвала шоколад, е преживяла подобни обстоятелства. На въпроса какво би казал на хората, които ядат шоколад, направен от робски труд, той отговори, че се наслаждават на нещо, което той е търпял да направи, добавяйки: „Когато хората ядат шоколад, те ядат моята плът“. 

Препратки: 

Световната фондация за какао. Март 2012 г. „Актуализация на пазара на какао“. http://worldcocoafoundation.org/wp-content/uploads/Cocoa-Market-Update-as-of-3.20.2012.pdf . (27.02.14)

Payson център за международно развитие и трансфер на технологии. 31 март 2011 г. „Надзор на публичните и частните инициативи за премахване на най -лошите форми на детски труд в сектора на какаото в Кот д’Ивоар и Гана.“ Университет Тулан. http://issuu.com/stevebutton/docs/tulane_final_report?e=1162575/3403846#search . (25.02.14)

Мистрати, Мики и Романо, У. Роберто. Shady Chocolate . Изпълнява се от Mistrati, Miki (2012; Копенхаген: Bastard Film & TV). DVD.

Би Би Си. 24 март 2010 г. „Проследяване на горчивата истина за шоколада и детския труд“. http://news.bbc.co.uk/panorama/hi/front_page/newsid_8583000/8583499.stm . (3/01/14)

Маккензи, Дейвид и Суейлс, Брент. 19 януари 2012 г. „Детско робство и шоколад: твърде лесно за намиране.“ CNN . http://thecnnfreedomproject.blogs.cnn.com/2012/01/19/child-slavery-and-chocolate-all-too-easy-to-find/ . (22.02.14)

RFI. 22 юли 2009 г. „Френско-канадска журналистка е убита от охраната на първата дама, казва френската телевизия.“ http://www1.rfi.fr/actuen/articles/115/article_4453.asp . (3/01/14)

Гласът на Америка. 16 юли 2010 г. „Кот д’Ивоар арестува 3 журналисти заради какаовата история“. http://www.voanews.com/content/ivory-coast-arrests-3-journalists-over-cocoa-story-98661144/161593.html . (28.02.14)

Мистрати, Мики и Романо, У. Роберто . Тъмната страна на шоколада . Изпълнява се от Mistrati, Miki (2010; Копенхаген: Bastard Film & TV). DVD.

Сакет, Марджи. „Принудителен детски труд и производство на какао в Западна Африка.“ Права на човека и благосъстояние на човека (2008). https://www.du.edu/korbel/hrhw/researchdigest/slavery/africa.pdf . (3/01/14)

Крамер, Анна. 6 март 2013 г. „Жените и големият бизнес на шоколада“. Oxfam Америка. https://www.oxfamamerica.org/static/media/files/oxfam-fact-sheet-women-and-cocoa-screen.pdf (9/4/17)

Хиншоу, Дрю. 6 октомври 2010 г. „Правителствата се стремят да сложат край на детския труд в западноафриканското какаово стопанство.“ Гласът на Америка . http://www.voanews.com/content/governments-look-to-end-child-labor-in-west-african-cocoa-farming-104482419/127538.html . (3/02/14)

Прайс, Лари К. 10 юли 2013 г. „Един милион детски труд в златните мини на Африка“. PBS. http://www.pbs.org/newshour/updates/world-july-dec13-burkinafaso_07-10/ . (3/03/14)

Грегъри, Аманда. 31 октомври 2013 г. „Шоколад и детско робство: кажете„ не “на трафика на хора през този празничен сезон.” Huffington Post. http://www.huffingtonpost.com/amanda-gregory/chocolate-and-child-slave_b_4181089.html (8/23/17)

Глобални финанси. 2013. „Най -бедните страни в света“. http://www.gfmag.com/component/content/article/119-economic-data/12537-the-poorest-countries-in-the-world.html . (24.02.14)

Raghavan, Sudarsan и Chatterjee, Sumana. 2001. „Как може да бъде опетнен вашият шоколад“. Вестници Knight Ridder . http://www.rrojasdatabank.info/chocolate.pdf . (21.02.14)

Министерство на труда на САЩ. 2012. „2012 Констатации за най -лошите форми на детски труд: Кот д’Ивоар.“ http://www.dol.gov/ilab/reports/child-labor/cote_divoire.htm . (25.02.14)

Mull, L. Diane и Kirkhorn, Steven R. 2005. „Детският труд в производството на какао в Гана: Фокус върху селскостопанските задачи, ергономичните експозиции и свързаните с тях наранявания и заболявания“. Асоциация на училищата за обществено здраве .
http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC1497785/#__ffn_sectitle . (3/05/14)

Агне, Кристина. 22 април 2001 г. „Децата роби на Кот д’Ивоар – купени и продадени само за £ 40.“ Телеграфът . http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/africaandindianocean/cotedivoire/1317006/The-child-slaves-of-the-Ivory-Coast-bought-and-sold-for-as-little-as- 40.html . (3/02/14)

Министерство на труда на САЩ. 2012. „Констатации от 2012 г. за най -лошите форми на детски труд: Гана.“ http://www.dol.gov/ilab/reports/child-labor/ghana.htm . (25.2214 г.)

Харкин, Том и Енгел, Елиът Л. 14 февруари 2005 г. „Извеждане на детското робство от Свети Валентин“. Los Angeles Times . http://articles.latimes.com/2005/feb/14/opinion/oe-harkin14 . (3/04/14)

Сенатор Енгел (Ню Йорк). „1700.“ Запис на Конгреса V. 147, Pt. 9 (28 юни 2001 г.) стр. 12269-72.

Lockheed Martin Corporation(мултинационална
компания за аерокосмическа, оръжейна, отбранителна защитна и модерна технология) за 2019 г. има приходи за 59 милиарда долара, за сравнение колко голяма с печалбата им – Словения за 2019 г. има 54 милиарда долара брутен
вътръшен продукт.

-https://en.m.wikipedia.org/wiki/Arms_industry

The Boeing Company(мултинационална корпорация, която
произвежда и продава самолети, ракети, сателити и телекомуникационно
оборудване) за
2020 г. има приходи за 58 милиарда долара за сравнение колко голяма е печалбата им – Сърбия до 2019 г. има 51 милиарда долара брутен
вътръшен продукт.

-https://en.m.wikipedia.org/wiki/Arms industry

Northrop Grumman Corporation(мултационална компания за аерокосмически и
отбранителни технологи) за 2020 г. има приходи за 30 милиарда долара, за сравнение колко голяма е печалбата им – Исландия за 2019 г. има 24 милиарда
долара брутен вътръшен продукт.

  • https://en.m.wikipedia.org/wiki/Arms Industry

Raytheon Technologies Corporation(многонационален аерокосмически и отбранителен
конгломерат) за 2020 г. има приходи за 56 милиарда долара, за сравнение колко голяма печалбата им – Парагвай за 2019 г. има 38 милиарда
долара брутен вътръшен продукт.

  • https://en.m.wikipedia.org/wiki/Arms_industry

General Dynamics Corporation многонационална аерокосмическа и отбранителна корпорация), за
2019 г. има приходи за 39 милиарда долара, за сравнение колко голяма е печалбата им – Бахрейн за 2019 г. има 38 милиарда долара брутен
вътръшен продукт.

https://en.m.wikipedia.org/wiki/Arms_industry

BAE Systems plc (BАЕ)(мултинационална компания за оръжия, сигурност и въздухоплаване) за 2020 г. има приходи за 19 милиарда долара, за сравнение колко голями са
печалбите им – Габон за 2019 г. има 16 милиарда долара брутен вътръшен продукт.

  • https://en.m.wikipedia.org/wiki/Arms_industry

L3Harris Technologies(мултинационална технологична компания,
доставчик на отбрана и доставчик на услуги в областта на информационните технологии) за 2019 г. има приходи за 17 милиарда долара, за сравнение колко голяма с печалбата им – Бруней за 2019 г. има 13 милиарда долара брутен
вътръшен продукт.

  • https://en.m.wikipedia.org/wiki/Arms_industry

Leonardo SpA, по-рано Leonardo-Finmeccanica
Finmeccanica(мултинационална компания, специализирана в космоса, отбраната и сигурността) за 2020 г. има приходи за 13 милиарда долара,
за сравнение колко голяма е печалбата им – Барбадос за 2019 г. има 5 милиарда долара брутен вътръшен продукт.


https://en.m.wikipedia.org/wiki/Arms_industry

Airbus SE(мултинационална космическа
корпорация) за 2019 г.
има приходи за 70 милиарда долара, за сравнение колко голяма е печалбата им – Либия за 2019 г. има приходи 52 милиарда
долара брутен вътръшен продукт.

  • https://en.m.wikipedia.org/wiki/Arms_industry

Войната е начина на богатите хора да защитят своите интереси, изпращайки децата на средната и бедна класа
на смърт.

Johnson & Johnson( мултинационална корпорация оглавяваща група от повече от 250 дори компании по целия свят, произвеждащи лекарствети препарати, санитарно-хигиенни материали и медицинско оборудване) за 2020 г. има приходи за 82 милиарда долара за сравнение колко голяма е печалбата им – България за 2019 г. има 69 милиарда долара брутен вътрешен продукт.

  • https://en.m.wikipedia.org/wiki/List_of_largest_biomedical companies_by_revenue

F. Hoffmann-La Roche AG(мултинационална компания, която работи
в областта на здравеопазването в световен мащаб под две подразделения: Фармацевтични продукти и диагностика) за 2020 г. има приходи за 58 милиарда долара, за сравнение колко голома печалбата им – Албания за 2010г. има 15 млрд долара брутен вътрешен продукт

  • https://en.m.wikipedia.org/wiki/List_of largest biomedical companies by revenue

Bayer(мултинационна химико-фарм интична компания, действаща в международен мащаб в днешни дни компанията заема челни места в фармацевтичната промишленост) за 2020 г. има приходи за 27 милиарда долара, за сравнение колко голяма е печалбата им – Северна Македоншя за 2010 г. има 12 милиарда долара брутен вътрешен продукт.

  • https://en.m.wikipedia.org/wiki/List_of_largest_biomedical_companies_by_revenue

Novartis International AG un caso Novartis е многонационална фармацевтична компания за 2020 г. има приходи за 40 милиарда долари за сравнение колко с голяма печалбата им – Босна и Херцегия за 2019 г. има 20 милиарда долара брутен
вътрешен продукт.

  • https://en.m.wikipedia.org/wiki/List_of_largest biomedical companies by revenue

Merck&Co.(многонационална фармацевтична
компания една от най-големите фармацевтични компании в света) за 2020 г. има приходи за 47 милиарда долара, за сравнение колко голяма е печалбата им – Черна Гора за 2019 г. има 5 милиарда долара брутен вътрешен продукт.

  • https://en.m.wikipedia.org/wiki/List_of_largest_biomedical_companies_by_revenue

GlaxoSmithKline plc (GSK)(мултинационална фармацевтична компания)
за 2020 г. има приходи за 34 милиарда долара за сравнение
колко голяма с печалбата
им – Лихтенщайн за 2019 г. има 5 милиарда долара брутен вътрешен продукт.

  • https://en.m.wikipedia.org/wiki/List_of_largest_biomedical_companies_by_revenue

AbbVie(биофармацевтична компания, основана през 2013 г.) за 2020 г. има приходи за 45 милиарда долара, за сравнение колко голяма е печалбата им – Молдова за 2019 г. има 11 милиарда долара брутен
вътрешен продукт.

  • https://en.m.wikipedia.org/wiki/List_of_largest_biomedical companies_by_revenue

Sаnоfi(мултинационална фармацевтична компания) за 2019 г. има приходи за 36 милиарда долара за сравнение колко голяма е печалбата им – Естония за 2012г. има 31 милиарда долара брутен
вътръшен продукт.

  • https://en.m.wikipedia.org/wiki/List of largest biomedical companies by revenue

Bristol Mayers Squibb (BMS) е мултинационална фармацевтична компанія за 2020 г. има приходи за 42 милиарда долара, за
сравнение колко голяма е печалбата им – Латвия за 2019 г. има 34 милиарда долара брутен вътрешен продукт.

  • https:fen.m.wikipedia.org/wiki/List_of_largest_biomedicat_companies_by_revenue

Pfizer Inc.(многонационална фармацевтична корпорация) за 2020 г. има приходи за 41 милиарда долара, за сравнение

колко голяма е печалбата им – Армения за 2019 г. има 13 милиарда долара брутен
вътрешен продукт.

  • https://en.m.wikipedia.org/wiki/List_of_largest biomedical companies by revenue

Abbott Laboratories(муниционална компания за медицински изделия и здравни грижи) за
2020 г. има приходи за 34 милиарда долара
за сравнение колко голяма е печалбата им – Кипър за 2019 г. има 24 милиарда
долара брутен вътрешен продукт.

  • https://en.m.wikipedia.org/wiki/List_of_largest_biomedical_companies_by_revenue

Thermo Fisher Scientific(компания за научи уреди, реактиви и консумативи и софтуер и услуги за здравеопазването, науките за живота и други лабораторни академични среди) за 2020 г. има приходи за 32 милиарда долара за сравнение колко голяма печалбата – Малта за 2019 г. има 14 милиарда долара брута вътрешен продукт.

  • https://en.m.wikipedia.org/wiki/List_of_largest biomedical companies by revenue

AstraZeneca PLC(мнoгонационална фармацевтична
компания) за 2020 г. има приходи за 25 милиарда долара за сравнение колко голяма е печалбата им – Грузия за 2019 г. има 17 милиарда долара брутен
вътрешен продукт.

  • https://en.m.wikipedia.org/wiki/List of largest_blomedical_companies_by_revenue

Amgen lnc.(мултинационална биофармацевтична компания)
за 2020 г.
има приходи за 25 милиарда долара за сравнение
колко голяма е печалбата
им – Киргизстан за 2019г. има 8 милиарда долара брутен вътръшен продукт.

  • https://en.m.wikipedia.org/wiki/List_of_largest biomedical companies by revenue

Gilead Sciences, Inc(мултинационална биофармацевтични компания)
за 22 милиарда долара, за сравнение колко голяма е печалбата им – Таджикистан за 2019 г. има 8 милиарда долара брутен вътръшен продукт.

-https://en.m.wikipedia.org/wiki/List_of_largest biomedical companies by revenue

Eli Lilly and Company(мултинацинална фармацевтична компания) за 2020 г. има приходи за
22 милиарда долара, за сравнение колко голяма е печалбата им – Афганистан за 2019 г. има 19 милиарда
долара брутен
вътръшен продукт.

  • https://en.m.wikipedia.org/wiki/List_of_largest_biomedical companies_by_revenue

CH Boehringer Sohn AG & Ko. KG(мултинационална фармацевтична компания) за 2020 г. има приходи за

19 милиарда долара, за сравнение колко голяма е печалбата им – Малдиви за 2019 г. има 5 милиарда
долара брутен вътръшен продукт.

  • https://en.m.wikipedia.org/wiki/List_of_largest biomedical companies by revenue

Danaber Corporation(мултинационална фармацевтична компания) за 2020 г. има приходи за 22 милиарда долара, за сравнение колко голяма е
печалбата им – Бахамски острови за 2019 г. имка 13 милиарда
долара брутен вътръшен продукт.

  • https://en.m.wikipedia.org/wiki/List_of_largest biomedical companies_by_revenue

The Merck Group(мултинационална фармацевтична компания) за 2020 г. има приходи за 16 милиарда долара, за сравнение колко голяма е печалбата им – Монголиа за 2019 г. има 14 марда долара брутен
вътръшен продукт.

  • https://en.m.wikipedia.org/wiki/List_of_largest biomedical companies by revenue