ДЕФИНИЦИЯТА НА ПОЛИТИКАТА Е: ИМАШ ПРАВО ДА ИЗБЕРЕШ НА КОЙ РОБОВЛАДЕЛЕЦ ДА БЪДЕШ РОБ

Господин Гущеров бил чорбаджия със стопанство и много роби. Едип ден той разговарял със собственика на съседното стопанство и се оплаквал, че времената били тежки, че карал робите да работят по-здраво от всякога и имал проблеми с някои, които опитвали неподчинение и бягство. Другият чорбаджия казал, че знаел един човек, който можел да помогне.

Ден първи.

Един ден г-н Гущеров събрал заедно робите си, за да им поговори човек с име г-н Змийски. Преди да започне г-н Змийски просъскал на г-н Гущеров: Каквото и да кажа не ми противоречи или се плаши и ти обещавам, че ще сложа край на проблемите с твоите роби. Моето име е г-н Змийски, казал на робите, и това може да е най-щастливият ден в живота ви!
От сега нататък вие няма повече да сте роби, а свободни хора! Г-н Гущеров бил толкова шокиран, че започнал да пристъпва напред, но г-н Змийски му жестикулирал да запади мълчание. Той замълчал, единствено защото другият чорбаджия дал високи препоръки за уменията на г-н Змийски. Повече няма да сте собственост на г-н Гущеров, продължил г-н Змийски, вие сте свободни! Повече няма да бъдете принуждавани да работите в полза на г-н Гущеров.
Вече можете да работите за себе си! Робите започнали да шептят и да се гледат един до друг. Много се усмихвали, други гледали озадачено. Всъщност вече сте свободни да напуснете плантацията когато пожелаете, казал г-н Змийски, но тъй като сме заобиколени от други стопанства, ако си тръгнете е много вероятно друг чорбаджия да ви обяви за своя собственост, в момента в който сте стъпили н неговото стопанство. За това ви съветвам да не рискувате новата си свобода, постъпвайки толкова глупаво. Вместо това ви предлагам да останете тук, вече не като роби, а като доброволни участници и съдружници в това стопанство. Да, това вече е вашето стопанство. Г-н Гущеров си захапал езика, за да не му противоречи. Също за сега можем да оставим нещата под ръководството на г-н Гущеров, казал г-н Змийски, тъй като той е единственият с опит в ръководеното на стопанството, което е много сложно начание.
Но той няма да е повече ваш господар, а само работник в стопанството. Всъщност той сега ще използва своите организационни и управленски умения, за да служи на Вас! Каквито и проблеми да сте имали до сега, вече всички сте равни! И имате нужда един от друг, за да се получат нещата. Ако всички си сътрудничим и работим заедно, накрая всички ще се възползваме от печалбата заедно. В чест на този щастлив случай ви представям този нов символ на единство и сътрудничество. Това знаме, което ще бъде емблемата на ,,Новото Свободно Стопанство Гущерови“. Той издигнал новото знаме, а повечето от слушателите били прекалено изумени, за да реагират. И това ще бъде новото ни мото, съобщил г-н Змийски.
,,Ние работим заедно като свободни хора, за всеобщата ни полза, отдавайки почит на стопанството на Гущеров, което се бори за благоденствие, свобода и справедливост за всички!“ За да го отпразнуваме, сте освободени от работа до края на деня. Наслаждавайте се на свободата си и се върнете тук утре сутрин, свежи и подранили, за да можем да започнем да работим за страхотното и благородно ново начинанине, като равни, свободни хора. Виждайки, че г-н Змийски говори сериозно, бившите роби аплодирали и викали радостно.

Ден втори.

Всички искаме това стопанство да върви добре, казал г-н Змийски в началото на следващата среща, за да имаме изгода за всеки. Всички знаем, че е нужно много усилие, за да се сработи стопанството. Просто, защото всички сте свободни не означава, че трябва да спрете да работите. Всъщност тъй като работите вече за себе си, очаквам да работите дори по-здраво откогато и да е било, но с гордостта и насладата, че работите за себе си. Естествено все още трябва да има правила, ако всеки прави каквото му хрумне стопанството няма да произведе нищо, експеримента ще се провали и всички ще гладуваме. Трябва да сте благодарни на г-н Гущеров, че се съгласи да остане и да даде своите познания и умения на това начинание. И се доверявам на всички ви, че ще допринесете чрез своята роля, за да потръгнат нещата. Няколко от вас са избрани да длъжността надзиратели, за да се справят с различни аспекти от работата, да подсигурят, че всеки върши поставената му работа, да подсигурят спазването на правилата и т.н. Останалите от вас могат да се отправят към полетата, за да започнат първия си работен ден като свободни хора.

Ден трети.

На следващата сутрин г-н Змийски имал строго изражение на лицето, докато започвала срещата. Имам неприятно задължение днес, казал той, вчера Цанко беше задържан с част от продукцията, която произвел, вероятно за да я продаде за своя лична изгода. Това е против правилата. Това е кражба! Затова Цанко трябва да бъде наказан. Двама мъже завързали Цанко на кола за биене с камшик. Не изпитвам наслада от това, продължил г-н Змийски, но трябва да разберете, ако не поддържаме ред, ако нямаме правила, които всички да следваме, стопанството ще се провали и всички ще страдаме. Камшика се забил в гърба на Цанко. Но ако всички се напънем за всеобщото благо всички ще преуспеем. Да си свободен не означава, че трябва да си егоистичен и алчен. Всеки от нас трябва да следва дадените му задължения и да се подчинява на правилата и тогава всички ще се облагодетелстваме и всеки от вас ще получи достоен дял от пачалбите. Младежът с име Самуил пристъпил напред:
Но ако вие и г-н Гущеров определяте правилата и ни налагате ако не се подчиним, къде е разликата с това което беше по-рано? Как можеш да говориш така? Попитал г-н Змийски. Аз съм шокиран! Преди бяхте роби, а сега сте свободни! Нещата все още имат нужда от ръководство и организация от най-квалифицираните за това. Ти знаеш ли как се ръководи стопанство, Самиул? Ами… не, отговорил той, но ако сме свободни защо нямаме думата в определянето на правилата и как работят нещата? Изненадан съм от твоята неблагодарност, отговорил г-н Змийски, никой от вас не знае как работи стопанството, така че не сте в състояние да вземате решения за това как се правят нещата тук. Изглежда, че не оценявате всичко, което г-н Гущеров ви осигурява, от защита срещу всички външни заплахи, от които си нямате представа, тези които могат да дойдат тук, да ви заловят и поробят ако я нямаше закрилата на г-н Гущеров, до подсигуряване на всички за храна, подслон, оръдия за прозводство, грижа за болни и наранени и т.н. Нямаше да има стопанство, без продукция за производство и без земя за отглеждане на реколтата, ако не беше той. Трябва да сте благодарни, че той е направил възможен комфорта, който имате сега. Живота ви щеше да е много по-лош ако не беше той. Въпреки това като свободни и равни участници в това начинание от сега нататък на всяка среща всеки работник ще има по две минути да задава въпроси или да повдига предложения или оплаквания. С това всички работници изглеждали задоволени и се отправили отново към полетата да заработват продукцията.

Ден четири.

Имам голяма новина за вас, казал г-н Змийски в началото на всекидневната среща, братовчеда на г-н Гущеров е тук не само за да види как вървят нещата с нашия проект. Решено е от сега нататък вие да определяте кой ще ръководи стопанството. Естествено тази работа не може да бъде извършена от всеки. На всеки три месеца ще имаме специална среща на която всички работници ще гласуват за това дали мислим, че Г-н Гущеров би трябвало да ръководи стопанството или неговия братовчед г-н Крокодилов би трябвало да ръководи. Това означава, че вие сте оставени да контролирате нещата, защото вие ще решавате кой ще управлява от ваше име. Ако не ви харесва управлението сега имате власт да го промените. Изумени и доволни работниците се отправили отново към полето да добиват продукцията.

Минали дни, месеци, година и стопанството продължило да функционира както преди. Понякога г-н Гущеров управлявал, понякога г-н Крокодилов управлявал, но всекидневния ред останал същия. Работниците работили тежко, много часове всеки ден и все още имали много малко в замяна. Всеки ден срещата започвала с тяхното вълнение от мотото на стопанство Гущерови: ,,Ние работим заедно като свободни хора, за всеобщото благо, отдавайки почит на стопанство Гущерови, което се бори за благоденствие, свобода и справедливост за всички.“ Един ден г-н Змийски съобщил: Самуил поиска да каже няколко думи тази сутрин. Каквото и да мислят останалите от нас за неговите идеи и възгледи, всички тук сме свободни и това означава, че на всички ни е позволено да казваме това, което мислим. Така че Самуил имаш две минути… започвай. Самуил пристъпил плахо напред. Бях развълнуван, когато всичко това започна, започнал той поклащайки се нервно, гледайки г-н Змийски и г-н Гущеров, но не виждате ли какво се случи тук? Нищо не е променено, всички сме все още роби. Дочули се викове на несъгласие от тълпата. Те ни заповядват какво да правим и ни налагат ако не го направим. Те все още определят всички правила и ни наказват ако не се подчиняваме. Позволяват ни да поставяме предложения и оплаквания за нещата, но всъщност никога не променят нещо. Оставят ни да избираме между г-н Гущеров и г-н Крокодилов, но каква е разликата?! Ситуацията остава непроменена. Ние правим цялата работа и те вземат колко си поискат и решават колко да вземем ние. Те живеят в охолство, забогатели от продукцията, която произвеждаме. Ние вършим цялата работа и трябва да строим нашите домове, да отглеждаме храната си и да се грижим за себе си. Оставят ни само толкова, колко да не се бунтуваме или избягаме. Това не е свобода! Ние сме все още роби! Те само промениха думите, които използват, но нищо друго не се е променило. Казват, че всички сме свободни и равни, но не сме! Те командват, а ние се подчиняваме. Това не е свобода, това не е равенство. Те казват, че сме свободни да си тръгнем, но това означава само, че сме свободни да бъдем роби на някой друг! Защо трябва да работим или да се подчиняваме на правилата? Не сме се съгласявали с това? Те направиха системата и ни я наложиха насилствено. Те ни контролират и ни обират и го наричат свобода. Те са ви заблудили да мислите, че ако имате възможност да избирате за кой господар да работите е същото като да бъдете свободни. Не е! Отворете очите си! Ако запазите това, което сте произвели го наричат кражба. Когато те вземат това, което сте произвели го наричат споделяне и честно разпределение. Не можете ли да видите, че всичко това е… Времето ти изтече Самуил, казал г-н Змийски и посочил на надзирателите да сграбчат Самуил и да го завържат за кола за наказания. Съжалявам Самуил, но ти наруши правилата. Има правила против това да убеждаваш другите да не работят и да нарушават законите. Само нарани всички ни с твоето недоволство, оплакване и неподчинение. Камшика засвистял и Самиул паднал на земята. Без правила, без ред, всичко ще бъде загубено! Без закон ще настъпи хаос! Не можем просто да се държим като диви животни, всеки правейки каквото си иска. Всички трябва да следваме плана и да изпълняваме дълга си, за напредъка на всички. Тези които не го правят трябва да бъдат наказани. Камшика пак изсвистял и кръвта потекла обилно от гърба на Самиул. Самуиле, ти си този, които краде от другите! Когато не изпълняваш назначената ти работа, оставяш повече работа за другите. Когато не се подчиняваш на правилата ти си този, които застрашава бъдещето на всички други тук. Ти си крадеца, ти си престъпника! Ти си този, който се опитва да разруши подредбата, която ни предпазва и просперира. С всяко шибане на камшика, другите работници възкликвали все по-силно, крещейки проклятия по Самуил. Разглезен и егоистичен ти се оплакваш от всичко. Говорейки все едно си подтиснат, но ти си този който разваля нещата! Ти си този който ни спира да бъдем това, което можем да бъдем. Твоята ненаситност и твоя протест наранява всички ни. Всички те играят по правилата, казал г-н Змийски, сочейки другите, какво те кара да мислиш, че ти не трябва?! Мислиш, че си над закона? Чували се викове на съгласие, докато камшика се забивал отново. Трябва да поддържаме реда, казал г-н Змийски, за да направим това стопанство славно, за да направим така, че всички да сме щастливи и да успеем, за да имаме обществото, което желаем, трябва да има правила! Всички трябва да допринесем със своя дял за това велико начинание. Не можем да допуснем действия и подбуди, които се опитват да подкопаят удивителните неща, които заедно като свободни хора постигнахме и ще продължим да постигаме. Г-н Гущеров се усмихвал и потупал г-н Змийски по гърба. Тълпата се радвала толкова шумно, че никой не забелязал, че Самуил е умрял…

  • Ларкън Роуз – ,,Извън клетката.“
  • https://m.facebook.com/story.php?story_fbid=158510236023324&id=100055930453195

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *