,,ПРОТОКОЛИТЕ НА ЦИОНСКИТЕ МЪДРЕЦИ“ – ПРОТОКОЛ №2 – ВСЕКИ ЮДЕИН МИСЛИ, ЧЕ СТРУВА КОЛКОТО ХИЛЯДИ „ДРУГИ ХОРА“


Автор на „Протоколите на Ционските Мъдреци“ е юдеинът Ашер Гинсберг, роден в гр. Сквир, Киевска губерния в 1856 г., известен между сънародниците си с името Ахат Хаам, т.е. „Единствен всред народа“. Фанатизиран и неуморим агитатор на меродавния библейски (равински) юдаизъм, Гинсберг бързо излиза в първите редове на юдейското ръководство и сравнително млад е приет за член във върховното управително тяло (кагала). Идеите му се отличават с удивителна яснота, простота и праволинейност. Дейността му е крайно смела, трескава, непрекъсната. Изработеният от него план за осъществяване заветните цели на Израиля, четен на тайно заседание на първия световен ционистки конгрес в Базел в 1897 г., прави силно впечатление, приема се от мнозинството и му открива пътя към водачеството. От този момент неговото влияние бързо расте и в 1913 г. той е всепризнат и неоспорим водач на юдейството.

Гинсберг подготвя и ръководи руската революция в 1904–1905 г., която, макар че не успя, разтърси издъно Русия и подготви успеха на революцията в 1917 година.

Той е невидимия ръководител на юдео-масонската дейност в периода на подготовката и протичането на войната 1914–1918 г. Той е и създателя и изпълнителя на руската революция през 1917 г. Умира през 1925 г. в Лондон.

Предговор

Протоколите представляват кристализираната идеология на юдаизма, извлечена от неизменните и вечни закони на пророк Мойсей, точно такава, каквато ни я рисува 35-вековната еврейска история. С необясним за нашия морал цинизъм, те разкриват грандиозните цели на юдейството, безпощадната жестокост и абсолютната безогледност на средствата за постигането им.

Всеки, който прочете протоколите, остава поразен от дълбочината и яснотата на мислите, неограничения замах, непоколебимата решителност и пълното пренебрежение към целия нееврейски свят. Ледена хладина, бруталност и садизъм вее от всеки ред на тази протоколирана юдейска мъдрост.

Мислите, изказани в протоколите, хвърлят ярка светлина върху най-големите и мъчно обясними религиозни, хуманитарни и политически събития във всеобщата, а особено в новата история. Те са безпогрешен шифров ключ, с който се разгадават сложните социални и икономически проблеми, които създадоха най-големите обществени сътресения във всички европейски държави от XV век насам.

А. Гинсберг е написал протоколите на малко познатия за самите юдеи староеврейски език, но се е явила нужда да бъдат преведени на френски език, за да послужат като агитационен материал. Агитацията, в полза на идеите на Гинсберг, се е водила и през време на самия конгрес в Базел, на който голямото мнозинство делегати не са знаели староеврейски език. Този именно френски превод по време на Базелския конгрес е попаднал в ръцете на руската тайна полиция, а от нея, в 1901 г., в ръцете на другарите на руския професор Сергей Николаевич Нилус.

За първи път протоколите са отпечатани на руски език през 1901 г. в съчинението на Г. Бутми „Неприятелите на човешкия род“. С. Н. Нилус отпечатва първото издание от тях през 1905 г. Същият отпечатва друго издание през 1911 г. и трето през 1917 г. — непосредствено преди революцията. След руските издания протоколите се разпространяват из целия свят. Интересно е, че в Англия те се появяват почти едновременно с руските — през 1906 г. Това обстоятелство, както и незначителните различия в редакцията — но не и в идеите на многото издания на протоколите в различните страни, дава основание да се предполага, че не само руската полиция, но и други са се добрали до оригиналите.

Протоколите, безспорно са акт конспиративен, и като такъв могат да попаднат в чужди ръце (като се има пред вид неприкосновеността на юдейските организации, особено в котилото на юдеомасонството — Швейцария) само по същия начин, т.е. конспиративно, тайно. Това обстоятелство, което не дава възможност да се представят формални доказателства, юдеите използват, за да отричат автентичността им. И разбира се, другояче не могат да постъпят, защото самопризнанието би било равносилно да подпишат смъртната си присъда.

За действителността на протоколите, обаче, съществуват неоспорими и най-сериозни доказателства — и формални, и по същество. Накратко ще ги посочим.

През 1933 г. в Швейцария почнали да се разпространяват „Протоколите на Сионските мъдреци“. Юдеите автоматично реагират, повдигат страшен шум в световния печат и завеждат дело срещу разпространителите. Делото се гледа в 1935 г. в гр. Берн, в мировия съд председателстван от юдеина-съдия Валтер Майер. Резултатът: разпространителите се признават за виновни, налагат им се огромни парични глоби и се забранява печатането и продажбата на протоколите. Юдейството тържествува, но… не за дълго. Осъдените апелират делото и през 1937 г., на 1.XI. бернският апелативен съд издава решение, с което отменява присъдата на юдеина-съдия Майер и разрешава печатането и разпространението на протоколите. Като се има предвид силата на юдейството в това време, и че този процес се води именно в Швейцария — коментарите са излишни, за да се разбере колко силни са били доказателствата за автентичността на протоколите.

Макар от юдейска гледна точка — като си служим със същия формалистичен мащаб за преценка правотата на нещата, присъдата на бернския апелативен съд да е напълно достатъчно доказателство, тя лично нас не ни задоволява. Ние намираме други много по-силни, по-съществени, абсолютно неоспорими и с математическа логичност данни, които доказват, че идеите, написани в протоколите са напълно идентични с вековната и неизменната идеология на юдейството и че тези идеи, дори от когото и да са написани, са една жива реалност, отражението, на която ежечасно се чувства във всички области на живота по целия свят.

Ето само някои от тези доказателства:

1. Всички идеи в протоколите, без изключение са тъждествени с принципните начала на юдейската религия. Няма нито една мисъл в тях, която да излиза вън от идеологията и тактиката на юдеите, тъй както те са формулирани от Йехова чрез Мойсей и написани в петте Мойсееви книги в Библията. Заслугата на Ашер Гинсберг се състои в това, че той ги е развил, систематизирал, свързал в порядъка на една програмна дейност и изложил просто, ясно и изразително.

2. Съществуват още няколко други откъслечни проекта, напълно в духа на протоколите, излезли в различни времена, в различни страни, написани все от юдеи:

a) Толедското писмо, написано в 1489 г. от княза на юдеите в Цариград до равина на гр. Арлес, изнесено в съчинението „Ла Силва Куриоза“ на испанския благородник Юлиан де Мотрано
b) Реч на равина Райхорн в 1859 г., написана в съчинението „Биариц“ в 1868 г. на германския писател Гьодшед.

c) Посланието до всички юдеи от Адолф Кремие — френски министър на правосъдието и създател на световния еврейски съюз в 1860 г., печатано в Архив Израелит №25, 1861 г.

d) Диалогът в ада между Макиавели и Монтескьо, от френския юдеин Морис Жюли, Брюксел — 1864 г.

e) Съчинението на самия Ашер Гинсберг „Преоценка на ценностите“, което и по стил, и по мисли е първообраз на протоколите.

3. Налице са и самопризнания на отделни юдеи за истинността на протоколите, между които е и отвореното писмо на юдеина Ели Раваж, написано в Сенчъри магазин №3 стр. 346.

4. Най-очебийното доказателство — миналата и особено сегашната световна война и събитията между тях, в които и за слепите е ясно, че юдейството в плутократическия блок е играло и играе главната роля, а за националистическите държави е подчертан враг №1.

Идеите на юдаизма и живата действителност, които в протоколите са получили синтезиран формален вид, са най-силното доказателство за тяхната автентичност.

Само този, който няма очи и този, който не желае да вижда, не ще види пораженията, които юдейството е нанесло на човечеството. Само тази душа, която се е откъснала от своя народ и не чувствува болките му, не ще трепне пред конвулсиите на милионите свои родни братя, грабени, лъгани и заблуждавани от синовете на Юда.

За улеснение при четенето, разчлених протоколите и поставих малки заглавия.

 Преводачът

Протокол №2

ЧРЕЗ ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ВОЙНИ ЮДЕИТЕ ДЪРЖАТ В РЪКА НАРОДИТЕ.

За успеха на крайната ни цел е необходимо войните да не носят териториални изменения; това ще пренесе конфликтите на икономическа почва, в която народите ще почувстват и ще се убедят в силата на нашето надмощие; това положение на нещата ще предаде и двете „воюващи“ страни в ръцете на нашата интернационална агентура, която притежава милиони очи и уши, непреграждани от никакви пречки. Тогава нашата международна сила, след като раздруса народите и промени нравите им, ще ни даде възможност да ги управляваме също така, както гражданското право в държавите урежда отношенията на поданиците помежду им.

Администраторите-гои, които ние ще назначаваме, в зависимост от тяхната работоспособност и робски наклонности, не ще бъдат подготвени за управление и лесно ще станат пионки в нашата игра, в ръцете на нашите учени и гениални съветници-специалисти, възпитани още от детинство да ръководят работите на целия свят.

 

АРИЙЦИТЕ СА ТЕОРЕТИЦИ И РУТИНЕРИ.

Както ви е известно, тези наши специалисти черпят нужните за управлението познания из нашите политически планове, из опита на историята и наблюденията над всеки протичащ момент. Гоите не се ръководят от опита на безпристрастните исторически наблюдения, а от теоретическата рутина и то без всякакво критическо изследване и усет към резултатите. Ние няма защо да държим сметка за гоите — нека временно те да се веселят и да живеят с надежда за нови увеселения или със спомените за преживяното.

 

ЮДЕИТЕ ФАЛШИФИЦИРАТ НАУКАТА И ЗАБЛУЖДАВАТ ВСИЧКИ НАРОДИ.

Нека за гоите да играе най-главна роля онова, което ние сме им внушили да считат за повеление на науката, на „теорията“. За тази цел, чрез нашата преса ние постоянно възбуждаме сляпо доверие към тези научни повеления. Интелигентните гои ще се кичат със знания и без да проверяват логичността им, ще привеждат в действие всички получени от науката сведения, които нашите агенти така комбинират, че да възпитат умовете им в нужната за нас насока.

 

ЮДЕИТЕ ПОДГОТВЯТ УСПЕХА НА РАЗРУШИТЕЛНИТЕ УЧЕНИЯ.

Не мислете, че нашите твърдения са голословни: обърнете внимание как ние подготвихме успеха на дарвинизма и марксизма. Разлагащото влияние върху гоевските умове на тези теории, поне за нас, юдеите, трябва да бъде очевидно.

 

ЮДЕЙСКАТА ТАКТИКА Е ГЪВКАВА.

На нас ни е необходимо да държим сметка за съвременните мисли, характери и тенденции на народите, за да не правим грешки в политиката, управлението и администрирането. Тържеството на нашата система, частите на механизма, на която ще се разполагат различно в разните страни, в зависимост от темперамента на народите, които срещаме на пътя си, не може да има успех, ако практическото й приложение не се основава на изводите от миналото във връзка с настоящето.

 

ЮДЕИТЕ ВЛАДЕЯТ НАЙ-ВАЖНИЯ ФАКТОР НА ОБЩЕСТВЕНАТА МИСЪЛ — ПЕЧАТА.

Съвременните държави разполагат с една велика сила, която движи мисълта на народите — това е печатът. Ролята на пресата трябва да бъде: да долавя нуждите, да предава оплакванията и да разкрива недоволствата на народа. Печатът е въплътено тържество на свободното слово. Но държавите не съумяха да използват тази сила и тя попадна в нашите ръце. Чрез нея ние спечелихме влияние, оставайки сами в сянка; благодарение на нея ние прибрахме златото, без оглед на потоци човешки кърви и сълзи… Но ние откупихме този успех, като жертвахме и мнозина от нашия народ.

ВСЕКИ ЮДЕИН МИСЛИ, ЧЕ СТРУВА КОЛКОТО ХИЛЯДИ „ДРУГИ ХОРА“.

Всяка една жертва, дадена от наша страна, струва пред Бога хиляди гои.

,,ПРОТОКОЛИТЕ НА ЦИОНСКИТЕ МЪДРЕЦИ“ – ПРОТОКОЛ №14 – В НОВОТО ЦАРСТВО ЮДЕИТЕ ЩЕ ЧЕРНЯТ СТАРИТЕ УПРАВЛЕНИЯ И ЩЕ ВЪЗВЕЛИЧАВАТ ЮДЕЙСКАТА ВЛАСТ



За автора на протоколите

Автор на „Протоколите на Ционските Мъдреци“ е юдеинът Ашер Гинсберг, роден в гр. Сквир, Киевска губерния в 1856 г., известен между сънародниците си с името Ахат Хаам, т.е. „Единствен всред народа“. Фанатизиран и неуморим агитатор на меродавния библейски (равински) юдаизъм, Гинсберг бързо излиза в първите редове на юдейското ръководство и сравнително млад е приет за член във върховното управително тяло (кагала). Идеите му се отличават с удивителна яснота, простота и праволинейност. Дейността му е крайно смела, трескава, непрекъсната. Изработеният от него план за осъществяване заветните цели на Израиля, четен на тайно заседание на първия световен ционистки конгрес в Базел в 1897 г., прави силно впечатление, приема се от мнозинството и му открива пътя към водачеството. От този момент неговото влияние бързо расте и в 1913 г. той е всепризнат и неоспорим водач на юдейството.

Гинсберг подготвя и ръководи руската революция в 1904–1905 г., която, макар че не успя, разтърси издъно Русия и подготви успеха на революцията в 1917 година.

Той е невидимия ръководител на юдео-масонската дейност в периода на подготовката и протичането на войната 1914–1918 г. Той е и създателя и изпълнителя на руската революция през 1917 г. Умира през 1925 г. в Лондон.

Предговор

Протоколите представляват кристализираната идеология на юдаизма, извлечена от неизменните и вечни закони на пророк Мойсей, точно такава, каквато ни я рисува 35-вековната еврейска история. С необясним за нашия морал цинизъм, те разкриват грандиозните цели на юдейството, безпощадната жестокост и абсолютната безогледност на средствата за постигането им.

Всеки, който прочете протоколите, остава поразен от дълбочината и яснотата на мислите, неограничения замах, непоколебимата решителност и пълното пренебрежение към целия нееврейски свят. Ледена хладина, бруталност и садизъм вее от всеки ред на тази протоколирана юдейска мъдрост.

Мислите, изказани в протоколите, хвърлят ярка светлина върху най-големите и мъчно обясними религиозни, хуманитарни и политически събития във всеобщата, а особено в новата история. Те са безпогрешен шифров ключ, с който се разгадават сложните социални и икономически проблеми, които създадоха най-големите обществени сътресения във всички европейски държави от XV век насам.

А. Гинсберг е написал протоколите на малко познатия за самите юдеи староеврейски език, но се е явила нужда да бъдат преведени на френски език, за да послужат като агитационен материал. Агитацията, в полза на идеите на Гинсберг, се е водила и през време на самия конгрес в Базел, на който голямото мнозинство делегати не са знаели староеврейски език. Този именно френски превод по време на Базелския конгрес е попаднал в ръцете на руската тайна полиция, а от нея, в 1901 г., в ръцете на другарите на руския професор Сергей Николаевич Нилус.

За първи път протоколите са отпечатани на руски език през 1901 г. в съчинението на Г. Бутми „Неприятелите на човешкия род“. С. Н. Нилус отпечатва първото издание от тях през 1905 г. Същият отпечатва друго издание през 1911 г. и трето през 1917 г. — непосредствено преди революцията. След руските издания протоколите се разпространяват из целия свят. Интересно е, че в Англия те се появяват почти едновременно с руските — през 1906 г. Това обстоятелство, както и незначителните различия в редакцията — но не и в идеите на многото издания на протоколите в различните страни, дава основание да се предполага, че не само руската полиция, но и други са се добрали до оригиналите.

Протоколите, безспорно са акт конспиративен, и като такъв могат да попаднат в чужди ръце (като се има пред вид неприкосновеността на юдейските организации, особено в котилото на юдеомасонството — Швейцария) само по същия начин, т.е. конспиративно, тайно. Това обстоятелство, което не дава възможност да се представят формални доказателства, юдеите използват, за да отричат автентичността им. И разбира се, другояче не могат да постъпят, защото самопризнанието би било равносилно да подпишат смъртната си присъда.

За действителността на протоколите, обаче, съществуват неоспорими и най-сериозни доказателства — и формални, и по същество. Накратко ще ги посочим.

През 1933 г. в Швейцария почнали да се разпространяват „Протоколите на Сионските мъдреци“. Юдеите автоматично реагират, повдигат страшен шум в световния печат и завеждат дело срещу разпространителите. Делото се гледа в 1935 г. в гр. Берн, в мировия съд председателстван от юдеина-съдия Валтер Майер. Резултатът: разпространителите се признават за виновни, налагат им се огромни парични глоби и се забранява печатането и продажбата на протоколите. Юдейството тържествува, но… не за дълго. Осъдените апелират делото и през 1937 г., на 1.XI. бернският апелативен съд издава решение, с което отменява присъдата на юдеина-съдия Майер и разрешава печатането и разпространението на протоколите. Като се има предвид силата на юдейството в това време, и че този процес се води именно в Швейцария — коментарите са излишни, за да се разбере колко силни са били доказателствата за автентичността на протоколите.

Макар от юдейска гледна точка — като си служим със същия формалистичен мащаб за преценка правотата на нещата, присъдата на бернския апелативен съд да е напълно достатъчно доказателство, тя лично нас не ни задоволява. Ние намираме други много по-силни, по-съществени, абсолютно неоспорими и с математическа логичност данни, които доказват, че идеите, написани в протоколите са напълно идентични с вековната и неизменната идеология на юдейството и че тези идеи, дори от когото и да са написани, са една жива реалност, отражението, на която ежечасно се чувства във всички области на живота по целия свят.

Ето само някои от тези доказателства:

1. Всички идеи в протоколите, без изключение са тъждествени с принципните начала на юдейската религия. Няма нито една мисъл в тях, която да излиза вън от идеологията и тактиката на юдеите, тъй както те са формулирани от Йехова чрез Мойсей и написани в петте Мойсееви книги в Библията. Заслугата на Ашер Гинсберг се състои в това, че той ги е развил, систематизирал, свързал в порядъка на една програмна дейност и изложил просто, ясно и изразително.

2. Съществуват още няколко други откъслечни проекта, напълно в духа на протоколите, излезли в различни времена, в различни страни, написани все от юдеи:

a) Толедското писмо, написано в 1489 г. от княза на юдеите в Цариград до равина на гр. Арлес, изнесено в съчинението „Ла Силва Куриоза“ на испанския благородник Юлиан де Мотрано.

b) Реч на равина Райхорн в 1859 г., написана в съчинението „Биариц“ в 1868 г. на германския писател Гьодшед.

c) Посланието до всички юдеи от Адолф Кремие — френски министър на правосъдието и създател на световния еврейски съюз в 1860 г., печатано в Архив Израелит №25, 1861 г.

d) Диалогът в ада между Макиавели и Монтескьо, от френския юдеин Морис Жюли, Брюксел — 1864 г.

e) Съчинението на самия Ашер Гинсберг „Преоценка на ценностите“, което и по стил, и по мисли е първообраз на протоколите.

3. Налице са и самопризнания на отделни юдеи за истинността на протоколите, между които е и отвореното писмо на юдеина Ели Раваж, написано в Сенчъри магазин №3 стр. 346.

4. Най-очебийното доказателство — миналата и особено сегашната световна война и събитията между тях, в които и за слепите е ясно, че юдейството в плутократическия блок е играло и играе главната роля, а за националистическите държави е подчертан враг №1.

Идеите на юдаизма и живата действителност, които в протоколите са получили синтезиран формален вид, са най-силното доказателство за тяхната автентичност.

Само този, който няма очи и този, който не желае да вижда, не ще види пораженията, които юдейството е нанесло на човечеството. Само тази душа, която се е откъснала от своя народ и не чувствува болките му, не ще трепне пред конвулсиите на милионите свои родни братя, грабени, лъгани и заблуждавани от синовете на Юда.

За улеснение при четенето, разчлених протоколите и поставих малки заглавия.
Преводачът

Протокол №14

ЮДЕИТЕ ЩЕ НАЛОЖАТ НА СВЕТА СВОЯТА РЕЛИГИЯ.

Когато се възцарим, не ще е желателно да съществува друга религия, освен нашата, в единния Бог, с когото нашата съдба е свързана поради избранничеството ни и чрез когото ние сме свързани със съдбините на света. Затова ние сме длъжни да разрушим всички религии. Ако от това се народят съвременни атеисти, това положение ще бъде преходно и не ще попречи на нашата цел; те ще пропаднат и ще послужат за отрицателен пример на поколенията, които ще слушат нашата проповед за религията на Мойсей, която със своята устойчива и обмислена система принуди всички народи да ни се поклонят и покорят. Ние ще подчертаем мистическата правда, върху която се основава цялата й възпитателна сила.

В НОВОТО ЦАРСТВО ЮДЕИТЕ ЩЕ ЧЕРНЯТ СТАРИТЕ УПРАВЛЕНИЯ И ЩЕ ВЪЗВЕЛИЧАВАТ ЮДЕЙСКАТА ВЛАСТ.

При всеки удобен случай ние ще публикуваме статии, в които ще сравняваме нашето добро управление с миналата власт. Благоденствието и спокойствието, които макар и изтръгнати с вековни вълнения, ще дадат хубавия облик на новото управление. Ние ще описваме грешките на гоевската администрация в най-черни багри; ще посеем към миналото такова отвращение, че народите ще предпочетат спокойствието в робство пред прословутите права на свободата, които толкова ги измъчваха. Тази „свобода“ изтощи изворите на човешкото съществуване, защото народите бяха под гнета на тълпа пройдохи, незнаещи какво вършат… Безполезните смени на управленията, към които ние тласкаме гоите, за да подкопаваме техните държавни организации, дотолкова са омръзнали на народите, че те ще предпочетат да търпят от нас всичко, само и само да не рискуват отново да изпитат преживените вълнения и несгоди. Ние особено ще подчертаваме историческите грешки на гоевските управления, които толкова векове измъчваха човечеството с несъобразни мероприятия към всичко, което е засягало истинското благополучие. Увлечени след всевъзможни фантастични проекти за социални блага, гоите не забелязваха, че тези проекти все повече влошават, вместо да подобряват условията, върху които се създава добър човешки живот…

Цялата сила на нашите принципи и мероприятия ще изпъква, когато ги издигаме и тълкуваме като ярък контраст на прогнилия стар обществен строй.

Нашите философи ще обсъждат недостатъците на гоевските вярвания, но никой от гоите никога не ще е в състояние да обсъжда нашата вяра от гледна точка на истината, защото никой основно не ще я узнае освен синовете на Израиля, които никога не ще посмеят да издадат нейните тайни.

В тъй наречените напредничави страни ние създадохме безумна, мръсна и отвратителна литература. След като вземем властта, ние само за кратко време ще продължим да насърчаваме съществуването на тази литература, за да се очертае по-релефно контрастът между нея и програмите, които ще се разнесат от висините, където стоят нашите мъдреци. Нашите умни мъже, възпитани за ръководители на гоите, ще съчиняват речи, проекти и статии, с които ще влияем на умовете, като ги насочваме към набелязаните от нас понятия и знания.

ЕВРЕЙСКА РУСИЯ НА ПУТИН

Ринат има син на име Едик, който отглежда сам. Майката на момчето починала преди няколко години и Едик дълго време живял сам в офицерските общежития и чакал баща си да се върне от
многобройните си войни и важни бойни мисии. Знам как да убия враг, без да издаде и един звук — казва: ми Ринат. Мога да се изкача тихо и ловко в планината и да превзема позиция. Отличен катерач и планинар съм. Разчитам планинските
пътеки по клонки и храсти и знам кой е минал по тях и къде
се крие. Усещам планините, казват, че това е талант, но не мога да си намеря жилище. Неспособен съм да постигна каквото и да било в цивилния живот.
Пред мен стои един нещастен професионален убиец, обучен от държавата. Като него има много. Правителството хвърля хората във войната, те живеят сред битки с години, след това се връщат и не знаят как да се справят с правилата на мирния живот. Пропиват се, присъединяват се към банди, стават поръчкови убийци и новите им господари им плащат много пари, за да очистят тези, които според тях
застрашават интересите на държавата. А държавата? Не дава и пукната пара. При Путин тя практически
спря да се интересува от офицерите, завърнали се от война.
Сякаш има интерес да захранва престъпните банди с възможно най голям брой професионално
обучени убийци.
Голямо предприятие без покровители в държавната администрация у нас не съществува. Всички тези извращения нямат нищо
общо с пазарните закони.
Путин се опитва да спечели подкрепата на
така наречените „бивши“, Носталгията им по миналото е толкова които са заемали лидерски позиции при съветския режим.
силна, че идеологията, лежаща в основата на капитализма от вида
„Путин“, все повече започва
да напомня мисленето в СССР по време на периода на стагнация през последните години на Брежнев — краят на 70-те и началото на 80-те години на ХХ век.

Най-известният чеченски казус е този със Салман Радуев — популярен партизански командир,
който извършва терористични нападения още от времето на Първата чеченска война. Тогава е начело на така наречената
Армия на генерал Дудаев. Радуев е заловен през 2001 г. Намира се в Пермска област и до
и осъден на доживотен затвор, след което умира при мистериозни обстоятелства в строго
охранявания затвор в Соликамск. Соликамск притежава лоша слава на “ затворнически град“.
него има солни мини. Той е място за изгнание още от
царски времена. Радуев е символ на борбата за освобождение
от Русия. Има много дела като неговото. Обикновено такива подсъдими се изслушват при закрити врати, за да се скрие
информация от обществото. Аргументите за това често са неясни. От време на време след огромни усилия и при пълна
секретност е възможно да получиш протоколи от дела обявявани за виновни, без да се губи много време
срещу чеченски партизани. Обвинените са в събиране и анализиране на доказателства.
В същото време никой
от първата категория обвинени във военни престъпления,
независимо дали са от федералните или от чеченските сили, не получава честен процес. След произнасянето на присъдата чеченските партизани са изпращани в отдалечени трудови колонии и затвори, където не изкарват дълго. Проучванията на
общественото мнение показват, че дори хората, които подкрепят
правителството и усилията на президента в Чечня, смятат, че от тях се отървават“ по нареждане на властите. Почти никой в Русия не вярва в справедливостта на руската съдебна система. Почти всички смятат, че тя е подчинена на изпълнителната власт.

Вторият тип военнопрестъпници са хора, озовали се в неподходящо време на неподходящо място, пометени от историческите стихии, които не са участвали във военни действия, но са имали
нещастието да са чеченци, когато е трябвало някой да бъде осъден.
Типичен пример за това е
Ислам Хасуханов. Неговият случай напомня много на сталинските
чистки, чийто връх е
през 1937 г. Признанията се изтръгват с побой, използват се мъчения и психотропни вещества,
за да се пречупи волята на обвиняемите. През това
са преминали мнозинството чеченци, специални служби, които вилнеят
озовали се килиите за изтезания не само на ФСБ но и на всички
из Чечня. Обвинените са измъчвани от поддръжниците
на Ахмат Хаджи Кадиров, който до момента на убийството му е начело
на проруското марионетно чеченско правителство, от
служителите на военните комендантства, в подземията на поделенията на територията на страната, в изолирани
килии в полицейски участъци.
Всичко това се координира и управлява от ФСБ. Това са хората на Путин, те се радват на неговата подкрепа и провеждат
политиката му.

Какво се случва с човек, след като
го приберат от ФСБ? Не ЧК от 1937 г., не ЧК на Солженицин и Гулаг, а съвременна ЧК, финансирана от днешните данъкоплатци? Никой не разполага с неоспорими факти, но всички се плашат както някога.
и точно както при съветския режим, рядко се промъква информация.
Един от тези редки примери е случаят с Ислам Хасуханов.
Според досието на криминално дело N°56/17 Ислам Хасуханов
е арестуван на 27 април 2002 г. на улица „Маяковски“ в Шали и е обвинен по член 222 от Наказателния
кодекс на Руската федерация в „притежание и носене на огнестрелно оръжие“. Естествено е
да очакваме да има някакви доказателства за
наличието на това оръжие Всъщност призори в дома на роднини на Хасуханов, при които
той живеел заедно със семейството си, нахлуват маскирани въоръжени мъже. Повеждат го в неизвестна
посока, без дори да си направят труда да му подхвърлят оръжие.
Той самият
не е притежавал собствено.
Специалните федерални отряди, издирващи международни терористи“ в Чечня, винаги са сигнал от информатор и не въоръжени формирования, чиято съдба
били убедени, че всичко може да им се размине. Този път действали по
се съмнявали, че задържат един от лидерите на незаконните
е предопределена. Тъй като нямало да оживее, не били регистрирани нито пистолет, нито пушка като материални улики.

Трите условия за успех в големия бизнес бяха и все още си
остават една от най-интересните особености на
руската икономика. Първото е, че успехът идва при
тези, които първи успеят да си вземат парче от държавната баница т.е. да се разпореждат с държавната
собственост като с частна. Затова огромната част от
едрите капиталисти в Русия са бивша комунистическа номенклатура,
функционери на комсомола
или партията.
Второто условие е след като заграбиш държавна собственост, да останеш близо до властта което означава, че даваш подкупи, или „храниш“ редовно чиновниците. Това ще гарантира просперитета на предприятието ти. я подкупиш).“
Третото условие е да се сближиш с правораздавателната система (т.е. да
я подкупиш).

На моята разходка из Вилючинск“ присъстваше и най-важният
човек в региона – вицеадмиралът на Камчатка (Русия) и командир
на група „Североизток“ Валерий Дорогин. Скоро след това Дорогин щеше да приключи с военната си кариера и да стане депутат в
Държавната Дума. Офицерите говорят откровено дори в негово присъствие и не се притесняват от високия му чин. Не усещам
да оказва йерархичен натиск или да издига бариерите на поста си, както обикновено се
случва в армейска обстановка, До голяма степен това е така, защото Дорогин също е част от Рибачие. Офицерите и техният командир не могат да
скрият нищо един от друг. Дорогин служи тук, в това затворено флотско градче, от почти двайсет години.
Дълго време също като Дикий е командвал ядрена подводница. Сега по-големият му син Денис Дорогин също служи в Рибачие. Както всички
останали вицеадмиралът ходи сутрин пеша до кея. И като тях вижда разпада. И той няма никакви
други средства за прехрана и чака някой Подобно формирование е съществувало преди революцията От 1917 г. и после
приятел да го покани на гости, за да си отиде“. Групата „Североизток“, към която принадлежи Камчатка
заедно с Чукотка и Магаданска област, е съставена пак благодарение на строгите икономии.
при управлението на болшевиките чак до 30-те години на
миналия век.

– Анна Политковская – „Русия на Путин.“

ИСТИНАТА ЗА АННА ПОЛИТКОВСКАЯ

Напоследък в най-различни  казионни „протести“ се включва някаква Асоциация на свободното слово „Анна Политковская“. Някой от вас интересувал ли се е от биографията на покойната патронка на тази алена дружинка? Как така, ще рекат някои, тя беше американска гражданка. И какво от това? Даже още по-лошо. Или фактът, че често гостувала на съветския юдейски комунистически олигарх Борис Березовски също е нещо, с което би трябвало да се гордее?
Истината е, че тези ченгета развяват като свое знаме покойната Анна Политковска, паднала жертва на вътрешнопартийните разпри в КПСС и СССР, понастоящем… Русия. Ето какво се знае за това същество:
„Анна Степановна Политковска е родена през 1958 г. В Ню Йорк, в семейството на високопоставени съветски дипломати. По някои сведения главата на семейството е работил по разузнавателна линия под дипломатическо прикритие. Днес неизвестно защо това се смята за компромат…
След края на дипломатическата му мисия семейството на Анна Степанова се настанило в Москва. Разбира се, всички пътища били отворени пред момичето от номенклатурно семейство. Тя постъпва в свръхпрестижния по онова време журналистически факултет на Московския държавен университет, който през 1980 г. завършва.
През 1978 година Анна се омъжва за Александър Политковски, станал известен като водещ на предаването „Взгляд“. По-късно, макар не задълго, нейният избраник се прослави като народен депутат…
От 1982 г. Анна работи в най-големия съветски вестник „Известия“…
Трябва да отбележим още, че журналистът със съветска закалка бе смятан не само за „пишещ човек“, но и за обществен деец. Съвсем конкретни решения биваха предприемани по материали от журналистическите разследвания, а вестникарите имаха право да задават въпроси на началниците и се ползваха от него – вярно, в известни граници. В пристъп на вредна сантименталност един съветски писател нарече журналистите „съвестта на една безсъвестна власт“. От тях не очакваха „факти“, а „справедливост“. Политковска беше готова да раздава такава справедливост – толкова, колкото хартията можеше да понесе и цензурата бе в състояние да допусне.
Наистина още тогава можеше да се забележи, че младата журналистка не само не си прави труда да проверява фактите, но страда от онова, което се нарича „предоверяване на източника“.
Трудно е да се каже кога Анна Политковска е оформила своите убеждения. Най-вероятно тяхната основа – яростната омраза към „тази страна“ – тя е усвоила от своите родители: не е тайна, че в онези времена главните „дисиденти“ бяха функционерите, обгрижвани от съветската власт, особено пътуващите зад граница, опитали сладкия живот в чужбина…
Обаче през 1991 г. тя поиска и получи американско гражданство. Основанието за това – родила се е на територията на тази страна. Историята е мътна: на практика, по законите на САЩ онзи, който се е родил там, автоматично получава гражданство, но това правило не важи за семействата на дипломатическите работници… Така или иначе Политковска иска да стане гражданка на най-старата демокрация в света и става такава. Двойното гражданство облекчава живота й и нейното придвижване по света.
През 1994 г. Политковска получава работа като наблюдателка в „Общ вестник“ – образцово демократично издание. Егор Яковлев обожава младата журналистка и с всичко подпомага нейната кариера. Тя бързо става началничка на отдел „Извънредни произшествия“.“
Кой е Егор Яковлев? Досещате се, че е евреин, дърт номенклатурен кадър. Учил е в Колумбийския университет в Ню Йорк заедно с прословутия офицер от КГБ Олег Калугин.
Преди време бе публикувана снимка, направена през петдесетте години в Колумбийския университет в Ню Йорк. На нея са увековечени заедно бъдещият генерал от КГБ и днешен „западен демократ” Олег Калугин и също бъдещият член на Политбюро на ЦК на КПСС, масонът Александър Николевич Яковлев, в компанията на щатни сътрудници на ЦРУ. Нищо чудно, ръководствата на двете страни и на техните тайни служби почти винаги са действали в синхрон.
От 1956 г. Яковлев работи в централните съветски вестници. С какво доверие на КПСС и КГБ се е ползвал, личи от факта, че по време на Пражката пролет от 1968 г. е бил кореспондент на в. „Известия” в Прага. „През 1986 г. Яковлев става заместник-председател на Агенцията по печата „Новости“ (АПН) главен редактор на вестник „Московские новости“. През есента на 1990 г. [с помощта на приятеля си Михаил Горбачов] успява да постигне независимостта на вестника от АПН. През годините на преустройството, започнато от Михаил Горбачов, той става едно от водещите либерал-демократични издания. През 1991-1992 г. Яковлев заема поста председател на Всесъюзната телерадиокомпания (ВТРК), която по време на неговата работа е преименувана на Руска теле- и радиоразпръсквателна компания „Останкино“.“

– https://diagnosa.net/

,,ПРОТОКОЛИТЕ Н – Протокол №20 – ЮДЕИТЕ СЪЗДАВАТ ИКОНОМИЧЕСКИТЕ КРИЗИ И ПРИНУЖДАВАТ ПРАВИТЕЛСТВАТА ДА ПРАВЯТ ДЪРЖАВНИ ЗАЕМИ

Автор на „Протоколите на Ционските Мъдреци“ е юдеинът Ашер Гинсберг, роден в гр. Сквир, Киевска губерния в 1856 г., известен между сънародниците си с името Ахат Хаам, т.е. „Единствен всред народа“. Фанатизиран и неуморим агитатор на меродавния библейски (равински) юдаизъм, Гинсберг бързо излиза в първите редове на юдейското ръководство и сравнително млад е приет за член във върховното управително тяло (кагала). Идеите му се отличават с удивителна яснота, простота и праволинейност. Дейността му е крайно смела, трескава, непрекъсната. Изработеният от него план за осъществяване заветните цели на Израиля, четен на тайно заседание на първия световен ционистки конгрес в Базел в 1897 г., прави силно впечатление, приема се от мнозинството и му открива пътя към водачеството. От този момент неговото влияние бързо расте и в 1913 г. той е всепризнат и неоспорим водач на юдейството.

Гинсберг подготвя и ръководи руската революция в 1904–1905 г., която, макар че не успя, разтърси издъно Русия и подготви успеха на революцията в 1917 година.

Той е невидимия ръководител на юдео-масонската дейност в периода на подготовката и протичането на войната 1914–1918 г. Той е и създателя и изпълнителя на руската революция през 1917 г. Умира през 1925 г. в Лондон.

Предговор

Протоколите представляват кристализираната идеология на юдаизма, извлечена от неизменните и вечни закони на пророк Мойсей, точно такава, каквато ни я рисува 35-вековната еврейска история. С необясним за нашия морал цинизъм, те разкриват грандиозните цели на юдейството, безпощадната жестокост и абсолютната безогледност на средствата за постигането им.

Всеки, който прочете протоколите, остава поразен от дълбочината и яснотата на мислите, неограничения замах, непоколебимата решителност и пълното пренебрежение към целия нееврейски свят. Ледена хладина, бруталност и садизъм вее от всеки ред на тази протоколирана юдейска мъдрост.

Мислите, изказани в протоколите, хвърлят ярка светлина върху най-големите и мъчно обясними религиозни, хуманитарни и политически събития във всеобщата, а особено в новата история. Те са безпогрешен шифров ключ, с който се разгадават сложните социални и икономически проблеми, които създадоха най-големите обществени сътресения във всички европейски държави от XV век насам.

А. Гинсберг е написал протоколите на малко познатия за самите юдеи староеврейски език, но се е явила нужда да бъдат преведени на френски език, за да послужат като агитационен материал. Агитацията, в полза на идеите на Гинсберг, се е водила и през време на самия конгрес в Базел, на който голямото мнозинство делегати не са знаели староеврейски език. Този именно френски превод по време на Базелския конгрес е попаднал в ръцете на руската тайна полиция, а от нея, в 1901 г., в ръцете на другарите на руския професор Сергей Николаевич Нилус.

За първи път протоколите са отпечатани на руски език през 1901 г. в съчинението на Г. Бутми „Неприятелите на човешкия род“. С. Н. Нилус отпечатва първото издание от тях през 1905 г. Същият отпечатва друго издание през 1911 г. и трето през 1917 г. — непосредствено преди революцията. След руските издания протоколите се разпространяват из целия свят. Интересно е, че в Англия те се появяват почти едновременно с руските — през 1906 г. Това обстоятелство, както и незначителните различия в редакцията — но не и в идеите на многото издания на протоколите в различните страни, дава основание да се предполага, че не само руската полиция, но и други са се добрали до оригиналите.

Протоколите, безспорно са акт конспиративен, и като такъв могат да попаднат в чужди ръце (като се има пред вид неприкосновеността на юдейските организации, особено в котилото на юдеомасонството — Швейцария) само по същия начин, т.е. конспиративно, тайно. Това обстоятелство, което не дава възможност да се представят формални доказателства, юдеите използват, за да отричат автентичността им. И разбира се, другояче не могат да постъпят, защото самопризнанието би било равносилно да подпишат смъртната си присъда.

За действителността на протоколите, обаче, съществуват неоспорими и най-сериозни доказателства — и формални, и по същество. Накратко ще ги посочим.

През 1933 г. в Швейцария почнали да се разпространяват „Протоколите на Сионските мъдреци“. Юдеите автоматично реагират, повдигат страшен шум в световния печат и завеждат дело срещу разпространителите. Делото се гледа в 1935 г. в гр. Берн, в мировия съд председателстван от юдеина-съдия Валтер Майер. Резултатът: разпространителите се признават за виновни, налагат им се огромни парични глоби и се забранява печатането и продажбата на протоколите. Юдейството тържествува, но… не за дълго. Осъдените апелират делото и през 1937 г., на 1.XI. бернският апелативен съд издава решение, с което отменява присъдата на юдеина-съдия Майер и разрешава печатането и разпространението на протоколите. Като се има предвид силата на юдейството в това време, и че този процес се води именно в Швейцария — коментарите са излишни, за да се разбере колко силни са били доказателствата за автентичността на протоколите.

Макар от юдейска гледна точка — като си служим със същия формалистичен мащаб за преценка правотата на нещата, присъдата на бернския апелативен съд да е напълно достатъчно доказателство, тя лично нас не ни задоволява. Ние намираме други много по-силни, по-съществени, абсолютно неоспорими и с математическа логичност данни, които доказват, че идеите, написани в протоколите са напълно идентични с вековната и неизменната идеология на юдейството и че тези идеи, дори от когото и да са написани, са една жива реалност, отражението, на която ежечасно се чувства във всички области на живота по целия свят.

Ето само някои от тези доказателства:

1. Всички идеи в протоколите, без изключение са тъждествени с принципните начала на юдейската религия. Няма нито една мисъл в тях, която да излиза вън от идеологията и тактиката на юдеите, тъй както те са формулирани от Йехова чрез Мойсей и написани в петте Мойсееви книги в Библията. Заслугата на Ашер Гинсберг се състои в това, че той ги е развил, систематизирал, свързал в порядъка на една програмна дейност и изложил просто, ясно и изразително.

2. Съществуват още няколко други откъслечни проекта, напълно в духа на протоколите, излезли в различни времена, в различни страни, написани все от юдеи:

a) Толедското писмо, написано в 1489 г. от княза на юдеите в Цариград до равина на гр. Арлес, изнесено в съчинението „Ла Силва Куриоза“ на испанския благородник Юлиан де Мотрано.

b) Реч на равина Райхорн в 1859 г., написана в съчинението „Биариц“ в 1868 г. на германския писател Гьодшед.

c) Посланието до всички юдеи от Адолф Кремие — френски министър на правосъдието и създател на световния еврейски съюз в 1860 г., печатано в Архив Израелит №25, 1861 г.

d) Диалогът в ада между Макиавели и Монтескьо, от френския юдеин Морис Жюли, Брюксел — 1864 г.

e) Съчинението на самия Ашер Гинсберг „Преоценка на ценностите“, което и по стил, и по мисли е първообраз на протоколите.

3. Налице са и самопризнания на отделни юдеи за истинността на протоколите, между които е и отвореното писмо на юдеина Ели Раваж, написано в Сенчъри магазин №3 стр. 346.

4. Най-очебийното доказателство — миналата и особено сегашната световна война и събитията между тях, в които и за слепите е ясно, че юдейството в плутократическия блок е играло и играе главната роля, а за националистическите държави е подчертан враг №1.

Идеите на юдаизма и живата действителност, които в протоколите са получили синтезиран формален вид, са най-силното доказателство за тяхната автентичност.

Само този, който няма очи и този, който не желае да вижда, не ще види пораженията, които юдейството е нанесло на човечеството. Само тази душа, която се е откъснала от своя народ и не чувствува болките му, не ще трепне пред конвулсиите на милионите свои родни братя, грабени, лъгани и заблуждавани от синовете на Юда.

За улеснение при четенето, разчлених протоколите и поставих малки заглавия.

Преводачът

Протокол №20

ЮДЕЙСКАТА ФИНАНСОВА ПРОГРАМА.

Днес ще разгледам финансовата програма, която бях отложил за в края на доклада си. Това е най-трудният, заключителният пункт в нашите планове. Ако си спомняте, аз по-рано със загатвания ви говорих, че успехът на нашите действия се разрешава от цифрите на парите.

Когато вземем властта, безотговорното ни правителство, от чувство за самосъхранение ще избягва чувствително да обременява народните маси с налози; то няма да забравя, че трябва да играе ролята на баща и покровител. Понеже държавната организация струва скъпо, а нужните средства трябва да се намерят, то ще трябва да пипа особено грижливо, когато разрешава въпроса за равновесието в тази материя.

 

ПРОГРЕСИВЕН НАЛОГ ВЪРХУ БОГАТСТВАТА.

Нашето управление, в което монархът ще има узаконената функция, че е собственик на всичко, което се намира в държавата — нещо, което лесно може да се проведе и на дело — ще може по законен ред да изземе всички суми, необходими за правилното парично обръщение в държавата. Ето защо, покритието на държавния фиск, чрез прогресивния данък върху имотите, ще даде най-сигурни резултати. Данъците ще се изчисляват върху определен процент на имота и изплащат без притеснения и разорение на гражданите. Богатите ще трябва да съзнаят, че е в техен интерес да представят част от своите излишъци в полза на държавата, която им гарантира владението на останалите имущества и правото на честна печалба. Казвам „честна печалба“, понеже учреденият със закон контрол над богатствата ще отстрани грабежите.

Тази социална реформа трябва да дойде от горе, защото времето й настъпва. Тя е необходима, за да има мир. Да се събират данъци от сиромаха, ще рече да се сее семето на революцията; то е в ущърб на държавата, която не бива заради дребното да губи голямото. Независимо от това, щом капиталистите се обложат както трябва, ще се прекрати и натрупването на богатства в частни ръце. Сега ние натрупахме капиталите в частни ръце, с цел да ги противопоставим на правителствената сила на гоите — на държавните им финанси.

 

ДАНЪЦИ.

Данък, който се увеличава прогресивно на големината на капитала, ще даде много по-голям приход, отколкото сегашният, почти еднакъв процент, поголовен данък. Последният за нас сега е потребен, само за да предизвикваме всред гоите вълнения и недоволства.

Силата, на която нашият монарх ще се опира, се състои в равновесието между богатствата на гражданите и задълженията им към държавата, което е и гаранция за мира. Това равновесие и този мир ще се постигнат, когато капиталистите отстъпят част от своите доходи. С това те ще осигурят правилния ход на държавната машина. Държавните разходи трябва да се посрещат от ония, които могат безболезнено да ги понесат и от които има какво да се вземе.

С една такава мярка ще се премахне ненавистта към богатия, в когото бедния вижда финансовия крепител на държавата, пазителя на мира и на благоденствието. За бедния ще бъде ясно, че богатият е който дава нужните средства, за да има ред в страната. А за да не бъдат интелигентните богати платци много огорчени от новите данъци, ще им се дават подробни отчети за назначението, което ще имат тези данъци. Разбира се, такива отчети няма да се дават и за сумите, които отиват за нуждите на трона и на административните учреждения.

Монархът не ще има собствено имущество, щом всичко, което се намира в държавата представлява неговото притежание. Иначе би се получило противоречие. Фактът, че монархът има собствени средства, дава основание да се отрича правото му на собственост върху всеобщото владение.

Наследниците на монарха ще се издържат на държавни средства. Всички други негови сродници трябва или да се поставят в редовете на държавните служители, или сами да се трудят да получат право на собственост. Привилегията на царската кръв не може да служи за разхищение на държавната хазна.

При всички парични сделки: купуване, продаване, получаване на пари или наследство, ще се плаща прогресивен гербов налог.

Ако някой укрие, че е продал правото си на собственост, все едно — парична или друга, и това се узнае, на виновника ще се наложи да плати процент от скритата стойност и глоба, в размер съобразен с продължителността на времето, през което е укривал извършената сделка.

Разписките за всички парични сделки и покупки трябва в срок на една неделя да се представят в местното данъчно управление, с означение на името, фамилията и постоянното местожителство на бившия и новия собственик на имуществото. Това прехвърляне, което трябва да бъда поименно, ще се обложи със сума, която да бъде по-голяма от обикновените разходи, които са свързани с покупката и продажбата, и което ще се плаща само в гербов налог при определен процент. Направете сметка колко пъти тези налози ще надминат приходите на гоевските държави.

 

ДЪРЖАВНА КАСА.

Фондовата каса на държавата трябва да съдържа определено количество запасни суми. Всичко каквото се събере повече от това количество, трябва да се пусне в обръщение. С тези пуснати суми ще се организират обществените предприятия. Понеже инициативата за тези предприятия ще излиза от държавата, то тя здраво ще привърже работническата класа към владетелите. Една част от тези суми ще се дава като награда за изобретателност и производство.

 

НАЗНАЧЕНИЕ НА ПАРИТЕ.

По никакъв начин в държавната каса не бива да се държат, макар и една седмица, по-големи суми, отколкото след строг разчет са определени. Парите съществуват, за да бъдат винаги в обръщение. Всеки техен застой се отразява гибелно върху хода на държавния механизъм, на който те служат като смазочно средство; застоят им може да спре правилния ход на този механизъм.

 

ПРОЦЕНТНИТЕ ЦЕННИ КНИЖА ПРЕДИЗВИКВАТ ЗАСТОЙ.

Замяната на част от монетния знак с процентни книжа предизвиква точно такъв застой. Последствията от подобни мерки сега вече достатъчно се забелязват.

 

ТОЧНИ И ЯСНИ МЕСЕЧНИ ДЪРЖАВНИ ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ.

Ние ще уредим така добре отчетността, че всеки път, когато владетелят пожелае, ще може да има на ръце пълния отчет за държавните приходи и разходи, разбира се, с изключение на текущия несъставен месечен отчет и на предидущия, който още не може да бъде представен.

 

ВЛАДЕТЕЛЯТ ЩЕ КОНТРОЛИРА ФИНАНСИТЕ.

Единственото лице, което няма интерес да се разграбват държавните средства, това е техният собственик — владетелят. Ето защо неговият контрол ще отстрани всяка възможност за загуби, прахосвания или кражби.

За да може владетелят да има време за контрол и творческа работа, ще се прекратят всички официални представления и приеми, които се правят само от етикет и му отнемат драгоценното време. Тогава неговата власт не ще бъде вече раздробена между случайно издигнати гои, които обкръжават престола му, не защото ги е грижа за държавните интереси, а за лични сметки, блясък и разкош.

 

ЮДЕИТЕ СЪЗДАВАТ ИКОНОМИЧЕСКИТЕ КРИЗИ И ПРИНУЖДАВАТ ПРАВИТЕЛСТВАТА ДА ПРАВЯТ ДЪРЖАВНИ ЗАЕМИ.

Ние създадохме всред гоите икономически кризи с единствената цел да извадим парите от обръщение. Така се блокираха грамадни частни капитали, гражданите изтеглиха от държавните банки парите си и държавите биваха принудени да се обръщат към капиталистите за заеми. Тези заеми отегчават държавните финанси с плащането на проценти и ги поставят в зависимост от кредиторите. Капиталистите отнеха индустрията от ръцете на занаятчиите и я съсредоточиха в свои ръце. Така те изсмукаха всичките народни сокове, а с това и държавните.

 

КОЛИЧЕСТВО НА ПАРИТЕ.

Количеството на парите, които сега се пущат в обръщение, не съответстват на нуждите на живота и не може да задоволи нуждите на работниците. Количеството на парите трябва да е съобразено с прираста на населението; при това трябва да се броят и децата като потребители още от деня на раждането им. Своевременните ревизии и решения за пускане на пари представляват съществен въпрос, който има значение за целия свят.

 

ЗЛАТНАТА ВАЛУТА.

Вие знаете, че златната валута е била гибел за всички държави, които са я приели, защото тя не може да задоволи необходимостта от пари, още повече, че ние се постарахме да изтеглим колкото е възможно повече злато от обръщение.

 

ТРУДОВАТА ВАЛУТА.

Ние трябва да въведем валута равна на стойността на работната сила, безразлично дали тази валута ще бъде книжна или монетна. Ние ще пускаме в обръщение пари, в количество съобразено с нормалните нужди на всички поданици, като увеличаваме това количество съобразно прираста на населението. С тези сметки се занимава всяка административна област.

 

БЮДЖЕТЪТ.

За да не стават задръжки при отпускането на пари за държавни нужди, владетелят ще определя с указ размера на сумите и срока, за който се отпускат. С това ще се отстрани възможността дадено министерство да фаворизира едни учреждения в ущърб на други. Бюджетните приходи и разходи ще се водят паралелно, едни до други, за да се вижда във всеки момент движението и състоянието на сумите в касата.

Реформите и принципите, които проектираме да прокараме в гоевските финансови учреждения, ще облечем в такива форми, че те няма да разтревожат никого. Ние ще посочим, че тези реформи са необходими вследствие на страшната анархия, създадена от ред финансови безпорядъци. Ние ще изтъкнем, че главният безпорядък произлиза от това, че у тях започват с гласуването на един бюджет, който от година на година постоянно нараства и то по следната причина: с този бюджет те изкарват до средата на годината; после искат допълнителен бюджет, който изразходват за три месеца, а след това пък искат ликвидационен бюджет. Но понеже бюджетът за следващата година се гласува съобразно общия баланс, то ежегодното отдалечаване от нормата чувствително се увеличава, вследствие на което годишният бюджет се утроява за период от десет години. Благодарение на тази практика, която е резултат на безгрижие в гоевските държави, касите им са опустели. Заемите, падежът на които настъпва след това, дообират и останалото, и довеждат гоевските държави до разорение. Вие отлично знаете, че ние не можем да въведем у нас такава финансова неуредица, каквато сме внушили на гоите.

 

ДЪРЖАВНИ ЗАЕМИ: ВЪНШНИ И ВЪТРЕШНИ.

Всеки заем е доказателство за държавно безсилие и неразбиране на държавните работи. Заемите висят над главите на управниците като дамоклев меч и ги принуждават, вместо да събират от поданиците си временни налози, да идат с протегнати ръце да просят милостиня от нашите банкери. Външните заеми са пиявици, които никой не може да откъсне от държавното тяло ако те сами не паднат или държавата сама не ги отхвърли. Но гоевските държави не ги откъсват, а ги залепят на себе си, и затова неизбежно ще загинат по собствена вина.

Всъщност, каквото представлява сам по себе си обикновеният заем, това е и външният заем. Заемът е пускане на държавни полици, които имат едно процентно задължение, съразмерно със сумата на взетия капитал. Ако заемът се плаща с лихва 5%, то след 20 години държавата изплаща лихви, които достигат размера на направения заем. За срок от 40 години тя плаща лихви два пъти повече от самия заем; за 60 години — три пъти повече, а дългът все си остава непокрит.

 

ВЪНШНИТЕ ДЪРЖАВНИ ЗАЕМИ СА ПО ЮДЕЙСКО ВНУШЕНИЕ, ЗА ЮДЕЙСКИ ИНТЕРЕСИ.

От тази равносметка става очевидно, че държавата при поголовния данък взема последните стотинки на бедняците данъкоплатци, за да изплаща задълженията си по заеми към чуждестранните банкери, вместо да събере тези стотинки за своите нужди, без да плаща проценти.

Докато заемите бяха вътрешни, гоите само преместваха парите от джоба на бедните в джобовете на богатите. Но когато ние чрез подкуп на тези, които ни трябваха, накарахме гоите да правят външни заеми, всичките държавни богатства потекоха в нашите каси и всички гои почнаха да ни плащат данък за поданство.

Ако лекомислието на гоевските владетели към държавните работи, продажността на министрите и невежеството на финансовите управници задължиха държавите с неизплатими дългове към нашите банкери, ние трябва да знаем, че този успех ни е коствал не малко труд и пари.

 

ЕДНОПРОЦЕНТОВА СЕРИЯ.

Ние няма да допуснем да се застояват парите, затова не ще имаме държавни процентни книжа, освен еднопроцентната серия, която не ще даде на пиявиците да изсмукват държавната мощ. Правото да пускат в обръщение процентни книжа, ще бъде предоставено изключително на индустриалните дружества, на които не ще бъде трудно от своите печалби да плащат на държавата проценти. Държавата няма да спекулира с парите, както това правят тези дружества. С парите тя ще посреща своите разходи, а не ще прави търговски сделки.

 

ИНДУСТРИАЛНИ ЦЕННИ КНИЖА.

Индустриалните ценни книжа ще се купуват и от държавата, която от длъжник какъвто е сега, поради големите си задължения ще се превърне в заемодавец, защото от това ще има печалба. С тази мярка ще се прекрати застояването на парите. Тунеядството и мързелът у гоите бяха полезни за нас, докато те управляваха, но са нежелателни за нашето управление.

Колко е голямо недомислието на чисто животинските гоевски мозъци, се вижда от това, че когато те вземаха от нас заеми с проценти, не помисляха, че същите тези пари, увеличени с процента, ще трябва да ги вадят из своите държавни джобове, за да се разплащат с нас. Не беше ли много по-просто да вземат нужните им пари направо от своите поданици.

Гениалността на нашия ненадминат ум се прояви в това, че съумяхме да представим на гоите работата със заемите така, че те дори видяха в тях изгоди за себе си.

 

ЮДЕЙСКА ФИНАНСОВА ПОЛИТИКА.

Нашата финансова политика, която ние, когато му дойде времето, ще представим на гоите под светлината на вековни опити правени над техните държави, ще се отличава със своята яснота и определеност. Тя нагледно ще убеди всички в ползата на нашите нововъведения. Тя ще сложи край на злоупотребите, чрез които властвахме над гоите, но злоупотреби не ще допуснем в нашето царство.

Ние ще нагласим отчетната си система така, че който и да било от управниците, от най-големия до най-дребния чиновник, да няма възможност без да бъде забелязан, да изтегли дори и най-малката сума за нещо друго, освен за каквото тя е предназначена или да я изразходва за друга цел, освен определената в плана.

Не може да се управлява без определен план. И героят, и богаташът ще загинат, ако вървят по неопределен път и с неопределени средства.

 

СЕГАШНИТЕ УПРАВНИЦИ ОБРЪЩАТ ПОВЕЧЕ ВНИМАНИЕ НА ПАРАДНАТА СТРАНА.

Гоевските управници, на които внушихме церемониални приеми, етикеции и увеселения, и отклонихме от сериозните държавни занятия, са в същност завеса за нашето фактическо управление. Отчетите на тези случайни управници се съставят от наши агенти. Тези отчети винаги задоволяват недалновидните умове на гоите. Никой от тези, които четат отчетите и проектите, не питат от къде ще се направят спестяванията и какви нови налози ще се предвидят… Вие знаете къде тази безгрижност заведе гоевските държави, до какво финансово разстройство дойдоха те, въпреки удивителното трудолюбие на техните народи…

НАЙ-ГОЛЯМОТО ПРЕДАТЕЛСТВО В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ – КОМУНИСТИТЕ ПРЕДЛАГАТ НРБ ДА СТАНЕ ЧАСТ ОТ СССР

Промените в света са планирани доста отдавна. Няма да се спирам на онези от началото на ХХ век. Обаче в неговия край станаха „революции“. Така ги нарекоха – „нежни революции“. Явно става дума за преобразувания, които се извършват по тайна договорка между елитите. Преди това заговориха за „конвергенция“ – сближаване, сливане. Същото, което на Декемврийския пленум на ЦК на БКП през 1963 г. диктаторът Тодор Живков беше замислил като наша съдба. Да се сближим и постепенно да се слеем с „великия“ Съветски съюз. Да се превърнем в негова 16-а република и да изчезнем от политическата карта на света. По-рано – част от Отоманската империя, при комунистите – на Съветската. И никой не подири вина за това! Защо?

Ами Живковото слагачество беше изпреварило времето. Може би като британски шпионин нещо му е било подсказано, внушено…[5] Не случайно мероприятието, както се изразяваха другарите, носи следното пълно название: „Пленум на Централния комитет на БКП за по-нататъшното най-тясно сближение и в перспектива за сливане на Народна република България със Съветския съюз“. Заседанието е проведено на 4 декември 1963 г. Първият водещ е Митко Григоров.[6] Когато той предоставя думата на Тодор Живков, тогавашният все още първи секретар,[7] но вече и председател на Министерския съвет, начева речта си така:

„Политбюро внася за обсъждане в пленума на Централния комитет на партията въпроса за по-нататъшното свързване и най-тясно сближение, а след това, в перспектива и за обединение на Народна република България със Съветския съюз.“[8]

Никой да не се опитва да тълкува, да „обяснява“, да… Такава е историческата истина – напън за ликвидиране на България. Поемам ангажимента да изясня по-подробно темата. Нейната връзка с настоящето, с „нежните революции“ и с бъдещето е очевидна. Още в издадената през 1984 г. книга на „избягалия“ на Запад офицер от КГБ Анатолий Голицин, озаглавена „Стари лъжи на нов глас: Комунистическата стратегия на измама и дезинформация“, срещаме твърденията, че „либерализацията“ в Чехословакия от 1967-1968 година е била ръководена от шефа на КГБ Юрий Андропов.[1] Както и последвалите подобни събития в Полша. Тъкмо неговият опит в тази област наклонил везните за избора му на най-високия пост в СССР – генерален секретар на ЦК на КПСС. Когато ние още сме опипвали пътя си в живота сред мрака на тоталитарната държава, авторът на цитираната книга е забелязал факти, изплъзнали се от нашето потиснато внимание. Като например „съвпадението“ през 1983 г. на необяснимото с логиката на другарите освобождаване на лидера на полския профсъюз „Солидарност“ от затвора с издигането на Андропов и с посещението на папа Йоан Павел ІІ в родината му по покана на… комунистическия лидер Войчех Ярузелски. В това Голицин е съзрял предстоящи промени в Източна Европа.[9]

Като прави преглед на други подобни събития, Голицин стига до заключението, че всичко ще започне от самия Съветски съюз. Съединените щати ще започнат да притискат Кремъл по линията на разоръжаването и мирното съвместно съществуване. По същото време в Москва ще има боричкания за властта.[2] Тъй като вървам в Бог, а не в земни „пророци“, подчертавам: Офицерът от КГБ е бил чудесно осведомен. Ала няма как да се отрече, че и умът му е щракал, та е свързвал две с две. Той пише: „… Андропов ще бъде заменен от по-млад лидер с по-либерални схващания, който ще продължи по-интензивно т. нар. либерализация.”[10]

[5] Вж. напр. Огнян Стефанов – „Паско Божков, бивш контраразузнавач: Бях в Лондон, когато убиха Георги Марков Английските служби влияели на Тодор Живков, сигурен е ексофицерът от ДС“, в. „24 часа“, София, вторник, 5 април 2005 г., стр. 14.

[6] Осведомени нашепват, че Асен Григоров, за когото винаги се намират подходящи високоплатени длъжности из „демократичните“ телевизии, е негов внук. Това била причината за успехите му… Не настоявам, че слухът отговаря на истината. Обаче съществува физическа прилика между двамата.

[7] Живков стана генерален секретар след 1971 г.

[8] „1963 – отричането от България“, Стенографски протокол…, издател и бележки Пламен Анакиев, графична идея за корицата Георги Ифандиев, ИК „Огледало“, София, 1994 г., стр. 1.

[9] Вж. Anatoliy Golitsyn – “New Lies For Old: The Communist Strategy of Deception and Disinformation”, G. S. G. & Associates, Incorporated, San Pedro, CA, 1990 г., стр. 349.

[10] Пак там, стр. 350.

– https://diagnosa.net/

,,ПРОТОКОЛИТЕ НА ЦИОНСКИТЕ МЪДРЕЦИ“ – ПРОТОКОЛ №4 – ЮДЕИТЕ НАСАЖДАТ СПЕКУЛАТА, ЗА ДА ЗАГРАБЯТ БОГАТСТВАТА

Автор на „Протоколите на Ционските Мъдреци“ е юдеинът Ашер Гинсберг, роден в гр. Сквир, Киевска губерния в 1856 г., известен между сънародниците си с името Ахат Хаам, т.е. „Единствен всред народа“. Фанатизиран и неуморим агитатор на меродавния библейски (равински) юдаизъм, Гинсберг бързо излиза в първите редове на юдейското ръководство и сравнително млад е приет за член във върховното управително тяло (кагала). Идеите му се отличават с удивителна яснота, простота и праволинейност. Дейността му е крайно смела, трескава, непрекъсната. Изработеният от него план за осъществяване заветните цели на Израиля, четен на тайно заседание на първия световен ционистки конгрес в Базел в 1897 г., прави силно впечатление, приема се от мнозинството и му открива пътя към водачеството. От този момент неговото влияние бързо расте и в 1913 г. той е всепризнат и неоспорим водач на юдейството.

Гинсберг подготвя и ръководи руската революция в 1904–1905 г., която, макар че не успя, разтърси издъно Русия и подготви успеха на революцията в 1917 година.

Той е невидимия ръководител на юдео-масонската дейност в периода на подготовката и протичането на войната 1914–1918 г. Той е и създателя и изпълнителя на руската революция през 1917 г. Умира през 1925 г. в Лондон.

Предговор

Протоколите представляват кристализираната идеология на юдаизма, извлечена от неизменните и вечни закони на пророк Мойсей, точно такава, каквато ни я рисува 35-вековната еврейска история. С необясним за нашия морал цинизъм, те разкриват грандиозните цели на юдейството, безпощадната жестокост и абсолютната безогледност на средствата за постигането им.

Всеки, който прочете протоколите, остава поразен от дълбочината и яснотата на мислите, неограничения замах, непоколебимата решителност и пълното пренебрежение към целия нееврейски свят. Ледена хладина, бруталност и садизъм вее от всеки ред на тази протоколирана юдейска мъдрост.

Мислите, изказани в протоколите, хвърлят ярка светлина върху най-големите и мъчно обясними религиозни, хуманитарни и политически събития във всеобщата, а особено в новата история. Те са безпогрешен шифров ключ, с който се разгадават сложните социални и икономически проблеми, които създадоха най-големите обществени сътресения във всички европейски държави от XV век насам.

А. Гинсберг е написал протоколите на малко познатия за самите юдеи староеврейски език, но се е явила нужда да бъдат преведени на френски език, за да послужат като агитационен материал. Агитацията, в полза на идеите на Гинсберг, се е водила и през време на самия конгрес в Базел, на който голямото мнозинство делегати не са знаели староеврейски език. Този именно френски превод по време на Базелския конгрес е попаднал в ръцете на руската тайна полиция, а от нея, в 1901 г., в ръцете на другарите на руския професор Сергей Николаевич Нилус.

За първи път протоколите са отпечатани на руски език през 1901 г. в съчинението на Г. Бутми „Неприятелите на човешкия род“. С. Н. Нилус отпечатва първото издание от тях през 1905 г. Същият отпечатва друго издание през 1911 г. и трето през 1917 г. — непосредствено преди революцията. След руските издания протоколите се разпространяват из целия свят. Интересно е, че в Англия те се появяват почти едновременно с руските — през 1906 г. Това обстоятелство, както и незначителните различия в редакцията — но не и в идеите на многото издания на протоколите в различните страни, дава основание да се предполага, че не само руската полиция, но и други са се добрали до оригиналите.

Протоколите, безспорно са акт конспиративен, и като такъв могат да попаднат в чужди ръце (като се има пред вид неприкосновеността на юдейските организации, особено в котилото на юдеомасонството — Швейцария) само по същия начин, т.е. конспиративно, тайно. Това обстоятелство, което не дава възможност да се представят формални доказателства, юдеите използват, за да отричат автентичността им. И разбира се, другояче не могат да постъпят, защото самопризнанието би било равносилно да подпишат смъртната си присъда.

За действителността на протоколите, обаче, съществуват неоспорими и най-сериозни доказателства — и формални, и по същество. Накратко ще ги посочим.

През 1933 г. в Швейцария почнали да се разпространяват „Протоколите на Сионските мъдреци“. Юдеите автоматично реагират, повдигат страшен шум в световния печат и завеждат дело срещу разпространителите. Делото се гледа в 1935 г. в гр. Берн, в мировия съд председателстван от юдеина-съдия Валтер Майер. Резултатът: разпространителите се признават за виновни, налагат им се огромни парични глоби и се забранява печатането и продажбата на протоколите. Юдейството тържествува, но… не за дълго. Осъдените апелират делото и през 1937 г., на 1.XI. бернският апелативен съд издава решение, с което отменява присъдата на юдеина-съдия Майер и разрешава печатането и разпространението на протоколите. Като се има предвид силата на юдейството в това време, и че този процес се води именно в Швейцария — коментарите са излишни, за да се разбере колко силни са били доказателствата за автентичността на протоколите.

Макар от юдейска гледна точка — като си служим със същия формалистичен мащаб за преценка правотата на нещата, присъдата на бернския апелативен съд да е напълно достатъчно доказателство, тя лично нас не ни задоволява. Ние намираме други много по-силни, по-съществени, абсолютно неоспорими и с математическа логичност данни, които доказват, че идеите, написани в протоколите са напълно идентични с вековната и неизменната идеология на юдейството и че тези идеи, дори от когото и да са написани, са една жива реалност, отражението, на която ежечасно се чувства във всички области на живота по целия свят.

Ето само някои от тези доказателства:

1. Всички идеи в протоколите, без изключение са тъждествени с принципните начала на юдейската религия. Няма нито една мисъл в тях, която да излиза вън от идеологията и тактиката на юдеите, тъй както те са формулирани от Йехова чрез Мойсей и написани в петте Мойсееви книги в Библията. Заслугата на Ашер Гинсберг се състои в това, че той ги е развил, систематизирал, свързал в порядъка на една програмна дейност и изложил просто, ясно и изразително.

2. Съществуват още няколко други откъслечни проекта, напълно в духа на протоколите, излезли в различни времена, в различни страни, написани все от юдеи:

a) Толедското писмо, написано в 1489 г. от княза на юдеите в Цариград до равина на гр. Арлес, изнесено в съчинението „Ла Силва Куриоза“ на испанския благородник Юлиан де Мотрано.

b) Реч на равина Райхорн в 1859 г., написана в съчинението „Биариц“ в 1868 г. на германския писател Гьодшед.

c) Посланието до всички юдеи от Адолф Кремие — френски министър на правосъдието и създател на световния еврейски съюз в 1860 г., печатано в Архив Израелит №25, 1861 г.

d) Диалогът в ада между Макиавели и Монтескьо, от френския юдеин Морис Жюли, Брюксел — 1864 г.

e) Съчинението на самия Ашер Гинсберг „Преоценка на ценностите“, което и по стил, и по мисли е първообраз на протоколите.

3. Налице са и самопризнания на отделни юдеи за истинността на протоколите, между които е и отвореното писмо на юдеина Ели Раваж, написано в Сенчъри магазин №3 стр. 346.

4. Най-очебийното доказателство — миналата и особено сегашната световна война и събитията между тях, в които и за слепите е ясно, че юдейството в плутократическия блок е играло и играе главната роля, а за националистическите държави е подчертан враг №1.

Идеите на юдаизма и живата действителност, които в протоколите са получили синтезиран формален вид, са най-силното доказателство за тяхната автентичност.

Само този, който няма очи и този, който не желае да вижда, не ще види пораженията, които юдейството е нанесло на човечеството. Само тази душа, която се е откъснала от своя народ и не чувствува болките му, не ще трепне пред конвулсиите на милионите свои родни братя, грабени, лъгани и заблуждавани от синовете на Юда.

За улеснение при четенето, разчлених протоколите и поставих малки заглавия.

Преводачът

Протокол №4

РЕПУБЛИКАТА Е ЕТАП КЪМ ЮДЕЙСКОТО ВЛАДИЧЕСТВО.

Всяка република минава през няколко стадия. Първият от тях включва първите дни на обезумял слепец, който се лута ту надясно, ту наляво; вторият е демагогията; третият — анархията, която е законна рожба на демагогията. Анархията неизбежно води към деспотизма, но не към законния, открития и отговорния деспотизъм, а към невидимия и неизвестния, присъщ на всяка тайна организация, която действа безцеремонно, защото се прикрива зад гърба на разни агенти, честото сменяне, на които не само, че не вреди, но подпомага тайната управляваща сила, тъй като тази смяна я избавя от задължението да харчи средства за възнаграждение на дългосрочни служители.

 

МАСОНСТВОТО СЛУЖИ ЗА НЕПРОНИЦАЕМО ПРИКРИТИЕ НА ЮДЕЙСКИТЕ СИЛИ.

Кой и как може да събори една невидима управляваща сила, която е скрита зад официалната власт? А нашата сила е именно такава. Външното масонство служи за непроницаемо прикритие на нея и на нейните цели. Планът за действие на тази сила, даже и нейното местопребиваване, ще останат завинаги неизвестни на народите.

 

ЮДЕИТЕ, КОИТО НАСАЖДАТ БЕЗБОЖИЕТО, ЩЕ НАЛОЖАТ НА ВСИЧКИ ЮДЕЙСКАТА ВЯРА.

Но и свободата би могла да бъде безвредна и да просъществува в държавата ни без вреда за благополучието на народите, ако се сложи върху принципа на вярата в Бога и братството на човечеството, като се изключи мисълта за равенството, на което противоречат самите природни закони, които са установили подчинеността. При вяра в Бога, народът би бил управляван под опекунството на енорийските съвети от ръката на своя духовен пастир и би вървял смирено и кротко, покорявайки се на Божиите закони на земята. Ето защо, когато вземем властта, на нас е необходимо да подкрепим вярата, за да изскубнем от ума на гоите принципа за безбожието.

 

ЮДЕИТЕ НАСАЖДАТ СПЕКУЛАТА, ЗА ДА ЗАГРАБЯТ БОГАТСТВАТА.

А за да не могат умовете на гоите да мислят и да следят развитието на политическите въпроси, трябва да ги отвлечем и насочим към промишлеността и към търговията. По такъв начин, всички нации, настървени във взаимна борба за свои изгоди, не ще забележат общия си враг. Освен това, за да може свободата окончателно да разложи и разори гоевските общества, трябва промишлеността да се постави на спекулативни начала, чрез които всички печалби не ще се задържат в ръцете им, а ще минат в нашите каси.

 

МАТЕРИАЛИЗМЪТ ЩЕ СЪЗДАДЕ РАЗОЧАРОВАНИЕ И ЩЕ ТЛАСНЕ НАРОДНИТЕ МАСИ В РЪЦЕТЕ НА ЮДЕЙСКИТЕ АГЕНТИ.

Ожесточената борба за превъзходство и тласъците в икономическия живот ще създадат, а те вече и са създали — разочарования, студени и безсърдечни общества. Тези общества ще получат пълно отвращение към висшата политика и към религията. Тяхното ръководно начало ще бъде само сметката, т.е. златото, към което те имат истински култ, заради материалните наслаждения, които то може да даде. Тогава именно, не за да служат на доброто, дори не заради богатството, а само от ненавист към привилегированите, нисшите класи на гоите ще тръгнат с нас против нашите съперници за властта, т.е. против властващите
интелигентни гои.

ВСИЧКИ УПРАВЛЯВАЩИ СА ДЕГЕНЕРАТИ!

Основоположникът на висшата социология Григорий Климов повече от 50 години изучава някои явления в човешкото общество, които винаги са били забранени, както в Съветския съюз, така и на Запад. Това са дегенеративните процеси, комплексите на властта, разрушението, саморазрушението и други негативни тенденции в човека и обществото.
,,Рижата коса като признак на физическа дегенерация:
Рижа била майката на Сталин, което рядко се среща при грузинците, но много често – у евреите. Дъщерята на Сталин – Светлана Алилуева, също е рижа.
Самият Сталин имал дефект на ръката и сраснали се пръсти на крака. Дон Левин в книгата си „Престъпленията на Сталин“ писал, че Сталин в младостта си бил хомосексуалист. С това се обясняват нещастията в семейството му.
Уинстън Чърчил, премиерът на Англия, бил риж, макар че на стари години оплешивял и нищо не останало от рижите му коси. Неговото семейство също страдало от нещастия. Едната му дъщеря се самоубила, втората била тежка алкохоличка, която полицията постоянно арестувала.
Риж бил и руският цар Иван В. Грозни, дори бил ярко риж. Неговият палач – Малюта Скуратов, също бил риж.
Най-големият предател в обкръжението на Ленин – Малиновски, се оказал с рижи коси. В книгата си „Ленин“ професор Пасони пише, че „партията на болшевиките можела да бъде наречена „партията на рижите“.
Основателят на американския Клуб на рижите – Стив Дъглас, съобщава, че рижи били следните исторически личности: Нерон, Наполеон, Хенрих Осми, Сара Бернар, Марк Твен – двете му дъщери се омъжили за евреи, станали алкохолички и се самоубили, Джордж Вашингтон – освен това масон и известен педераст, Томас Джеферсън, Фридрих Първи Барбароса, Максим Горки.
Примери за дегенерати:
Александър Македонски – хомосексуалист, епилептик, алкохолик, разноцветни очи, баща му Филип Македонски е също хомосексуалист, затова гениалното синче помага да бъде убит баща му, майка му била храмова проститутка.
Юлий Цезар – двуполов, за него в Рим казвали, че той е мъж за всяка жена и жена за всеки мъж. Епилептик, натрапчиви сънища, сношения с майка му.
И А. Македонски, и Цезар имали мания за величие; Цезар сложил свои статуи между статуите на боговете, а А. Велики твърдял, че баща му е Зевс.
Император Калигула – хомосексуалист, садист, епилептик, кръвосмешения със сестрите му, душевно болен.
Фридрих Велики – хомосексуалист, имал вродена фимоза, което превърнало в невъзможен половия му живот.
Гьоте – съвършен психопат, шизоиден и циклоиден; сестра му е луда, имал любовни връзки с женени жени. Синът му Август бил тежък психопат и пияница; много от децата на Гьоте починали като новородени.
Достоевски – от четирите му деца три починали в резултат от израждане. Бащата на Достоевски бил от духовното съсловие, садист, заради което бил убит от неговите селяни и царският съд ги оправдал. Самият Достоевски бил садомазохист.
Наполеон – хомосексуални отношения с брат му Йосиф. Съблазнявал всичките си сестри, епилептик, спазми в краката; от ранно детство склонен към лъжа, имал ярко изразен комплекс към разрушение; бащата на Наполеон е алкохолик, брат му Луи е параноик, извънбрачният син на Наполеон е тежък психопат, същото се отнася и за брат му Людовик. Сестрата на Наполеон Полина е маниакално-дегенеративна личност. По строежа на тялото на Наполеон може да се направи изводът за нарушена дейност на ендокринната система и жлезите с вътрешна секреция. Наполеон бил висок 151 см; Сталин 155, Ленин – 166 сантиметра. Генералисимус Франко бил висок 157 см. За мъжете този ръст е един от признаците на израждането; той често поражда комплекс към властта.
Жан Жак Русо – идеологът на Френската буржоазна революция неведнъж е обявяван за луд, дегенерат от люлката. Ексхибиционист, мазохист, фетишист, клептоман, импотентност; страдал от мания за преследване, смесена с мания за величие, ипохондрия, шизофрения, хомосексуалист, охотно крадял и лъжел.“
Григорий Климов

ИНДИЙСКИЯТ ЧОВЕШКИ ОПИТЕН МАТЕРИАЛ

Според проучване на британския всекиднебник Индипен- дънт от 2005 г. гигантите от
Биг Фарма са използвали поне 150 000 индийци за провеждането на повече от 1500
клинични изпитания
45
. Предпочитанията по отношение на избора на доброволци е те да са
от най-бедните слоеве на населението, защото приемат да бъдат подложени на тест срещу
много ниско заплащане; условията им на живот при крайна бедност, придружени от
високото ниво на неграмотност, са факторите, поради които много от тях не са имали
необходимите знания, за да разберат рисковете, на които се излагат. Твърде често
пациентите не са били наясно, че са участници в експеримент: лекарите са се ограничавали
да ги посъветват да приемат определени лекарства, без да ги предупредят, че същите са
предмет на тестване.
От 2005 г. индийското законодателство в частта, свързана с клиничните опити, е
станало особено небрежно по отношение на правата и гаранциите на пациентите и
фармацевтичната индустрия не е пропуснала тази възможност, за да осъществи всякакъв вид
проучвания, включително и най- опасните. Както съобщава Индипендьнт, между 2007 г. и 2010 г. са починали поне 1730 човека по време или след участието им в някой от тези
тестове. Но не е било възможно да се установи пряката отговорност на организаторите (и
следователно на използвания продукт), защото за изготвянето на смъртните актове са се
погрижили същите лекари, които са провеждали изпитанията. По този начин се загубва
доверието в тях: кой ще ни убеди, че смъртните случаи не са причинени от тестваното
лекарство?
Гулам Наби Азад – министър на здравеопазването в Индия, заявява пред Парламента, че
10 чуждестранни фармацевтични компании са заплатили обезщетения на семействата на 22
доброволци, починали по време на клиничните тестове през 2010 г., с компенсации в размер
на средно 3000 лири стерлинги на човек. Индийците биват експлоатирани от
фармацевтичните индустрии, които печелят милиони от продажбата на лекарствата на
Запад – отбелязва Чандра Гулхати – ле- кар-пенсионер, който събира данни за тестовете,
проведени от Биг Фарма в различните райони на Индия. – Използват неграмотни и бедни
индийци, които никога не биха могли да си позволят тези лекарства. ’
,46 Достатъчно е да се
каже, че родителите на стотици малолетни от племенните райони на Андхра Прадеш дори
не са били информирани, че на децата им ще бъде направена ваксината Gardasil срещу
папилома вирус. „Никой не дойде да ни поиска разрешение ” – казва бащата на Сарита
Кудумула – 13-годишна, починала няколко дни след приема на лекарството
47
. Изглежда
невероятно, че причината е във ваксината, но смъртта на детето остава мистерия, както и
тази на други 6 момичета, които са участвали в опити с Cervarix.
Независимо от ролята, която тези лекарства може да са изиграли, е ясно, че тестовете не
са били надлежно изпълнявани: провеждани са без необходимите респект и защита на
доброволците, доведени до състояние на незнаещи опитни обекти, а клиничните изпитания
са се превърнали във формалност, преминаващи през преки и неприемливи пътечки.
Марко Пицути – ,,Забранените лек-арства, които лекуват.“

СВИДИТЕЛСТВА ЗА ЕВРЕЙСКОТО ПОТЕКЛО НА ЛЕНИН

Независимо, че истината за Лениновото еврейско потекло бе пазена в тайна в продължение на много години, сега еврейските писатели я отбелязват. Дейвид Шъб – автор на „Ленин: Биография“[1], заявява в писмо до руския емигрантски вестник „Новьш журнал“, че майката на Ленин е била еврейка поне по бащина линия (а вероятно също така и по майчина).
 
Като допълнение, едно френско периодично издание – „Ревю де Фонд Сосиал Жуиф“ (Review de Fonds Social Juif – своб. „Списание на еврейската общност“) съобщи как съветската цензура предотвратила опита на някаква романистка
 
Мариета Шагуинян, да публикува доказателства за еврейското потекло на Ленин. През последните години обаче редица еврейски издания – включително „Джуиш Кроникъл“[2], разкриха Лениновия еврейски произход.
 
Първият началник на Че-Ка (или тайната полиция) бил евреин – Мозес Урицки, а и повечето от наследилите го шефове също били евреи, в това число Свердлов и Хенрих Ягода (което е руският вариант на „Йехуда“ – т. е. „евреинът“). Същият упражнявал властта по време на погромите, в които били избити милиони хора.
 
През войната съветски министър на пропагандата отново
станал евреин – Иля Еренбург, който се отличавал 
забележително със своите призиви към съветските войски да изнасилват и убиват германски жени и деца[3]. В своята книга „Иля Еренбург“ авторът Анатол  олдберг цитира министъра, който казал: „…германците не са човешки същества. . .нищо не ни доставя такава радост, както труповете на германци“[4].
[1] Shub, David. (1961). Novyi Zhumal, No 63; Shub, D. (1966). Lenin: a Biography. Harmondsworth, Penguin. –
Б. a.
[2] Ben-Shlomo, B. Z. (1991). Reporting on Lenin’s Jewish Roots, Jewish Chronicle, July 26, p. 2. – Б. a.
[3] Hoffman, Michael. (1997). Campaign for Radical Truth in History. P.O. Box 849. Coeur d’Alene, ID 83816. Erenburg won the Order of Lenin and the Stalin Prize and willed his papers to the Israeli Yad Vashem Holocaust Museum. – Б. a.
[4] Goldberg, Anatol. (1984). Ilya Ehrenburg: Revolutionary, novelist, poet, war correspondent, propagandist: the extraordinary epic of a Russian survivor. New York: Viking. – Б. a.
Освен това е интересно, че през този период на убийства и насилие евреите са били защитена класа. И то до такава степен, че комунистическата партия чак предприема безпрецедентни стъпки, като определя проявите на антисемитизъм за контрареволюционно престъпление и по този начин го прави подлежащо на смъртно наказание[1]
През януари 1942 г. вестник „Джуиш Войс“ посочва: „Еврейският народ никога не ще забрави, че Съветският съюз бе първата страна – и все още е единствената държава в света, – в която антисемитизмът е обявен за престъпление“[1]. А изданието на Американския Еврейски Конгрес – „Конгрес Бълетин“, заявява[2] [3] 27: „Антисемитизмът бе класифициран като контрареволюция и строгите наказания, налагани за антисемитски действия, бяха средството, с което съществуващият ред защитава собствената си сигурност“.
 
Руският наказателен кодекс от 1922 и 1927 г. дори отива дотам, че превръща антисемитизма в наказуем със смърт. Книгата „Съветска Русия и евреите“ от  Грегър Аронсън, издадена от Американската еврейска лига за борба с комунизма, цитира Сталиновите бележки по тази политика, направени в интервю за Еврейската телеграфна агенция: 
 
„… Комунистите не могат да бъдат никакви други, освен открити врагове на антисемитизма. В Съветския съюз ние се борим с антисемитизма чрез най-силовите методи. По закон, активните антисемити биват наказвани
28 със смърт.“
[1] The Jewish Voice. (1942), New York, January. – Б. a.
[2] The Congress Bulletin. (1940), New York. American Jewish Congress, January 5. – Б. a.
[3] George Bernard Shaw, Цитиран в The Jewish Guardian (1931), said: “I have seen the statement in which Stalin gave recently to the Jewish Telegraph Agency on anti-Semitism and in which the Soviet leader said that under the Soviet laws militant anti-Semitism is punishable by death.“ – Б. a.
 
Дейвид Дюк – ,,Еврейското превъзходство.“

БАНКЕРИ ОРГАНИЗИРАТ ВСИЧКИ ВОЙНИ ЗАРАДИ ПЕЧАЛБИ И СВЕТОВНО ГОСПОДСТВО

Известният германски банкер фриц Тисен още в началото на 20-те години оказва значителна финансова подкрепа за осъществяването на плановете на фюрера. Операциите си в Германия той извършва чрез съдружническата фирма на Хариман в Ню Йорк (Браун брадърс, станала
след 1933 г. Хариман). Затваряйки още повече обръча около
кредитните институти, които участват в германското
превъоръжаване, излизат наяве всички игри и подлости, използвани от едрите международни финансови кръгове, за да
прикрият участието си в организирането на конфликтите
и в политико-икономическите обрати, които правят в историята.
фамилията Хариман показва завидни акробатични умения, като се ангажира да подкрепя финансово както руснаците (от Болшевишката революция до Сталин), така и
каузата на Хитлер.
Уилям Хариман е директор на Гаранционния фонд Морган в годините, когато се финансират Ленин и Троцки, а
по-късно се превръща в един о т основните икономически
канали за подкрепа и на Сталин във войната срещу националсоциалистите. През юни 1944 г. Сталин признава на Хариман (по онова време назначен за посланик в СССР): „Раз-
витието на две трети от нашата индустрия с първостепенно значение се дължи на вашата техническа помощ.“ В Управителния съвет на американската Ю Би Си се открояват и имената на Едуард Роланд Хариман и Прескот Буш.
Сред онези, които оказват значителна финансова помощ на
двете воюващи световни сили, е и фамилията Дълес (сродена с Рокфелер). фамилията Дълес натрупва много пари по време на робството и напълно подкрепя нацистката политика. Джон Фостър Дълес още през 1911 г. (много преди Адолф Хитлер да излезе на политическата сцена) публично излага теория
за създаване на свръхчовешка раса, като се премахнат т.нар. нисши индивиди на човешкия poд. Съвместното адвокатско бюро Дълес, Съливан и Кромуел се занимава с американските сделки на ИГ фарбен и на банкера на Хитлер
Фриц Тисен. Точно то й представя Алън Дълес на бъдещия
фюрер. След идването му на власт (което е неизбежно,
като се има предвид голямата подкрепа, която му оказват
силните на деня) Джон Фостър Дълес отива в Германия от
името на групата Ротшилд, за да преговаря за нови заеми
за нацистката военна машина. Още през Първата световна война братята Дълес са назначени на високи постове в
американския Държавен департамент, като за бързото им
издигане в кариерата съдейства чичо им Робърт Дансинг,
който освен държавен секретар, е и един от доверените
лица на Бернард Барух – банкер от еврейски произход, който съветва американските президенти, фамилията Дълес
участва пълноправно в Конференцията за мир във Версай,
като се превръщат в неразделна част от лобито на Кръглата маса и от Съвета за външни отношения. През 1920 г. Алън Дълес е назначен за първи секретар в Американското
посолство в Берлин, а брат му представлява интересите
на банкерите от елита в Германия. По-късно Джон фостър
Дълес става държавен секретар на САЩ, а командният
пост на ЦРУ щедро е предоставен на брат му Алън, който
има честта да участва в работата на известната Комисия Уорън, потулила разследванията около убийството на Дж.ф.Кенеди.
С разкриването на имената на най-ярките тайнствени
главни герои в събитията, покрити с димна завеса от официалната история, е необходимо да поясним и още нещо от съществено значение. За да можем да разберем стратегиите на действие на силните на деня, преди всичко трябва да сме наясно, че елитът се състои основно от представители с еврейски произход и не се идентифицира с нито една националност. Признават само роднинските си връзки
като узаконяване на принадлежността си към единствената по рода си каста в света. По тази причина банкерите с
еврейско потекло, които са контролирали (и контролират
и днес) обществения дълг на държавите и цялата им икономика, не се ограничават само с то ва да финансират германското превъоръжаване, а подкрепят и нацистката партия. Сред документите, които се появяват по време на Нюрнбергския процес, са и оригиналните разписки на пред-
приятията – ИГ фарбен, немската Дженерал Електрик,
ОСРАМ и т . н., с които е упълномощавано прехвърлянето
на фондове директно на доверената нацистка администрация. След като преминат през различни банки, накрая парите на еврейското лоби се прибират право в касите на финансовия орган, който поддържа политическата кампания
на Хитлер. Любопитен е и фактът, че след бомбардировките фа-
бриките на елита, разположени на тери тори ята на Германия, о став ат невредими. Съюзническите войски, които първи влизат в Кьолн, стават свидетели на странно
обстоятелство: един напълно разрушен от военните
действия урбанистичен център, а в непосредствена близост – издигащите се ИГ фарбен и Форд Мотор, останали непокътнати. И не става дума за изолиран случай, тъй
като и останалите предприятия на елита, разположени на
окупираните територии, остават невредими. А когато
англичаните бомбардират по грешка предприятието Поаси, правителството на Виши е заставено да обезщети Форд с цели 38 милиона франка! Едно междусъюзническо
проучване по-късно установява, че спрямо разрушените
градове и милионите загинали цивилни жители загубите,
които претърпява германската промишленост, никога не
надхвърлят 12 на сто от потенциала на Райха. Съществува красноречиво съобщение, изпратено о т Едсел Форд до генералния директор в Европа, което свидетелства, че ист ината систематично се укрива: „В американските вестници са публикувани някои снимки на фабриката, обхваната
от пламъци, но за щастие не се споменава, че става дума за
Форд Мотор.“
Съюзниците стратези, които водят военните операции, много добре знаят, че германската военна машина се поддържа основно от предприятия на елита, като тези на
фарбен, но получават заповед да не ги нападат. Народите,
както винаги, се държат на тъмно за онова, което се случва. Целият конфликт реално е само една голяма сделка, добре замислена от силните на деня; един главозамайващ
бизнес, при който се упражнява пълен контрол във всички
етапи. К ато допълнение на изложеното дотук може да се
посочи интересно проучване, направено от еврейската изследователка Гертруд Елиас, която разкрива, че за петте
години на войната цитираните финансови консорциуми реализират печалби от 175 милиарда долара. И пак хората от познатото лоби на Уолстрийт, които планират военните събития, са същите, които президентът Рузвелт по-късно определя като водачи на следвоенното възстановяване на германската промишленост. Сред тях откриваме
имената на двама членове от CFR – Луис Дъглас (директор
на Дженерал Моторс и президент на Мючуъл Лайф Иншуранс – и двете под контрола на Дж.П.Морган) и бригаден генерал Уилям Хенри Дрейпър-младши (от Дилън Рийд и Ко – едно о т главните подставени дружества за финансиране на Хитлер). Накратко – още преди войната елитът е
решил, че Германия ще бъде възстановена, като се тръгне
с техните предприятия, разположени на германска земя –
заводите, които съюзниците са много внимателни да не
разрушат. След края на войната У.Х.Дрейпър е определен от Рузвелт да се заеме с онези нацистки промишлени картели, в
чието изграждане е участвал самият той. Колкото и парадоксално да звучи, точно на един о т най-големите виновни ци е поверена официално задачата да решава кой трябва да
бъде съден за военни престъпления. Така Дрейпър може да
упражнява неограничена агресивна власт по време на преговорите с германските власти. А когато министърът на финансите Хенри Моргентау заплашва, че ще унищожи завинаги немската икономика, Дрейпър излиза на политическата сцена, за да преговаря и да моли за повече снизходителност. О т една страна, не позволява промишлеността
да бъде поставена на колене, а от друга – поставя искания
стран ата да поеме изцяло отговорността за войната,
включително и за възхода на нацизма.
Авторите на книгата Джордж Буш – неофициалната
биография, след проучване на многобройни исторически доку-
менти, посочват следното: ,Дрейпър и колегите му претендират Германия и светът да приемат колективната вина на Германия като обяснение за възхода на Новия ред на Хитлер
и за нацистките военни престъпления. Очевидно подобна версия е много удобна за генерал Дрейпър, а също и за фамилията
Буш. Десетилетия по-късно отлично устройва и сина на Прескот – бившия президент Джорж Буш, за да може да размахва
пръст на Германия и да поучава колко е зловещ хитлеризмът.
По всичко изглежда, че на германците им трябва време, за да
осмислят и да приемат идеята за Нов световен ред. ‘
Ако се върнем малко назад в историята, ще открием,
че именно У.ХДрейпър е нает през 1927 г. о т Дилън Рийд и
Ко, за да оперира със см етката на банкера Тисен – човекът,
който официално финансира Хитлер. Малко по-късно е назначен за вицепрезидент на немската Кредит Инвестмън корпорейшън на Дилън Рийд и так а може да контролира
и някои краткосрочни заеми, предоставени на Германия с
Плана Дейвис. За разпределянето на сумите Дрейпър се
споразумява с двама нацисти – Александър Крютер и Фредерик Бранди. Последният дори се премества в Америка,
заемайки поста на съуправител на Джърман Кредит Инвестмън в Нюарк (Ню Джърси). И след цялата тази скандална ситуация Дрейпър е назначен за генерал на Пасифика.
Малцина ще разберат методите на действие, а тези,
които ще ги разберат, ще бъдат твърде заети с това да
правят пари. Докато обикновените хора по всяка вероятност няма да разберат, че се работи срещу
техните интереси.“
Марко Пицути – ,,Търговия с душите ни.“