ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ – ИНКУБАТОР НА КОМУНИСТИЧЕСКИ КАДРИ В ПОЛИТИКАТА, БИЗНЕСА, МЕДИИТЕ, СПОРТА, ОБРАЗОВАНИЕТО И ВЪВ ВСЯКАКВА ДРУГА ВАЖНА ДЕЙНОСТ В ЧАЛГАРСКА НОМЕНКАТУРИЯ

Държавна сигурност винаги е била тайна организация.
Как да я видите?
Срещали сте ченгета, разговаряли сте с тях.
За някои дори не сте подозирали, че са такива. И едва сега установявате, че те са водили
двоен живот – един за пред хората и друг в рамките
на секретната им организация. Нали комунистическите партии наистина бяха част
от тайните и подривни общества,
както сполучливо ги нарече
британската историчка Неста Уебстър?
Те са своеобразни масонски ложи.
Както „свободните зидари“
от ниските степени често не знаят
какво се извършва в ложите, така и мнозинството
от редовите членове на БКП не са имали представа за истинските цели и задачи на Партията.
Те бяха част от масовката, но и резервен отбор.
От тях рекрутираха престъпници.
Иначе всички бяха съучастници.

Държавна сигурност бе нещо
повече от оръжие за тормоз на българския народ. Чрез нейната организирана мрежа, която действие в името на Номенклатурия, както би следвало да се нарича
Народната република, ръководството на БКП осъществяваше
най-пъклените планове за своето обогатяване.
Един от тях бе изграждането на презгранични канали за контрабанда и продажба на чувствителни стоки
На първо място това бяха нелегалните сделки с оръжие За целта Партията възложи на Държавна сигурност създаването на специализирани външнотърговски предприятия, Най-известното от тях
бе Кинтекс Неговото название
представлява съкращение от Кинкалерия и текстил. Само че конците и
макарите на достойните разузнавачи, които работека тази
фирма, гърмяха и сееха смърт по света.
БКП и ДС винаги са се грижили за своите рожби.
Някога громяка империализма“ и особено американския. Днес са
американофили“ и словесно дерат по пет кожи от тоталитарния режим. Из зад кулисите нови
водещи офицери им
дърпат конците. Марионетките подскачат, а масовата
публика възприема
този куклен спектакъл като живия живот и им вярва. Радва се на измислиците им, без да осъзнава, че те я водят
към бездна.

Онези, които по-рано крещяха „КПСС-БКП“, биеха се за места в челните редици на манифестациите и конгресите на БКП, ДКМС, Профсъюзите и т.н., а днес са първи „евроатлантици“, издигащи лозунги във възхвала на САЩ, Запада и НАТО, ще се върнат при корените си. Стига палачинката да се обърне. Пак ще ги видите да прославят „крепката и нерушимата българо-съветска дружба“. И даже, подобно на бащите си, да настояват за пълното сливане на страната ни със СССР!

Промените в света са планирани доста отдавна. Няма да се спирам на онези от началото на ХХ век. Обаче в неговия край станаха „революции“. Така ги нарекоха – „нежни революции“. Явно става дума за преобразувания, които се извършват по тайна договорка между елитите. Преди това заговориха за „конвергенция“ – сближаване, сливане. Същото, което на Декемврийския пленум на ЦК на БКП през 1963 г. диктаторът Тодор Живков беше замислил като наша съдба. Да се сближим и постепенно да се слеем с „великия“ Съветски съюз. Да се превърнем в негова 16-а република и да изчезнем от политическата карта на света. По-рано – част от Отоманската империя, при комунистите – на Съветската. И никой не подири вина за това! Защо?

Ами Живковото слагачество беше изпреварило времето. Може би като британски шпионин нещо му е било подсказано, внушено…[5] Не случайно мероприятието, както се изразяваха другарите, носи следното пълно название: „Пленум на Централния комитет на БКП за по-нататъшното най-тясно сближение и в перспектива за сливане на Народна република България със Съветския съюз“. Заседанието е проведено на 4 декември 1963 г. Първият водещ е Митко Григоров.[6] Когато той предоставя думата на Тодор Живков, тогавашният все още първи секретар,[7] но вече и председател на Министерския съвет, начева речта си така:

„Политбюро внася за обсъждане в пленума на Централния комитет на партията въпроса за по-нататъшното свързване и най-тясно сближение, а след това, в перспектива и за обединение на Народна република България със Съветския съюз.“[8]

Никой да не се опитва да тълкува, да „обяснява“, да… Такава е историческата истина – напън за ликвидиране на България. Поемам ангажимента да изясня по-подробно темата. Нейната връзка с настоящето, с „нежните революции“ и с бъдещето е очевидна. Още в издадената през 1984 г. книга на „избягалия“ на Запад офицер от КГБ Анатолий Голицин, озаглавена „Стари лъжи на нов глас: Комунистическата стратегия на измама и дезинформация“, срещаме твърденията, че „либерализацията“ в Чехословакия от 1967-1968 година е била ръководена от шефа на КГБ Юрий Андропов.[1] Както и последвалите подобни събития в Полша. Тъкмо неговият опит в тази област наклонил везните за избора му на най-високия пост в СССР – генерален секретар на ЦК на КПСС. Когато ние още сме опипвали пътя си в живота сред мрака на тоталитарната държава, авторът на цитираната книга е забелязал факти, изплъзнали се от нашето потиснато внимание. Като например „съвпадението“ през 1983 г. на необяснимото с логиката на другарите освобождаване на лидера на полския профсъюз „Солидарност“ от затвора с издигането на Андропов и с посещението на папа Йоан Павел ІІ в родината му по покана на… комунистическия лидер Войчех Ярузелски. В това Голицин е съзрял предстоящи промени в Източна Европа.[9]

Като прави преглед на други подобни събития, Голицин стига до заключението, че всичко ще започне от самия Съветски съюз. Съединените щати ще започнат да притискат Кремъл по линията на разоръжаването и мирното съвместно съществуване. По същото време в Москва ще има боричкания за властта.[2] Тъй като вървам в Бог, а не в земни „пророци“, подчертавам: Офицерът от КГБ е бил чудесно осведомен. Ала няма как да се отрече, че и умът му е щракал, та е свързвал две с две. Той пише: „… Андропов ще бъде заменен от по-млад лидер с по-либерални схващания, който ще продължи по-интензивно т. нар. либерализация.”[10]

[5] Вж. напр. Огнян Стефанов – „Паско Божков, бивш контраразузнавач: Бях в Лондон, когато убиха Георги Марков Английските служби влияели на Тодор Живков, сигурен е ексофицерът от ДС“, в. „24 часа“, София, вторник, 5 април 2005 г., стр. 14.

[6] Осведомени нашепват, че Асен Григоров, за когото винаги се намират подходящи високоплатени длъжности из „демократичните“ телевизии, е негов внук. Това била причината за успехите му… Не настоявам, че слухът отговаря на истината. Обаче съществува физическа прилика между двамата.

[7] Живков стана генерален секретар след 1971 г.

[8] „1963 – отричането от България“, Стенографски протокол…, издател и бележки Пламен Анакиев, графична идея за корицата Георги Ифандиев, ИК „Огледало“, София, 1994 г., стр. 1.

[9] Вж. Anatoliy Golitsyn – “New Lies For Old: The Communist Strategy of Deception and Disinformation”, G. S. G. & Associates, Incorporated, San Pedro, CA, 1990 г., стр. 349.

[10] Пак там, стр. 350.

  • https://diagnosa.net/

,,Ние, българите, няма как да харесваме Александър III.
По негова инициатива Русия
всячески се стреми да укрепи позициите си
на Балканите. Стига се до скъсването на дипломатическите отношения между двете страни през
1886 година. И макар коронясаният година по-късно княз Фердинанд
да е избрал наследника на Александър III, неговия син, император за кръстник на
Николай II, престолонаследника княз Борис Търновски, докато той бил на трона, отношенията
между двете страни останали напрегнати. През двете Балкански войни „северната мечка“ е напълно враждебна спрямо Слава Богу, през Първата световна война нашите предци
показват на руснаците кои сме и от кого са произлезли.
Пердашат ги яко, както ядосан баща своето дете, сторило беля
Войната на интернационалното еврейско лоби против християнството по-специално
срещу Русия продължава
и днес. Тази страна е изцяло, напълно, и както казах — безвъзвратно, окупирана от ционистите. Семейство Ротшилд
я ръководи
от дистанция. Чрез своите пълномощници в Кремъл съветските, понастоящем наричани „Руски“ комунисти болшевиките
Същото се отнася и
за нас. Ако някой все още смята, че тукашната
колониална администрация е командвана от
Москва, дълбоко се заблуждава. И Москва, и София, даже Пекин, са подчинени на
новия световен
ред – единното правителство
на планетата.“

  • Георги Ифандиев

,,Последно се бях виждал със Славчо (б. р. – Христов) точно два дни преди Нова година.
Потърсих Крейзи, за да ми уреди среща с шефа му. Бях се присетил, че скоро ще стане една година, откакто му спасих живота. Досега само Маджо даваше пари, а Славчо не ми се беше отблагодарил.
Крейзи се обади малко по-късно, за да му кажа за какво искам да се срещам с шефа му. Съвсем спокойно му обясних, че в навечерието на празниците очаквам да ми върне жеста. Крейзи затвори сконфузен, но след минути ме набра отново с мотива, че Славчо имал много ангажименти и нямало да има време скоро да се видим.

  • Добре тогава – пожелай му да се пази.
    На нашия жаргон, който Славчо много добре познаваше, това си беше откровена заплаха. Пет минути след това Крейзи отново звънна.
  • Шефът намери време. Кани те официално да се видите в банката.
    Изтупах се официално и отидох. Крейзи ме посрещна със сервилен тон. Влезнахме в помещенията на директора без пропуск, както е ред­но. По стълбището Крейзи отново ме заля с пикантните истории на шефа си и приближените му.
  • Знаеш ли кой идва миналата седмица? – хилеше се Крейзи. – Слави Трифонов! – продължи той. – Абсолютно сам, накарахме го да си премести джипа не за друго, а да го унижим и той се въртя половин час, докато намери къде да го остави. Аз лично го въведох при шефа. Славчо ме представи като дясната му ръка и ме остави да слушам разговора: „Ще бъда кратък, бате Слави – започна от вратата онзи. – Сашо Дончев, шефът на „Овергаз“, ми дава по 40 000 долара на месец, за да пропагандирам за БСП в новото си шоу, ако ти ми дадеш 300 000 марки, ще пропагандирам за СДС“.
  • И к’во му отговори Славчо? – полюбопитствах аз.
  • Славчо се вбеси, но пред него запази спокойствие „Ебал съм го в СДС-тo – каза спокойно той. – 300 000 марки са много пари, предпочитам да си ги запазя. Моите хора и без тях ще спечелят“ – наду се Славчо. „Няма проблем – отговори му Трифонов, – аз за всеки случай ти оставям моя телефон, ако поразмислиш! А имам и друга оферта. Срещу 10 000 долара ще те поканя в шоуто и ще ти изчистя напълно името – и без това те плюят, аз не вярвам, а това за скечовете, нали разбираш – просто шоу…“ „Добре, ще помисля“ – отпрати го набързо Славчо. После пред мен сподели – продължи Крейзи, – че е хубаво да си изчисти името, но отказа да дава 10 000 долара, а и не се доверяваше на дългия мръсник. „Представи си, че му дам все пак парите и отида, и той вместо да ми помогне, да ме орезили напълно?“ След което извади касетката изпод бюрото си и ми каза: „Това е запис на целия разговор, пази я, може да ни потрябва“.“

(Откъс от бестселъра на Георги Стоев „БГ Кръстника”)

,,Поли (Поли Пантев, изпълнителен директор на ВИС-2. По-късно обаче той преминава в лагера на другата мощна силова групировка СИК), направи нещо друго.
Свърза се с нашия стар познайник Слави Трифонов, който гледаше да е в добри отношения с всички групировки.
С Трифонов се познавахме от дискотека „Алкатрас“ още от 1994 година. Тогава той често идваше там, парадираше с измислена слава. Сваляше бедни студентки, както и дианабадските курви, които търсеха поредния балама да му изпразнят джоба. Сега Поли искаше следната услуга.
В собственото си предаване да разкаже за изчезналата чанта и да обяви награда, ако я намерят и предадат. Самият Поли бе обявил награда от 50 000 марки, ако му я намерят. Трифонов свърши работа, само че най-нагло бе заявил на Поли, че тази услуга ще му струва
5 хиляди марки, които Поли плати небрежно,
но след това сподели пред нас раздразнен: Боклук, ще ме рекетира мен! И каква стана тя, някакъв си шоумен е по-голям рекетьор от нас!
С какво се оправда, че ти ги иска? Абе, смънка нещо там за отчитане в телевизията, но съм сигурен, че ги е прибрал в
джоба си.“

  • Георги Стоев – „БГ Кръстника 1.“

,,Бойка Борисова е потомствена комунистка. Нейният
дядо по бащина
линия родителят й и самата та са членове на БКП. Освен това
другарката Б.Б. има чин майор от държавна сигурност. С него се е пенсионирала, за да не се деполитизира и да запази членството си и комунистическата партия.
Като се подчинява на заповедите на кръга ,,Банка“,по-късно известен и като ,,Монтерей“, непрокопсаната банкянска
пожарникарка нарушава
закона регистрира
охранителна фирма“

  • Георги Ифандиев

Седмица по-късно бях на рождения ден на Пехливанов в Текила бар. Празнуваше го за пръв път след смъртта на Поли. Смяташе, че след убийството на Милчо проблемите са му приключили. Беше решил, че Младен е вече беззъбо куче. Гордо се разхождаше с изрязана фланелка и показваше напомпаните бицепси пред гостите си. Мина покрай мен за „наздраве“, намигна ми и ми прошепна:
— Голям майтап! В деня на убийството бях взел една от най-скъпите компаньонки на „Визаж“. Ама ти, всъщност, я знаеш бе, тази, Ирен Онтева. За лош късмет, не можах да си намеря хотел, всички бяха заети. Накрая се изнервих и реших да я оставя. Точно се спускахме от Симеоново и ни спряха маскирани полицаи с автомати. От тях разбрах, че е убит Бай Миле. Записаха данните на всички в колата — разхили се той. — Дори ми мина яда, че не успях да си намеря хотел, но поне си осигурих алиби. Иначе кой знае колко щяха да ме мотаят по разпити.
Продължи да се перчи при другите си гости. Само след минута към мен се приближи Наско Чолев, БОП-аджия и голям шпионин. С него се знаехме от спорта. От години бе близък на Пехливанов и често му осигуряваше полицейска информация. Направи опит да ме подпита за хора, които най-малко ме интересуваха. Не че и него го вълнуваха особено, но беше вече професионално изкривяване. Определено беше подпийнал, а знаех, че не носеше на алкохол.
— Ти какъв го играеш сега, там в БОП-а?
— Никакъв… въпреки че съм подполковник. Даже се пазят от мен. Като заговорят нещо сериозно, ме пращат за кафета. Мен Бойко ме мрази открай време и сега търси начин как да ми удари балтията… Д’еба и корумпираното му копеле! — изпусна се Чолев. Явно изобщо не се усети, защото направи признания, които никога не бях очаквал от него.
Разказа ми, че като отишли на огледа веднага след сигнала за убийството на Бай Миле, него го оставили малко настрана. Докато обикалял, видял група ученички пред ресторанта на входа. За да демонстрира дейност, ги заразпитвал дали не са видели нещо.
— Ние идваме често тук — отговорили му те. — И знаем кой е убитият.
— Че защо ще идвате тук? — попитал ги Чолев, който беше голям пуритан, и веднага решил, че Бай Миле налита на ученички.
— Опитваме се да вземем автограф от Бойко Борисов, който от време на време идва да обядва с този чичко.
Чолев се зарадвал на мига, че ще изкара компромат за Бойко. Но един от колегите му също чул разговора.
— Много сте малки! Нищо не сте видели! — отпратил ги той.

  • Георги Стоев – ,,Маргина, Бойко и другите.“

— Пехливанов ми каза, че сте имали и сериозен враг в „Убийства“-та — погледнах ги изпитателно и двамата.
— Кой, бе? — изненадано подскочи Бай Миле.
— Иван Тенчев.
— Ами освен да попитам новия главен секретар за това… за този враг — разсмя се самодоволно Маджо. Бай Миле също се разтресе и започна да пляска по бедрата си.
Чак сега зацепих, че атентатът срещу Пехливанов съвпадаше с встъпването в длъжност като главен секретар на Бойко Борисов. Направо си беше в първия му работен ден. Маджо на секундата улови мислите ми.
— Не сме чакали Бойко. Знаеш, че в тези неща няма ден и час. Просто, когато излезе удобен момент.
— Дори на мен ми е кофти, че ще му навредим на момчето. Първият работен ден и да те посрещнат със стрелба с гранатомет в град като София, никак не е приятно… — направи се на сериозен Бай Миле.
Спогледаха се с Маджо и отново се разсмяха силно:
— Дай да не го лъжем Жоро, наш човек е!
— Нормално е да изчакаме Бойко да стъпи в длъжност — с малко тържествен тон каза Бай Миле. — Все пак ние го направихме човек. Ако има милиони, то е благодарение на нас — с леко завистлив тон продължи той.
— Така че, сега ще връща услуги — удари по стената Маджо. — Още утре му се обади, Милчо, да свали разработката от теб и да разкара тия куки, така не можеш да си вършиш работата.
— Нема проблеми с него — намигна важно Бай Миле.
Замислих се, че преди около два месеца с Пехливанов се забавлявахме, като разбрахме, че Бойко Борисов е подал документи за работа в НСО и са му отказали поради факта, че е прехвърлил възрастовата граница. Малко по-късно Стуканьов ми разказа, че Славчо и Бойко се били сближили още повече. „За какво му е този Бойко? — бях подхвърлил тогава. — Той е най-обикновена шушумига.“ „Да, ама скоро ще се променят нещата — отговори ми тогава Стуканьов. — Щели да го правят главен секретар на МВР. Явно е съвсем сигурно, тъй като е ходил на среща с Маргина, Димата и Маджо и им е казал, че иска изравняване на процентите в общия им бизнес заради промяната в статута. Маргина и Димата се ядосали от наглостта му, но Маджо ги успокоил и тримата. Обещал на Бойко да му вдигнат процентите срещу гаранции, че спокойно могат да си разчистят сметките със враговете си, без никой да им търси отговорност.“
Тогава си мислех, че това са поредните глупости на Крейзи или че е повярвал на фантасмагориите на шефа си. Но като видях наистина, че Бойко стана главен секретар, се убедих, че информациите на Стуканьов са достоверни. А това, че Маргина и Димата са побеснели, изобщо не ме учудваше. Знаех, че преди години Бойко ги бе подразнил и двамата лично го бяха пребили. Всичко това беше станало, защото той не отчитал пари от охранителната си фирма „Ипон“. Тогава отново го бе спасил Маджо, като ударил с юмрук по масата и наредил за в бъдеще да не го закачат.
Нямах представа защо тогава Маджо го бе защитил, но сега определено пъзелът ми се нареждаше. Този ход на Маджо бе доста добър. Бе заложил на печелившия кон. И с него смяташе да спечели всички надбягвания. Самият аз не знаех много за Бойко. Често идваше на наши събирания заедно с Пашата. Държеше се надменно. Каквото, между другото, беше поведението на всички хора на Румен.
Не бях наясно защо хората му винаги страняха от организацията, макар че бяха част от нея. Може би заради това, че като бивша барета градеше организацията си по полицейски стереотип. А засечехме ли се с Бойко, се чувствах като малко дете, извикано при кварталния. Маниерите му бяха полицейски и това ме изумяваше, все пак знаех, че е пожарникар.
Често ми идваше да му шибна един, но щеше да стане голям проблем и Пашата и Поли да се скарат. Иначе и Поли не броеше Бойко за човек. Беше се излъгал да отиде на един рожден ден на половинката му Цветелина. Още на вратата управителят на заведението им предложил специално помещение за охраната по идея на Бойко. Естествено, охранителите се зарадвали, че ще ядат и пият на воля, далеч от погледите на шефовете си. Към края на вечерта сервитьорите ги бяха сюрпризирали много неприятно. Минали покрай всеки, записали кой какво е ял и пил и им изготвили индивидуални сметки.
— Ние сме гости на рождения ден на Цветелина — възроптали някои от тях, като повикали управителя.
— Няма такова нещо! Бойко каза, че гостите са в другата зала.
Едно от момчетата на Поли нямало никакви пари и се принудило да поиска от шефа си, като му обяснил случая. Той веднага демонстративно напуснал рождения ден. Оттогава на Бойко му беше излязъл прякора Бойко Ларжа. И всички охранители го презираха.
Поли, който никога не прощаваше, измисли начин как да го унижим. По това време Бойко държеше едно двуетажно кафе в една пресечка на „Граф Игнатиев“. Казваше се „Long John“. Всяка вечер цялата бригада се събирахме там. В продължение на седмица правехме големи сметки, след което не плащахме. Все казвахме: „Утре ще оправим нещата.“
Накрая се появи един от съдружниците на Бойко, който отговаряше за кафенето — Пламен Тачев от Червен бряг. И той като приятеля си беше бивш пожарникар и каратист. Трябваше му около половин час, за да се осмели да ни заговори. Когато все пак го направи, едва успя да смънка няколко думи. Беше пребледнял от страх. Направихме се, че не го забелязваме. По-късно разбрахме, че Бойко бе изложил проблема си пред Пашата, а той от своя страна се бе опитал да се разбере с Поли.
— Не се притеснявай, Румене! За в бъдеще няма да правят така! — изхилил се Поли. — Колкото до сметката, нека и Бойко веднъж да почерпи – приключил разговора той.
Макар и да смятах Бойко за обикновена шушумига, имаше един случай, който ме бе убедил, че съвсем не е толкова безобиден. Преди години неговата фирма бе поела инкасото на Банка за земеделски кредит. Един от служителите му успя да открадне 500 хиляди марки и изчезна безследно. Естествено, като шеф на фирмата, вината трябваше да поеме Борисов. По това време такива пари той не бе виждал и на снимка.
Направо се разболя от нерви. Вечният му покровител Румен Пашата бе възстановил парите на банката, но се очертаваше да му робува за цял живот. Съдбата обаче се оказа благосклонна към Бойко. След време намериха крадеца мъртъв. Никой не вярваше на версията, че се е самоубил. А пък и Бойко не се опитваше да я поддържа. Оттам му бе излязло и името на твърд и отмъстителен мъж. Тази версия бе за по-непросветените. Хората от по-близкото обкръжение знаеха, че Бай Миле е самоубил охранителя. Именно оттам започна голямата им дружба с Бойко, която продължи до последния му ден.

  • Георги Стоев – ,,Маргина, Бойко и другите.“

— Ама напоследък много ми се насъбра. Но пък успях, нали? — почти истерично извика Димата. — Премахнах онази дебела, гадна, гнусна торба — Бай Миле… Пуу… — изхрачи се Димата злобно. — Ти не знаеш, Жоро, що години съм го търпял тоя дебил. Аз и Маргина го запознахме с Младен, а той ни продаде за жълти стотинки. Години наред кроеше планове как да ни убие. Къде си сега, Милчо?… — развика се Димата, гледайки към върховете на дърветата.
Сетне затропа по пръстта, приседна на колене, наклони ухо към земята и отново се провикна:
— Да не си тука бе, дебелак?
Руснака бе изперкал напълно. Сякаш здравият разум, с който се гордееше години наред, се бе изпарил. Не ми беше смешно. В шибания ни занаят това можеше да се случи на всеки. Напрежението идваше в повече, дори и на най-дебелокожите. А Димата, макар и опасен престъпник, бе градско момче и чувствителен мъж. Селяндури като Маргина по не взимаха присърце тези неща. Независимо че не бе по-малко зъл от Димата, Маргина притежаваше волско търпение и спокойствие. Именно поради тази причина, макар и в сянка, той бе най-големият бос.
— Няма го вече Бай Миле, Димчо! — реших да го успокоя аз.
— Няма го, нали? — кресна отново той. — И онази курвичка, Младенчо, я няма… Крие се някъде като плъх… Бил казал да ми предадат, че ще се върне, когато падне това правителство… Нали беше много горд с Бойко?… Да, ама сега Бойко бачка за мен и Маргина.
— Аз си мислех, че все още слугува на Младен? — реших да го разприказвам докрай.
— Глупости, Жоро… Не ще и да чуе за него. Младен му нарежда, а този не иска шефове над главата си. Ние с Маргина сменихме тактиката си. Извинихме му се за едно време. Знаеш, че бяхме го понабили. После му подадохме нещичко и от нашия бизнес. Макар че може и да си чул, че като стана главен секретар, дойде да нахалства за повече проценти. Аз бях първият, който го изхвърли… Така е в този живот, приятелю! — стисна ме внезапно за ръката. — Времената се менят… Бойко Тиквата вече е фактор, а аз го познавам отдавна и знам от какво най-много се блазни. Не от пари, а от внимание… Е, дадохме му го това внимание. Двамата с Маргина го убедихме, че е най-великият играч в момента.
— Защо тогава прати да ви взимат натривки от ръцете, когато взривихте Стоил в сградата на „БулИнс“?
— На него и през ум нямаше да му мине да го направи, но ние му го подсказахме. Нали трябваше да излезем невинни пред обществото. А и трябваше този кретен най-накрая да симулира, че върши нещо.
Димата ме пусна, отдръпна се предпазливо и ме огледа.
— Никога не съм казвал, че ние сме взривили Стоил.
— И аз не го казах — реших да играя неговата игра. — Просто не си ме разбрал. Казах „когато взривиха“.
— Много добре чух, че каза „когато взривихте“, а и аз ти разкрих какво направихме след това — разтресе се от смях Димата. — Но кой ще ни търси сметка? — хвана лакътя ми отново. — Нали ти казах вече… главният секретар на МВР бачка за нас.
— Може да го натисне министърът — отдръпнах се, не обичам да ме докосват по този начин, а и Димата не се усещаше, че ме стиска.
— Извинявай — промълви едва чуто. Мразеше да се извинява, но имаше нужда от мен. — Нещо се разпалих и не се усетих… За какво ме питаше? А, за министъра… Ами че то Бойко, като се засича с него по коридорите на министерството, го псува.
— А ти откъде знаеш?
— Моите момчета познават някои от охранителите на Бойко. Наскоро ми разказаха как, като се разминали, Бойко се изплюл пред краката му и го нарекъл „сдуханяк гаден“. Знаеш, че познавам и доста хора в пресата. Шибам там разни курвички, които ми разказват как постоянно звънял на главните им редактори и ги натискал да пускат голямата му глава, както и всичките му тъпизми на първа страница…
— Значи да разбирам, че за нас вече няма заплаха? Всичко е в наши ръце, а, Дима?
— Не, не, не, не… — заклати глава като в транс Димата. — Не трябва да се разкарвам пеш… все още е много рано. Какво като Бойко Борисов е наш човек. Ако ме гръмне някой, какво ще направи? Ще дойде да се снима с трупа ми.
— Къде виждаш заплахата? — запитах учуден, след като досега се величаеше и изведнъж отново показа страх.
— В онзи старец — Любен Гоцев… любовника на Младен!

  • Георги Стоев – ,,Любен Гоцев — истинският Кръстник.“

Васил Костов, бивша охрана на Бай Миле от СИК:
Здравейте,
Искам да ви разкажа как
като охрана на Бай Миле
съм присъствал на срещи, при които Младен Михалев-Маджо и Бай Миле даваха поръчка на Бойко Борисов да бъдат сплашвани, бити и пребивани хора. Присъствал съм и на среща, при която Бай Миле, Маджо и Бойко Борисов взеха решение да ме изпратят до Турция, за да занеса някакви работи. Не ми обясниха за какво става въпрос
(впоследствие разбрах, че това са хапчета каптагон). Мога да посоча точно кога се
случи това, дори
къде бях отседнал в Турция. Като дойдоха хората в Турция, започнаха да ми обясняват как ще се заплаща в бартер с хероин за България.
В Турция останах няколко дни, за да проверят качеството на това, което им закарах. Дадоха ми огромна сума пари в долари.
Обадих се на Бай Миле притесних се за минаването 1 през границата с толкова пари. Той ми каза, че няма да има проблеми. Дори ме накара да му купя и цигари от безмитния магазин. Никой не провери колата както на отиване,
така и на връщане (освен документите на граничния пункт). Когато се прибрах от Турция, казах на Бай Миле, че тия хора, с които се видях, са ми обяснили как ще стане работата – канали и други такива работи. Бай Миле ми каза, че са помислили, че аз съм човекът на Бойко Борисов.

Не забравяйте, че политическата кариера на другарката Корнелия, с вид на добре гледана свинкя, е стартирала от икономическото задкулисие. Издигнал я не друг, а товарищ Костов, Иван Йорданович. Едва завършила право, ръководството на СДС я назначило за юристконсулт в Столична община. Това беше времето на Стефчо „Усмивката“, чийто баща бил съветник на Георги Димитров. А едната от щерките му е омъжена за сина на червения крадлив милионер Васил Божков, по-известен като „Черепа“. Произведена от баща и тъст в чин „журналистка“, тя интервюира…

Правилно, не мислите, че някой от страдалците на комунизма, нали? Мама и тате са били галеници на системата. Бащата Стефан е бил аспирант на същия „научен ръководител“, който изпратил Румен Гечев и Сталинка „Кристалина“ Георгиева на специализация на Запад. Сред останалите личат имената на „демократите“ Ренета Инджова, Стефан Софиянски, Иван Костов, Димитър Луджев и Иван Пушкаров.[100] Бил е служител в самото Министерство на съобщенията и в научния му институт, който беше секретен поне колкото управление на Държавна сигурност.

Номенклатурни игри за назначени червени милионери

От март до август 1997 г. Корнелия Нинова е била юристконсулт в БТК. Това пък е „епохата Костов“, която беше времето на голямото забогатяване на комунистическата номенклатура.

„През есента на 1997 г. много служители от бившето Министерство на търговията и туризма си спомнят, как „на крилете на изборната победа на СДС“, г-жа Корнелия Петрова Нинова пристига и веднага е уредена за контрольор на ИНКО ЕООД – една от ключовите тайни организации създадени от ДС и ръководени от ПГУ-ДС, търгуваща с оръжие. Но там престоят й също е много кратък, защото започва „мистериозният“ възход на „синята“ Корнелия Нинова.

В началото на месец септември 1997 година, с летящ старт Нинова е изстреляна на два изключително високи поста. Тя става едновременно изпълнителен директор на „Техноимпекс“ и председател на борда на директорите на „Техноимпортекспорт“.

Много хора от синята идея тогава си задават въпроса: „Как стават такива невероятни, направо мистериозни назначения?“

При подобни случаи в античността гражданите на Рим казвали:

“In abstracto” – „в абстрактността“.

Един вид, действителността нямала значение. Така е и при туземните ни комунисти, определени за „десни“ и „антикомунисти“. Понастоящем шеф на СДС е бившият лидер на младежкото БСП, пернишкото номенклатурно чудо Лукарски, който е всичко друго, но не и Божидар. Някогашният кадър на СДС-Костов Корнелия Нинова оглавява БСП. Щом ви харесва, ваша воля.

По времето, в което почти невръстната товарищ Нинова, Корнелия Петровна от село Крушовица, Врачанско, въртяла крупни социалистически предприятия на кутрето си, моят приятел Петър Гогов хамалуваше на столичната Сточна гара. Завършил икономика на външната търговия, минал през стъргата на следствието, съда и политическите отряди на Старозагорския затвор, ползващ три чужди езика, с достатъчен опит във финансите, дали не би се справил по-добре, но най-важното – по-честно, на длъжностите, с които БКП-СДС – Костов дари другарката Нинова?

Отговорът е ясен.

  • https://diagnosa.net/

Само помислете, кой е министър на правосъдието и коя „политическа сила“ представлява? Христо Иванов – другар, оглавяваше министерството и в служебния кабинет на потомствения комунист Георги Близнашки, наследник на терористи и убийци – активни борци. (Скоро за тези думи ще се лежи в концлагер.)
„Христо Иванов е магистър по право от Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Специализира във Fulbright/Hubert Humphrey Fellowship Program, Washington College of Law, във Вашингтон (САЩ) в областта на правото на национална сигурност и процедурите по съдебни назначения в САЩ.
От 1996 г. до 2002 г. работи като координатор на проекти в областта на законодателната и съдебната реформи в рамките на Инициатива за Върховенство на закона на Американската асоциация на юристите (American Bar Association – Rule of Law Initiative).“[54]
„Иванов беше активен по време на протестите през лятото на 2013

година, предизвикани от назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Участва в гражданския проект „Харта 2013“.“[55]
„… Министърът на правосъдието и вицепремиер Христо Иванов е лишен от адвокатски права и наказван многократно от адвокатската колегия заради дисциплинарни нарушения. От Министерството на правосъдието се опитаха да омаловажат скандала, като разпространиха информацията, че правата на министъра са отнети заради неплатен членски внос, което нямало отношение към работата му на министър.
От законова гледна точка може и да няма проблем, но от морална със сигурност има. Още повече, че новоизбраният служебен министър беше активен участник в протестите миналото лято, които формално започнаха от назначението на един човек, който морално не отговаря за поста. Протестиращите издигнаха лозунги за справедливост, честност и спазване на правила в политиката.“[56]
Какъв морал можем да дирим в същество, родено от комунисти? Комунист и морал са несъвместими понятия, антоними.
„Малцина знаят, че Христо Иванов е син на проф. Мария Бойкикева – първия председател на дисидентския Клуб на гласност и преустройство през 1988 година. Не са мнозина и онези, които предполагат, че е учил една година в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Мечтата му още тогава обаче била да следва право. Приет е и във втори курс вижда обява, че „някакви американци“, както сам той ги определя, търсят помощник, който да се занимава с правната реформа. Така започнал работа в Американската асоциация на юристите.“[57]
Не пресилвам ли? Преценете сами:

„Бойкикева е първият председател на създадения на 3 ноември 1988 г. Клуб за подкрепа на гласността и преустройството, заради което е изключена от БКП и зорко следена от Държавна сигурност…
Родената в Москва дъщеря на политически емигранти говори бащиния си език със силен руски акцент, но това не й пречи да се чувства 100 процента българка.“[58]
Ето ги „умните и красивите“. От това котило се пръкнаха. „Протестъри“?!
„Три вечери поредом обикаля край парламентарните пусти двори Бойко, три вечери въртя го тъмен шемет и дълги дни подир това мъгла – и пред очи и на сърце му тегна. Измамата реформаторска живота му вгорчи…
А времето фърчи, не го е грижа кому тежи, нито кому е леко, – то неусетно челото на Бойка приведе и над тъмния му поглед дълбока сянка на тъга заметна. Не беше вече онзи Бойко той, на всички драг – седенките без него, седенки що не биваха, нито хоро хорото…
За работа се хора заловиха, а Бойко плъзне все по стадионите. Дома намръщен и в Парламента не стъпва, такъв по цели недели – и в миг налетя го на гняв и ядни думи, от тъмното мълчание по-зли…“[59]

„… Реформаторите и протестърите, да скочат да ме защитят. На улицата. На улицата бяха 100 души, като дръпнахме ГЕРБ от улицата след първите митинги. Останаха 100 души ей тука, отзад.“[60]
Това е откъс от „възвишеното“ слово на пожарникар-премиерката, произнесено в сряда, 11 март 2015 г. в Парламента. Перифразиран, поетът се е произнесъл така:
„Сто двадесет души те бяха на брой. И ги назначиха всички още в първия строй!… Заплати те взеха от родния край…
Охолен живот в гори и поля прогърмя! И в бащина свидна и свята земя

доволен е вече умний и красний народ! Възкръсна за нов и свободен живот!…
На техния възклик бе залпа ответ. Изпълниха своя свещени завет и воля и клетва изпълниха те.
И тъмна мълва се мълви зарад тях,… че тука извел ги млад дивен юнак. Над робска земя се дола̀р кат байрак развял. И зачул се високо гласа на младий войвода, далеч в небеса – далеч в небеса!…“[61]
Чак във Вашингтон, Брюксел и най-вече в Тел Авив! Рапорт даден. Не знаем, дали е бил приет.
Те обвиняват. Те постановяват. Но кои са те?
„Истинското равенство означава, да държите всички отговорни по един и същ начин, независимо от раса, пол, вяра, народност или от изповядваната политическа идеология. Време е демократите, които твърдят, че пропагандират равенството, да вложат и парите си в онова, което големите им усти изричат.“[62]

Подписвам се под тези мисли. Но кои са проповедниците на „демокрацията“?
Да надникнем още малко в потеклото на другаря Христо Иванов, министъра на правосъдието, който възнамерява да окове в пранги свободата на словото. За да сложи край на всички разговори за комунизма и комунистите. Нещо повече за неговата майка, другарката Бойкикева, с милиционерски псевдоним „професор“:
„Мария е родена в Москва в семейството на българския комунист и политически емигрант Недялко Бойкикев… След като организира изложба във Франция и Германия за белия терор в България през 1923-1925 г., пътищата му към родината са отрязани. През 20-те живее в Берлин и се жени за софиянката Светлана, която учи там медицина. Кумове им стават големите български музиканти – близнаците Панчо и Любен Владигерови [евреи от Шумен], както и оперната прима Христина Морфова. През 1929 г. Недялко планира да емигрират в САЩ, когато съветският търговски аташе им предлага да заживеят в Москва.
За съпруга решението ще се окаже фатално. При една от сталинските чистки в края на 30-те Недялко Бойкикев е изведен от московската квартира и семейството му повече няма да го види. По-късно научават, че се е поболял още по пътя и издъхнал, щом го стоварили край лагера ГУЛАГ на брега на Колима…“[63]
За да нямате заблуди, лесбийката Морфова е била свързана със съветските шпионски служби.

„… Интересен момент за руската публика ще бъде гастрола[64] на Морфова в Москва, през 1935 г., тъй като тя е първата оперна певица, гостувала на съветска сцена, след възстановяване на дипломатическите отношения между Царство България и СССР през лятото на 1934 г.“.
Именно този гастрол на Христина Морфова, по-късно става причина за освобождаване й от Музикалната академия и край на певческата й кариера.“[65]
Но какво последвало за двете Бойкикеви? Може би погром, както ставаше тук след злокобния 9 септември 1944 година? Ето какво:
„В Москва майка й е военен лекар (впоследствие ще стане професор и един от водещите специалисти по физиотерапия у нас). Преживяват ужасите на Втората световна и след 9 септември 1944 г. тръгват за България заедно със семействата на други политемигранти. Дъщерята попада в абсолютно различна среда: „Това е все едно да се озовеш от ледена степ в райска градина. В Москва по време на войната сме гладували, пет пъти съм боледувала от скорбут, дойдох с каверни в дробовете. А тук гледаш цели щайги с домати, ябълки и круши по „Графа“ и ти иде да си откраднеш…“… Освен плодовете в София силно я впечатляват накитите и кръстовете, които носят жените.“[66]

И другарите като Бойкикева запретнаха ръкави, за да унищожат българите – селото, града, всичко. Помен да не остане. Да няма плодове и да чакаме с часове за изгнили домати. Да мечтаем за продукция, върната от износ! А децата ни да смятат, че бананите и портокалите зреят само преди Нова година! И да ги ценят като бижута…
По време на Царството по селата свободно продавали от тези плодове. Но това е положението. Нашенци харесаха милиционер-социализЪма и обичат комунистите – своите поробители. Това означава, че са се отказали да бъдат хора, човешки същества. Понеже:
„Социализмът е идеология на завистта – още през 1918 година Бердяев даде това определение. Но за щастие, никой не го чу. В противен случай биха го унищожили веднага. Това е бацилът на безумието или идеологията на завистта, или и едното и другото.
Нека учените на бъдещето се опитат да обяснят как с толкова примитивна примамка бяха хванати в капана народите от огромната страна, които повярваха във възможността, че Божието царство може да бъде построено с потоци кръв и с разбойничество. А докато народът се обливаше в кръв и кървава пот и чакаше кога най-после новите му водачи ще започнат да разпределят награбените богатства, така че и наркомът и перачката да получат поравно, събитията се развиваха по съвсем различен сценарий.“[67]
Днес такива като синчето на товарищ Мария Бойкикева, под американска опека докараха нещата до там, че да внасяме всичко – от месото до копъра и магданоза! На всичко отгоре, под заплаха от съд, затвор и голяма глоба, да ни забраняват да обсъждаме това.
Ех, свобода, майка му стара! – би възкликнал Бай Ганю.

Струва си да осветим още малко от миналото на Бойкикеви-Иванови. Бащата на другаря министър – също виден комунист, бил на работа в Прага, проводен от ония служби. Там го заварили събитията от 1968 година. Побързал да се върне. Две десетилетия по-късно същите служби посъветвали другарката Бойкикева да стане… дисидентка.
„Мария Бойкикева познава всички неформали от онези времена. „Бяхме като едно братство.“ Еколозите често се събират при Александър Каракачанов на ул. „Паун Грозданов“[68] (сега „Черковна“). Волен Сидеров? „Оттогава все е много сериозен, в свирепо настроение.“ А после? „После всичко се обърка в дома на Облонски. Вече не е братство.“
Едно от първите решения на Политбюро на БКП след 10 ноември е да възстанови партийното членство на 13 дисиденти, сред които и Бойкикева. Тя е сред неколцината, които приемат да се върнат в партията. Името й се чу отново в открито писмо на български общественици и интелектуалци преди няколко години, което не получи широка разгласа в медиите. Нарочената днес за майка на „американски човек“ се подписва под обръщение до държавния секретар на САЩ г-жа Хилари Клинтън, в което се изразяват опасения, че отношенията между двете страни през последните 22 години „се развиват на неравноправна основа и често приемат формата на открит диктат от страна на Съединените щати“. Конкретни поводи за обръщението са опасенията от въвличане на България във военна авантюра в Иран, разполагането на американски военни бази у нас и „недопустимият начин, по който компания „Шеврон“ се опитва да спечели концесия за добив на шистов газ“. Засегнато е и поведението на посланик Джеймс Уорлик, който „е станал за смях пред българската общественост, подривайки авторитета на американската държава и дипломация“. Сред подписалите преди името на Бойкикева се набива на очи и Димитър Баталов – ексдепутат във ВНС, земеделец николапетковист, първи председател на Клуба на репресираните след 9 септември 1944 г.“[69]

Разбира се, Димитър Иванов Баталов се оказа агент на Държавна сигурност с псевдоними „Младен“ и „Братовчеда“. Донасял е за мои близки и те са го подозирали…
„В нашето семейство не сме хора, които мислят в категориите или/или. А по-скоро сме и/и. Това важи и за сина ми Христо“, пестеливо споделя Мария Бойкикева. Държи да уточни, че той не членува в никоя от партиите в Реформаторския блок. Преди години спечелил стипендия за изучаване на американската правосъдна система от фондация „Фулбрайт“. После в качеството си на директор на неправителствена организация за правни инициативи търсил служебни контакти с ръководства на различни партии. Само от БСП проявили високомерие да изслушат идеите за съдебна реформа. Според майка му Христо Иванов останал с впечатление, че партията не се интересува от тази тема.“[70]
Господи, колко мъка има по света! Най-голяма е причинената от БСП на нейното вярно чедо Христо Иванов. А някакви „гадове“, „фашаги“, недоубити „врагове на народа“, клеветят неговата любима БКП и нейните филиали!
Как е възможно? Недопустимо! Трябва да се прекрати!
Как ви се струва? Нормално? Всичко е наред?
Аз мечтая биографии като на другарката Бойкикева и на синчето й да

бъдат криминализирани. Уви, от 70 години властта е в лапите на комунистите, докарани от СССР и подкрепяни от САЩ и Запада. От първата минута на онази трагична неделя, 9 септември 1944 година, до този миг ни ръководят – разбирайте: мачкат ни като с валяци – само комунисти и техни упълномощени, доверени лица. Никой друг!
Обяснете ми, какво значение има, дали ограниченията на свободата биват налагани от Москва или Вашингтон? Това прави ли ни по-малко несвободни?
Така е в условията на новия световен ред – Pax Communisticus.

Вашингтонският диктат, заменил московския, се оказа по-перфиден, но водещ до крайно отчаяние. Фактът, че Западът се довери само на комунисти, обезсърчи българите. Постоянно срещам люде, изгубили всякаква надежда, които мечтаят за… връщане на живковизма. Понеже не са в състояние да осмислят: Този тоталитарен военен строй изобщо не си е отивал. Само посмекчи силата, с която ни беше стиснал за гушите. Но напредва навсякъде по планетата и особено на Запад.
Фактът, че в САЩ нито един доказано корумпиран престъпник от

върховете на властта, нарушил Конституцията, причинил смъртта на стотици хиляди, не е изпратен зад решетките, приравнява съвременния тукашен живковизъм с болшевишкия режим отвъд Атлантика. Тамошната бедност е още по-страшна и напълно обезкуражителна. А полицейските зверства спрямо цветнокожите, след които също няма осъдени, обричат остатъчните бели американци на жестоко бъдеще. Само почакайте едно десетилетие…[71]

54) „Кой е служебният вицепремиер и правосъден министър Христо Иванов“, OFFNews, offnews bg.
София

55) „Борещият се за реформи – новият вицепремиер и правосъден министър Христо Иванон“, мДневник“. dnevnik.bg Codu,
online:
htt://n.dneymik bolauloaria2014/R/C5/23546AE
boreabitiat ezaefomi- noviiat vicenremier
56) Явор Дачков Христо Иванов веднага да
подаде Заради принципите, nacone“.
манифестирам
glasove.com, Coupon, 9 август 2014 г. online миналото
htta://olanoys.comkomantatiARAAR binto vano edna takastadestaazatantinsinitekate
manifestireste minalate:lata
57) Стоян Нешев – Министър Христо Иванова Помощник на американци за правната реформа“, в Труд“. m rut bg. София, сряда, 4 март 2015 r. online. http://m.tud.ba/Article astixd-4632741
58) Румяна Стефанова „Мария Бойкикева, майка на министъра на правосъдието синът му христо Иванов не си е сменял името“ или „Мария Бойкикева, майка на министъра на правосъдието пред пик и Ретро“. Синът ми Христо Иванов ме предупреди да не говори срещу Байқо“, в „Perpo“. Агенция Пик, рік , София, 12 ноември 2014 г.

59) 1921 По: Пенчо Славейков – „Бойко“!

60)Нели Чопашка – Бойко, Какъв кой? на улицата останаха 100 протестиращи като дръпнахме ГЕРБ Много некоректно изказване коментира Радан Кънев“, ottNew, offnews.bg. София, сряда, 11 март
2015
online:
http//offnews ba/news/.DODENDO�NDONBBNDO вяриа“ на НАСА В локумро
DA 09 DON 99. DOUDOUBO
NDOLBASDO BONDIS42 DONRE
ра. Вдерт яръртедраг
1854D0 BCD0B5
роза 002 року ApAng014 Аа ти и др.
61) II Пенчо П. Славейков – „Сто двадесет души“.

62) Моника Кроули, американка водеща на
радиопрограма и на предаване телевизия „The Mclaughlin Group“. (Double-standard dallance by
Monica Crowley
„The Washington Times
washingtontimes com Washington DC Wednesday
January 13, 2010 online
blestandant dallance/eatshome onlumos

63) Калин Първанов – Нищо не се е объркало при
Бойкикева“, с. Тема“. брой брой 45 (674), temanewa coin, София 17:23 ноември 2014 r., online
hittencetamanuwa.camfindes.aba?
temaklid=R3RAid-18901

64) Правописът на Дарик“ е запазен

65)Деляна Бобева – Представят книга за Христина Морфова в Москва“, DarikNews.bg. Стара Загора, з октомври
2014
htttarikrewabovine articie nhe?
article id=134966
online
66) Кати Първанор – Нищо не се е обърнало при Бойкикева“, сп „Тема“, вече цит. съч.
67) Игор Бунич Златото на партията“, първо
издание, ик Прозорец“, София, 1995 г., стр. 9-10,
68) Паун Грозданов е дидо на Диляна Грозданова, съпруга на Любомир Льпката“ Павлов семейство демократи“, понастоящем поднимаваща се в
Монако?
69) Пак там
70) Пак там

71) Виж. напр. B. Harip. „Starting this year, minorities will outnumber whites in US public schools“ by Jeanne Kim, „Quartz“, a digitally native news outlet for the new global economy, qz.com, New York City, August 19, 2014 r.
online hands, comasian atarina i маш minorities will-outnumber-white-americang in-public
schools White children to be minority in US by 2023″ by Jon Swaine, New York, „The Telegraph“. telegraph.co.uk, London, Thursday. 7 April 2011 re.

  • https://diagnosa.net/

Ахмед Доган е агент на
Първо главно управление на ДС, отдел 05„Н“ (Нелегали“) под псевдонима. САВА“ Интересното е след началото
на родилния процес през 1985 г. САВА“ не е прекратни по своя воля сътрудничеството си с ДС, по това време той продължава да получава месечни възнаграждения за
работата си в ДС.

По време на отбелязването на майските събития през 2012 г. лидерът на ДПС Ахмед Доган върна лентата назад с 25 години. Пред електората заяви, че България е заплашена от нов Възродителен процес както в миналото и само ДПС е гарант за правата и свободите на гражданите. Затова “168 часа” реши също да се върне във времената, за които говорят Доган и лидерите на ДПС. От досиетата им като агенти на Държавна сигурност става ясно, че точно те са помагали на комунистите за Възродителния процес, като са топели турци и мюсюлмани за отношението им към смяната на имената, религията и изселването в Турция.

За сметка на това са получавали пари и са се издигали в кариерата. Днес ви представяме историята на Доган като агент на ДС в периода до началото на Възродителния процес през 1984 година. В следващ брой очаквайте и втората част на сагата.

Лидерът на ДПС Ахмед Доган е носил ценна информация на Държавна сигурност за съселяни, войници, с които е служил и негови състуденти.

Общото между обектите на доносите му е, че са турци и мюсюлмани, които негодуват срещу комунистическия режим, смяната на имената и изселването.

Въпреки че днес Доган се припознава като гарант срещу нов Възродителен процес, с който плаши електората си, досието му разкрива скандални факти за това как е помагал на политическата полиция за асимилация на турците и мюсюлманите в България.

Освен това агент “Сава”

не е пожалил и любовниците си

Той подробно описва в ДС интимните си преживявания с тях и информацията, която е успял да изкопчи в услуга на Държавна сигурност.

През 1980 година Ахмед Исмаилов Ахмедов, както е истинското име на Доган, вече живее и учи в София. Доказал се е като изключително лоялен към ДС, на която дава информация от 6 години. През януари получава поредната си задача от водещия офицер – да се сближи и проучи за протурски настроения 26-годишната Зухра Османова Абазова от Сливен, която работи в София. Това, което Ахмед и Зухра не знаят един за друг, е, че и двамата са вербувани за агенти на ДС. Псевдонимът на Ахмед е “Сава”, а на Зухра – “Дора”.

Ето какво е написал агент “Сава” в собственоръчен ръкописен донос до ДС за срещата си със Зухра. Документът е приложен в досието му.

“На 16 февруари 1982 година прояви желание да ми гостува. Същата вечер пожела да спи с мен. Направи опит да ми събуди сексуалния апетит и накрая заяви, че е девствена и заплака. Аз като културен и умен мъж казах, че я разбирам и именно затова се прекланям пред нравствената чистота. После тихомълком я съблякох, но предварително я предупредих, че няма да се стига до крайности. С този жест целях да покажа действителната си съпричастност към водовъртежа на емоциите в този миг. Започнахме “благородна” сексуална игра: гушкане, милувки, целувки… лирически отстъпления. До полов акт не съм стигал. “Френска любов” също не сме правили. Таванът на сексуалната ни игра беше клиторното възбуждане с ръка и притриване на члена ми по външните устни на влагалището. Умря си от кеф момичето, а моя милост се реши да отиде до Мека, но не посмя да влезе във вътрешността на “свещения град”. В процеса на сексуалната игра ми направиха впечатление три неща:

Първо, тя сама ми хвана ръката и я насочи към интимните си части

Второ, доста смело ми хвана члена и като че ли искаше да разбере дали съм рязан.

Трето, след като я доведох до трудноконтролируемо психическо състояние, тя няколко пъти ми прошепна: “Нали няма да ме дадеш в ръцете на някой лош човек.”

Доколкото се касае за това защо не съм я обезчестил, ще отговоря направо: “Не съм получил подобни указания (от офицера на Държавна сигурност).”

Това не е единствената сексуална случка между двамата. Четири дни по-късно цялото сексуално упражнение се повтаря. Тогава Доган вече има конкретна информация, която интересува Държавна сигурност:

“Зухра има вуйчо в Турция. Подхвърли ми: “Не би ли било добре да избягам в Турция”, като това се отнасяше за нея.

Интересуваше се дали съм рязан.

Обвини ме, че нямам хабер от конспирация (на което аз вътрешно се зарадвах). Отговорих , че се занимавам само с наука.

Разочарована е, че не е приета в партията.”

Историята на Доган (“Сава”) Зухра (“Дора”) започва през 1980 година в предложение на офицер от ДС двамата да се сближат, за да доносничат един за друг. Преди сексуалната игра впечатления на Доган от нея, описани в донос до ДС, са, че има пъргав ум. “Сава” си задава и въпросите как е дошла на работа в София, коя е причината да учи немски и турски и защо има интерес към литературата със разузнавателен характер. Той не подозира, че Зухра също е агент на ДС и оттам е интересът й към необяснимите за Ахмед неща. “Дора” пише впечатленията си от него: “Квартирата му е в книги от пода до тавана.

Поставени са в собственоръчно изработени рафтчета

Стаята е чиста, спретната и подредена до педантичност.”

Историята на Ахмед и Зухра е само дребен детайл от битието на Доган като агент на ДС. Досието му разкрива как комунистическата служба се е грижила за него като син, давали са му пари за обучение, наем, храна и облекло, насочвали са дори интимния му живот в желаната от тях посока.

Доган влиза в полезрението на службите през 1974 година, когато е войник. Тогава се води като агент “Ангелов”, докато е под ръководство на Военното контраразузнаване. Държавна сигурност подготвя отдалече асимилацията на турското население в България и изселването на несъгласните, пикът на което е през 1984 година. Оглеждат се за турци, които да са верни на партията и идеите на комунизма,

за да им помагат

в предстоящия

Възродителен процес

Един от избраните е 19-годишният Ахмед, който служи в поделение на Строителни войски в село Мътница. Ето каква е характеристиката на Ахмед Исмаилов Ахмедов, както е истинското име на Доган, преди офицерите от ДС да влязат в контакт с него. Информацията е събирана от различни източници: “Роден на 29 март 1954 година в село Пчеларово, живее в Дръндар. Произхожда от бедно селско семейство. Когато е бил малък, родителите му се развеждат и остава при майка си Демире Исмаилова. Тя е завършила 8-и клас. Работила е в ТКЗС като обща работничка, в полевъдството и в тухларната. Бащата на Ахмед – Исмаил Яия, напуска семейството си, когато Ахмед е дете.

Майка му се омъжва повторно за Асан Аптулов от с. Воклин. Ахмед е завършил СПТУ в Белослав. Има три сестри. В Комсомола е бил секретар на 8-и клас. Инициативен. Физически здрав, има правилно отношение към провежданите мероприятия. Живял е при дядо си Осман Исмаилов Османов, овчар в ТКЗС, член на БКП, починал през 1971 година. Същият бил с прогресивни разбирания и създал у агента любов към науката. Вуйчовците на “Ангелов” – Ибрям Османов Исмаилов – главен механик в ТКЗС, и Мехмет, шофьор, членове на БКП. Те също са оказали положително влияние за правилното политическо изграждане на агента. Познанията му по марксизма и ленинизма са много добри. Още като млад войник се отличил с висока култура и има авторитет. Избран е в ДК на ДКМС в поделението и в същото време е комсомолски секретар. С желание и разбиране вниква в душите на войниците. Обичат го, защото е честен с тях.” Още преди официално да е вербуван за агент,

младият Ахмед успява

да натопи 4-ма турци

от поделението, в което служат заедно

В началото дава устни сведения на офицер от ВКР, които са отразени в докладите му. Информира за Тодор Борисов, Димитър Димитров и Мехмед Шабанов, които играят комар, както и за наркозависимия военнослужещ Любомир Мъжкаров. На 16 юли 1974 година вече започва работа по същество – носи данни за това кои от турците в поделението не са съгласни с режима в България:

“Исмет Османов, Ведат Чаушев и Стоян Стоянов много често разговарят за живота в Турция. Инициатор е първият. Има познати там. Говори, че заплащането там е по-голямо, отколкото в България. Бях в тяхната компания и чух думите му: “Никога няма да остана да живея в България.” Стоянов набляга на живота в западните страни. Според него хората са “слепи и ограничени”. Всички се допитват до ефрейтор Курли, който взема типично турско отношение.”

След това идва и предложението на оперативния работник Стайко Стойков за официална вербовка на Ахмед. Там пише следното:

“В поделение 2570 в Мътница служат Халил Мустафов Халилов, Исмет Исмаилов Османов и редник Ведат Чаушев, които имат близки в Турция и ангажират вниманието на останалите за живота там. С цел контрол на поведението, връзките и вражеската им дейност е необходим агент в техните среди.

Подходящ е Ахмед

Исмаилов Ахмедов

Той вече е съобщавал на ДС за отделни войници и националистически изказвания. Умее да разговаря, насочва разговора в желаната посока, добър член на ДКМС и има правилно отношение към органите на Държавна сигурност. Вербовката ще извърша на идейно-политическа основа.”

На 28 август го викат в стаята на началник склада на поделението за среща с офицера от ДС. Още преди същината на разговора Ахмед казва, че Сали мустафов, Ахмед Мехмедов са издевателствали над млади войници, а редник Курли коментирал Кипърските събития. Според него превратът бил предупреждение към всички страни, в които живеят турци, включително и към България. Ахмед изтъква, че е напълно съгласен да подпомага Държавна сигурност. Подписа клетвена декларация без колебание. Сам избра псевдоним “Ангелов”. Ще използват агента за информация за лица с турски националистически настроения и с близки в капиталистически страни.

Декларацията на Доган:

“Долуподписаният Ахмед Исмаилов Ахмедов декларирам, че като честен гражданин и предан член на ДКМС напълно доброволно и съзнателно се задължавам да подпомагам органите на ДС в борбата им с чуждите разузнавания и вражеските елементи в НРБ.”

След това Ахмед започва да донася

за ефрейтор Курли

Присъства на сбирка с него и двама други войници от турски произход – Сабри Рамаданов и Хасан Ахмедов. Рамаданов открито започнал да говори против България, че тук живот за турците нямало. Говори за избягали в Турция негови приятели. Сабри съжалявал, че като ученик не е избягал в Турция, но щял да го направи. “Ангелов” ги определя в доноса си пред ДС като “фанатизирани националисти”. Двамата казали, че турската религия (мюсюлманството) била от голямо значение за нацията, “Ангелов” обаче заел обратната позиция – че те като просветени хора не трябва да приемат религията като реална наука. Курли само слушал и бил нещо като арбитър. От доносите на “Ангелов” офицерът от ДС прави извода, че Курли е участвал или участва в организирана вражеска дейност и има познания по конспирация.

Заявление от агент “Ангелов” за Хюсеин Алиев Низамов:

“Възхвалява живота в Турция, познава хора, които са избягали там, иска да ходи в Турция. Прави ми впечатление, че Хюсеин си поставя за цел да влияе на хората в антикомунистическо отношение, не одобрява забраната на турския език и изучаването му.”

Докато Доган е войник,

му е поставена задача

да се сближи с Мехмед Ферадов и да го изучи

Ахмед му пише писмо под давление на ДС и контактува с него. Ферадов пише стихове, а “Ангелов” умело влиза под кожата му със сложни философски мисли, за да изкопчи повече информация за настроенията му. Донася, че поетът говори за дъщерята на Тодор Живков, че пише стихове във възхвала на Турция и дори предава на ДС тетрадката с произведенията на Ферадов. От службата веднага вземат отношение към обекта. И не само към него. По доноси на младия Доган са образувани 4 дела срещу етнически турци – “Фанатика” (Сабри Исмаилов Рамаданов), “Хитрия” (Хюсеин Алиев Низамов), “Лидера” (Мехмед Ферадов Мехмедов) и “Черногледия” (Ахмед Салиев Курли). ДС взема отношение към тях и ги неутрализира. Ахмед Исмаилов Ахмедов – агент “Ангелов” вече е спечелил доверието на службата и ще продължи да работи за нея дълги години. След като се уволнява от казармата, започва работа в Кораборемонтния завод във Варна. Затова през 1976 г. е прехвърлен от ВКР на ДС в морската столица заедно с досието му. Мотивът е, че там се трудят 2 хиляди войници, сред които много турци и

агентът ще бъде

много полезен за контролирането

и изучаването им

От “Ангелов”, както се води във ВКР, псевдонимът му е сменен на “Сергей”. Продължава да дава сведения за турци и мюсюлмани.

Рапорт на полк Сълов от контролна среща с агент “Сергей”, който работи по турска линия:

“Разказва биографията си, без да го карат. Баща му изчезнал мистериозно през 1957 година. През 67-а Сергей е ходил в МВР – Толбухин да се интересува за него. През 68-а получил писмо от Турция, в което неизвестният подател го съветва да учи, да вземе добра професия и така да преуспее в живота. Това го кара да си мисли, че баща му е жив и здрав и се намира в Турция.

Писмото е унищожил

и дори не е казал

на майка си

Страхувал се е да не озлоби втория си баща. Работи в КРЗ – чисти ръждата от старите кораби, преди да бъдат боядисани, което крие опасност за здравето му. Прави го, за да изкара повече пари, които му трябват за следването. Иска да учи философия в Софийския университет.” Ченгетата изпитват Ахмед по комунистически книги. Той ги изумява. Само на 22 години е, а е запознат с всичко за Маркс и Ленин. Чувал е, че дядо му по бащина линия е бил ходжа. По това време Доган се оформя като един от най-ценните агенти на Държавна сигурност по турска линия. От високо ниво в службата започват да чертаят пътя на живота му. Първата стъпка е да му помогнат в следването, което следят изкъсо.

Пращат го София за кандидатстудентски изпити на 12 юли 1976 година. “Сергей” идва в столицата, където го чака човек на ДС. От службата са му ангажирали хотел и го водят дотам. Дават му и 40 лева.

“Целта на живота му е да изучава Маркс и Ленин. През 1976 г. кандидатства в СУ, специалност “Философия”. На изпита по история на България (за наша и негова изненада) получава слаб 2, а по български език – 4,5, в резултат на което се записва за студент. Агентът пропуска срока за записване. По-късно по наша инициатива и с помощта на другаря Начо Папазов “Сергей” беше приет в специалността “Българска филология” в Педагогическия институт в Шумен.”

Под влияние на Ахмед

е оказано въздействие

за преориентацията

на турче с националистически наклонности,

който по-късно е вербуван за сътрудник на ДС, пише в досието на Доган. Това е Саид Халачлийски, за когото Доган пише, че е добро момче, възпитано в идеологията на Маркс и Ленин, но понякога получава националистически пристъпи и проявява пристрастие към Турция. След дълги разговори Ахмед обръща вижданията му на 180 градуса и Саид става предан на комунистическата власт и дори е вербуват от ДС като агент “Селчук”.

ДС описва всички оценки от сесията му. Има 3 по история на БКП, което силно разстройва Доган и той иска да се яви отново. Преподавателят му писал 3, защото не е посещавал лекциите. ДС прави анализ на срещите му с преподавателите, които са силно впечатлени от него. Всеки месец му изплащат по 90 лева от бюджета на Държавна сигурност. По-късно ДС предприема мерки да измести “Сергей” от Шумен в София, за да следва философия по негово настояване. Офицери от службата се срещат с ректора доц. Витанов, член на БКП и бивш съветски разузнавач. Той вече се е досетил за какво са при него. Съгласява се. Така Доган заминава за София през 1979 година, където живее и до днес.

Докладна записка от среща със “Сергей”, утвърдена от зам.-началника на ПГУ, провежда се в оперативна кола на 14 март 1979 година:

“Сергей” изявява желание да стане доктор по философия и да специализира в Ленинград.

Той ще поеме

по друг път само

ако ДС му подскаже,

че е необходимо

Неговият жизнен път започва от момента, когато се свързва с Държавна сигурност. Той не знаел бащина ласка, закрила и помощ. Познал баща си в лицето на хората от ДС, които са му подали ръка, подпомогнали са го, грижили са се за него, всичко, което е постигнал, го дължи на ДС.” Ахмед е настанен в квартира в центъра на София. Плаща я със стипендията от Държавна сигурност, която продължават да му дават всеки месец с личния подпис на зам.-шефа на МВР Савов. Среща се с новия си водещ офицер Марин Маринов до будката за вестници на пл. “Славейков”. Новите му задачи са да бъде особено внимателен и да контролира поведението си при контакти с хора от турските среди. Повече да слуша и да не им опонира, ако са фанатици, защото за ДС е по-важно да получават пълната информация от него. Веднага започва да пише сведения за хазяйката си Сета Самуелян, която с течение на времето силно се привързва към него. Тя има сестра, която живее в Париж. Години по-късно хазяйката Сета отива в столицата на Франция при сестра си и оттам праща писмо на Ахмед с впечатленията си от Европа.

Той веднага го носи на Държавна сигурност и е приложено в папката с досието му. А в писмото жената разказва как е търсила връзки в Сорбоната, за да може да уреди Ахмед да специализира там… Ахмед веднага се захваща с работа за ДС в София по същество, която успешно съвместява със следването по философия. “Свързах се на живот и смърт с маркс-ленинизма и философията им, с комунистическата власт…

Предан съм на органите

на ДС и съм готов по всяко време да изпълня задачите,

които ми възложите” – пише той до шефовете си от репресивния апарат. А задачите му са да носи информация за състуденти турци, които негодуват срещу отношението на комунистите към тях. Лични впечатления на ръководещия го офицер са, че всеотдайно ще служи на ДС. Заявил пред него, че ако един ден почувства, че изменя на своята същност (марксистките и ленинските идеали), по-добре да сложи край на живота си.

Освен да разработва турци, ДС използва и блестящите анализаторски способности на младия философ. Периодично му поръчват да подготвя експозета и теми по въпросите на исляма като “Турският национализъм и верски фанатизъм – форми на проявление у нас”, “Духовното състояние на българските граждани от турски произход”, “Средства и форми за противодействие на национализма у българските турци”, както и “Отношението между българските турци, татари и гагаузи. Отношението между сектите на българските турци, казълбаши, алевити и др.” и “Нравственият облик на комуниста разузнавач”. И досега има съмнения, че теоретичните разработки на Доган за Държавна сигурност, когато е бил студент, са ползвани години по-късно на практика по време на Възродителния процес. Ето какви са изводите, до които достига студентът по философия Ахмед Исмаил Ахмедов, познат днес като Ахмед Демир Доган за турците и мюсюлманската религия, описани в докладните записки на ръководещия го офицер:

“Неговото мнение е, че турското население в България като малцинствена група са компактно население в някои райони, заслужават особено внимание от страна на партийните и държавни институции.

Много ще трябва

да се прави за промяна в съзнанието на тези хора,

необходима е дълбока изследователска работа и провеждането на конкретни мероприятия.”

Лятната ваканция Ахмед се завръща в Дръндар при семейството си. За посещението си там отново получава задачи от ДС – да установи гостуващите от Турция лица студенти и да вземе становището им по въпроси от политически и международен характер, както и да следи за турчета с националистически настроения, разпространители на слухове, притежатели на литература с религиозно съдържание и кои се готвят да бягат в Турция. Доган се завръща оттам с богати сведения и анализ на ситуацията: Из Докладна записка от 11 септември 1979 г. от среща със “Сергей”. М-р Маринов му предава стипендията от ДС за два месеца. В София по негово настояване е сменен псевдонимът му от “Сергей” на “Сава”. “Ваканцията е прекарал в Дръндар, работил като общ работник, учил английски и чел комунистическа литература. Споделя, че не се обръща достатъчно внимание на работата с български граждани от турски произход.

Мероприятията по партийна

и комсомолска линия

се провеждали формално

и няма резултати

Счита, че за всички етнически групи е характерно инстинктивното чувство да запази своята националност, бит, език и обичаи, но според него това би трябвало да се върши от партийните и държавни институции, а не от отделни националисти и верски фанатици, каквото е положението сега. По време на престоя си още веднъж се е убедил, че в семейството на майка му не го чувстват като техен син, нито той ги чувства като свои родители. Затвърждава се мнението, че животът му и всичко свързано с него е неделима част от ДС и няма друга алтернатива освен пътя, предопределен от ДС.”

През 1980-а службата му отпуска допълнително пари за 2-годишен курс по английски. В друг случай споделя с офицера, че не си е плащал наема за два месеца. Веднага му отпускат допълнителни 120 лева плюс 80 за зимно палто и костюм. Започват да го готвят за специални задачи, които се планират години напред. Докато учи философия в Софийския университет, Ахмед Доган разработва и носи информация за Зухра Абазова (агент “Дора”), Мевзи Аптулов, Зинети Нуриева, Джеливан Базидов Закиров, Яшар Али Тахиров, Мирослав Кирилов Христов, както и за всички, с които контактува, включително и негови интимни приятелки, сред които и майката на първородния му син Таня Желязкова. Той е с нея, когато от ДС решават да го изпитат за честност към службата. Пращат му писмо на турски без подател, за да видят дали ще го докладва. Ахмед не изневерява на хората от ДС. 30 минути по-късно се обажда и съобщава за мистериозното писание на висок стил, в което го молят за среща по въпросите за турците и мюсюлманите в България. Без да знае, че това е постановка на офицерите, той пише, че е възможно и Таня да е авторът му. ДС знаят всичко за разговорите му, защото предвидливо монтират микрофони в квартирата, за да са сигурни, че не работи и за други разузнавания. Офицерът Карамучев, на когото е сдаден от майор Маринов, анализира разговорите му и открива тревожни тенденции от следните записани реплики на Ахмед: “Аз се готвя да преобърна цялата философия.

Ще дойде време, различни световни университети

ще се карат за мен,

ще наемат един специален самолет да ме карат от Харвард към Оксфорд, Московския университет, и от време на време тук, в Института по философия.”

Според Държавна сигурност това високо самочувствие на агента може да рефлектира отрицателно върху него.

До март 1984 година, когато започва смяната на имената на турците, Ахмед Доган е аспирант, отново с помощта на ДС. С настъпването на събитията, с които стартира Възродителният процес “Сава” получава задача от офицера да избягва да говори по темата.

https://www.168chasa.bg/amp/1448418

ДПС, както и всяка една партия в България, след втория комунистически преврат на 10 ноември 1989 г., е творение на БКП! От 9 септември 1944 г. до сега, ни управляват само комуняги, техни деца, агенти на ДС или тяхни подлоги, това е тъжната истина.

Волен Сидеров – днешният вожд и учител на цялото „прогресивно“ национал-болшевишко войнство,
яростно громеше СССР и съветския империализъм
и защитаваше НАТО. Днес е обърнал резбата. По същия начин напълно справедливо обвиняваше компартията и пишман патриотите за Възродителния процес,
както и за отношението им срещу Ахмед Доган и новосформирания филиал на БКП, наречен Движение за права и свободи.
От петнадесетина лета трудно ще откриете по-яростен враг на „Меди“ и „турците“ от другаря Сидеров.
Изричал съм перифразата на Шекспир:
Непостоянство, твоето име е Бойко Борисов.“
Но тя важи с пълна сила и за Волен. Но местните идиоти все така отстояват правото на всеки да се променя.
До безкрайност и винаги с една цел — келепира.
Лидерът на „Атака“ мина през СДС, НДСВ и едно БЗНС. Двамата му родители са комунисти, а бащата – активен борец. Завършва фотография в техникума „Вилхелм Пик“ и започва работа във филиала на Шесто управление на Държавна сигурност към Окръжното управление на МВР във Враца.

Става журналист във в. „Демакрация“, с едва половин годишен журналистически стаж го издигат за главен редактор на вестника. Яростно ругае не само комунистите, но и националистите Пише, че национализмът е последното убежище на комунистите. По онова време за Воленчо американците са „солта на Земята“ и всичко, което правят, е най-добро. Той оглавява пресцентъра на кандидата на БСП за кмет на столицата, изпълнителния директор
на Първа частна банка Венцислав Йосифов.

Сидеров оглавява пресслужбата на „Овергаз“, по онова време част от „Мултигруп“. Постепенно онези, които го вадят, променят линията му на поведение. Воленчо бавно и полека започва да израства като антиконформист и националист. Любовта му към американците постепенно изстива. В статиите му е все по-често придобиват образа на сатаната. Отнякъде изплува ликът на добрия Дядо Иван, православния „освободител“, до неотдавна руган от същия Воленчо.

  • https://diagnosa.net/

Да не забравяме кой е Соломон Паси. Ще припомня с няколко щрихи. Твърди, че неговият род е от мароканския град Фес. Баща му – комунистът Исак Паси, беше сред идеолозите на ЦК на БКП и съветник на диктатора Тодор Живков. Сам Соломон е дегенерат, с връзките на баща си освободен от казармата. Пияница, със сигурност вербуван от ония служби. Двамата със сестра си били на акцията пред градинката пред Военния клуб в столицата, когато, за да им сътворят легендарни „дисидентски“ биографии, двайсетина шутове на властта бяха откарани с камионетка на инструктаж в милицията. Изкараха го… шамаросване.
Паси беше в СДС и като депутат във Великото народно събрание му възложиха да постави въпроса за членството на страната ни в НАТО. Преди това обаче друг син на активни борци и също пияница, другарят Драгомир Драганов с милиционерски чин „професор“, вече беше проводен в школа на… НАТО в Испания. Как съветникът на последния генерален секретар на ЦК на БКП, дългогодишния член на Политбюро и министър на външните работи Петър Младенов, от московски антинатовец Д.Д. или Драго Чашката стана „евроатлантик“, си обяснете сами. И си отговорете на логичното питане: Чия организация е Северноатлантическият договор? Още повече, като вземете под внимание, че неговият настоящ генерален секретар – както беше названието на най-високата длъжност в КПСС и БКП – е норвежки комунист и агент на КГБ.
Другарят Соломон Паси има два брака. Първият беше с по-възрастната от него Бинка Пеева, която го обзаведе с две деца конфекция от нейния предишен мъж. Според другарката Бинка от вестник „Земеделско знаме“ – орган на казионния БЗНС, „Соломон Паси бил щастлив притежател на цели три броя тестиса! Ако Паси действително
се е събличал гол публично, този факт отдавна е щял да стане достояние на цялото общество.“
Втората съпруга на Пасито, асеновградското номенклатурно чедо Гергана
Грънчарова, също го дари с рожба от свой предишен брак. Неговата балдъза Михаела Грънчарова пък, близначката на втората му жена, роди дете на Борислав Дионисиев, с когото живее в concubinage. Типично за ленинците. Дионисиев е син на служител на ЦК на БКП. Беше журналист-международник в списание „Отечество“, издание на Националния съвет на Отечествения фронт. Член на БКП, той, представителят на гръцкия магнат Вардиноянис чрез „Булвария холдинг“ и партньор на Любчо „Пъпката“ в Агенция „Експрес“, стана втори поред съпруг на дъщерята на Владимир Шчербитски, който беше генерален секретар на ЦК на Украинската компартия и член на Политбюро на ЦК на КПСС още от Брежневото безвремие.
„Според запознати обаче навремето Дионисиев се задомил за Олга по чисто меркантилни подбуди – надявал се сватбата да му отвори вратите за членство в тогавашния червен елит.“
Американецът Григорий Климов писа:
„… Жененият за еврейка Шчербитски бил обладан от „комплекса на властта“. Тоест в известен смисъл не бил съвсем здрав. Та нали по мнението на учените „комплексът на властта“ винаги е свързан със садизма. А садизмът – с хомосексуалността и престъпността. И това съвсем приляга на Шчербитски.
Преди няколко години нашумя едно дело в Киев. За него писаха даже в западната преса. Синът на Шчербитски, на члена на Политбюро и глава на украинската компартия, женения за еврейка, бил наркоман и педераст. Една нощ той заедно с приятеля си се къпал в Днепър. И момчето се удавило. Нямало как да скрият скандала. Ала кое било второто момче? Това бил синът на секретаря на градския комитет в Киев. И хомо. А щом синът е обратен, значи и баща му е под подозрение. Пък таткото – шеф на Киевския градски комитет.“
Няма „антисемитизъм“. Има наука и история, истинска летопис
Покойната съпруга на другаря Борислав Дионисиев, товарищ Шчербитская, Олга Владимирнова, споделила:
„Завърших факултета по романо-германски филологии на
Киевския университет, обичам езиците, литературата. В Киев се запознах с един много симпатичен българин, също студент, но във факултета по международни отношения. Оженихме се, ала 8 години нямахме деца. Направих всичко, каквото ми беше по силите [?!], и се роди Радослава. Кръстена е на моята майка – Рада, и на българската си баба – Слава. 4 години след раждането й със съпруга ми се разделихме. Аз се влюбих в друг българин. Баща ми все повтаряше: „Господи, в България са 8 милиона човека, и от тях ти се изхитри да избереш двама! Да не би нашите да не ти харесват, а?“
Моят мъж осинови Радослава, след като биологичният й баща успя да се откаже от нея, и затова тя носи неговата фамилия. Следваше в Лондон, завърши всичко, което може да се следва [ето това е – болшевишко генийче с явно много дипломи], и сега си търси работа. Преди 2 години се омъжи… за българин. Предишният ми съпруг беше журналист, а сега е бизнесмен, милионер, казва се Борислав. Той е много заможен човек и всеки месец ми плаща „пенсия“, която е напълно достатъчна за един нормален живот…“, изповяда се експоловинката на олигарха.
Преди няколко години международно правителствено разследване набърка името на братовчеда на Борислав Дионисиев – Людмил Дионисиев, в аферата „Петрол срещу храни“. Самият Борислав също е от сой. Завършва елитната Английска гимназия в София. Негов съученик и близък приятел е бъдещият политик Георги Пирински.“
Във връзка с неговия произход и за вярната му служба, Партията възнагради Боре Дионисиев с външнотърговските организации „Електроимпекс“ и „Машиноекспорт“, пи с най-големия български фармацевтичен завод „Софарма“. За да видите как комунистическите отрепки са навързани като свински черва, е добре да напомня следното: в дружество „Медиа нове Дарик“ Борислав Дионисиев е бил в съдружие с Радосвет Радев – агент на Шесто управление на ДС с псевдоним „Карак“, и с Тошко Тошев, агент явочник на Шесто управление с псевдоним „Бор“.
Парад на комунистическите дегенерати
От години Дионисиевата сестра Светла, разведена с актьора-комунист Светослав Пеев, ръководи културния център на чалгарска Номенклатурия в Лондон. Самият Соломончо, не веднъж обругавал християнството, приюти на ръководна длъжност в Атлантическия клуб изгонената от Варшава бивша двукратна посланичка на София във Вашингтон, другарката Елена Поптодорова, лична преводачка на Тодор Живков. Забележете връзката: членката на БКП, свързаната с Държавна сигурност товарищ Поптодорова се сприятелила с… „десните“ стопани на Белия дом, явно другарите Лора и Джордж Буш.
Няма лъжа, снимките го доказват. Доста преди това, по време на тайното посещение при Тодор Живков на бившия американски президент, републиканеца Ричард Никсън, тръгнал от социалистическа партия, се оказало, че прогоненият навремето от Белия дом наемател познавал Елена, любимото момиче на герантократската комунистическа клика. И поискал лично тя да превежда разговорите. Сама и единствена – и от тукашна, и от американска страна! Странно какво доверие е имало ЦРУ в Ленчето. Което, съдейки по твърде сдържания тон на докладната му записка до външния министър Петър Младенов, огорчило одиозния генерал Любен Гоцев, тогава заместник-министър на външните работи и „само“ полковник от ДС.
Но не е само това. След като СДС се разцепи на люспи, Соломончо Паси – джезве смръдливи кокали в осрани гащи – беше изпратен при либералстващите комунисти на Петко Симеонов и компания. През 2016 година, напук на фалшиво изваяния му „демократичен“ образ, го натикаха в ролята на главен адвокат на кандидатурата на московската комунистическа агентка Ирина Бокова пак за… генерална секретарка. Този път – на ООН.

  • https://diagnosa.net/

Склонността постоянно да лъже, е само една от характерни черти на марксист-ленинеца Иван Костов. Пороците, комплексите и недостатъците, от които е изтъкана същността му; престъпленията, които извърши, са толкова много, че могат да бъдат обобщени само в едно изречение, валидно за поне три фигури от времената след 10 ноември 1989 г.:
„Иван Костов е най-голямото нещастие за България!“
Другите двама са Ахмед Доган и създателят на тези двамата – убитият Андрей Луканов.
Опасното при Костов е, че БКП, Държавна сигурност и тайните съветски служби успяха да оформят една напълно небивала легенда за неговите качества и за живота му. Накрая – да надянат фалшива демократична маска върху черния му болшевишки образ.
Вярно, хората прозряха истината и вече никой не харесва Костов, ако перифразираме нашумял сериал, за който ме подсети анонимник от форума. Но все още се намират кръгли идиоти, които не просто му вярват. Те са способни с Александър-Матросовска жертвоготовност отново да върнат това бедствие за българите на политическата сцена. Още по-неприятно би било неговото битие на кукловод зад кулисите, макар и водещ второстепенни марионетки.
Казано е: Господи, научи ме да се пазя от приятелите. От враговете си знам как да се пазя.
За мен явните комунисти представляват огромна заплаха. Но нормалният човек ги възприема като врагове и спазва горната максима. Казвал съм – между оригинала и копието на едно художествено произведение предпочитам първообраза.
Да не се заблуждаваме: БКП е майката и бащата на всички партии с влияние. Щом като тя е оригиналът, нека властва и трупа ненавист. Рано или късно, отрицателната енергия ги стига. По-добре ли е с ментетата й?
Пък когато западните „демократи“ дойдат, за да ни поучават, да сочим другарите и да питаме: Защо винаги сте били приятели и ортаци с тях, но никога не застанахте на страната на нас – коректните, свестните, безпартийните българи?
Освен това и е добре да се съобразяваме с правилата, родени от опита на човечеството. Древните са постановили: “Amici vitia si feras, facis tua” – „Ако търпиш пороците на приятеля си, правиш ги свои“.
Събота, 5 ноември 2011 г. Телевизия ТВ7, където партийният номад и агент Кошлуков се прави на „фактор“. Гостува му не кой да е, а една от неговите господарки – другарката Б.Б. Със своето присъствие пожарникар-премиерката въодушевява водещия. Той обещава небивало участие на майорката от Държавна сигурност, произведена в чин генералка лично от довереното лице на Братството, другаря Симо Мадридски.
Присмял се хърбел на щърбел
Преди да стигнат до темата за футбола и естествената за сексуалните предпочитания на двамата събеседници нова рубрика в предаването – „Пред банята“, пазарджишкият фелационист се прави на умряла лисица и начева следния диалог:
„Б.Б.: При г-н Костов е малко като при поповете.

        Водещ: В какъв смисъл?

        Бойко Борисов: Не ме гледай какво правя, а ме слушай какво ти говоря. Най-яростната критика срещу нас, ама безпардонно.

        Водещ: Да, така е.

        Б.Б.: … Я проведе Костов. А в същото време всички на предишните избори, помните плакатите – „Гласуваш за Борисов, получаваш Костов”.

        Водещ: Това беше на БСП плакатът, да.

        Б.Б.: Да. С една дума…

        Водещ: Уж сте заедно в ЕНП…

        Б.Б.: Костов си е комунист.

        Водещ: Костов комунист ли е?

        Б.Б.: Още като извадите „Работническо дело” и като видите статиите, които е писал, там много ясно си е казал, много ясно как трябва да се трансформира БКП в БСП, как трябва да работи срещу всички партии и движения, които ще се появят след това, за да не допусне властта на партията да излезе. Това го има в негова статия.

        Водещ: Добре, а защо тогава се определя като крайно син, най-тъмносин, след като е такъв? Те твърдят, че са най-крайната десница.

        Б.Б.: Какво пречи да се самоопределяш сам?

        Водещ: Като какъвто искаш.

        Б.Б.: В края на краищата хората разпознават кой какъв е. И ако ние бяхме оставили на г-н Костов да води битката с БСП, щяхме отново да имаме правителство на БСП. Нали така?“

Всичко това беше изречено от потомствена членка на БКП и офицерка от Държавна сигурност! Умът не побира подобна наглост. Другарите са оперирани от морал – по рождение.
Но въпреки всичко Б.Б. е права: „Костов си е комунист.“
Бил е приет в партията. Знаем кой и по каква причина е предотвратил връчването на партийния му билет. Дали ще дойде ден, когато истината ще лъсне в целия си позорен блясък?…

Коя е Б.Б. е известно. Трето поколение комунистка. Баща й и нейният дядо по същата линия са членували в БКП. Самата тя – от съвсем млада. Закъсняла е от по-големия Б.Б. – Богомил Бонев, с… две години. Приели Бонев в партията на 17, а Бойка Борисова на 19…
Да оставим Бонев, макар за известно време той да беше сред избраниците и доверениците на недоверчивия Гаргамел.
Вестник „Новинар“ публикува интервю с покойния генерален секретар на една от няколкото Български комунистически партии, активния борец против фашизма и капитализма Владимир Спасов. Предлагам многозначителен откъс:
„– Според вас СДС дело ли е на ДС?

– СДС е рожба на полицейската агентура и ДС. Така наречените клубове за гласност и демокрация, откъдето тръгва СДС, са създадени от Желю Желев, който е бил партиен член. И Иван Костов, че неговата майка ми беше ятачка, както и всички от нейната фамилия. Даже вуйчото на Иван Костов го изпрати във военно училище в СССР, където учи за пилот. Той не стана такъв, защото му предлагаха да лети в селскостопанската авиация, което го обиди.
– Какво мислите за новото управление на Бойко Борисов?
– За Борисов се въздържам да коментирам. Той е кадрови офицер и е участвал във възродителния процес. Той въпреки че е бил охранител на Тодор Живков и на Симеон Кобурггота, извърши революция. В каква насока ще се развие тя обаче не е ясно. Но знам, че не си е върнал партийния билет.“
Казват, че майчиният род на Костов е родствено свързан с този на съветския гражданин и комунистически терорист Станке Димитров–Марек.
Крушката си има опашка.
Дядото на Костов по майчина линия е бил първият комунистически кмет на родното си село. Неговият брат бил ятак на Желю Демиревски и на Роза Коритарова. Преди 9 септември 1944 г. майка му е членувала в РМС.
Комунистически
„антикомунизъм“.

  • https://diagnosa.net/

Следващото доста по-известно име е Емил Стоянов. Няма грешка. Понастоящем, като представител на ГЕРБ, този по онова време млад и надежден пловдивски другар, е депутат в Европейския парламент. Изтъкнат комсомолски кадър, не без помощта на своя брат – назначен за президент на НРБ, той беше в СДС. Даже го бяха „издигнали“ за ръководен кадър в БНТ. През 1998 година беше заместник-генерален директор на телевизията-майка.

През 2001 г. Интернационалът го дари с телевизия „Европа“. Четири лазарника по-късно учреди фондация „Пигмалион“, която е специализирана в областта на литературата и връчва годишна стипендия в Пловдивския университет на талантливи студенти. Удостоен е с почетни ордени от Австрия и Германия. Явно и там високо ценят комунистическата активност в полза на световната левитска мафия. Ако не беше така, потомствената комунистката, канидадтката за вицепрезидентка от БСП, дъщерята на терориста Георги Боков, убиеца на Райко Алексиев, сестрата на Филип Боков и бивша съпруга на ваклия кореспондент на телевизията в Москва и Виденов министър Любомир Коларов, нямаше да оглавява ЮНЕСКО.

Нито членката на БКП, депутатката от БСП, личната преводачка на Тато, по нареждане от Москва сътрудничилата на ЦРУ другарка Елена Поптодорова, капитан от ДС, щеше втори мандат да е посланичка във Вашингтон.

За малкия син на терориста Димитър Яков Станишев, който е фюрер на някакви „европейски социалисти“, няма да отварям дума. Нито за хилядите знайни и незнайни комунистически кадри, от които преливаха „демократичните“ правителства на Филип Димитров, Иван Костов, Симо Мадридски. Те преживяха „второто си възкресение“ при настоящата пожарникар-премиерка Б.Б., нашумяла като „будистка“.

Но кой е братът Петър Стоянов?

Шизофренията на комунистическите „антикомунисти“

Когато съгласно повелята на партията-майка Емил Стоянов пее хулна чалга срещу Петър Манолов в агитката на „пловдивските писатели“, другарят Петър Стоянов е виден адвокат. По някаква (не)обяснима причина местната номенклатура го е избрала да води нейните бракоразводни дела. Няколко месеца по-рано е била издадена книгата му „Разводът“, в която той прави на пух и прах „буржоазния брак“ и величае „социалистическото семейство“ – най-солидната градивна клетка на новия „хуманен“ строй!

Майката на Петър и Емил Стоянови е била активистка на казионния „червен“ БЗНС. Нейният брат пък – селски партиен секретар. Кум на Стоянка и Стефан Стоянови е техен близък… шумкар!

„Например баща му на Петър Стоянов е бил легионер и чичо му също. А изведнъж и двамата – и брат му, и той правят завидна кариера, а с това потекло те не би трябвало да стигнат доникъде. Сега ще ви кажа и една истина. Имало е уговорка да не се вади досието на Виктор, защото Виктор се жени за щерката на изключително важен партиен функционер от Пловдив. Бащата на Антонина е бил шеф на кооперациите в Пловдивско и е бил пръв приятел на Иван Панев. Значи Петър Стоянов, който завършва право, което е много интересно, го изпращат в Съюза [СССР] за 13 месеца да специализира право.“

Според откровения на висши комунистически шпиони, бащата на братя Стоянови – Стефан, е бил вербуван от Държавна сигурност. Бившият съветник на Людмила и Тодор Живкови, комунистическият престъпник Костадин Чакъров, уточнява, че той е участвал „в разгрома на горянското движение в Родопите след 9 септември“.

А шумкарският наследник Велислав Дърев си спомня: „Бях комсомолски секретар на класа в супер елитната пловдивска гимназия „Лиляна Димитрова“, а комсомолски секретар на ученическия комитет бе Петър Стоянов. Той не ме гонеше заради църквата. Ние с него имахме други спорове, по-скоро научни. Не съм аз този, който трябва да му прости или не, че стана краен антикомунист”…“

Днес за истинските борци против комунистическото робство, чието здраве беше съсипано по занданите на тоталитарния режим, е невъзможно да се вредят от „репресирани“ комунисти, преживели метаморфоза и станали „антикомунисти“. Бившият седесарски кмет на Пловдив Спас Гърневски е бил директор на вестник „Печатарски работник“.

Например негов е уводният материал в празничния брой, посветен на 24 май през 1986 г. Той е под надслов „С уверени стъпки към нови победи!“ Ето първите изречения от „творбата“:

„Наред с останалите празници от годината Първи май остава един от най-светлия ден [всичко в текста е запазено в автентичния му вид], записан в националния ни календар, така както е намерил своето достойно място и се е превърнал в знаме на прогресивното работническо движение на народите по цялата земя… Своите светли страници от тая история са записали и българските работници, обединени под алените знамена, понесени от Кирковата „Дружна песен днес да екне, песен, песен на труда…“ Колелото на историята е извървяло своя победоносен оборот за редица народи, които днес свободно заливат площадите, за да манифестират своя съзидателен труд така, както ние, българите на Първи май.“

Е, дали „колелото на същата история“ превърна певеца на БКП Спас Гърневски в яростен „антикомунист“? Ала той е и поет. Пак на първа страница в също празничното издание пак на този вестник, но от 9 септември 1984 г., се мъдри негово стихотворение, посветено на „славната победа на БКП“! Даже Стефан Продев е оставен под него – зер, Спас вече се е извисил до началник, коскоджами ти директор…

Другарят Гърневски е посветил таланта си на баш „вожда и учителя“ – „(Не)написан стих за Димитров“, на „Септемврийци“ и дори на… паметника, наричан „Альоша“!

Преди две седмици ми изпратиха видеозапис от интервю с другарката Нешка Робева от предаване в което е участвала. Слушах и не вярвах на очите си, ако перифразираме случайната „находка“ на съвършен медиен идиот с малко име „професор“. Ами тя, подполковничката от МВР, била премазана от режима на Тодор Живков! Ти да видиш!

Даже единственият оцелял в мутренските войни син на Гриша Филипов, полуграмотен „учѐн“, който уж се занимава с космоса, а не знае датата на катастрофата край Розуел, се оказа плосък като ламаринен лист. Тъй като валякът на тоталитаризма преминал и през него…

Снахата на сатрапа Мирчо Спасов – южноафриканската милионерка Веска Меджидиева, също се представя като „пострадала“ от комунизма! А другарката Корнелия Нинова пък се изкара „репресирана“ от Иван Костов, който я назначи в Съвета на директорите на „Булгартабак“ – богата ясла за номенклатурни кадри и техните чеда.

Агент „Димитър“ също се обяви за съсипан от тоталитарната власт?! „Цял живот съм работил в една несвобода. За мен комунистическият партиен орган написа – това беше един от ранните ми некролози – че съм потънал окончателно в блатото на антикомунизма. Ако това беше казано за някое от келеметата на прехода, то щеше да претендира да стане пожизнен президент на Вселената.

Но тогава имаше правила и толкова.“

Този пладнешки апаш не вярва в нищо друго, освен в парите. И за да ги придобива, е готов да се отрече от бащите си – от онези, които го създадоха. Не, К.К. никога не е печелил. Подхвърляли са му, както и сега – като на куче. За да слуша. Свикнал е с късия повод, на който го държат. Лае правилно и папка обилно…

Елитът, истинският

През времето, когато „антикомунистите“ облагодетелстваха комунистическата номенклатура, моят приятел Петър Гогов, който за своята антикомунистическа дейност е прекарал близо пет години в Старозагорския затвор, пренасяше кашони на Сточна гара. С висшето си образование и двата чужди езика… Но не той, а съветските възпитанци Иван Костов, Иво Инджев, Стефан Цанев, Евгени Михайлов, Красен Станчев и т.н. са „демократи“, „русофоби“ и „борци против комунизма“.

https://diagnosa.net/

,,ТОДОР ЖИВКОВ ПРОИЗХОЖДА ОТ ВЛАШКИ ЦИГАНИ! Преди това Руси Стойков, още в началото на 70-те години, ми каза, че в Ботевградско живеят така наречените кръстеняци, тоест, цигани, които са били побългарени насилствено от един руски офицер, и че Тодор Живков произлиза от такава фамилия. След като вече имах този сигнал, за мен не представляваше
никаква трудност да открия кръстеняците. Конкретния повод и описанието на покръстването открих в записките на един известен български държавник – Тома Василев, и така попаднах на рода Яшарови. Яшар на турски значи Живко и при побългаряването са си променили името на Живкови.
Открих защо повечето правчани са с име Тошко и Тодор
и защо им казват Тоше. Защото при покръстването е използван свещеник от близкия манастир „Св. Тодор“ и попът при всеки е казвал името на светеца Тодор и така са се намножили Тошетата в Правешко. Така открих част от биографията
на Тодор Живков и рода по баща на Диктатора. Намери се едно свидетелство, че циганинът,
който е носил главата на Бенковски, е бил прадядото
на Живков.
Истинското семейно име на дългогодишния ни комунистически диктатор Тодор Живков е Замфиркьов. Което е циганският еквивалент на Живков. Да, точно така Тодор Живков произхожда от
влашки цигани!“

  • Тодор Балкански – „Тодор Живков: Един езиковед
    за просопографията на Диктатора“, ИК „Знак ¹94″,
    Велико Търново, 1996 г., стр. 27-28, 29, 30-31.

,,Късно през нощта в малките часове, ходех да докладвам на Тодор Живков в щаба на НОВА, който се намирал в читалище „Славянска беседа“ на ул. „Г.С. Раковски“. Там се даваха разпоредбите и мунициите.
„Досегът ми с др. Живков беше много специален. Бяхме се разбрали да си съобщаваме с очи. Намигнеше ли ми, това означаваше да продължавам
с убийствата.“

  • Мирчо Спасов, комунистически убиец, бивш зам-министър на МВР И бивш първи зам-председател
    на Комитета по
    държавна сигурност.

„Др. Живков увери др. Андропов, че Държавна сигурност на НРБ
е филиал на КГБ на Съветския съюз.“

  • Министерство на вътрешните работи, Лично строго секретно! Информация № 724, Относно: Състоялите се разговори с пребивавалата у нас делегация на КГБ начело с др. Ю. Андропов, екз. № 7, София, 24
    декември 1969 г.

„Два часа по-късно колата вече навлиза в покрайнините на Правец, родното място на Живков, и се отправя по пътя, който е специално построен, за да може да се стигне до разположената на близкия хълм резиденция. Там Живков живее като някой от българските царе, управлявали някога тази древна земя. Демонстрираното от Живков богатство може да се сравнява единствено със селските му маниери. Той къса месото от глиган с ръце и сърба виното. Дори за Робърт Максуел президентът е човек с изключително лош вкус.
След като получава опакования като подарък банков чек, президентът настоява Максуел да остане на вечеря. Традиционната шопска салата и гювеч са прокарвани с безкрайни тостове със сливова ракия. Максуел, който отдавна е свикнал с най-изисканите храни и вина, които може да се купят с пари, мрази селската кухня, която поднасят винаги в присъствието на Живков.
Най-накрая той успява да се отскубне от държавния глава и от пиянските му прегръдки и целувки по бузите
и се отправя обратно към София.

  • Гордън Томас и Мартин Дилън – Убийството на Робърт Максуел: Супершпионинът на Израел, който управляваше България.“

Правешкият диктатор Тодор Живков който
за наш срам ни въртя заяви с цинизъм, на кутрето си цели 35 лета, типичен за всички комунисти:
,,Политбюро твърдо застана на тая позиция: че ние имаме работа с недоразвито общество.. Социализъмът е едно недоносче. Ето това е самата
истина недоносче.“

,,Не ми стигнаха парите да публикувам в книгата за Тодор Живков една глава, в която обяснявам близките роднински отношения на
Тодор Живков с Никола Гешев.
Връзката им е
по бащина линия чрез рода Бозарови. Жена в рода на Тодор Живков е от този род, от който е и Гешев. Но в Дирекцията на полицията тези архиви
след 9 септември са били прочистени.“

  • ПРОФ. ТОДОР БАЛКАНСКИ

Анастас Стоянов-поет и то
априлски при това, признат и
и освинен от партията, пък коленичил действително близнал гъзеца правешки:

„Всеки поет обича майка си, но само един поет обича майката на Тодор Живков
повече от собствената
си майка!“

ФИДЕЛ КАСТРО, РАУЛ КАСТРО И ,,ЧЕ“ ГЕВАРА СА МАСОВИ УБИЙЦИ, ЕВРЕИ И СЛУГИ НА ИНТЕРНАЦИОНАЛНИ ЕВРЕЙСКИТЕ БАНКЕРИ, НО РОБИТЕ СИ ГИ ОБИЧАТ

През пролетта на 1959 година Кастро започва триумфална обиколка на Съединените щати. Посрещнат е като герой. Като водача на законно въстаническо движение. Той още веднъж успокоява Америка за своите намерения. Фидел Кастро през 1959 година в САЩ: ,,Знам приказките, че преди всичко сме комунисти. И разбира се, аз бях много ясен, че ние не сме комунисти. Много ясно.“

,,Великият революционер“, и обожаван от масовите идиоти Фидел Кастро,
по майчина линия е евреин. Кастро е бил агент на ЦРУ, неговата партизанска борба е била финансирана от… ЦРУ.
Поддържал е връзки с Дейвид Рокфелер.

Касапинът от палестинските бежански лагери Шабра и Шатила Ариел Шарон е първи братовчед на комунистическия садист Ернесто ,,Че“ Гевара. Неговият баща бил брат на майката на латиноамериканския сатрап, който е получавал наставления от Адолф Хитлер. Колко невероятно, нали? Но е факт. Вж. напр. “Negado parentesco entre Ariel Sharon e Che Guevara”, “O Globo”, Rio de Janeiro, Brazil, 3 Agosto 2007 г.. online: http://oglobo.globo.com/mundo/mat/2007/08/03/297098227.asp; “їEl Che Guevara, primo de Ariel Sharon?”, http://xn--clarn-gye.com/, Buenos Aires, Argentina, 2004 г., online: http://www.clarin.com/diario/2007/08/04/elmundo/i-04001.htm; “El Che Guevara era primo de Ariel Sharon, segun diario israeli”, derkeiler.com, Saturday, August 4, 2007 г., online: http://newsgroups.derkeiler.com/Archive/Soc/soc.culture.argentina/2007-08/msg00214.html (Забележка: Всички публикации в израелския печат изчезнаха от интернет.) Цялата история в: Георги Ифандиев – „Името на звяра: Продължение на „Чудовището“, ИК „Огледало“, София, 2010 г., стр. 34-35; също в: : Георги Ифандиев – „Хитлер в Патагония“, ИК „Огледало“, София, 2011 г., стр. 108-109. Koй е Eрнесто Гевара де ла Серна ?
Всичко започва от днешна Белорусия/Беларусь, където Екатерина II провежда „черта оседласти“. Tя решава да концентрира евреите в гето (гето в превод е еврейски квартал), зад чийто предели те нямали право да се движат.Положението им се влошава и много от тях емигрират в нови страни. Селия Де Ла Серна се ражда през 1908г в Буенос Айрес. Нейните родители са крайно религиозни евреи дошли от Белорусия.През 1928г Селия ражда бъдещия Че, което автоматично значело, че Ернесто е еврейн. Майка му често наричали Соня, в чест на бащината сестра, загинала при погром над гетото. Соня се жени на 18 години за аржентинеца Ернесто Гевара Линч, като умело криела еврейското си потекло.Тя ражда 4 деца и през май 1965г умира, но предчуствайки смъртта си, разкрива на Че какъв е той по майчина кръв. Това кара Че да предприеме пътешествие на изток. Той пристига в Египет, прехвърля се в Кипър и тайно идва в Израел през пристанище Хайфа. Търси помощ в емигрантски служби, за да узнае нещо за дядо си. В отговор научава, че има първи братовчед по име Ариел Шарон. През 1965г Шарон е глава на отдела по бойна подготовка към Генщаба на Израел, а срещата се провежда в Тел Авив, където Че отказва оферта за държавен служител.След тази среща той корено променя мирогледа си, което обяснява позицията му към СССР, поддържащ Египет и Сирия срещу еврейската държава. Кремъл приема новата му позиция с оскърбление. Фидел Кастро също му дава гръб и слага черта на тяхните отношения. Че реагира остро и се отказва от кубинско гражданство. Заминава в Африка – Белгисйко Конго, но не се задържа, поради неуспешен опит за сваляне на правителството. Веднага след това се завръща на исконната си родина Израел и се заселва в Ерусалим. Под ръководството на равин Елияу Шаар Ишув Коен, Че започва да изучава тора (една от свещените еврейски книги), а още се заселва трайно в яшива (квартал на ултра религиозни евреи) „Ешиват Мерказ (х)арав“ (централен квартал на равините). Дългите коси и брада са атрибут на осъзналия се еврейн. Вследствие на всичко това, Че прокламира, че латиноамериканските индиянци са с евреиски корени на колената Реувен и Леви. За Че това става фикс идея и нов стимул – да осъзнае индиянците, че са евреи и да ги накара да се завърнат в Израел, която остро се нуждаела от мъже, заради надвисналата опасност от араби-съседи и политиката на СССР спрямо Израел. Изучаването на тора на староивирит се оказало мудно дело за него и Че заминава в Боливия през ноември 1966г. Негова спътница била последната му любов Таня-Партизанка (Аиде Тамара Бунке Биде – еврейка с немски корени). Старите му боливийски приятели недоумявали промяната в Че. Той отказал месото и не снемал баретата си, което било резултат на равинското възпитание. Узнали намеренията на Че, идеологическите врагове на времето САЩ и СССР с верно куче Куба, си поставят една и съща цел, превръщайки Че в пушечно месо. Първи пада в засада отряда на Таня и всички са избити. Сломен от смъртта на любимата си на 8 октомври Че бива заловен и на другия ден разстрелян. С трупа му се изгаврят, като му отрязват ръцете, за да могат да сравнят отпечатъците из разните архиви. Дните преди смъртта си, Че е бил в връзка с братовчед си Шарон, който бил възглавил бронетанково поделение и се биел срещу Египет в „Шестдневната война“. Шарон печели Синай и прозвище „Булдозера“, защото не преговарял с араби. В деня на изпълнение на присъдата, Че се молел на иврит и последни протоколирани негови думи са „Че Исраел“.

Братята Кастро са евреи. Смятат ги за мараноси – покръстени евреи, пришълци от Испания. Информацията е от официален сайт на Държавния департамент на САЩ. Същото е тиражирано и от „Еврейската виртуална библиотека“, създадена и поддържана от една от мощните ционистки агенции, Американско-израелското съвместно предприятие. Нейните информации са ползвани от най-известни медии и институции, като CNN, “The New York Times”, BBC, CBS News, Fox News, “The Los Angeles Times”, “USA Today”, “Business Week”, “Bloomberg, Държавния университет на Пенсилвания, Мичиганския държавен университет, Университета на Вашингтон, лондонския Кралски колеж, Университета на Делауер и т.н., сведенията са достоверни.

В тази медия Фидел е поставен сред „най-успелите еврейски професионалисти“. Едно от имената им е Рус, Русо, и се явяват някакви роднини на американските президенти Рузвелт. Даже преди почти две години настоящият израелски министър-председател, „десният“ Бенямин Нетаняху, най-сърдечно поздрави Фидел Кастро за неговото прекрасно отношение към ционистката държава. Готвещият се да се нахвърли върху Иран премиер заявил, че „Кастро демонстрира своето задълбочено разбиране на историята на еврейския народ и на държавата Израел“. И президентът Шимон Перес не закъсня да поздрави окървавения до уши бивш кубински комунистически диктатор.

Малко преди изригването на този най-мощен израелски вулкан от възторзи, другарят Фидел беше размахал театрално пръст към друг евреин – президента на Иран Махмуд Ахмадинеджад,„да престане да обижда евреите“ и „да отрича холокоста“! разбирате, братята Фидел и Раул Кастро–Рус са евреи по майчина линия – тоест – пълноценни евреи, точно както
изисква Халака.“

  • https://diagnosa.net/

През 2007 г. излезе най-новата книга на Издателска къща МаК “Истинският Че Гевара” на Умберто Фонтова. Тя представя международната икона на комунизма в съвсем различна от общоприетата светлина.В своята книга Умберто Фонтова, кубински емигрант, развенчава редица митове за „световния символ на революцията”. Заради кръвожадната му омраза към „капитализма” Фонтова нарича Че „кръстник на модерния тероризъм”. Гевара съвсем не е нежна душа и самоотвержен герой – той е яростен комунист, който не се колебае да разстреля бременна в шестия месец жена, чието единствено престъпление е, че семейството й му се противопоставя. Че също е самозван лекар, абсурдно некомпетентен партизанин и нещастен подлизурко. Обгражда се с невероятен лукс, докато се представя за „човек от народа”. Планира да хвърли атомна бомба върху Ню Йорк.
Дълго преди туристите с маркови дрехи от Челси, Манхатън и Малибу да пътешестват по пътя на Гевара в Боливия, боливийските селяни са по следите му, но не с туристически брошури за „пътеките на Че”, а с мачете, вили и въжета.
Шестстотин боливийски доброволци от селскостопанския окръг Cochabamba, създават селска милиция за борба с Гевара. Това са три пъти повече партизани, отколкото някога е имало във въстаническите отряди на Кастро и Гевара в Куба, и десет пъти повече, отколкото е съставът на боливийския отряд на Че в най-многобройния му период, включително подмамените миньори. И най-смешното от всичко е, че тези шестстотин души, които искали да сражават с Гевара, били селяни, не безработни адвокати, скучаещи студенти и уволнени преподаватели по философия.
…„Никак не е добре човек да се смее на каквото и да било свързано с Гевара, защото той изби толкова много хора- казва Феликс Родригес. Родригес, приятел на Pappy Шелтън, е офицер от ЦРУ от кубински произход, който играе ключова роля при залавянето на Гевара. „Но когато стане дума за партизанството на Че, просто не мога да не се смея. В Боливия той не успя да привлече нито един campesino в отряда си! Нито един! Бих се против Виетконг , против Освободителния фронт в Салвадор, против сандинистите и на страната на контрите в Никарагуа. Така че знам нещо за партизанската война. Всички тези движения масово набираха хора от селското население, особено контрите”.
„Че успя да привлече няколко боливийци, но с измама. Разпитах няколко от тях – продължава Родригес. Че им казал, че ако дойдат при него, после ще им уреди да заминат за Куба, Русия или Китай да учат в университети. Когато му припомнили за това, той се намръщил: ‘Куба? Русия? За какво говорите? Кой е казвал нещо такова?’ Взел автомата и рекъл: ‘Добре дошли! Вече сте партизани. И не се опитвайте да бягате, защото армията ще ви убие’. Затова имало много дезертьори в отряда. Добра работа ни свършиха те. Съобщаваха ни за местонахождението на лагера им. Считаха, че са били измамени. Възползвах се от това в разузнавателната си работа”.
В началото на май 1967 г. Гевара пише: „Селската база все още не е разработена, въпреки че е възможно чрез терор да неутрализираме някои от тях. Подкрепата им ще дойде по-късно”.
Подкрепа никога не дошла. Вместо това, самите campesinos информирали армията за координатите на отряда. Селяните били в добри отношения с боливийската армия поради очевидни причини – тя била съставена главно от campesinos, не от брадати чужденци, които им крадели добитъка. „Нямаме нито един боливиец в отряда” – написал Че Гевара, освободител на боливийските селяни.
Един месец след началото на божественото приключение, малцината боливийци в отряда на Че започват да бягат. Дезертьорите информират боливийската армия за местонахождението на лагера точно когато Таня пристига с Дебре и Бустос. Близо до град Камири тя изоставя джипа си, в който има документи, снимки, паспортът й, както и списък на псевдонимите, които използва. Джипът е открит от полицията, която го предава на разузнавателния отдел на боливийската армия. Военните разузнавачи проследили и арестували всички връзки на Че в Ла Пас (те не били много).
… Поведението му веднага след като е пленен е много показателно. „Как се казваш, младежо?” – запитал той един от войниците. „Какво красиво име за боливийски войник!” – избъбрал Че след като чул името. (30). Междувременно стрелбата продължавала. Хората му, за разлика от техния comandante, наистина се били до последния куршум. Скоро докарали ранен боливийски войник.
„Да се погрижа ли за него?” – запитал Гевара войниците, които го пленили.
„Защо? Да не си лекар?” – казал капитан Гари Прадо.
„Не, но имам някакви познания по медицина” – отговорил Че в жалък опит да спечели разположението на войниците, като признал най-сетне, че не е лекар.
„Какво ще правят с мен? – обърнал се Гевара отново към капитан Прадо. Предполагам, че няма да ме убиете. Със сигурност жив ще ви бъда по-полезен”.
Джулия Кортес, млада боливийска учителка от селото La Higuera занесла на Гевара храна в последния му ден. „Мислеше, че ще го оставят жив” – свидетелства тя. Казал й: „Ще ме отведат оттук. В техен интерес е да остана жив. За тях аз съм много ценен”.

Навсякъде се сблъскваме с образа на човека, обучил тайната полиция на Куба, да убива близките ни. Този човек, убил със собствените си ръце много от нашите роднини, е честван навсякъде, като символ на хуманността, прогреса и съчувствието. Този убиец се казва Ернесто “Че” Гевара !?
…………………
Осемгодишната ми сестра Патриция, петгодишният ми брат Рики и авторът на тази книга, тогава на седем години, гледаха как сърдитата милиционерка дърпа обиците от ушите на майка ми. “Това принадлежи на революцията!” – отсече жената. “Това също!” – и протегна ръка към малкото разпятие на Патриция. Естер, майка ми, с изненада примига, намръщи се, но замълча, защото от една година уреждаше документите ни, за да заминем на свобода, и не искаше да провали всичко.
Милиони кубинци считат, че да напуснат родината си без никакви пари, само с дрехите на гърба им, с несигурно бъдеще в чужда страна, и преди, и сега се равнява на шестица от тотото. Майка ми, университетски преподавател, понесе героично дребната кражба. Баща ми, по професия архитект, който беше до нея и току-що бе изпразнил джобовете си заради друг милиционер, придоби мрачен вид. Познавахме добре това изражение при Умберто-старши – предвещаваше непосредствено изригване. Внезапно мъже в униформа го заобиколиха. “Сеньор, идвате с нас!”
“Къде?” – извика майка ми.
“Ти! Затваряй си устата!” – тросна се милиционерката.
Умберто беше отведен.
“Тогава и ние оставаме!” – каза майка ми и се опита да тръгне след него. “Ако той не замине, и ние няма да заминем!” – изплака тя.
Баща ми спря, обърна се, а мъжете го държаха за ръцете:
“Вие ще заминете, каквото и да се случи с мен. Не искам децата ми да живеят в комунистическа страна!” Само след няколко седмици Кастро призна, че е марксист-ленинец. При думата “комунистическа” милиционерите около баща ми трепнаха и го задърпаха навън.
“Няма да заминем!” – извика отново майка ми.
“Ще заминете!” – изкрещя в отговор Умберто-старши през рамо и изчезна във вратата. Тя се затръшна и майка ми избухна в сълзи. Вдигна ръце, за да избърше лицето си, но бързо ги свали, защото ужасените й деца увиснаха на тях. Бързо се овладя.
“Татко ще се върне след минута” – усмихна се тя през сълзи. “Забравил да подпише някакви документи”.
След два часа всички се наредиха на опашка пред самолета за Маями, но баща ми не се появи. Лицето на майка ми се сгърчи от болка – трябваше да вземе решение. В онази година кубинските затвори бяха претъпкани, взводовете за разстрел работеха на три смени. Но съпругът й беше категоричен.
“Да вървим!” – каза тя. “Хайде, деца, време е за самолета. Татко ще дойде при нас по-късно…”. Майка ми изхлипа и раменете й затрепериха. Пребледнелите от ужас деца отново я хванаха за ръцете и се отправиха към голямата птица, Lockheed Constellation.
Вътре, в големия излитащ самолет, сред рева на двигателите, забравих за миг баща си.
Volveremos! – извика един човек пред мен. Другите подеха същия призив. Известното обещание на Дъглас Макартър “Ще се върна!” беше повторено от кубинците, но в множествено число. Южна Флорида беше пълна с имигрантски полувоенни групи, и никой не мислеше, че в разгара на Студената война Америка ще позволи съществуването на съветски сателит на 90 мили от границата. Човекът, извикал първи, беше сигурен, че скоро ще се върне с карабина в ръка.
Но в големия самолет имаше повече жени и деца, чиито въздишки, хълцания и ридания заглушиха виковете и двигателите.
Кацнахме в Маями и някак намерихме пътя до малкия апартамент на братовчед ми. Роднините ни бяха напуснали Куба преди няколко месеца. От претъпканата с хора малка кухня майка ми обади по телефона на баба, която беше в Куба и веднага я запита за баща ми. Последва пауза, майка ми се напрегна, после изпусна слушалката и се свлече на пода .
Изплашените деца се спуснаха към нея.
“Какво става?” – изпищя Патриция. Майка ни остана неподвижна. Една от лелите я взе в ръцете си, друга пое слушалката и сред хаоса в кухнята с мъка се опита да чуе отсрещната страна. Леля Нена кимна, притисна телефона до главата си и извика:
“О, не, не, не!”
Майка ми беше припаднала. Леля Нена почти припадна, когато чу същото – баща ми беше затворен в килия на EI G-2 в Хавана, централата на военната полиция. Затворниците бяха отвеждани за “разпит” там. После повечето ги изпращаха в La Cabana, затворът-крепост, център на “революционното правосъдие”. Много обаче не издържаха на “разпитите”. Проектът “Кубински архиви” документира стотици смъртни случаи в килиите на G-2. Днешната левица определя авторите на този процес като “отряди на смъртта” навсякъде в Латинска Америка, само не и в Куба.
След минути майка ми се свести, но не мога да кажа, че се съживи. Без пари и приятели в странна, чужда държава, с три деца, на които трябваше да даде образование, да храни и облича, Естер Мария Фонтова Пелаез се считаше за вдовица.
След няколко месеца се преместихме в Ню Орлийнс, където също имахме роднини. Там разполагахме с малко повече място – в апартамента живееха само три семейства, имигранти от Куба.
В това малко жилище телефонът един ден иззвъня. Писъкът на майка ми накара и тримата – Патриция, Рики и аз, да се втурнем в кухнята. Но това беше вик на радост. На телефона беше татко, обаждаше се от Маями! Беше успял да се измъкне.
До днес помня този писък, както и радостният й вик на другия ден, когато баща ми се появи на входа на самолета на международното летище на Ню Орлийнс. Никога няма да забравя майка ми, побягнала по пистата, баща ми, втурнал се към нея, и прегръдката им.
Днес баща ми лови риба и ходи на екскурзии с децата и внуците си през почивните дни. Нашата история имаше щастлив край. Но хиляди и хиляди кубински семейства не бяха толкова щастливи. Едно от тях е семейството на братовчед ми Педро.
В същата онази 1961 г., Педро беше крехък, тих юноша, който преподаваше вероучение в църквата на квартал La Vibora в Хавана. Винаги се прибираше в къщи за обяд и вечеря. Една вечер не се прибра и майка му се разтревожи. След няколко безрезултатни телефонни разговора безпокойството й се превърна в паника. Тогава в цяла Куба много хора изчезваха безследно. Тя се обади на местния свещеник и той се присъедини към издирването. Отец Веласкес бе стар приятел на Педро, в чиято енория моят братовчед преподаваше вероучение. Отецът веднага разбра, че случаят е сериозен, защото безпричинното отсъствие не бе типично за братовчед ми.
Свещеникът се обади в Бърза помощ. Казаха му, че тялото на висок, строен младеж, отговарящ на описанието за Педро, е било докарано същата вечер. Отецът се втурна към болницата и най-тежките му опасения се потвърдиха. Веднага се обади с лошата вест на леля ми. Все още чувам пълните с ужас викове на роднините ми. Само майката на Педро остана безмълвна, безпаметна при новината за смъртта на сина й.
Беше вдовица, затова брат й отиде да вземе тялото.
“Починал е от сърдечен удар” – казали му милиционерите-убийци, обучени от героя на тази книга. Чичо ми успял да се овладее, не отговорил. Тялото на Педро било покрито с подутини и ужасни разкъсвания. Може би технически милиционерите били прави. Сърцето на братовчед ми не издържало, което е нормално при разпитите в кубинската милиция. Педро, който бе запален католически активист, не се колебаеше да говори срещу режима в уроците по вероучение. Контрареволюционните му изказвания скоро станаха известни на властите и те отговориха по обичайния начин.
До смъртта си през 1993 г. леля ми не се възстанови. Веднъж на студентска манифестация в Ню Йорк тази свята жена, католически социален работник в Куба, беше заклеймена като gusana от студентите, повтарящи папагалски речника на комунистите.
Ако някой американец от кубински произход ви се стори твърде разпален, повече от обикновеното, дори малко луд, трябва да знаете, че има причина за това. На практика всеки ден, когато включим телевизора или излезем на улицата, ние се сблъскваме с образа на човека, обучил тайната полиция да убива близките ни – хиляди мъже, жени и деца. Този човек уби със собствените си ръце много от нашите роднини. И ние го гледаме, честван навсякъде, като символ на хуманността, прогреса и съчувствието.
Този човек, този убиец се казва Ернесто “Че” Гевара.
Превод: Огнян Дъскарев
Издателство МАК, 2007 г.

,,Касапинът от палестинските бежански лагери Шабра и Шатила Ариел Шарон е първи братовчед на комунистическия садист Ернесто „Че“ Гевара. Неговият баща бил брат на майката на латиноамериканския сатрап, който е получавал наставления от Адолф Хитлер. Колко невероятно, нали? Но е факт. Вж. напр. “Negado parentesco entre Ariel Sharon e Che Guevara”, “O Globo”, Rio de Janeiro, Brazil, 3 Agosto 2007 г.. online: http://oglobo.globo.com/mundo/mat/2007/08/03/297098227.asp; “їEl Che Guevara, primo de Ariel Sharon?”, http://xn--clarn-gye.com/, Buenos Aires, Argentina, 2004 г., online: http://www.clarin.com/diario/2007/08/04/elmundo/i-04001.htm; “El Che Guevara era primo de Ariel Sharon, segun diario israeli”, derkeiler.com, Saturday, August 4, 2007 г., online: http://newsgroups.derkeiler.com/Archive/Soc/soc.culture.argentina/2007-08/msg00214.html (Забележка: Всички публикации в израелския печат изчезнаха от интернет.) Цялата история в: Георги Ифандиев – „Името на звяра: Продължение на „Чудовището“, ИК „Огледало“, София, 2010 г., стр. 34-35; също в: : Георги Ифандиев – „Хитлер в Патагония“, ИК „Огледало“, София, 2011 г., стр. 108-109. Koй е Eрнесто Гевара де ла Серна ?
Всичко започва от днешна Белорусия/Беларусь, където Екатерина II провежда „черта оседласти“. Tя решава да концентрира евреите в гето (гето в превод е еврейски квартал), зад чийто предели те нямали право да се движат.Положението им се влошава и много от тях емигрират в нови страни. Селия Де Ла Серна се ражда през 1908г в Буенос Айрес. Нейните родители са крайно религиозни евреи дошли от Белорусия.През 1928г Селия ражда бъдещия Че, което автоматично значело, че Ернесто е еврейн. Майка му често наричали Соня, в чест на бащината сестра, загинала при погром над гетото. Соня се жени на 18 години за аржентинеца Ернесто Гевара Линч, като умело криела еврейското си потекло.Тя ражда 4 деца и през май 1965г умира, но предчуствайки смъртта си, разкрива на Че какъв е той по майчина кръв. Това кара Че да предприеме пътешествие на изток. Той пристига в Египет, прехвърля се в Кипър и тайно идва в Израел през пристанище Хайфа. Търси помощ в емигрантски служби, за да узнае нещо за дядо си. В отговор научава, че има първи братовчед по име Ариел Шарон. През 1965г Шарон е глава на отдела по бойна подготовка към Генщаба на Израел, а срещата се провежда в Тел Авив, където Че отказва оферта за държавен служител.След тази среща той корено променя мирогледа си, което обяснява позицията му към СССР, поддържащ Египет и Сирия срещу еврейската държава. Кремъл приема новата му позиция с оскърбление. Фидел Кастро също му дава гръб и слага черта на тяхните отношения. Че реагира остро и се отказва от кубинско гражданство. Заминава в Африка – Белгисйко Конго, но не се задържа, поради неуспешен опит за сваляне на правителството. Веднага след това се завръща на исконната си родина Израел и се заселва в Ерусалим. Под ръководството на равин Елияу Шаар Ишув Коен, Че започва да изучава тора (една от свещените еврейски книги), а още се заселва трайно в яшива (квартал на ултра религиозни евреи) „Ешиват Мерказ (х)арав“ (централен квартал на равините). Дългите коси и брада са атрибут на осъзналия се еврейн. Вследствие на всичко това, Че прокламира, че латиноамериканските индиянци са с евреиски корени на колената Реувен и Леви. За Че това става фикс идея и нов стимул – да осъзнае индиянците, че са евреи и да ги накара да се завърнат в Израел, която остро се нуждаела от мъже, заради надвисналата опасност от араби-съседи и политиката на СССР спрямо Израел. Изучаването на тора на староивирит се оказало мудно дело за него и Че заминава в Боливия през ноември 1966г. Негова спътница била последната му любов Таня-Партизанка (Аиде Тамара Бунке Биде – еврейка с немски корени). Старите му боливийски приятели недоумявали промяната в Че. Той отказал месото и не снемал баретата си, което било резултат на равинското възпитание. Узнали намеренията на Че, идеологическите врагове на времето САЩ и СССР с верно куче Куба, си поставят една и съща цел, превръщайки Че в пушечно месо. Първи пада в засада отряда на Таня и всички са избити. Сломен от смъртта на любимата си на 8 октомври Че бива заловен и на другия ден разстрелян. С трупа му се изгаврят, като му отрязват ръцете, за да могат да сравнят отпечатъците из разните архиви. Дните преди смъртта си, Че е бил в връзка с братовчед си Шарон, който бил възглавил бронетанково поделение и се биел срещу Египет в „Шестдневната война“. Шарон печели Синай и прозвище „Булдозера“, защото не преговарял с араби. В деня на изпълнение на присъдата, Че се молел на иврит и последни протоколирани негови думи са „Че Исраел“.
Братята Кастро са евреи. Смятат ги за мараноси – покръстени евреи, пришълци от Испания. Информацията е от официален сайт на Държавния департамент на САЩ. Същото е тиражирано и от „Еврейската виртуална библиотека“, създадена и поддържана от една от мощните ционистки агенции, Американско-израелското съвместно предприятие. Нейните информации са ползвани от най-известни медии и институции, като CNN, “The New York Times”, BBC, CBS News, Fox News, “The Los Angeles Times”, “USA Today”, “Business Week”, “Bloomberg, Държавния университет на Пенсилвания, Мичиганския държавен университет, Университета на Вашингтон, лондонския Кралски колеж, Университета на Делауер и т.н., сведенията са достоверни.
В тази медия Фидел е поставен сред „най-успелите еврейски професионалисти“. Едно от имената им е Рус, Русо, и се явяват някакви роднини на американските президенти Рузвелт. Даже преди почти две години настоящият израелски министър-председател, „десният“ Бенямин Нетаняху, най-сърдечно поздрави Фидел Кастро за неговото прекрасно отношение към ционистката държава. Готвещият се да се нахвърли върху Иран премиер заявил, че „Кастро демонстрира своето задълбочено разбиране на историята на еврейския народ и на държавата Израел“. И президентът Шимон Перес не закъсня да поздрави окървавения до уши бивш кубински комунистически диктатор.
Малко преди изригването на този най-мощен израелски вулкан от възторзи, другарят Фидел беше размахал театрално пръст към друг евреин – президента на Иран Махмуд Ахмадинеджад,„да престане да обижда евреите“ и „да отрича холокоста“!
разбирате, братята Фидел и Раул Кастро–Рус са евреи по майчина линия – тоест – пълноценни евреи, точно както изисква Халака.“

  • https://diagnosa.net/

EFE, през 14ymedio, Хавана, 30 юни 2017 г. – Средната месечна заплата в Куба през 2016 г. е 740 кубински песо (CUP), еквивалентна на $ 29,60 в щатски долари, въпреки че цифрата е по-висока в сектори като захарната индустрия – където най-добре платените печелят 1246 CUP (48,80 щатски долара) и попадат в публичната администрация, отбраната и социалното осигуряване, с цифра 510 (CUP) (20,40 щатски долара).

Цифрите идват от публикацията „Цифри за средни заплати през 2016 г.“, публикувана в четвъртък от Националната служба за статистика и информация в Куба, която включва средни месечни заплати по провинции от 2007 г. и средни месечни заплати по видове икономически дейности от 2014 г. насам.

Според доклада средната заплата в Куба се е увеличила от 408 CUP (16,30 щатски долара) през 2007 г. на 740 CUP през 2016 г.

По провинции най-високите заплати се получават в Сиего де Авила, Вила Клара и Матансас

По провинции най-високите заплати се получават в Сиего де Авила (816 CUP / $ 32,60 US), Вила Clara (808 CUP / $ 32,30 US) и Matanzas (806 CUP / $ 32,20 US), докато най-ниските заплати се изплащат в Гуантанамо (633 CUP / 25,30 щатски долара), Исла де ла Хувентуд (655 КУПА / 26,20 щатски долара) и Сантяго де Куба (657 КУПА / 26,20 щатски долара).

Най-добре платените сектори на острова са захарната промишленост (1246 CUP / 49,80 щатски долара), добивът и добивът (1218 CUP / 48,70 щатски долара), финансовите услуги (1,032 CUP / 41,20 щатски долара) и селското стопанство, животновъдството, горското стопанство и рибарството (991 ЧАШКА / $ 39.60 САЩ).

От друга страна, икономическите дейности с по-ниски заплати са: „Други комунални услуги, асоциации и лични дейности“ (503 CUP / 20,10 щатски долара); публична администрация, отбрана и социална сигурност (510 CUP / 20,40 щатски долара); Култура и спорт (511 CUP / $ 20,40 US); и образование (533 CUP / $ 21.32 US).

  • https://translatingcuba.com/average-monthly-salary-in-cuba-is-29-60-us/

ИНДИЯ – ЕДНА ОТ ВСИЧКИТЕ ЕВРЕЙСКИ КОЛОНИИ, КОЯТО Е ПРЕДСТАВЕНА ОТ ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИТЕ ПРОСТИТУТКИ КАТО „ИКОНОМИЧЕСКИ ТИГЪР“, А ВСЪЩНОСТ, ПОВЕЧЕТО ОТ РОБИТЕ В ИНДИЯ ЖИВЕЯТ В НЕВЕРОЯТНА БЕДНОСТ

Руби Майеърс(индийска актриса) е еврейка.

  • https://en.m.wikipedia.org/wiki/History_of_the_Jews_in_India

Естер Виктория Абрахам(по-известна със сценичното си
име Прамила с индийски модел, актриса и първа жена филмов продуцент във филмовата индустрия на хинди. Тя е добре известна и с това, че спечели първото състезание за Мис Индия през 1947 г.) е еврейка.

  • https://en.m.wikipedia.org/wiki/History_of_the_Jews_in_India

Дейвид Ейбръхам Шелкар(популярен индийски филмов актьор) е евреин.

  • https://en.m.wikipedia.org/wiki/History_of_the_Jews_in_India

Айзък Дейвид Кехимкар(индийски натуралист,
фотограф, автор и учител) е евреин.

  • https://en.m.wikipedia.org/wiki/History_of_the_Jews_in_India

Естер Дейвид(индийска писателка, художничка и скулптор) е еврейка.

  • https://en.m.wikipedia.org/wiki/History_of_the_Jews_in_India

Карън Дейвид(канадско-британска актриса родена в Индия, певица и автор на песни) е еврейка.

  • https://en.m.wikipedia.org/wiki/History of the Jews in India

Фирода Бегъм(певица от Бангладешски Назрул Гети. Ти удостоена с наградата на деня на независимостта през 1979 г. от правителството
на Бангладеш)

  • https://en.m.wikipedia.org/wiki/History of_the_Jewe_in_india

Джери Джуда(британски художник и дизайнер, който е роден в Индия) е евреин.

  • https://en.m.wikipedia.org/wiki/History_of_the_Jews_in_India

Нисим Езикиел(поет актьор, драматург редактор изкуствовед. Той беше основна фигура в историята на постколониалата литература на Индия, специално за индийската поезия на английски) е евреин.

  • https://en.m.wikipedia.org/wiki/History of the Jews_in_India

Лийла Самсон(танцьорка от Бхаратанатям, хореографка, инструкторка и писателка
от Индия) e еврейка.

  • https://en.m.wikipedia.org/wiki/History of the Jews in India

Шийла Сингх Пол(основателка и директорка на детска
болница Kalawati Saran, Ню Делхи. Тя беше първата индийска жена, на която бе възложена такава огромна отговорност и по това време беше само на 40 години) е еврейка.

  • https://en.m.wikipedia.org/wiki/History_of_the_Jews_in_India

Перла Падамзее(индийcka тeaтpaлна личност като сценична актриса,
режисьор и продуцент на
английски езиков театър
в Мумбай, действащ през 50-те и 90-те години) е еврейка.

  • https://en.m.wikipedia.org/wiki/History_of_the_Jews_in_India

Аниш Капур(британски индийски скулптор, специализиран в инсталационното изкуство и концептуалното изкуство.
Той е роден в
Мумбай и е посещавал елитния индийски пансион за всички момчета, The Doon School
в Дехрадун) е евреин.

  • https://en.m.wikipedia.org/wiki/History_of_the_Jews_in_India

Джейл Силиман(индийска авторка, учен и женски десен активист.
В момента работи като
консултант по въпросите на
пола и развитието, жените на цветни и репродуктивни права, както и по въпросите на пола и околната среда. Та живее в Ню Йорк и Калкута) е еврейка.

  • https://en.m.wikipedia.org/wiki/History_of_the_Jews_in_India

Бенджамин Ейбрахам(адмирал, който служи като офицер на флага, командващ индийския флот от 8 януари 1964 до 31 май 1966 г.) е евреин.

  • https://en.m.wikipedia.org/wiki/History_of_the_Jews_in_India

Джак Фардм Рафал Джейкъб(офицер в индийската армия. Той е известен най-вече
с ролята, която играе в създаването на Бангладеш в
Освободителната война на Бангладеш през 1971 г. Джейкъб, тогава генерал-майор служи като началник на щаба на Източного командване на индийската армия) е евреин.

  • https://en.m.wikipedia.org/wiki/History of the Jews_in_india

Знаете ли, че?

Флер Езикиел(индийски модел, която бе коронясана като Мис Индня през 1959 г. и представляваше Индия в Мис Свят 1959 г. Тя беше първата победителка в конкурса за Ева седмично Мис Индия) е еврейка.

  • https://en.m.wikipedia.org/wiki/History_of_the_Jews_in_India

Айбрахам Барак Салем(индийски националист, адвокат и политик) е евреин.

  • https://en.m.wikipedia.org/wiki/History_of_the_Jews_in_India

Ранджит Чоудри(индийски актьор, известен със своите роли в телевизията, филмите и
театъра) е евреин.

  • https://en.m.wikipedia.org/wiki/History of the Jews in India

В Индия би отнело 941 години на работник с минимална заплата в селските райони на Индия, за да спечели това, което най-добре платенит изпълнителен директор на водеща индийска компании за облекло
за година

  • oxfam.org

68,8% от индийското население живее с по-малко от 2 долара на ден. Над 30% дори разполагат с по-малко от 1,25 долара на ден – считат се за изключително бедни. Това превръща индийския субконтинент в една от най-бедните страни в света; жените и децата, най-слабите членове на индийското общество, страдат най-много.

Повече от 100 милиона души в Индия се считат за бедни. Повечето от
тях живеят в провинцията
и се държат на повърхността със странни работни места. Липсата на заетост, които осигурява заплащане за живот в селските райони кара много индийци да живеят в бързо растящите столични райони като Бомбай, Делхи, Бангалор или Калкута. Там повечето от тях очакват живот на бедност и отчаяние в мега-бедните квартали, съставени от милиони гофрирани железарии, без достатъчно питейно водоснабдяване, без изхвърляне на боклук ил много случаи без електричество. Лошите хигиенни условия са причина за заболявания като холора, тиф и дитория, при които особено децата страдат и умират.

Бедността в Индия засяга децата, семействата и хората по
най-различни начини чрез: – Висока детска смъртност

  • Недохранване
  • Детски труд

-Липса на образование

  • Детски брак
  • ХИВ/СПИН

1,4 милиона деца умират всяка година в Индия преди петия си рожден ден. В допълнение към Нигерия, Пакистан, Демократична република Конго Китай, Индия е една от страните с най-висок процент детска смъртност. Пневмонията, маларията и диарийните заболявания, както и хроничното недохранване са най-честите причи за смърт.

Индия е една от водещите държави в света по отношение на недохранването: Повече от 200 милиона души нямат достатъчен достъп до храна, включително 61 милиона деца. Установено е, че 7,8 милиона
бебета имат тегло при
раждане под 2,5 килограма – тревожни цифри за
държава, която се нарича
новозникващат пазар.

Въпреки че детският труд за деца на възраст под 14 години в Индия е забранен от закона според официалните данни 12,5 милиона деца на възраст между и 5 и 14 години работят. Агенциите за помощ предполагат, че 65 милиона действителност има много повече прогнозират, че 65 милиона деца между би 6 и 14 години не ходят на училище. Вместо това, за да се осигури оцеляване се смята, че индийските деца допринасят за поминъка на своите семейства те работят на полето, в фабрики, в частните домакинства и в
проституцията.

Според УНИЦЕФ около 25% от децата в Индия нямат достъп до образование броят на децата, изклячени от училище
е по-висок сред момичетата, отколкото при момчетата.
Въпреки че според индийското законодателство жените и мъжете се третират едно момичетата и жените
особено в долната социална каста, се считат за непълноценни и са потискам от своите бащи братя и съпрузи. Без образование шансът да си намериш заплата за живот от работа в Индия е
практически безнадежден.

Въпреки забраната на непълнолетните да сключват брак през 2006 г., тя се все още е широко разпространена в много региони на Индия. Основните лидери
а тази практика са млади момичета, които все още са деца и стават майки твърде рано. Много от тях умират
при раждането. Според разследване на медицинското списание The Lancet, 44,5% от момичетата все
още са женени в Индия, преди да навършат пълнолетие. Поради бедността много родители насърчават ранните бракове за дъщерите
си с надеждата за по-добър живот за тях.

2,7 милиона индийци са заразени с вируса ХИВ: около 220 000 от тях са деца, като тенденцията се увеличава. Липсата на образование и липсата на презервативи означава, че вирусът се разпространява все по-бързо и все повече и повече хора умират от СПИН- особено в бедните квартали на
растящите градове.

  • SOS CHILDREN’S VILLAGES

Индия има тревожно количество сираци.
Децата на улицата, определени като деца, които живеят на улицата без никакви грижи или надзор за възрастни“, са тревожна дилема. С над 100 милиона деца на улицата по целия свят, около 20
милиона живеят в градовете на Индия. Очакваната цифра се счита за значително
по-ниска от действитената цифра. Децата, засегнати от бедност, често са обекти на злоупотреба
експлоатация, тъй като много от тях са принудени да извършват принудителн
труд, както и да бъдат малтретирани физически и сексуално.
Полицията рутинно ги малтретира.
Липсата на адекватни мерки, като образование и надзор водят до това, че много от тези деца участват в незаконни дейности,
потъват в живота на злоупотреба с наркотици, пиене и насилие.

Според ООН неравенството между половете се смята за
най-лошото в Индия. На децата от женски пол не се предоставят същите възможности като на убийствата на жените са широко мъжете. Убийствата на жените са широко разпространени
като много момичета са убити от бедни семейства поради
тяхната безполезност в сравнение с мъжките деца. Незаконните тестове за пол стават популярни.
Семействата абортират средно потенциални женски деца с по-висок процент от мъжките деца Зашеметяваща находка в British Medical Journal установи,
че около 12 милиона индийски момичета са били абортирани през последните
три десетилетия.

Широкота пренаселеност на Индия създаде жилищна криза.
Липсата на подходящо жилище за много жители превърна големите градове в бедни квартали, сравними с фавелите в Бразилия. Много жители на селските райони, които не могат да се прехранват в
провинцията, се преместват в градовете, където лошата инфраструктура не може да се справи със 700 000 нови жители годишно. Основните ресурси като вода и здравни услуги станаха „оскъдни“.

С нарастващото младежко население необходимите висши учебни заведения не могат да издържат на нарастващото търсене. Училищата са построени бързо, за да се справят с
тази криза, но лошо финансираните и оборудвани училища в цяла Индия не предоставят необходимите умения за оцеловане на учениците в работната сила
Училищата са описани като мелнични „фабрики“, изпомпващи студенти,
които не са добре оборудвани
за работа, като по този начин бедните следдипломни студенти не могат
да постигнат или запазят възможност за работа.

Макар и наскоро открито в края на 80-те години броят на индийските граждани със СПИН е нараснал до над 5,7 милиона души. Жените са непорпоционално засегнати от паднедемията, като над
37 процента от тези случаи са жени. Смята се, 60 000 деца са ХИВ позитивни. Над 200 милиона души са
изложени на риск от ХИВ инфекции.
Този бедни жители не могат да получат качествена и информативна иформация за разпространението за ХИВ и са изложени на все по-висок риск от заразяване с болестта. Настоящите програми имат само способността да достигнат
до около 15 процента от тези високорискови хора.

  • borgenmagazine.com

Най-богатите 10% от индийското население притежават 77%
от общото национално богатство. 73% от богатството, генерирано през 2017 г., отиде при най-богатите 1%, докато 67 милиона индийци, които съставляват най-бедната половина от населението, отбелязаха само 1% увеличение
на своето богатство.

В Индия има 119 милиардера. Техният брой се е увеличил от само 9 през 2000 г. до 101 през 2017 г. Между 2018 и 2022 г. се очаква Индия да произвежда 70 нови милионери
всеки ден.

Състоянието на милиардерите се е увеличило с почти 10 пъти за едно десетилетие и общото им богатство е по-високо от целия бюджет на Съюза на Индия за финансовата 2018-19 година, който е бил на 24422
милиарда INR

Много обикновени индийци не могат да получат достъп до
здравните грижи, от които
се нуждаят. 63 милиона от тях са изтласкани в бедност заради разходите за здравеопазване
всяка година!

Би отноло 941 години на работник с минимална заплата в селските райони на Индия, за да спечели това, което печели най-добре платенит изпълнителен директор на водеща индийска компании за облекло за година

  • oxfam.org

ИНДИЙСКИЯТ ЧОВЕШКИ ОПИТЕН МАТЕРИАЛ

Според проучване на британския всекиднебник Индипен- дънт от 2005 г. гигантите от
Биг Фарма са използвали поне 150 000 индийци за провеждането на повече от 1500
клинични изпитания
45
. Предпочитанията по отношение на избора на доброволци е те да са
от най-бедните слоеве на населението, защото приемат да бъдат подложени на тест срещу
много ниско заплащане; условията им на живот при крайна бедност, придружени от
високото ниво на неграмотност, са факторите, поради които много от тях не са имали
необходимите знания, за да разберат рисковете, на които се излагат. Твърде често
пациентите не са били наясно, че са участници в експеримент: лекарите са се ограничавали
да ги посъветват да приемат определени лекарства, без да ги предупредят, че същите са
предмет на тестване.
От 2005 г. индийското законодателство в частта, свързана с клиничните опити, е
станало особено небрежно по отношение на правата и гаранциите на пациентите и
фармацевтичната индустрия не е пропуснала тази възможност, за да осъществи всякакъв вид
проучвания, включително и най- опасните. Както съобщава Индипендьнт, между 2007 г. и 2010 г. са починали поне 1730 човека по време или след участието им в някой от тези
тестове. Но не е било възможно да се установи пряката отговорност на организаторите (и
следователно на използвания продукт), защото за изготвянето на смъртните актове са се
погрижили същите лекари, които са провеждали изпитанията. По този начин се загубва
доверието в тях: кой ще ни убеди, че смъртните случаи не са причинени от тестваното
лекарство?
Гулам Наби Азад – министър на здравеопазването в Индия, заявява пред Парламента, че
10 чуждестранни фармацевтични компании са заплатили обезщетения на семействата на 22
доброволци, починали по време на клиничните тестове през 2010 г., с компенсации в размер
на средно 3000 лири стерлинги на човек. Индийците биват експлоатирани от
фармацевтичните индустрии, които печелят милиони от продажбата на лекарствата на
Запад – отбелязва Чандра Гулхати – ле- кар-пенсионер, който събира данни за тестовете,
проведени от Биг Фарма в различните райони на Индия. – Използват неграмотни и бедни
индийци, които никога не биха могли да си позволят тези лекарства. ’
,46 Достатъчно е да се
каже, че родителите на стотици малолетни от племенните райони на Андхра Прадеш дори
не са били информирани, че на децата им ще бъде направена ваксината Gardasil срещу
папилома вирус. „Никой не дойде да ни поиска разрешение ” – казва бащата на Сарита
Кудумула – 13-годишна, починала няколко дни след приема на лекарството
47
. Изглежда
невероятно, че причината е във ваксината, но смъртта на детето остава мистерия, както и
тази на други 6 момичета, които са участвали в опити с Cervarix.
Независимо от ролята, която тези лекарства може да са изиграли, е ясно, че тестовете не
са били надлежно изпълнявани: провеждани са без необходимите респект и защита на
доброволците, доведени до състояние на незнаещи опитни обекти, а клиничните изпитания
са се превърнали във формалност, преминаващи през преки и неприемливи пътечки.

  • Марко Пицути – ,,Забранените лекарства, които лекуват.“

СИЛАТА Е САМО В НАРОДА НА ИЗРАЕЛ

,,Ние се измъкваме от военна служба, във военно време, понеже по натура и традиция сме пацифисти, но същевременно ние сме причината за всички войни, и главните получатели на изгодата от тях. Ние сме, и основатели, и убийци на капитализма, и същевременно – основни агитатори на комунизма… Вашите безразборни и противоречащи си обвинения против нас, не съответстват на действителното значение на събитията. Вие ни обвинявате, че ние сме извършили революцията в Русия. Да предположим, че е така? И какво от това? В сравнение с това, което свети Павел – Саул – Савел – евреинът от Тарсус, направи в древния Рим, Руската революция е просто – улична битка. Вие вдигате много шум относно преобладаването ни във вашите театри и кино. Много хубаво, ако е така. Но какво ще кажете за това, това, че под наш контрол са и вашите църкви, и вашите училища, и вашите закони, и вашите правителства, и самите ваши мисли и понятия, с които мислите. Вие, въобще, съществувате в еврейско понятийно пространство. Как може да се избавите от собствената си сянка? Руснак отпечата “Протоколи на сионските мъдреци”, от която се вижда, че ние сме извършили и Първата световна война. Вие вярвате на тази книга. Добре, ако вече е тръгнало натам, ние ще се разпишем под всеки неин протокол, затова можете да се успокоите – тя е истинска, автентична. Но какво следва от това, че ние се явяваме причина за всички заговори в историята, в които вие ни обвинявате? Вие нямате мъжество да ни привлечете под отговорност, а още по-малко, да ни накажете, макар че имате пълния списък на нашите престъпления. Ако сте толкова сериозни, за да говорим за еврейските заговори, мога ли да ви насоча вниманието към един от тях, струващ си разговора. Защо да хабим думи за контрола на общественото мнение от еврейските банкери, вестникарските и кино-олигарсите, когато със същия успех можете да ни обвините, че ние контролираме цялата ви цивилизация, посредством еврейското Евангелие. Вие още не знаете дълбочината на нашата вина. Ние се вмъкваме навсякъде, навсякъде създаваме свади и винаги побягваме с плячката. Ние извращаваме всичко. Ние ви отнехме вашия естествен свят, вашите идеи, вашето предназначение, и всичко това объркахме и извратихме. Ние бяхме в началото, не само на Първата световна война, но и на всичките ви войни; не само на руската, но и на всичките ваши революции в историята. Ние донесохме несъгласия, раздори, смутове и криза във всички ваши лични и обществени дела, и до сега само с това се занимаваме. И кой ще каже, още колко време ще продължим? Погледнете малко назад и вижте какво се случи. Деветнадесет века назад вие бяхте невинна, свободна, естествена езическа раса. Молехте се на своите богове: духовете на въздуха, течащите потоци и гората. Вие не се изчервявахте при вида на голо тяло. Вие бяхте в екстаз от бойното поле, от сраженията, от бойния дух… Живеейки на склоновете на хълмовете и в долините на майката природа, вие положихте основите на естествените науки и философията. Имахте здрава, благородна култура, непомрачена с угризения за социалната съвест и човешкото равенство. Кой знае колко велико и розово бъдеще щяхте да имате, ако не бяхме ние. Но ние не ви оставихме на спокойствие. Ние ви хванахме в своите таралежови ръкавици и разрушихме цялата ви великолепна структура, която бяхте създали, и преобърнахме напълно цялата ваша история… Нашите племенни закони станаха основа на вашия морален кодекс, на всичките ваши конституции и законоположения. Нашите легенди и митове станаха истини, с които поите своите деца… Въоръжихме с евангелие Лутер, който се вдигна срещу вас и отново ви върна в ярема на нашата еврейска цивилизация. Вземете трите велики революции от нашето време: Английската, Френската и Руската. Какво бяха те, ако не триумф на еврейската идея в социалната, политическата и икономическата области? И краят му не се вижда. Ние до сега доминираме над вас… Нима е чудно, че ни ненавиждате? Ние сложихме стоп кран на вашия прогрес… Така че, защо да не ни ненавиждате? Ако ние бяхме на ваше място, ние от все сърце бихме ви ненавиждали, много повече отколкото вие го правите. Обаче ние не сме длъжни да ви разказваме всичко, как и защо. Не сме длъжни всичко да ви обясняваме и тълкуваме… Нашето влияние го има, и то е много, много по-голямо, отколкото даже можете да си представите… В един прекрасен ден ще се събудите и ще разберете, че вашата религия, вашето образование, вашата медицина, вашият морал, вашите социални, правителствени, юридически и икономически институции, всичките са из основи наши!… Гоите – виждаме с облекчение ние – никога няма да са способни да видят реалната дълбочина на нашите престъпления… Вие ни обвинявате, че сме подстрекатели, извращатели, агитатори, терористи. Това е истина, и аз се прекланям пред това ваше откритие. А нима с малко повече усилие няма лесно да се докаже, че ние сме причината за всяка ваша революция в историята. Без всякакво съмнение, протестантската революция на Лутер, е наша, и просто е очевидно, че ние бяхме двигатели, на която и да е буржоазна революция, било във Франция или Англия, тя беше еврейска. Ако не беше така, ще излезе, че ние не знаем нашите собствени интереси.“

  • САМОПРИЗНАНИЯ НА ЕВРЕИНА МАРКУС ЕЛИ РАВАЖ – ЛИЧНИЯТ БИОГРАФ НА СЕМЕЙСТВО РОТШИЛД ПУБЛИКУВАНИ В: THE CENTURY MAGAZINE, JANUARY 1928 Г. VOLUME 115, NUMBER 3, PAGES: 346-350

Главата на израелската йешива „Од Йосеф Хай“ Ицхак Шапиро издаде скандална книга. В нея той задава въпроса „Кога евреите могат да убиват гои (неевреи)?“. Авторът отбелязва, че това може да се прави почти винаги, дори когато става дума за съвсем малки деца. За книгата „Торат Мелех“ („Законите на царя“), издадена в градчето Ицхар, разказва вестника „Ma“ariv“. Тя не може да бъде намерена на рафтовете в обикновените магазини или в каталозите на печатните издателства, обаче вече е спечелила положителни рецензии от лидерите на десния фронт. На първата страница са публикувани отзивите на равините Ицхак Гинзбург, Дов Лиор, Яков Йосеф и други. Произведението се разпространява в интернет, но може да бъде купено и от йешивата, възглавявана от Шапиро.
По информация на „Ma“ariv“ материалите са предлагани на масови мероприятия, провеждани от религиозната общност. Така например, книгата се продавала в Йерусалим на митинга по случай 29-тата годишнина от убийството на равина Меир Кахан. Ръководоството от 230 страници се продавало за едва 30 шекела. В творбата си авторът напомня, че евреите са длъжни да следят за спазването на Седемте заповеди на Ноаха (Ной). „Когато убиваме гой, който е нарушил заповедите, за това няма никаква забрана“. Убийството на гои, според равина е възможно и когато те представляват заплаха за народа на Израел. Неевреин може да бъде убит също, когато е убил евреин. Накрая равинът разглежда ситуацията, в която е разрешено да се убиват „децата на злодеите“. Той казва, че това може да се прави ако е ясно, че когато пораснат ще вредят на еврейския народ. Разрешава се да се убиват децата на нееврейски лидери, за да се усили натиска върху родителите. Шапиро не използва нито веднъж в книгата си думите „арабин“ или „палестинец“. Но в книгата има фраза „Който е в темата, той ще разбере“. Публикацията в „Ma“ariv“ вече предизвика бурни обществени реакции.

Проф. Ф. А. Осендовски – The Nineteenth Century and After, p.29, London, January, 1926:

„Често се споменава, че юдаизмът е движещата сила
на комунизма.
Това не е нищо ново,
то се знае и е съвсем естествено… Вродената склонност към интрига, към хитрост, към конспирация, и почти непостижимото търпение, с което очакваме часа на отмъщението, са характерните черти на избрания народ.“

Вестник, „Американски евреин“, проф. д-р Оскар Леви, London, от 20 септември 1920 г.:

„Болшевишката революция в Русия бе дело на еврейските мозъци, еврейската неудоволетвореност,
еврейското планиране,
целта на което е, създаване на световен еврейски ред.
Това, което с такива превъзходни способи бе извършено в Русия, скоро ще стане реалност в целия свят.“

Райнхолд Нибур – Реч пред Еврейския институт по религия New York, Octcober 3, 1934 г.:

„Марксизмът е модерната форма на еврейското пророчество.“

Американски вестник „Jewish Chronicle“, от 4 април 1919 г.:

,,Това, че между болшевиките има толкова много евреи, просто отразява факта, че идеите на болшевизма, са и най-добрите идеи на юдаизма.“

„Двамата секретари на Сталин
и цялото му правителство
бяха евреи обрязани по всички правила на „Талмуда.“ Затова през периода на неговото властване в Съветския съюз
бяха избити 62 милиона християни! След смъртта на Сталин властта беше поета
от друг криптоевреин

  • Никита Хрушчов (истинското му име е Соломон Пеарламутер).“
  • Жан Бойе – ,,Заговорът на масоните.“

,,Болшевиките, които извършиха преврата и взеха властта в Русия, не бяха руснаци. Те мразеха руснаците. Те мразеха християните. Подтиквани от етническа омраза,
те измъчваха и изклаха милиони руснаци без капка човешко съжаление.
Повече от моите съотечественици бяха подложени на кървави престъпления, отколкото която и да е друга
класа кора в човешката история. Не мога да бъда по-ясен:
Фактът, че глобалното съсловие от медии продължава да мълчи по този въпрос е доказателство, че се намира под контрола на извършителите.“

  • Александър Солженицин

„Всъщност, инвестициите на американските евреи в развитието и запазването на еврейската държава продължават и до днес.“

  • Бенджамин Бейт-Халами, прочут израелски учен.

„Ако не беше финансовата подкрепа и политическият натиск от страна на американските евреи Израел можеше и да не се роди
през 1948 г.“

  • Наоми Коен, известна еврейска историчка.

„Проблемът на Америка (както и на всяка друга държава) е, че я управляват евреите… започвайки от ФЕД, Капитолия, Белия дом, съдилищата, медиите и училища ни. формулиране и прилагане на три мерки за справяне с еврейската власт, ще реши проблемите на Америка, веднъж завинаги. Евреите са си гласували правомощия да създават пари, чрез прости записи в книги.
Евреите имат пълен монопол върху кредитите и ги отпускат, където и на когото искат, според еврейските интереси.
РЕШЕНИЕТО: Възстановяване Конституционното право на правителството на САЩ, да създават свои собствени пари, за да не плаща лихви на еврейските банки от ФЕД.“

  • Натанаил Капнър, американски евреин.

„Евреите напълно контролират САЩ. Правителството на САЩ е фасада. Изобщо не съществува такова американско правителство, каквото хората си въобразяват. То е само марионетка
в еврейски ръце. То е играчка
за евреите.“

  • Боби Фишер

„Ню Йорк е главният център на еврейството по света. Там е вратата, през която преминава огромният поток на американския
стоков внос и износ, за да бъде обложен с данъци, т. е. мястото, където на практика целият американски бизнес плаща дан на господарите на парите. А самата територия на града представлява бастион на еврейството. Не е чудно, че редица еврейски писатели, наблюдавайки този безпрецедентен просперитет, това несравнимо домогване до богатства и власт, ентусиазирано възпяват Съединените щати като “Обетованата земя”, предсказана от пророците, а Ню Йорк – като един „Нов Йерусалим“. Някои дори отиват по-далеч и описват върховете на Скалистите планини като „планините на Цион“, което също е с право, ако се вземат предвид разработените там от евреите природни ресурси.“

  • ХЕНРИ ФОРД – „ИНТЕРНАЦИОНАЛНИТЕ ЕВРЕИ.“

,,В Ню Йорк има със сигурност повече от 1000 синагоги и имам чувството, че около 40 на сто от населението на този град (което означава милиони) е семитско. Никога не съм ги обичал(без да знам защо), а сега, като ги опознах по-отблизо, като проникнах в бита им, в религиозните им схващания и т.н., знам защо.
Както и да е, но тук те са голяма сила, бих казал, че 70 на сто от капитала е в техни ръце, 80 процента от средствата за масова информация са в техни ръце, 95 на сто от жилищния фонд е в техни ръце, 99 процента от лекарите, зъболекарите, адвокатите и т.н. са евреи, борсата е изцяло в техни ръце, бижутерийният и диамантеният бизнес е изцяло в техни ръце, 95 на сто от киноиндустрията, застрахователното дело и още десетки отрасли, които в комунистическия свят ги няма…. но са жизнено важни, са изцяло в техни ръце… Има хиляди евреи имигранти, и те идват тука, защото Америка, а не Израел е тяхното царство…“

  • Стоян Мерджанов – ,,Каквото и да ви кажа – не ми вярвайте…“ Документална изповед, София 2001 г.

„Тук в САЩ ционистите и техните лакеи контролират изцяло нашето правителство. Ционистите и техните лакеи се държат със САЩ така, като че ли са собственици на тази страна.“

  • Бенджамин Фридман, в реч произнесена на събранието на патриотите, проведена през 1961 г. в хотел „Уилард“ във Вашингтон и беше посветена на представянето на патриотичният вестник Конде Мак-Гинли ,,Здравият разум.

ИСТИНАТА ЗА РУСКО-ТУРСКАТА ВОЙНА ОТ 1877-1878 г. – ПЪРВАТА ПЕТРОЛНА ВОЙНА В СВЕТА

,,През 1859 г. за първи път, поне в съвременната история, в градчето Тайтъсвил, щата Пенсилвания, е открит и изпомпан нефт. Ротшилдови бързо разбират, че това е бизнесът на бъдещето. По тяхно поръчение през 1870 г. агентът им в САЩ, евреинът Джон Дейвисън Рокфелер или Рокъфелъ, както е правилното произношение, основава нефтодобивната компания „Стандарт Ойл”. Обаче трима шведи – братята Нобел,[7] изпреварват прочутата фамилия. Още от самото начало на седемдесетте години на ХІХ век те започват да експлоатират руските петролни находища. По този начин тъкмо те се налагат като водещи на първоначалния петролен пазар. По-късноРокфелерови ще се съюзят с тях. Малцина знаят, че откривателят на динамита Алфред Нобел, чието име носи прочутата престижна награда, е израсъл в… Санкт Петербург.

По същото време семейство Ротшилд се включва в експлоатацията на петролните полета в района на Кавказ. От 1873 г. те започват да финансират разработването на Бакинското нефтено находище. Съвсем малко изостават от братята Нобел. Ротшилдови работят зад кулисите, за да осигурят господстващото положение в региона на своя агент Рокфелер и на уж само неговата „Стандард Ойл”.

През 1875 г. Лудвиг, Роберт и Алфред Нобел се включват в експлоатацията на Бакинското нефтено поле. На практика те са пионерите в промишления добив на петрол в Каспийско море. Както казва народът: Крушата не пада далече от дървото. Техният баща Имануел Нобел бил изобретател. Явно любопитството към новостите и съзиданието са били в кръвта на неговите момчета. През 1877 г. Лудвиг Нобел построява първия в света параход за пренос на нефт – днес назоваван танкер. Наричат го „Зороастър” на името на прочутия древноперсийски (български) реформатор, познат и като Заратустра, живял през 628-551 г. пр.Р.Хр. Тъкмо той поставил основите на цяло религиозно течение, също носещо неговото име – зороастризъм. Мнозина историци на религиите и богослови откриват елементи от неговото учение в християнството и исляма, но най-вече в масонската теософия на Елена Блаватска.

Отново през 1877 г. братята Нобел започват изграждането на първия петролопровод в човешката история. Този път идеята не е тяхна. Тя принадлежи на забележителния руски учен Дмитрий Менделеев. На него дължим и носещата фамилното му име таблица на химическите елементи. През 1863 г. той посещава Баку и проумява, че там се крие енергоизточникът на бъдещето. Неговото изпомпване и транспортиране предстои. Още тогава Менделеев предлага да бъде изграден тръбопровод за евтин пренос на течното злато. И докато инвеститор е компанията на братята Нобел – „Бранобел”, конструкцията на съоръжението и контролът върху строителството му са дело на руските учени и инженери Воислав, Шуков, Лисенко, Лазарев, Илимов и на евреина Лейбесон.

Докато десетилетие по-рано нефтът бликал на 10 метра височина и се похабявал, през 1882 г. „Бранобел” вече изградила два петролни резервоара, всеки с вместимост по 1 816 000литра! Съдържанието в тях можело да бъде транспортирано по петролопровода по всяко време. Тогава неговият капацитет възлизал на 4 милиона варела или 540 милиона литрагодишно. Смайващо постижение за епохата.

По този начин братята Нобел доминирали в добива и доставките на нефт от Руската империя. Доста по-рано семейство Ротшилдвече разполагало с проучвания и било наясно, че тамошните петролни запаси били най-големите в света по онова време. Обаче това богатство притежавало един огромен и неотстраним на пръв поглед недостатък. Нефтът бил затворен и изолиран в рамките на едно вътрешно море в самата Руска империя. За да достигнат до бързо развиващия се европейски и световен пазар, доставките трябвало да бъдат транспортирани до Европа. Превозването вътре, през Русия, до някое балтийско пристанище, налагало преодоляването на повече от 3500 км по суша. Това ставало бавно и най-важното – било скъпо.

Обаче съществувал изход. Той бил в изграждането на железен път от Баку на Каспийско море до Батуми на Черно море. Разстоянието не е голямо. С танкер нефтът можел да бъде превозван бързо и евтино до някое от западните черноморски пристанища – например Варна.

На всичко отгоре през 1866 г. приятелят на Ротшилд, роденият в Германия евреин от Франция с купена титла „барон“ – Морис дьо Хирш или Ирш, както е правилно на френски, вече построил железопътната линия от Варна до Русчук – Русе. Тя била собственост на Отоманската империя и можела да допринесе за свързването на нефтения „рай“ Баку с евтиния воден път до Централна Европа – плавателната река Дунав. Забележете обаче, че през 1873 г., уж поради политическата нестабилност и опасенията, че няма да се справи със стопанисването й, правителството в Истанбул прехвърлило правото за експлоатация на линията на компанията „Източни железници”. Всъщност това била частната железопътна компания на самия барон Хирш.

За жалост на Ротшилдови, съществувала една съществена пречка. От ХVІІ век старият грузински град Батуми бил в състава на Отоманската империя. Султанът не отстъпвал пред искането на Ротшилдови да разполагат с пристанището на източната черноморска перла– митичната Колхида.

По-рано, през 1856 г., след двугодишни преговори френският дипломат Фердинанд Мари, виконт Лесеп, успял да извоюва от губернатора на Великата порта в Египет  Саид паша концесия за строителството на Суецкия канал. През 1858 г. с френски и египетски капитали е основана “Compagnie Universelle du Canal Maritime de Suez” –  Компанията за изграждането на Суецкия канал. Строителството започнало година по-късно и след десетилетие изкуственият проток бил факт. През 1875 г. правителството на британската кралица Виктория изтеглило огромен заем от банката на Ротшилд и купило египетския дял в канала.

Най-богатото семейство на земята използвало тази зависимост, за да настоява лично кралицата да повлияе на султана и той да отстъпи пред петролните мераци на потъналата в разкош фамилия. Султан Мурад V не отстъпвал.

Сега ще изрека една истина, която на мнозина от вас няма да се хареса. Ала това не я прави по-малко вярна. Изправени пред непреодолимата бариера в лицето на Мурад V, Ротшилдови задействали своите масонски връзки. Последствията от това не закъснели. През 1875 г. избухнало Въстанието в Босна и Херцеговина.  След него дошъл редът на нашето Априлско въстание. Все през 1876 г. в Солун били избити чуждестранните консули. Избухнала и Сръбско-турската война… Тайното Братство си знаело работата и действало.“

– Георги Ифандиев

Спомняте ли си, господа, как още през лятото, още дълго преди Плевен, изведнъж навлязохме в България, появихме се на Балканите и онемяхме от негодувание. Е, не всички, дори не и половината, а много по-малко, нека веднага си признаем — но все пак възнегодуваха доста хора и се надигнаха гласове.
Първо на кореспондентите от армията и веднага след тях гласове в нашата преса, най-вече в петербургската. Това бяха пламенни гласове искрени, пълна с най-добродетелно негодувание…
Така стана, понеже притежателите на тия гласове бяха тръгнали, както се знае в цял свят и особено у нас, да спасяват угнетените, унизените, смазаните и изтерзаните. Помня, че още преди обявяването на войната бях чел в наши най-сериозни вестници предвиждания за шансовете в предстоящата воина и за необходимите разходи и излизаше, че безспорно, „навлизайки в България, ще бъдем принудени да изхранваме не само нашата армия, но и умиращото от глад българско население”. Лично съм го чел и мога дори да посоча къде съм го чел; та с така изградена представа за българите ние тръгнахме от бреговете на Фниския залив и на всички руски реки да проливаме кръвта си за тях – поробените и изтерзаните, и изведнъж видяхме китните български къщички с градинки около тях, цветя,’ плодове, добитък, обработена земя, която богато се отблагодарява за грижите, и като връх на всичкото по три православни църкви на всяка джамия — и ще се бием за вярата на поробените! „Как смеят!” — кипнаха мигновено оскърбените сърца на някои освободители, лицата им пламнаха от обида. „Ами ние сме дошли да ги спасяваме, значи те трябва да ни посрещат едва ли не на колене. Да, ама те не коленичат, те ни гледат накриво, даже май не ни се и радват! Не ни се радват на нас! Вярно е, посрещат ни с хляб и сол, ама гледат накриво, накриво!…”
И се надигна врява. Чуйте, господа, как смятате: получавате ненадейно невярна или неправилно разбрана от вас телеграма, че някой ваш близък, ваш приятел или брат лежи болен, ограбен е или влак го е прегазил или нещо от тоя род. Зарязвате всичко и хуквате при горкия си брат и изведнъж срещате човек, по-здрав и от вас, седи си на масата, обядва, с радостен вик ви кани да седнете и се смее на вашата фалшива тревога, на станалото qui рго quo. Не е толкова важно дали обичате или не особено тоя човек, но нима ще му се разсърдите, задето не е бил ограбен или сгазен от влака? Ще му се разсърдите за червените му бузи и за това, че той с такъв апетит яде и пие вино? Естествено, няма. Напротив, би трябвало дори да се зарадвате, че той е жив и по-здрав от вас. Разбира се, човешко е да се ядосате малко — но не за това, че влакът не му е отрязал краката! Та нима ще станете от масата и ще тръгнете да пишете дописки и анекдоти за него, да петните неговия характер и да вадите наяве недостатъците му…А с българите се постъпи тъкмо така. „Ха, та у нас и заможните мужици не се хранят така, както тоя поробен българин.” А други по-късно направо стигнаха до извода, че именно русите са причината за всички български бедствия: ако не бяхме почнали да държим сметка на турците заради поробените българи, без да знаем как стоят нещата, и не беше се наложило след това да освобождаваме тия „ограбени” богаташи, българинът и досега щеше да си живее безгрижно. И продължават да го твърдят.

Ф. М. Достоевски

,,Мюхлюзинът бивши премиер в България, а таен дипломат на руската дипломация и на нейните коварни в отечеството ни планове, П. Каравелов, твърде ревностно се е завзел да защитава своите господари. Не им завиждаме с новия апостол, с тоя бивши Бентамоман и Беджехотофил и господар на пловдивската “Независимост”. Който се води и братими с него, той ни представлява оня нещастник, който влиза с бясно куче в толум. Но защо ли да си трием зъбите? “Tel maotre, tel valet”, или по български речено, тенджерата се търколила, та си намерила капака.
В последният брой на “Т.К.” тоя човек излязъл да защитава осъдената от цяла Европа автократия, не само днешното й положение, но от времето на Ивана Грозний. Боже мой, а Бентам, когото един от руските царьове вика в Петербург за съвети, като го награди и със скъпоценен пръстен, махна с ръка, че гърбатият не може да се изправи, освен да му смажеш гръбнака с чука. Поляци, малоруси, татари, черкези и пр. Племена, които са имали злочестината да подпаднат под московския хомот, според П. Каравелова излиза, че са или разбойници, или неразделно с московците. Иска да каже той, че Русия с освободителската и цивилизаторската мисия е убила свободата и съществуванието на тия народи.
Вижда се работата, че за издайника на българската корона и историята е станала гнусно блато. И нещастните татари, които и в турско време виждахме да косят сено и носят дърва на българите, и те били някаква си опасност, от които и българите теглили. Примери, че в народните песни имало да се казва “младо татарче”. От свята, християнска и прогресивна Русия те били крали робини, които продавали в Цариград, значи, че в Русия робството е било божие наказание. Ние пък, които не служим на азиатския департамент, утвърдяваме, че това гнусно робство и днес царува в Русия, което искат да въведат и в България нашите издайници. Ние утвърдяваме още, че каквото тегло има там, в тая братска нам страна (с народа), то в България под турско иго никога не е имало подобно нещо. Никога, повтаряме ние с подписа си. Далеч сме ние от библиотеките, но и доволно и онова, което имаме под ръка, за да се снабдим и с факти. Без предисловие и въведение, не желаят ли нашите читатели да чуят долньото, което е станало в Русия?
Едно обикновено куче се продавало в Русия за двама души селяни; а едно авджийско – за три момичета. Ето ви няколко обявления от тогавашните вестници: “- У Никола Морскаго се продават банкетни пишкири, покривки за маси, две момичета учени и един селянин (мужик)”. “- Продава се двайсетгодишен човек белберин, и една крава от добра породица”. “- Хубави кученца се продават и седем човека с най-умерена цена”. “- На литейната част, против Сергия, в черковния дом се продават двама души, готвач и файтонджия, годни за солдати, и един папагал”. “- Някой си има за продан 11-годишно момиче и 15-годишен белберин (парикмахер), четири кревата, пера за възглавници и други домашни вещи”. “- Имам за продан хубава пресносола риба осетрини, седем сиви мерини (коне) и мъж с жена”. (Беляев, стр. 320; Мордовцев, III, I, 431).
Не само са се продавали селяните в Русия, но са ги давали още и във взятка, изигравали са ги на комар, плащали са с тях на доктора за визити и пр. и пр. Робството в Русия, говори Шап, разрушило всичките естествени права; тук човекът се е продавал като стока, деца са се отръгвали от обятията на майките, за да се продават в публичните домове за по няколко си рубли (Рус. Старина, XI, стр. 785). Цената на тия нещастници, истински наши освободители, които са умирали по Дунава и по Балкана, е била разна. В началото на царствуванието на Екатерина, която освободи Полша, един селянин е чинел 70 – 120 рубли. Но без земя цената на тоя двукрак добитък е била много ниска. Една помещица (чифликчийка) продала 195 души свое стадо, мъже, жени и деца с пеленачета, по 6 рубли едното парче. Майсторите, хубавите момичета, актрисите стрували много по-скъпо. Потемкин, например (който освободи татарите) купил от някого си Разумовски музиканти робове по 800 рубли всеки. Много пъти, когато пияният и развратният чокоин е угоявал всичко от тия нещастници, продавал и цялото село, с бабичките и кучетата. Сърбинът Сава Текели, който пътувал из Русия, видял в Тула на пазар 40 момичета, които с камшик пазел техния господар. Той попитал какви са тия хора? “- Продават се”, бил отговорът. Савата се почудил. “- Купи ни, купи ни, господине”, викали момичетата, а той се чуди, че те били всички весели. Урзопинският панаир (Русия) бил център, гдето се продавали момичета за Турция и за другаде. Търговците били арменци. Други пък давали с кирия момичета по бардаците, за които вземали по 100 рубли в месец.“

  • Из “Непознати страници”, Захарий Стоянов, стр. 117 – 123.

Человек де е първи път видял небесната светлина, привързан е на него място като от някоя си очарователна сила, която го тегли непрестанно тамо, щото може се каза, че тая сила става в него като един единствен нагон. Всеки, който се е за малко време отдалечавал от месторождението си, познава тая сладка наклонност, която с никакви речи не може се изказа пристойно.
Человеците, доде са още живели в диво състояние и са се преселили от един предел на други, скитающи се, не са усещали толкова тая наклонност към месторождението си; но откак са почнали да се заселват и да живеят постоянно на едно място, да си правят къщи и покъщнина, да зидат храмове, да се молят Богу, да си сеят лозя, градини, ниви и пр., оттогава тая наклонност се е преобърнала веке в силна любов и в техните сърца е станала една страст, щото всеки да предпочита да жертвува и живота си, отгдето да пропусти другиго да потъпче милото му месторождение и Отечеството му.
Человек же, който се скита от едно място на друго, оставя месторождението си пусто и не ще да знай нищо за общото си Отечество, той е подобен на едно безсловесно животно, което живей на света само и само да се прехрани. Такива человеци са укорени от сичкия свет и назовават се с презрение скитници!
Руското правителство, кое досега лъстеше нашите добродушни българи със сякакви лукави и лъжовни обещания, днес вече открива булото си и явно показва убийствената и злобната си политика към тях. То е наумило и труди се с всичките лукави и безчестни средства да разори и опустоши милото ни Отечество България и да уникакви нашата народност, самото нам скъпоценно и свято наследие!
Руското правителство с предателски начин е успяло да издействува ферман от Портата, в който му се допуща да преселва българите в своите омразни пустини. От него подкупени безчувствени някои си българе скитат се по бедна България и мамят простодушнаго народа да се пресели в Русия, като му правят много лъжовни и мечтани обещания!
Във видинската бедна област тия народоубийци са успели да придумат и измамят много челяди и във Видин се е отворила явна канцелария, де ходят тия окаяни Българе да се записват за преселение в Русия, като им дават и нещо си пари да ги заловят по-добре и като ги заплашват лъжовно чрез подкупниците си и от страна уж на турското правителство, че ако не се преселят в Русия, щат ги пресели после насила в Азия. Лъжа лукава! Само да измамят простаго народа да се пресели.
Длъжност свята към милото ни Отечество налага ни да открием простодушному народу какво нещо е тая Русия и нейното мъчителско монголско правителство, и какви вечни мъки ги чакат, ако са тия излъжат и идат да влязат в нейните железни нокти. Но преди да дойдем на този предмет, нужда е да покажем вкратце нашим братям какви неприятелски сношения е имала още от стари времена с наши праотци и как тя сякога старала да ги завладей, какви же злини им нанесла досега за награда и що са тия кръстили и първите начала образования й дали.
Послушайте, братя Българе, а особено вие от Видинска област! Русите са били един най-див и най-варварски народ, както са си и досега останали такива в най-голямата си част.
Българите са ги най-напред покръстили, дали са им писменост, Свещеното писание и първото образование.Това е познато беки от целия свят и техните учени го признават. Но какво благодарение са отдали тия на българите за това благодеяние! Ето: Разорили и завладели Волжското им пространство и порусили досущ тамошните българи, като им наложили насила езика си.
До времето Великаго Симеона, Царя Български, южните страни на Русия, които днес назовават Малорусия, са били населени от българи, съставяли са част от Българското обширно царство, но и тия са паднали в руските мъчителски ръце и днес са досущ порусени. Освен историята, коя свидетелствува, техният език, песни и обичаи са още живи доказателства за това. Те още не приемат да се назовават и руси!
Руското царство от времето на княза им Светослава (969-976) е почнало да се усилва и да напада явно на българите. Той, Светослав, като го бяха наели със заплата Българете да дойде да им помогне против византийците и против царя им Петра, Симеонова сина, защото той, руският княз Светослав, щом влезе в България, почна да плени и да граби и поиска му се даже да я завладей, щото ония, които го бяха призовали на помощ, обърнаха се против него, изгониха го от България с помощта на Византийците и най-после Българите в Южна Русия, на Днепра река, избиха му всичкото всичкото войнство и него самого.
От время же того Светослава до время Великаго Петра Българите никакви приятелски сношения не са имали с Русите. Великий Петър Първи е почнал да мисли как да разпространи влиянието си в България и той е начнал да интригува против Влахо-Богданските князе, кои бяха до него време Българи, а именно против Кантимира, Молдавского княза. Той, злочестивий княз, измамен от руската злоба и лъжлива политика, биде принуден да остави Молдавското княжество и да побегне в Русия, отдето намалко остана да го предадат неприятелите му на турците!
От тях времена, като почна да слабей Турция, Русите започнаха често да минуват Дунава и да разоряват бедното ни Отечечество. Колкото пъти руските войски са минували Дунава, най-големи опустошения и разорения е претърпяло нашето бедно Отечество. От една страна, необузданото тогавашно нередовно турско войнство е пленило, клало, грабило и робило Българите, а от друга страна, руските войски, още по-свирепи и по-немилостиви от Турците, опустошавали са лозя, ниви, грабили овце, говеда и горили Българските градове и села! А кога са се връщали, или победоносци или победени, карали и отвличали са насила по няколко хиляди български домородства и заселвали са ги в обширните си пустини! От тях времена се нахождат чак в Харковската губерния множество заробени Българи, които още не са си изгубили съвсем езика; тия са днес крепостни роби, които ги продават притежателите им (спахии) един другиму си като овци и говеда!
В 1812 г., кога бяха минали руските войски в България и бяха достигли до Шумен, от една страна, Русия издаде прокламация на български език (печатана в Букурещ) и възбуждаше Българите да станат против Турчина, а от друга страна, гореше градищата и селата им и насила прекарваше няколко си хиляди челяди през Дунава!… В тех времена са изгорени от Русите Разград, Арбанашко велико село, Свищов, Русчук и други много градове и села, които развалини и разсипни още до днес се виждат!Много же старци помнят и проповядват с кървави сълзи тях времена.
В 1828 г., когато Дибич премина Балкана и достигна до Одрин, пак същото последва. От една страна, подбудиха някои си Българи да вземат участие в боя и да се смразят с Турци, а от друга – немилостивите Руси си свършиха работата, опустошиха като скакалци тия места, отдето поминаха, отвлякоха пак няколко хиляди домородства Българи в пуста си Русия.! Множество от тях разорани села в Руманя* (Романя, Руманя – Тракия, Южна България, Румелия. Бел. ред.) и от тая страна на Стара планина се още и до днес се виждат в бурен и трънак обрасли!
В 1854 г., пак щом минаха Силистра, не забравиха да издадат прокламация, подписана от Паскевича, и искаха да побуждат Българите да се дигнат против Турчина, а от друга страна, бяха приготвили и закони, по които да владеят Българя, ако черна съдбина бе я покорила тям. Но щом се видяха победени, не забравиха да се ползуват от обичайния си лов и тъй отвлякоха пак със себе си тринайсет хиляди домородства в Бесарабия.
Всякога проклета Русия, когато е имала бой с Турция, лъгала е бедните простодушни Българи, че уж тях иде да освободи! Но нейната цел всякога е била да им разори милото Отечество и да ги преселва малко по малко в земите си. Нейната злобна политика се познава твърде отдавна и от това, щото тя ни в един си договор с Турция нищо добро не е споменала за Българи, ако и да е имала най-добри удобства за това. Тя всякога е само своята политика гледала, а собствено за завладетелните си планове е имала грижи, как по-добре да ги приложи в действие. На това тя, освен лукавщини, безбожно е употребявала за оръдие и православната вяра и ползвала се от по-набожните и простодушните Българи, които в тях времена са гледали на нея като на един спасител!* (Ами днес какво правят? Всеки човек, българин, който мисли надалеч и разсъждава, бил изменник според тях. “С нас е народът”, казват те, т.е. онези, които не знаят руския камшик. З.С.)
Тя най-много е противодействувала, в последните дни, и на нашия свещен за духовенството въпрос и употребила е всички лукави средства да унищожи това народно искане, та да останат Българите пак под гръцко-фенерското духовно робство; защото тя знай, че ако българите добият независимото си свещенство, то не ще й веке допусти да мами и разорява българский беден народ, както е досега струвала и днес струва.
Сега веке, откак я победиха Европейците под Севастопол и й откриха слабостите пред цял свет, тя обърна веке друга политика и с пари и лъжи мами простодушните Българи в мирни и тихи времена да се преселят в нейните омразни пустини, да ги зароби вечно!
Българите, кои се излъгаха и отидоха в 1828 лето, като усетиха какво робство ги чака, по-голямата част останаха във Влашко и Богданско и оттамо се върнаха назад още преди танзимата* (Танзимат – реформи, започнати от султан Махмуд) в Турско, во время султана Махмуда, който изпроводи тогава и едного си чиновника с пари да им помогне. Това бе издействувал покойний нняз Стефан Богориди* (Княз Стефан Богориди, 1770-1859 г., – голям български благодетел от Котел. Внук на Софроний Врачански и историк на самия Георги Раковски. С изключителни заслуги по българския църковен въпрос. На негово собствено място и с негова помощ е построена желязната църква “Свети Стефан” в Цариград. Бел. ред.). Също и ония, които бяха минали в 1854 лето, подпомогнати от Парижкия мир. Къде отивате вие, мили братя, Видински Българи! Знайте ли вие Русия каква е? Знайте ли какво робство и вечни мъки ви чакаттамо? Защо се не посъветувахте с ония Българи, които са били тамо, да ви разкажат къде и в каква яма искате да се хвърлите? Ето какви злини ви чакат тамо:
Като се преселите от този въздух (хава), на когото сте родени и научени, с вашите жени и малки дечица, доде идете на онова място, половината ви ще измря и погина по пътя, а доде привикнете на тез блудкави и горчиви пустинни води, Бог знае колко ще останете! Това е веке знайно от цял свет, че кога человеци или животни си менят въздуха, на когото са се родили и научили, трябва непременно да пострадаят с живота си. Земете за пример татарите, които са пред очи ви, и вижте колко са измрели и колко още мрат откак са се преселили! А те са дошли на добър и здрав въздух, на плодовита и весела земя; ама вие, като идете в ония диви пустини, дето няма ни вода студена, ни шума зелена, ни трева цветовита, на едно пусто от бозалък* (Бозалък – вид едра трева. Бел. ред.) покрито диво поле, дето не може человек нито една трънка да види израсла! Сички в такова едно място ще се разболейте и повечето от вас ще измрат! Какъв тежък грях вие, мили Българи, земате огторе си? Можете ли да понесете вий този грях? Вие ставате убийци на децата си, на домородствата си! Можете ли вие в тех голи и диви пустини тутакси да направите къщи, да набавите покъщнина и да се закриляте от оная свирепа и люта зима, която става по тех диви места и ще ви найде без покрив? Я! Смислете за колко години и с какви разноски и трудове можете направи ония къщи, покъщнина и потребни прегради, които сте тук нашли от баба и дядо, или сте сами с толкова мъки направили? Ами отде ще земете и вещество (кересте) за тях, като тамо е пуста и страшна пустиня и не растат нито тръне, както казахме? Тамо не ви остава друго, освен да изкопайте дупки в земята и да живейте като къртици (слепи мишки), или да си изкопайте гробове и да се закопайте живи! Де остават вашите хубави лозя, ливади, ниви и райски градини? Де остава оная зелена и гъстолистна шума, оная гъста гора и прохладните й сенки? Няма веке да видите, не ще ги сънувате насъне и ще си оплаквате дните!
Тия пари, що ви обещава и ви дава сега лукавото руско правителство, за да ви измами, са нищо при такива потребности и нужди, които ви чакат тамо, и те са твърде лесно разносят. С тех пари Русия ще ви завърже с железни вериги тъй силно, щото като станете нейни черни робове, ще ги заплащате вие и потомците ви с кръвта и с живота си? А ето как ще ви настанят, щом идете тамо: Ще ви продадат и споделят на някои си спахии (помещики), които като ви определят по една част земя да си направите по-прости и по-бедни още и от цигански колиби, ще ви карат насила с кнута (бич руски) деня и нощя да им работите като коне, само за едно облекло и за една прехрана? Кожи необработени и черен като земя хляб! Вие ще бъдете техни вечни роби и те ще ви продават един другиму си като добитък, когато им скимне! О! Какъв срам за Вас! Тамо няма уплаквание пред никого си; защото от онова място, в което ви заклещят един път, не можете ся помръдна никъде!
Я! Смислете, мили българи, какъв тежък грях навличате на себе си, като отивате сами самоволно да заробите домородствата си? Де оставяте дядови си и бащини си гробове? Техните души и сенки щат ви преследова дето и да идете и щат ви всякога мъчи душевно, като ви говорят:
“О, неблагодарни синове! Де оставихте нашите кости? Кой ще да ни прелива и посещава гробовете, като вие ни оставяте! Ние сме ви родили и отхранили, оставили сме ви домове, лозя, ниви и други домашни потребности, а вие, о, неблагодарни синове, оставяте сичко да запустей и отивате в оная пуста и омразна земя, за да си пъхнете вратовете в железен ярем! Каква нужда, какви насилия ви накарват на това скитничество? Знайте ли вие, че ние сме претърпели повече от четиристотин години, от Делии, от Кърджалии, от Капсъзи* (Капсъзин – безделник, нехранимайко, разбойник. Бел. ред.), от убийства и грабежи – и пак сме увардили бащино си свято огнище. А вие днес, кога веке сичко се преобърна в мир и тишина и настанаха добри времена, за голи само обещания, що ви прави Русия, бягате и се преселяте, ставате убийци на сами себе си, на жените и децата си! О! Вашите души и на онзи свят щат ся казни за това във вечните мъки и в пъкъла! А телата ви ще теглят на тойзи свят от руското робство и с кървави сълзи ще прекарате злочестий си живот”.
Не е ли срамота за вас, о видински Българи! Да ви заменят с Татарите и да правят с вас трампа, като с някои си коне или волове! Я! Вижте ги тех Татари в какво бедно състояние ги е докарала немилостива Русия! Те, мислите, от добрина ли са се преселили от тамо? Не можете ли, окаяни, да разсъдите дотолкова и да разберете, че и вас ще ви докарат още в по-жалостно и по-окаяно от тях състояние! Те, като ги гледате, просят и чакат други да ги прехранят и досега са измрели половината им! Не ще ли изпатите и вие същото? Но те се намериха между вас, народ земеделски и работлив, ами вие в руските диви и голи пустини, при кого ще прибегнете и от кого ще поищете нещо си?…
От каква неволя се преселявате? Я размислете, преди петнайсе години какво е било в България, а сега какво е. В царстването на Султана Абдул-Меджида от ден на ден се ублажава състоянието на раите и ако по негде си още са останали некои злоупотребления, тия не стават по царска воля, но тия полека-лека щат се изтреби и изглади. В кое же царство не се нахождат злоупотебления, чинени от чиновници? В Русия чиновниците най-големи свирепства и варварщини чинат над бедния народ и мислите ли че то сичко дохожда до царските уши? Никога!
А в Русия освен голите и дивите пустини, както казахме по-горе, чака ви онова тежко робство, от което никога не можете се веки отърва!
Можете да кажете, че ви заплашват и вие затова се преселяте: това е една ваша най-голяма слабост, ако вие с едно голо и просто заплашване оставите бащино си свято огнище, къщи и покъщнини, имане и добитък, такава плодовита и благоразтворена земя, която нашите онези храбри и славни праотци с толкова кърви са добили и бранили и преславно име оставили – да оставите сичко това блаженство и да идете на пусти места, дето ви чака най-голяма бедност и още вечното робство! Тая ваша постъпка, ако я направите, от всякого ще се укори и вие ще бъдете укорени и поругани от цял свят.
Никакво заплашване, никакво насилие не треба да ви поколебай от местата ви, на които сте се родили и отхранили, на които сте нашли толкова добрини от славните си прадеди и на които лежат и почиват нихните кости. Никой не може да ви насили да оставите имането си, но и ако такова нещо си се опитат да ви направят, което никога не вярваме да бъде, вие треба като юнаци да предпочетете да пролейте кръвта си над гробовете на дедите и бащите си, а не да бегате като жени и мършави человеци.
Треба да знайте още, че Н.В.Султана не допуща, а и европейските сили не оставят такива насилия да станат над християните; тия времена веке минаха, когато се допущаха такива беснила. Примерът нека бъде на това нам Сирия, дето щом се появи такова нещо, Султана и европейските сили тутакси изпратиха войски в помощ бедним Християнам, умириха сичко и наказаха с най-люта смърт убийците християнски. А що треба Сирия за пример, и вие сами, Видинските Българи, знайте и помните още, че преди няколко години, щом се появиха и между вас размирици, Н.В.Султана и другите сили не оставиха необузданите некои си Турци да ви изколят и мъчат, тутакси се сичко умири и оттогаз насам не можете го отказа, във ваша видинска област много по-добре стана и не ви веке тъй мъчат спахии и други Турци, както е било от по-преди.
Ние се надейме че ще дойдете в съзнание и щете послуша гласа на един ваш съотечественик, който ви казва и съветова сичко това от чиста българска душа, и ако сте се някои си записали да идете в пуста и варварска Русия, ще се откажете от тая лудост, която ще ви зароби с децата ви и жените ви вечно. А ония, които са ви на това излъгали и наклонили, ще ги изгоните из
за вас речи и щете престане отсега нататък занапред да се селите или разбегвате по чужди земи, оставам ваш съотечественик, молитвующ ви здраве и вразумление от Бога.

  • Георги Раковски, Букурещ, 1861 г.

ПРЕСТЪПНАТА ФАМИЛИЯ БУШ Е ЗАБОГАТЯЛА ОТ ТЪРГОВИЯ С ХИТЛЕР И СЕМЕЙСТВОТО НА ОСАМА БИН ЛАДЕН, НО ВЪПРЕКИ ТОВА Е ОБИЧАНА ОТ РОБИТЕ

Фамилията Буш, която бе на кормилото на американското правителство, натрупа много пари благодарение на
Хитлер и на лагерите му. По време на войната Прескот
Буш (дядото на Джордж Буш-младши) изгражда фабрика в Освиенцим (в околностите на концентрационните лагери
на Аушвиц) и хиляди пленници евреи са заставени да работят при изключително тежки условия. Тук е пълно право
можем да отбележим, че кастата банкери никога не се е
интересувала от условията, при които живее еврейският
народ. И макар и нелегално, фамилията Буш направи много
пари от сделките с нацистите, като основа международни симулативни дружества с подставени лица – например Консолидирана силезийска стомана и Овърби Дивелъпмънт. Доказателства за участието на Прескот Буш в тези
делови операции се появяват в холандските архиви едва
през 2001 г. И така става ясно, че е съществувала мрежа
за пране на мръсни пари, свързана е немския банкер Фриц
Тисен. Средствата тръгват от Тисен банк в Берлин и
като преминават през Холандия чрез банка Хендел, стигат
до Юнион Банкинг Корпорейшън (UBC) в Ню Йорк. Прехвърлянето на пари става възможно, след като през 1922 г. Аверал Хариман (който по-късно е съветник на Рузвелт)
се среща е немския банкер Тисен, за да уговори създаването
на немско-американската банка (UBC), учредена две години
по-късно – през 1924 г. Излишно е да добавям, че президент
на новия банков колос е Джордж Хърбърт Уокър – тъст на
Прескот Буш! В бизнес съюза фамилията Хариман и Прескот Буш (Изпълнителен директор на UBC) поддържат сърдечни връзки и с Фридрих Флик – друг немски магнат на стоманата, по-късно съден на Нюрнбергския процес. А различните фирми, собственост на Хариман, Буш и фамилия Тисен споделят общ луксозен офис на Бродуей в Ню Йорк. След като САЩ се включва във войната срещу Германия, сделките с Третия райх продължават още близо година. И, разбира се, не Буш и Хариман поставят край на доходо-
носния бизнес, а американската държава. На 31 юли 1941 г. Вашингтон пост публикува статия със заглавие Ангелът на Хитлер има 3 милиона в банка в САЩ. В нея под ангела на Хитлер се визира Фриц Тисен, а банката, на която се позовава авторът, е UBC. Сенатор
Прескот Буш дори е награден с отличието Немски орел в
знак на благодарност, че банката му е отпуснала големи финансови средства на националсоциалистическата партия – документът е с дата 7 март 1938 г. и носи личните подписи на Хитлер и на държавния му секретар Ото Майснер. Този доказателствен материал се съхранява в архивите на Министерството на правосъдието на САЩ заедно със заповед о т 1942 г. до Буш-старши да преотстъпи акциите на банка, свързана
с Третия райх.

При напускането на военновъздушните сили Буш-младши завързва близки отношения на сътрудничество със своя бивш боен другар Джеймс Р. Бат, който лично управлява
някои бизнес дела на фамилията Бин Ладен в Тексас. Основава свое дружество за въздухоплавателни услуги, веднага
след като продава самолет на Салем Бин Ладен – наследник
на една от най-мощните многонационални компании (втора
по големина в арабския свят), специализирана в областта
на строи телството – Саудин Бин Ладен Груп. Като доверен човек на семейство Бин Ладен Джеймс Р. Бат убеждава саудитите да финансират приятеля му Буш, за да създаде
Офшор Дрилинг – гигантско предприятие за сондажни съоръжения в нефтената промишленост в Тексас. Въпреки
огромните финансови средства, които получава, Джордж
Буш е на крачка да предизвика фалит на новата корпорация
и дъщерните й фирми (Харкен, Спектрум 7 и т.н.). За негов късмет обаче всеки път, когато е пред банкрут, други
дружества, които се контролират от саудити, му се притичват на помощ, като закупуват дялове и му поверяват управленски постове. Например Арк Енерджи – освен че го
спасява от дългове, го назначава и за съветник в ръководния
си състав. За богатото саудитско семейство тук става
дума да бъде оказана помощ не на кой да е, а на самия син
на президента на САЩ (който е и бивш директор на ЦРУ).
Но проблемите на Буш-младши не са свързани единствено с дългове, т е се отнасят и до незаконни финансови операции. През 1990 г. адвокати на Харкен Енерджи преду-
преждават съветника Буш да не продава акции, в случай че
получи негативна информация за състоянието на фирмата.
Седмица по-късно обаче Буш продава акции на Харкен на
обща стойност 848 000 долара. Само след два месеца Харкен обявява загуби за 23 милиона долара, като Буш успява
да избегне санкциите на надзорния орган на американската
борса благодарение на намесата на Робърт Джордан – съдружник о т адвокатската кантора на Джеймс Бейкър. И така, когато Буш-младши е избран за президент, в
знак на благодарност Джордан е назначен за посланик на
САЩ в Саудитска Арабия. След финансовия крах на Харкен Буш-младши става съветник в дружество, което се
контролира от групировката Карлайл – многонационална компания с интереси предимно във въоръжаването. А един
от най-големите инвеститори в групировката, в която
вече е работил и баща му, е не кой да е, а семейството на
Бин Ладен. По-късно, когато американското правителство успява да получи съгласие за започването на войната
в Афганистан, след фаталния септември, фамилията
Бин Ладен заедно с приятелското си семейство Буш правят огромни печалби. Карлайл е единайсетият по големина доставчик на въоръжения за американската отбрана и е
собственик на Юнайтет Дифенс – дружеството, производител на прословутите бойни танкове Брадли. Събитията около 11 септември се оказват повече о т успешна сделка за Юнайтет Дифенс, която само за един ден след вложенията си на борсата печели 273 милиона долара. Но когато се
разпространява новината, че фамилията Бин Ладен е в списъка на акционерите на Карлайл, саудитското семейство
е заставено да се оттегли от дружеството. Буш-старши
запазва място то си на консултант по административните въпроси в азиатския филиал на групировката и продължава да поддържа делови връзки с фамилията Бин Ладен в
Саудитска Арабия в продължение на още 2 години след съдбовната дата 11 септември.

ФБР винаги е поддържало тезата, че начело на терористичните операции стои организация на ислямски екстремисти – прословутата Ал Кайда. Нека поясним тогава какво е
Ал Кайда и кой в действителност е предполагаемият й лидер Осама Бин Ладен. За да го направим, трябва да се върнем
на съветската война в Афганистан. Руснаците са заставени
да напуснат страната основно заради военната подкрепа,
която САЩ оказват на муджахидините и на талибанските
бойци. Когато съветските войски се оттеглят , бунтовниците, обучени от ЦРУ, поемат контрола над държавата. Довереното лице на американските тайни служби, което е използвано от Вашингтон като посредник с талибаните , е по някаква случайност Осама Бин Ладен -арабски пе-
тролен магнат, съдружник в бизнес сделки с Джордж Буш!
Тексаският петролен магнат Буш-младши, президент на
САЩ, и саудитският петролен магнат Осама Бин Ладен,
ръководител на Ал Кайда, са в прекрасни отношения до паметната дата 11 септември. А ако припомним и факта, че
Осама е един о т най-добрите агенти на служба към ЦРУ,
официалната версия за 11 септември придобива смехотворно звучене.
Ал Кайда означава буквално Базата и е замислена от
ЦРУ, за да бъде позиционирана в Афганистан след оттеглянето на съветските войски. Във ведомостите на ЦРУ
фигурира името на Осама Бин Ладен – тяхно доверено лице,
поставено начело на мрежата, изградена от саудитски и
египетски партизани, за да оказват подкрепа на чеченските бунтовници и на размирниците о т Косово. Но после най-неочаквано като че ли Осама Бин Ладен губи напълно
разсъдък и се противопоставя на ЦРУ, като с това слага
начало на ненавременна религиозна война срещу целия Запад.
Очертава се ситуация, която силно напомня на сцена от
филмите за Агент 007, където героят Буш-Бонд воюва, за
да спре лудия милиардер да разруши света между два сатанински кикота. Следователно официалната версия е с глинени кpaкa, а това, което е изложено дотук, представлява
само част от по-живописните й аспекти, които донякъде
я онагледяват.
Тероризъм, мерен с два аршина
Тезата, която поддържа ФБР за атентатите на 11
септември, е противоречива по отношение на Ал Кайда.
От една страна, я представя като много добре организирана и непогрешима организация, която успява да изпълни
блестящо историческите атентати от 11 септември под носа на американските секретни служби, а от друга – като
организация, състояща се от група дилетанти, оставящи
след себе си компрометиращи следи. Все пак Ал Кайда е
само една и не е ясно как е възможно да се съчетаят два
толкова различни подхода на действие.
Обикновено при възстановяване на престъпление водещите следствието веднага отгатват дали имат работа с професионалисти или не. Доказан факт е, че колкото
е по-подготвена една организация с престъпни намерения,
толкова са по-амбициозни и целите, които може да постигне. Начинът, по който са действали въздушните пирати в
най-защитеното в света пространство, и изключителната вещина при пилотирането на самолетите, приписвана
на група ислямски фанатици, доказва безспорния професионализъм на извършителя. Но тогава как е възможно същата
тази организация да е оставила незаличими следи от доказателства за виновност, типични за най-нехайните от занаята?
Плащания, извършени с кредитни карти; документи,
в които фигурират истинските лични данни на лица, посещавали курсове в американските школи за обучение на пилоти; захвърлени автомобили, взети под наем, в които са открити наръчници за пилоти на арабски език и дори куфарчета с компрометиращи писма, изпаднали по неведоми пътища от самолета – все обстоятелства, будещи
недоумение. Версията Буш мирише на гнило от началото
до края, а единственото правдоподобно предположение е, че разпилените преднамерено навсякъде веществени доказателства са част от същия този план. И че някой ги е
изфабрикувал съзнателно, така щ ото, попаднали в ръцете
на водещите следствието, вината да бъде прехвърлена на
арабския тероризъм. Отново сме изправени пред класическото отклоняване от вярната следа -falseflag, което поставя началото на войната за петрола.

  • Марко Пицути – ,,Търговия с душите ни.“

КИТАЙ – КОМУНИСТИЧЕСКАТА ТИРАНИЯ, КОЯТО Е ЕДНА ОТ ВСИЧКИТЕ ЕВРЕЙСКИ КОЛОНИИ

Минималната месечна работна заплата в Китай е 264 долара.

  • https://petel.bg/m/index.php?action=view&id=45479&opinion=

Изненадващи факти за китайската икономика:

  • Китай е по-голям вносител на американски селскостопански продукти от Канада и Мексико.
    Страната е водещият пазар за износ на такива стоки от Щатите, изпреварвайки съседките ѝ Канада и Мексико. А соята представлява над половината от вноса на Китай.
  • Китай е на второ място в света по брой на милиардерите.
    Те са общо 388 души или малко повече от наполовина на броя им в Щатите – 680. Също така милиардерите там растат с най-бързи темпове в света – през 2017 година те са се увеличили с 55 души, а през миналата – с 49 души.
  • https://www.google.com/amp/s/money.bg/economics/7-iznenadvashti-fakta-za-kitayskata-ikonomika.html%3famp=true

,,Забравете. Китай е сталинистки по управление, капиталистически по търговски реклами, и феодален по разделение на богатството и властта. Това си епървокласна диктатура, която третира хората скотски, тероризира и измъчва.“

  • Грег Паласт

На своята web-страница, семейство Ротшилд гордо показват, че се е настанило в Китай още през 1838 година.[72] Негови представители са започнали дейността си там доста по-рано. Както посочил в далечната 1823 година лорд Джордж Гордън Байрън, един от първите, които прозрели как водят човечеството към пропастта, „териториите и от двете страни“ на Атлантика и Тихия океан „са негови“ [на Ротшилд]. „А корабите му разтоварват от Цейлон, Инд, чак до Китай.“[73]
Преди повече от шест години пекински всекидневник, излизащ на английски език, извести, че: „Ротшилд се прицелва в Китай“. Информацията започваше така:
„Тази седмица лорд Джейкъб Ротшилд, президент на “RIT Capital Partners” посети Пекин, за да рекламира частния инвестиционен фонд “JRC”,[74] който ще набира средства в юани в Китай и ще улесни китайските инвеститори в техните отвъдокеански капиталовложения.
Ротшилд иска да натрупа 750 милиона долара чрез този фонд. Операцията се провежда в рамките на [китайската] стратегия за „набиране на средства у дома и инвестиране зад граница“. За отделни китайци и за китайски компании инвестициите извън страната са затруднени от прекалено затегнатия контрол над китайския капитал и валута…
Фондът “JRC”, който е смесено предприятие между “RIT Capital”, китайската инвестиционна групировка “Creat Group” и консултантската инвестиционна компания “Quercus Associates”, е един от двата съществуващи фондове, които получиха одобрение от регулаторните органи.

В допълнение на 100-е милиона долара основен капитал, останалите 650 милиона на “JRC” ще постъпят от частни китайски предприятия. Фондът ще насочи усилията си към различни отрасли в европейски и американски страни, в това число във фармацевтичната индустрия, биотехнологиите, чистата енергия, високотехнологичната екипировка, защитата на околната среда, висшите електронни технологии“ – заяви Ротшилд в реч, изнесена през миналата седмица в Пекинския университет.
В момента делът на промишлената продукция в брутния вътрешен продукт на Китай е едва 3 на сто. Целта е преди да изтече 2020 г. той да нарасне до 20 процента. „Това уникално предприятие ще позволи на частния сектор в Китай да инвестира в западни компании, като същевременно осигурява възможности на западни корпорации да навлизат в бързо развиващата се и пращяща от здраве китайска икономика“ – сподели Ротшилд по време на обявяването на фонда през март [2011 г.].“[75]
Как ви се струва? Дали комунизмът е само онова, което са ви преподавали в училищата и институтите? Или е нещо повече?
Нима тази медия не е първата и единствената, показала, че Джейкъб

Ротшилд не е първопроходецът на фамилията в настоящия етап на развитие на комунистически Китай? Неговият братовчед сър Ивлин Ротшилд не само плямпа, а и действа. Не крие близките си познанства и връзки с върхушката на ККП и на подчинената й централна банка, която практически „светото“ банкерско
семейство контролира.

[72] Вж. “China, Japan and Korea”, Rothschild, Global Financial Advisory, rothschild.com, London, Paris, 2011 г., online: http://www.rothschild.com/china-japan-korea/, в: Георги Ифандиев – „Драги „шикши“ и „гои“, сега, когато вече всички сме „антисемити“, е време да ги забием“, „Диагноза с Георги Ифандиев“, diagnosa.net, София, 28 юни 2014 г., online: http://diagnosa.net/diagnosite-mi/%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B3%D0%B8-%D1%88%D0%B8%D0%BA%D1%88%D0%B8-%D0%B8-%D0%B3%D0%BE%D0%B8-%D1%81%D0%B5%D0%B3%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%B2%D0%B5
[73] Lord Byron – “Don Juan” (1823 г.), Canto The Twelfth, The Project Gutenberg EBook, 2007 г., online: http://www.gutenberg.org/files/21700/21700-h/21700-h.htm
[74] Съкращение от “Jacob Rothschild China”.
[75] “Rothschild targets China” by Yao Weijie, “Beijing Today”, beijingtoday.com.cn, Beijing, London, July 29, 2011 г., online: http://www.beijingtoday.com.cn/business/rothschild-targets-china

  • https://diagnosa.net/

Комунистически Китай служи за лаборатория на глобализма, за опитно поле, където 1.4 милиарда души живеят като опитни зайчета при изграждането на прекрасния нов свят.
През Втората световна война американски и британски сили работят с Мао Дзе Дун.

Менторът на Бил Клинтън и професор по политически науки в Джорджтаун, Карол Куигли обяснява в книгата си „Трагедия и надежда“ как тайни англо-американски групи са подкрепяли всяка разновидност на авторитаризъм, от комунизма до фашизма, за да са сигурни, че населението ще се контролира централизирано, а икономиката ще е планова.
Хората в елита са монополисти. Те създават монополи, за да доминират над населението през цевта на оръжието.
В техните документи лидерите на Новия световен ред неспирно засипват с похвали корумпирания китайски комунистически модел.
През август 1973 г. в статия, писана от Дейвид Рокфелер за Ню Йорк Таймс, Рокфелер открито оценява и одобрява действията на Мао Дзе Дун, възхвалявайки китайската командна и контролна система. „Каквато и да е цената на Китайската революция, тя очевидно е успяла не просто да създаде една по-ефикасна и отдадена администрация, но и да насърчи висок морал и успешно общество. Социалният експеримент в Китай под ръководството на председателя Мао, е един от най-важните и успешните експерименти в историята.„ Дейвид Рокфелер, Ню Йорк Таймс, 10 август 1973 г.
Комунистически Китай е моделът на планово общество на Новия световен ред.
Китай е получил от ООН повече награди за политиката и начина си на управление от всяка друга нация.
В очите на глобалистите, авторитарен Китай е бъдещето ни.
Китай приема ужасната Политика за „едно дете“ в семейство, след лобиране от консорциум от организации по евгеника, включващ в себе си фондацията „Семейно планиране“ и ООН.
На двойки с повече от едно дете се налагат сурови глоби и затвор.
Практиката на незаконните аборти заедно с желанието на двойките да имат мъжка рожба, потопи Китай в задълбочаваща се криза, в която мъжете са с 30 милиона повече от жените.
Китайската полиция безжалостно потушава всеки опит за протест.
Тайни църкви, последователи на Фалун Гонг, стачкуващи работници, биват изпращани в концлагери. Техните тъкани и кръв се описват, подготвяйки ги за донорство на органи. След това китайското правителство ги продава на онзи, които плаща най-добре.
Ако заможният пациент избере да отиде до Китай, затворникът бива убит и органите се имплантират.
Ако трябва да напуснат страната, фургон за изпълнение на място закарва органите до чакащия самолет.
Социалните инженери в Китай агресивно евтаназират старите хора и инвалидите.
Китай просто следва глобалисткия проект за света.
Същата система за тотално унищожение на хората се прилага полека в целия свят.

  • Откъс от „Краят на играта: План за световно поробване.“

КОМУНИСТИ И НАЦИСТИ – ЕДНА ПРЕКРАСНА ЛЮБОВ, КОЯТО ПРИКЛЮЧИ С РАЗДЯЛА НА ВЛЮБЕНИТЕ, ПО ЗАПОВЕД НА РОДИТЕЛИТЕ, А РОДИТЕЛИТЕ БЯХА – ИНТЕРНАЦИОНАЛНИТЕ ЕВРЕЙСКИ БАНКЕРИ

Съветският съюз става основен доставчик на суровини за нацистката военна машина. Хиляди тонове петрол, желязна руда и строителни материали.
Влакови композиции със съветско зърно заминавали за германската армия. Съветските граждани гладували, но правителството им пращало храна на… Хитлер. И това не било всичко. СССР убеждава комунистическите партии в Европа да саботират съпротивата и да подкрепят нацистите. Джордж Уотсън, историк, Кеймбридж: ,,Приятно да видиш как парижките работници беседват приятелски с немски войници на улицата или пред някое кафене“. ,,Браво другари! Продължавайте все така!“ ,,Дори това да не се харесва на средната класа“. ,,Братството между хората няма да остане само надежда. То ще стане действителност“. Така говори френската комунистическа партия през юли 1940 г.“
Пиер Ригуло, историк. Институт по социална история, Париж:
,,Днес комунистите казват, че са били в съпротивата далеч през 1941 г. – когато СССР е атакуван.
В действителност те се борят повече с правителството на маршал Петен отколкото с немците.“

  • https://www.facebook.com/100055930453195/videos/138057858068562/

На 23 август 1939 г. в Москва СССР и Германия подписват Договор за ненападение и взаимна помощ. Болшевиките и нацистите скрепяват старото си приятелство чрез автографите на своите външни министри Молотов и Рибентроп. Дотогава те винаги са вървели ръка за ръка. Нали са рожби на онзи таен интернационал, който върти света на пръста си. Самият „баща” на Червената армия Леон Троцки пише: „
Гледам фотографията, на която Сталин и Рибентроп си стискат ръцете. На лицето на Рибентроп има повече увереност. Зад усмивката на лицето на Сталин се крие неувереността и объркаността на провинциалиста, който не знае чужди езици и при среща с хора, на които не може да заповядва, направо се губи… Въобще Сталин е лишен от творческо въображение, от изобретателност, заобиколил се е с посредствени хора и явно подражава на Хитлер, който импонира със своята изобретателност и смелост.”
Едва ли някой ще обвини стария болшевик в привързаност към фюрера. Нито моя милост. Обратното. Родителите ми ненавиждаха Хитлер най-малкото за това, че според тях той бе докарал „другарчетата”. Всъщност те, комунистите
БЯХА СЪЮЗНИЦИ НА НАЦИСТИТЕ
И едните, и другите празнуваха 1 май – деня, в който през 1776 г. бившият юдейски йезуит Адам Вайсхаупт „Спартак” официално обявил основаването на Ордена на илюминатите. И в Москва, и в Берлин развяваха червени знамена. С договора „Рибентроп-Молотов” си поделяха огромни сфери на влияние. „Няма нищо чудно в това, че Рибентроп се завърнал от Москва с най-възторжени впечатления от Сталин, които не пропуснал да сподели със своите колеги от обкръжението на Хитлер.” Той разказвал: „… В Кремъл се чувствах съвсем като сред стари партийни другари”. „След възхитителните разкази на Рибентроп Розенберг записал в дневника си: „Време е болшевиките да съставят своя делегация за конгреса на [нацистката] партия в Нюрнберг.”” Пък и нали самият идеолог на Германската работническа националсоциалистическа партия Алфред Розенберг бил юдейски болшевик от Естония, проводен от Москва при фюрера…
По това време нашенските комунисти се кълнели във вярност към Сталин и болшевишката партия. По силата на формалната логика – и на Хитлер и нацистите. За всичко слушали гаулайтера на Комунистическия интернационал, техния „бащица” Георги Димитров. Той вече бил съветски, а не български гражданин. На 7 септември 1939 г. Йосиф Висарионович приел пречупения в кръста Димитров в присъствието на свидетелите Молотов и Жданов. Какви ли мисли са минавали през главата на „героя от Лайпциг”? Дали като на забързани кинокадри през въображението му не се превъртали епизодите около подпалването на Райхстага, последвалия затвор, съда…? Възможно ли е поне за миг да го е жегнал споменът за предадените от него в ръцете на зверовете от НКВД Благой Попов и Никола Танев или за хилядите комунисти от различни страни, които изпратил в лагерите? Можем само да гадаем. Но застанал в поза „пудел”, Димитров изслушал наставленията на „бащата на народите” и смирено кандисал на всичко. Дори „заповядал терминът „фашизъм”, използван спрямо Германия, да изчезне от документите на Коминтерна, както вече липсвал от страниците на съветските вестници”.
Няма да се спирам на подробностите около съюза между комунистите по целия свят и нацистите. Нашенският „ляв” печат също изведнъж заприличал на „десния” в Берлин. До 22 юни 1941 г. нито един комунист, роден в България, не бил антифашист – нито на думи, нито на дела. „Червените” възхвалявали Сталин и Хитлер. Другарят Добри Джуров си спомня как вече като войник в района на Любимец болшевиките в униформа започнали да тровят съзнанието на местните хора с приказки за СССР и за „осъществената мечта на работниците и селяните върху една шеста от земното кълбо. Разговорите за Съветския съюз, които само допреди няколко месеца можеха да доведат до арест и затвор, сега се водеха почти свободно. Сключеният пакт за ненападение между СССР и Германия внесе известно объркване сред фашистите. Само за няколко месеца в България бе устроена изложба на съветската книга, по будките се продаваха съветски вестници, дойдоха съветски футболисти и пред петнадесетхилядна публика, станала на крака, полицейската „музика” изсвири Интернационалът.”
Като всеки комунист Джуров лъже. Още след Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. управляващите масони, до един агенти на чужди шпионски служби, установяват дипломатически отношения със СССР. Пак те основават дружество за българо-съветска дружба. Всичко това оцелява, докато на 5 септември 1944 г. Съветският съюз обявява война на България. Днес комунистите се пишат „антифашисти”, а бяха съюзници и приятели на нацистите в Германия. Правят го преди всичко за пари. Освен това зад тази измама прикриват своята собствена принадлежност към фашизма. Защото, следвайки дефинициите, всеки нормално мислещ човек разбира: у нас е имало фашизъм само след 9 септември 1944 г. И особено по време на поредицата от т. нар. Възродителни процеси.
Дали следните слова не принадлежат на някой „национален предател”, както са свикнали да се изразяват болшевиките, понастоящем наметнали разноцветни политически мантии? Не, ще цитирам част от завета на Дякон Игнатий: „За тези, които насаждат омраза между хората, живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел докато се избивате помежду си, те да трупат богатства, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си, като кажат, че времената били трудни и те, видите ли не предполагали, че такова е положението, наказанието е конфискуване на имуществото и изгнание извън пределите на Отечеството ни. За тези, които под булото на родолюбието, градят закони, а самите те не ги спазват или пък ги използват с цел своето облагодетелстване, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт.”
Това – за сведение на пръкналите се от мазетата на Държавна сигурност пробългарски, протурски, процигански и проеврейски „националисти” и на техните болшевишки господари. За мен едно е сигурно: Не бива да има давност за престъпленията срещу човечеството и човечността, извършени от комунистите през наложеното от тях на народа фашистко робство, довело и до насилственото унищожаване на повече от 222000 българи!
БЛАГОДАРНОСТ ПО ДЖУРОВСКИ
В своето „безсмъртно” произведение „Мургаш” Добри Джуров без свян, дори с гордост разказва:
„В края на 1944 година в Окръжното управление на МВР в София се получи телеграма:
„Нанко Перпелиев, бивш полицейски началник в Плевен, е избягал в Югославия, където има роднини по женска линия. Същият е осъден от Народния съд на смърт. Вземете мерки да бъде издирен и върнат в България.
ОУ – милиция – Плевен.”
Две седмици по-късно дежурният въведе при мене един небръснат, мръсен, смачкан мъж, с глава, впита между раменете, и очи, които не се откъснаха от земята.
– Другарю началник, Нанко Перпелиев!
Трепнах. Нима наистина това беше моят съученик? Нима това е онзи жизнерадостен младеж, който участваше във всичките ни диспути и пръв запяваше песните вечер?
Не, това не беше той. Пред мене седеше просто полицай, потиснат престъпленията, които бе извършил, смазан от наказанието, което го очакваше.
Появилото се в миг поле на бръшляница, училищният салон и седенките изведнъж потънаха в миналото. Погледите ни се срещнаха и той се прегърби още повече.
– Добри… Господин началник…
Правилно, Перпелиев, тук ти нямаш съученик, съселянин, другар от детските дни. И за какво ли всъщност можем да приказваме с тебе? За вината ти? Тя е доказана. За престъпленията ти? Те са разкрити. Може би за някои от твоите съученици, които са успели да се скрият, дори да наметнат плащеницата на „наши”. Да, това си струва времето, прекарано с тебе. – Седнете! Слушам ви!
– Господин началник, аз съм оклеветен… Нищо, което разправят за мене, не е вярно… Аз просто изпълнявах добросъвестно службата си… Вярно, сбърках, като постъпих в полицията, това беше огромна, фатална грешка, обаче… Добри, ти сам знаеш… Нали помниш, през 1939 г. ние се срещнахме с тебе… тогава аз знаех, че си комунист, можех да те арестувам, а те пуснах. Каже, помниш ли?…
И аз си спомних…
Беше в края на март 1939 г.
У мене вече бе се изработил рефлексът не да виждам, не да забелязвам, а просто да усещам приближаването на полицая или агента. Но дали защото пролетта вече бе настъпили или защото бързах да се срещна с Лена, не чух твърдите стъпки, които ме настигнаха, и когато една ръка легна тежко върху рамото ми, изненадан се обърнах.
Пред мене стоеше полицейски офицер с акселбанти и тънка, леко закривена сабя. Лачените му ботуши блестяха, а фуражката му бе леко килната встрани.
– Върви пред мене! И само ако посмееш да побегнеш…
Разкопча многозначително кобура на пистолета си.
– Че защо ще бягам?
– Ти си знаеш.
Беше Нанко. Не бях го виждал доста години, но знаех, че е инструктор в софийската полицейска школа….
Той вървеше на две крачки от мене и рязко командваше.
– Вляво, сложи ръцете отзад, не се оглеждай. Направо!…
Когато влязохме в участъка, възрастен мустакат полицай се затича напред и разтвори пред нас една врата. Нанко седна зад бюрото, а аз застанах прав, като мислех бързо за какво ли мога да бъда арестуван.
По лицето на полицейския инструктор бе плъзнала доволна усмивка. Той запрелиства някаква папка, после я бутна встрани.
– Откога те търсим ние…
– Никой нищо не ми е казвал.
– Защото си забравил да си оставиш адреса…
Изглежда, сам се възхити на духовитостта си и като не преставаше да се усмихва, продължи:
– Това ви е лошото на вас нелегалните, че забравяте да си оставяте адреса в полицията. Но ние ви намираме и без адресни карти. Нищо не може да се укрие от нас. Нали разбра вече…
Аз разбрах, че е станало наистина някакво недоразумение.
– Защо? Аз имам и адрес, и адресна карта. Може би вие не знаете това. Проверете. Живея на улица…
– Я не се прави на занесен!
– Попитайте по телефона в Пети участък!
– Ще попитам! Ама ако си ме излъгал…
Натисна звънеца и след миг полицаят чукна токове:
– Запейте, гос’ин началник.
– В дежурната. Арестуван е.
След три часа отново ме въведоха при Нанко. Той бе ядосан и в ръка държеше някаква зелена хартия.
– Ти защо се отклоняваш от военна служба?
Събрах всичката си воля да изглеждам малко смутен и объркан.
– Няма такова нещо…
– Хората го търсят из цялата страна, а той… „няма такова нещо”. За самоотлъчка подлежиш на военен съд, разбираш ли?
– Не съм получавал повиквателна…
– Ето ти я! И още утре да тръгваш, че иначе…
Подаде ми листчето, което държеше, и ме накара да се разпиша, че съм получил повиквателната.
– Веднага отиваш в казармата и да знаеш: досиетото ти е вече там. За една дума ще идеш отново в затвора.
После със злорадство добави:
– Там не е като при нас. Хората пипат с желязна ръкавица. Така да знаеш. Свободен си!
Тази история искаше да си спомня бившият полицейски инструктор, бившият плевенски околийски началник Нанко Перпелиев и аз и досега не мога да си обясня дали наистина е мислил, че тя с нещо би могла да му помогне…”[11]
Колко ли мръсници, прочели горните редове, сега се усмихват доволно и потриват ръце. Дланите ги сърбят за убийства. Точно така постъпил другарят Добри Джуров със своя съученик Нанко Перпелиев, който му спасил живота. От „благодарност” го ликвидирал. „Моралът” на комунистите се съдържа в следните разсъждения на престъпника с шумкарски псевдоним Лазар: „Перпелиев, тук ти нямаш съученик, съселянин, другар от детските дни. И за какво ли всъщност можем да приказваме с тебе? За вината ти? Тя е доказана. За престъпленията ти? Те са разкрити. Може би за някои от твоите съученици, които са успели да се скрият, дори да наметнат плащеницата на „наши”.”
А наистина доста продадоха душите и станаха „техни”.

  • https://diagnosa.net/

Секретен, допълнителен протокол към договора за ненападение между Германия и СССР, относно разграничаване на германските и съветски сфери на интереси в Източна Европа.

Москва, август 23-ти (1939г.)

На основание на подписания договор, за ненападение между Германската империя (Германския райх) и СССР – долуподписаните пълномощни министри от двете страни разискваха в строго поверителни разговори въпроса за определяне границите на техните съответни сфери на интереси в Източна Европа. Тези разговори доведоха до следните резултати:

  1. В случай на териториални или политически преобразования в териториите принадлежащи на Балтийските държави (Финландия, Естония, Латвия, Литва) северната граница на Литва, ще представлява границата на сферата на интересите на Германия и СССР. В тази връзка интересите на Литва във Вилнюската област се признават и от двете страни.
  2. В случай на териториални и политически преобразования на територията принадлежаща на полската държава сферите на интереси на Германия и СССР ще граничат приблизително през линията на реките Нарев, Вистула и Сан. Въпросът дали интересите на двете страни ще направят поддържането на независима полска държава желателно и как границите на тази държава трябва да бъдат очертани, може да бъде решен само в насоката на по-нататъшните събития. Във всеки случай двете правителства ще решават този въпрос със средствата на приятелското споразумение.
  3. По отношение на Югоизточна Европа, съветската страна държи, на своите интереси в Бесарабия. Германската страна декларира пълна политическа незаинтересованост в тази територия.
  4. Този протокол ще се третира от двете страни, като строго секретен.

Москва, 23 август 1939г.

За правителството на С пълномощията на
Германската империя: правителството на СССР

Рибентроп                                                                Молотов

(с.40)

Телеграма от посланика Шуленбург до германското министерство на външните работи относно предложението на Сталин за ликвидиране на полската държава и установяване на нови граници по река Буг. 25 септември 1939г.

Сталин и Молотов ме повикаха да отида в Кремъл в 8 часа вечерта днес. Сталин ми предложи следващото: В крайното уреждане на полския въпрос, всичко, което в бъдеще може да предизвика търкания между Германия и Съветския съюз трябва да бъде избягнато. От тази гледна точка, той счита неправилно оставянето на свободна част от Полша. Той предложи следното: От територията на изток от демаркационната линия, цялата област на Люблин и част от Варшавската област, която стига до Буг ще бъдат прибавени към нашата сфера. В замяна на това ние ще се откажем от искането си за Литва.
Сталин определи предложението си като обект на предстоящи преговори с имперския външен министър и допълни, че ако ние се съгласим, Съветският съюз незабавно ще се заеме с решаването на проблемите с Балтийските страни в съответствие с протокола от 23 август 1939г. и очаква в тази работа неограничена поддръжка от германското правителство. Сталин изрично назова Естония, Латвия и Литва, но не спомена Финландия.
Аз отговорих на Сталин, че ще докладвам на моето правителство.
Шуленбург
(с.51)

Секретен допълнителен протокол към съветско-германския граничен и приятелски договор от 28 септември 1939г. за съгласието на двете страни за потушаване на полската агитация на техните територии.

Москва, 28 септември 1939г.

     Долуподписаните пълномощни министри при сключването на Германо-Руския Граничен и Приятелски договор, декларират съгласието си за следното:

Двете страни няма да допуснат на своите територии полска агитация засягаща териториите на другата страна.
Те ще потушават на своите територии всяко начало на агитация и ще се информират взаимно относно подходящите мерки за тази цел.

За правителството на С пълномощията на
Германската империя: правителството на СССР

Рибентроп                                                                Молотов

(с.54)

„Nazi-Soviet relations 1939-1941y.“ New York 1948y.

Frame 211562 serial 388

     От германският посланик в  Съветския съюз (Шуленбург) до германското външно министерство.

                                           телеграма

Много спешно Москва, 9 септ.1939г. 12:56ч.
№ 300 от 8 септември получена 9 септ. 1939г. 5.00ч

     Аз току-що получих следващото съобщение по телефона от Молотов:

„Аз получих Вашето съобщение относно влизането на германските войски във Варшава. Моля предайте моите приветствия и поздрави на Германското Имперско правителство. Молотов“

                                                              Шуленбург.

(с.89)

Frame 69815 serial 127

     Германският посланик в  Съветския съюз (Шуленбург) до германското външно министерство.

                                           телеграма

Много спешно Москва, 9 септ.1939г. 4:10 ч.
строго секретно
№ 308 от 9 септември

     Относно Вашата телеграма  № 300 от 8-ми септември

Молотов ми съобщи днес в 3 часа следобед, че съветската военна акция ще бъде осъществена в разстояние на следващите няколко дена. Повикването на военното аташе в Москва е свързано с този факт. Многобройни запасняци, също ще бъдат извикани.

                                                              Шуленбург.

Frames 69811-69813 serial 127
Германският посланик в Съветския съюз (Шуленбург) до германското външно министерство

много спешно Москва 10 септември 1939г. 9:40 ч.
строго секретно
№ 317 от 10 септември


Тогава Молотов премина на политическата страна на въпроса и заяви, че съветското правителство възнамерява да използва за повод по-нататъшното напредване на германските войски, за да декларира, че Полша се разпада и е необходимо следователно Съветският съюз да дойде на помощ на украинците и белорусите „заплашени“ от Германия. Този аргумент е за да направи интервенцията на Съветския съюз правдоподобна за масите и в същото време Съветския съюз да избегне оприличаването му на агресор.

Шуленбург.

Frames 69772-69773 serial 127

Германския посланик в Съветския съюз (Шуленбург) до германското външно министерство.

телеграма

много спешно Москва 17 септември 1939г.
секретно
№ 372 от 17 септември
Относно моята телеграма № 371 от 16 септември

     Сталин ме извика в 2 часа през нощта в присъствието на Молотов и Ворошилов и заяви, че Червената армия ще пресече съветската граница тази сутрин в 6 часа едновременно по цялата линия от Полоцк до  Каменец-Подолски.

С оглед да се избягнат инциденти, Сталин спешно поиска от нас германските самолети от днес да не летят източно от Бялисток – Брест-Литовск – линията Лемберг. Съветските самолети ще започнат днес да бомбардират областите източно от Лемберг.

Шуленбург

Frames 213-208 serial F18

Меморандум на външно министерство
Държавна тайна
W1027/40g Rs
Меморандум за германо-съветско търговско съглашение подписано но 11 февруари 1940г.

В допълнение Съветите ще предадат сурови материали предвидени в кредитното съглашение от 19 август 1939г. за същия период възлизащи приблизително на 100 000 000 райхсмарки
Най-важните сурови материали са следните:
1 000 000т. зърнени храни за едър рогат добитък и възлизащи на 120 000 000 рм
900 000 т. минерално масло възлизащо приблизително на 115 000 000 рм
100 000 т. памук възлизащ приблизително на 90 000 000рм
500 000т. фосфати
100 000т. фосфати
100 000т. хромова руда
500 000т. желязна руда
300 000т. желязо на парчета и пръти
2 400 кг. платина,
манганова руда, метали, дървен материал, и много други сурови материали.

  1. Сред съветските доставки в първите 18 месеца са 11000т. мед, 3 000т. никел,
    950т. калай, 500 т. молибден, 500т. волфрам,40т. кобалт.

    Schnure

(с.131)

РУСИЯ И САЩ – ЕДНА ВЕЧНА И НЕПОВТОРИМА ЛЮБОВ

Сталин признава, че почти две трети от големите индустриални предприятия в СССР са построени с американски материали или техническо съдействие

  • Андрю Бърнстийн

Откъс от книгата “Капитализъм без граници” от Андрю Бърстийн, Издателска къща “МаК” ООД, София, 2012

След като социалистическите принципи на Ленин докарват руската икономика до банкрут, през 1921 г. той въвежда Новата икономическа политика (НЕП). Тя временно отменя някои видове контрол, отново позволявайки частна собственост на малки компании за производство и за търговия на едро и дребно. (Комунистите обаче запазват контрола върху тези отрасли, които Ленин нарича „управляващите тежести“, като тежката индустрия, минното дело, транспорта и външната търговия). Относно провалилите се социалистически методи, Ленин отбелязва: „Нашата програма беше правилна на теория, но неприложима на практика“.
Затова Ленин се обръща към западния капитализъм за спасение.
Предлага на западни фирми щедри „концесии“ в замяна на бързата индустриализация на съветската икономика. Английски, германски, италиански, шведски, датски и американски компании се втурват да правят летища и железопътни линии – да разработват златни, медни и железни мини – да строят нефтени рафинерии – и много повече.
Но преди западната индустрия да успее да построи наново разбитата съветска икономика, смъртоносен глад връхлита страната, подтиквайки Запада да организира масова помощна кампания. Числата за цялата западна помощ са изгубени, но се знае, че само Америка дарява 700 000 тона хранителни запаси.
Брилянтният германски авиоинженер Хуго Юнкерс проектира самолети и фабрики за Съветския съюз; английската компания „Лена Голдфийлдс” създава невероятно съоръжение за добив на злато близо до Витимск; германски, английски, италиански, шведски и норвежки компании повишават производителността в множество сфери, сред които земеделие, производство на машинни части и построяване на китоловни кораби.
Но заслугата за индустриализирането – доколкото изобщо го има – на Съветския съюз, е основно на американците.
Примерите са много: компанията „Форд Мотор” предоставя проектите и скиците на моделите си; праща инженери в Русия, които да помагат; и праща персонал на обучение в завода на „Форд” в Диърборн, Мичиган. Още: компанията „Остин” от Ню Йорк и Охайо построява огромните фабрики, необходими за проекта на „Форд” в Горки.
Кливландската фирма на Артър МакКий предоставя оборудване и експертиза, нужни за да се изградят огромните стоманени заводи в Магнитогорск. По време на този проект американците преграждат река Урал, построяват мощни пещи, осигуряват обучителни курсове на място и изпращат на обучение в Америка най-обещаващите руски работници.
Превъзходният инженер Джон Калдър от Детройт помага да се построят и оборудват заводи за трактори първо в Сталинград, а след това и в Челябинск. Калдър и американският му персонал издигат съвременна фабрика в Сталинград, която може да произведе 50 000 трактора годишно, с идеята да се нахрани държава, благословена с плодородни земи, но засегната от изостанало земеделие.
Великото постижение на американския капитализъм се проявява по време на първия петгодишен план на Сталин:
построяването на гигантската водно-електрическа централа в Днепрострой. Язовирът и централата в Днепрострой – най-големите в света – се превръщат в символ на съветската пропаганда, целейки да покажат превъзходството на социализма. Размерът на централата е колосален, времето за построяването й е рекордно кратко, производителната й способност – огромна. Всички тези факти се изтъкват от руснаците. Има само един факт, който пропускат да споменат: тя е построена от американци.
Полковник Хю Копър, създател на огромния язовир „Уилсън” в Мъсъл Шоалс, Тенеси, проектира язовир с дължина над 1600 м и височина 61 м, за да прегради Днепър. Когато е завършен, язовирът на Купър генерира 2 500 000 киловата електричество, превръщайки язовира „Уилсън” с неговите 456 320 киловата, в джудже. Днепър увеличава производството на електричество в Съветския Съюз пет пъти.
Има и други примери – всъщност Сталин признава пред свой американски гост, Ерик Джонстън, че „почти две трети от големите индустриални предприятия в СССР са построени с американски материали или техническо съдействие“ – но досегашните примери стигат.
Как СССР плаща за всичко това? Комунистите ограбват и продават превъзходни произведения на изкуството на чужди музеи – и отнемат на Православната църква историческите й съкровища (убивайки хиляди свещеници, монаси и монахини в същото време). ГПУ – тайната полиция – измъчва много руснаци, подозирани, че притежават ценности. Хора с роднини в САЩ са принудени да изпращат писма, молейки за долари, които държавата отнема в момента, в който пристигат в Съветския съюз. Като част от тяхната перманентна класова война, болшевиките екзекутират милиони за престъплението, че са „буржоа“ и открадват всяка лична собственост до последното пени.
При Ленин и Сталин съветският режим позорно следва политиката „Гладувай, но изнасяй“:
СССР изнася жито от „черната земя на Украйна“ – най-плодородната почва за зърнени храни – и причинява гладната смърт на милиони руснаци. В „Черната книга на комунизма” Никола Верт пише1: „Въпреки мащабния международен опит за помощ, поне пет милиона руснаци умират от глад през 1921г. и 1922 г.“. Често правителството разваля договори и не плаща на изпълнителите.
Последна е американската програма от Втората световна война „Заем-наем“. Германският историк Върнър Келър пише, че при тази политика „огромният индустриален потенциал на САЩ е предоставен безплатно на разположение на СССР“. По време на войната, по вода или въздух, към Съветска Русия се изпращат зашеметяващи количества стоки: суровини, съоръжения, инструменти, машини, резервни части, облекло, текстил, консервирана храна, брашно, както и огромно количество оръжия.
„Заем-наем” е безлихвен заем. Нито едно пени не се изплаща обратно. Излиза като
подарък от капитализма за социализма – подарък за 10 милиарда и 800 милиона долара
– всъщност много повече, имайки предвид по-голямата стойност на долара през 40-те години на миналия век.

И вярно ли е, че Студената война наистина се водеше? Ако това е така, защо през цялото време конвергенцията (сливането) между двете системи в области, от които елитите им имаха полза, бе пълна? Как така едната страна постоянно финансираше своите врагове? Най-крупните капиталисти даваха пари на онези, които се заканваха да из изкопаят гроба? Защото паричният поток във вид на кредити от Запада към Изтока никога не спря да тече. През осемдесетте години на м.в. ставаше все по-пълноводен, превърна се в огромна река. Да не би капиталистите да са мазохистични благородници със суицидален комплекс? Нищо подобно! Просто е известно, че диктаторите – до един манипулирани от същите архикапиталисти, са най-добрите платци и винаги се издължават. Разбира се, на гърба на народите. Освен белезите от политическите безчинства, по гърбовете ни все още личат следите и от този финансов камшик. Те няма да бъдат заличени и през идните поколения. Както посочва британският дипломат Брентън, за мнозинството хора на Изток това своеобразно робство продължава. Проучване на Евробарометър, проведено през септември 2009 г., показва: 92 на сто от запитаните българи се възприемат като бедни. В това отношение ни изпреварват само унгарците – 96 на сто. Докато средният дял на бедните в Европейския съюз е 16 на сто. Което въобще не е малко.
Няма да забравя сияещите лица на германските банкери и индустриалци от оскъдните видео кадри, с които през 1988 г. единствената тогава телевизия отрази посещението на Тодор Живков във Федерална република Германия. Нито конфузно усмихнатата физиономия на бившия канцлер Хелмут Кол – обединителя на двете Германии. Както и изглеждащите странно в онези години тъй близки контакти между баварския ястреб, еврейския министър-председател на провинция Бавария и бивш външен министър на ФРГ Франц Йозеф Щраус и Тато. Странно, понеже министър-председателят на споменатата немска провинция бе членувал в NSDStB– Германската националсоциалистическа студентска лига. През Втората световна война, като офицер от германския Wehrmacht, се бе сражавал срещу Съветския съюз. Докато Живков бе представян като високопоставен член на Българската работническа партия (комунисти) и му бяха изградили биографична легенда на един от ръководителите на нищожната по участие и обхват антихитлеристка – всъщност просъветска, съпротива у нас. Предлагам да се запознаете със забележително свидетелство от онова време. Ще се убедите, че когато опре до пари, западните демократи настръхват като таралежи и се затварят в черупките си.
Фридрих-Вилхелм Ротенпилер е бил в делегацията на тогавашния баварски лидер Франц Йозеф Щраус, посетил за пореден път България в късното лято на 1988 година, само седмица преди смъртта си. На какво се дължат специалните връзки между Бавария и тогавашна комунистическа България?
„Поради географското си положение Бавария по традиция винаги е поддържала много добри отношения със средно- и югоизточноевропейските държави. В този смисъл и България десетилетия наред е наш много добър партньор. Франц Йозеф Щраус много се интересуваше от политическата проблематика на конфликта Запад–Изток по време на тогавашната Студена война. Той много искаше да се преодолее този конфликт, да се преодолее и разделението на Европа като резултат от този конфликт. В интерес на истината тъкмо в това отношение разказва Фридрих-Вилхелм Ротенпилер. Неговият тогавашен шеф Франц Йозеф Щраус, една от най-ярките фигури в западногерманската политика, поддържа добри лични контакти с българския лидер Живков и също особено залага на икономическите връзки.
„Още тогава съществуваха икономически връзки, макар и в скромен обем. За Щраус икономическите и политическите отношения не бяха в противоречие, той гледаше на икономиката като средство за придвижване напред в политиката. По онова време България беше ключова страна за отношенията на Бавария с югоизточноевропейското пространство.”
И все пак, разговорите са между държавен глава на комунистическа страна, която се смята за най-верния съюзник на СССР, и един западен политик, когото московската пропаганда обявява за опасен ястреб. Попитахме министър Ротенпилер за тона на тези разговори.
„Много вежливи бяха тези отношения, макар че Щраус винаги ясно и недвусмислено изказваше мнението си за комунистическата система по принцип и за комунистическата система под ръководството на Живков в България – в частност. Нека го кажа пак: по-недвусмислено не можеше. В последния им разговор към края на лятото [на] 1988 година, малко преди смъртта си, Щраус каза на Живков право в очите, че комунизмът не подлежи на реформиране, че само смяна на системата може да отвори нови пътища към бъдещето. За огромна наша изненада Живков не отхвърли тази критика, а каза, че наистина трябва да се поеме по нови пътища. Върхът на всичко беше, когато Тодор Живков попита Франц Йозеф Щраус: „Какво трябва да направи моята страна, за да влезе в ЕС?” През 1988 година това беше направо революционен въпрос в устата на един лидер от Източния блок. Щраус първоначално помисли, че има грешка в превода и попита: „Имате предвид по-тясно сътрудничество, така ли?” Тодор Живков ясно му отговори:
„Моята страна трябва да стане член на ЕС.”
По онова време, още преди политическите сътресения и промените в Германия и в цяла Средна Европа, това си беше направо революционно изявление. След това двамата започнаха да размишляват над немислимото: как може да изглежда пътят на една комунистическа страна, напускаща комунизма и отправяща се към ЕС. Но от тези размишления не последва никакъв политически резултат, защото седмица по-късно Щраус почина.”
По онова време в СССР е в ход перестройката, докато Живков се „снишава”. Какво са очаквали политици като Щраус от българския лидер? Дали са били подготвени за някакъв рязък политически обрат? Фридрих-Вилхелм Ротенпилер си спомня:
„Това изречение на Тодор Живков ни изненада. За нас то беше изненадващо, не зная дали други са били по-добре информирани от нас. Анализът, че с икономическата система на комунизма не може да се върви към бъдещето – той за нас беше очевиден. Голямата изненада за нас обаче беше фактът, че комунистически лидер е готов да върви към смяна на системата.”
В края на разговора попитахме министъра дали знае подробности за кредитите, които през 80-те години България получи от ФРГ и за предполагаемото участие на неговия тогавашен шеф Франц Йозеф Щраус в договарянето им. Отговорът беше лаконичен:
„По въпроса не мога нищо да кажа.” (Д. Попова-Вицел, А. Андреев – „Тодор Живков искал да смени системата”, Deutsche Welle, dw-world.de, Берлин, 5 септември 2008 г., online: http://www.dw-world.de/dw/article/0,,3613412,00.html).

Винаги е така, щом стане дума за пари и задкулисие. Агентът на Моссад и КГБ, крупният английски бизнесмен, роденият в Чехия евреин Робърт Максуел, също не обичаше да говори за пари. Кротко издаваше трудовете на Тодор Живков на английски в Лондон. Разбира се, средствата, потрошени за тази предварително обречена акция, надули неговата банкова сметка, бяха български. След промените никой не си направи труда да проследи този канал за източване на нашето, на народното богатство. Както и онази линия към Бавария, по която в касите на семейство Щраус се изсипаха десетки или дори стотици милиони долари. Наследникът на Франц Йозеф не завърши добре. През 2004 г. синът на бившия министър-председател на Бавария – Макс Щраус, бе осъден на 3 години и 3 месеца затвор по обвинение за укриване на доходи, съобщи АП. Става дума за 3,3 млн. долара, които Щраус е получил от Карлхайнц Шрайбер, търговец на оръжие от немски произход, живеещ в Канада. Тези пари са получени от комисиони при продажби на самолети за Канада и Тайланд и бронетранспортьори за Саудитска Арабия. Синът на Франц Йозеф Щраус, който е в болница в Мюнхен с тежка депресия, отрича обвиненията. Има ли дял фамилията Живкови в богатството на Щраусови и на колко възлиза? Какво стана и с парите, управлявани от вече покойния женевски адвокат Петър Циклунов – Пиер Сиклунов? Гробът няма как да проговори. А Жени, Владко, Батето и Тошко мълчат като прословутия герой от одата за арестувания шумкар.
Впрочем още през 1983 г. минаващият за крайно десен Франц Йозеф Щраус посети ГДР. И не можеше да се нахвали от сърдечното посрещане. Съдбата на Максуел бе още по-жестока от тази на Щраусовия наследник. Когато се наложи, Ян Лудвик Хох, каквото бе рожденото му име, получи инфаркт на яхтата си в открито море и за по-сигурно падна във водата. Там го намериха. Стотици хиляди англичани изгоряха след фалита на пенсионните фонове, носещи името Максуел. Безславно приключи и неговата гордост, първият в света цветен вестник, седмичникът Юропиън. Същата участ сполетя и останалите му медийни проекти (сред тях таблоидът Дейли Мирър). Самият Франц Йозеф Щраус премина в отвъдното малко след поредната си среща с правешкия каскет (на 3 октомври 1988 г.). По-рано той бе един от най-яростните критици на Вили-Брандовата Ostpolitik. Въпреки че още през 1975 г. се прегърна с Мао Дзе Дун в Пекин… Морал!
В Протоколите на ционските мъдреци е записано: Така ще постъпим и с тези гои от масоните, които знаят твърде много…. Вярвате ли или не, няма значение. Както е заявил Хенри Форд: Съществуването на Протоколите е факт, а продължителното им появяване е предизвикателство за ума. Обикновено чистите лъжи нямат дълъг живот. Обаче Протоколите са по-живи от когато и да било… Те представляват една Световна програма и никой вече не съмнява в това… Самият документ е относително маловажен, обаче обстоятелствата, към които той насочва вниманието, са от особено важно значение… Единственото заявление, което се чувствам задължен да направя във връзка с Протоколите, е, че те пасват идеално на всичко, което става наоколо.
Щраус и Максуел ги няма, но наследниците на нашенския диктатор са в отлично здраве и битуват в охолство, даже във фантастично излишество. Навярно ръководят сериозна част от икономиката и политиката. Никой не ги докосна. Световната революция продължава. Както примирително заключава Игор Бунич: Но едно е хубаво — повече никой няма да строи комунизъм.
 
Кадифени революции в холивудски стил

Направи ли ви впечатление Живковата прозорливост? Моята страна трябва да стане член на ЕС – заявил диктаторът. Откъде година и половина преди промените е знаел, че това предстои да се случи някой ден? Дали това не се дължи на високото му образование и на някаква пророческа дарба? Знайно е, че дават на Тато диплома, когато е прехвърлил трийсетте! Другата – за висше образование, така и не бе намерена. Макар при всяко разкопаване на столичните улици зевзеците да си намигаха – търсят дипломата на генералния секретар. Явно някой му е суфлирал. Затова все по онова време взе да обявява социализЪма за… недоносче. Той, който цял живот бе градил тази несъстоятелна и жестока система, даже с цената на десетки хиляди отнети живота и на стотици хиляди прекършени съдби!
Имам свидетели, че през лятото на 1986 г. самият аз прогнозирах падането на другарите. През 1984 г. в САЩ се появява книгата на избралия свободата офицер от КГБ Анатоий Голицин. Не, не съм я притежавал тогава, но я имам сега. Просто през онова лято бях командирован на Игрите на добра воля, проведени в съветската столица с парите на… американския капиталист, основателя на CNN Тед Търнър, по онова време прясно женен за Джейн Фонда. Е, това вече бе прекалено. Една седмица ми бе достатъчна, за да се уверя: Горбачов бе загърбил социализЪма на предшествениците си и водеше страната към пълен упадък. Това особено силно личеше в похабения морал на възторжените някога строители на социализма. Умишленият почерк личеше и за мислещите хора не означаваше нищо друго, освен: предстои нещо друго, различно. СоциализЪмът с човешко лице бе изпробван в Чехословакия, но Братството не допусна да се провали, съсипа го, направо го смаза. Значи ни очакваше нещо ново…
В споменатата книга авторът твърди, че либерализацията в Чехословакия от 1967-1968 година е била ръководена от шефа на КГБ Юрий Андропов. Както и последвалите подобни събития в Полша. Тъкмо опитът му в тази област наклонил везните за избора на Юрий Владимирович на най-високия пост в СССР и в целия социалистически свят – генерален секретар на ЦК на КПСС. Когато ние още сме опипвали пътя си в живота в мрака на тоталитарната държава, авторът на Нови лъжи на стар глас: комунистическата стратегия на измамата и дезинформацията е забелязал факти, изплъзнали се от нашето потиснато внимание. Като например съвпадението през 1983 г. на необяснимото с логиката на другарите освобождаване на лидера на полския профсъюз Солидарност от затвора с издигането на Андропов и с посещението на папа Йоан Павел ІІ в родината му по покана на… комунистическия лидер Войчех Ярузелски. В това Голицин е съзрял предстоящи промени в Източна Европа.
Днес вече знаем много неща, като например историята на агента на комунистическите тайни служби в Полша с псевдоним Болек – лидера на Солидарност Лех Валенса. Както и ченгесарския произход на почти всички нашенски опозиционери.
Като прави преглед на други подобни събития Голицин стига до заключението, че всичко ще тръгне от самия Съветски съюз. Съединените щати ще започнат да притискат Кремъл по линията на разоръжаването и мирното съвместно съществуване. По същото време в Москва ще има боричкания за властта. Тъй като вярвам в Бог, а не в земни пророци, подчертавам: Офицерът от КГБ е бил чудесно осведомен. Ала няма как да се отрече, че и умът му е щракал, та е свързвал две с две. Той пише: … Андропов ще бъде заменен от по-млад лидер с по-либерални схващания, който ще продължи по-интензивно т. нар. либерализация.
Голицин предвижда разпускането на Варшавския договор и греши, като смята, че същата съдба очаква НАТО. Прогнозира финландизацията на Европа – подчинението на малките страни на по-големите и оформянето на единен властови център на Стария континент – колективна сигурност. Според автора всичко това ще доведе до обединение на Германия, докато Югославия и Румъния ще изостанат от процеса.
Преди всичко западните съюзници ще възкресят усещането си за общи цели, общи интереси и обща отговорност – посочва Голицин. – Основните причини за вътрешните противоречия между тях ще бъдат премахнати или модифицирани. Те са: национални съперничества, заложени далеч назад в историята; липсата на доверие в това, че американският консерватизъм и европейският демократичен социализъм държат един на друг; нарастващата неприязън между консерватори и социалисти в самата Западна Европа. И се спира подробно на методите за отстраняване на посочените пречки.
На кое от тези неща не станахме свидетели? За да стигнем до положението, че идеологиите, партиите, партийният живот и политическите борби постепенно остават в миналото. Нима Германия и Австрия не бяха управлявани от до неотдавна невъзможните коалиции между консерватори и социалисти? Забравяме ли нашенската тройна коалиция от 1990-1991 г., съставена от комунисти, седесари (десни, макар в СДС да участваха две социалдемократически партии, както и две зелени) и един земеделец? Както и втората – 2005-2009 г. – от социалисти и либерали. Вярно, навсякъде елитът произлиза от един и същ център и е отглеждан в лабораториите на тайното световно правителство. Превърналата се в сакрална дата 10 ноември 1989 г. завари бившия идеолог на БКП и по онова време все още бъдещ стратег на БСП Александър Лилов на подготовка в Лондон. Там, при един от протагонистите на капитализма поне на витрина – Робърт Максуел, отиде на работа бившият член на Политбюро на ЦК на БКП 
Огнян Дойнов. Пак в английската столица тренираха сина на някогашния секретар на ЦК и кандидат-член на Политбюро Димитър Станишев – Сергей. И дори му довериха ръководството на един от доминионите на финансовия Интернационал, наречен България. Все в главния град на Албиона намери пристан за семейството и парите, които завлече от нас, друг от Политбюро – Стоян Марков-Стенмарк. По-късно неговият сват, братът на зет му, младият другар Милен Велчев се издигна до заместник-министър председател в кабинет, оглавен от бивш цар социалист?! Нима това не е нагледен пример за кръговрата на общонародната собственост, накрая пак останала в ръцете на номенклатурата?

  • https://diagnosa.net/

ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ Е БИЛА ,,ИКОНОМИЧЕСКИЯТ ТИГЪР НА БАЛКАНИТЕ“

Въпреки войните, пораженията в тях и загубите в резултат на бойните действия, през първата половина на ХХ век Царство България е държава, на която би прилягало по-сетнешното определение „тигър”. Да, страната ни е била „икономическият тигър” на Европа. Около 70 на сто от нейното население е било заето с типичното за нашата природа, традиции и умения селско стопанство. То се е развивало в крак с тогавашните постижения на науката и техниката. Обединявало е огромни маси от свободни хора, за които е било гордост да се наричат „селяни” или „земеделци”. Те били свободни, защото притежавали дълготрайни материални активи (или средства за производство, терминът е без значение): земя, домашни животни и инвентар, които използвали за собственото си битие и според своята воля.
През тридесетте години започнали доброволно да се кооперират за постигане на конкретни цели. Така се родили сдруженията на трима-четирима земеделци, които започнали да се снабдяват с машини – вършачки, редосеялки, даже трактори… Малко по-рано се родили и първите лозаро-винарски кооперации – някои днес превърнати в гръмко звучащото „винзаводи”. Хората, които притежавали повече от 25–30 и повече декара са били истински свободни. Те самостоятелно решавали съдбата на своите семейства. Повече от 95 на сто от тях съставлявали т. нар. средна класа на село.
Значителна част от жителите на градовете били занаятчии със собствени ателиета. Други успели да развият дейността си до манифактура или до сравнително малко фабрично производство. Дребната търговия и услугите били изцяло в ръцете на отделни собственици, които въртели т. нар. днес семеен бизнес. Всички тези хора също били свободни, защото притежавали икономическа независимост. Те съставлявали градската средна класа.
Около 12-15 на сто от тогавашното българско население било заето в държавните и общинските учреждения, образователната система, войската, полицията и т.н. И не повече от 5 на сто образували класата на богатите. Част от тях били наследници на умни и работливи хора, които в продължение на векове полагали всекидневни и упорити усилия, за да постигнат своето материално добруване. Други били „Техни” подставени лица. Обикновено излъчвали управниците от средите на последната категория. И в този факт се крие онази огромна вина на буржоазията, позволила лекотата, с която след 9 септември 1944 г. българското общество пропадна и бе ликвидирано. Не че бе възможно този изход да бъде избягнат. Просто поради връзките на старите управници с масонството и произтичащото от това снизхождение спрямо болшевишките терористи, у нас промяната стана в съпровод от небивал терор и садизъм. А платената цена от несъразмерно много жертви – общо около 222 000 души – се оказа навярно най-високата в цяла Европа и с необратими последици! Ето какво ни отличава от събратята ни по участ от останалите „бивши социалистически страни”.
В рамките на по-малко от десетина години българското общество бе обезглавено и лишено от своята материална основа. Респективно, физически и морално бе ликвидиран граденият в продължение на дълго време национално отговорен елит и бе напълно унищожена средната класа – този „истински враг на революциите”. Трудно, почти невъзможно е сега да бъде нарисувана достатъчно експресивната картина на онова насилие, което превърна българите
 
От свободни граждани в шайка крадци
 
Ала въпреки това в продължението ще опитам да изобразя детайл от зловещия пейзаж на кооперирането според закона на тоягата. То се стовари върху гърба на нашенския селянин с такава мощ, че пречупи неговия духовен гръбнак, ако мога така да се изразя. Оттогава насам минаха най-малко три цели поколения. Мирогледът и манталитетът ни вече са на светлинни години от онези на нашите предци. А погледът на съвременния нашенец достига до съвсем ограничени хоризонти. Перспективата пред неговото потомство е новото заробване, но този път от децата на номенклатурата. Засилващата се носталгия по „социалистическото” минало доказва: чипът ни наистина е сменен. Този път навярно завинаги.
Знам, че не обичате лошите вестители. Обаче онези, които сключили договор със своя плашещ се от светлината бог чрез обрязване, настъпват откъм Близкия изток. Вече изградиха първите си квартали у нас и се настаняват. Работят съвместно с някои от доказаните криминални престъпници, какъвто е бившият представител на СИК във Велико Търново – понастоящем уважаван бизнесмен и благодетел… Задават се страшни времена за етническите българи. А мнозинството от нас се хлъзга по примамливо лесната пързалка, която „Те” удобно предлагат. И с разделението по разни несъществени признаци отклоняват общественото внимание и енергия от истинския ни враг: номенклатурата и нейните външни господари, където и да се крият те.
https://diagnosa.net/

Разказва д-р Михаил Владимиров Кръстев

„ По време на войната 1941-44-та, разказваше баба, в нашия дом бяха настанени двама немски офицери. Бяха чисти, любезни, приветливи хора. Всяка сутрин взимаха душ. Понаучиха български и питаха децата :”Как е училището?” Даваха им шоколадчета.
Немците се изтеглиха и на тяхно място дойдоха пияните руски орди. Настаниха 6-7 офицери червеноармейци с ординарците им у дома, нашето семейство сместиха в една стая на първия етаж. Първата вечер седнаха в хола на вечеря и като се напиха извадиха пистолетите и почнаха да стрелят по маслените портрети на стените, защото това били „фашисти”.
На втория или третия ден /12-13 септември/ семейството ни обядваше. В стаята връхлетя един майор червеноармеец и започна да крещи на дядо ти:

  • Къде са ми картофите?
    Произшествието е следното: бяха настанени на втория етаж и той изсипал в тоалетната чиния 2-3 кг картофи, дръпнал водата да се измият и те изчезнали. Дивотия! Дядо ти беше на първия етаж и той си помислил, че му ги краде. Дядо ти отиде на пазара, купи 5 кг картофи и му ги даде:
  • Ето ти картофите!
    Руснаците повръщаха пияни в леглата си, понякога така се напиваха, че се напикаваха и насираха.
    На кристалните полилеи в къщата окачваха и деряха овце, задигнати от селата. Първите дни, докато научат кое какво е ми казваха:
  • Хазяйка, това тука е много удобно за миене, но защо се направили така бързо да спира водата?
    А те всички си миели лицата в тоалетната чиния. В Русия имали само нужници из дворовете. Жените им дойдоха в края на 1945 – та и стояха до 1947г. Взеха от гардеробите на богатите всичко, което им хареса. Разхождаха се из града по пеньоари. Обичайна гледка беше руски офицер да кара мотор, а зад него жена му с развят пеньоар.
    През 1947г. след като създаде и закрепи престъпния комунистически режим, Червената армия се изтегли от България. Когато си тръгнаха от нас, руснаците натовариха на камионите радиото, грамофона, грамофонните плочи, порцелановите и кристалните сервизи, чаршафи, одеала, рокли, парфюми. И не само от нас – от всички богати къщи.”
  • Надежда Любенова(членка на БКП, правеща се сега на антикомунистка) „В съда влизат убитите” стр. 21-22.

Толкова лоша ли е била държавата Царство България,
срещу която се биели нашенските болшевики? Самият Добри Джуров признава:
„В онези години (преди трагичния 9 септември 1944 г.] хората нямаха кадрови досиета, нямаше отдели „Личен състав“, нито служби за проучване.“ Когато узурпираха властта
с помощта на съветските танкове, с какво „добро”
замениха всичко това? Ами създадоха Народна милиция, чиято задача бе да убива и репресира. По образец на съветското НКВД и с помощ на комисари от там
изградиха служба за партийна сигурност, която нарекоха „държавна”. Премахнаха свободата на съвестта, словото и сдруженията и я замениха с диктатурата на номенклатурата,
която обявиха за „пролетарска“?!
Ликвидираха политическите си противници, убиваха без съд и присъда или чрез инструмента
на преднамереното, скалъпеното „правосъдие“. Засипаха България с концентрационни лагери. Въведоха личните паспорти и задължителното регистриране по местоживеене и месторабота. Пак по съветски образец започна да действа
институцията на жителството – правото само със съответното
разрешение да се сменя мястото за живеене.
След конфискацията на земята, обявена за „коопериране”, за поне половината ни сънародници софийското жителство се
превърна в трудно постижима мечта. Появи се квалификацията „враг на народа“.
Лепваха я на всеки, когото смятаха за „нетехен“.

Обърнете внимание, че годината 1943-а и страната е във война. Нейните жители изнемогват, както и самото правителство.
През това време партизаните се охранват. И не само това, досущ като черкези
нападат напълно невинни хора:
„По едно време, трябва да беше осем часът,
по пътя се зададоха две каруци, натоварени с хора. Чувахме музика, забелязах на ушите на конете вързани кърпи…”
Какво виждаш? – ме попита Леваневски, който полулежеше на тревата.
Две каруци, пълни с хора. На ушите на конете са вързани кърпи. Трябва да е сватба. Да ги нападнем и вземем храната се надигна Леваневски,
готов да премине от думи към действие.“

  • Добри и Елена Джуров – Мургаш“, Четвърто издание, Военно издателство, София, 1983 г., стр. 689.

Алчността на партизаните била толкова голяма,
че заради имане били готови да умрат. Шумкарският командир Лазар носел у себе си златни жълтици.
По време на голяма гръмотевична буря
в гората имало опасност като изработени от метал те да привлекат светкавиците.
Един от терористите се обърнал към Джуров:

„— Лазаре, жълтиците в тебе ли са?
Една нова гръмотевица заглуши думите му.
Хвърляй ги провикна се Колката. Хвърляй това злато, ще загинем заради него.
Златото, разбира се, не хвърлих…“

  • Добри и Елена Джуров – „Мургаш“, Четвърто издание, Военно издателство, София, 1983 г.
    Един от най-големите терористи и убийци в нашата история Добри Джуров настоява, че шумкарите били водени
    от „една единствена дума:
    ВЯРА!
    Вяра в безсмъртната правда на нашата велика партия!”
    Какво донесе тази „безсмъртната правда” на тяхната „велика партия“ продължаваме да усещаме по умовете, гърбовете и джобовете си. Болшевиките винаги са били водени единствено от егоизма, алчността и мързела, отвели ги до разбойничеството.
    Затова първо, поголовно избиваха, безогледно вкарваха
    в затвори и концлагери, като конфискува и дори крадяха чуждото имущество.
    След това национализираха, сетне оперираха с национализираното и новосъздаденото като със свое, а накрая с откраднатите от нас пари приватизираха.
    Такава е „безсмъртната правда“ на тяхната „велика партия“.
  • https://diagnosa.net/