ПРИРОДОЛЕЧЕНИЕТО НА РАКОВИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ СЕ ЗАБРАНЯВА, А УСПЕШНИТЕ ТЕРАПЕВТИ СЕ ПРЕСЛЕДВАТ. НЕОСПОРИМ ЛИДЕР В ТОВА НАЧИНАНИЕ Е САЩ

Това е факт, хора!
Това широко разпространено неприемане и атакуване на природната медицина наистина съществува в продължение на почти един век. Всеки, който оспорва това, или не обръща внимание на фактите, или преднамерено лъже. Историята е пълна с примери на оригинални мислители, които са презирани, подигравани, разорени или изпратени в затвора за това, че са дръзнали да не мислят според матрицата и че са проявили смелостта да застрашат положението и властта на медицинската мафия.
Даниъл Хейли е написал страхотната книга Политиката на лекуването: унищожаването и манипулирането на американската медицина. В нея недвусмислено показва, че правителствените агенции – включително Агенцията за контрол върху храните и лекарствата, Националният институт за онкологични заболявания и Федералната търговска комисия – системно са възпрепятствали ефективни методи за лечение на рака и продължават да го правят и до днес.
Г-н Хейли е бивш депутат от щата Ню Йорк. Той е прекарал целия си живот в изучаване на здравето и лечението на американския народ и е подходящият човек, който да разкаже историята за вредата, нанесена върху алтернативите в здравеопазването. Дванадесетте документирани случаи, които г-н Хейли описва, не са единствени. Обаче са специални, защото съществуват публични досиета, които показват едновременно ефикасността от лечението на рака и активното им премълчаване. Това затруднява пациентите да открият и използват тези възможности.
През изминалия век стотици загрижени, заинтересовани и съвестни лекари натуропати и билкари са третирани като престъпници и в кабинетите им са нахлували с картечници и бронирани жилетки за това, че са лекували хора от смъртоносни болести по неодобрени от деспотични правителствени организации начини. През цялото време тези агенции позират пред телевизионните камери с нелепата претенция, че служат на хората и защитават общото добруване.
Според покойния д-р Робърт Аткинс „Има много начини раковите заболявания да се лекуват, но всички те са безмилостно и системно стопи-рани с гестаповско усърдие от елита на онкоиндустрията. Този елит е не чак толкова „сенчестото” обединение на Американското дружество за борба с рака, водещите онкологични болници, Националният институт за онкологични заболявания и Агенцията за контрол върху храните и лекарствата. Сенчестата част е фактът, че тези уважавани институции са до голяма степен свързани с фармацевтичната индустрия, която печели невероятно много от вманиачеността на медицинската професия по химиотерапията“.
Вече споменах една книга, която горещо ви препоръчвам. Тя е от известния медицински историк Ханс Руеш „Голият крал на голямата медицинска измама”. В нея Руеш разкрива масовата корупция и измами в медицината, медиите, науката, правителството и индустрията. Руеш цитира д-р Дж. У. Ходж: „Медицинският монопол или медицинският тръст, смекчено наричан Американска медицинска асоциация, не е най-безчестният монопол, организиран някога, но е най-надменната, опасна и деспотична организация, която някога е успявала да управлява свободен народ в тази или в някоя друга епоха. Всички методи за лечение на болните чрез безопасни, прости и природни лекарства със сигурност ще бъдат атакувани и осъждани от арогантните лидери на лекарския тръст на Американската медицинска асоциация като „фалшификации, измами и шарлатанство”.
Историкът продължава: „Всеки специалист по изкуството на лекуването, който не се съюзява с хищния медицински тръст, е осъден като „опасен шарлатанин” и самозванец. Всеки санаториум, който се опитва да възстанови здравето на болните с природни средства, без да прибягва до скалпел, отровни лекарства или до причиняващите болести серуми, смъртоносни токсини или ваксини, веднага се атакува от тези медицински тирани и фанатици, жестоко се осъжда, клевети и преслсдва до последно”.
Медицинските аутсайдери с новаторски идеи за лечение на рака са злепоставяни, класифицирани като „знахари” или „шарлатани” и са преследвани, а методите им са обявявани за незаконни.
Защо? Медицинският монопол ни казва, че ни предпазва от алтернативните методи за лечение на рака, тъй като не е научно доказано, че действат успешно и че могат дори да попречат на по-ефективните съвременни методи да свършат работата си. По-ефективни съвременни методи за лечение на рака? Вие май се шегувате! Така ли наричат трипро-центния успех при лечението на рака с химиотерапия? Този аргумент би бил смехотворен, ако не беше толкова фрапантен на фона на милионите жертви на рака. Медицинският монопол не действа за здравето на хората. Защитава само своето собствено „златно теле”!
А какво точно означава лекарството да бъде е „научно доказан ефект” от Агенцията за контрол върху храните и лекарствата? „Сникърс”, „Ту-инкис” (кексчета), „Капкейкс” (единични кексчета с украса), „Кока-ко-ла” и хиляди други храни боклуци са “одобрени” от тази Агенция, но ако предложите алтернативен метод за лечение на рака, вероятно ще стигнете до затвора. Смятате, че си измислям това? Четете нататък…
Хари Хокеи
Хари Хокеи е роден през 1901 г. През 1840 г. дядо му Джон Хокеи, консвъдец, имал жребец, болен от рак. Когато извеждали коня да пасе, Джон забелязал, че той хрупа предимно определен вид храстовидни и цъфтящи растения. В продължение на няколко месеца конят в края на краищата се излекувал от болестта. По-късно Джон разработва билков тоник, извлечен от тези „чудни растения”, и започва да лекува други болни коне. После предава билковата комбинация на своя син, бащата на Хари, който незабелязано започва да използва тоника, за да помага на хора, болни от рак.
Когато бил само на 10 години, Хари започва да помага на баща си в приготвянето на тоника за болни от рак в последен стадий. Имат огромен успех и в края на краищата, когато баща му умира, Хари продължава лечебната традиция на семейство Хокеи.
През 1924 г., когато е само на двадесет и три години, Хари открива Клиника за лечение на рак „Хокеи” в Далас. В продължение на повече от тридесет години той лекува (и излекува) много пациенти е рак, като използва тоника на Хокеи. Към 1950 г. клиниката за лечение на рак „Хокеи” в Далас е най-големият световен център за лечение на рак с филиали в седемнадесет щата. По онова време председател на Американската медицинска асоциация е Морис Фишбейн, който също е и редактор на списанието на Асоциацията. Фишбейн се опитва да откупи правата на тоника от Хокеи, но когато му е отказано, предприема лична вендета срещу него, използвайки списанието като авторитетно средство, за да го злепостави.
В продължение на няколко години Фишбейн публикува статии в списанието, според които тоникът на Хокеи не е нищо повече от безполезна бутилка с оцветена вода, направена от бурени от задния двор. И поради факта, че дава тези бурени на пациенти, болни от рак, Хокеи, който не е лекар, е арестуван повече от 200 пъти за практикуване на медицина без разрешително! Може би неговият най-голям противник е районният прокурор Ал Темпълтън, който нарежда да бъде арестуван над 100 пъти. Братът на Ал – Майк – заболява от рак, установен в последен стадий, и преминава през съвременното лечение с „великата тройка”. След като лекарите го изпращат вкъщи, за да умре, Майк посещава Клиниката за лечение на рак „Хокеи” и в края на краищата се излекува. Когато Ал научава за чудотворното възстановяване на своя брат от рак в последен стадий, напуска работата си и става официален защитник на Хокеи.
За нещастие това се случва през периода, когато конвенционалната терапия на рака, така наречената „велика тройка”, главно поради своята доходност за цялата онкоиндустрия има законен статут. Евтиният то-ник на Хокеи представлява истинска заплаха за приходите от „великата тройка”. Затова не е трудно да се отгатне какво се случва след това: проведена е мощна кампания за оклеветяване. Чрез своята подмолна мрежа от близки приятели и чрез серии от клеветнически статии онкоиндустрия успешно набеждава Хокеи като „най-лошия шарлатанин на века”. Обаче, ако Хокеи е шарлатанин, тогава едва ли е добър в това, тъй като шарлатаните са пълни с пари, а Клиниката за лечение на рак „Хокеи” винаги лекувала пациенти дори без финансови възможности.
Но медицинската мафия не се задоволява с клевети. Служителите на Агенцията за контрол върху храните и лекарствата буквално влизат с взлом в домовете на пациентите, заплашват ги, казват им, че са мамени от шарлатанин, и конфискуват лекарствата им.
През 1954 г. независим екип от десетима лекари от Съединените щати прави двудневна инспекция на Клиниката за лечение на рак „Хокеи”. Този екип щателно разглежда досиетата и провежда разговори е пациентите. След това публикува забележително изявление. Докторите обявяват, че клиниката „успешно лекува доказано патологични случаи на рак без използване на операции, лечение с радий или с рентгенови лъчи”. Разбира се, резултатите от това изследване са пренебрегнати от онкоиндустрията. През 1953 г. Докладът на Фитцджералд, който е упълномощен от комисия при Сената на Съединените щати, заключава, че организираната медицина е „направила конспирация, за да спре” терапията на Хокеи.
Заради клеветническа статия, публикувана от Фишбейн, Хокеи го осъжда за дискредитиране и клевета и спечелва делото. Фишбейн е принуден да подаде оставка от Американската медицинска асоциация. Но това е твърде малко и твърде късно. Името на Хокеи, заедно с неговия тоник, вече са компрометирани и никога няма да бъдат възстановени. Всички клиники на Хокеи в края на краищата са затворени. Клиниката
в Далас е затворена през 1960 г., а три юдини по-късно, за да избегне нарастващия натиск, Милдред Нелсън, медицинска сестра (дългогодишна глав-на медицинска сестра на Хокеи, чиято майка е излекувана от рак в последен стадий), премества управлението в Тихуана, Мексико. Хари Хокеи умира през 1974 г., но Биомедицинският център, както сега клиниката се нарича, продължава и до днес да лекува всички видове рак. Преди да умре, Нелсън назначава своята по-малка сестра Лиз Джонъс за ръководител на този център.

Както споменах по-рано в книгата, бяхме планирали да заведем татко в тази клиника, но за нещастие той не се възстанови от операцията. Медицинските архиви на клиниката показват, че много пациенти (някои от тях в напреднал стадий на рак) получават подобрение и дори напълно се излекуват чрез билковата комбинация на Хокеи. Лично познавам няколко човека, излекувани чрез тази терапия, което е още един пример на успешен алтернативен метод за лечение, отхвърлен като „шарлатанство” от онкоиндустрията.
Роял Реймънд Райф
Роял Реймънд Райф е блестящ учен, роден през 1888 г. Той разработва технология, която широко се използва и днес в оптиката, електрониката, радиохимията и биохимията. През 20-те години на миналия век изобретява първия в света оптичен микроскоп. На 3 ноември 1929 г. в-к Сан Диего Юниън пуска статия на първа страница за неговия микроскоп. Последват я и други статии. През 1931 г. той обявява резултатите си пред лекарите и университетските медицински отдели. Известни лекари и из
следователи пламенно одобряват работата му. Сред тях е д-р Милбанк Джонсън, президент на Южнокалифорнийския филиал на Американската медицинска асоциация и член на борда на директорите на болница „Пасадена”.
До 1933 г. Райф усъвършенства технологията и конструира проекцио-нен плазматичен ултрамикроскоп, който може да уголемява обектите 60 000 пъти повече от нормалната им големина. За разлика от електронните микроскопи, с които могат да се наблюдават само мъртви образци заради смъртоносните химически бои, използвани при тях, микроскопът на Райф дава възможност да се наблюдават живи организми чрез процеса, наречен „самооцветяване чрез флоуресценция”.
Както толкова много други важни открития в науката, принципът на действие на ултрамикроскопа на Райф е прост, но ефективен. Например, микроскопите никога не пресичат светлинните лъчи, тъй като според Райф дифракцията на светлината е причина за по-ниската резолюция, наблюдавана в стандартните изследователски микроскопи. Чрез своите усъвършенствани микроскопи Райф може да показва плеоморфизъм. Това означава, че отглеждането на един организъм в различен вид култура може да произведе съвършено различен организъм.
Райф може да наблюдава миниатюрни микроорганизми, живеещи в човешкия организъм, които според него причиняват рак. Той наблюдава поведението на различни микроби, когато ги атакува с всякакви съчетания на радио и звукови честоти. Скоро открива, че определени честоти, които нарича „смъртоносни честоти на вибрация”, унищожават плео-морфните микроби, активни при рака.
В началото на 1934 г. д-р Милбанк Джонсън, приятел и съмишленик на Райф, урежда официални клинични изпитания на новото оптично устройство на Райф. Медицинският екип включва най-известните лекари и патолози. Шестнадесет пациенти в последен стадий на рак от „Пасадена Каунти Хоспитъл” стават доброволци за лечение с уреда на Райф, който унищожава плеоморфните микроби вътре в раковите клетки. След три месеца всичките шестнадесет пациенти все още са живи. Лекарите са смаяни, че при четиринадесет от тях няма никакви признаци на рак и са обявени за клинично излекувани. Месец ио-късно другите двама пациенти също са обявени за излекувани. Всичките шестнадесет пациенти с рак в последен стадий са излекувани от Райф. Това е огромен успех! На следващата страница се намира статия (в оригинал от английски език) от изданието на Сан Диего Ивнинг Трибюн от 6 май 1938 г.
Намесва се медицинската мафия. Досещате ли се от кого по това време се оглавява Американската медицинска асоциация? Познахте, от скандалния Морис Фишбейн. Точно както при Хокеи, Фишбейн иска да участва в продажбата на това устройство. Затова прелага план, чрез който той (и Медицинската асоциация) ще даде на Райф своето официално благословение, а след това ще накара своите приятелчета от Агенцията за контрол върху храните и лекарствата да одобрят устройството по бързата процедура. В замяна Фишбейн ще получи огромен дял от печалбата при продажбите. Райф отказва.

Подобно на ситуацията с Хари Хокеи, Фишбейн и неговите приятелчета се заемат да унищожат Райф. Лабораторията му е разрушена. Откраднати са снимки, филмови ленти и записки. Микроскопът му е откраднат, лабораторията му – изгорена, а някои от неговите сътрудници загиват при съмнителни обстоятелства. През 1940 г. двама лекари, които подкрепят Райф, внезапно са нападнати от федерални служители, които конфискуват и тяхно оборудване и записки. По-късно и двамата са намерени мъртви, като по общо мнение се били отровили.
Преминаваме бързо към 1944 г. Д-р Милбанк Джонсън урежда пресконференция, за да представи уреда на Райф при лечението на рак. Според някои слухове д-р Джоунс се е свързал с представители на Биг фарма, които имали за него специални финансови предложения, за да премълчи информацията за работата на Райф. В нощта преди пресконференцията д-р Джонсън неочаквано умира и всичките му записки са обявени за „изгубени” от служителите, занимаващи се е неговата собственост. Макар
отначало да се смята, че това е нещастен случай, години ио-късно следователите ексхумират тялото на Джонсън и откриват отрова.
След това настъпва фаталният удар – полицията незаконно конфискува останалото от неговите петдесетгодишни наблюдения. За да довършат работата, медицинските списания отказват да публикуват каквото и да е за лечението на Райф. През 1971 г., на 83-годишна възраст, Райф умира от свръхдоза валиум и алкохол. За повече информация относно Роял Реймънд Райф ви препоръчвам да прочетете „Лекарството за рак, което подейства” от Бари Лайне.
Историята на Ралф Мое
„През 1974 г. започнах работа в „Мемориъл Слоун Кетъринг” – водеща световна болница за лечение на рак. Бях идеалист и нетърпелив учен, искрено горд от това, че съм част от „Слоун Кетьринг” и че участвам във войната срещу рака на Никсън. Работата за мен беше като осъществена мечта. Исках да бъда част от побеждаващия отбор, който в края щеше да унищожи рака.
За три години се издигнах до поста помощник-директор по обществените въпроси в болницата. По това време бях на 34 години и женен за жената на мечтите си. Имахме дъщеря и син, тогава на девет и седем години. Мечтаехме да си купим къща и да спестяваме за образованието на децата. Затова можете да си представите колко развълнувани бяхме, когато ме повишиха. Получих огромно увеличение на заплатата и възторжени отзиви от шефовете. Казаха ми, че част от привилегиите на работата включват намалена такса за образоването на децата в Нюйоркския университет. Няма нужда да казвам, че всички разчитахме на моето „светло бъдеще” в „Мемориъл Слоун Кетъринг”. Но скоро се случи нещо, което промени хода на живота ми завинаги.
Голяма част от работата ми като помощник-директор по обществените въпроси беше да пиша статии за медиите във връзка е новините за рака и да подготвям брошурата, издавана от болницата. Отговарях също на обажданията на пресата по същите въпроси.
Един ден интервюирах изтъкнат учен в болницата за статия, върху която работех. Оказа се, че ученият д-р Канемацу Сугиура постоянно получава положителни резултати при смаляването на туморите с помощта на натуралното вещество амигдалин (може да сте го чували като лаетрил). Развълнувано (и наивно!) казах за откритието на Сугиура на директора по обществените въпроси и на другите висши служители и им споделих плановете си да напиша статия по този въпрос. Тогава преживях най-големия шок в живота си.
Всички настояха да спра да работя по тази статия веднага и да забравя за нея. Защо? Казаха, че работата на д-р Сугиура е необоснована и напълно безсмислена. Но аз бях видял резултатите със собствените си очи. И знаех, че д-р Сугиура е истински учен и етичен човек. След това моите шефове ми наредиха заповед, която никога няма да забравя. Казаха ми да излъжа. Вместо историята, която бях планирал да напиша, ми наредиха да напиша статия и официално изявление за всички основни телевизионни програми, като в тях убедително трябваше да обявя, че всички наблюдения, свързани с амигдалина, нямат положителен резултат и че веществото не може да лекува рак. Протестирах и се опитах да ги убедя, но сякаш говорех на въздуха.
Никога няма да забравя как се чувствах този ден в метрото по пътя към вкъщи. Главата ми бучеше от смесицата от силни чувства: объркване, шок, разочарование, опасения за прехраната и бъдещето на моето семейство. Над всичко това изпитвах силна потребност да науча защо се прави това прикриване. След дълги разговори е моята съпруга и с родителите ми (които бяха шокирани, както можете да си представите) реших, докато мога, да отлагам писането на каквито и да е официални изявления за амигдалина, като междувременно предпазливо да разбера всичко. Всички в службата останаха доволни, че съм се отказал от статията, и се заехме е други по-малко спорни проекти.
Затова през следващите няколко месеца успях да проведа собствено разследване, за да отговоря на големия въпрос, който не ми даваше спокойствие: кои са хората, за които работя, и защо забраняват да се разгласяват положителните резултати от лечението на рака? Записките ми ставаха все по-обемисти, докато разкривах все повече и повече интересни и тревожни факти. Никога преди не се бях замислял за политическите и финансовите аспекти на болестта. Сега подреждах пъзела. Научих, че:
► Хората от борда на директорите на „Слоун Кетъринг” са най-известните инвеститори от петролно-химическата и други замърсяващи околната среда индустрии. С други думи, болницата се ръководи от хора, които трупат богатство чрез инвестиции в най-токсичните и канцерогенни продукти на планетата.
► Ръководните служители на най-големите фармацевтични компании, които произвеждат лекарства за лечение на рак, също са част от борда. Те имат очевиден корпоративен интерес химиотерапията да се рекламира и успехът на природолечението да се премълчава.
► Председателят и президентът на „Бристъл Майърс Скуиб”, водещите световни производители на лекарства за химиотерапия, имат висок пост в борда на „Мемориъл Слоун Кетъринг”.
► Седем от деветимата членове на Комисията по институцио-нална политика на болницата имаха връзки е фармацевтичната индустрия.
► Самата болница инвестира в акции на същите лекарствени компании.
► Директорите на най-големите тютюневи компании в САЩ “Филип Морис” и “Ар Джей Ар Набиско” заемат почетни места в борда.
► Шестима от борда на директорите са част и от бордовете на
v> _
„Ню Йорк Таймс”, „Си Би Ес”, „Уорнър Къмюникейшънс”, „Рий-дърс Дайджест” и други медийни гиганти.
Не е чудно, че печалбите от лекарствата за химиотерапия изчезват в облаците, а медиите възторжено рекламират всяко ново лекарство като „пробив” в справянето с рака. Пазех всичките си бележки в шкаф в кабинета си. Нямах представа какво ще правя с тях. Просто знаех, че трябва да стигна до дъното на всичко това заради себе си.
Междувременно общественият интерес към лаетрила не намаля. Много хора пресичаха границата и отиваха в мексикански клиники, за да си го набавят. Телефонът на моята секретарка прегряваше от обаждания на хора, които искаха да знаят какво мисли „Слоун Кетъринг” за неговата стойност. Още веднъж ми беше казано да разпространявам новината, че всички резултати от изследвания са отрицателни.
У дома събрах семейството си за дискусия. С тяхна подкрепа реших, че не мога да лъжа. През ноември 1977 г. участвах в пресконференция и „изплюх камъчето” за мълчанието на „Мемориъл Слоун Кетъринг” по отношение на положителните резултати от амигдалин. Чувствах, че сякаш скачам от най-високия трамплин за гмуркане, но нямах съмнения, че правя точно това, което трябва. На следващия ден бях уволнен заради това, че „не мога да извършвам основните си задължения”. Такова беше основанието на болницата за пред „Ню Йорк Таймс”. С други думи, бях уволнен, защото не успях съзнателно да излъжа американския народ.
Когато се опитах да прибера нещата си от офиса, открих, че папките ми са заключени е катинар. Двама въоръжени от болницата ме придружиха извън сградата. За щастие, имам умна жена, която през цялото време беше правила копия на моите записки и беше сложила пълен комплект от тях на сигурно място. Тези бележки са съдържанието на моята първа книга „Онкоиндустрията”, която все още се преиздава, актуализира се и е достъпна на книжния пазар. Онзи драматичен ден, когато се изправих на пресконференцията и казах истината, беше поставено началото на пътуване, което никой не може да предскаже. Включих се в приключение, което продължава и до днес – да помагам на болните от рак да разкрият истината за най-доброто лечение на тази болест.
Е, няколко години по-късно успяхме да си купим и къща. Получихме заем и децата ни отидоха в колеж, а съпругата ми започна работа. Но когато погледна назад, случилото ми се като на вътрешен човек от онкоиндустрията беше сред най-хубавите неща в живота ми. Моята ценностна система беше подложена на изпит. Трябваше да преосмисля кои са стойностните неща в живота ми. Точно заради това трудно преживяване в „Слоун Кетъринг” стрих истински значимата посока за моя професионален живот, вместо само да изкачвам стълбата на кариерата и по пътя да изгубя душата си.”
Още преследвания и забрани
Д-р Джонатан Райт бил високо уважаван специалист по хранене. Основният му „грях” бил, че рекламира природолечението без благословията на Агенцията за контрол върху храните и лекарствата. През лятото на 1992 г. Дъ Сивил Аболишънист публикува статия със заглавие „Агенцията за контрол върху храните и лекарствата: американски гестаповски обвинител или гонител?”. В нея се разказвала историята му. На 6 май 1992 г., подобно на военно нашествие, клиниката на д-р Райт е нападната от над 20 въоръжени мъже. Те разбиват вратата е ритници, насочват оръжие към персонала и пациентите и конфискуват бизнес докладите, досиетата на пациентите, запасите и оборудването. „Гестаповските” агенти на Агенцията остават 14 часа в клиниката и претърсват всичко. До този момент д-р Райт дори не бил обвиняван в престъпление! Защо се наложило да разбиват вратата и да го заплашват е оръжията си? Ами полицейският представител Роб Барнет обяснява, че служителите „трябва да бъдат готови за най-лошото”. Д-р Райт обаче едва ли отговарял на описание на опасен престъпник.
Възпитаник на „Харвард” и Медицинския институт към Мичиган-ския университет, д-р Райт над десетилетие бил редактор на списание Профилактика. Но извършил непростим „грях” – не искал да предписва лекарства, за да лекува. По-скоро избрал да използва диетична и витаминна терапия. Интересно е да се отбележи, че един от любимите му методи за лечение на депресия бил използването на ел-триптофан6.
Но Агенцията за контрол върху храните и лекарствата обявила този вид лечение за незаконно. Любопитно е, че това се случило няколко месеца преди Агенцията да започне силна пропаганда за въвеждане на прозак като лекарство срещу депресия.
В средата на 90-те години на миналия век на моя приятел Джейсън Вейл е връчена смъртна присъда от лекарите. Казват му, че има рак в последен стадий. Чрез упорито търсене той разбира, че хората, които някога са боледували от рак, са открили целебни свойства в нещо толкова просто, като семките на ябълките и ядките на кайсиите. Оказва се, че те съдържат вещества, които убиват раковите клетки (витамин В|7). Джейсън се чувства по-добре, защото започва ежедневно да яде семки от ябълки. За кратко ракът на Джейсън буквално изчезва. Когато популяризират историята на Джейсън по националната телевизия, се оказва, че това шоу е с най-висок рейтинг в програмата. Затова решават да го повторят и следващата седмица. Реакцията на зрителите е толкова силна, че Джейсън е залят от хиляди телефонни обаждания от хора от цялата страна.
Оттогава Джейсън вдъхновява и помага на хиляди да лекуват своята болест с природни средства. С подходяща диета и с ежедневна употреба на ябълкови семки и кайсиеви ядки те един по един създават свои собствени истории на успех и, за щастие, всички са живи, за да ги разказват. През ноември 2001 г. Агенцията за контрол върху храните и лекарствата принуждава Джейсън да подпише договор за съгласие да не разказва историята си. Въпреки факта, че не е нарушил нито един закон, Агенцията повдига обвинения срещу него за разпространяване на кайсиеви ядки.
На 18 юни 2004 г. Джейсън е осъден на шестдесет и три месеца затвор и три години наблюдение от Районния съд на САЩ в Източния район на Ню Йорк. След като прекарва почти четири години в затвора в началото на 2008 г. го освобождава! (За повече информация виж Приложение 4.)
Д-р Макс Герсон разработва успешен метод за лечение на болни от рак, като използва строг режим на хранене, пресни сокове и панкреатични ензими. Медицинската общност има изключителната възможност по подходящ начин да изследва алтернативните методи за лечение на рака. Комисия на Сената на САЩ предлага да се отпуснат значителни средства за изследване на неговото лечение, а сенаторите са впечатлени от неговите резултати.
Обаче Американската медицинска асоциация лобира толкова силно срещу изследването на алтернативните методи за лечение на рак, че предложението е почти осуетено. След това медицинската мафия използва своето влияние да намали успеха на Герсон и го определя като шарлатанин. Използвайки техниките на Едуин Бърнис и Адолф Хитлер, достатъчно гръмко и продължително говори, че Герсон е шарлатанин, независимо от факта, че чрез неговия метод пациенти в последен стадий на рак се възстановяват напълно.
Медицинската мафия и онкоиндустрията бързо възпират всеки новооткрит метод за алтернативно лечение и създават отрицателна обществена нагласа към всеки лекар, който открие успешно лечение – че е некомпетентен или че е шарлатанин. Това е стандартна процедура на действие, и то доста успешна. Дори има уебсайтове (като quackwatch), изградени точно за тази цел. Истината е, че лечението е много ефективно. Мнението на д-р Алберт Швайцер за д-р Герсон е: „Виждам в него гений, който живее сред нас”.
През 90-те години на 20-ти век Нийл Деул финансира изследване на метод за алтернативно лечение на рак. През 1998 г. министърът на правосъдието на Мериленд – Джоузеф Карън – го обвинява в разпространяване на лъжлива рекламна литература. Деул финансира „Т-Up Inc.”, която разпространява цезий и T-Up (концентрат на алое вера), за да се бори с рак и със СПИН. Няма нито едно оплакване от потребители, а само стотици свидетелства от болни, които потвърждават настъпилата
промяна в живота им. Парадоксално е, че докато делото срещу Деул се разглежда в съда, Деул е диагностициран със сериозна форма на рак на простатата. Той уверено изпробва цезий и T-Up за собственото си лечение.
Разбира се, лекарите от медицинската мафия протестират и предсказват най-лошото, ако продължава да отказва лъче- и химиотерапията. Но състоянието му се подобрява в резултат от приемането на собствените му лекарства. Други терапии не са използвани. За жалост успешното лечение не е отразено в съдебната зала. Един съдия от Мериленд обявява Деул и „Т-Up Inc.” за виновни в нарушаване на законите за защита на потребителя. Решаващият въпрос за това, дали продуктите всъщност лекуват рака, не е засегнат в заключенията на съдията.
Джими Келър ръководи Клиника за алтернативно лечение на рак в Бейтън Руж, но е изгонен насила от страната в Тихуана, Мексико. Келър основава клиниката, след като използва природосъобразни средства, за да се излекува от смъртоносен рак. Заболяването му е лекувано без успех около две десетилетия по-рано от онколози, които ампутират ухото му и обезобразяват лицето му. Както е обичайно да се случи при конвенционалното лечение с „великата тройка”, ракът на Келър се появява отново, но по-агресивен отпреди. Джими изследва природни лечебни средства, излекува се и започва да помага и на други. Мисли, че в Мексико се намира в безопасност от медицинската мафия. Но греши.
През март 1991 г. Келър е похитен от четирима ,ловци на глави”, работещи за Министерството на правосъдието на САЩ, по заповед на Агенцията за контрол върху храните и лекарствата. Принуждават го да пресече американската граница. Там го арестуват от ФБР по дванадесет причини за телефонна измама. Какво е неговото престъпление? Келър се обаждал по телефона, за да представя клиниката си в Мексико. След незаконното му отвличане от мексиканска земя, без екстрадиция, Келър е пратен в затвора в Тексас. Не е за вярване, че за гаранция му е определена сумата от пет милиона долара. По-късно е осъден и изпратен в затвора за две години. Случаят на Келър е част от тенденция на правителството на Съединените щати да депортира набедени хора в чужбина при абсолютно нарушаване на международните закони.
Д-р Джоу ди Стефано (специалист по хранене) и д-р Даниъл Майер (остеопат*) притежават две клиники във Флорида, в които предлагат на онкоболните продукта, наречен „Албарин” – екстракт от алое вера. Албарин е разработен от д-р Иван Данхоф, пенсиониран професор по
Остеопат – специалист, който прави диагностика и лекува болния с леко докосване на ръцете, без да използва лекарства, инструменти и апаратура. Той преглежда гърба и други части на тялото – стави, сухожилия и мускули – за болка и ограничено движение, които могат да означават наличие на травма или нарушена функция. 100 медицина, известен като „бащата на алое вера”. Д-р Ди Стефано и д-р Майер използват албарин при сто болни от рак, лекуващи се в болница. Удивително е, че 94 от тях оцеляват без странични ефекти от лечението. Като цяло 80 процента от болните в клиниката се възстановяват. В началото на октомври 2001 г. в полунощ след дълъг работен ден д-р Ди Стефано си тръгва от клиниката. Стряска се от необичайни звуци зад него, идващи от кофата за боклук. Навсякъде има разпръснат боклук. Той надзърта под капака на коша и вижда двама непознати да ровят в боклука. Оказва се, че тези „клошари” всъщност са агенти на Агенцията за контрол върху храните и лекарствата.
След една седмица, точно месец след така наречената „терористична атака” на 11 септември, е извършена друга терористична атака. Както и при първата, истинският терорист е американското правителство. На 11 октомври 2001 г. сто и двадесет агенти от Агенцията за контрол върху храните и лекарствата, Агенцията за борба с наркотиците, митнически служители и различни щатски и изпълнителни агенции нахлуват и конфискуват оборудване от клиниките в Тампа и Сейнт Питърсбърг. По време на акцията агентите питат пациентите дали искат да бъдат свалени техните включени системи, но нито един от тях не се съгласява. Един от пациентите се оплаква: „Всички сме възрастни и сме тук по своя собствена воля. Защо не се махнете и не ни оставите на мира?”. Един or агентите от Агенцията отговаря: “Това ще бъде последното ви лечение!”.
Акции се провеждат едновременно и срещу д-р Данхоф в Гранд Преъ-ри, Тексас, и Джери У. Джексън от Обединени фармацевтични услуги в Арлингтън, Тексас. Джексън е фармацевтът, приготвящ екстракта от алое вера. В тази варварщина на медицинската мафия Агенцията стига дотам само да затвори клиниките и да забрани употребата на екстракта. Никой не отива в затвора. Но възникват усложнения при пациенти, които не могат да бъдат долекувани и осем от тях умират в рамките на една година.
Защо правителството атакува медицинските специалисти, предлагащи екстракт от алое вера? Това се случва в отговор на оплакванията от местни онколози, които губят бизнеса си! Осъзнавайки, че тези лекари са солидарни с монолитнага медицинска мафия, Агенцията за контрол върху храните и лекарствата действа със светлинна скорост в това гестаповско нахлуване, за да анулира конкурентната заплаха. Все пак, ако ефектът от екстракта от алое вера стане широко известен, това ще намали продажбите на високо доходните лекарства за химиотерапия. Може ли да бъде по-очевидно, че войната срещу рака всъщност е война срещу ефективните, природосъобразни лекарства при рак
В своята книга „Политиката в лекуването: потискане и манипулиране на американската медицина” Даниъл Хейли документира единадесет случая на системно отхвърляне на доказани методи за лечение на рака с вещества като хидразин сулфат, DMSO, цезиев хлорид и алое вера. Заключението на Хейли е: „В свободен пазар, където нетоксичната терапия може открито да се конкурира с токсичната, и информацията не се премълчава, пациентите ще могат да вземат обосновани решения. Точно това не искат фармацевтичните компании. Танцувайки по нейния такт, Агенцията за контрол върху храните и лекарствата свирепо спира от продажба ефективните нетоксични средства, които могат да се окажат сериозен конкурент на патентованите и често токсични фармацевтични продукти. Като казва какво да се продава, Агенцията не предпазва обществото от вреди, а сътрудничи на фармацевтичните компании да останат без ефективни конкуренти”.
Истината е, че през миналия век се създават успешни алтернативни средства за лечение на рак, изгубени заради непрекъснатите опити да бъдат игнорирани. Бариерата на научния фанатизъм, която отделя съвременните наблюдения върху рака от действителността, остава непокътната. Безброй са истинските житейски драми на преследване. Ако трябва да изброя всичките, няма да ми стигнат още десет книги. Ще ви оставя сами да ги проучите. Просто напишете следните имена в която и да е интернет търсачка: Dr. Sam Chachoua, Dr. Hulda Clark, Dr. A. Keith Brewer, Dr. William Kelley, Dr. Gaston Naessens, Dr. Patrick Flanagan, Dr. Hans Nieper, J.H. Tilden, Dr. Kurt Donsbach, Dr. Stanislaw Burzynski, Dr. William Koch, Dr. F.M. Eugene Blass, Dr. Otto Warburg, Dr. Virginia Livingston, Dr. Gunther Enderlein, Dr. Ernest Krebs, Dr. Philip E. Binzel. Списъкът продължава до безкрай. Много имена са изгубени, а други са напълно заличени.
Какво е общото между тези почтени лекари? Те всички разработват успешни алтернативни методи за лечение на рак за хиляди пациенти. И всички са преследвани от онкоиндустрията, тъй като са използвали неодобрени методи за лечение. Тези примери са само върхът на един огромен айсберг. Медицинската мафия има почти стогодишна история на широка корупция, некомпетентност, преследване и организирано потъпкване на успешното лечение на рака. Милиони са пострадали ужасно и са умирали, защото отговорните лица са подкупни, не възприемат иновациите и отказват да извършат това, което е етично и правилно.
Това, което днес се случва в медицината, не трябва да ни изненадва. Достатъчно е да хвърлим бърз поглед към историята. Знаете ли, че много от най-великите световни открития първо са били отхвърляни от научната общност? Техните автори често са осмивани и осъждани като измамници или шарлатани.
Според Артър Шопенхауер, философ от 19-ти век, „всяка истина, преди да бъде приета, минава през три етапа. В първия се осмива, във втория претърпява противопоставяне, а в третия се приема за очевидна”.
Ето само още няколко примера:
Игнац Земелвайс е изгонен от медицинското общество и напуска Виена заради това, че предлага преди операция хирурзите да мият ръцете си.
• Галилео Галилей е осмиван заради убеждението си, че Слънцето е център на Вселената.
Братята Уилбър и Орвил Райт, създателите на първия летателен апарат, са отхвърлени като „измамници” от „Сайънти-фик Америкън”, от американската армия и от много учени.
Уилям Харви е осмиван заради твърдението си, че кръвта се изпомпва от сърцето и се движи по артериите.
• Жак Картие открива лекарство за скорбут: кора от дърво и иглички от бял бор (и двете богати на витамин С), разбъркани в течност. Когато се върнал в Европа, докладвал това на лекарите, но те му се присмиват. Изминават повече от 200 години преди медицинските експерти да „открият”, че скорбутът се причинява поради липсата на витамин С.
Откривателите на турбиновата сила, телеграфа, електричеството, телевизията и космическите пътувания са осмивани или пренебрегвани от научния елит от конкретното историческо време.
Ирония по отношение на науката (която се предполага, че представлява търсене на нови истини) е, че повечето хора от научния елит сякаш са посветени да се противопоставят на истинския прогрес и да пренебрегват оригиналната мисъл. Парадоксално е, че повечето учени сякаш са сс посветили да се противопоставят на истинския прогрес и на новите открития и да забавят развитието на истинската наука, чиято същност е разкриване на действителностга такава, каквато е.
Това включва и областта на медицинската наука. Човек може да атакува политическите и икономическите теории с известна свобода, въпреки че тази свобода е силно ограничена с навлизането на „патриотичния акт” и последвалите от него неконституционни „заграбвания на власт” от правителството на САЩ. Има дори още по-малко свобода в областите на науката и медицината. Всеки учен или лекар с нова и оригинална идея се приема за опасен измамник или шарлатанин, за рушител на установеното вместо за новатор, чиито идеи си струва да бъдат оценени.
Най-репресивният, най-предубеденият и най-противно нетолерант-ният дял от медицината е несъмнено тази част от нея, която се занимава с рака. Всъщност онкоиндустрията има списък с шарлатани, лекуващи рак, публикуван в интернет. Какво е общото между тези шарлатани? Те използват „неефективни” методи за лечение. Нека да разгледаме това. Неефективни методи – какво точно означава това? Наистина ли не са доказани или доказателствата за техния успех се прикриват?
Трябва да знаете, че онкоиндустрията стига до големи крайности, за да елиминира успешните алтернативни методи за лечение на рака. Премълчава и неуспешните. По този начин изглежда, че метод, който премълчават, не действа и че по този начин просто си вършат работата, за да ни предпазват. Обаче в действителност стотици алтернативни методи за лечение на рака наистина помагат. Жалко е, че неколцина измамници предоставят на онкоиндустрията оръжията, от които се нуждае, за да направят всеки метод за алтернативно лечение (включително и всички ефективни) да изглежда, че е шарлатанство.
Ако трябва да си кажем истината, повечето от методите на конвенционалната медицина не са доказани от правителствените стандарти. През 1978 г. Офисът за технологично оценяване (дясната ръка на Конгреса) изнася доклад, според който „само 20 процента от всички процедури, използвани понастоящем в медицинската практика, са ефективни. И това е доказано чрез контролирани изпитания”. Това означава, че между 80 и 90 процента от това, което лекарите правят, е налучкване. По думите на самото правителство голяма част от съвременната медицина е „шарлатанство” (Оценяване на ефикасността и безопасността на медицинските технологии.// Конгрес на САЩ. 1978, с. 286-929).
Според Уебстър Кер “Научните доказателства за алтернативните методи за лечение могат да бъдат сравнени с кораб с размерите на „Куин Мери II”. В сравнение с тях научните доказателства за конвенционалното лечение могат да се сравнят с кораб, който може да се събере в една вана. Не преувеличавам. Обаче Агенцията за контрол върху храните и лекарствата казва, че химиотерапията и съвременната медицина са подкрепени от научни доказателства и че доказателства за алтернативните методи за лечение не съществуват. Това не е нищо друго, освен чиста корупция; нищо друго, освен лъжи. Така че по какъв начин Агенцията за контрол върху храните и лекарствата, Националният институт по здравеопазване, Националният институт за онкологични заболявания, Американската медицинска асоциация, Американското дружество за борба с рака и много други институции прикриват очевидните статистически доказателства за алтернативните методи за лечение? Като ги пренебрегват (тоест като ги включват в черния списък), те определят
случващото се като спонтанна ремисия и като това, което аз наричам „психологическа ремисия”.
Интересно е, че всички методи за алтернативно лечение в „шарлатанските” списъци на медицинския монопол имат следните общи черти: всички са натурални, не са фармацевтични, не са токсични и не могат да се патентоват. Но още по-важно е, че всички успешно лекуват рака! А защо химиотерапията и лъчетерапията не са в този списък, въпреки че са недоказани и често убиват пациентите? Защото и двете са много скъпи и могат да се патентоват. Нека да обясня.
Да предположим, че открия витамин, с който се лекува рак. Нека просто да го нарека Витамин Z. За да мога да ви кажа какво е действието на витамин Z и да ви го продам, трябва да получа одобрение за него като лекарство от Агенцията за контрол върху храните и лекарствата. Това ще ми струва между 200 и 500 милиона долара. Ще трябва да чакам и няколко години, за да получа разрешение. Обаче тъй като витамин Z е природен продукт и се намира предимно в зеленчуците, не мога да го патентовам. Затова дори след като похарча половин милиард долара, за да класифицирам витамин Z като лекарство, няма да е възможно да се патентова и всеки ще може да го продава без мое разрешение. Чисто и просто съм изгубил половин милиард долара и няколко години. Като счетоводител мога да ви кажа, че няма смисъл да се опитвам да получа одобрение за витамин Z от Агенцията за контрол върху храните и лекарствата, за да го продавам като лекарство.
Така че, макар витамин Z да е естествен продукт, да лекува рак и да няма вредни странични ефекти, не мога да ви кажа, че успешно лекува рак, защото не е преминал през лабораторните изследвания на Агенцията. Но защо медицинският монопол задържа информация за нещо толкова важно, каквото е лекарството за рака? Не е ли загрижен за общото благосъстояние на хората? Не иска ли най-доброто за нас? Тъжно е, но отговорът на всеки от тези въпроси е ясно и просто „не”. Тъй като медицинският монопол е задължен на Биг фарма, неговите методи за лечение винаги ще включват най-скъпите, най-доходните лекарства, независимо от това какво се случва с пациента.
„Гестапото” на Агенцията за контрол върху храните и лекарствата отново полудява
Ако все още сте убедени, че Агенцията за контрол върху храните и лекарствата защитава свободата на словото, помислете отново. В още един абсурден пример на съвременната гестаповска заплашителна тактика, в началото на 2010 г. Агенцията изпраща предупредително писмо на счетоводителя на „Дайъмънд Фудс” с информация, че пакетчетата е орехи на компанията са „нарушение на федералния акт за храни, лекарства и козметика”.
Можете да попитате какво точно е нарушението на „Дайъмънд Фудс”. Ами в своя уебсайт дръзко популяризират истината за някои от здравословните предимства на орехите, като например факта, че орехите предпазват от сърдечносъдови болести и облекчават ставните болки. Как смеят! Сега за тези от вас, които не вярват в чудеса, моля, продължавайте да четете. Според Агенцията за контрол върху храните и лекарствата точно в момента, в който „Даймънд Фудс” представят предимствата на орехите, точно тези ядки (които всички ние „глупаво” смятаме за храна) чудотворно са приети за „лекарство”. По този начин “Даймънд Фудс” стават виновни за продажбата на неодобрени от Агенцията лекарства!
Здравословните предимства на орехите са научно документирани от десетилетия. Над 30 са оценените от специалисти разработки, според които орехите намаляват риска от инфаркт на сърцето и подобряват здравето на сърдечносъдовата система. Въпреки това Федералната смъртна администрация (FDA) твърди, че орехите магически са се превърнали от храна в лекарство и затова са с грешен етикет. Ето в гова „Дайъмънд Фудс” са виновни.
Е, сега наистина вярвам, че живеем в матрицата! Нека да го кажа направо. Агенцията за контрол върху храните и лекарствата одобри ви-окс, който уби над 50 000 човека, а прави проблем за орехите. Стига глупости! Кристално ясно е, че тази агенция е загрижена да защитава приходите на Биг фарма, а не здравето на обществото.
Този абсурден случай ме връща десетина години назад, когато „геста-пото” на Агенцията и медицинската мафия насочиха вниманието си към „опасната” индустрия да се отглеждат череши. Разбирате ли, на своите уебсайтове производителите на череши имат линкове към някои научни разработки (например от университета „Харвард”), показващи, че черешите облекчават възпалението и намаляват болката. Агенцията незабавно им изпрати съдебни призовки с обичайните заплахи (включително от затвор), ако не махнат веднага препратките от своите уебсайтове. Какво си мислят тези производители на череши? Не знаят ли, че не трябва да се слагат линкове, нито да говорят за здраве? Ако НЕ сте фармацевтична компания, НЕ можете да казвате, че вашият продукт е здравословен дори ако тези твърдения са подкрепени със стотици изследвания от специалисти. Обаче, ако СТЕ фармацевтична компания, е достатъчно да платите на изследователите да измислят данните, както се случи с д-р Скот Рубен. Разберете добре. Агенцията за контрол върху храните и лекарствата не е нищо повече от „трошач на крака” и НЕ се интересува от истината, НИТО е загрижена за здравето. Този съвременен „атакуващ отряд” се грижи само за приходите на фармацевтичните компании.
Нека да си представим, че има билка, която облекчава хроничните страдания на болни в последен стадий на рак. Ще я наречем просто мери джейн. В резултат на тази чудна билка пациентите с рак живеят без болки, без повръщане, имат апетит и не страдат от кахексия. Смятате, че мери джейн ще бъде дадена на всеки болен от рак, нали? Е, за съжаление не сте прави. Най-вероятно мери джейн не може да бъде патентована. Ще бъде обявена за незаконно лекарство и онези, които я използват, за да се лекуват и да облекчават болките си, ще бъдат обявени за престъпници. Разбирате ли, позволени са единствено узаконените лекарства въпреки факта, че много от тях са смъртоносни. Много от „нелегалните лекарства” (тоест природните растения и билки) са напълно безвредни и всъщност са от голяма полза за здравето.
Медицинската мафия безмилостно преследва онези лекари, които провеждат нови, ефективни, нетоксични терапии, и пренебрегва желанието на пациентите, които искат да се лекуват именно по този начин. Междувременно тя гледа сериозно на „великата тройка”, подкрепя я и я защитава чрез закона, въпреки че е доказано неефективна и токсична. Решаващият въпрос не е дали алтернативните методи за лечение са по-ефективни от „великата тройка”. Този факт е очевиден. Решаващият въпрос, за съжаление, е кой метод ще донесе най-големи приходи за дилърите на лекарства.
Победители са медицинската мафия и Биг фарма.
А губещи са болните от рак.

  • Тай Болинджър – ,,Ракът – да оцелееш извън матрицата.“

ЕВГЕНИЙ УТИН – ВОЕНЕН КОРЕСПОНДЕНТ ОТ РУСКО-ТУРСКАТА ВОЙНА ОТ 1877-1878: ,,ЗА БЪЛГАРИТЕ КАМШИКЪТ Е НАЙ-ДОБРОТО ОСВОБОЖДЕНИЕ!“

Евгений Утин, руски военен кореспондент на руско турската война от 1877-1878 година за отношенията между руснаците “освободители” и “освободените” българи:
“- Знам, че „братушките” не могат да ме понасят – каза ми един началник на окръг, когато обхождахме владението му и спирахме в селата – но ми е все едно. Този народ е калпав и трябва да се отнасяш с него сурово. Сега ги е страх от мен, защото знаят, че нищо няма да им се размине: виновен ли е – двайсет и пет нагайки! Нека ги е страх!
– Чакайте, – възразих му аз – нагайката е твърде глупаво средство, за да бъде спечелено приятелството на българите.
– Нека ви направя за седмица шеф на кааза и ще видите може ли човек да се справи без нагайка. Всеки ден ще ви трябват двеста-триста! Не познавате българите, а колкото до тяхното разположение – Бог да им е на помощ, но на нас защо ни е?
– Забравяте, че сме дошли да ги освобождаваме! А вие, с нагайката!
– Повярвайте ми, за тях нагайката е най-доброто освобождение!”
Българите безпрекословно изпълняваха заповеди, но на лицата им не можеше да прочете нито задоволство, нито радост. Бяха убедени, че ако турците са ги били произволно, така ги бият и руснаците.

Описвам как едно длъжностно лице от гражданското управление така, донякъде оригинално, се отнася към своите задължения само защото то не е нещо изключително, отличаващо се от всичко останало. Напротив, ако нещо ме поразяваше, то беше водещата роля на нагайката. Примерът е заразителен и употребата на нагайка бързо минаваше от един на друг. За съжаление, тя получи право на гражданство и кой ли не злоупотребяваше с това оригинално цивилизационно средство! Българите очевидно не бяха особено доволни от такова управление, наред с всичките беди и страшни жертви на войната. Между другото, и това, понякога зле прикрито недоволство, служеше като източник на обвиненията за неблагодарност.
Всичко, което се случва в сферата на гражданското управление в България, – казваха ми противниците на княз Черкаски – изобщо не е ново, всичко донякъде е продължение на извършеното от него в полското царство. По същия начин и там повечето длъжности бяха в ръцете на военни, свикнали да действат решително и сурово. Строгостта се е запазила и явно не е така лесно да се откачиш от нея. Тя дори те принуждава да забравиш различния начин на действие.
Тук се прилага система на действие, според която в един прекрасен ден за началник на окръг или дори за губернатор се назначава човек, който вижда в нагайката най-добро средство за управление, а от друга страна, се отнася високомерно и сурово с българите, които идват, за да му благодарят. Днес тези хора подозират цяла партия, партията „Млада България”, за политически неблагонадеждна и я обвиняват в едва ли не революционни провокации. Утре ще отстранят от обществена дейност българин, само защото той мечтае за самостоятелен политически живот, за свободно, неограничавано от настойничество развитие на родината си. Този начин на действие едва ли ще осигури на Русия трайна любов и беззаветна преданост от страна на българите.”

САМОПРИЗНАНИЯТА НА ЕВРЕИНА МАРКУС ЕЛИ РАВАЖ – ЛИЧНИЯТ БИОГРАФ НА СЕМЕЙСТВО РОТШИЛД ПУБЛИКУВАНИ В: THE CENTURY MAGAZINE, JANUARY 1928 Г. VOLUME 115, NUMBER 3, PAGES: 346-350

,,Ние се измъкваме от военна служба, във военно време, понеже по натура и традиция сме пацифисти, но същевременно ние сме причината за всички войни, и главните получатели на изгодата от тях. Ние сме, и основатели, и убийци на капитализма, и същевременно – основни агитатори на комунизма… Вашите безразборни и противоречащи си обвинения против нас, не съответстват на действителното значение на събитията. Вие ни обвинявате, че ние сме извършили революцията в Русия. Да предположим, че е така? И какво от това? В сравнение с това, което свети Павел – Саул – Савел – евреинът от Тарсус, направи в древния Рим, Руската революция е просто – улична битка. Вие вдигате много шум относно преобладаването ни във вашите театри и кино. Много хубаво, ако е така. Но какво ще кажете за това, това, че под наш контрол са и вашите църкви, и вашите училища, и вашите закони, и вашите правителства, и самите ваши мисли и понятия, с които мислите. Вие, въобще, съществувате в еврейско понятийно пространство. Как може да се избавите от собствената си сянка? Руснак отпечата “Протоколи на сионските мъдреци”, от която се вижда, че ние сме извършили и Първата световна война. Вие вярвате на тази книга. Добре, ако вече е тръгнало натам, ние ще се разпишем под всеки неин протокол, затова можете да се успокоите – тя е истинска, автентична. Но какво следва от това, че ние се явяваме причина за всички заговори в историята, в които вие ни обвинявате? Вие нямате мъжество да ни привлечете под отговорност, а още по-малко, да ни накажете, макар че имате пълния списък на нашите престъпления. Ако сте толкова сериозни, за да говорим за еврейските заговори, мога ли да ви насоча вниманието към един от тях, струващ си разговора. Защо да хабим думи за контрола на общественото мнение от еврейските банкери, вестникарските и кино-олигарсите, когато със същия успех можете да ни обвините, че ние контролираме цялата ви цивилизация, посредством еврейското Евангелие. Вие още не знаете дълбочината на нашата вина. Ние се вмъкваме навсякъде, навсякъде създаваме свади и винаги побягваме с плячката. Ние извращаваме всичко. Ние ви отнехме вашия естествен свят, вашите идеи, вашето предназначение, и всичко това объркахме и извратихме. Ние бяхме в началото, не само на Първата световна война, но и на всичките ви войни; не само на руската, но и на всичките ваши революции в историята. Ние донесохме несъгласия, раздори, смутове и криза във всички ваши лични и обществени дела, и до сега само с това се занимаваме. И кой ще каже, още колко време ще продължим? Погледнете малко назад и вижте какво се случи. Деветнадесет века назад вие бяхте невинна, свободна, естествена езическа раса. Молехте се на своите богове: духовете на въздуха, течащите потоци и гората. Вие не се изчервявахте при вида на голо тяло. Вие бяхте в екстаз от бойното поле, от сраженията, от бойния дух… Живеейки на склоновете на хълмовете и в долините на майката природа, вие положихте основите на естествените науки и философията. Имахте здрава, благородна култура, непомрачена с угризения за социалната съвест и човешкото равенство. Кой знае колко велико и розово бъдеще щяхте да имате, ако не бяхме ние. Но ние не ви оставихме на спокойствие. Ние ви хванахме в своите таралежови ръкавици и разрушихме цялата ви великолепна структура, която бяхте създали, и преобърнахме напълно цялата ваша история… Нашите племенни закони станаха основа на вашия морален кодекс, на всичките ваши конституции и законоположения. Нашите легенди и митове станаха истини, с които поите своите деца… Въоръжихме с евангелие Лутер, който се вдигна срещу вас и отново ви върна в ярема на нашата еврейска цивилизация. Вземете трите велики революции от нашето време: Английската, Френската и Руската. Какво бяха те, ако не триумф на еврейската идея в социалната, политическата и икономическата области? И краят му не се вижда. Ние до сега доминираме над вас… Нима е чудно, че ни ненавиждате? Ние сложихме стоп кран на вашия прогрес… Така че, защо да не ни ненавиждате? Ако ние бяхме на ваше място, ние от все сърце бихме ви ненавиждали, много повече отколкото вие го правите. Обаче ние не сме длъжни да ви разказваме всичко, как и защо. Не сме длъжни всичко да ви обясняваме и тълкуваме… Нашето влияние го има, и то е много, много по-голямо, отколкото даже можете да си представите… В един прекрасен ден ще се събудите и ще разберете, че вашата религия, вашето образование, вашата медицина, вашият морал, вашите социални, правителствени, юридически и икономически институции, всичките са из основи наши!… Гоите – виждаме с облекчение ние – никога няма да са способни да видят реалната дълбочина на нашите престъпления… Вие ни обвинявате, че сме подстрекатели, извращатели, агитатори, терористи. Това е истина, и аз се прекланям пред това ваше откритие. А нима с малко повече усилие няма лесно да се докаже, че ние сме причината за всяка ваша революция в историята. Без всякакво съмнение, протестантската революция на Лутер, е наша, и просто е очевидно, че ние бяхме двигатели, на която и да е буржоазна революция, било във Франция или Англия, тя беше еврейска. Ако не беше така, ще излезе, че ние не знаем нашите собствени интереси.“

ПРЕЗ МАРТ 1941 Г. ВАСИЛ КОЛАРОВ И ВЪЛКО ЧЕРВЕНКОВ МОЛЯТ ЦАР БОРИС III БЪЛГАРИЯ ДА СЕ ПРИСЪЕДИНИ КЪМ ТРИСТРАННИЯ ПАКТ

Днешното шизофренно състояние на комунистите има своите исторически корени. През март 1941 г. Васил Коларов и Вълко Червенков молят Цар Борис III да присъедини България към Тристранния пакт. В тази епоха СССР и Райха са съюзници, които заедно са нападнали и след това разделили Полша. И днешната и миналата циклофрения на комунистите се обяснява с факта, че те никога не са били българи, само са се родили в България – тяхната истинска родина е СССР и винаги са служили на съветски, а днес на руски интереси. След като ни окупира Съветската армия с одобрението на Запада, на 9 септември 1944 г. и сложиха комунистите на власт ние нямаме държава, правешкият каскет и масов убиец, който е и циганин на всичкото отгоре – Тодор Живков ни беше превърнал в 16 съветска република и бяхме абсолютна колония на СССР, но след втория комунистически преврат на 10 ноември 1989 г., същите комунистически престъпници ни превърнаха в колония на САЩ и никой не им потърси сметка за извършените престъпления. Но всъщност ние винаги сме били колония на Интернационалните еврейски банкери, които контролират и САЩ и Русия. Изумяваме и пълната простотия на робите, които казват в последните 30 години ни управлява мафията и сме супер зле. Да не би, преди 1989 г., да бяхте добре бе роби? Сто концлагери, 300 хиляди избити от комунистите, чакане да си купиш хляб по 3 часа, изродителния процес в който караха мюсюлманите да си сменят родните имена, как някой комуняга ще ви казва как да се казвате? Ако искате ще се казвате без име, на личната карта ще ви пише без име и никой комунистически убиец няма право да ви сменя името! И сега същите комунистически отрочета като Валери Симеонов Балевски и Волен Сидеров говорят, че помаците били с турско самосъзнание, комунистически малоумници такива нали вие ги карахте тези изконни българи да се пишат турци бе, нали вие го правехте това и сега се оплаквате от това, такива мерзавци като вас заслужават да чукат камъни от сутрин до вечер. Това ли ви беше доброто преди 89 г. а? Нещо друго също ме изумява, че целият преход бил десен, моля ти се и антикомунизма нищо не е донесъл, това като го чуя се смея по цял ден. Кой правеше десният и антикомунистически преход, нека видим. Жельо Желев – член на БКП, марксист, СДС – Съюз на държавна сигурност създаден от БКП, Иван Костов – приет член на БКП спецелизирал военна школа в СССР, цялата му рода тежко комунистическа, в родата му има ятаци и шумкари. Петър Стоянов – тясно свързан с комунистите, брат му се подписва срещу членът на Незамисимото дружество за правата на човека на Илия Минев – Петър Маналов, някой твърдят, че Петър Стоянов е бил агент на ДС под псевдоним ,,Виктор“, но явно досието е скрито не би ме учудило това. Волен Сидеров и Валери Симеонов са комунистически отрочета, а Волен Сидеров 90-те години е защитавал Ахмед Доган и САЩ, а сега е първи съветски човек и страшен русофил, Красимир Каракачанов е агент на ДС под псевдоним ,,Иван“, Ахмед Доган агент на ДС с псевдоним ,,Сава“, Лютви Местан агент на ДС с псевдоним ,,Павел“, любимката на българският народ Бойка Борисова, е била членка на БКП, родителите и са членове на БКП, тя самата признава, че като охрана на Тодор Живков е разтривала ушите му, може и други места да е разтривала, но за съжаление едва ли някога ще разберем, през 90-те години когато решават да има деполитизация в милицията тогава вече полиция, Бойка решава да напусне полицията, но да си запази членската книжка на БКП и вие този го имате антикомунист? Невежеството е сила, както бе казал Джордж Оруел. Да не забравя да кажа и за Соломон Паси, този яростен евроатлантик и натовец, на него баща му Исак Паси е бил съветник на кървавия комунистически диктатор Тодор Живков. Филип Димитров е племинник на шумкари. Меглена Кунева е снаха на комунистическия садист и убиец Иван Пръмов, който в качеството си на първи секретар на Окръжния комитет на БКП в Пловдив през 1953 година заповядал на милицията да стреля срещу стачкуващите тютюноработници – 12 човека са загинали. Според комунистическия престъпник Иван ,,Батето Славков през 1988 г. Симеон Дянков е бил изпратен да се образова на Запад от семейната фондация на кървавия клан на Живкови. Славчо Трифонов подлога на комунисти и мутри, лижеше задника на Бойка Борисова, но после партията майка реши да ги направи врагове нищо чудно скоро да станат пак „приятелки“. Цветан Цветанов е старшина от ДС, син на шофьор от УБО, който е бил най-довереното лице на първия заместник-министър на МВР Григор Шопов, дългогодишен началник на Държавна сигурност. Делян Пеевски е внук на шефа на държавна сигурност във Враца. Радан Кънев е потомък на шумкари.И да не забравя най-новото творение на партията майка – БКП, става въпрос за Христо Иванов. Това същество е отроче на Мария Бойкикева – потомствена комунистка, родена в Москва. Но иначе комунизмът си е отишъл, спете спокойно деца.Така че надявам се да ви стана ясно че от 1944 г. до сега ни управляват само комунисти с прякото съгласието на добрия ,,Запад“ в кавички.Но когато говорим за комунизма като цяло не бива да забравяме, че той беше творение на еврейските банкерски династии, тази най-лоша диктатура, която е виждала човечеството отне живота на над 100 милиона невини хора, но никъде не се преследват комунистите! Защо? Защо нацистите, които също са творение на същите сили, които създадоха комунистите се преследват, което е правилно разбира се, но комунистите не се преследват, защо? Защото, този Нов световен ред, за когото говорят много говорители на истината ще бъде комунистическа диктатура и ще обхваща целият свят, тогава буквално планетата Земя ще се превърне в ад, ние може да променим нещата, но първо трябва да разберем истината, такава каквато е.

ПЛОЧИТЕ С ПОСЛАНИЕТО В ЕЛБЕРТ КАУНТИ ЩАТА ДЖОРДЖИЯ НА КОИТО Е ИЗПИСАНО НА 8 ЕЗИКА НАСЕЛЕНИЕТО НА ЗЕМЯТА ДА БЪДЕ НАМАЛЕНО НА 500 МИЛИОНА

Още през 1979 г. в Елберт Каунти щата Джорджия на едни хълм членове на тайно общество направо издигат съвременен паметник включващ послание към народите на 8 основни езика, където е написано вършу огромни каменни плочи, че населението на планетата трябва да се намали на 500 милиона. Тоест останалите трябва да се премахнат – да измрат.

Върху четири от плочите на осем съвременни езика: английски, руски, иврит, арабски, хинди, китайски, испански, суахили, в добавка от санскрит, вавилонски, египетски йероглифи и класически гръцки са написани десет наставления или заповеди от неизвестни хора, които се подписват като Georgia Guidstones.

Първото послание върху плочите е да се намали населението на земята на 500 милиона души и да се поддържа такъв брой население за постоянно, а в другите да се издигне Световно Правителство и да се балансират (известна илюминатска идея да се намалят) правата на личността със социални задължения, да се разпространи нова духовна система и се прокламира запазването на околната среда. На централната плоча има дупка, през която във всеки момент може да се наблюдава масоно илюминатската звезда олицетворяваща според окултните учения Луцифер.

Откровенията на човекомразците:

„Оскъдностите на съществуването поставят границите на възпроизвеждането на бедните и природата не може да се справи с това по друг начин освен с отстраняването на техните деца.“

Адам Смит – в „Богатството на народите“

“За да се осъществи световно управление, е необходимо да се премахнат от съзнанието на хората техният индивидуализъм, лоялността им към семейните традиции, националният патриотизъм и религиозните догми.“
Изказване на Брок Чизълм, директор на “Световната здравна организация“ (към ООН) 6 R o b e r t s o n , P. Op. cit., p. 7.

“И аз наистина вярвам, че светът ще бъде по-добър, когато останат 10 или 20 на сто от нас“

д-р Ерик Пианка

„В случай че съществува прераждането, мечтая да се върна на този свят като смъртоносен вирус, за да направя известен принос, за решаването на проблема с пренаселеността“

принц Филип – херцог на Единбург и съпруг на британската кралица

„Днес в света има 6,8 милиарда човека. Численността на населението стремително приближава към 9 милиарда. Ако ние днес действително добре поработим над новите ваксини, медико-санитарната помощ, помощта в областта на репродуктивното здраве, възможно е да можем да снижим числеността със 10 – 15% „.

Бил Гейтс

„Колко ще останат накрая (да живеят на Земята), зависи от стандарта на живот. Спряхме се на (бройката) 1.5 или 2 милиарда души, защото тогава можем да имаме големи, оживени градове, но и дива природа. Ако искате свят, в който да живеете като пиле в кафез, всеки да разполага с малко жизнено пространство и малко храна, може би (в такъв случай) ще могат да останат 4 или 5 милиарда души. Но ние вече броим 7 милиарда. Така че трябва хуманно и колкото се може по-бързо да пристъпим към съкращаване на популацията. Въпросът е: Можем ли да минем без някакво бедствие, като световна чума или ядрена война между Индия и Пакистан? Ако (растежът на световната популация) продължава със същите темпове, ще има различни видове бедствия. Някои от тях може да са бавнодействащи, например хората да измират от все по-нарастващ глад. Но може и да се стигне до катастрофални бедствия, защото колкото повече са хората, толкова по-голяма е вероятността някой непознат вирус да премине от животинската в човешката популация, след което да настъпи пологоловно измиране.“

пише го американският проф. Пол Ерлих в книгата си “Ecoscience”

„Една четвърт от човечеството е деструктивна. Това са плевели. Преди им се разрешаваше да умират от собствената си смърт, но днес поради приближаването към великия скок от човек-твар към човек-сътворец, т.е. наследник на Божията власт, тази четвърт на деструктивните трябва да се отстрани. Ние (посветените) сме отговорни за това. Ние сме отговорни за мисията на процеса на божествен подбор в полза на планетата Земя.“

Барбара Маркс Хъбард, съпругата на основателя на сциентологията в своята „Книга на сътворението“

Така говорят човекомразците, тоест слугите на дявола или по-ясно казано дегенератите. От доста време не е никаква тайна, че елитът от свръхбогатите иска по-голямата част от населението да бъде премахнато от лицето на земята. Съвсем директно заявяват, че хората ставали много и трябвало да се намалят. В момента сме около 6 милиарда и 800 милиона. Броят на тези, които да останат според различни решения варира. От половин милиард до 2 милиарда. За момента като че ли са се спрели на 2 милиарда. Поне за такава бройка настояват от Кралското общество (Royal Society) на Великобритания. Ето какво нагла глупост са написали в техния сайт: „Световната човешка популация, съчетана с безпрецедентни нива на потребление, представлява огромно предизвикателство (пречка) за здравето, благосъстоянието и околната среда.“ Те хората не пречат на околната среда, но свръх богатите, които са собственици на заводите замърсяващи околната среда. Именно от тях трябва да се започне. През 1974 г. е подписан “Меморандум 200”, известен още като „Глобален доклад 200“ подготвен от група, ръководена от Хенри Кисинджър (Държавен секретар на САЩ 1973–1977). Документът обявява депопулацията в света за основна стратегическа задача на САЩ. Eтo едно официално изявление на Хенри Кисинджър: „Депопулацията трябва да е първа грижа за външното министерство на САЩ по отношение на Третият свят.“

През 1974 г. е подписан “Меморандум 200”, известен още като „Глобален доклад 200“ подготвен от група, ръководена от Хенри Кисинджър (Държавен секретар на САЩ 1973–1977). Документът обявява депопулацията в света за основна стратегическа задача на САЩ. Eтo едно официално изявление на Хенри Кисинджър:

„Депопулацията трябва да е първа грижа за външното министерство на САЩ по отношение на Третият свят.“

Според съставения под ръководството на Кисинджър доклад първоначално населението на земята трябва да бъде намалено на един милиард и половина, а след това на половин милиард души. Срокът за изпълнение е 2040 г.
Ето извадка от документа ECO-92 EARTH CHARTER на Обединените нации:

„Прекомерната свръхпопулация в наши дни, която е твърде отвъд капацитета на света, не може да бъде посрещната за в бъдеще само с ограничаване на раждането чрез контрацепции, стерилизации и аборти, но в наши дни трябва да се решава чрез намаляване на бройките, които в момента живеят. Това трябва да се постигне по какъвто и да било начин.“

Джон П. Холдрън (здравният съветник на президента Обама) заедно със съавторите Пол и Ани Ехрлих преподаватели биолози от Стансфордския университет в публикуваната през 1977 г. книга Ecoscience: Population, Resources, Environment пишат:

„На Планетарния Режим може да му се наложи да определя оптималното население на света, но и за отделните региони, като решава дяловете (в проценти) за всеки регион. Контролът върху бройката на населението би могло да остане отговорност на всяко (местно, васално) правителство, но Режимът ще има нужната власт да налага договорените (горни) граници.“

Жак Ив Кусто, изследовател и член на създадената от илюминатите организация UNESCO:

„За да уравновесим световната популация, трябва да елиминираме по 350 хиляди човека на ден. Ужасно е, че го казвам, но е толкова ужасно и ако не го кажа.“

Михаил Горбачов, комунист, масон и председател на Зеленият Кръст:

„Трябва да говорим по-ясно за сексуалността, контрацепциите, абортите, за ценностите, които контролират популацията, защото тази екологична криза, казано на кратко, е криза, свързана с популацията. Ако намалим населението (на света) с 90%, няма да има достатъчно хора, които да създават екологични проблеми.“

Д-р Ерик Пианка, преподавател в Тексаския университет, изявен активист сред еколозите и отявлен поддръжник на евгениката:

„Войните и недохранването невинаги вършат работа. Вместо тях, болестите предлагат най-ефективния и бърз начин да убием милиардите, които скоро трябва да измрат за разрешаване на кризата с популацията. СПИН не е ефективен убиец, защото е твърде бавен. Моят любим кандидат за изтребител на 90 процента от световното население е преносимият по въздуха – Ебола, защото е много смъртоносен и убива за дни, вместо за години.“
„Знаете ли, птичият грип също е добър. На всеки оцелял се падат по деветима, които ще трябва да погребе.“

Принц Филип, съпруг на английската кралица Елизабет, считан за „филантроп“ безцеремонно казва:

„Ако се преродя, искам да се върна на Земята като смъртоносен вирус, за да намаля човешката популация.“

Дейвид Брауър, изпълнителен директор на „елитарния“ Sierra Club излиза с невероятното изявление:

„Раждането на деца трябва да се счита за наказуемо престъпление срещу обществото, освен ако родителите нямат правителствено разрешително (да правят деца). Всички потенциални родители трябва да бъдат задължени да приемат контрацептивни химикали, като правителствата раздават антидоти на гражданите, избрани да създават деца.“

Д-Р ХЕНРИ МАКОУ – ХИТЛЕР БЕШЕ ЕДИН БОЖИ ДАР ЗА ИЗРАЕЛ

Броят на евреите, според книгата „Споразумението за прехвърляне“ от циониста историк Едуин Блек, показват сюжети от историята.

През 1927 г. около 15,000 от общо 550,000 евреи в Германия смятат, че са ционисти. Това е по-малко от 2%.

По-голямата част от германските евреи „категорично отхвърля ционизма като враг отвътре“. Те бяха германци. 80,000 са се били в окопите и 12,000 са загинали.

„Никъде опозицията на евреите [към ционизма] не беше толкова широко разпространена, принципна и жестока, както в Германия“,

пише ционистът-историк. (Стр. 168)

Благодарение на Хитлер, 60,000 немски евреи емигрират в Израел между 1933 и 1941. Благодарение на едно „Споразумението за прехвърляне“ между нацисти и ционисти, еврейска собственост, оценява на $ 100 милиона е прехвърлен в Израел (б.м. – бъдещия Израел) под формата на германски промишлен износ и използвани за изграждане на инфраструктура (б.м. – бъдеща) на Израел. „Споразумението за прехвърляне“ се състои в даване на инструменти, суровини, тежки машини, уреди, оборудване за фермите, както и за финансиране на експанзията на труда и капитала. Много от големите индустрии на Израел, като текстилната и националните водопроводни съоръжения, са били по този начин основани. (Стр. 373 379.)

Това става в момент, когато бяха само 200,000 евреи в Палестина, включително и много анти-ционистки религиозни евреи. Дневната надница на един еврейски работник в Палестина е била $ 1 на ден. Имаше 800,000 палестинските араби.

БЛАГОДАРЕНИЕ НА ХИТЛЕР

Благодарение на Хитлер, ядрото на германската еврейска общност се надигна и те се прехвърлят в Палестина заедно с имуществото си.

„Много от тези хора бяха оставени да прехвърли действителните копия от своите домове и фабрики – наистина груби копия на самото им съществуване.“ (Стр. 379)

„През 1937 г., когато британците предложиха разделяне на Палестина на две държави, нацистите се чудеха дали те не са направили грешка, като създават „един еврейски Ватикан“, посветен на смъртта на Германия. Но Хитлер отхвърля всички дисиденти и настоя Споразумението за прехвърляне да се продължи и дори да обхване и други страни. Италия, Румъния, Унгария и няколко други страни в рамките на фашистка влияние подписаха подобни споразумения. “ (Стр. 378)

Хитлер е мразел евреите толкова много, че той им построи една държава за тях. Той би могъл да им вземе цялото имущество и да ги изрита, но това щеше да бъде антисемитско.

Какво излезе от това? Ами ционистите всъщност разшириха нацистката търговия от препродажбата германски стоки в целия Близък изток. Да, те не просто търгуваха с нацистите, те са действали като техни агенти. Нацистите също търгуваха много портокали от Яфа, но се отърваха от много други евреи-търговци.

Световният Еврейски Конгрес трябваше да действа доста обидено, защото те правиха световен бойкот на германските стоки. Но това беше мило само на сърцатите ционисти към нацистите. И даде на нацистите извинение да бойкотират и изгонят немските евреи.

Ционистко-нацистко СЪТРУДНИЧЕСТВО

Веднага след като нацистите дойдоха на власт през 1933 г., ционистите, придобиха защитен политически статус. След пожара на Райхстага, нацистите смачкаха почти всички от политическата опозиция и спряха 600 вестници. Но не ционистите, нито тяхната вестника, който се продавал от всеки ъгъл, и видя своето обръщение размножават пет пъти до 38,000. Ционизмът е „единствената отделна политическа философия несанкционирана от Третия райх.“ (Стр. 174)

Ционистката униформа беше единствената не-нацистка униформа разрешена в Германия. Същото е и с техния флаг. Иврит получи мандат в еврейските училища. И все пак, немските евреи искаха да останат в Германия:

„… дори и като граждани втора класа, дори и ругани и преследвани.“ (Стр. 175)

Но ционистите за презираните германските евреи казват, че заслужават да бъдат преследвани, за които искат да да бъдат асимилирани.

Ционистите поощряват нацисткото сравняване на техните расови идеологии като:

„Общата съдба и племенното съзнание трябва да бъде от решаващо значение в разработването на начин на живот за твърдите евреи.“ (Стр. 175)

Това е потвърждение
„на това, как диаспората от евреи винаги се опасяваха от ционизма, че ще се използва като правен и морален предлог за принуждаване на евреите да се отказват от европейското общество.“ (Стр. 177)

Той обяснява също защо Израел се държи като нацистка Германия. Те имат общо расистки родословие. Не само че, нацистите изграждат Израел, но и че Израел е построен от нацистка Германия чрез осигуряване на пазар за износ. Те са работили заедно. Много евреи не се получили всичките си пари, когато са пристигнали в Израел. По този начин, ционистите са участвали пряко в разграбването на европейските евреи, което се нарича „ариизация.“

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

От все повече израелци и евреи по принцип осъзнават, че ционизмът е уловка, и че поведението на Израел носи рядката прилика с нацистка Германия. Например, израелският академик Йешаяху Лейбовиц казва, че всичко което Израел е направил през 1967 г. е „или зла глупост или глупаво зло.“ Той се позовава на израелската армия като „юдеско-нацистка“.

Тук е мястото да се каже как Хитлер е една „пусната енергия“ от англо-американската (т.е. Illuminati – еврейската ) финансова камарила, т.е., от същите хора, които създадоха комунизма и ционизма.

  • Д-р Хенри Maкоу

АЛЕКСАНДЪР СОЛЖЕНИЦИН: ,,НАШИТЕ ЛАГЕРИ СА ОТ ФАШИСТКИ ОБРАЗЕЦ, АКО НЕ И ПО-БИВАЩИ СИ ГИ В НЯКОИ ОТНОШЕНИЯ“

,,Но ето че в Спецлагерите се появиха нови похвати: да се стреля например направо в строя, както в случая с другаря на този узбек. Както в Озьорлаг(СССР) пред портала на 8 септември 1952 г. Или както от наблюдателните кули по зоната.
Значи така са ги подготвяли. Това е работа на заместник командирите по политическата част.
През май 1953 г. в Кенгир тези синковци с автомати откриват внезапен и с нищо непредизвикан огън по колоната затворници, които са пристигнали вече в лагера и очакват обичайния обиск на входа. Ранени са 16 души — но да са просто ранени! Стреляно е по тях с куршуми дум-дум, отдавна забранени от всички конвенции на капиталистите и социалистите. Куршумите излизат от телата като от кратери — разкъсват вътрешностите, раздробяват челюстите и крайниците.
Защо тъкмо с куршуми дум-дум е въоръжен конвоят на Спец-лагерите? Кой е въвел това? Никога няма да разберем.
Как се обиди обаче охраната, когато прочете в моята повест, че затворниците ги наричат „дирници“ и че ето на, сега това ще стане известно на целия свят. Не, затворниците трябвало да ги обичат и да ги наричат
ангели-закрилници!
А един от тези синковци, вярно, от най-добрите, не се е обидил, но иска да отстои истината — Владилен Задорний, роден 1933 г., служил във ВСО (Военизирана стрелкова охрана) на МВД в Нироблаг от осемнадесетата до двадесетгодишната си възраст. Написа ми няколко писма.
„Момчетата не постъпваха доброволно там, а бяха изпращани от военния комисариат. Той ги предаваше на МВД, където ги учеха да стрелят и да стоят на пост. Момчетата мръзнеха и нощем плачеха — за какво им са притрябвали тези Нироблагери и всичко там! Не трябва да обвиняваме момчетата — те бяха войници и служеха на Родината. И макар в тази нелепа и страшна служба не всичко да беше обяснимо (а нима е имало нещо обяснимо?… Или всичко, или нищо. — А.С), те бяха положили клетва, службата им не беше лека.“
Искрено ще се замислиш. Оградили тези хлапета с колове — военна клетва! Служба на Родината! Вие сте войници!
Слаб е бил значи общочовешкият им залог, а и просто не го е имало, след като не е устоял срещу клетвата и политбеседите. Едва ли от всички поколения и от всички народи може да се моделират такива момчета.
Дали това не е главният въпрос на XX век: допустимо ли е да изпълняваш заповеди, като предоставяш на други своята съвест? Може ли да нямаш свои представи за лошото и доброто и да ги черпиш от печатните инструкции и устни указания на началниците? Клетвата! Тези тържествени заклинания, произнасяни с треперещ глас и насочени по смисъл за защита на народа от злодеите, могат толкова лесно да бъдат използувани в служба на злодеите и против народа!
Да си спомним какво се кани да каже Василий Власов на своя палач още през 1937 г.: единствено ти! Единствено ти си виновен, че убиват хората! Единствено на теб ще легне отговорността за моята смърт, и живей с това! Ако нямаше палачи, нямаше да има и смъртни наказания.
Ако нямаше конвойни войски, нямаше да има и лагери. Естествено, съвременниците и историята няма да пренебрегнат йерархията в отговорността за вината. Естествено, за всички е ясно, че техните офицери са много по-виновни; техните оперпълномощници — още повече; съставящите инструкциите и заповедите — още повече; а даващите указанията за тяхното написване — най-много от всички.
Но все пак стрелят, охраняват и държат насочени автоматите си не те, а войничетата! И ритат с ботуши легналите на земята все пак същите тези войничета!
Владилен разяснява:
„Момчетата бяха най-различни. Имаше ограничени службаши, сляпо мразещи зековете. Впрочем най-ревностни бяха новобранците от националните малцинства — башкири, буряти, якути. Повечето бяха равнодушни. Носеха службата тихо и безропотно. Най-много обичаха календарчетата с откъсващите се страници и времето, когато идваше пощата. И накрая, имаше добри момчета, които съчувствуваха на зековете като на хора, попаднали в беда. Повечето от нас разбирахме, че службата ни е непопулярна сред народа. Когато се прибирахме в отпуска, не носехме униформите си.“
Но най-добре защищава Владилен своята мисъл чрез собствената си история. Макар че такива като него изобщо са единици.
Включват го в конвойните войски по недоглеждане от страна на ленивата спецчаст. Вторият му баща, старият профсъюзен работник Войнино, е арестуван през 1937 г., това е причина да изключат и майка му от партията. Баща му пък, комбриг от ВЧК, член на партията от 1917 година, побързва да се отрече от бившата си жена и заедно с това и от сина си (запазва по този начин партийната си принадлежност, но все пак се лишава от ромбовете на НКВД[3]). Майка му трябва да измива компрометираността си с донорска кръв по време на войната. (Нищо, кръвта й я ползуват и партийни, и безпартийни.) Момчето ненавижда от малко сините фуражки, а ето че на самия него надяват такава на главата. Твърде ярко се е врязала в детската му памет страшната нощ, когато хора със синя униформа, каквато носи и баща му, безцеремонно се ровят в детското му креватче.
Тук ще бъдат отнесени и най-ранните бунтове, като ретюнинския — през януари 1942 г. в командировката Ош-Курие недалеч от Уст-Уса. Разправят, че Ретюнин бил волнонаемен, едва ли не началникът на тази командировка. Той призовава тези по Петдесет и осми член, както и социално вредните (7–35), събира около двеста доброволци, разоръжават конвоя от битоваци самоохраняващи и с коне отиват в гората да партизанствуват. Пречукват ги постепенно. И до пролетта на 1945 г. още осъждаха по „ретюнинското дело“ и съвсем непричастни хора.
Навярно по същото време ще узнаем и ние, пардон, вече не ние — за легендарното въстание през 1948 г. на 501-ви строителен обект при построяването на железопътната линия Сивая Маска — Салехард. То е легендарно затова, че всички в лагерите шепнат за него, но никой нищо определено не знае. Легендарно е затова, че избухва не в Спецлагерите, където има обективна почва за такива настроения, а в ИТЛ, където хората са разединени от куки, тормозени от криминалните, където е оплювано дори правото им да бъдат политически и където дори наум не може да ти дойде, че е възможен бунт сред затворниците.
През 1949 г. в Берлаг, в лагфилиала Нижний Атурях, започват приблизително по същия начин: разоръжават конвоя; вземат 6-8 автомата; нападат лагера отвън, помитат охраната, прерязват телефонните кабели; отварят вратите на лагера. Този път в него има само хора с номера, тоест заклеймени, обречени, за които няма никаква надежда.
И какво?
Зековете не пожелават да излязат от лагера.
Тези, които започват всичко това и вече няма какво да губят, превръщат бунта в бягство: тръгват на малка групичка към Милга. На Елген-Тоскан пътят им е преграден от войска и танкети (операцията е командувана от генерал Семьонов).
Всички са избити до един.
Пита се в гатанката: кое е най-бързото нещо на света? Отговорът е: мисълта!
Така е и не е така. Мисълта може да бъде и бавна, ох, колко бавна може да бъде! Човекът, хората, обществото осъзнават затруднено и късно това, което е станало с тях. Своето истинско положение.
Като натиква осъдените по Петдесет и осми член в Специалните лагери, Сталин почти се забавлява със силата си. И без тази мярка те са охранявани абсолютно сигурно, но той решава да се престарае — нека да изглежда по страшно. А излиза точно наопаки.
Цялата система за потискане, разработена при него, се основава върху разединяването на недоволните; върху невъзможността да се видят помежду си, да се преброят колко са; върху това да се внуши на всички, и на самите недоволни, че няма никакви недоволни, че има само отделни озлобени и обречени единици с изчерпани души.
,,Тихичко и уютно посрещнахме на привичните си вагонки, в обичайните си бригади, бараки, секции и кътчета Новата 1952 година. А на 6 януари, в неделя, на Бъдни вечер, когато западните украинци се готвеха да отпразнуват, да варят жито, да постят до мръкване и след това да пеят коледарски песни — нас ни затвориха от сутринта след проверката и повече не ни пуснаха.
Никой не очакваше подобно нещо! Сервираха ни го тайно, лукаво! Видяхме през прозорците как подкарват към портала стотина затворници от съседната барака с вещите им.
Дали не в етап?…
Ето че идват и при нас. Надзиратели. Офицери със списъци. И започват да ни извикват поименно… Излизай с вещите си… и с матраците, както са, напълнени!
Ето каква била работата! Пресортиране! До отвора на китайската стена е поставена охрана. Утре той ще бъде зазидан. А нас ни извеждат навън през портала и ни подгонват със стотици — с торбите и матраците ни, като хора, претърпели пожар, през друг портал — в друга зона. Тамошните пък зекове ги прехвърлят в нашата.
Всеки се напряга да разбере: кого ли са взели? Кого са оставили? Как да се разбере смисълът на това разместване? И много бързо замисълът на стопаните ни се изяснява: в едната половина (2-ри лагпункт) са оставили само истинските украинци, около две хиляди души. В другата половина, където ни събраха и където ще бъде 1-вият лагпункт — около три хиляди души от всички останали нации: руснаци, естонци, литовци, латвийци, татари, кавказци, грузинци, арменци, евреи, поляци, молдованци, немци и всякакъв случаен народ, натирен тук от полетата на Европа и Азия. С една дума, „единна и неделима“. (Любопитно. Мисълта на МВД, която би трябвало да се озарява от социалистическото и извъннационалното учение, върви по същата, по старата пътечка: да се разделят нациите.)
Избягалите от лагера надзиратели и началникът на режима Мачеховски (него също го подгонват с нож, но той се качва на покрива на сайванта в стопанския двор и като търчи към ъгловата кула, крещи: „Не стреляй! Свои!“, след което се измъква през предзоновото пространство)
успяват да съобщят в дивизиона. А от дивизиона (как да научим сега имената на командирите му?!) нареждат по телефона на ъгловите кули да открият картечен огън по трите хиляди невъоръжени, нищо незнаещи за случилото се хора. (Нашата бригада беше например в столовата и цялата тази стрелба, в пълно недоумение, чухме оттам.)
По ирония на съдбата това стана по нов стил на 22-ри, а по стар — на 9-и януари, деня, който до описваните събития се отбелязваше в календара тържествено траурно като кървавата неделя. А при нас се получи кървав вторник, и къде по-просторно за палачите, отколкото в Петербург: не площад, а степ, и без свидетели, и без журналисти и чужденци.
В тъмнината напосоки започват да шарят от кулите с картечен огън по зоната. Вярно, стрелбата не трае дълго, повечето от куршумите вероятно прелитат над главите, но достатъчно от тях прелитат и по-ниско — а колко му трябва на човека? Куршумите бяха пробили леките стени на бараките и ранили, както това винаги става, не тези, които бяха щурмували затвора, а съвсем непричастните — но те трябваше сега да скриват раните си, да не отиват в лазарета, а да търпят като кучета: по раните им можеха да ги третират като участници в метежа — нали трябваше да издърпат тоз-онзи от едноликата маса! В барака № 9 бе убит на леглото си мирен старец, чиято десетгодишна присъда вече изтичаше: след един месец трябваше да го, освободят; синовете му служеха в същата армия,
която ни разстрелваше
от кулите.
Отдавна в бараката бяхме привършили и с последните трохички. Вече никой нищо не вареше, никой нищо не делеше. В общото мълчание и неподвижност се чуваха само гласовете на младите наблюдатели, прилепили чела до прозорците: те ни докладваха за всички придвижвания по зоната. Любувахме се на тази двадесетгодишна младеж, на светлия й в глада порив, на решимостта й да умре на прага на още незапочналия живот — но да не се предаде! Завиждахме й, защото истината бе навестила главите ни със закъснение, а гръбначните ни прешлени се бяха втвърдили в прегърбена дъга.
Мисля, че мога сега вече да назова Янек Барановски и Володя Трофимов.
И не щеш ли, привечер на третия ден, когато на изчистилото се от облаци небе се показа залязващото слънце, наблюдателите ни извикаха с парлива досада:
— Девета барака!… Девета се е предала!… Девета отива в столовата!
Всички наскачахме. Притичаха при нас и от стаите от другата страна. През решетките, от долните и горните нарове на вагонните, застанали на лакти и колене и през рамената един на друг, гледахме, замрели, това печално шествие.
Двеста и петдесет жалки фигурки — и бездруго черни, а срещу залязващото слънце изглеждащи още по-черни, пресичаха зоната в дълга покорна унижена върволица. Вървяха, проблясвайки през слънчевия диск, в разтегната, неуверено пристъпваща безкрайна верига, сякаш задните съжаляваха, че предните са тръгнали — и последвали ги с нежелание. Най-отслабналите ги водеха под ръка или за ръка и при тяхната неуверена походка се създаваше впечатлението, че неколцина зрящи водят множество слепци. Мнозина носеха канчетата си — и тези жалки лагерни съдини, носени с представата за вечеря, твърде обилна, за да бъде погълната от свитите им стомаси, тези понесени отпреде им съдини като за подаяние бяха особено обидни, особено робски и особено трогателни.
Почувствувах, че плача. Крадешком погледнах, докато изсушавах сълзите си, и видях същото и при другите.
Думата на 9-а барака беше решаващата. При тях вече четвърто денонощие, от вторник вечер, лежаха убити.
Те отиваха в столовата и излизаше някак, че заради хляба и кашата са решили да простят на убийците.
Деветата барака беше гладната барака. Там бяха събрани все бригади от общи работници, рядко някой там да получи колет. Там бяха най-многото мръшляци. Може би се бяха предали, за да се избавят от нови трупове?…
Отдръпнахме се мълчаливо от прозорците. И тогава разбрах какво значи полска гордост и откъде идваше себеотрицанието в техните въстания. Същият онзи инженер Юрий Венгерски, поляк, беше сега в нашата бригада. Той излежаваше последната си десета година. Дори когато беше технически ръководител, никой не бе чул от него да повиши тон. Винаги си оставаше тих, учтив и мек.
А сега лицето му се изкриви. Извърна с гняв, презрение и мъка глава от това шествие за милостиня, изправи се и със зъл звънлив глас извика:
— Бригадир! Не ме будете за вечеря! Няма да дойда!
Качи се горе на вагонката си, обърна се към стената и — не стана! Той не получаваше колети, беше самотник, винаги недохранен — и не стана. Видението на димящата каша не можеше да заслони за него безтелесната Свобода!
Ако можехме да бъдем всички толкова горди и твърди — кой тиранин би могъл да се задържи?
И аз не им говоря, че нашите лагери са от фашистки образец, ако не и по-биващи си ги в някои отношения. Ограничавам се с това, че размахвам огнеопасната течност под носовете им. Разбрах, че тук се намира началникът на конвойните войски — и ето че започвам да оплаквам недостойното поведение на конвоите, загубили облика си на съветски воини, помагащи да се разхищава производството, на всичко отгоре грубияни, на всичко отгоре убийци. След това обрисувам надзорсъстава на лагера като шайка изнудвачи, които заставят зековете да завличат за тях материали от строителните обекти (това е точно така, само че се започва от офицерите, седящи тук). И помислете за възпитателното действие, което оказва този факт върху затворниците, желаещи да се поправят.
На мен самия не ми харесва моята реч, цялата полза от нея е само в спечелването на темпа.
В завоюваната тишина се надига бригадирът Т. и бавно, почти мъчително от силното вълнение или така от рождение, започва да говори:— Преди бях съгласен… когато другите затворници казваха… че живеем като кучета…
Кентавърът от президиума застава нащрек. Т. мачка ушанката си в ръце, стриган каторжник, некрасив, с ожесточено, изкривено лице от това, че трудно намира точните думи…
— … Но сега виждам, че съм бил неправ.
Лицето на кентавъра се прояснява.
— Живеем къде по зле от кучетата! — със сила и бързо обръща нещата Т. и всички бригадири остават напрегнати. — Кучето носи един номер на нашийника си, а ние четири. Кучето го хранят с месо, а нас с рибени кости. Кучето не го затварят в карцер! Кучето не го стрелят от кулите! На кучетата не им лепват по двадесет и пет!
Оттук нататък могат вече и да го прекъсват — той каза главното.
Става Черногоров, представя се като бивш герой на Съветския съюз, става още един бригадир, говорят смело, разгорещено. В президиума настойчиво и подчертано повтарят за записващите имената им.
Може това да ни коства главите, момчета… А може и от тези удари с глава да срутим проклетата стена.
Конвоят ме отвежда в болницата в украинския лагпункт. Аз съм първият, когото водят там след гладната стачка, първият вестител. Хирургът Янченко, който трябва да ме оперира, ме вика на преглед, но както въпросите му, така и отговорите ми са далеч от тумора ми и аз се радвам, че толкова надежден ще бъде лекарят ми. А той все ме разпитва и разпитва. Лицето му потъмнява от общото наше страдание.
О, как едно и също нещо, но в различни условия на живота се възприема от нас в различен мащаб! Този тумор, по всяка вероятност рак — какъв удар щеше да бъде в живота ми на свобода, колко преживявания щеше да ми коства, колко сълзи на близките. А тук, където главите толкова леко отлитат от туловищата, същият този тумор е само повод да полежиш и аз почти не мисля за него.
Лежа в болницата сред ранените и осакатените през оная кървава нощ. Има избити от надзирателите и превърнати в кървава маса — те няма на какво да лежат, целите са одрани. Особено зверски е биел един едър надзирател — с желязна тръба. (Ех, памет, памет! Не мога сега да си спомня името му.) Някой вече бе умрял от раните, нанесени от него.
А новините следват една след друга: в „руския“ лагпункт започва разправа. Арестуват четиридесет души. За да предотвратят нов бунт, процедират така: до последния ден всичко си протича както дотогава добродушно, нека си мислят, че началството разследва кой там от техните е виновен. И само в набелязания ден, когато бригадите минават вече през портала, те забелязват, че ги приема удвоен и утроен конвой. Замислено е така да се заловят жертвите, че нито да си помогнем един друг, нито да ни помогнат стените на бараките или строителният обект. Извеждат ги от лагера, повеждат колоните по степта, но преди още да стигнат до целта, началниците на конвоя подават команда: „Стой! За стрелба! Вади патроните! Затворниците — седни! Броя до три и откривам огън — седни! Всички до един — седни!“

  • Александър Солженицин – ,,Архипелаг ГУЛАГ.“

БАНКИТЕ ОБИКНОВЕНО СЪЗДАВАТ ПАРИ ОТ НИЩОТО ЗА СВОИТЕ ЗАЕМИ

За илюстрация на онова, което се случва с идеята за
свободна пазарна икономика, можем да дадем един красноречив случай: заведеното съдебно дело от Първа национална
банка на Монтгомъри срещу Джером Дейли в Минесота,
САЩ, през 1969 г. Процесът осветлява някои основни задкулисни игри на т. нар. банков сеньораж.
Банката решава да наложи запор на къщата на обвиняемия, тъй като върху нея тежи ипотека от 14 000 долара. Джером Дейли оспорва изпълнителния лист, като се
позовава на факта, че кредитният институт не е превел и
цент по този дълг. Еквивалентът представлява съществен елемент за валидността на договора – факт, много добре известен на Дейли, който по професия е адвокат. Той
поддържа тезата, че банката не е броила истински пари за
заема и следователно задължението по споразумението е
невалидно. Помощник-съдията Бил Дрекслър, който води протокола на заседанието, е силно учуден и впечатлен от привидната абсурдност на защ итната теория. Но когато господин Морган – президент на въпросната банка, е поканен
да свидетелства, делото взима неочакван обрат. Всички
присъстващи в съдебната зала о стават силно изненадани, когато то й най-чистосърдечно признава, че банката обикновено създава пари от нищото за своите заеми и че
става дума за стандартна процедура. В този момент самият съдия Мартин Махони възкликва: „Та това си е чиста измама!“ пред смаяните погледи на съдебните заседатели,
кимащи утвърдително с глава. В паметната си бележка
съдията заключава: „Тъжителят признава, че в сътрудничество с федералния резерв в Минеаполис… сумата от 14 000 долара в пари е създадена „от нищото“ в счетоводните книги и че тази сума е използваният еквивалент, за да
удостовери както издадената разписка с дата 8 май 1964
г., така и извършената ипотека на същата дата. “Господин
Морган признава още, че не съществува щатски закон или
постановление, което да му дава право на това. Благодарение на куража и коректността на членовете на съдебния
състав съдът отхвърля предявения иск за запор от банката и обвиняемият успява да задържи жилището си.
Победата на Дейли има противоречив ефект, защото
представлява сериозна заплаха за определени среди. Интересите им се излагат на сериозна опасност, в случай че
бъдат разкрити публично механизмите, които регулират
скандалната измама. Излишно е да добавям, че съдията Махони умира само 6 месеца след делото по време на инцидент
при мистериозни обстоятелства. Оттогава са изминали
близо 40 години и като че ли е извършен известен пробив в
поведението на медиите, обслужващи режима на властта.
Все повече хора започват да осъзнават, че банките увеличават кредита си без насрещен реален еквивалент и че заемите им (при условие че и правосъдието не ги подкрепя) юридически трябва да бъдат обявени за нищожни. Но ако това се случи, ще станем свидетели как империята на глобалния
финансов елит ще рухне само за броени дни. Повече от ясно
е, че по никакъв начин няма да позволи подобно нещо. Това
е и причината, поради която след онзи паметен ден, в който бе произнесена историческата присъда по случая Дейли,
нито едно национално информационно средство, съдия или политик да не се осмеляват да разобличат силните на деня.
Следват и други опити за прилагане на същата схема за защита, но почти без резултати.
Е то какво твърди неофициално един съдия: ,,Не мога да
Ви позволя да сторите това, защото ще доведе до рухването на цяла една система… Не мога да ви разреша да надничате в чекмеджето зад тезгяха…!“ И все пак о т време на
време има такива, които нарушават мълчанието, а когато
изявленията се правят от публични личности, изречените
от тях думи карат банките да потръпват.
„Аз вярвам, че банковите институции са по-опасни за
нашата свобода от постоянните армии. Те вече са създали
заможна аристокрация, която атакува правителството с
презрение. Правото на емитиране на пари трябва да бъде
отнето от банките и върнато на народа, на който в действителност принадлежи. “
— Томас Джеферсън

  • Марко Пицути – ,,Търговия с душите ни.“

13 ЦИТАТА ОТ ОРУЕЛ, КОИТО СА ПО-АКТУАЛНИ ОТ ВСЯКОГА!

Един от най-добрите антиутопични романи, писани някога, 1984 има огромно въздействие върху света. След публикуването му през 1949 г. много от понятията в книгата са влезли в модерния език. Big Brother, doublethink, thoughtcrime, Newspeak and Room 101 са част от света на Оруел. Нещо повече, в резултат на книгата, „Оруелски“ сега е термин, описващ официалната измама, тайното наблюдение и манипулирането на миналото от тоталитарна или авторитарна държава.

Оруел се е надявал, че с написването на 1984 ще попречи на такава държава някога да се появи. Прочетете тези тринадесет цитата, за да решите сами за себе си.
„Ако искаш да запазиш нещо в тайна, трябва да го скриеш и от себе си.“
„Който контролира миналото контролира бъдещето. Който контролира настоящето контролира миналото. „
„Ако искате картина на бъдещето, представете си ботуш, който стъпва върху човешкото лице и остава там завинаги“
„Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила.“
„Биг Брадър те наблюдава.“
„Двумисъл означава способността да се придържаш едновременно към две противоположни убеждения и да ги приемаш и двете.“
„Те няма да въстанат, докато не се осъзнаят, а не могат да се осъзнаят, преди да въстанат.“
„Изборът за човечеството е между свобода и щастие и за по-голямата част от човечеството, щастието е по-добре.“
„Партията се стреми към власт изключително заради самата себе си. Ние не се интересуваме от доброто на другите, ние сме заинтересовани единствено от властта, чистата власт.“
„Власт е да разкъсаш човешките умове на парчета и да ги сглобиш в нови форми по твой избор.“
„Общоприето означава да не мислиш, да няма нужда да мислиш. Общоприетото е безсъзнание.“
„В края на краищата, как да знаем, че две и две правят четири? Или, че силата на гравитацията работи? Или, че миналото е непроменимо? Ако както миналото, и външния свят съществуват само в съзнанието, и ако самото съзнание може да бъде овладяно – тогава какво?“
„Властта не е средство, тя е цел. Човек не установява диктатура с цел защита на революцията, той прави революция, за да се установи диктатура. Целта на преследването е преследването. Целта на мъчението е мъчение. Целта на властта е власт.“

НЕПРОГЛЕДНОТО РОБСТВО В СССР

А лагерният опит е заразата, от която трябва по-скоро да се освободиш. Нима в лагерния опит, дори ако го изтръскаш и промиеш, ще се намери макар и едно зрънце благороден метал? Да вземем стария ленинградски болшевик Василиев. Отбива в лагерите два пъти по десет години (всеки път са му прибавяли и по пет намордника). Получава републиканска персонална пенсия. „Напълно съм осигурен. Прославям своята партия и своя народ.“ (Това е забележително. Ами че само библейският Йов е славил така Бога: за язвите по тялото си, за мора, за глада, за смъртта, за униженията — слава Тебе, Господи, слава Тебе!) И не е безделник този Василиев, не е просто потребител: „включен съм в комисия по борба с тунеядците“. Тоест върши според старческите си сили едно от главните беззакония на днешния ден. Та ето ви и лицето на Здравомислещия! Обяснимо е защо и доносниците избягват спомените и срещите: плашат се от упреци и разобличения. Но останалите? Не е ли това твърде непрогледно робство? Доброволно заричане, за да не се повтори всичко това? „Да го забравиш като сън, да забравиш, да забравиш виденията на проклетото лагерно минало“ — притиска слепоочия с юмруци Настенка В., попаднала в затвора не за какво да е, а за огнестрелно оръжие, с което е бягала. Защо А.Д., който е завършил класическа филология и би трябвало въз основа на своите занимания философски да претегли сцените на древната история, защо и той си налага „всичко да забрави“. Какво ще може да разбере тогава в цялата
човешка история?
През 1965 г. Евгения Д. ми разказва как я арестували на Лубянка още преди да се омъжи, през 1921 г., и добавя: „А на покойния си съпруг не съм му казвала, забравих.“ Как така ще забрави? На най близкия си човек, с когото е преживяла живота си? Изглежда, така ни се пада, да ни арестуват! А може би не бива да съдим толкова строго? Може би в това има някаква средна човечност? Нали все за някого са измислени пословиците:
Час добро опиташ ли дори — злото ще се изпари.
Работата се забравя, тялото се разтопява.
Тялото затлъстява! Ето какво е човекът! Моят приятел Николай Виткевич, с когото с общи хлапашки усилия се озовахме зад решетките, възприемаше всичко преживяно като проклятие, като срамна несполука на някакъв глупак. И се отдаде на науката — най-безопасното поприще, за да изплува чрез нея. През 1959 г., когато Пастернак бе още жив, но вече не го оставяха нито миг на мира, започнах да му говоря за него. Той махна с ръка. „Остави ги тия стари галоши! Чуй ме по-добре как се боря в нашата катедра!“ (Той все се бори с някого, за да се издигне на по-висока длъжност.) А трибуналът го бе оценил на 10 години лагерен режим. Не беше ли достатъчно просто един път да го напердаши?
Или да вземем Григорий М-з, освободен е, съдимостта му е отменена, реабилитиран е, връщат му партийния билет (и не го питат през това време в Йехова ли е повярвал или в Аллаха. Нито пък преценяват дали евентуално не са останали някакви частици от предишните му мисли през изтеклото време — ами на ти партийния билет!). И той се връща от Казахстан в своя Ж*, минава през моя град и аз посрещам влака му. Какви мисли го вълнуват сега? О, май се кани да се върне в Секретния или в Специалния отдел. Твърде разсеян е нещо разговорът ни. Ето и Р. Рец. Вече е началник на домоуправата, освен това е и отрядник. С голяма важност разказва за сегашния си живот. И макар да не е забравил старото — как така се забравят 18 години на Колима? — разказва за Колима някак сухо и недоумяващо: действително ли е било всичко това? Как е могло да бъде?… Старото се е смило от него. Той е гладък и доволен от всичко. Както престъпникът скъсва с миналото си, така и ерзацполитическият забравя. И за тези скъсващи с миналото светът става отново удобен, никъде нищо не ги боцка, не ги стяга. Както по-рано им се е струвало, че „всички лежат в затвора“, така сега си въобразяват, че никой „не лежи“.
Раиса Лазутина: „Да не си спомняме за лошото ли? Ами ако няма нищо хубаво, за което да си спомним?“
Тамара Приткова: „Лежах дванадесет години, но оттогава съм вече единадесет на свобода, а никак не ми е ясно за какво живея? И къде е справедливостта?“
Два века Европа умува за равенството, а колко сме все така различни! Какви различни бразди оставя в душите ни животът: единадесет години нищо да не забравиш и всичко да забравиш още на другия ден.
Иван Добряк: „Всичко е вече зад гърба ми, но не всичко. Реабилитиран съм, а не намирам покой. Рядко ще мине седмица, през която сънят ми да е бил спокоен, все ми се присънва зоната. Скачам, облян в сълзи, или ме будят изплашени.“
Анс Бернщейн и след единадесет години сънува все лагера. Аз също близо пет години сънувах само затворници, никога хора на свобода, а и до днес ще се случи понякога да сънувам, че съм още зек (и насън ни най-малко не се учудвам, ползувам стария си опит в поведението). Л. Копелев четиринадесет години след освобождаването си се беше разболял и веднага започнал да бълнува за затвора.
Да не говорим пък, че „каюта“ и „стая“ никак не идват на езика ни, а винаги — „килия“.
По случай годишнината от моето арестуване си уреждам „ден на зека“: отрязвам си сутринта 650 грама хляб, слагам две бучки захар, наливам си вряла вода без чай. А за обяд моля да ми сварят затворническа чорба и да ми сипят черпак рядка кашица. И бързо влизам в старата си форма: към края на деня събирам в шепа трохичките и ги глътвам, излизвам паницата си. Старите усещания възкръсват живо в мен!
Освен това бях си донесъл и пазя парцалчетата номера. А и аз ли само? В много домове те са пазени като светиня. Вървя веднъж по Новослободската улица. Там е Бутирският затвор. „Приемна за колети“. Влизам. Пълно е с жени. Има и мъже. Предават колетите си, разговарят. Виж откъде значи са ни ги изпращали. Колко интересно. С най-невинен вид чета правилата на приемането. Но като ме помита с орлов поглед, към мен бързо се приближава мутрест старшина. „Какво търсите, гражданино?“ Надушил е, че не съм тук за друго, не да предавам колет. Значи личи все пак зекът в мен!
А ако решиш да навестиш умрелите? Ония, своите, с които би трябвало и ти да лежиш, промушен от щик? А. Я. Оленев, вече на преклонна възраст, тръгва през 1965 г. С раница и тояжка се добира до бившето санитарно градче, оттам до хълма (недалеч от селището Керки), където са заравяли мъртвите. Хълмът е изпъстрен с кости и черепи и жителите го наричат днес костен.
Освен всичко останало, на бившите зекове, излезли на свобода, им предстоят и срещи. На бащите — със синовете. На мъжете — с жените. И тези срещи невинаги са добри. Расли без нас десет, петнадесет години, синовете не намират общ език с нас: понякога са просто чужди, понякога дори врагове. И жените, които са възнаградени за верността към мъжете си, не са много: докато живееш толкова дълго отделно, всичко се е променило в тебе, само името ти е останало. Твърде различен е житейският опит на двамата — и да продължат съвместно живота си вече им е невъзможно.
Тук колкото щеш материал за филми и романи, само че не му е мястото в тази книга.
Ще си позволим само да се спрем на разказа на Мария Кадацка.
„За първите десет години мъжът ми написа шестстотин писма. За следващите десет — едно, и такова, че да ти се отще да живееш. След деветнадесет години през първата си отпуска той не дойде да ни види, а замина при свои роднини, при нас със сина се отби само за четири дни. Влакът, с който трябваше да пристигне, бе отменен през този ден. И след прекараната безсънна нощ бях полегнала. Чувам, че се звъни. И непознат глас: „Търся Мария Венедиктовна.“ Отварям. Влиза пълен възрастен мъж с шлифер и шапка. Не казва нито дума и влиза смело вътре. Още несъбудила се както трябва, бях забравила, че чакам мъжа си. Стоим. „Не ме ли позна?“ — „Не.“ А продължавам да мисля, че това ще е някой от роднините, каквито имам много и с много от които не бях се виждала дълги години. После погледнах стиснатите му устни — спомних си, че чакам мъжа си! И загубих съзнание. Дойде тогава и синът ни, при това не съвсем здрав. Четири дни останахме тримата в единствената ни стая. Двамата със сина бяха също много сдържани помежду си, а и аз нямаше за какво почти да говоря с него, разговорът беше общ. Разказваше ни за своя живот и не се заинтересува как сме я карали без него. Когато си тръгна за Сибир, не ни погледна в очите на сбогуване. Казах му, че за мен мъжът ми е загинал в Алпите (той беше в Италия, бяха го освободили съюзниците).
А може да срещнете и своя доносник — същия, който ви е вкарал в затвора и който сега преуспява в живота. И небесните мълнии не го пронизват. Които се завръщат по родните си места, неизбежно виждат своите доносници. „Защо не ги дадете под съд? — уговарят ги по емоционалните. — Най-малкото заради обществено разобличаване!“ (За нищо повече не може да става и дума, това всички го разбират…) „Абе, къде ти… тури му пепел…“ — отговарят реабилитираните. Защото този съд ще гледа пак на вас да ви навлече хамута. „Нека животът ги наказва!“ — махва с ръка Авенир Борисов.
Така де. Композиторът Х. казва на Шостакович: „Ето тази дама, Л., член на нашия съюз, ме вкара навремето в затвора.“ — „Напишете заявление — разгорещено му предлага Шостакович, — ще я изключим от Съюза!“ (Как ли не!) Х. започва да маха с ръце. „Не, не, благодаря, влачили са ме за брадата по пода, повече не искам.“
А и дошло ли е време за възмездие? Г. Полев се оплаква: „Същият мерзавец, който ме вкара в затвора, едва отново не ме натика там, когато излязох. И би ме тикнал, ако не бях зарязал семейството си и не бях напуснал родния си град.“
Това е вече по нашенски,
по съветски!
Преуспяват в живота и двамата лъжесвидетели, вкарали Чулпеньов в монголската яма — Лозовски и Серьогин. Чулпеньов отива с един общ познат от военната им част при Серьогин в неговата кантора по битовото обслужване при Московския съвет. „Запознайте се. Наш халхинголец, не го ли помните?“ — „Не, не си спомням.“ — „А Чулпеньов — не помните ли това име?“ — „Не, не помня, войната ни разпръсна.“ — „А не ви ли е известна съдбата му?“ — „Нямам представа.“ — „Ах, подлец с подлец!“
Какво друго да кажеш. В районния комитет на партията, където се води Серьогин, му казват: „Не може да бъде! Той толкова добросъвестно работи.“ Работи добросъвестно!
Всичко си е на мястото и всички са на местата си. Погьрмяха гръмотевиците и се размина почти без дъжд. Дотам всичко е на мястото си, че Ю. А. Крейнович, специалист по езиците на Севера, се връща в същия институт и в същия сектор, със същите, които са го предали, които са го мразели — със същите той всеки ден си сваля шубата и заседава.
Все едно жертвите от Освиенцим да образуват заедно с
бившите коменданти обща галантерийна фирма.
Има обергрупен доносници и в литературния свят. Колко хора е погубил Я. Елсберг? Лесючевски? Всички ги знаят и никой не смее да ги побутне. Имаше предложение да ги махнат от Съюза на писателите, и нищо! Още по-малко от работата. Нито пък, естествено, от партията.
Когато се създава нашият кодекс (1926 г.), е преценено, че убийството чрез клевета е пет пъти по-леко и извинително от убийството с нож. (А и не се е предполагало, че при диктатурата на пролетариата някой ще се възползува от това буржоазно средство — клеветата.) По член 95-и — явно лъжлив донос, показания, съчетани: а) с обвинение в тежко престъпление; б) с користни мотиви; в) с изкуствено създаване на обвинителни доказателства — се наказват с лишаване от свобода до… две години. Че дори с шест месеца.
Този член е измислен или от пълни глупаци, или от твърде далновидни хора. Предполагам, че от далновидни.
И оттогава при всяка амнистия (Сталиновата от 1945-а, „Ворошиловата“ от 1953-та) не забравят да включат този член, грижат се за своя актив.
Че на всичко отгоре има и давност. Ако са те обвинили несправедливо (по 58-и член), давност няма. Но ако ти си обвинил несправедливо, има давност, ще те опазим.
Делото, заведено срещу семейството на Анна Чеботар-Ткач, е скалъпено изцяло от неверни показания. През 1944 г. баща й и двамата й братя са арестувани уж заради убийство, и то уж по политически причини (на снаха им). И тримата мъже са ликвидирани в затвора (не си признават). Анна отбива десетгодишна присъда. А снахата е жива и здрава! Но още десет години Анна напразно моли за реабилитация! Дори през 1964 г. прокуратурата отговаря: „Осъдена сте правилно и нямате основания за преразглеждане на делото.“ Когато все пак я реабилитират, неуморимата Скрипникова пише от името на Анна жалба да бъдат привлечени лъжесвидетелите. Прокурорът Г. Терехов отвръща: невъзможно е поради давност.
През 20-те години изнамират, измъкват и разстрелват неуките селяци, четиридесет години преди това изпълнили смъртната присъда над народоволците по заповед на царския съд. Но онези селяци не са свои. А тези доносници
са плът от плътта.“

  • Александър Солженицин – ,,Архипелаг ГУЛАГ.“