Самопризнанията на евреина Maркус Ели Раваж – личният биограф на семейство Ротшилдови

Самопризнанията на евреина Maркус Ели Раваж – личният биограф на семейство Ротшилдови публикувани в: The Century Magazine, January 1928 г. Volume 115, Number 3, Pages 346-350:

,,Ние се измъкваме от военна служба, във военно време, понеже по натура и традиция сме пацифисти, но същевременно ние сме причината за всички войни, и главните получатели на изгодата от тях. Ние сме, и основатели, и убийци на капитализма, и същевременно – основни агитатори на комунизма… Вашите безразборни и противоречащи си обвинения против нас, не съответстват на действителното значение на събитията. Вие ни обвинявате, че ние сме извършили революцията в Русия. Да предположим, че е така? И какво от това? В сравнение с това, което свети Павел – Саул – Савел – евреинът от Тарсус, направи в древния Рим, Руската революция е просто – улична битка. Вие вдигате много шум относно преобладаването ни във вашите театри и кино. Много хубаво, ако е така. Но какво ще кажете за това, това, че под наш контрол са и вашите църкви, и вашите училища, и вашите закони, и вашите правителства, и самите ваши мисли и понятия, с които мислите. Вие, въобще, съществувате в еврейско понятийно пространство. Как може да се избавите от собствената си сянка? Руснак отпечата “Протоколи на сионските мъдреци”, от която се вижда, че ние сме извършили и Първата световна война. Вие вярвате на тази книга. Добре, ако вече е тръгнало натам, ние ще се разпишем под всеки неин протокол, затова можете да се успокоите – тя е истинска, автентична. Но какво следва от това, че ние се явяваме причина за всички заговори в историята, в които вие ни обвинявате? Вие нямате мъжество да ни привлечете под отговорност, а още по-малко, да ни накажете, макар че имате пълния списък на нашите престъпления. Ако сте толкова сериозни, за да говорим за еврейските заговори, мога ли да ви насоча вниманието към един от тях, струващ си разговора. Защо да хабим думи за контрола на общественото мнение от еврейските банкери, вестникарските и кино-олигарсите, когато със същия успех можете да ни обвините, че ние контролираме цялата ви цивилизация, посредством еврейското Евангелие. Вие още не знаете дълбочината на нашата вина. Ние се вмъкваме навсякъде, навсякъде създаваме свади и винаги побягваме с плячката. Ние извращаваме всичко. Ние ви отнехме вашия естествен свят, вашите идеи, вашето предназначение, и всичко това объркахме и извратихме. Ние бяхме в началото, не само на Първата световна война, но и на всичките ви войни; не само на руската, но и на всичките ваши революции в историята. Ние донесохме несъгласия, раздори, смутове и криза във всички ваши лични и обществени дела, и до сега само с това се занимаваме. И кой ще каже, още колко време ще продължим? Погледнете малко назад и вижте какво се случи. Деветнадесет века назад вие бяхте невинна, свободна, естествена езическа раса. Молехте се на своите богове: духовете на въздуха, течащите потоци и гората. Вие не се изчервявахте при вида на голо тяло. Вие бяхте в екстаз от бойното поле, от сраженията, от бойния дух… Живеейки на склоновете на хълмовете и в долините на майката природа, вие положихте основите на естествените науки и философията. Имахте здрава, благородна култура, непомрачена с угризения за социалната съвест и човешкото равенство. Кой знае колко велико и розово бъдеще щяхте да имате, ако не бяхме ние. Но ние не ви оставихме на спокойствие. Ние ви хванахме в своите таралежови ръкавици и разрушихме цялата ви великолепна структура, която бяхте създали, и преобърнахме напълно цялата ваша история… Нашите племенни закони станаха основа на вашия морален кодекс, на всичките ваши конституции и законоположения. Нашите легенди и митове станаха истини, с които поите своите деца… Въоръжихме с евангелие Лутер, който се вдигна срещу вас и отново ви върна в ярема на нашата еврейска цивилизация. Вземете трите велики революции от нашето време: Английската, Френската и Руската. Какво бяха те, ако не триумф на еврейската идея в социалната, политическата и икономическата области? И краят му не се вижда. Ние до сега доминираме над вас… Нима е чудно, че ни ненавиждате? Ние сложихме стоп кран на вашия прогрес… Така че, защо да не ни ненавиждате? Ако ние бяхме на ваше място, ние от все сърце бихме ви ненавиждали, много повече отколкото вие го правите. Обаче ние не сме длъжни да ви разказваме всичко, как и защо. Не сме длъжни всичко да ви обясняваме и тълкуваме… Нашето влияние го има, и то е много, много по-голямо, отколкото даже можете да си представите… В един прекрасен ден ще се събудите и ще разберете, че вашата религия, вашето образование, вашата медицина, вашият морал, вашите социални, правителствени, юридически и икономически институции, всичките са из основи наши!… Гоите – виждаме с облекчение ние – никога няма да са способни да видят реалната дълбочина на нашите престъпления… Вие ни обвинявате, че сме подстрекатели, извращатели, агитатори, терористи. Това е истина, и аз се прекланям пред това ваше откритие. А нима с малко повече усилие няма лесно да се докаже, че ние сме причината за всяка ваша революция в историята. Без всякакво съмнение, протестантската революция на Лутер, е наша, и просто е очевидно, че ние бяхме двигатели, на която и да е буржоазна революция, било във Франция или Англия, тя беше еврейска. Ако не беше така, ще излезе, че ние не знаем нашите собствени интереси… (Целта на публикацията на Ели Раваж е била, да внуши, че и Християнството е еврейско, и то, най-разрушителното им подривно дело срещу народите на света! Водачите на евреите са готови на всичко, за да дискредитират и унищожат християнството, още от Христос, та и до сега!“ 

Интервю с главния равин на Русия, расиста Берл Лазар

Предаването ,,Временно достъпъен.“ Водещи: Дмитрий Дибров, Дмитрий Губин. Гост: Берл Лазар. ТВЦ – Русия, 2012 г.
Дмитрий Губин: Какво излиза? Най-добрите финансисти, най-добрите шахматисти, най-добрите изобретатели, най-добрите ръководители са все евреи? Така ли е, или не е? 
Берл Лазар: Надявам се.
Дмитрий Губин: Но не сте сигурни, че е така.
Берл Лазар: Надявам се, че така ще бъде завинаги. 
Дмитрий Губин: Така и ще бъде. Защо тогава не се приобщите към другите народи, за да предадете частица от своя ум, мъдрости, способности, на останалите народи? 
Берл Лазар: Не мисля, че умът се дължи изцяло на гените. Мисля, че умът се дължи на знанията. И всеки човек може да стане умен, ако се занимава, ако учи и работи над себе си. А асимилацията е много опасна. Защото тогава, ако всички народи бъдат асимилирани, вече няма да има нито култура, нито традиции, нито…
Дмитрий Губин: Защо не? Един момент. Има общовалидна култура, общовалидна традиция. Съществува известна уравниловка. 
Берл Лазар: Традицията е онова, което съм получил от дядо, баба, от прадядо и прабаба ми. Ако живеем, ако казваме, че е нужно да се приобщим, тогава въобще няма разбиране за семейство. Хайде да се асимилираме. Всички ще живеят с всички в голям колхоз, в едно голямо семейство. Не, не. Това не е необходимо. 
Дмитрий Губин: Но има едно единно, общо човечество. 
Берл Лазар: Не, няма. Това е панаир. Това е хаос. 
Дмитрий Губин: По какво се различава общото добро човечество от панаира и хаоса? 
Берл Лазар: Когато човек там, както… Да вземем мъжа и жената. Бог е решил, че трябва да има мъж и жена. Когато мъжът иска да стане жена, а жената да стане мъж, това е панаир. Защото той не върши онова, за което бог го е предназначил – неговата главна мисия. Всеки има своя мисия. Този народ има своя мисия. Това животно – своя мисия. Това дърво – своя мисия. Да забъркате каша и да обърнете всичко наопаки, не е необходимо на бога. Бог е решил и така трябва да бъде – с всички народи, с всички цивилизации – всичко следва да бъде така, но да живеят задружно. 
Дмитрий Дибров: В такъв случай това означава, че вие не благославяте смесените бракове. 
Берл Лазар: Не.
Дмитрий Дибров: Олеле! Какво им е лошото? Преди всичко, от чисто биологична гледна точка, се повишава качеството на вида, което довежда, да кажем – към прогрес на генофонда. Веднъж. На второ място, обратното, интересното е, че се ражда синтетична култура, когато например казак, който силно обичаме, се жени за еврейка с нейната мъдрост и стремежа й към уютен дом. А вие имате толкова красиви еврейки, ще ви кажа. Такива здрави казаци. Но какво лошо има тук? Те едновременно ще уважават подвизите на атамана Ефремов и заедно с това високо ще оценяват неговата мъдрост. Какво му е лошото? 
Дмитрий Губин: Същевременно ще раждат евреи в резултат на този брак. В това няма нищо лошо.
Дмитрий Дибров: Какво е лошото тук? 
Берл Лазар: Много просто. Едновременно да цените този и този, е все едно мъж едновременно да обича една жена и втора жена. Не става така. Ако човек оценява нещо, ако то е важно за него, тогава той ще живее в това. Дете, на което баща му казва: ,,Върви в джамията“, майка му казва: ,,Иди в синагогата“, то е изпортено изобщо. 
Дмитрий Дибров: А възможно ли е то да отиде на двете места? 
Берл Лазар: Не. Веднъж, в главата му ще има каша. То няма да разбира, кое е праведно за него. Може би и двете са верни. Но какво е правилно за него? 
Дмитрий Дибров: Равине, удивителна работа, вие казвате…
Берл Лазар: Това не е знание. То е начин на живот. 
Дмитрий Дибров: Вие току-що казахте, че според тезите на юдаизма, в частност, че ние можем да бъдем единствени, за разлика от останалите, които нямат никакво право на избор. А господ е искал ние да избираме и така да станем по-силни. Това е удивително. Не неотдавна, преди вас, тъкмо това ми казваше в ефира Андрей Вячеславович Кураев – православен дякон. Извинете, но това у мен… После прочетох свещената книга Коран. Поразително!  Но там се говореше именно за това. Аха, помислих си аз, значи нито в джамията, нито в синагогата, нито в православния не изричат антагонистични неща. Говорят приблизително за едно и също. Тогава, какво значение има, дали детето ще отиде в джамията, в православния храм или в синагогата на еврейски празник? То ще чуе едни и същи неща. Нима не е от Бога? Не сме ли раби Божи? 
Берл Лазар: Вярвам, че всяка религия, ако е праведна, трябва да я изучаваме. Те говорят почти едно и също. Но почти едно и също не е едно и също. То е същото, както всеки човек има своя мисия. Евреите имат свой път и своя задача. Мюсюлманите имат свои задачи. Православните – свои задачи. Не бива да ги обърквате и да поставяте когото и да било на друго място, като казвате: ,,Трябва да правиш не онова, за което бог вече те е предназначил.“ Но вярвам, че онзи, който се е родил мюсюлманин, трябва да се занимава със своята религия, да живее праведно по онзи начин, на който ще го научат. Това, че почти всичко е еднакво, е много добре. Това казвам винаги, когато сядаме заедно с мюфтии, със свещеници. И виждаме, че има много общо. Но има разлика. А тази разлика не е съществена. 
Дмитрий Дибров: А ако тя обича казака? И казакът я обича повече от живота си, вие какво, равине? Ще превърнете всичко това в Лейла и Маджнун? Помните ли има такъв епос в Азербейджан? И какво, накрая те ще се обесят ли? Ще скочат от покрива, защото равинът е препречил пътя на любовта? 
Берл Лазар: Знаете ли, когато човек предвалително е наясно, кого трябва да обича и кого не следва да обича, всичко е лесно. А когато вкъщи няма възпитание, отсъства разбиране, тогава вече – постфактум – е твърде трудно да кажем: ,,Не се жени!“ Защото действително не е имало възпитание. 
Дмитрий Губин: Равине, значе още от детството учите децата, че са длъжни да обичат еднокръвните или едноверците си? 
Берл Лазар: Необходимо е да обичат всички. Но да се женят, само за онези, които… са от тяхната вяра.

Откъси от известното интервю на Дейвид Айк за списание „Leading Edge“

В началото на 90-те години на Запад излезе книгата „Най-голямата тайна“. Авторът й Дейвид Айк твърди, че на Земята от много дълго време заедно с хората живее расата на човеко- рептилите, които имат за цел да превземат планетата и да поробят човечеството. А последните няколко десетилетия, според Айк, „разумните гущери“ са близо до осъществяването на тази своя цел.

Следват откъси от известното интервю на Айк за списание „Leading Edge“:

„Моите изследвания показват, че ако се върнете достатъчно назад във времето, вие ще откриете, че има много такива раси, които се преплитат с човечеството. Има една специфична група, която е все още активна във физическия свят. Това е расата на рептилите – онези, които наричаме „Aнунаки“ (от шумерски).

И аз не съм сам в това виждане. Д-р Д. А.  Хорн написа книгата „Извънземния произход на човечеството“ и прави същите изследвания, които аз направих,  въз основа на огромен брой древни и съвременни доказателства, които сочат, че тази връзка с влечугите се простира през хилядолетията до наши дни.

От планините на Кавказ и местата, които ние наричаме Шумер и Вавилон, е излязла тази семейна линия. Станало е кръстосване между човешката раса и тази рептилска група (в края на краищата тя мигрира в Египет, а след това в Рим и Лондон). Хибридите станали полубогове – посредници между боговете и човечеството, крале – змии.

Около 2200 г. пр. Хр. в Египет се формира нещо, наречено Кралският двор на Дракона. Той има доста голяма сила и днес, 4000 години по-късно, и се намира в Англия, който, по мое мнение, е епицентърът на световния контрол – епицентър на мрежата. Хибридите „влечуго-човек“ по различно време са управлявали в Близкия и Средния изток, и в крайна сметка стават аристокрацията и кралските семейства на Европа.

Сега има само едно кралско семейство, останалите са били унищожени по време на преврати и революции, или са отстранени от реалната власт по други причини. Най-малко, това кралско семейство има различни имена. Уиндзърите са една от тези линии.

Основната времева точка за експанзията е 1689 г., когато холандецът Уилям Оранжски, който е свързан с всяка от сега живеещите кралски фамилии в Европа, е поставен на трона на Англия.

„Мениджърите на отделенията (на “контролираните  територии“ от двете страни на Атлантическия океан и в други земи) организират работата в техните семейства и във всяка страна в съответствие с програмата: Рокфелер в Америка, Опенхаймер в Южна Африка …

Ако се изследва генеалогията на президентите на Америка,  ще бъдете изумени. Всички президентски избори, като се започне от George Washington през 1789 г., са спечелени от „чистокръвни“ кандидати, а еталон е европейската кралска кръв. От 42 президенти преди Бил Клинтън, 33 са били генетично свързани с двама души – Алфред Велики, крал на Англия, и Шарлеман, монархът, управлявал територията на днешна Франция. 19 от тях са имали семейни връзки с английския крал Едуард III, роднина на принц Чарлз. И същото важи и за всички ключови позиции на власт навсякъде – едно и също  племе!

Да кажем, че Джордж Буш и Барбара Буш излизат от една кръвна линия – линията Пиърс (наричана по-рано Персия), едно от най-аристократичните семейства на Великобритания, процъфтяващо и до днес. Дж. Буш е роднина на Карл Велики и Алфред Велики, а също и на Франклин Делано Рузвелт.

Идеята, че всеки може да стане президент – просто не е вярна.

Ако се върнете две поколения назад, според изследването, можем да видим:
Прескот Буш е бил член на Обществото на Черепа и кръстосаните кости в Йейлския университет и е участвал в различни политически маневри. В следващото поколение ще видите Джордж, който е готвен от раждането му и възпитаван като носител на властта. Той става шеф на ЦРУ, вице и после и президент. Той е начело на Републиканската партия по време на Уотъргейт. Бил е посланик в ООН и неофициален посланик в Китай. Всички тези позиции са ключови.

Д-р Тулио Симончини, намерил лечение за рака

Ако някой лекар изведнъж открие ефективен метод за лечение на рака, той веднага попада под обстрела на официалните медицински структури. Един от тези, които открито тръгнаха срещу системата, е италианският д-р Тулио Симончини. Него започнаха да го преследват от всички страни, хвърлиха го за три години в затвора, защото той започна УСПЕШНО ДА ЛЕКУВА ХОРАТА ДОРИ В ПОСЛЕДЕН СТАДИЙ НА РАЗВИТИЕ НА РАКА!

Неговото „престъпление” се състои в това, че разбрал, че злокачествените тумори – това са разраснали се гъбички от вида кандида ( дрождеподобни гъбички, имащи паразитна природа, които живеят дори в организмите на здрави хора. Силният имунитет ги държи под контрол. Но ако организмът е отслабен, гъбичките се разпространяват по тялото и предизвикват злокачествени тумори).
Когато Симончини разбрал, че ракът има гъбична природа, той започнал да търси ефективен фунгицид. Но тогава му станало ясно, че противогъбичните препарати не работят. Кандида бързо мутира и до такава степен се приспособява към препарата, че дори започва да се храни с него.

Оставало само старото, проверено, евтино и достъпно средство срещу гъбичните „нападения” – СОДА БИКАРБОНАТ!!! Основният ингредиент (състав) на хлебната сода. Защото гъбичките не могат да се адаптират към сода бикарбонат. Пациентите на Симончини пият содов разтвор или натриев бикарбонат се въвежда директно в тумора с помощта на приспособление, напомнящо ендоскоп (дълга тръбичка, която използват за оглед на вътрешните органи).

Разказ на един от помощниците на Лев Главинчев, може би най-големия комунистически сатрап, за случващото се през първите седмици след 9 септември

Разказ на един от помощниците на Лев Главинчев, може би най-големия комунистически сатрап, за случващото се през първите седмици след 9 септември. Неговите думи са достатъчно красноречиви и не изискват допълнителен коментар. 

… В началото арестувахме само офицери, министри, бивши управници, търговци – изобщо богати хора. Министър на МВР беше Антон Югов, партизаните станаха началници, политзатворниците – също, а криминалните станахме обикновени „гвардейци“. Главният щаб на „гвардията“ бе хотел „Славянска беседа“ – бивш щаб на германските войски. Аз бях пряко подчинен на Лев Главинчев, един от най-жестоките убийци по онова време. Отделът, ръководен от него, беше от 29 души, които се разделяха на групи от двама или трима, като при акция за арестуване вземаха и войници от дадените за охрана на военното министерство. Освен със „Славянска беседа“ „гвардията“ разполагаше и с „Дома на слепите“, затвора, ареста на Съдебната палата, сградата на „Московска“ № 5, както и някои други сгради, една от които на улица „Княз Александър I“ – по-късно тя стана банка.

Още на 9 септември към обяд докараха двама от регентите – принц Кирил и генерал Михов. Докараха ги лека кола, а ги откараха към затвора с жандармерийски черен автобус с дълги седалки от стена до стена. Пак в „Славянска беседа“ доведоха генерал Петър Цанков, началник на Школата за запасни офицери (ШЗО). Наши „гвардейци“ го убиха с чук в главата и хвърлиха трупа му от петия етаж – уж се е самоубил. Бяха убити и други хора, имената не им помня, а и никой не ми ги е казвал. „Гвардейците“ ходехме на различни адреси, арестувахме хора, ала имаше случаи, ако в къщата, дето извършвах¬ме ареста, нямаше други и ако беше вечер, да убиваме арестуваните още там. Убиването ставаше с чук или заколване с права лопата.

Още на втория ден се отвратих от себе си. Като се върнехме в „Славянска беседа“, където спяхме, пиехме ракия, вино, коняк и се напивахме; но страшните картини от убийствата, извършени от нас, не изчезваха. Не зная дотогава колко души съм убил – аз или общо нашата „ударна група“, ръководена от Лев Главинчев. Освен нашата имаше още десетина „ударни групи. Когато отивахме да арестуваме, правехме обиск намерехме ли ценни неща – злато, диаманти, украшения, пари, пълнехме първо джобовете; след това се правеше протокол за останалото, което не беше в нашите джобове. Арестуваният обикновено не протестираше. Но ако протестира, го убиваме. Имаше такъв случай – човекът беше много богат, живееше на площад „Славейков“ и улица „Солунска“. От касата извадихме над 20 килограма злато, диаманти, златни часовници, пръстени, пари. Жена му започна да вика: „Грабители, разбойници!“. Главинчев я застреля, а след като видя, че човекът мълчи, свалил глава над гърдите, написа протокол, в който отбеляза, че е намерил 10 милиона лева, е те бяха много повече, и не вписа нищо друго, накара човека да го подпише и го застреля. После си напълнихме джобовете – кой колкото може да вземе. Главинчев сложи останалото в едно куфарче, а пък 10-те милиона отброи и постави в пакет, който даде на Коце Испанеца да ги предаде в Дирекцията на милицията. След това заключихме апартамента и си излязохме. Едва късно вечерта са изнесли труповете. Арестувахме хора навсякъде – в София, в Банкя, в Бояна, в провинцията. Може би от всеки 10 души убивахме по 6 или 7. Някъде през ноември 1944 г. ни пратиха на фронта да арестуваме офицери …

Източник: „История на БКП 1919-1989“, Никола Алтънков, издателство „Факел“.

Билдербергерите

Тази тайна организация е създадена през май 1954 г. в хотел Hotel de Bilderberg в Остербек, Холандия, от принц Бернхард. Билдербергерите имат около 120 членове, представители на едрите финанси в Западна Европа, САЩ и Канада. Основните цели са, както самият принц Бернхард ги формулира, Световно правителство до и глобална армия на ООН. Наричат ги още „невидимото правителство“. Комитет от съветници, управляван от 24 европейци и 15 американци, решава кой ще бъде поканен на срещите. Йоханес Роткранц пише, че са допускани само хора, доказали непоклатимата си лоялност към интригите на Рокфелер и Ротшилд. Все пак не всички от присъстващите са „посветени“ — понякога те са представители на кръгове с еднакви интереси или на други личности.

Част от най-важните МЕЖДУНАРОДНИ представители са или са били:
Джовани Анели шеф на Fiat,

Збигнев Бжежински председател на Трилитералната комисия и важен Ротшилд — агент,

Джордж Буш, ексшеф на ЦРУ, ексшеф на CFR, бивш американски президент, член на „Комитет на 300-те“,

Фелипе Гонзалес, генерален секретар на испанската социалистическата партия и по-късно министър — председател,

Ерик Д. Варбург,

Зигмунд Варбург,

Манфред Вьорнер NATO,

Алън Дълес ексшеф на ЦРУ,

Лорд Карингтън  член на „Комитет на 300-те“, „Асоциация Кисинджър“, експредседател на NATO, 

Бил Клинтън, бивш американски президент, CFR, Трилитерална комисия,

Дейвид Кенеди,

Хенри Кисинджър, член на италианската „Пропаганда дуе“,

Джоузеф Ланс, екс-държавен секретар на NATO,

Лорд Рол ъф Ипсдън, бивш президент на S. G. Warburg Group,

Робърт МакНамара ,Световната банка,

Вилфрид Мартенс,

Палм, Олоф, член на „Комитет на 300-те“,

Уолтър Ройтер,

Дейвид Рокфелер,

Джон Д. Рокфелер,

Нелсън Рокфелер,

барон Едмънд Ротшилд,

Ян Тиндеманс експремиер на Белгия,

Хенри Форд II.,

Петър Янкович. 

Ексминистърът на отбраната на Канада П. Хелиър: „Илюминатите тайно управляват света“

Бившият канадски министър на отбраната Пол Хелиър твърди, че илюминатите са реални и тайно управляват света от задкулисието

Пол Хелиър се смята за най-високопоставеният политик, който винаги правдиво разказва за популярните конспиративни теории.

Илюминатите, като една от най-грандиозните конспиративни теории, се считат за скрит глобален елит, който управлява правителствата от задкулисието и планира да въведе нов световен ред (NWO).

Неговите ключови фигури са представители на Холивуд, световни политически и бизнес лидери. Има версия, че те са рептилоиди или са свързани с рептилоидите, гущероподобни същества от космоса.

Смята се, че те са последователи на сатанинския култ и се стремят да върнат дявола на Земята.

Мнозина обаче не вярват в Илюминатите.

Въпреки това г-н Хелиър, който заема поста министър на отбраната на Канада в периода 1963 – 1967 г., твърди, че илюминатите са реални и много могъщи.

Той казва, че корумпираните скрити лидери продължават да водят безполезни войни и мислят само за своите печалби.

Г-н Хелиър казва: „Това е тайна кабала, която фактически контролира света и те ще крият всички нови чисти технологии, докато не спечелят трилиони от петролните си активи.

И това няма да се промени, докато стотици хиляди хора не се съберат и не кажат: „Трябва да ни кажете всичко, което се случва, и да промените приоритетите си, за да спасите света за бъдещите поколения, вместо да го унищожавате“.

Г-н Хелиър е подкрепян от световноизвестния конспиролог Дейвид Айк, водещ на BBC3, който описва илюминатите като кабала и „Скрита ръка“.

Както пише Dailystar, г-н Хелиър също така счита, че на Земята тайно живеят няколко вида разумни извънземни, но световните лидери крят тази тайна от обществеността.

Фактически той твърди, че извънземните вече са разработили за нас „безплатен източник на чиста енергия“, която може да промени целия ни живот.

Той добавя: „Научих, че Съединените щати в сътрудничество с извънземните от други планети, са разработили екзотична форма на енергия, която ще ни позволи да преминем от изкопаеми горива към екзотична, чиста енергия в течение на 10 годишен срок, който, аз мисля, че имаме.

Но нищо не се прави с това.

Така че не е добре.

Разбира се, те са по-развити в селското стопанство и медицината, и в много други области, и ако това е така, защо ние не си сътрудничим с тях, за да изградим по-добър свят „.

Все повече и повече хора започват да вярват в конспиративната версия за скриване на информация за чистата свободна енергия и че извънземните тайно живеят на Земята.  

Петте закона на глупостта

Чипола пише ироничното есе „Основните закони на човешката глупост“, което, макар и да не е базирано на реални проучвания, ни кара да се замислим дали пък в тези изводи не се крие повече от едно зрънце истина. Публикуваме го тук с малки съкращения. 

Италианският икономист и историк Карло Чипола изпитвал огромен интерес към глупостта. Дългите години научна работа му помогнали да формулира пет универсални закона, които важат за всеки и във всяко общество. Оказва се, че глупостта е много по-опасна, отколкото сме свикнали да мислим.

Първият закон на глупостта

Винаги подценяваме броя на идиотите, които ни заобикалят

Звучи банално и високомерно, но животът доказва правдивостта на това твърдение. Както и да преценявате хората, непрекъснато ще се сблъсквате със следните ситуации:

– Човек, който винаги ви е изглеждал умен и рационален, във важна ситуация ще се прояви като пълен глупак.

– В най-неподходящите ситуации и моменти отнякъде винаги се появяват глупави хора, за да объркат плановете ви.

Вторият закон на глупостта

Вероятността един човек да е глупав не зависи от останалите му качества

Години наблюдения и опити ме наведоха на мисълта, че хората не са равни – едни са глупави, други – не, и това качество е вложено у нас от природата, а не от културните фактори. Човекът е глупак точно така, както някои имат рижи коси, а други – кръвна група А. Образованието също няма нищо общо с ума или глупостта. Многобройни експерименти в университети потвърдиха това. Проучих пет групи хора: студенти, служители в офис, обслужващ персонал, администратори и преподаватели. Съотношението между умни и глупави хора се оказа едно и също както сред нискоквалифицираните, така и сред високообразованите. Това така ме порази, че реших да проуча и интелектуалния елит – нобеловите лауреати. Резултатът потвърди невероятната сила на природата: същият процент лауреати се оказаха глупаци. 

Третият закон на глупостта

Глупакът е човек, чиито действия водят до загуби за някой друг и при това не носят ползи на действащия – даже могат да се обърнат срещу него

Третият закон указва, че хората се делят на 4 групи – простаци (П), умници (У), бандити (Б) и глупаци (Г). Ако Петър прави нещо, от което той самият губи, но Иван печели, то той е простак. Ако прави нещо, от което печели и той, и Иван, то той е умник. Ако действията на Петър му носят полза, но вредят на Иван, то той е бандит. А глупакът Петър прави неща, от които страдат както той, така и Иван. И точно това прави глупака опасен – ние можем да разберем логиката на бандита, той е предсказуем. Но да прогнозираш действията на глупака е невъзможно – той действа без причина, без цел, без план, на най-неочакваното място и в най-невероятния момент. Няма начин да предскажете кога идиотът ще нанесе своя удар. Дори когато атаката стане очевидна, срещу нея няма защита, защото тя няма рационална структура. Както е писал Шилер, „Срещу глупостта са безсилни дори боговете!”.

Четвъртият закон на глупостта

Не-глупаците винаги подценяват разрушителния потенциал на глупаците

Те винаги забравят, че да си имаш работа с глупав човек означава да направиш грешка, която ще ти излезе скъпо. Хората от типа П например трудно разпознават опасността от зона Г, което не е учудващо. Странното е, че глупците са подценявани и от умниците, и от бандитите. В присъствието на глупак те се отпускат и се наслаждават на интелектуалното си превъзходство, вместо да се мобилизират и да намалят щетите, които той ще нанесе. Според разпространения стереотип глупакът вреди само на себе си. Това не е така. Не бъркайте глупаците с безпомощните простаци. Никога не си партнирайте с тях, въобразявайки си, че можете да използвате глупостта им за собствена изгода – ако направите така, очевидно не познавате природата на глупостта. Така сами давате на глупака възможност да вилнее.

Петият закон на глупостта

Глупакът е най-опасният човек

Глупакът е по-опасен от Бандита. Резултатът от действията на идеалния бандит е простото преминаване на блага от един човек към друг. Обществото като цяло не губи много от това. Ако всички членове на едно общество са бандити, то би било прогнило, но живо. На върха отново биха излизали най-талантливите. Когато на сцената излизат глупаци обаче, картинката се променя. Те носят вреда, без да извличат изгода от това. Така благата се унищожават и обществото обеднява.

Историята доказва, че обществата напредват тогава, когато на власт в тях има достатъчно умни хора, за да неутрализират активните глупаци и да не им позволяват да разрушат онова, което са създали умните. В регресиращите държави има същия брой глупци, но във властта се наблюдава ръст от глупави бандити, а сред останалото население – на наивни простаци. Това разпределение на силите неизменно засилва разрушителните действия на глупаците и цялата страна отива по дяволите. 

Достоевски за руската завист към българите

,,Спомняте ли си, господа, как още през лятото, още дълго преди Плевен, изведнъж навлязохме в България, появихме се на Балканите и онемяхме от негодувание. Е, не всички, дори не и половината, а много по-малко, нека веднага си признаем — но все пак възнегодуваха доста хора и се надигнаха гласове.

Първо на кореспондентите от армията и веднага след тях гласове в нашата преса, най-вече в петербургската. Това бяха пламенни гласове искрени, пълна с най-добродетелно негодувание…

Така стана, понеже притежателите на тия гласове бяха тръгнали, както се знае в цял свят и особено у нас, да спасяват угнетените, унизените, смазаните и изтерзаните. Помня, че още преди обявяването на войната бях чел в наши най-сериозни вестници предвиждания за шансовете в предстоящата воина и за необходимите разходи и излизаше, че безспорно, „навлизайки в България, ще бъдем принудени да изхранваме не само нашата армия, но и умиращото от глад българско население”. Лично съм го чел и мога дори да посоча къде съм го чел; та с така изградена представа за българите ние тръгнахме от бреговете на Фниския залив и на всички руски реки да проливаме кръвта си за тях – поробените и изтерзаните, и изведнъж видяхме китните български къщички с градинки около тях, цветя,’ плодове, добитък, обработена земя, която богато се отблагодарява за грижите, и като връх на всичкото по три православни църкви на всяка джамия — и ще се бием за вярата на поробените! „Как смеят!” — кипнаха мигновено оскърбените сърца на някои освободители, лицата им пламнаха от обида. „Ами ние сме дошли да ги спасяваме, значи те трябва да ни посрещат едва ли не на колене. Да, ама те не коленичат, те ни гледат накриво, даже май не ни се и радват! Не ни се радват на нас! Вярно е, посрещат ни с хляб и сол, ама гледат накриво, накриво!…”

И се надигна врява. Чуйте, господа, как смятате: получавате ненадейно невярна или неправилно разбрана от вас телеграма, че някой ваш близък, ваш приятел или брат лежи болен, ограбен е или влак го е прегазил или нещо от тоя род. Зарязвате всичко и хуквате при горкия си брат и изведнъж срещате човек, по-здрав и от вас, седи си на масата, обядва, с радостен вик ви кани да седнете и се смее на вашата фалшива тревога, на станалото qui рго quo. Не е толкова важно дали обичате или не особено тоя човек, но нима ще му се разсърдите, задето не е бил ограбен или сгазен от влака? Ще му се разсърдите за червените му бузи и за това, че той с такъв апетит яде и пие вино? Естествено, няма. Напротив, би трябвало дори да се зарадвате, че той е жив и по-здрав от вас. Разбира се, човешко е да се ядосате малко — но не за това, че влакът не му е отрязал краката! Та нима ще станете от масата и ще тръгнете да пишете дописки и анекдоти за него, да петните неговия характер и да вадите наяве недостатъците му…А с българите се постъпи тъкмо така. „Ха, та у нас и заможните мужици не се хранят така, както тоя поробен българин.” А други по-късно направо стигнаха до извода, че именно русите са причината за всички български бедствия: ако не бяхме почнали да държим сметка на турците заради поробените българи, без да знаем как стоят нещата, и не беше се наложило след това да освобождаваме тия „ограбени” богаташи, българинът и досега щеше да си живее безгрижно. И продължават да го твърдят.“

– Ф. М. Достоевски 

Масоните в Америка

След като през 1694 г. РОЗЕНКРОЙЦЕРИТЕ основават първата си колония (днешна Пенсилвания), МАСОНИТЕ отварят първите ложи с разрешението на Майчината ложа в Англия.

Създаването на САЩ е резултат от стогодишната тайна масонска дейност. Американската война за независимост е организирана и водена от масони, точно както и американската конституция е създадена и подписана от масони. Около една трета от американските президенти са масони. Масоните имат представители в Конгреса и Сената. Американският печат — пирамидата с всевиждащото око, фениксът на държавния герб от горната страна на печата, както и оригиналният звезден банер с 13 ленти и 13 звезди, са стари и важни масонски символи, които — въпреки че са създадени по нареждане на РОТШИЛДОВИ и са пласирани от АДАМ ВАЙСХАУПТ, могат да бъдат проследени до древен Египет. Проектът на илюминатската доларова пирамида е дело на ФИЛИП РОТШИЛД, както разбираме от книгата Atlas Shrugged на любовницата му Айн Ранд.

Когато приключва Войната за независимост, американските масонски ложи се отцепват от Майчината велика ложа и създават своя собствена АМЕРИКАНСКА ВЕЛИКА ЛОЖА. Тя съдържа ЙОРКСКИЯ РИТУАЛ, който има 10 степени (десетата е Тамплиерската степен) и ШОТЛАНДСКИЯ РИТУАЛ, който е разделен на 33 степени.

Повечето масони вярват, че след 33-а степен няма други, но в действителност членовете й по-късно са посвещавани в илюминатски степени (11. протокол). Ложите на „Великия Ориент“ в Европа вече изцяло са контролирани от Баварските илюминати. Американското масонство обаче още не е заразено от „илюминизма на Вайсхаупт“. Това става едва по-късно.

Бележка към настоящата ситуация:

Трябва да се знае, че 90 процента от организираните масони днес нямат и най-малка представа какво кроят техните върховни водачи, свързани с Илюминатите. Масоните, подобно на останалите организации, са използвани като връхна дреха, за да може винаги да се разпространява влиянието на Илюминатите. Линдън Ла Рош ги описва така: „Местните масонски ложи демонстрират това, което правят през повечето време. Обикновено това са мъжки кръгове, които преследват общи цели, използват тайно ръкостискане и разни други тайни ала — бала. Когато се съберат заедно, мислят, че могат да могат да си играят на местни босове. Това е добре за бизнеса и за кариерата. Така съпругите им получават желаното социално положение и вероятно научават по-бързо новите клюки от съседите. На върха нещата обаче изглеждат по съвсем различен начин. Редовият масонски брат няма никаква представа за това, какво става на върха…“

(„Нова солидарност“ от 10 март 1993 г.)

Интересно е да се спомене, че докато германските масони от Прусия се поставят в услуга на американците, други германски масони подкрепят Англия и реализират големи печалби. На английското правителство са отпуснати около 30 000 войници от шест германски държави, поне половината от тях са от Хесен — Насау. В много битки на страната на Англия воюват повече германски, отколкото английски войници. В битката при Трентън например участват само германци.

Но как изглеждат финансовите дела в САЩ?

Американските президенти БЕНДЖАМИН ФРАКЛИН и ТОМАС ДЖЕФЕРСЪН са били врагове на идеята за частна банка, контролираща щатската валута. След смъртта на Франклин през 1790 г. Ротшилдовите агенти издигат АЛИКЗАНДЪР ХАМИЛТЪН на поста финансов министър. Той основава ПЪРВА НАЦИОНАЛНА БАНКА НА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ (First National Bank of Unites States) — първата централна банка в Америка. Тя е изградена по подобие на „Английската банка“ и е контролирана от Ротшилдови.

През 1811 г. когато договорът на банката със САЩ изтича, американската икономика вече е толкова дестабилизирана, че договорът не е подновен за следващите пет години. От своя страна, Ротшилдови упражняват влиянието си върху британския парламент до степен Англия да поиска обратно американските си колонии. Това води до войната през 1812–1814 г. САЩ задлъжняват дълбоко и не им остава друга възможност, освен отново да молят банкерите за кредит (т.е. Централната банка). През 1836 г. при президента Андрю Джексън тя отново остава на заден план, но през 1863 г. получава обратно концесиите си и през 1913 г. се превръща във „Федерална резервна банка“ — днешната централна банка на САЩ.