Достоевски за руската завист към българите

,,Спомняте ли си, господа, как още през лятото, още дълго преди Плевен, изведнъж навлязохме в България, появихме се на Балканите и онемяхме от негодувание. Е, не всички, дори не и половината, а много по-малко, нека веднага си признаем — но все пак възнегодуваха доста хора и се надигнаха гласове.

Първо на кореспондентите от армията и веднага след тях гласове в нашата преса, най-вече в петербургската. Това бяха пламенни гласове искрени, пълна с най-добродетелно негодувание…

Така стана, понеже притежателите на тия гласове бяха тръгнали, както се знае в цял свят и особено у нас, да спасяват угнетените, унизените, смазаните и изтерзаните. Помня, че още преди обявяването на войната бях чел в наши най-сериозни вестници предвиждания за шансовете в предстоящата воина и за необходимите разходи и излизаше, че безспорно, „навлизайки в България, ще бъдем принудени да изхранваме не само нашата армия, но и умиращото от глад българско население”. Лично съм го чел и мога дори да посоча къде съм го чел; та с така изградена представа за българите ние тръгнахме от бреговете на Фниския залив и на всички руски реки да проливаме кръвта си за тях – поробените и изтерзаните, и изведнъж видяхме китните български къщички с градинки около тях, цветя,’ плодове, добитък, обработена земя, която богато се отблагодарява за грижите, и като връх на всичкото по три православни църкви на всяка джамия — и ще се бием за вярата на поробените! „Как смеят!” — кипнаха мигновено оскърбените сърца на някои освободители, лицата им пламнаха от обида. „Ами ние сме дошли да ги спасяваме, значи те трябва да ни посрещат едва ли не на колене. Да, ама те не коленичат, те ни гледат накриво, даже май не ни се и радват! Не ни се радват на нас! Вярно е, посрещат ни с хляб и сол, ама гледат накриво, накриво!…”

И се надигна врява. Чуйте, господа, как смятате: получавате ненадейно невярна или неправилно разбрана от вас телеграма, че някой ваш близък, ваш приятел или брат лежи болен, ограбен е или влак го е прегазил или нещо от тоя род. Зарязвате всичко и хуквате при горкия си брат и изведнъж срещате човек, по-здрав и от вас, седи си на масата, обядва, с радостен вик ви кани да седнете и се смее на вашата фалшива тревога, на станалото qui рго quo. Не е толкова важно дали обичате или не особено тоя човек, но нима ще му се разсърдите, задето не е бил ограбен или сгазен от влака? Ще му се разсърдите за червените му бузи и за това, че той с такъв апетит яде и пие вино? Естествено, няма. Напротив, би трябвало дори да се зарадвате, че той е жив и по-здрав от вас. Разбира се, човешко е да се ядосате малко — но не за това, че влакът не му е отрязал краката! Та нима ще станете от масата и ще тръгнете да пишете дописки и анекдоти за него, да петните неговия характер и да вадите наяве недостатъците му…А с българите се постъпи тъкмо така. „Ха, та у нас и заможните мужици не се хранят така, както тоя поробен българин.” А други по-късно направо стигнаха до извода, че именно русите са причината за всички български бедствия: ако не бяхме почнали да държим сметка на турците заради поробените българи, без да знаем как стоят нещата, и не беше се наложило след това да освобождаваме тия „ограбени” богаташи, българинът и досега щеше да си живее безгрижно. И продължават да го твърдят.“

– Ф. М. Достоевски 

Масоните в Америка

След като през 1694 г. РОЗЕНКРОЙЦЕРИТЕ основават първата си колония (днешна Пенсилвания), МАСОНИТЕ отварят първите ложи с разрешението на Майчината ложа в Англия.

Създаването на САЩ е резултат от стогодишната тайна масонска дейност. Американската война за независимост е организирана и водена от масони, точно както и американската конституция е създадена и подписана от масони. Около една трета от американските президенти са масони. Масоните имат представители в Конгреса и Сената. Американският печат — пирамидата с всевиждащото око, фениксът на държавния герб от горната страна на печата, както и оригиналният звезден банер с 13 ленти и 13 звезди, са стари и важни масонски символи, които — въпреки че са създадени по нареждане на РОТШИЛДОВИ и са пласирани от АДАМ ВАЙСХАУПТ, могат да бъдат проследени до древен Египет. Проектът на илюминатската доларова пирамида е дело на ФИЛИП РОТШИЛД, както разбираме от книгата Atlas Shrugged на любовницата му Айн Ранд.

Когато приключва Войната за независимост, американските масонски ложи се отцепват от Майчината велика ложа и създават своя собствена АМЕРИКАНСКА ВЕЛИКА ЛОЖА. Тя съдържа ЙОРКСКИЯ РИТУАЛ, който има 10 степени (десетата е Тамплиерската степен) и ШОТЛАНДСКИЯ РИТУАЛ, който е разделен на 33 степени.

Повечето масони вярват, че след 33-а степен няма други, но в действителност членовете й по-късно са посвещавани в илюминатски степени (11. протокол). Ложите на „Великия Ориент“ в Европа вече изцяло са контролирани от Баварските илюминати. Американското масонство обаче още не е заразено от „илюминизма на Вайсхаупт“. Това става едва по-късно.

Бележка към настоящата ситуация:

Трябва да се знае, че 90 процента от организираните масони днес нямат и най-малка представа какво кроят техните върховни водачи, свързани с Илюминатите. Масоните, подобно на останалите организации, са използвани като връхна дреха, за да може винаги да се разпространява влиянието на Илюминатите. Линдън Ла Рош ги описва така: „Местните масонски ложи демонстрират това, което правят през повечето време. Обикновено това са мъжки кръгове, които преследват общи цели, използват тайно ръкостискане и разни други тайни ала — бала. Когато се съберат заедно, мислят, че могат да могат да си играят на местни босове. Това е добре за бизнеса и за кариерата. Така съпругите им получават желаното социално положение и вероятно научават по-бързо новите клюки от съседите. На върха нещата обаче изглеждат по съвсем различен начин. Редовият масонски брат няма никаква представа за това, какво става на върха…“

(„Нова солидарност“ от 10 март 1993 г.)

Интересно е да се спомене, че докато германските масони от Прусия се поставят в услуга на американците, други германски масони подкрепят Англия и реализират големи печалби. На английското правителство са отпуснати около 30 000 войници от шест германски държави, поне половината от тях са от Хесен — Насау. В много битки на страната на Англия воюват повече германски, отколкото английски войници. В битката при Трентън например участват само германци.

Но как изглеждат финансовите дела в САЩ?

Американските президенти БЕНДЖАМИН ФРАКЛИН и ТОМАС ДЖЕФЕРСЪН са били врагове на идеята за частна банка, контролираща щатската валута. След смъртта на Франклин през 1790 г. Ротшилдовите агенти издигат АЛИКЗАНДЪР ХАМИЛТЪН на поста финансов министър. Той основава ПЪРВА НАЦИОНАЛНА БАНКА НА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ (First National Bank of Unites States) — първата централна банка в Америка. Тя е изградена по подобие на „Английската банка“ и е контролирана от Ротшилдови.

През 1811 г. когато договорът на банката със САЩ изтича, американската икономика вече е толкова дестабилизирана, че договорът не е подновен за следващите пет години. От своя страна, Ротшилдови упражняват влиянието си върху британския парламент до степен Англия да поиска обратно американските си колонии. Това води до войната през 1812–1814 г. САЩ задлъжняват дълбоко и не им остава друга възможност, освен отново да молят банкерите за кредит (т.е. Централната банка). През 1836 г. при президента Андрю Джексън тя отново остава на заден план, но през 1863 г. получава обратно концесиите си и през 1913 г. се превръща във „Федерална резервна банка“ — днешната централна банка на САЩ.

Трилитералната (Тристранната) комисия

Трилитералната (Тристранната) комисия

Организацията е създадена през юни 1973 г. от Дейвид Рокфелер и Збигнев Бжежински предвид факта, че всички установени организации (като например ООН) работят твърде бавно, за да издигнат единното Световно правителство. „Големите момчета“ искали да видят малко „екшън“. Тази елитарна организация има за цел да обедини в едно върховните сили на индустриалните и стопанските гиганти — т.е. САЩ, Япония и Западна Европа — и да форсира окончателно Новия световен ред. Тя предлага на масонския елит от различни ложи възможности за тайна съвместна работа навсякъде по света и дава по-широка политическа основа на Билдербергерите. Повечето европейски членове поддържат дългогодишни контакти с Рокфелерови. За разлика от Билдербергерите те имат около 200 постоянни членове. Заедно с хората на CFR, Тристранната комисия контролира цялата американска икономика, политиката, военните, петрола, енергийното и медийното лоби. Членове са директори на концерни, банкери, търговци на недвижимо имущество, икономисти, политолози, адвокати, издатели, политици, профсъюзни лидери, президенти на фондации и вестникарски журналисти.

Най-ВАЖНИ ЧЛЕНОВЕ:

Збигнев Бжежински, съветник по сигурността на американския президент

Джордж Буш, бивш президент на САЩ, ексшеф на ЦРУ, ексшеф на CFR

Бил Клинтън, Билдербергерите, CFR, бивш американски президент,

Хенри Кисинджър, бивш външен министър на САЩ

Робърт МакНамара, Световна банка

Дейвид Рокфелер, Chase Manhattan Bank, EXXON

Джон Д. Рокфелер, 

Едмънд Ротшилд, Royal Dutch, Shell,

Хелмут Шмит, бивш бундесканцлер, 

Герхард Шрьодер, бивш депутат, бивш бундесканцлер.

Филип Димитров е роден от първа братовчедка на огняновския партизанин Огнян(Гайтана – неговата майка, е нейна леля, сестра на баща й Филип)

„Някъде бях чел, че все още не са открити капки за дебелоочие!

читателю, бях потресен като романтичен привърженик на „синята идея“ в България след 1989 г. от това, което научих в Огняново [Пазарджишко]:
човекът, който остана в българската история с бащиното си име Филип Димитров – адвокатът, който учредява първото монархическо дружество в България, който през 1990 г. става заместник-председател на Координационния съвет на СДС;
човекът, който през 1991 г. стана председател на предизборния клуб на СДС;
депутат с това име в 36-о, 37-о, 40-о Народно събрание;
министър-председателят на България през 1991-1992 г.;
представителят на България в ООН и пр., и пр.,
е роден от първа братовчедка на огняновския партизанин Огнян (Гайтана – неговата майка, е нейна леля, сестра на баща й Филип).

Стефка, която връзва очите на нещастниците [при масовото убийство

на невинни хора в с. Огняново], е сестра на Гайтана и също нейна леля.

На 6 октомври 2006 г. разказах тази история на д-р Александър Попов, най-добрият писател-разказвач в Краището. И му казах:

– Виж на какви хора сме разчитали да водят най-достойната идея за промяната? А нас ни преследваха дори затова, че определените за „гадове“ Иван, Стоян и Драган са наши далечни родственици!

Роднинската връзка на Филип Димитров с огняновските сатрапи Гроздан и Методи Стоилови е открита от пазарджишката журналистка Невена Петрова (вж. статията й „Филип Димитров имал партизанска жилка. Негов вуйчо е организирал екзекуцията край Луда Яна”. В. „Труд”, 13 март 1993 г.).

В тази статия е поставен въпрос на Гроздан Димитров, смятан за главен подбудител и режисьор на убийствата:

– Какъв ви е Филип Димитров?

Отговорът е:

– Няма да ви кажа!

Продължението на диалога е:

– Той ви е племенник, нали?

– Като знаете, защо питате?

Знаещият много за убийството край Луда Яна или за Кървавия Огняновски помен остава изненадан, когато прочита във вестника „грешни сме били, Господи, ни убеждава журналистка от първа страница на в. „Труд“, 30 март 1993 г. Автор е Андрей Андреев, който обяснява, че роднинството на Гроздан Димитров с Филип Димитров е по „съребрена“ линия. Забравил е обаче да посочи, че самият той е син на същата тази Стефка, която връзва очите на жертвите.

Същите тези Гроздан и Методи Димитрови, които организират и провеждат Кървавия Огняновски помен, фалшифицират историята на дядо си. За да го представят за другар на Левски вместо огняновеца Хайдуков, сват на Лазар войвода (вж. при Т. Балкански – „Лазар войвода”, София, 2002 г.).

Преди да стане монархист и демократ, родственикът [им] Филип Димитров се е гордеел със силните хора на Огняново и е ползвал привилегиите на роднинството Когато нещата се разкриват, той упорито мълчи! Този морален проблем предоставям на историята да отсъди.“

– Тодор Балкански – ,, Партизанският терор и Вартоломеевите нощи в пазарджишкото краище.“